№ 29
гр. В.П., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100356 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от Р. Д. В. и П. Г.
В. срещу Ф. С. Д. и М. А. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 109 от ЗС, чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 64 от ЗС за осъждане на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане и
възпрепятстване на достъпа на ищците до техните собствени сгради и стопански
съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с
РЗП 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по
плана на с.М.о, както и да премахнат вещите си, намиращи се в имот - зърносушилня и
сграда с площ от 70 кв.м. Претендира се постановяване на решение, с което съдът да
определи правото на ищците на ползване на прилежащата площ към всяка една от
собствените им сгради и стопанки съоръжения, намиращи се в УПИ ХIV-310, кв.З по плана
на с.М.о, необходима за обслужването на съответната сграда и стопанско съоръжение,
включително и правото на преминаване до сградите и стопанските съоръжения и
безпрепятствения и безвъзмезден достъп до тях, както и осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението на така определените площи. Ищците молят ответниците да
бъдат осъдени да им заплатят сумата от 15233.00 лева, представляваща обезщетение за
нанесената им вреда, изразяваща се в пропуснати ползи от това, че са били лишени от
ползите и плодовете от собствените им сгради и стопански съоръжения, като
претендираното обезщетение се равнява на сбора от стойностите на месечния свободен
пазарен наем на база 1000 лв. на месец, за всички сгради и стопански съоръжения, считано
от 09.04.2021 год./ датата на връчване на цитираната нотариална покана/ до 15.07.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, ведно със обезщетение за забава в размер на
законнната лихва върху всяка неплатена месечна сума от датата на изискуемостта - първо
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, до датата на подаване на
исковата молба, възлизащо общо на 941,51 лв., ведно със законната лихва върху сумата на
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Ищците
твърдят, че са собственици на сгради и стопански съоръжения (зърносушилня и сграда с
1
площ от 70 кв.м.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м), находящи се в имота на ответниците
УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ.В.П.. Излагат, че ответниците възпрепятстват
достъпа им до сградите и съоръженията, като не ги допускат до тях, включително и не
освобождават зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. от техни вещи, намиращи се в тях,
като с тези си действия им причиняват имуществени щети. Ищците релевират, че на
18.03.2021 год. са отправили нотариална покана до ответниците, с която са приканили
последните да премахнат вещите си, намиращи се в зърносушилня и сграда с площ от 70
кв.м.м., поискали са да им осигурят пълен и безпрепятствен достъп до гореописаните сгради
и технически съоръжения и са отправили покана за изготвяне на споразумение между
страните по настоящото дело, което да урежда начина на преминаване и безпрепятствен
достъп до сградите, техническите и строителни съоръжения, собственост на ищците,
намиращи се в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, и с което да се определят точните
граници и квадратура от земята на имота на ответниците, необходима за ползването на
сградите, техническите и строителни съоръжения на ищците. С оглед обстоятелството, че са
лишени от възможността да използват пълноценно своите сгради и съоръжения, ищците
считат, че ответниците следва им заплатят обезщетение в размер на 1000.00 лева месечно,
платимо до 30-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законовата лихва за всяка
просрочена месечна вноска от 1000.00 лева. Предвид всичко изложено, молят исковите
претенции да бъдат уважени. Претендират сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание първият ищец Р. Д. В. се явява
лично и заедно с процесуалния си представител адв. С., редовно упълномощен, а втората
ищца П. Г. В. не се явява лично, представлява се от адв. С.. Заявяват, че поддържат
депозираните искове. Молят да бъде одобрен първият вариант, предложен от вещото лице
по назначената СТЕ за достъп до зърносушилнята.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците депозират отговор на исковите претенции,
като ги оспорват изцяло по основание и размер. Признават, че ищците са собственици на
зърносушилня и кантар в собствения им недвижим имот, но оспорват твърдението, че
държат техни движими вещи в горепосочените сгради. Релевират, че ищците имат
пълноценен достъп до своите сгради, като имат собствено електрозахранване и
водоснабдяване до тях. Твърдят, че не препятстват по никакът начин достъпа на ищците до
техните сгради. Излагат, че оспорват качеството на ищците на суперфициарни собственици,
което им давало право да държат сградите в чужд имот, респ. да ползват дворното място.
