Решение по дело №837/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			25.10.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	14.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		837		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

        

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 2689389, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на М.В.З., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процесният електронен фиш не отговаря на законовите изисквания за съдържанието му и липсвало описание на мястото където е извършено нарушението. Сочи се в тази връзка, че нарушението не е извършено в населено място, където ограничението на скоростта е 50 км/ч. Наред с това се сочи, че техническото средство за измерване не е преминало необходимите проверки. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 03.04.2019 г. в 13:39 ч. жалбоподателката З. е управлявала лек автомобил „Сузуки Лиана“, с рег. № СА 5158 ТК, по ул. „Самоковско шосе“, в гр. Дупница, в посока на движение към центъра, при ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (което, доколкото мястото се намира в територията на гр. Дупница, обл Кюстендил, следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост в населено място, ако на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-голяма или по-малка скорост като максимално допустима). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 69 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 66 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1- M, с фабр. № 563, клип 1306. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                       

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта, писмо от Община Дупница, писмо от Областно пътно управление – гр. Кюстендил за координати на местонарушение, заповед за определяне реда за работа с мобилни видеосистеми за контрол, заверено копие от писмо на зам. Директора на ГДОП-МВР за използваните технически средства за видеоконтрол, заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

   При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. С оглед липсата на представени конкретни писмени доказателства /разписка/ за датата на връчване на същия, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е допустима.

Съдът намира, по аргументите на защитата изложени в жалбата за неоснователни поради следното:

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 03.04.2019 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на отмения вече чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр.6/2018г., в сила от 16.01.2018г. Задължението за обозначаване с ПЗ Е24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр54/05.07.2017г. Следователно, с отпадането на изискването в чл. 165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, се счита за неприложимо задължението за това неправилно посочено и аргументирано в жалбата. В този  смисъл виж актуалното законодателство /ЗДвП и НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /, както и Решение № 57 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 27 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час. жалбоподателят е управлявал описания лек автомобил, „Сузуки Лиана“, с рег. № СА 5158 ТК, по ул. „Самоковско шосе“, в границите на гр. Дупница, в посока на движение към центъра на града, със скорост от 66 км/ч, при ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч. От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност, приложен е протокол за успешно премината периодична проверка. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, в границите на кое населено място и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно. В тази връзка е представена и справка от ОПУ-гр. Кюстендил, че посоченити в снимковия материал координати попадат вътре в границите на населеното място, както е посочено в текста на ЕФ и в приложения протокол по чл. 10 за използване на техническото средство, оформен и заверен по надлежния ред. Не е изтекла предвидената в закон абсолютна давност, която е със срок от 4 години и 6 месеца от датата на нарушението.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер от 50 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5, тъй като е налице превишаване на скоростта на движение с 16 километра в час.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 2689389, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на М.В.З., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: