Решение по дело №64/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С.Г.С.,***, чрез пълномощника адв. П.П.,***, кант. 12, съдебен адрес ***, кант. 12 адвокат П.П. против Решение № 99/22.05.2023 г. на Районен съд Ямбол, по АНД № 54/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 670344 -F673778/21.10.2022 на директора на ТД на НАП-Бургас, с което на С.Г.С.,***, за нарушение на чл. 3,ал.1,т.2 от ЗОПБ/Закон за ограничаване на плащанията в брой/, на основание чл.5, ал.1 от с.з. е наложена глоба в размер на 14717,50 лв. С цитираното решение е осъден С.Г.С., да заплати на ТД на НАП гр. Бургас направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лв.

В жалбата се сочи, че съдебно решение на Районен съд Ямбол е неправилно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила /касационно отменително основание - чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/.

Счита, че непосочването на мястото на извършване на нарушението, като съществен елемент от състава на нарушението, не позволява да се направи преценка и за местната подсъдност на спора, както и за правилното приложение на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, а именно - за местната компетентност на наказващия орган.

Твърди се, че според изложеното в наказателното постановление, С.С. е „предоставил“ на „СТМ МЕДИКА 1“ ЕООД сума от 58870 лв. по касов път, без да е ясно на коя дата е „предоставена“ точно тази сума. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Отделно от това, в случай че се приеме, че е предоставена в брой сумата в размер на 58870 лв., то тогава нарушената правна норма би била чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, а не посочената - чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, но пък при издаването на наказателното постановление ще е допуснато нарушение и на чл. 18 от ЗАНН, като за описани осем плащания, е наложено едно наказание.

Посочени са дати на съставяне на осем броя ПКО, като вероятно административно наказващият орган е приел, че датите на съставяне на ПКО са и датите, на които са извършени нарушенията, но посочването на точната дата на нарушението не може да почива на вероятни предположения, тъй като е основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Датата на нарушението е важен реквизит и с оглед изчисляване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според изложеното в жалбата.

Друг аргумент в жалбата е, че по три от посочените ПКО плащанията са извършени през 2021 г., съответно на 02.02.2021 г., на 06.04.2021 г., на 13.07.2021 г. и ако се приеме, че с тези плащания са нарушени законови разпоредби, то от извършването на нарушенията на посочените три дати, до съставянето на АУАН е изтекла повече от една година, а съгласно разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Иска се отмяна на обжалваното решение на ЯРС и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява, а чрез процесуалния си представител адвокат П. поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация – ТД на НАП, Бургас чрез юрисконсулт Е. счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и мотивирано, а НП законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ЯОП пледира за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, като в това отношение са изложени подробни мотиви в първоинстанционното решение.

Счита, че се касае за свързани плащания и размера на глобата е определен съобразно правилата.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспореното съдебно решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна по следните съображения:

С решение № 99/22.05.2023 г. на Районен съд Ямбол, по анд № 54/2023 г., е потвърдено Наказателно постановление № 670344 -F673778/21.10.2022г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което на С.Г.С.,***, за нарушение на чл. 3,ал.1,т.2 от ЗОПБ, на основание чл.5,ал.1 от с.з. е наложена глоба в размер на 14717,50 лв. С цитираното решение е осъден С.Г.С., да заплати на ТД на НАП гр. Бургас направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лв. За да постанови своя съдебен акт, първата инстанция приела от фактическа страна, че на 13.01.2023 год. служители на ТД на НАП гр. Бургас сред които и свидетеля М. извършват проверка за установяване на факти и обстоятелства на „СТМ - МЕДИКА 1“ ЕООД с ЕИК *********. възложена с Резолюция № П-02002822020304-ОРП- 001/03.02.2022г. В хода на проверката установяват, че С.Г.С. с ЕГН ********** е предоставил на представляваното от него дружество сумата от общо 58870 лв. по касов път съгласно сключен договор за заем от 13.07.2021 г., а не при спазване правилата на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ съгласно който „Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10000лв. В предоставеното писмено обяснение от 23.08.2022г. С.Г.С. декларирал, че издадените от дружеството „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД ПКО са свързани със сключения договор за заем в размер на 220000 лв. от 13.07.2021г. и са част от престацията както следва: Ha 02.02.2021г. с ПКО №7/02.02.2021 г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД сума в размер на 1400,00лв.; На 06.04.2021 г. с ПКО№21 /06.04.2021г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД сума в размер на 8000,00лв.; На 13.07.2021 г. с ПКО№59/13.07.2021г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1„ ЕООД сума в размер на 9470,00лв.; На 26.01.2022г. с ПКО №3/26.01.2022.Г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД сума в размер на 9500.00лв.; На 28.01.2022г. с ПКО №4/28.01.2022г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД сума в размер на 9500.00лв.; На 25.02.20221. с ПКО №7/25.02.2022г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД сума в размер на 9500,00лв.; На 28.03.2022г. с ПКО №11/28.03.2022г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА 1“ ЕООД, сума в размер на 5000,00лв.; На 13.04.2022г. с ПКО №13/13.04.2022г. С.Г.С. е предоставил на „СТМ- МЕДИКА1“ ЕООД, сума в размер на 6500,00лв.СТМ-МЕДИКА 1“ ЕООД е включило предоставените от С.Г.С. плащания по касов път като ги е отразило по Дт. с/ка 501/каса/ към Кт. с/ка 499/1 /С.Г.С./ с основание захранване на сметка /заем.

При така установеното, ЯРС е приел, че са описани извършени осем престации, представляващи отделни части от изпълнение на договор за заем от 13.07.2021 год. между С.Г.С. и „СТМ Медика 1“ ЕООД, което безспорно попада в кръга по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ. По изложените мотиви съдът счита, че в случая жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Според ЯРС, съгласно посочената разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателят да разбере какво е нарушил.

ЯРС достигнал до извода, че правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвиждащ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 да се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане, ако е физическо лице. В случая общия размер на направеното плащане е 58870 лв. и 25% от него е 14717, 50 лв.

Решението е правилно.

ЯАС в настоящия си състав намира, че правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е доказано извършеното нарушение. По делото са събрани безспорни писмени и гласни доказателства. Като е достигнал до горните правни изводи, РС-Ямбол е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.

Съдът не споделя възражението в касационната жалба за наличие на нарушение на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за данъчно нарушение, давността за които е с двугодишен срок. Отделно от изложеното видно от договора за заем заемодателя и заемателя са с един и същ адрес, т.е. правилно съдът е преценил, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до незнание за мястото на извършване на нарушението. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателят да разбере какво е нарушил.

Освен това в случая се касае за свързани плащания. Именно това регламентира и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, а именно, че плащанията могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

С оглед изложеното правилно е ангажирана адм.наказателната отговорност на касатора по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

При този изход на делото и предвид заявеното от ответната страна искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.