РЕШЕНИЕ
№ 1293
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500540 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е Решение №260166/17.12.2021г. и
Решение №260029/17.11.2022г постановени по гр.д.№1748/2018г. по описа
на Карловски РС, първи граждански състав.
Решение №260166/17.12.2021г. по описа на Карловски РС, първи
граждански състав, постановено по гр.д.№1748/2018г., се обжалва, в частта
с която се обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между Г. И. К. ЕГН ********** от град *** и Е. Н.
К. ЕГН **********, от град ***, сключен на ***г. в гр. С., за което е съставен
Акт за сключен граждански брак № *** от ***г., носи само съпругът - Г. И.
К..
Решение №260029/17.11.2022г. по описа на Карловски РС, първи
граждански състав постановено по гр.д.№1748/2018г., се обжалва изцяло. С
постановеният съдебен акт е предоставено упражняването родителските права
по отношение на децата И. Г. К. с ЕГН ********** и М. Г. К. с ЕГН
1
********** на бащата Г. И. К. и е определено местоживеене на децата при
бащата във Великобритания; определен е режим на лични отношения на
майката Е. Н. К. - К. с двете малолетни деца И. Г. К. и М. Г. К. всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч в събота до 20.00ч в неделя с
преспИ.е, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
бащата; майката Е. Н. К. е осъдена да заплаща за всяко едно от децата
ежемесечна издръжка в размер на 177.50лв, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 07.12.2018г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби.
Въззивна жалба с вх.№260065/06.01.2022г./ по описа на КРС/ е
депозирана от Г. И. К., чрез процесуалния му представител адв. Т. Т. против
Решение №260166/17.12.2021г. по описа на Карловски РС, първи
граждански състав, постановено по гр.д.№1748/2018г., в частта с която се
обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака има само съпругът. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт, в обжалваната част по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се постановеният първоинстанционен акт, в
обжалваната част да бъде отменен, като вместо това въззивният съд
постанови нов, с който да приеме, че вина за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има единствено съпругата Е. Н. К... Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива по чл.80 ГПК.
В срок е постъпил отговор от Е. Н. К., чрез процесуалния и
представител адв. М. Г., с който е взето становище относно
неоснователността на въззивната жалба на Г. К.. Моли се да се потвърди
Решение №260166/17.12.2021г., в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Въззивна жалба с вх.№262439/09.12.2022г. / по описа на КРС/ е
депозирана от Е. Н. К., чрез процесуалния и представител адв. М. Г. против
Решение №260029/17.11.2022г. по описа на Карловски РС, първи граждански
състав постановено по гр.д.№1748/2018г. Решението се обжалва изцяло, като
постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на
мотивите и при неправилност на правните изводи на съда. Съображения са
2
подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени изцяло
Решение №260029/17.11.2022г., като вместо това предостави упражняването
на родителските права по отношение на двете малолетни деца И. Г. К. и М.
Г. К. на майката Е. Н. К. - К., като се определи режима на лични контакти
на децата с техния баща Г. К., съобразен интересите на децата и
обстоятелството, че местоживеенето на бащата е извън територията на
Р.България; да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка на всяко
едно от малолетните деца в размер на минималната дължима за страната,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановена
причина за прекратяването или изменянето и, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. В условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме , че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, се иска от съда да определи режим на лични
контакти на децата с майката, съобразен с интересите на децата и
обстоятелството, че Е. К. – К. има местожителство на територията на
Р.България, а именно: два месеца през лятото, съобразен с платения годишен
отпуск на бащата; по седем дни през зимата и пролетта, съобразени с
определените във Великобритания междусрочни ваканции; седем дни в
периода 22.12. до 05.01. на следващата година, съобразени със желанието на
бащата, свързани с посрещане на Коледа и Нова година; по три дни от
седмицата чрез форма на контакт-телефонен видеоразговор или
видеоразговор осъществен по интернет; майката да заплаща ежемесечна
издръжка на всяко едно от малолетните си деца в размер на минималната
дължима такава за страната, считано от 01.11.2019г., доколкото по делото са
налице безспорни доказателства, че до м.ноември 2019г. децата са живеели
при майката Е. К. – К., поради което за периода от предявяване на исковата
молба – 07.12.2018г. до 01.11.2019г. няма основание за дължимост на
претендирания размер издръжка.
