№ 199
гр. гр. Л., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620100311 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от К. П. Д. с ЕГН ***, чрез а. Т. П., с адрес за
коренспонденция: гр. ****, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе"
№ 67 А, представлявано от изпълнителните д. В. И. и П. Д., иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 7 000,00 (седем хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на телесни увреждания, получени като пряка и непосредствена
последица от настъпилото на 15.02.2023 г. събитие - ПТП, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 21.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 15.02.2023 г около 19:35 часа в гр. Л. на
кръстовището на ул. „*** в посока към ул. „***“ се движил лек автомобил марка „П.“,
модел „307“, с ДК № М *** СА, с водач Г. И.. Същият, навлизайки в кръстовището, не
пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил, марка „А.“, модел „АЗ" с ДКН М
*** ВР с водач К. П. Д. с ЕГН ********** и последвало ПТП с пострадало лице. За
удостоверяването на настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, като
органите на МВР са посетили мястото на ПТП и са изпробвали водачите за алкохол, като
пробите са отрицателни. За процесния лек автомобил марка „П.“ с ДК № М *** СА има
сключен договор за застраховка със ЗК„Лев инс”АД, валиден към датата на ПТП, предвид
което ЗК „Лев инс“ АД отговаря за вредите, които виновният водач е причинил на трети
лица съгласно българското законодателство. Вследствие на настъпилото ПТП от 15.02.2023
г. пострадалият К. П. Д. е получил физически и психически травми, изразяващи се в
1
нараняване на главата, врата и раменете, вследствие на което получил комоцио със загуба на
съзнание около 2-5 мин., вертебрален синдром на шийната област, болезненост в шийната
област, нестабилен в походката и силен стрес от случилото се. След настъпилото ПТП
вечерта ищецът не се почувствал добре, започнал да повръща и имал силно главоболие. На
следващия ден потърсил медицинска помощ. Предписано му било домашно лечение, като в
продължение на няколко месеца имал болки в шийната област, което нарушавало и
походката му. До момента болките и страданията му не са отшумели, Ищецът и
понастоящем търпи болки и страдания и не се чувства добре - нито физически, нито
емоционално. Ищецът, като един млад и енергичен човек, бил лишен за период от време от
обичайния си динамичен живот, а преживеният стрес вследствие на претърпяната злополука
ще остане завинаги в съзнанието му. Спомените от ПТП-то го съпътстват постоянно и
започнал да страда от безсъние, да се събужда през нощта и да преживява в съзнанието си
отново случилото се ПТП. По повод настъпилото ПТП в ЗК „Лев инс“ АД е образувана
щета, по която застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
законоустановения тримесечен срок, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Счита, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца страдания от процесното ПТП е в размер на 7000 лв.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, в който се
изразява становище, че се оспорва иска по основание и размер. Оспорват се всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени
вреди. Оспорва се, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина
действията на водача на лек автомобил „П. 307“ с per. №М***СА, като се оспорва механизма
на процесното произшествие, така, както същият е описан в исковата молба, какго и че
същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на
водача на лек автомобил „П.“. Твърди се, че вина за настъпилия транспортен инцидент има и
водачът на лек автомобил „А. АЗ" с per. №М***ВР, като, движейки се с превишена за пътния
участък скорост, не е могъл да реагира и е станал причина за настъпване на транспортния
инцидент. С тези свои действия ищецът нарушил разпоредбите чл. 20, ал. 2 от ЗДВП.
Оспорват се твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие от
15.02.2023г. за ищеца К. Д. да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и
здравословни състояния. Ищецът, заедно с другия водач, съставили двустранен констативен
протокол за ПТП, в който са описани обстоятелствата, при който е настъпил транспортния
инцидент. Местопроизшествието е посетено от компетентните органи, видно от
представеното удостоверение. С оглед на това твърдението в исковата молба, че ищецът е
изпаднал в безсъзнание, изпитвал е болезненост и шийния отдел и нестабилност в
походката, са изцяло неоснователни, като, в случай че ищецът е претърпял някакви
увреждания при транспортния инцидент, е следвало същият да заяви това пред
компетентните органи и да се състави протокол за ПТП с пострадали лица. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи.
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд при
2
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица компетентните органи съставят
„Протокол за ПТП с пострадали лица” - Приложение №1. Оспорват се, че в причинно -
следствена връзка с механизма на произшествието за ищеца са настъпили телесни травми и
здравословни състояния като посочените в исковата молба, като се оспорват и твърденията
за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата
продължителност. Оспорват се, че възстановителният период от травмите, настъпили за
ищеца от процесния инцидент, не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл.
към настоящия момент. Съобразно представените медицински документи, установяващи
здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното лечение изходът е подобрение и не са
налични данни оздравителният период да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни
последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва се твърдението, че са настъпили психологически последици от инцидента,
доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпяни такива от ищеца,
както и за проведено лечение. Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, както и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата
претенция, който е изключително завишен и не кореспондира нито с естеството на травмата,
нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата
на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването
на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна
практика. Твърди се изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като водач на лек автомобил
„А. АЗ" нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа се, че причина за настъпване
на телесните травми за пострадалия е извършено нарушение на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата и правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С това си
поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият е създал
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснил тяхното възникване. Поддържа се, че при използване на
предпазния колан ог пострадалия, то той не би получил травми като възникналите, а други,
по - леки по медикобиологичен характер. Оспорва се размерът на предявения по чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като същият е изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Исковата сума. претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима
и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради
което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва но претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния
3
иск. Застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение
след заявяване на извьнсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496. ал.1 от Кодекса
за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен, който срок се
поддържа, че не е започнал да тече предвид недоказаното основание на извънсъдебно
предявената претенция. Претендират се разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани
комплексна съдебна автотехническа и видеотехническа експертиза и съдебно-медицинска
експертиза.
В откритите съдебни заседания по делото ищецът се явява лично и с процесуалния
си представител адв. Т. П. от САК, който поддържа исковата молба.
В откритите съдебни заседания по делото ответното дружество се представлява от
юрк. К. И., който оспорва иска по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, на
15.02.2023 г. около 19:35 часа в гр. Л. на кръстовището на ул. „*** в посока към ул. „***“ е
настъпило ПТП с участници лек автомобил марка „П.“, модел „307“, с ДК № М *** СА, с
водач Г. И. и лек автомобил, марка „А.“, модел „АЗ" с ДКН М *** ВР с водач К. П. Д..
Вписано е от водача на лек автомобил „П.“ – Г. И., в двустранния съставен протокол:
„Виновен съм, отнех предимството на водач Б“, а водачът К. Д. е вписал: „Невинен съм“.
Начертана е скица на настъпилото ПТП и протоколът е подписан от двамата участници.
Безспорно установено по делото е, че е настъпило ПТП с участието на двата леки
автомобила – единият управляван от ищеца, а другият от трето лице – Г. И., както и че е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
/л.62/, сключена с ответното дружество за автомобила, с който е причинено ПТП. По
отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение към релевантния за
спора момент, датата на настъпилото ПТП, не се спори, като изрично се заявява от
пълномощника на ответника в открито съдебно заседание, че не се оспорва този факт. Към
датата на настъпване на ПТП –то - 15.02.2023 г., по отношение на управлявания от Г. И. И.
лек автомобил „П. 307" с per. № М *** СА е действал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна
полица № BG/*** г. с ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 09.02.2023 г. до
09.02.2024 г. /л.62-63/.
Св. Г. И. в разпита си заявява, че на 15.02.2023 г. около 22.00-22.30 ч. на
кръстовището между ул. „***“ и „Д.“ управлявал своя автомобил марка „П.“ и идвал от ул.