Считат, че искът по чл.109 ЗС е преждевременно предявен, тъй като този иск бил обусловен
от изхода на спора по чл.64 от ЗС. Предвид изложеното считат, че исковата претенция по
чл. 109 от ЗС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Релевират, че исковите
претенции по чл. 109 от ЗС и чл. 64 от ЗС не следва да бъдат обвързвани с изпратената от
ищците нотариална покана, тъй като при липса на взаимно съгласие, достъпът до сградите и
ползването на част от терена за нуждите на сградите се определя по съдебен ред с иска по
чл.64 ЗС. Ответнците навеждат твърдение, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с кой то е
налице произнасяне по претенция с пр. осн. чл. 109 от ЗС за преустановяване на
неоснователни действия от страна на ищците. Възразяват по предявените искове по чл.45
ал.1 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД, както и по акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, считат същите за
изцяло неоснователни, като твърдят, че не са лишили ищците от достъп до тех ните сгради.
Освен това акцентират, че претендираният размер е твърде завишен и не съответства на
пазарните наеми. Претендират сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание първият ответник Ф. С. Д. се явява
лично и заедно с процесуалния си представител адв. Д., редовно упълномощен, а втората
2
ответница М. А. Д. не се явява лично, представлява се от адв. Д.. Молят исковите претенции
с пр. осн. чл. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 64 от ЗС да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Не се противопоставят искът с пр. осн. чл. 109 от ЗС да бъде уважен, но
молят съда да одобри втория вариант, предложен от вещото лице по назначената
допълнителна СТЕ за достъп до зърносушилнята.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните няма разногласие, а и от приложените договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 144, том 4, рег. № 2453, дело № 381 от
2018 год. по описа на Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие –
Районен съд В.П. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2017 год. на
Окръжен съд – Ш., влязло в законна сила на 23.06.2017 год. се установява, че първият ищец
Р. В. е придобил собствеността върху процесните сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м.,
намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о,
община В.П., обл. Ш..
Не е спорно, че УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, община В.П., обл. Ш. е
собственост на ответниците Ф. и М. Д..
Към материалите по делото е приобщена нотариална покана от ищците, връчена на
ответниците редовно на 08.04.2021 год. при условията на чл. 44, ал 1 от ГПК (при отказ на
последните да я получат), от която се установява, че ищците са поканили ответниците в 14-
дневен срок от получаване на поканата да премахнат вещите си, намиращи се в собствената
на ищците зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., да им осигурят безпрепятствен достъп
до притежаваните от тях сгради и стопански съоръжения, находящи се в собствения на
ответниците недвижим имот, както и да им заплатят обезщетение за лишаване от правото им
да ползват своите имоти в размер на 1000 лева месечно.
От представеното Решение № 118/08.05.2014 год., постановено по гр.д. № 194/2013 год.
по описа на РС – В.П., влязло в законна сила на 31.05.2014 год. се установява, че между
страните по настоящото дело е имал спор досежно правото на собственост върху
процесните сгради и стопански съоръжения, като ответниците са се легитимирали като
собственици на горните имоти с констативен нотариален акт № 137, том II, рег. № 615, дело
№ 97/2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК. С цитираното решение на осн. чл. 124 от ГПК е
признато за установено, че ответниците не са собственици на стопанска сграда –
зърносушилня с приемен бункер с РЗП 70 кв.м; стопанска сграда с електрическо табло с РЗП
12 кв.м; сграда с кантар с РЗП 30 кв.м; сграда -зърносушилня, разположена върху
стоманобетонен фундамент с РЗП 81 кв.м, ведно с 3 бр. редлери, обслужващи складовете и
ел. проводниците и кабелите, обслужващи сушилнята; сграда-колиен кантар от 50 тона;
цистерна с вместимост 30 тона, разположена върху стоманобетонен фундамент с РЗП 80
кв.м и цистерна с вместимост 1 тон, всички находящи се УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с.
М.о, обл. Ш., а нотариалният акт на ответниците е бил отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Със същото решение е бил постановен осъдителен диспозитив по претенцията с пр. осн. чл.
109 от ЗС, депозирана от Ф. и М. Д., а насрещната претенция със същото правно основание,
депозирана от ищците в настоящото производство, е била отхвърлена като неоснователна.
Предвид неоснователността на негаторния иск са били отхвърлени и претенциите с пр. осн.
чл. 64 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По делото е представено и решение № 81 от 11.04.2019 год. по гр.д. № 652/2017 год. по
описа на РС – В.П. по предявен от ответниците срещу ищците иск за собственост на
процесната сграда с кантар, с което исковата претенция е била отхвърлена. С решение №
3
215/23.10.2019 год., постановено по в.гр.д. №253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Ш. е
обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която районният съд се е произнесъл
със свръхпетитум като е приел, че ищците не са собственици и на поземления имот, върху
който сградата с кантар се намира, тъй като иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС по отношение на
УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ.В.П. не е бил предявяван. Въззивното решение не
е било допуснато до касационно обжалване, видно от приложеното Определение №
270/27.05.2020 год. по гр.д. № 536/2020 год. по описа на ВКС, първо г.о. и е влязло в законна
сила на 27.05.2020 год.