Отговор от ответникът по жалбата - Г. И. К. не е постъпил. В съдебно
заседание е взето становище относно неоснователността на жалбата на Е. К.
К., поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното Решение №260029/17.11.2022г. да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира
3
за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна в спора, срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват
процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай и двата обжалвани акта са валидни и
допустими. Съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред
настоящата инстанция доказателства и тези събрани пред първата
инстанция. Доколкото събраните пред първата инстанция доказателства, са
подробно, задълбочено и правилно анализирани от първоинстанционният съд,
касаещо същите настоящият състав не намира за необходимо повторно
подробно да ги анализира, поради което относно фактическата обстановка по
делото на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на двата
първоинстанционни акта.
По основателността на жалбата на Г. И. К., касаещо вината за
разстройството на брака:
Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Спорът се свежда до това - чия е вината за разстройството на брака - на
съпругът, както е приел първоинстанционния съд или единствено на
съпругата, в каквато насока са твърденията на жалбоподателят Г. К..
Преценяйки в съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че вина за разстройството
на брака имат и двамата съпрузи. Установява се, че и двамата съпрузи не са
разполагали с необходимата житейска зрялост, за да посрещнат
4
възникналите в хода на брака им трудности и проблеми. Съпругата не е
била подготвена за предприемането на действия, които променят
ежедневните навици и стериотипи, въпреки че решението семейството да се
установи да живее в друга държава е взето съвместно от двамата съпрузи.
Действително в Обединено Кралство Великобритания, съпругата за известен
период от време е обгрижвала децата си и домакинството, включително за
кратко е била и трудово ангажирана, но са налице безспорни данни както за
затруднените и възможностти за адаптация в чуждата държава, така и за
липсата и на желание да положи усилия в тази насока. Напускането на
семейното жилище находящо се в Обединено Кралство Великобритания от
страна на Е. К. с двете малолетни деца, е задълбочило конфликтите между
съпрузите и е поставило началото на необратимо отчуждение помежду им.
Вината на съпругата се изразява в това, че не е положила усилия и не е
изградила самостоятелност в рамките на съвместния живот на съпрузите в
Обединено Кралство Великобритания, не е предприела действия, свързани с
установяване и съхранение на семейните отношения, напротив напуснала е
жилището превърнато в техен дом и е отказала да дели семейните блага дори
след завръщането на децата във Великобритания, което отношение и
действия са попречили на съпругата да изгради стабилни основи на брака си
с Г. К..
Съпругът от своя страна демонстрирал обидно и грубо отношение към
съпругата си, което с течение на времето постепенно и необратимо се
задълбочавало. Негативното му отношение към личността на съпругата му,
прераснала във физическо посегателство, което се явява причина Е. К. - К.,
заедно с малолетните деца да потърси закрилата на съответните органи в
Обединено Кралство Великобритания.. Провокативното и негативно
отношение на съпругът, продължило и след фактическата раздяла на
страните през ноември 2018г. Нито един от двамата съпрузи не бил склонен
на компромиси за разрешаването на възникнали конфликти, както с цел
запазване на брака им, така и по повод обгрижването и възпитанието на
малолетните им деца, което в течение на времето било въведено и
обременено от нестихващите, и задълбочаващи конфликти помежду им,
довело до липсата на пълна отчужденост и комуникация между съпрузите..
Ето защо при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
5
настоящият съдебен състав приема, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. В този смисъл решението на
първата инстанция, в тази част се явява неправилно, поради което следва да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
По основателността на жалбата на Е. К. – К.а относно
предоставяне на родителските права по отношение на малолетните деца И.