„***“, където имало знак за пропускане на движещите се по път с предимство, но не и знак
„Стоп“, а от улица „Д.“ идвал ищецът с неговия автомобил, като същият се движел с доста
по-висока скорост. Свидетелят намалил скоростта, огледал се, защото било баир. Видял
другия автомобил, когато вече бил вътре в кръстовището, и там се ударили двата
4
автомобила. Свидетелят ударил другия автомобил в задната част, при което другият
автомобил се завъртял и продължил по баира надолу, а автомобилът на свидетеля почти
излязъл от кръстовището. В автомобила на другия участник имало още едно лице, а в
автомобила на свидетеля били пет лица. Двамата участника не проявили агресия или
нападки един към друг. Видимо водачът на другия автомобил изглеждал добре и нямало и
други пострадали лица. След около пет минути дошли и полицейските служители, извикани
от неизвестно лице. Двамата участници били тествани за употреба на алкохол. По взаимно
договаряне попълнили и констативен протокол за станалото ПТП. Твърди, че случаен
гражданин твърдял тогава, че видял, че колата, идваща отгоре /на ищеца/, се движела по-
бързо.
Св. А.М.-Г. твърди, че заедно с бащата на ищеца пристигнали на мястото на
произшествието, непосредствено след настъпването му, преди полицейските служители.
Видяла, че ищецът е доста объркан, стресиран от ситуацията, загубил съзнание за момент,
като единственият му спомен тогава бил, че си е ударил главата. Видимо ищецът нямал
наранявания. Свидетелката останала през въпросната нощ при ищеца, като той не можел да
заспи, оплаквал се от болки в главата, ставал да повръща. На другия ден отишли на лекар,
като същият предписал ищецът да носи яка и той я носил десетина дни. През тези десет дни
ищецът имал световъртеж, гадене и болки в главата. Посочено било от лекаря, че ищецът
имал травма на шийните прешлени и комоцио. Свидетелката сочи, че ищецът се затворил
емоционално в себе си, изпаднал в депресия и година – две продължавал да изпитва страх от
шофиране. След произшествието била извикана линейка и медицинските лица казали на
ищеца, че трябва да си почива и ако има влошаване на състоянието му, да отиде в болница.
Свидетелят сочи, че ищецът, който учел медицина, имал невзети изпити, тъй като не можел
да се съсредоточи вследствие на преживения стрес от въпросната ситуация.
Съгласно комплексната съдебна автотехническа и видеотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж. Ц. Ц. и К. Т., неоспорена от страните, кредитирана от съда
като обективно дадена, се установява следното:
1.Към 15.02.2023 г. на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „***“ не е имало поставена
вертикална маркировка и хоризонтална маркировка за урегулиране на движението на МПС.
Налице е нерегулирано кръстовище и е валидно правилото на дясностоящия. Липсват данни
за неравности по асфалтовото покритие в кръстовището и около него.
