№ 54
гр. Перник, 28.03.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 31 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4, във връзка с ал. 3 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба
на „Л.- Д“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“
№ 46, представлявано от Л.Ц.Д. - управител срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-С1880-0125000/05.01.2023г. на
началника на отдел "Оперативни дейности“ София, в Главна дирекция
"Фискален контрол" (ГДФК) при Централно управление на Националната
агенция за приходите (ЦУ на НАП). С оспорената заповед, на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена ПАМ – "запечатване на търговски
обект" – рибен магазин,
находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 18, стопанисван от „Л.-Д“ ЕООД с ЕИК ***, за срок от 14 (четиринадесет) дни, както и на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта.
Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна,
издадена в противоречи с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Излага твърдения относно нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6,
ал. 5 от АПК и липсата
на мотиви при определяне срока на наложената ПАМ. Моли съда да отмени изцяло
обжалвания
административен акт.
Ответникът по жалбата – началник на отдел
"Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, чрез
пълномощника си – главен юрисконсулт М.К., в писмено становище, обективирано в
придружителното писмо, с което е представена по делото преписката по издаване
на оспорвания административен акт, моли съда да остави жалбата без уважение
като неоснователна и недоказана, пледира процесуална и материална
законосъобразност на проведеното производство и съответствие на оспорената
заповед с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподатеят редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба вх. рег. № 756/14.03.2023г., в която жалбоподателят заявява, че
поддържа жалбата си и моли съда да отмени оспорената заповед по изложените
подробни мотиви.
В съдебно заседание ответникът –
началник на отдел "Оперативни дейности" в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М.К., която оспорва жалбата и моли съда да
я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 05.12.2022 година, в 12.28 часа, при извършена проверка на търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗДДС – рибен магазин, находящ се в
гр. Перник, ул. „***“ № 18, стопанисван от „Л.-Д“ ЕООД с ЕИК ***, е констатирано, че
търговецът Л.-Д“ ЕООД с ЕИК ***, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (Наредба № Н-18/2006 година), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация
в обекта фискални устройства (ФУ).
При проверката е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр.
шаран с тегло 2.370 кг., на стойност 21.09 лв., платена в брой от М.А.–
инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, не е издаден фискален бон от инсталираните и
функциониращи в обекта фискални устройства: модел "DATECS DP -25", с ИН на ФУ: № DT 473553 и ИН на фискалната памет (ФП): № 02860356 и модел "ELTRADE A1-KL", с ИН на ФУ: № ED 341723 и ИН на ФП: № 44341723, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 година. Парите за извършената покупка са приети от Н.А.,
ЕГН **********, за сметка на „Л.-Д“ ЕООД с ЕИК ***, като след легитимиране на органите на НАП от ФУ е отпечатана
информация от КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за дата 05.12.2022 година (л. 21-33 от делото), от която е установено, че гореописаната продажба на стойност от 21.09 лв.,
не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискална касова бележка в
момента на плащане на сумата.
За резултатите от извършената проверка, в присъствието на Л.Ц.Д.
- управител и Н.В.А. – продавач е съставен констативен протокол (КП), серия АА, № 0125000/05.12.2022 година (лист 16-18), в който са отразени горните
обстоятелства, редовно предявен и връчен. Този протокол, съставен от органи по
приходите и в изпълнение на правомощията им, в писмена форма, със съдържание,
съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), подписан от съставителите и от присъствалите при проверката, представляващи дружеството лица, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за отразените в същия
действия и изявления, извършени от и пред органите по приходите, и за
установените факти и обстоятелства, поради което, неоспорен от страните, се
цени от съда.
На база на съставения КП, КЛЕН и обяснения на присъствалите при
проверката лица, представляващи търговеца (лист 19-20), със ЗППАМ №
ФК-С1880-0125000/05.01.2023г. на началника на отдел "Оперативни дейности“
в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена ПАМ – "запечатване на търговски
обект" – рибен магазин,
находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 18, стопанисван от „Л.-Д“ ЕООД с ЕИК ***, за срок от 14 (четиринадесет) дни, както и на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта.
В заповедта са изложени установените
при проверката факти и обстоятелства, отразени в съставения (КП), серия АА, № 0125000/05.12.2022 година и е направен извод, че търговецът – задължено лице по
смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 година, не е изпълнил задължението си
да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект чрез издаването на фискални касови бележки, от въведените в експлоатация в обекта ФУ, каквото
регламентира чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с което е допуснато нарушение на Наредба № Н-18/2006 година и ЗДДС, което пък от своя страна е основание за прилагане на ПАМ, тъй като при извършена контролна покупка на 1 бр. шаран с тегло 2.370
кг., на стойност 21.09 лв., платена в брой на дата 05.12.2023г. в 12.28 часа в
стопанисвания от „Л.-Д“ ЕООД с ЕИК *** търговски обект, не е издадена касова бележка за извършената продажба при получаване на плащането.