Г. К. и М. Г. К. :
Страните имат две родени от брака деца – И. Г. К. с ЕГН ********** и
М. Г. К. с ЕГН **********. Спорът между родителите се свежда до това, на
кого да се предоставят родителските права върху малолетните деца. При
определяне на кого от двамата родители да се предоставят родителските
права, съдът се ръководи преди всичко от интересите на детето, от
неговите нужди, от родителските качества на всеки един от двамата
родители, от материалните им възможности, от битовите условия и въобще
от всички условия благоприятстващи за нормалното бъдещо отглеждане и
възпитание на детето, в случая на децата.
Родителският капацитет включва способността на родителя да отглежда
правилно и активно детето си, умението да прилага разумни и хуманни
дисциплинарни мерки, да полага адекватни грижи. При наличието на
родителски капацитет, следва да бъде изследвано съществуването на здрава
емоционална връзка между родител и дете. От заключението на вещото лице
клиничен психолог А. Я. Д. по допуснатата и приета СПЕ, която съдът
кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена, се установява, че
емоционалната връзка между родител и дете, се формира още в ранните
детски години и зависи от това кой родител е полагал основните грижи, кой е
съществувал по-значимо в живота на детето по отношение на ежедневното
обгрижване, задоволяване на потребности и интереси, общуване,, игри,
комуникация, прилагане на методи на възпитание и родителски педагогичен
контрол. По делото е установено по безспорен начин, че от завръщането на
децата в Обединено Кралство Великобритания през ноември 2019г., към
който момент И. К. е бил на 5 години, а М. К. е била на 4 години, бащата е
бил този от двамата родители, който е полагал основните грижи за
малолетните деца, осъществявал е ежедневното им обгрижване, задоволяване
6
на потребности и интереси им, прилагал е пряко методи на възпитание и
родителски педагогичен контрол. Вещото лице А. Д. е категорична, че
бащата притежава годността да бъде на разположение и съпричатен при
нуждите на децата си, при евентуално здравословно неразположение, при
подготовка за училище, като между него и децата съществува добра
комуникативност и доверителна връзка. Твърденията на съпругата за
злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, останаха недоказани. В тази
връзка вещото лице Д. сочи, че не са установени белези за абнормално
поведение от страна на бащата спрямо децата и няма данни за девиантно
поведение на Г. К..
В унисон с гореизложеното е и постъпилия доклад от Обединено
Кралство Великобритания до първоинстанционния съд, в който доклад се
сочи, че липсват данни за предупреждения или присъди по отношение на
лицето Г. К.. Според данни на полицията същият е бил арестуван на ***г. за
нанасяне на телесна повреда на лицето Е. К., но не се е стигнало до
последващи действия, поради липсата на предоставени конкретни случай за
насилие и тормоз от Е. К., в резултат на което случаят е прекратен. При
интервю с двете малолетни деца И. и М. през 2021г., социалния работник
сочи, че децата са споделили, че желаят да живеят в Обединено Кралство
Великобритания, което желание са изразили и пред психолога при извършен
доклад за пхисиатрична оценка от 2019г. Социалният работник е посочил,
че децата са развили стратегия позволяваща им да разберат отсъствието на
майката Е. К. като майчина фигура и въпреки, че споделят, че понякога
майка им им липсва/ повече на И., отколкото на М./, те ясно са показали, че
са приели и привикват към сегашния тип контакти с нея, като са успели да
осмислят факта, че тя живее на значително разстояние и с радост очакват
всеки телефонен разговор с нея. В доклада се посочва, че тъй като в ранна
възраст децата са били местени повече от веднъж от България във
Великобритания и обратно, честото местене смущава ритъма им на живот и
често се явява причина за стрес при подрастващите. В този смисъл е дадено
мнение, че текущите условия във Великобритания създават възможности за
стабилен живот на децата, с дом и образование, а освен това и съвпадат с
техните собствени желания и настроения.