2. Механизмът на произшествието е следният, според вещото лице Ц.: На 15.02.2023
г. около 20:50-20:53 часа, на кръстовище образувано между ул. „***“ и ул. „Д.“ в гр. Л.,
между лек автомобил „А.“ и лек автомобил „П.“, с материални щети и телесни повреди, лек
автомобил „А.“ се движи с посока по ул. „Д.“ (по огледа), а лек автомобил „П.“ - с посока по
ул. „***“ (по огледа). На нерегулираното кръстовище се реализира удар между тях. Мястото
на удара според така изготвения анализ се явява на 1,88 m от Ориентира в посока, обратна
на ос „X“ и в посока обратно по ос „У“ 6,88 m от Ориентира. В момента на удара и двете
МПС-та са се намирали върху дясната пътна лента за движение на ул. „Д.“ в посока на
огледа, а разположението между собствената надлъжна ос на лек автомобил „А.“ спрямо
5
осевата линия е 1°, а на лек автомобил „П.“ - 88°. Скоростта на лек автомобил „А.“ преди
удара е около 8.67 m/s или 31.22 km/h. След удара скоростта на движение е около 13,79 m/s
или 49,65 km/h. Скоростта на лек автомобил „П.“ преди удара е около 11.58 m/s или 41.71
km/h. След удара скоростта на движение е около 11,90 m/s или 42,85 km/h. Опасната зона за
спиране на лек автомобил „А.“ е 17.01 м. Опасната зона за спиране на лек автомобил „П.“ е
24.74 м. Констатираните деформации са по задна дясна странична част в зоната на задно
дясно колело и задна дясна врата на лек автомобил „А.“ — деформации в посока към купето
и отделена задна броня (според видео файла). По лек автомобил „П.“ най-вероятните
материални щети са по предна челна част от ляво на емблемата — предна броня, преден ляв
фар. За това свидетелстват характерните деформации по лек автомобил „А." - видимо. При
така определените позиции на двете МПС-та и движенията им е налице деяние —
съприкосновение между лек автомобил „П.“ с предна част и лек автомобил „А.“ с дясна
странична част. От техническа гледна точка произшествието е настъпило поради
несъобразяване при навлизане в нерегулирано кръстовище от лек автомобил „П.“, като по-
рано е бил вече навлязъл лек автомобил „А.“.
3. Скоростта на лек автомобил „А.“ преди удара е около 8,67 m/s или 31,22 km/h. След
удара скоростта на движение е около 13,79 m/s или 49,65 km/h.
4. При определената скорост на лек автомобил „А. АЗ“ опасната зона за спиране на
лек автомобил „А.“ е 17,01 м.
5. В случай че водачът на лек автомобил „А. АЗ“ се бе движил с разрешената за
пътния участък скорост, щеше ли да настъпи транспортния инцидент? - Вещото лице
отговаря, че лек автомобил „А." се е движил с разрешената скорост на движение за участъка
в момента на задействане на спирачната система.
6. С оглед характеристиката на пътя да се определи от какво разстояние е бил видим
лек автомобил „П.“ за водача на лек автомобил „А. АЗ“. С оглед разстоянието от което е бил
видим, имал ли е възможност водачът на лек автомобил „А.“, движейки се с определената
скорост, на предотврати транспортния инцидент?: Вещото лице отговаря, че водачът на лек
автомобил „А.“ е възприел опасността от 31,27 м. Водачът на лек автомобил „П.“ е възприел
опасността от 20,62 м. Водачът на лек автомобил „А.“ е задействал спирачната система от
разстояние 13,42 м., а водачът на лек автомобил „П.“ е задействал спирачната система от
разстояние 0,50 м.
7. Да се определи траекторията на движение на тялото на ищца в лек автомобил „А.“
съобразно механизма на произшествието и движението на автомобила? При определяне на
траекторията на движение на тялото на ищеца, да се определи колко е максималното
възможно отклонение на тялото, обезопасен с предпазен колан и съответната посока?:
Вещото лице отговаря, че от ротацията в посока наляво, то тялото на водача ще я следва,
независимо че ударът е страничен. Възможното придвижване на тялото-части от него
(главата) е до 300 мм с правилно поставен предпазен колан, като може лявото рамо и
главата да контактуват с облицовката (кората) на предна лява врата и прозорец.
