№ 696
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Тодоров
Членове:Милен Василев
Светла Станимирова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000864 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260289 от 17.02.2021 г., постановено по т.д. № 442/2020 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявения от Национална агенция за приходите срещу
„Валентиа Леонис“ ЕООД /н./ и синдика на „Валентиа Леонис“ ЕООД /н./ Е.Г. Т. иск по чл.
694, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 722, ал. 1,т. 1 от ТЗ да бъде признато за установено, че предявените
от Национална агенция за приходите вземания в открито производство по несъстоятелност
по т.д. № 453/2019г. по описа на Софийски градски съд на „Валентиа Леонис“ ЕООД /н./ в
общ размер от 125 962,39 лв., от които 102 438,07 лв. главници и 23 524,32 лв. лихви са с ред
на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Национална
агенция за приходите с оплаквания за неправилност, предпоставено от нарушение на
материалния закон. Сочи, че независимо от разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. трето от ТЗ,
която въвежда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК в имуществото
на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност, то в конкретния случай
обезпечителните мерки по реда на ДОПК са наложени на 01.12.2017 г. и 12.03.2018 г. –
преди датата на решението, с което е открито производство по несъстоятелност на
„Валентиа Леонис“ ЕООД. Твърди, че в цитираната разпоредба не е регламентирана пречка
за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на
производството по несъстоятелност. Сочи, че вписването не е елемент от фактическия
състав на обезпечителната мярка. При изложените доводи е направено искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен предявеният
иск.
Въззиваемият „Валентиа Леонис“ ЕООД /н./ не изразява становище по въззивната
жалба.
1
Синдикът на „Валентиа Леонис“ ЕООД /н./ Е.Г. Т. не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки № C170022-022-
0077757/01.12.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София и
Постановление № C180022-022-0013561/12.03.2018 г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – София за обезпечаване събирането на установените и изискуеми публични
вземания в общ размер 125 962,39 лв., в това число лихви от 24 524. 32 лв. и главници от
102 438. 07 лв., са наложени запори върху налични и постъпващи суми по сметка на
длъжника "Валентиа Леонис" ЕООД по посочени в постановленията банкови сметки.
От данните по партидата на "Валентиа Леонис" ЕООД в търговския регистър се
установява, че с решение № 1531 от 26.08.2019 г. по дело № 453/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, обявено в търговския регистър на 26.08.2019 г. на основание чл. 630,
ал. 2 от ТЗ, е открил производство по несъстоятелност по отношение на дружеството с
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г. и е обявил длъжника в
несъстоятелност.
Установено е от удостоверение № 1291901/28.08.2019 г. и удостоверение
№1291899/28.08.2019 г., а това е и безспорно между страните, че на 28.08.2019 г.
обезпечителните запори, наложени с постановленията на публичния изпълнител, са вписани
в Централния регистър на особените залози под № 2019082800912 и под № 2019082800951,
т. е. след постановяване на решението на съда по чл. 630, ал. 2 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и обявяването му в
несъстоятелност.
С молба изх. № М – 24 – 28 - 436/13.09.2019 г. по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ
Националната агенция за приходите е предявила пред синдика на "Валентиа Леонис" ЕООД
процесните вземания в общ размер от 125 962,39 лв., в това число лихви от 24 524. 32 лв. и
главници от 102 438. 07 лв.,
Видно от обявения в търговския регистър списък на приетите вземания на
кредиторите на "Валентиа Леонис" ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в него
като приети са посочени вземанията на Националната агенция за приходите за данъци –
ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ и лихви, в т. ч. главници от 122 756, 84 лева, лихва за забава до
26.08.2019г. от 24 728, 05 лв., законна лихва за периода 27.08.2019г. до 11.09.2019г. от 545,
62 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 12.09.2019г. до окончателното
плащане, главници 5 865, 73 лв., лихва за забава до 26.08.2019г. от 1 259,10 лв., законна
лихва за периода от 27.08.2019г. до 11.09.2019г. от 26.07 лв., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане. В забележка към
списъка е посочено, че наложените по ред на ДОПК обезпечителни мерки – запори върху
суми по банкови сметки и МПС, са вписани в ЦРОЗ на дата 28.08.2019г. /вписване №
2019082800912 и № 2019082800951/ - след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, което е недопустимо, съгласно нормата на чл. 638, ал. 4,
изр. последно от ТЗ и не могат да се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
С определение № 1029 от 19.02.2020 г. по т. д. № 453/2019 г., постановено по реда
2
на чл. 692, ал. 2 и следв. от ТЗ за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания,
съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на Националната агенция
за приходите срещу него.
При горните данни, съдът намира следното:
Искът е допустим, доколкото жалбоподателят Национална агенция за приходите
жалбоподател в настоящото производство се легитимира като кредитор на несъстоятелния
длъжник "Валентиа Леонис" ЕООД /н./, с предявени и приети вземания и своевременно е
оспорил реда за удовлетворяване на процесните публични вземания, като с определение по
чл. 692, ал. 2 и 3 от ТЗ възражението му по чл. 690 от ГПК е оставено без уважение.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори и
възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е
установена изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския
процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на
длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, с оглед доводите
на жалбоподателя и възраженията на синдика, съществен за изхода на спора на първо място
е въпросът за датата на налагане на обезпечителните мерки, а именно дали тя предхожда
откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или
фактическия състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл.
630, ал. 1 от ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на забраната по чл. 638,
ал. 4 от ТЗ. Съгласно чл. 200 от ДОПК, налагането на запор се извършва от публичния
изпълнител с постановление за обезпечение. От наложения по реда на чл. 202 от ДОПК
обезпечителен запор, обаче не произтича привилегия на кредитора за предпочтително
удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите,
акумулирани по запорираните банкови сметки. По изричната разпоредба на закона- чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор
по реда на ЗОЗ. Ето защо релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на
запора по реда на ДОПК с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200
от ДОПК и връчването на запорните съобщения на банките, при които са разкрити
запорираните банкови сметки, а от датата на вписването му в Централния регистър на
особените залози по реда на ЗОЗ- съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, от този момент той става
противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма-
кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се
учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано
имущество. Съгласно цитираната дефинитивна норма, вписването на запора в Централния
регистър на особените залози поражда действието си занапред, поради което от този момент
възниква и привилегията на обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на
запора в Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на
налагането му, а е от значение единствено за неговата противопоставимост на трети лица
при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ.
Привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на
производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на
кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в
универсалното принудително изпълнение, каквото представлява производството по
несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не
с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било извършено
преди откриването на производството по несъстоятелност, за да има действие по отношение
на останалите кредитори на несъстоятелността.
В случая дори да се приеме, че обезпечителният запор върху сумите по банковите
сметки на длъжника е наложен по реда на чл. 202, ал. 1 и 3 от ДОПК с връчване на запорни
съобщения на банките, преди откриване на производството по несъстоятелност,
3
привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ възниква едва след неговото вписване
в Централния регистър на особените залози, при това, ако то е извършено преди
постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ, т. е. преди 26.08.2019 г. Запорът е вписан в
Централния регистър на особените залози след тази дата- на 28.08.2019 г., поради което от
него в полза на кредитора- Национална агенция за приходите не възниква привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предпочтително удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на публичните вземания, за чието обезпечаване е наложен.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260286/17.02.2021 г., постановено по т.д. № 442/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 13 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4