Представена е и справка от Агенция по вписванията досежно извършваните вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.2014 год. до 08.11.2022 год. по отношение
на първия ответник Ф. Д..
Приложено е и определение № 246/23.08.2017 год. по дело по несъстоятелност №
335/2012 год. на Окръжен съд – Ш. за въвод във владение на първия ищец на сградата с
кантар, както и на поземлената площ върху която сградата е построена и която е
предназначена за достъп до сградата, като първият ответник е бил изрично задължен от съда
да освободи незабавно имота.
От представеното Разрешение за строеж № 32 от 01.04.1988 год. и Разрешение за строеж
№ 16 от 20.03.1987 год. се установява, че в полза на АПК „В.П.“ е учредено право на строеж
на зърносушилня и за реконструкция на кантар 50т., като между страните не е налице спор,
че приобщените към материалите по делото разрешения за строеж касаят именно
процесните сгради и съоръжения.
По делото е изискана и представена прокурорска преписка вх. № 2684/2022 год. по
описа на РП – Ш.. Видно от приложеното към нея постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 11.08.2022 год. на прокурор при Районна прокуратура – Ш., ТО
– В.П. по преписка вх. № 2684/2022 год. по описа на РП – Ш.. Преписката е била образувана
по жалба на ответника срещу ищеца, като преценявайки приложените писмени
доказателства прокурорът е преценил, че не са налице самоуправни действия от страна на
ищеца, тъй като същият е собственик на сградата-кантар и е напълно законосъобразно да
притежава ключ от същата. В кориците на делото се съдържат данни и за друга жалба,
подадена от ответника срещу ищеца през 2012 год. с твърдение за наличие на самоуправни
действия от страна на ищеца, както и за противозаконно отнемане на движими вещи от
владението на ответника. Изготвено е било постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 09.01.2013 год. на прокурор при Районна прокуратура – В.П. по преписка
вх. № 877/2012 год. по описа на РП – В.П.. Прокурорът и в този случай е преценил, че не са
налице самоуправни действия от страна на ищеца, тъй като същият е собственик на
спорните вещи.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, в
УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с. М.о са налични следните сгради: стопанска сграда –
зърносушилня с РЗП 70 кв.м и съоръжение, монтирано върху бетонна площадка,
представляващо технологично свързана част към зърносушилнята със застроена площ от 81
кв.м. и сграда с кантар с РЗП 30 кв.м., в която се намират част от съоръженията и
механизмите на кантара за товарни автомобили и измервателните уреди. Вещото лице е
посочило, че поземленият имот е ограден с ограда от телена мрежа на бетонови и метални
колчета, като няма изградени пътища до всяка от сградите и съоръженията. Около сградите
има изградени асфалтови и бетонови площадки, по които същите се обслужват. Допълва, че
целият двор е покрит с асфалтова площадка като един голям площад. Вещото лице е описало
и посредством скица прилежащия терен на сградите по смисъла на ЗУТ. В съдебно
заседание вещото лице подчертава, че имот XVII-313 е собственост на ищците, като
преминаването до зърносушилнята (защриховано със зелен цвят на скицата) може да се
4
осъществи и от имота на ищеца XVII-313. Допълва, че предложеният от него вариант е за
преминаване през имота на ответника, тъй като по този начин не би се налагало обръщане
на техниката след стигането й до разтоварището. Заявява, че разтоварището е отразено на
скицата в жълт правоъгълник с две стрелки непосредствено под надписа „МС“. Сочи, че
същото е реално отворено и от двете страни, може и по двете трасета да се влиза и да се
излиза, но е предвидено за еднопосочно движение. Портал за влизане има при т. 2,
отбелязана с червено на Приложение №1, като в момента на посещението е бил отворен.
Излага, че по негово предположение непосредствено след портала има „вани“, които са
служили за дезинфекция преди години, но в момента не се ползват. Така половината от
ширината на входа е заета с т.нар. „вана“, а другата половина е заета с алея с асфалт.
Акцентира, че предложеният от него вариант на преминаване за зърносушилнята е
минимално необходимият, с оглед на това, че става въпрос за тежка техника, която не може
да маневрира. В разтоварището на нивото на терена има изградена решетка, в която се
изсипва зърното и то постъпва в съоръжение, което се намира под земята. По отношение на
кантара вещото лице сочи, че площадката, на която спират камионите и друга техника за
претегляне е в рамките на уличната регулация, а от уличната регулация до сградата има
отС.ие от около 1 метър, което попада в имота на ответника.