8. Настоящият лек автомобил „А.“ е оборудван фабрично с предпазни колани на
6
всички седалки - тип триточкови. Предпазните колани имат местоположение — 2 броя на
предни седалки и 2 броя на задни седалки. Принцип на действие на предпазен колан: Когато
колата се сблъска (отпред) с препятствие, човешкото тяло продължава да се движи напред по
инерция. В този момент предпазният колан е заключен в инерционната макара, закрепвайки
човека в седалката. Когато разклоненията (рамената) на предпазния колан се движат бавно,
инерционната макара не е блокирана и е възможно да се променят дължините на
разклоненията (рамената) на предпазния колан в съответствие с размерите на тялото на
човека в седалката. Инерционната макара осигурява автоматично пренавиване на лентата на
предпазния колан. Можете да се дръпне назад само с плавно движение. Няма да е възможно
да се развие лентата (на колана) рязко с макарата, тъй като механизмът я блокира при бързо
развиване. В същото време предпазният колан е заключен във формата, в която е била
прикрепена към човешкото тяло. По време на сблъсък обтегачите на предпазните колани
прибират предпазните колани срещу посоката на вектора на силата. Това намалява
разстоянието между тялото и предпазния колан. Това устройство може да се счита за обтегач
на предпазния колан, само вграден в инерционната макара, а не направен отделно. Много
преди водачът/пасажера да започне да се движи напред, това устройство вече заключва
предпазния колан автоматично. Обтегачът прибира предпазен колан с дължина до 130 mm в
рамките на 13 ms. Ако силата, действаща върху предпазния колан, е по-голяма от силата на
опъване на колана, предпазният колан вече не е обтегнат. Свободна част от предпазния колан
с дължина до 130 mm се прибира за около 13 ms. Главата на човека се движи напред от
действието на надлъжни инерционни сили на разстояние не по-голямо от 300 mm.
9. Мащабната скица на местопроизшествието е изготвена на база оглед на процесното
кръстовище, видео файл, дигитални снимки от застрахователя и необходимите за задачите
построявания чрез изчисления.
10. Качените на флаш памет видеофайлове (представени преди това на CD), да бъдат
форматирани във формат — avi, mp4 или друг формат, подходящ за възпроизвеждане в
съдебна зала. С молба вх.№10736/26.1 1.2024 г. от адв. Т. П., пълномощник на ищеца К. Д.,
е предоставена флаш памет, в която е записан един брой видео - видеофайл във стандартен
видеоформат „mp4" с наименование „0-02-05- 2da209f5233571 108Of222812аа270а261 Зс 1
е2с929781 b9d6d0aa8b2cdabc7 5Ь61 cb71 84cdfeb4.mр4“, с дата на създаване 16.10.2024 г. и
прод. 30 сек. Видеото е с вкопиран таймкод, с датата и часа на заснемане - 15.02.2023 год. в
часови диапазон 20:51:35 часа до 20:52:04 часа (системно време). Разделителната способност
на камерата, с която е заснето видеото, е с ширина 480 пиксела и височина 276 пискела, или
резолюция на камерата 1.3 MPix (Мегапиксела). Видеофайлът е записан на оптичен носител
компактдиск DVD-R марка “Fiesta”, приложен към експертизата. Същият може да бъде
възпроизведен с вграден в операционната система на компютъра плеър. В хронологична
последователност са разпечатани кадри от процесния видеофайл (Снимка 12 - Снимка 15).
11. Да се установи съществуват ли признаци за неправомерна намеса върху записа и
техническото устройство, предоставено за изследване: След направено изследване на файла
с програмен продукт Microsoft Clipchamp на Windows 10 Profesional - платена версия, се
7
установява, че няма данни за манипулация на същия.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза /л. 115 – л. 117/,
което съдът кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, ищецът, вследствие на
процесното ПТП, е получил следните увреждания: травми в областта на главата със
сътресение на мозъка и на шията с развитието на вертебрален синдром, изразяващ се с
болки и скованост в мускулатурата на врата /шията/ и ограничение на движенията й. Тези
увреждания са били от естество да му е било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с оздравителен период на такива травми, при условие, че не настъпят
усложнения, за каквито няма данни по делото, е около 20-25 дни. От получените травми
пострадалият е търпял болки и страдания, които са били по-интензивни в първата седмица
след травмата, сле което постепенно са намалявали и отшумявали. Между настъпилото ПТП
и получените увреждания има ряка причинно-следствена връзка. Установените травматични
увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, като в
медицинската документация няма описани характерни особености на нараняванията, по
