№ 167
гр. Чирпан, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20235540100238 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл.
79, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД .
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди, че на 05.12.22 г. е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен
съд - Чирпан за вземанията си към Г. Х. И. в общ размер на 350,21 лв., По входираните
документи било образувано ч.гр.д. № 925/22г. по описа на PC- Чирпан, по което дело била
издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, ищцовото дружество ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, подало настоящата
искова молба в срока по чл. 41 5 от ГПК.
Твърди също така, че ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.0б.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.ba/bg/ge5etze/agb.asp. Ответникът
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Изнасят още, че на 18.06.2020г.Г. Х. И. подава заявление за услуга-смяна на клиент
за обект на регулиран пазар, ведно с декларация за достъп до електроразпределителната
мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, ведно със Заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия и нотариален акт . По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и подадени документи ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
1
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в село Оризово-
масивна жилищна сграда стопанска сграда, община Чирпан, индивидуализиращ се. ИТН:
2189938. За Г. Х. И. бил открит клиентски номер: **********.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на Г. Х. И. за периода от 03.07.22 г. до
02.10.22 г. електроенергия на обща стойност 342,70 лв. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 7,51лв. за
периода от 23.08.22 г. до 04.12.22 г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на
падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следва:
Период Падеж Вид Номер док. Сума
03.07.2022 - 02.08.2022 22.08.2022 Главница ФЕ1274514226 137.69
23.08.2022 -04.12.2022 Лихва 3.98
03.08.2022-02.09.2022 20.09.2022 Главница ФЕ ********** 115.54
21.09.2022-04.12.2022 Лихва 2.41
03.09.2022-02.10.2022 20.10.2022 Главница ФЕ ********** 89.47
21,10.2022-04.12.2022 Лихва 1.12
Молят съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Г. Х. И., както следва: 342,70 лв. (триста
четиридесет и два лева и седемдесет ст.), представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 03.07.22 г. до 02.10.22 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
23.08.22 г. до 04.12.22 г. в размер на 7,51 лв. (седем лева и петдесет и една ст.), законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 05.12.22 г., до окончателното изплащане на задължението.
Молят съда, в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД №
925/22. по описа на РС-Чирпан разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от адв. Е. Б. Б. - АК Стара Загора, ул. "Захари
Княжески" 71,ет.2, оф.11, в качеството си на пълномощник на Г. Х. И., с който счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва предявения срещу него иск по
чл.422 от ГПК поради плащане. Представя като доказателства по делото заверени
ксерокопия от фискални бонове от които е видно, че ответника е заплатил дължимите за ел.
енергия. Представя също така, и разписка №0200019884186105 от 26.09.2023г., от която е
видно, че по банковата сметка на ЕВН България ЕАД е заплатил сума в р-р на 100 лева, с
основание гр.д. № 925 / 2022г., по което дело е издадена заповед за изпълнение. Заплатената
от ответника сума, представлявала част от разноските, направени от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД по ЧГД 925/2022г. по описа на PC - гр.Чирпан.
Моли съда, да отхвърли предявения иск от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
ЕИК *********, срещу Г. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ** за сумата в размер на 350, 21
лева, поради погасяване на задължението чрез плащане от ответника.
Постъпила е молба с вх. №5460/07.12.2023г. от ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37,
чрез юрисконсулт Р. С.-Ч., с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, с
която заявява, че след извършване на справка се установило, че има извършено плащане от
страна на Г. Х. И., като за заплатени главници и лихви, както и 100,00 лева разноски, като
било посочено, че са платени като разноски по гражданското дело. Представя справка с
извършено плащане. Налице било нововъзникнало обстоятелство, след образуване на
делото, което представлявало признание на иска по своята правна същност. Тъй като
2
длъжникът с поведението си е станал повод за завеждане и на двете производства,
претендират за направените разноските по двете производства, за което представя списък:
Заповедно производство: 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,
Гражданско производство: 75лв. държавна такса, 150лв. юрисконсултско възнаграждение,
400лв. особен представител.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 925/2022г по описа на РС Чирпан
безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС
Чирпан е издал Заповед № 571/ 06. 12. 2022 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и
ответник по настоящото дело Г. Х. И. да заплати сумите: 342,70 лева (триста четиридесет и
два лева и 70 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
05.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,51 лева (седем лева и 51 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 23.08.2022 г. до 04.12.2022 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Изрично в тази заповед е посочено, че произтича от Договор за кл. номер
********** .
В хода на заповедното производство съобщението е било връчено на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, поради което с определение съдът е указал на заявителя да заведе
дело за вземането си. Именно в този срок ищцовото дружество е завело иск.
От всичко това се установява пасивната и активната процесуална легитимация на
страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна от воденето на
положителен установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК и в тази насока не следва да
бъдат събирани други доказателства.
Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да бъде установено
съществуването на вземането по цитираното по- горе ч.гр.д.
В хода на производството е представено Заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия на клиентски №********** на Тодор Лилянов Иванов от
23.09.2013год., както и декларация за достъп до мрежата по силата на които “ ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ “ ЕАД е предоставило на ответника по делото Тодор
Лилянов Иванов електрическа енергия.