По назначената допълнителна СТЕ вещото лице е предложило още един вариант за
достъп до разтоварището на сушилнята през дворищнорегулационната граница от УПИ
XVII-313 в УПИ XIV-310 от кв. 3 по плана на Стопанския двор на село М.о, като е посочил,
че при този вариант товарните автомобили следва да влизат на заден ход до разтоварището,
да разтоварят зърното и да излязат по същата алея на преден ход. По отношение на кантара
е посочил, че постройката на кантара с площ от 32 кв. метра е разположена изцяло в
границите на УПИ XIV-310 (при допусната техническа грешка в заключението, че е в
границите на УПИ XIV-340). Площта на навеса към постройката е 78 кв.метра, от които 75
кв.метра попадат в уличната регулация, а останалите 3 кв.метра попадат в границите на
недвижимия имот. Според вещото лице металната платформа на кантара, разположена под
навеса е с площ 38 кв.метра и е изцяло разположена в уличната регулация. В съдебно
заседание експертът уточнява, че при този втори вариант на заден ход може да влезе
единствено товарен автомобил без ремарке, като все пак ще са налице затруднения при
маневрирането. Допълва, че при този втори вариант за достъп товарен автомобил не може да
преминава от другата страна на разтоварището, която е сервизната зона на съоръжението.
По отношение на кантара конкретизира, че до него има достъп от улицата, но до сградата
към него няма достъп до улицата, същата се намира изцяло в имота на ответника и до нея
достъпът е единствено от имота на ответника. Поддържа, че мястото около сградата е
оградено с колчета и метална мрежа.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на свободния пазарен наем на процесната зърносушилня възлиза на 35 лева на ден
или 1050 лева на месец, като вещото лице е съобразило обстоятелството, че същата е
придобита през 1980 год. и не е работила през последните 10 години. За сградата с кантар
вещото лице е определило месечен наем в размер на 100 лева (64 лева за кантара и 36 лева за
сградата). Така месечният пазарен наем на процесните сгради и съоръжения вещото лице е
изчислило в размер на общо 1150 лева. Посочило е, че за претендирания период от
09.04.2021 год. до 15.07.2022 год. обезщетението възлиза на 17518 лева. Експертът е
заключил, че законната лихва върху установения размер на месечния наем за всеки един
месечен период, считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи наема
до датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 год., възлиза на 1051,70 лева. Посочил
е, че законната лихва, претендирана в исковата молба при месечен наем в размер на 1000
лева, възлиза на 914,51 лева, колкото е изчислена и от ищците.
5
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели,
водени от ищците.
Свидетелят Петър Червенков излага, че познава първия ищец и първия ответник от
години. И двамата свидетели категорично сочат, че откакто ищецът е придобил
собствеността върху кантара през 2017г., а върху зърносушилнята през 2018г. няма достъп
до тях, защото е заградено. Свид. Червенков допълва, че ответникът не бил съгласен ищецът
да влиза в имота му и му създавал пречки да си ползва сградите, като в сградата на
зърносушилнята дори има затворени телета, които лично е видял при посещението си на
имота преди около 1 месец преди разпита му. За наличието на телета в зърносушилнята
разказва и свид. Марин Д.. И двамата акцентират, че ищецът иска да използва
зърносушилнята и кантара по предназначение, още повече, че в района няма други толкова
големи действащи кантар и зърносушилня. Свидетелят Д. заявява, че не е влизал при
кантара, тъй като същият бил заграден и нямало достъп до него.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции с
пр. осн. чл. 109 от ЗС, чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 64 от ЗС.
По отношение на иска по чл. 109 от ЗС:
По наведеното от ответниците възражение за недопустимост на исковата претенция с
пр. осн. чл. 109 от ЗС, като преждевременно предявена, съдът намира същото за
неоснователно, поради следното:
Винаги е налице интерес от предявяване на негаторния иск, когато ответникът извършва
каквито и да било действия, с които пречи или смущава упражняването на правото на
собственост на ищеца в неговия пълен обем. В случая такива твърдения са наведени в
исковата молба. Нормата на чл. 64 от ЗС, от друга страна, предвижда право на собственика
на постройка да се ползва от земята, собственост на друго лице, само доколкото това е
необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение. Двата иска не
са в зависимост на преюдициалност, а възраженията на суперфициарния собственик по
негаторния иск, свързани с прилагане на нормата на чл. 64 ЗС следва да се разгледат в
производството по негаторния иск (в този смисъл Определение № 349 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3268/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 276 от 11.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1243/2011 г., I г. о., ГК и др.).
Съгласно нормата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие или бездействие на ответника, което му създава пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело (Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС).