Определената продължителност на срока
на прилагане на ПАМ – 14 дни, е мотивирана с оглед начина и вида на
организиране на отчетността, индиректно – със степента на неговата обществена
опасност, а също и с факта, че търговецът отдавна извършва търговска дейност и
е наясно с конкретните изисквания към нея и с начина на организация на същата,
но въпреки това е допуснал извършването на административно нарушение, с което
засяга основният ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че от
доказателствата по преписката може да бъде направено обосновано предположение,
че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което
винаги води до негативни последици за фиска. Изтъкнато е, че ако не бъде
приложена ПАМ, то съществува възможност от извършване на ново нарушение
(индиректно до ново отклонение от данъчното облагане), от което за фиска на
държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че
срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция – преустановяване на лошите практики в обекта, както и съобразен с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца. Отбелязано е, че в конкретния случай, с оглед вида на вредата
(която се цели да се предотврати с ПАМ), както и съобразно обстоятелствата,
довели до нея (организация, създадена в обекта), този административен акт и
неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най – необходимото за целта, за която актът се издава. Посочено е, че целта на
прилагането на процесната ПАМ е промяна на начина на извършване на дейността в
проверения обект, имаща за пряк резултат правилно отчитане на дейността и
индиректен – недопускане на вреда за фиска, за което е необходим срок, а
определеният такъв е подходящ.
Със същата заповед е приложена и
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – забранен е достъпът до обекта. Разпоредено е запечатването да се
извърши след влизане в сила на заповедта. Указано е на адресата на заповедта да
отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до
определената дата на запечатване, съответно посочени са последиците от
неотстраняване на стоките. Но е посочено също, че в случаите, в които
отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото
лице, постановилият ПАМ орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта.
Заповедта е връчена на 11.01.2023г, лично на Л.Ц.Д. -
управител на дружеството, жалбата срещу административния акт е постъпила чрез
органа на дата 25.01.2023г.
По делото е представена Заповед
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП (л. 42 от делото), изменена със Заповед №
3ЦУ-1157 от 27.08.2020 година (л. 43 от делото), като в точка 1 на същата, определени да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС са началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията
си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от легитимирано лице –
спрямо същото е приложена принудителна административна мярка. Жалбата е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, за което са представени надлежни доказателства, с оглед на това същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е и основателна.
Заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт, поради което същата следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
началник на отдел "Оперативни дейности" в ГДФК при ЦУ на НАП –
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за НАП. Издателят на заповедта е оправомощен и със Заповед № 3ЦУ-1148 от
25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед №
3ЦУ-1157 от 27.08.2020 година, а по делото липсва спор, че същият заема
длъжността началник на отдел "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП. С
оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити, в частта й, относима към приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, относно основанието за прилагане на ПАМ – наименование на органа, който я е издал, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, която предвижда правата и задължения на адресата,
начина и срока на изпълнение, срока и ред за обжалване и подпис на издателя. В
акта се съдържат фактическите основания, обусловили издаването му, включително препраща и към
съставения констативен протокол за извършената проверка. Заповедта съдържа и правните норми,
обосновали издаването й. Формално изложени са и мотиви относно
продължителността на мярката – "запечатване на обект" за срок от 14
дни. Доколкото последните са същински такива, подлежи на преценка в съдебния акт
в следващите редове. С оглед на това, вън от мотивите, обосновали продължителността на наложения ПАМ, не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на оспорената
заповед с материалноправните разпореди и целта на закона:
Постановеното запечатване на обекта е
основано правно в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Според приложената правна норма,
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не издаде съответен документ
за продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ - фискален бон или касова бележка от ИАСТУД - системен бон. Не се изисква
регистриране и отчитане на извършените продажби във или от търговски обект чрез
ФУ/ИАСТУД, или се допуска неиздаване на фискален или системен бон, или не се
изисква издаване на фискални касови бележки от ФУ или касови бележки от ИАСТУД,
в изчерпателно регламентирани нормативно случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ и
трето, ал. 1а, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 година, приета на основание
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. По делото не се твърди, нито се установява и от доказателствата, да е
налице някоя от така посочените хипотези.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 година, фискална бележка от ФУ или касова бележка от ИАСТУД,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 и за всяко плащане в брой,
като ал. 4 на посочената разпоредба конкретизира, че фискалната касова бележка
в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта.
Предвид съдържанието на цитираната
нормативна рамка и въз основа на установеното по делото от фактическа страна
съдът намира, че в случая са били налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ и спрямо
конкретния търговец.