Майката от своя страна също е изградила здрава емоционална и
доверителна връзка с двете си деца. Тя се проявява като внимателна,
7
пряма, спокойна и добра майка, отношението и към децата и е топло,
проявява загриженост към нуждите и проблемите им. Е. К. - К. почти
ежедневно провежда продължителна разговори с децата си, интересува се от
тяхното ежедневие, проблеми, тревоги, успехи и децата с нетърпение и радост
очакват разговорите с нея. Обстоятелството обаче, че майката живее на
значително разстояние от децата си, представлява обективна пречка същата
да бъде на разположение, да предоставя редовна и последователна грижа,
при евентуално здравословно неразположение, при подготовката им за
училище.
За пълнота при преценка на родителските качества и зрелостта на
двамата родители, следва да бъде отбелязано, че родителите са във
фактическа раздяла от повече от пет години, като помежду им липсва
адекватна комуникация, която е необходима и задължителна с оглед
правилно и пълноценно упражняване на родителските права, решаването на
възникващи проблеми във връзка със защита интересите на децата. Липсата
на добра комуникация между двамата родители, от една страна не е в интерес
на децата, тъй като безспорно е условие за възникване на неизяснени и
конфликтни ситуации, а от друга е показател за незряло поведение от страна
и на двамата родители.
При преценка на данните по делото, касаещо социално битовите
условия на живот се налага извода, че и при двамата родители социално
битовите условия на живот са добри и подходящи за отглеждането на
децата, както и че и двамата родители са трудово ангажирани и получават
достатъчни доходи, необходи за отглеждането им.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
като взе предвид от една страна възрастта на децата И. и М. и техните
нужди, обстоятелството, че по-голяма част от живота си децата живеят в
Обединено Кралство Великобритания, че са се интегрирали към живота в
тази държава и се чувстват щастливи, както и че с всяка година показват все
по-добри резултати в училище, имат изградена социална среда, спортуват
активно и са изразили нееднократно желание да живеят във Обединено
Кралство Великобритания, а от друга родителските качества и на двамата
родители, зрелостта на родителите и тяхното отношение и грижи към децата,
намира, че упражняването на родителските права и по отношение на децата
8
И. и М. следва да бъдат предоставени на бащата. Г. К. е грижовен и
любвеобилен баща, който умее да поема отговорности, реагира адекватно и
рационално при стресови ситуации, успява точно да формулира проблемите
и да предприеме адекватни действия по решаването им, осъществява
адекватен контрол върху децата. Ето защо настоящият съдебен състав
споделя изводите на първоинстанционният съд за предоставяне на
родителските права по отношение на децата И. и М. на бащата, като определя
местоживеене на двете малолетни деца при бащата в Обединено Кралство
Великобритания, където баща трайно се е установил с тях и близките си, от
които получава подкрепа и помощ..
Предвид привързаността на майката към И. и М. , и съответно на
децата към майката, отчитайки топлата емоционална връзка между тях, както
и обстоятелството, че всеки модел на поведение /мъжки и женски/ има своята
особена значимост за децата, поради което в интерес на децата е да
осъществяват по продължителен контакт с майката, която живее на
значително разстояние от тях, настоящият съдебен състав намира, че следва
от една страна да се определи по-разширен режим на лични отношения, а от
друга същият да бъде съобразен с обстоятелството, че ежемесечния контакт
между родителя и малолетните деца не би могъл да се реализира, поради
голямото разстояние между Р.България и Обединено Кралство
Великобритания. В този смисъл определеният от първоинстанционният съд
режим на лични отношения, настоящият състав намира за неудачен и
несъобразен с интересите на децата, поради което решението в тази част
следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде определен следният
режим на лични контакти на децата с майката , а именно: два месеца през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; по пет дни през
зимата и пролетта, съобразени с определените във Обединено Кралство
Великобритания междусрочни ваканции; по пет дни в периода 22.12. до
05.01. на следващата година, който дни да бъдат съобразени със желанието на
бащата, свързано с посрещане на Коледа и Нова година.