Основна цел на негаторния иск е защитата на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение. С оглед правното естество на претенцията в тежест на ищците е да
докажат при пълно и главно доказване, че са собственици на процесните сгради и стопански
съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с
РЗП 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по
плана на с.М.о (обстоятелство, което не е спорно); 2. че ответниците извършват действия, с
които създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост, а именно
продължаващо и към момента недопускане и възпрепятстване на достъпа на ищците до
техните сгради и държане на движими вещи, собственост на ответниците, в собствената на
ищците зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м.
6
Между страните не е налице разногласие по въпроса, а и от ангажираните писмени
доказателства се установи, че ищците са собственици на процесните сгради и стопански
съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с
РЗП 30 кв.м., построени в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, което УПИ от своя страна
принадлежи на ответниците.
От събраните гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира, тъй като
разпитаните по делото свидетели не са заинтересувани от изхода на делото, а и изложените
от тях обстоятелства кореспондират с останалите събрани доказателства, се установява, че
ответниците възпрепятстват достъпа на ищците до техните сгради. Установи се, че в
зърносушилнята ответниците отглеждат телета, като са превърнали сградата и
пространството около нея в своеобразен обор. Стана ясно също така, че и достъпът до
сградата на кантара е невъзможен за ищците, тъй като тя се намира в поземления имот на
ответниците, които са поставили ограда. Същевременно, недопускането на ищците до
сградата на кантара препятства възможността им да ползват този кантар, тъй като без
достъп до сградата не може да се видят показанията на кантара. В тази връзка абсолютно
недоказани останаха твърденията на ответниците, че ищците били претегляли безпроблемно
лавандула на процесния кантар.
От приобщените писмени доказателства се установява, че между страните в настоящото
производство има конфликт от години досежно правото на собственост и ползването на
намиращите се в Стопанския двор сгради и съоръжения. Между страните са се водили дела,
решенията по които са приложени по делото. Били са подавани жалби от страна на първия
ответник срещу първия ищец, по които са налице откази за образуване на досъдебни
производства. Всички тези писмени доказателства единствено допълват изводите на съда, че
ответниците създават трайни пречки на ищците да ползват имотите си съобразно техните
права.
С оглед на всички тези данни по делото, а и като взе предвид становището на
процесуалния представител на ответниците в последното по делото съдебно заседание, в
което заяви, че исковата претенция с пр. осн. чл. 109 от ЗС следва да бъде уважена, съдът
намира, че всички предпоставки за уважаване на негаторния иск са налице, като ответниците
следва да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в
недопускане и възпрепятстване на достъпа на ищците до техните собствени сгради и
стопански съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда
кантар с РЗП 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310,
кв.3 по плана на с.М.о, както и да премахнат вещите си, намиращи се в имот - зърносушилня
и сграда с площ от 70 кв.м., доколкото се установи, че в тях се отглеждат телета.
По отношение на иска по чл. 64 от ЗС:
Нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост на сграда отделно от собствеността върху
терена. Според правилото на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята, само доколкото това е необходимо за използването на постройката съобразно
нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и
постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от
нейния собственик. Използването на земята от собственика на постройката не може да е
безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване
на правото на собственика на земята да я използва. Задължение на собственика на земята от
друга страна е да не извършва действия, които лишават собственика на постройката от
достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за
ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на
собственика на постройката нормален достъп до сградата съобразно нейното
предназначение и същевременно засяга в най- малка степен правото на собственика на
7
земята да ползва незастроената част (в този смисъл решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о.). В тази връзка следва да бъде уточнено, че в нормата на чл.
64 от ЗС никъде не се упоменава, че от цитираната разпоредба може да се ползва само лице,
на което е било предоставено право на строеж на постройка. В закона се казва
„собственикът на постройката може да се ползва от земята…“. Ето защо, възраженията, че
ищците не били доказали, че били суперфициарни собственици на процесните постройки,
съдът намира за неоснователни.
Както по-горе беше изяснено, ищците са собственици на процесните постройки, които
се намират в поземления имот на ответниците.
Вещото лице по назначената СТЕ и допълнителна СТЕ е предложило 2 варианта, в
които е определило прилежащата площ към зърносушилнята, необходима за обслужването
й, включително и правото на преминаване до нея. Касателно прилежащата площ към
сградата на кантара същата е изчислена от вещото лице с първоначалната СТЕ в размер на
82 кв.метра, като в тази си част експертизата не е оспорена от страните. Вещото лице е
акцентирало, че площадката, на която спират камионите и друга техника за претегляне е в
рамките на уличната регулация, а от уличната регулация до сградата има отС.ие от около 1
метър, което попада в имота на ответника. Съдът, като съобрази заключението на вещото
лице, което кредитира като обективно и компетентно дадено, и становищата на страните,
намира, че за опреД.е прилежащата площ към сградата на кантара следва да се съобрази с
вариант 1 на назначената СТЕ.