От събраните доказателства се установи
по безспорен начин, за който факт и страните не спорят, че обектът, стопанисван
от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС. В същия контролните органи са установили посредством извършването на
контролна покупка, осъществяването на продажба на стоки от името на жалбоподателя,
без тази продажба да е регистрирана посредством издаването на фискален бон от монтираните и работещи в търговския обект към момента на
осъществяване на покупката ФУ, които обстоятелства са безспорни и основани от доказателствата по делото.
Неиздаването на касов бон за извършената от приходния орган контролна покупка, на стойност 21.09 лв., съставлява неизпълнение на нормативно
установеното задължение за търговеца, регламентирано с разпоредбите на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година. Това нарушение безспорно
обуславя приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Издаването на заповед на това
основание се извършва в условията на обвързана компетентност – на
административния орган не е предоставена възможност да преценява допълнителни
обстоятелства, при които да приложи мярката, или други обстоятелства, при
наличието на които да не я приложи. Т. е. при установено нарушение
административният орган не разполага с възможност за преценка дали да приложи
или не ПАМ.
В случая, извършеното нарушение,
съставляващо нерегистриране посредством издаването на фискална касова бележка от
ФУ на извършената продажба, не е спорно между страните. Спорен е въпросът, доколко приложената ПАМ и
определеният срок за прилагането й, са съответни на целите, разписани в чл. 22 от ЗАНН, както и на принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК, като съответно съдът дължи преценка и доколко същият е мотивиран.
С оглед съдържанието на мотивите,
обосновали срока за прилагане на процесната ПАМ, настоящият съдебен състав
намира заповедта за немотивирана.
Законодателят не е разписал критериите,
които следва да бъдат съобразени от административния орган при определяне
продължителността на административната принуда. Поради това, при определяне на
срока на действие на мярката административният орган действа в условието на
оперативна самостоятелност, но в рамките на определената от закона максимална
продължителност на административната принуда – до 30 дни. Т. е. последният
разполага с правото да индивидуализира срока на мярката. Но следва и да
съобрази продължителността на същата с оглед и съответно на всички установен
пред него конкретни факти и обстоятелства. При тази индивидуализация е необходимо
да бъдат изложени конкретни мотиви, които да позволят също и на съда да провери
дали органът е упражнил тази предоставена му от закона възможност в
съответствие с целта, която обслужва прилагането на мярката, т. е. с целта на
закона, съответно дали това възприето от органа разрешение е съизмеримо с
преследваната цел.
Безспорно е в случая, че за
осъществената на посочената дата и към посочения часови интервал контролна покупка касова бележка не е издадена. Това без съмнение съставлява
нарушение на изискването на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, съответно обуславя прилагането на ПАМ за определен от
контролиращия административен орган срок. В процесния случай принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е приложена за срок от 14 дни. Тази продължителност е мотивирана от
административния орган с посочените по-горе мотиви, които съдът не счита, че следва да повтаря.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, счита, че така изложените в оспорената заповед
мотиви относно продължителността на срока на мярката, са изцяло бланкетни и
общи. Така формулирани, без каквато и да било конкретизация, на първо място
същите биха били приложими за всеки констатиран случай на неиздаване на касова
бележка. Такъв формален подход при мотивиране продължителността на срока на
налагане на ПАМ и на целите на прилагането й спрямо конкретен субект на
задължението за регистриране и отчитане на продажбите на стоки или услуги във
или от търговски обект, е недопустим и е сравним с липса на мотиви. Постановено
е запечатване на обекта за срок от 14 дни за процесното нарушение, но от
мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е
тяхната тежест за определяне на срок с продължителност към средната. Т. е. от
мотивната част на заповедта не може да се прецени нито как е определена
продължителността на срока, нито какви конкретно относими цели ще обслужи
прилагането на мярката за такъв срок. Мотиви с такова съдържание нямат характер
на фактически основания за продължителността на срока относимо към целите на
налагането на ПАМ от вида на процесната, тъй като са напълно необосновани и бланкетни не
неустановяват конкретни обстоятелства за определената продължителност на
мярката от 14 дни. По делото не се приобщиха доказателства, съдържащи данни за
извършвани от търговеца други такива нарушения, за да се обоснове изводът на
административния орган, че са налице лоши практики в обекта, които се цели да
бъдат преустановени. Не са посочени и други обстоятелства, в които да се
обоснове извод за тежестта на нарушението, респективно продължителността на
мярката. Не се събраха по делото, както и не се сочат по преписката
доказателства, които да обосноват предположението на административния орган, че
една от целите пред търговеца е отклонение от данъчно облагане. Не е посочено в
заповедта и кое от начина и вида на организиране на отчетността е довело до
извършването на това нарушение (обстоятелства, свързани с организацията на
отчетността на търговеца не са подлагани на проверка, съответно не са
установявани). Необоснован в тази връзка, като нескрепен с конкретика, е и
доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността
в конкретния обект. Наличието в търговския обект на регистрирани ФУ предполага, че е създадена
организация за регистриране и отчитане на извършваните в този обект продажби на
стоки. В тази връзка няма данни за извършено наблюдение от страна на проверяващите
в известен времеви период, поне в деня на проверката, при което да е възприето
и установено нерегистриране на извършваните от името на търговеца продажби, не
е обсъден дневният оборот, нито среднодневния, тъй като не извършен сравнителен
анализ с други отчетни периоди на обекта, не е обсъдена оборотността на
предлаганите стоки, което на свой ред да е съпоставено с местоположението на
обекта, съответно с преминаващия клиентопоток и пр.