които да се определи точно от какви предмети са причинени. Като вид, характер и
локализация тези увреждания добре отговарят да са получени по време и начин, посочен в
исковата молба, в условията на станалото ПТП – като травма на водач на автомобил,
блъснат от друг лек автомобил, от което е последвал удар на главата на пострадалия в
стъклото на вратата на автомобила от т.нар. „камшичен удар“. Оздравителният период на
такива травми, при условие, че не настъпят усложнения, за каквито няма данни по делото, е
около 20-25 дни. В представената медицинска документация няма описани травми, които да
са с характеристиката на т.нар. „коланни травми“. Поставянето на предпазен колан
несъмнено предотвратява и/или намалява тежестта на получаване травми при настъпило
ПТП, но не се изключва изобщо получаването на травми, като само по медицински път не
може да бъде определено какви и с каква тежест травми могат да се получат при евентуално
поставен или непоставен предпазен колан. Ефективността на предпазния колан е най-голяма
при челен удар между автомобилите и е почти нищожна при страничен удар. При разпита
си вещото лице пояснява, че при стрес организмът се мобилизира и може да извършва
различни дейности, като на по-късен етап се появява главоболието и световъртежът, и в
този смисъл веднага след инцидента пострадалият може да говори, да извършва други
дейности, включително да попълни двустранния протокол.
Видно от представените доказателства за разменената между страните
кореспонденция – молба за доброволна претенция до ЗК „Лев Инс“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № 9169 от 26.09.2023 г. /л.58/ от ищеца К. Д. и писмо от
„Лев Инс“ АД до ищеца с изх. № 8623/05.10.2023 г. /л. 57/ е, че ищецът е отправил
претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя
(ответник по делото). Застрахователят е отговорил на молбата, като не е предложено
обезщетение поради непредставяне на съставен от службите за контрол на МВР констативен
протокол с отразяване на пострадалите лица.
Видно от удостоверение с изх. № 000-2326/20.02.2023 г. на РУ на МВР – гр. Л. /л.59/
8
местопроизшествието е посетено от служители на РУ – Л., участниците са изпробвани за
употреба на алкохол, като пробите са отрицателни.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е
допустим, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 380 от КЗ /нов/ - предявена е
застрахователна претенция към ответното дружество на 26.09.2023 г. с молба от ищеца за
заплащане на застрахователно обезщетение /л.9 и л. 58/. Съгласно чл. 498, ал.3 във вр. чл.496
във вр. чл.380 от КЗ /нов/ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на МПС, е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на
чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай
няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран от ищеца на 26.09.2023 г., но
претенцията не е уважена и на 28.12.2023 г. вкл. е изтекъл срокът по чл. 496 КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо към момента на увреждането да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки за наличие на
отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и
валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2017 г.) от Наредба № 1з-41812.01.2009 г.за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на вътрешните работи. Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3.
В случая е установено виновното и противоправно поведение на водача, който при
управление на лек автомобил „П." с рег. № М***СА е нарушил правилата за движение и
причинил процесното ПТП на 15.02.2023 г. Съгласно чл. 48 от Закона за движение по
пътищата на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на
9
движение. Специалният закон, уреждащ правилата за безопасност на движение по
пътищата, е приложим за всички пътища, независимо дали са част от републиканската и
общинска пътна мрежа или са част от второстепенната пътна мрежа на съответно населено
място. Законът регламентира два вида кръстовища в зависимост от наличието или липсата
на регулиращи средства и определя различни правила за преминаване през тях. Когато
единият от пресичащите се пътища е сигнализиран със съответни пътни знаци като път с
предимство, кръстовището е регулирано. Движещите се по пътя с предимство превозни
средства имат право да преминат първи и всички останали участници в движението, при
отсъствие на изключенията за движение на специализирани превозни средства, са длъжни да
спрат и да ги пропуснат. При липса на съответна сигнализация кръстовището е
неурегулирано и съгласно закона предимство да премине пръв през него има дясностоящият.