Налице е спор между страните досежно начина, по който следва да се определи и
осъществи правото на преминаване на ищците през имота на ответниците до
зърносушилнята, като ищците поддържат първият вариант, предложен от експерта, а
ответниците – втория.
По отношение на прилежащата площ към зърносушилнята, в първоначалната СТЕ
вещото лице я е изчислило в размер на 291 кв.метра, а в допълнителната СТЕ – в размер на
238 кв.метра.
В първия вариант вещото лице е съобразило обстоятелството, че с оглед спецификата и
предназначението на обекта (зърносушилня) до разтоварището би следвало да стигат
предимно тежкотоварни автомобили, като при предложения от него вариант не би се
налагало обръщане на техниката след стигането й до разтоварището. Експертът акцентира,
че именно този вариант на преминаване за зърносушилнята е минимално необходимият, с
оглед на това, че става въпрос за тежка техника, която не може да маневрира. При втория
вариант вещото лице предлага достъпът до разтоварището на зърносушилнята да се
осъществява през дворищнорегулационната граница от УПИ XVII-313 (собственост на
ищците) в УПИ XIV-310 от кв. 3 по плана на Стопанския двор на село М.о, като товарните
автомобили ще следва да влизат на заден ход до разтоварището, да разтоварят зърното и да
излязат по същата алея на преден ход. В съдебно заседание експертът уточни, че при този
втори вариант на заден ход може да влезе единствено товарен автомобил без ремарке, като
все пак ще са налице затруднения при маневрирането. Допълни, че при този втори вариант
за достъп товарен автомобил не може да преминава от другата страна на разтоварището,
която е сервизната зона на съоръжението.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предложените от вещото лице два варианта
за опреД.е правото на преминаване до зърносушилнята, доводите на страните и като взе
предвид предназначението на сградата, до която следва да бъде пренасяно зърно за
изсушаването му, като това се осъществява с тежкотоварна и трудноманеврена техника,
счита, че най-целесъобразен и удачен е първият вариант за опреД.е на нормативно
прилежащите площи на сграда зърносушилня в УПИ XIV-310 от кв. 3 по плана на
Стопанския двор на село М.о от първоначалната Съдебно техническа експертиза, изготвена
8
от вещото лице инж. Р. Х.. В този вариант се предвижда достъп за техниката от портала за
влизане при т. 2, отбелязана с червен цвят на Приложение №1, прилежащата площ е
защрихована в сиво-зелено, като при този вариант се осигурява достъп, който е съобразен в
най-голяма степен с предназначението на сградата. Същата, както вече се посочи, е
зърносушилня при това с не малък капацитет. Логично е, че когато започне да се използва
по предназначение, каквото намерение имат ищците, зърното за сушене ще се пренася до
разтоварището с тежкотоварна селскостопанска техника, а не от автомобили без ремарке.
Тази техника е трудно маневрена и вариантът, в който се предлага да влиза на заден ход
през имота на ищеца до разтоварището, е не само неприемлив, но и на практика
неосъществим. Както вещото лице само акцентира в последното по делото открито съдебно
заседание влизането на заден ход може да се осъществява единствено от автомобил без
ремарке, като и в този случай маневрирането ще бъде затруднено.
Съдът е на мнение, че в случай, че бъде приложен втория вариант, предложен от вещото
лице, това ще обтегне допълнително и без това лошите взаимоотношения между страните по
делото, като няма да бъде разрешен конфликтът между тях, а напротив, ще се задълбочи,
защото при този втори вариант ищците няма да имат пълноценен достъп до зърносушилнята
си, тъй като ще е налице ограничение за тях относно техниката, която ще може да доставя
зърното, което в крайна сметка ще доведе до загуби или неоправдани разходи.
По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД:
Чл. 45 от ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице
четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна
връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено
увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за
претърпените от него вреди.
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза, като те
възникват както при договорната, така и при деликтната отговорност (арг. чл. 82 от ЗЗД,
който предвижда, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението и арг. чл.51, ал.1 ЗЗД, който предвижда
обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането). Понятието „пропусната полза“ не е дефинирано в гражданския закон. В
теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от
деликта. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма
презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила.
В настоящия случай ищците претендират, че в следствие на противоправното поведение
на ответниците са претърпели вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от това, че са били
лишени от ползите и плодовете на собствените им сгради.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в тълкувателно решение № 3/ 2012 г. на
ОСГТК на ВКС (касателно доказване на пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение
на договорно задължение) и в Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 год., постановено
по т.д. № 3/2021 год. на ОСГТК (касателно доказване на пропуснатите ползи, причинени от
деликт) на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се
поражда само за действително претърпените вреди, а не за предполагаемите или
хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.
Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си
9
не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е
щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни
факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази
възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на
обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не
може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.
В случая, ищците не доказаха, че е имало възможност през претендирания период
реално да отдадат зърносушилнята и кантара под наем, нито, че са пропуснали сигурен
доход от сушене на зърно или претегляне на продукция. Не се установи ищците да са имали
сключен договор за наем на процесните сгради и съоръжения, нито се установи да са
предприели активни фактически и правни действия и да са имали сериозни намерения да
стопанисват лично обектите и да ги ползват с цел реализиране на доходи съобразно тяхното
предназначение. По този начин претендираните пропуснати ползи са само хипотетични.
Липсва сигурност и предвидимост за това дали е можело да се реализира доход от тези
сгради и съоръжения (било чрез отдаването им под наем или чрез ползването им лично от
ищците).
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция за недоказана и като такава
подлежи на отхвърляне. С оглед недоказаността на главния иск по чл. 45 от ЗЗД,
неоснователна се явява и акцесорната претенция с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците сумата от 1705 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски, съобразно уважените искови претенции с пр. осн. чл. 109 и чл. 64 от
ЗС, от които 100 лева – държавни такси по уважените искове, 400 лева – депозит за СТЕ,
1200 лева – адвокатско възнаграждение по уважените искови претенции (договорените
възнаграждения по пера за всеки един от исковете се установява от приложения списък на
разноските и приложения към исковата молба договор за правна помощ) и 5 лева – за
съдебни удостоверения.
На ответниците също се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 840
лева – адвокатско възнаграждение, доколкото защитата по исковите претенции с пр. осн. чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД е успешна. Тъй като липсва разбивка на уговореното адвокатско
възнаграждение за защита по всеки един от предявените искове, съдът прецени, че
възнаграждението по исковете по чл. 109 и чл. 64 от ЗС следва да бъде в размер на по 300
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес с. М.о, общ. В.П., обл. Ш., ул. „С. Стоилов” № 6 ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
неоснователните действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа на Р.
Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. В.П., обл.
Ш., ул. „Б.С.” № 51, ет. 5, ап. 10 до техните собствени сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с площ от 30
кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на
с.М.о, общ. В.П., обл. Ш. и ДА ОСИГУРЯТ достъп на ищците до тези сгради, съобразно
правата им, на основание чл. 109 от Закона за собствеността.
10
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес с. М.о, общ. В.П., обл. Ш., ул. „С. Стоилов” № 6 ДА ПРЕМАХНАТ своите вещи,
намиращи се в зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., собственост на Р. Д. В. с ЕГН
********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. В.П., обл. Ш., ул.
„Б.С.” № 51, ет. 5, ап. 10, ситуирани в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл.
Ш., на основание чл. 109 от Закона за собствеността.
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН
********** върху част от собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН
********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл. Ш., с площ от 12222
кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312,
необходима за използване на намиращата се в имота постройка - зърносушилня и сграда с
площ от 70 кв.м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е
оцветена в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата на зърносушилнята
и съоръжението към нея в размер на 291 кв.м., както и защрихованите със сиво- зелен цвят
алеи за достъп до сградите с товарно МПС на скицата – приложение № 1 към изготвената
съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото,
която скица приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение,
на осн. чл. 64 от ЗС.
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН
********** върху част от собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН
********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл. Ш., с площ от 12222
кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312,
необходима за използване на намиращата се в имота постройка – сграда с кантар с площ
от 30 кв.м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е оцветена
в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата с кантара в размер на 82 кв.м.
на скицата – приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото
лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********
срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15233 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – лишаване от ползването и
плодовете на собствените на ищците сгради и съоръжения - зърносушилня и сграда с РЗП 70
кв.м. и сграда с кантар с РЗП 30 кв.м., находящи се в УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с.
М.о, обл. Ш., което обезщетение се равнява на сбора от стойностите на свободния месечен
пазарен наем, оценен от ищците на 1000 лева на месец, считано от 09.04.2021 г. до
15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********
срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД за сумата от 941,51 лева, представляваща законната лихва върху всяка неплатена
месечна сума в размер на 1000 лева, начиная от датата на изискуемостта - първо число на
месеца, следващ месеца за който се отнася плащането до 15.07.2022 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** сумата от 1705 лева – съдебно
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.
11
С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** сумата от 840 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Ш.ски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес с. М.о, общ. В.П., обл. Ш., ул. „С. Стоилов” № 6 ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
неоснователните действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа на Р.
Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. В.П., обл.