Видно от представените по делото писмени доказателства заверени ксерокопия от
фискални бонове безспорно се установява, че ответника е заплатил дължимите суми за
ел.енергия, а именно: 1/Фискален бон ПКО ********** от 28.08.2023г. към фактура
********** за заплатена сума в размер на 137, 69 лева, за консумирана ел. енергия за
периода от 03.07.2022г. - 02.08.2022г., 2/Фискален бон ПКО ********** от 28.08.2023г. към
фактура ********** за заплатена сума в р-р на 115, 54 лева за консумирана ел.енергия за
периода от 03.08.2022г.- 02.09.2022г. 3/Фискален бон ПКО ********** от 28.08.2023г. към
фактура ********** за заплатена сума в р-р на 89, 47 лева, за консумирана ел.енергия за
периода от 03.09.2022г.-02.10.2022г., 4/ 3 броя фискални бонове от 28.08.2023г. за заплатени
лихви за забава, общо в размер на 37,11 лева, или заплатената сума за консумирана ел.
енергия е общо в размер на 379, 81 лева. По делото е приложена също така и разписка
№0200019884186105 от 26.09.2023г., от която е видно, че по банковата сметка на ЕВН
България ЕАД ответникът на дата 27.09. 2023 г. е заплатил сума в р-р на 100,00 лева, като е
посочено основание за изършеното плащане гр.д.№ 925 / 2022г., по което дело е издадена
заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
3
Съдът приема, че с оглед направеното признание на иска от ответника и липсата
събрани доказателства в противен смисъл се установява наличието на всички елементи
включени във фактическия състав на спорното право.
Поради това съдът намира, че в процесния период ищцовото дружество е доставило
на ответника ел. енергия в размер на фактурираната стойност. Ищецът в своето становище
признава, че ответникът е заплатил изцяло дължимата сума за доставената електроенергия за
процесния период, като твърди ,че са останали неплатени единствено съдебно – деловодните
разноски по двете производства.
Предвид изложеното следва извода, че предявеният иск е доказан по основание и
размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно изискването за идентичност на
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и
размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането
към момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК или по чл. 410 от ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Искове
за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в
изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 от ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1
на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/.
Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК,
респ. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415,
ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
4
Затова в настоящото производство по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се
съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършените плащания, изрично посочени по- горе по дати и размер, и към момента на
приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане
след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото
факт, а доколкото с него е погасено съдебно предявеното вземане за главница и лихви, то
предявения иск следва да бъде отхвърлян изцяло.
По разноските:
Отговорността за разноски произтича от процесуалния закон и е уредена от него,
като фактическият състав, от който тя се поражда, включва: неоснователно предизвикан
правен спор; сторени разноски, причинени от водене на делото по повод този спор и
постановено съдебно решение в полза на претендиращия разноските субект. Всъщност тази
отговорност по правило е обективна и безвиновна, като не представлява конкретна
отговорност за вреди, тъй като обхваща само доказаните в текущия процес разходи на
страната, поради което може да се осъществи само по конкретния висящ процес, в който
съответната страна и то своевременно, е предявила искането си за заплащането им. Във
връзка с горното и предвид надлежното сезиране на съда с изрично искане за присъждане на
сторените по делото разноски, което към настоящия момент не е оттеглено, фактът, че част
от последните са платени предварително, т. е. преди постановяване на съдебния акт, с който
принципно те следва да бъдат възложени е ирелевантен по отношение задължението на съда
да се произнесе по така направеното от страната искане за присъждане на същите. В този
смисъл предварително платената сума е без правно основание, доколкото изискуемостта на
задължението за разноски очевидно към онзи момент не е настъпила – не е осъществен
предвидения от закона фактически състав, даващ основание за възстановяване на сторените
от страната разходи във връзка с образуваното дело.
В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения,
като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след
получаване на исковата молба. Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността
за направените от заявителя в заповедното и исковото производство разноски, а именно
дължимата държавна такса за завеждане на делото в размер на 75, 00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150, 00 лв. и 25, 00 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.Сумата от 400,00 лв. внесена за
особен представител, след като е отпаднала необходимостта от такъв, да се върне на
вносителя „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ ЕАД с ЕИК: *********, като
неизползвана, от средствата за депозити при РС Чирпан.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ ЕАД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „ Хр. Г. Данов „ № 37
чрез юрисконсулт Р. Т. С. Черняев с адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. „ Хр. Г. Данов „
№ 37 иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на Г. Х. И. от ** че съществуват вземания на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД към Г. Х. И., както следва: 342,70 лв. (триста четиридесет и два
лева и седемдесет ст.), представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 03.07.22 г. до 02.10.22 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 23.08.22 г. до
04.12.22 г. в размер на 7,51 лв. (седем лева и петдесет и една ст.), законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 05.12.22 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 571/
06.12.2022 г. по ч. гр. д. № 925/2022 г. по описа на Районен съд Чирпан, като погасен поради
плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, Г. Х. И. от **да заплати на "„ ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „ Хр. Г. Данов „ № 37 чрез юрисконсулт Р. Т. С. Черняев с адрес за призоваване
гр. Пловдив, ул. „ Хр. Г. Данов „ № 37 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 300,00
лв. ( триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение.
Сумата от 400,00 лв. внесена за особен представител, след като е отпаднала
необходимостта от такъв, ДА СЕ ВЪРНЕ на вносителя „ ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ ЕАД с ЕИК: *********, като неизползвана, от средствата за
депозити при РС Чирпан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6