В случая дясностоящ на автомобила, управляван от ищеца, би се явил лекият автомобил
„П.“ и по правило би следвало водачът на автомобил „А.“ да осигури предимството на
лекия автомобил „П.“. В конкретния случай обаче, според заключението на вещото лице по
СТЕ- Цв. Ц., от техническа гледна точка произшествието е настъпило поради
несъобразяване при навлизане в нерегулирано кръстовище от лек автомобил „П.“, като по-
рано е бил вече навлязъл лек автомобил „А.“ в кръстовището. Т.е. правилото на
дясностоящия би действало и водачът на лек автомобил „А.“ би следвало да осигури
предимство на превозно средство, което се намира или приближава от дясната му страна,
но докато все още не е навлязъл в самото кръстовище. В случая лекият автомобил „А.“ е
бил навлязъл в кръстовището и едва след това лекият автомобил „П.“ приближава
кръстовището. Т.е. ищецът, навлизайки в кръстовището, придобива предимството да излезе
безопасно от него. Вещото лице отговаря, че водачът на лек автомобил „А.“ е възприел
опасността от 31,27 м., а водачът на лек автомобил „П.“ е възприел опасността от 20,62 м,
като водачът на лек автомобил „А.“ е задействал спирачната система от разстояние 13,42 м.,
а водачът на лек автомобил „П.“ е задействал спирачната система от разстояние 0,50 м, т.е. в
почти последния момент. В този смисъл вина за настъпилото ПТП има водачът на лек
автомобил „П.“ поради това, че лек автомобил „А.“ е бил навлязъл в кръстовището преди
приближаването на автомобил „П.“. Също така на схемата, изчертана от вещото лице Ц., е
видно, че автомобилът на ищеца не само, че е навлязъл в кръстовището, но и е почти
излязъл от него, когато е реализиран сблъсъкът между двата автомобила. Следва да се
отчете и вписаното от водача на лек автомобил „П.“ – Г. И., в двустранния съставен
протокол, чиято истинност не бе оспорена от страните, а именно: „Виновен съм, отнех
предимството на водач Б“. В схемата, начертана в двустранния протокол, с която страните са
се съгласили, дори е изобразен знак за път с предимство /пътен знак Б3/, поставен на пътя,
по който ищецът се е движел, въпреки че СТЕ посочва, че кръстовището е неурегулирано,
позовавайки се на писмо на Община Л., в което се сочи, че към датата на ПТП не е имало
поставена вертикална и хоризонтална маркировка за урегулиране на движението на МПС.
Действително двустранният протокол не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, но достоверността му следва да се цени в съвкупност с останалите
доказателства по делото и с оглед процесуалното поведение на страните. В случая,
10
двустранният констативен протокол е подписан от участниците в ПТП и представлява
доказателство относно съдържащите се в него изявления за неизгодни за тях факти, а именно
признанието на вината за настъпилото ПТП, изразено от участника - деликвент Г. И..
Съдът приема, че от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на
СМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП – то на ищеца са причинени
телесни увреждания, описани от вещото лице.
При определяне на заместващото обезщетение за ищеца настоящият състав намира,
че следва да бъде съобразени: характера и вида травматични увреждания, причинени при
ПТП на ищеца – травми в областта на главата със сътресение на мозъка и на шията с
развитието на вертебрален синдром, изразяващ се с болки и скованост в мускулатурата на
врата /шията/ и ограничение на движенията й, като от получените травми пострадалият е
търпял болки и страдания, които са били по-интензивни в първата седмица след травмата,
след което постепенно са намалявали и отшумявали. Възстановителният период е бил до 20-
25 дни след инцидента. Следва да се отчете и липсата на последващи усложнения в процеса
на възстановяване, протекъл нормално. Следва да се вземе предвид негативното отражение
на инцидента за пострадалия - преживения стрес от случилото се, страх от шофиране,
според св. Г., както и това, че към момента на настъпване на инцидента ищецът е бил
на 23 г. възраст, бил е студент и му е предстояло явяване на изпити. При определяне на
обезщетението е отчетен и преживения стрес от ищеца по време на самия удар с лекия
автомобил и внезапно възникналата непосредствената опасност за живота и здравето на
ищеца.
