№ 7
гр. Дупница, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201251 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Настоящото въззивно съдебно производство е второ по ред след отмяна с Решение №
245/08.11.2022 г. по КАНД № 267/2022 г., по описа на КАС на постановеното по-рано
Решение № 206/21.07.2022 г. по АНД № 580/2022 г., по описа на РС-Дупница и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3465775, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на А. И. Г., с адрес: гр.Б., ул. "Б.М." №**, вх.**, ет.**, с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че процесният електронен фиш не отговаря на законовите
изисквания, тъй като са изтекли предвидените в закона давностни срокове и не са били
спазени изискванията на Наредбата при установяване и доказване на нарушението. Иска се
отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Г., който поддържа жалбата, ведно с направените в нея възражения и
искания. Изразява становище по същество и претендира за отмяна на ЕФ и присъждане на
разноски за всички съдебни инстанции.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Постъпила е молба от редовно упълномощен юрк. Бучева, в която се изразява
1
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендират се разноски
и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 18.12.2019 г. около 14:42 ч., в обл. Кюстендил, общ. Кочериново, жалбоподателят Г.
управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 6“, с рег. №******, по АМ-3 „Струма“, км
83+130 м., в посока на движение към Кулата, при въведено с 2 броя ПЗ В-26 ограничение на
максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 90 км/ч, като
пътните знаци са поставени от двете страни на пътя в посока към Кулата, на км. 82+843 м.,
със зона на действие до км. 83+305 метра, където е поставен знак В-34 „Край на забраните
въведени с пътни знаци“. При посоченото въведено с пътните знаци В-26 ограничение на
скоростта до 90 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 128 км/ч., от която
скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 124 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видео наблюдение
ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 14:42 часа с клип № 36802
/отпечатан най-долу на лист 5 от АНД 580/2022 г./. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя като собственик на автомобила, с
който на основание чл. 189, ал. 4, . чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал, протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип, справка от инф. система на ПП „АИС АНД“ за връчване на ЕФ от орган на
МВР на жалбоподателя на 24.04.2022 г., справка за собствеността на автомобила, протокол
за ползване на техническото средство за контрол на скоростта, заповед за утвърждаване
образец за издаване на ЕФ, както и от останалите по делото писмени доказателства, вкл.
служебно изисканите от съда снимка на разположение на АТСС, справка от ОПУ-
Кюстендил при АПИ, справка за нарушител водач и др. Съдът кредитира изцяло
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен
и безспорен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно
доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Доколкото от АНО не са представени надлежни писмени доказателства носещи
подписа на жалбоподателя /разписка, известие за доставяне или др./, съдът приема, че
жалбата е подадена в срок на 12.05.2022 г. и е процесуално допустима. Последното не
представлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на
жалбоподателя, доколкото с връчването на ЕФ за него се поражда именно правото да подаде
жалба срещу фиша в установения в чл. 189, ал.8 от ЗДвП – 14 дневен срок, който съдът
приема за спазен, а жалбата за процесуално допустима. Това право е било обективно
2
упражнено от жалбоподателя в пълен обем, поради което и непредставянето на нарочна
разписка за връчване на ЕФ не го препятства в никаква степен, както неоснователно се
твърди в становището на процесуалния представител на жалбоподателя.
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила.
Съдът намира, че аргументите на защитата, че при използване на мобилна камера за
установяване на нарушения като процесното, следва да се приложат предвидените за
издаването на АУАН и НП давностни и други преклузивни срокове, а не дерогиращите ги
специални законови разпоредби предвидени относно реда и начина за издаване на ЕФ, са
неоснователни.
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 18.12.2019 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие
на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.
№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази
липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане
на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм.
и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е приел районният съд, не налагат
3
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата
при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4-11 от
ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в
работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Не са представени
доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В
този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г.,
Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш
съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е
специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира
приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за
съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г.
по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от
22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е-24, в каквато насока е била
регламентацията на отмения вече чл. 7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. до отмяната на
нормата, обнародвана в ДВ, бр.6/2018г., в сила от 16.01.2018г. Задължението за
обозначаване с ПЗ Е24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП,
обнародвано в ДВ, бр54/05.07.2017г. Следователно, с отпадането на изискването в чл. 165,
ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, се счита за
неприложимо задължението за това неправилно посочено и аргументирано в жалбата. В
този смисъл за неоснователността на това възражение в жалбата виж и актуалното
законодателство /ЗДвП и НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /, както и Решение № 57
от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 27 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и
Решение № 164 от 03.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 116 / 2019 г. на Административен съд -
Кюстендил.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото
се установява по категоричен начин от обективна страна, че на посочените по-горе място,
дата и час жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, „Ауди А 6“, с рег.
№******, по АМ-3 „Струма“, км 83+130 м., в посока на движение към Кулата, със скорост
от 124 км/ч, при ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този
участък от пътя с посочения в ЕФ ПЗ В-26 – 90 км/ч. От наличните по делото доказателства
се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че
същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, в границите на кое
населено място и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно
достатъчно.
Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години
и 6 месеца от датата на нарушението. Другите давностни срокове са били прекъснати
надлежно със съставяне и връчване на ЕФ на жалбоподателя. За пълнота на мотивите
въззивният съд приема, че следва изрично да посочи, че относно погасителната давност за
деянието предмет на обжалвания фиш, чрез препращане по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, са
4
приложими правилата на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срокът на
давността за нарушението е 3 години, а началният момент е неговото довършване, т.е. в
случая датата 18.12.2019 г. /арг. чл.80, ал. 3 от НК/. На тази дата деянието е заснето в
паметта на техническото средство. Съгласно справката за нарушител/водач и тази за
връчване на ЕФ от инф. система „АИС АНД“, съответно л. 27 и л. 33 от делото, в рамките
на 3-годишния срок, на 16.03.2020 г. е издаден електронния фиш, на която дата давността е
прекъсната по арг. от чл. 81, ал.2 от НК и е започнала да тече нова 3-годишна давност с
краен срок 16.03.2023г. С връчването на фиша на 24.04.2022 г. тази давност отново е била
прекъсната и е започнала да тече нова, която понастоящем също не е изтекла. От друга
страна, абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК в размер на 4 години и
половина, като обективно не е изтекла. Безспорния извод на съда е, че деянието не е
погасено по давност, противно на възраженията в жалба. Изцяло в тази насока виж и
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II
колегия на ВАС, по т. д. 1/2014 г. ; Решение № 128 от 04.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 300 /
2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 156 от 25.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 120 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 170 от
19.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 91 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е
определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к.
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е
общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези
последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от
наличието на ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения
размер от 300 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия
момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4, тъй като е налице превишаване на
разрешената скорост на движение с 34 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото основателна се явява и претенцията за разноски направена
своевременно от процесуалния представител на АНО – юрк. Гергана Бучева, който е бил
надлежно упълномощен и е представлявал страната по делото, чрез депозираното писмено
становище. Поради това и в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, на основание
5
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът приема, че следва да осъди А. И. Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на
ОДМВР – гр. Кюстендил, сумата от 80,00 лв. - минимално юрисконсултско
възнаграждение, тъй като делото не е с голяма фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 3465775, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на А. И. Г., с адрес: гр.Б., ул. "Б.М." №**, вх.**, ет.**, с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА А. И. Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР – гр.
Кюстендил, сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6