Ш., ул. „Б.С.” № 51, ет. 5, ап. 10 до техните собствени сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с площ от 30
кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на
с.М.о, общ. В.П., обл. Ш. и ДА ОСИГУРЯТ достъп на ищците до тези сгради, съобразно
правата им, на основание чл. 109 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес с. М.о, общ. В.П., обл. Ш., ул. „С. Стоилов” № 6 ДА ПРЕМАХНАТ своите вещи,
намиращи се в зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., собственост на Р. Д. В. с ЕГН
********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. В.П., обл. Ш., ул.
„Б.С.” № 51, ет. 5, ап. 10, ситуирани в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл.
Ш., на основание чл. 109 от Закона за собствеността.
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН
********** върху част от собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН
********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл. Ш., с площ от 12222
кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312,
необходима за използване на намиращата се в имота постройка - зърносушилня и сграда с
площ от 70 кв.м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е
оцветена в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата на зърносушилнята
и съоръжението към нея в размер на 291 кв.м., както и защрихованите със сиво- зелен цвят
алеи за достъп до сградите с товарно МПС на скицата – приложение № 1 към изготвената
съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото,
която скица приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение,
на осн. чл. 64 от ЗС.
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН
********** върху част от собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН
********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл. Ш., с площ от 12222
кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312,
необходима за използване на намиращата се в имота постройка – сграда с кантар с площ
от 30 кв.м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е оцветена
в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата с кантара в размер на 82 кв.м.
на скицата – приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото
лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********
срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15233 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – лишаване от ползването и
плодовете на собствените на ищците сгради и съоръжения - зърносушилня и сграда с РЗП 70
кв.м. и сграда с кантар с РЗП 30 кв.м., находящи се в УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с.
М.о, обл. Ш., което обезщетение се равнява на сбора от стойностите на свободния месечен
12
пазарен наем, оценен от ищците на 1000 лева на месец, считано от 09.04.2021 г. до
15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********
срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД за сумата от 941,51 лева, представляваща законната лихва върху всяка неплатена
месечна сума в размер на 1000 лева, начиная от датата на изискуемостта - първо число на
месеца, следващ месеца за който се отнася плащането до 15.07.2022 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** сумата от 1705 лева – съдебно
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.
С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** сумата от 840 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Ш.ски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес с. М.о, общ. В.П., обл. Ш., ул. „С. Стоилов” № 6 ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
неоснователните действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа на Р.
Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. В.П., обл.
Ш., ул. „Б.С.” № 51, ет. 5, ап. 10 до техните собствени сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с площ от 30
кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на
с.М.о, общ. В.П., обл. Ш. и ДА ОСИГУРЯТ достъп на ищците до тези сгради, съобразно
правата им, на основание чл. 109 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен
адрес с. М.о, общ. В.П., обл. Ш., ул. „С. Стоилов” № 6 ДА ПРЕМАХНАТ своите вещи,
намиращи се в зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., собственост на Р. Д. В. с ЕГН
********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. В.П., обл. Ш., ул.
„Б.С.” № 51, ет. 5, ап. 10, ситуирани в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл.
Ш., на основание чл. 109 от Закона за собствеността.
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН
********** върху част от собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН
********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл. Ш., с площ от 12222
кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312,
необходима за използване на намиращата се в имота постройка - зърносушилня и сграда с
площ от 70 кв.м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е
оцветена в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата на зърносушилнята
и съоръжението към нея в размер на 291 кв.м., както и защрихованите със сиво- зелен цвят
алеи за достъп до сградите с товарно МПС на скицата – приложение № 1 към изготвената
съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото,
която скица приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение,
на осн. чл. 64 от ЗС.
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН
********** върху част от собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН
********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с.М.о, общ. В.П., обл. Ш., с площ от 12222
13
кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312,
необходима за използване на намиращата се в имота постройка – сграда с кантар с площ
от 30 кв.м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е оцветена
в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата с кантара в размер на 82 кв.м.
на скицата – приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото
лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********
срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15233 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – лишаване от ползването и
плодовете на собствените на ищците сгради и съоръжения - зърносушилня и сграда с РЗП 70
кв.м. и сграда с кантар с РЗП 30 кв.м., находящи се в УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с.
М.о, обл. Ш., което обезщетение се равнява на сбора от стойностите на свободния месечен
пазарен наем, оценен от ищците на 1000 лева на месец, считано от 09.04.2021 г. до
15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН **********
срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД за сумата от 941,51 лева, представляваща законната лихва върху всяка неплатена
месечна сума в размер на 1000 лева, начиная от датата на изискуемостта - първо число на
месеца, следващ месеца за който се отнася плащането до 15.07.2022 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** сумата от 1705 лева – съдебно
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.
С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** сумата от 840 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Ш.ски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
14