Касаещо определената издръжка:
По отношение на размера на издръжката, дължима съгласно чл. 142, ал.
1 СК, същата следва да бъде опредЕ., като се вземат предвид, както доходите
на родителите, така нуждите на децата.Установява се по безспорен начин от
9
събраните по делото доказателства, че до м.ноември 2019г. децата са
живеели при майката Е. К. – К.а., поради което за периода от предявяване на
исковата молба – 07.12.2018г. до 01.11.2019г. няма основание за дължимост
на претендирания размер издръжка, поради което предявеният иск за
ежемесечна издръжка за малолетните деца за този период следва да се
отхвърли като неоснователен. Несъмнено, през период от около четири
години, който е продължил процеса пред първата инстанция, нуждите на
децата И. и М. от храна, облекло, както и за обезпечаване на образователните
им потребности - учебни помагала, консумативи и пр. са се изменили в
посока нарастване.
При определяне размера на издръжката на детето, освен потребностите
на търсещия издръжката, се вземат предвид и възможностите на родителя,
дължащ издръжка.. Ето защо, като взе предвид възможностите на майката,
настоящият съдебен състав приема, че определения от първоинстанционния
съд размер на издръжка в минималния такъв, е правилно определен, поради
което решението на първата инстанция, в тази обжалвана част следва да се
потвърди като правилно и законосъоразно.
С оглед изхода на спора, разноски на страните не се дължат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260166/17.12.2021г. по описа на Карловски РС,
първи граждански състав, постановено по гр.д.№1748/2018г., в частта с
която се обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между Г. И. К. ЕГН ********** и Е. Н. К. ЕГН
**********, носи само съпругът - Г. И. К., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между Г. И. К. ЕГН ********** и Е. Н. К. ЕГН
**********, имат и двамата съпрузи.
Решение №260029/17.11.2022г. по описа на Карловски РС, първи
10
граждански състав постановено по гр.д.№1748/2018г, в необжалваната част
е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Решение №260029/17.11.2022г. по описа на Карловски РС,
първи граждански състав постановено по гр.д.№1748/2018г., В ЧАСТТА с
която е определен режим на лични отношения на майката Е. Н. К. - К. с двете
малолетни деца И. Г. К. с ЕГН ********** и М. Г. К. с ЕГН **********, както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч в събота
до 20.00ч в неделя с преспИ.е, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на бащата и в ЧАСТТА, с която майката Е. Н. К. е осъдена
да заплаща за всяко едно от децата И. Г. К. и М. Г. К. ежемесечна издръжка в
размер на 177.50лв, за периода от предявяване на исковата молба –
07.12.2018г. до 01.11.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е. Н. К. - К. ЕГН
**********, от град ***, с двете малолетни деца И. Г. К. с ЕГН ********** и
М. Г. К. с ЕГН ********** , както следва: два месеца през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата Г. И. К.; по пет дни през
зимата и през пролетта, съобразени с определените в Обединено Кралство
Великобритания междусрочни ваканции; пет дни в периода 22.12. до
05.01. на следващата година, които дни да бъдат съобразени със желанието
на бащата Г. И. К., свързани с посрещане на Коледа и Нова година.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. И. К. ЕГН **********, в качеството му
на баща и законен представител на малолетните деца И. Г. К. с ЕГН
********** и М. Г. К. с ЕГН ********** против Е. Н. К. - К. ЕГН
**********, от град ***, иск за заплащане на ежемесечна издръжка в размер
на 177.50лв за всяко едно от децата И. Г. К. и М. Г. К., за периода от
предявяване на исковата молба – 07.12.2018г. до 01.11.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260029/17.11.2022г. по описа на
Карловски РС, първи граждански състав постановено по гр.д.№1748/2018г, в
останалата обжалвана част.
Решение №260029/17.11.2022г., в частта касаещо предоставяне
упражняването на родителските права и режима на лични отношения между
децата и родителите, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12