С определяне на продължителност на срок
на ПАМ от 14 дни се засяга съществено правната сфера на адресата на мярката,
тъй като със запечатването за такъв срок на търговски обект се засягат законни
интереси в значителна степен. Поради това задълженото лице има право да узнае
конкретните факти и обстоятелства, мотивите, обуславящи прилагането на ПАМ с
такъв срок, срещу които съответно да организира защитата си, като направи
съответните възражения и/или представи доказателства.
Така изложените мотиви препятстват и
преценката за законосъобразност, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 от АПК, що се отнася до издаването на акта в тази му част в условието на
оперативна самостоятелност – невъзможно е да се прецени съответствието на
административния акт с целта на закона и с принципа за съразмерност, също
критерии за неговата законосъобразност. Липсата на мотиви или излагането на
бланкетни такива относно срока, за който се прилага ПАМ е нарушение на
изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, респективно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт като
незаконосъобразен, независимо от приетата по – горе липса на формални нарушения
при издаване на оспорената заповед, вън от мотивите, обосновали срока на
мярката, както и е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, поради препятстване правото на защита на адресата на мярката, поради
което заповедта е незаконосъобразна и на това основание следва да бъде отменена като такава. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 11097 от 5.12.2022 година, постановено по адм. дело № 3466/2022 годна; Решение № 11045 от
2.12.2022 година, постановено по адм. дело № 6230/2022 година; Решение № 10731
от 24.11.2022 година, постановено по адм. дело № 1776/2022 година; Решение №
10513 от 18.11.2022 година, постановено по адм. дело № 2491/2022 година;
Решение № 10394 от 16.11.2022 година, постановено по адм. дело № 1698/2022
година; Решение № 10301 от 15.11.2022 годна, постановено по адм. дело №
1644/2022 година и Решение № 9778 от 2.11.2022 година, постановено по адм. дело
№ 12290/2021 година.
Заповедта в частта й, с която е
приложен чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 186, ал, 1 от ЗДДС, също е постановена в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. От диспозитива на акта, отнасящ се до приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – за забрана на достъпа до обекта, което задължително се следва от
прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не може да се установи какво е разпоредено от административния орган,
каква е неговата воля относно "съдбата" на стоките в запечатания
обект. Посочено е, че наличните в търговския обект и прилежащите му складове
стоки в срок до определената дата на запечатване следва да бъдат отстранени от
търговеца и за негова сметка, съответно са посочени последиците от
неотстраняването. Посочено е също, че в случаите, когато отстраняването на стоките е
свързано със значителни разходи за задълженото лице, органът приложил мярката
може да разпореди, неуказано по чия инициатива, нито в кой конкретен момент,
оставянето на стоките в обекта. Какво е дължимото от търговеца поведение е
неясно. Не на последно място, разпоредено е запечатването да се извърши след
влизане в сила на заповедта. Разпоредено е обаче, въпреки това, наличните стоки
да се отстранят до този момент (влизане в сила на акта), което създава
допълнителна неяснота у адресата на мярката, с оглед предвидената възможност за
обжалване на ЗППАМ и влизането и в сила - бъдещо несигурно събитие.
С оглед това се приема, че заповедта в
тази й част също страда от съществен формален порок – еднозначно разпореждане
липсва, съответно е и немотивирана. Това е ограничило както възможността на
лицето, спрямо което мярката се прилага да узнае какво му се вменява да изпълни
и следва ли да инициира и мотивира оставяне на стоките в запечатания обект,
така и препятства проверката за съответствие на приложението на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС с целта на закона и с принципа за съразмерност, независимо че
материалноправната предпоставка за прилагането на разпоредбата е била налице.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира жалбата за основателна, а оспорената заповед като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Относно разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на съдебни разноски, такива обаче не
се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне. От своя страна искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1880-0125000/05.01.2023г. на началника на отдел
"Оперативни дейности“ София, в Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, с
която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, спрямо „Л.- Д“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „***“ № 46, представлявано от Л.Ц.Д. - управител
е приложена ПАМ –
"запечатване на търговски обект" – рибен магазин, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ №
18, стопанисван от „Л.-Д“ ЕООД с ЕИК ***, за срок от 14 (четиринадесет) дни, както и на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/