От значение при определяне на обезщетението са и съществуващите в страна
обществено-икономически условия към датата на непозволеното увреждане, индиция за
която са както нормативно определената минимална работна заплата /МРЗ съгласно ПМС
№ 497/29.12.2022 г. в размер на 780 лева за 2023 г./, така и лимитите на застрахователно
покритие, без те да имат самостоятелно значение /в този смисъл решение № 83 от
06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. №
299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК,
I т.о. и решение № 57 от 01.08.2018г. по т.д. № 677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от
09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./, както и създаденият в съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, са липса на
счупвания на кости по тялото на ищеца, липса на болнично лечение, като ищецът се е
прибрал в дома си след ПТП- то /според св. Г./, липса на необходимост от прием на
медикаменти извън болкоуспокояващите и сравнително краткия период на физическо
възстановяване на ищеца /20-25 дни/. Не се събраха доказателства за търпени болки и
страдания от ищеца, отличаващи се със силен интензитет, нито за проведена оперативна
интервенция. Вещото лице не сочи ищецът да е имал затруднения в двигателната си
дейност за определен период вследствие на уврежданията. Причинените вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие увреждания се характеризират като такива от
11
лека степен, като не са създали опасност за живота на пострадалия, както и липсата на данни
за настъпване на последващи усложнения в процеса на възстановяване или инцидентът да е
засегнал психическото и емоционалното състояние на ищеца в по-висока степен от
обичайното. По делото липсват данни за последващо медицинско проследяване с прегледи
на пострадалия във връзка с оплаквания от негова страна, което не позволява да се приеме,
че са налице по-трайни във времето увреждания, поради което обезщетение над определения
размер би се явило прекомерно.
Ето защо съдът намира, че глобално обезщетение в размер на 3500 лева е
справедливо и обосновано за ищеца, равняващо се на около 4 тогавашни МРЗ за 2023 г.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка
между увредата на ищеца, което се опровергава от заключението на вещото лице по СМЕ.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат, предвид заявеното от вещото лице Ц., че възможното придвижване на
тялото-части от него (главата) е до 300 мм, като може лявото рамо и главата да
контактуват с облицовката (кората) на предна лява врата и прозорец. дори при
правилно поставен предпазен колан. В тази насока и вещото лице по СМЕ сочи, че
ефективността на предпазния колан е най-голяма при челен удар между автомобилите и е
почти нищожна при страничен удар.
Не се събраха доказателства и за твърдението на ответника, че ищецът се е движил с
превишена скорост, а напротив – СТЕ сочи, че скоростта на лек автомобил „А.“ преди удара
е около 31.22 km/h, след удара - около 49,65 km/h, а скоростта на лек автомобил „П.“ преди
удара е около 41.71 km/h, а след удара скоростта на движение е около 42,85 km/h. Т.е.
автомобилът на ищеца се е движел преди удара с по-ниска скорост от тази на лек автомобил
„П.“.
Неоснователно е твърдението на ответника, че не следва да се определя обезщетение
в полза на ищеца, тъй като същият не е заявил това пред компетентните органи, за да се
състави протокол за ПТП с пострадали лица, позовавайки се на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-
41812.01.2009 г.за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи.
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
съгласно който при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП -
приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция"
- МВР. Това е така, защото отговорността на деликвента, обезпечена от сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не бива изключена от
подзаконов нормативен акт, какъвто е цитираната наредба, тъй като тази отговорност
възниква по силата на законови разпоредби, които са от по-висок ранг, запретяващи да се
вреди другиму /чл. 45 ЗЗД, чл. 432 КЗ/.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание
12
и в размера, обоснован по-горе. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 380 КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е
изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52
ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определят съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да уважи предявения иск частично - за
сумата от 3500 лева от общо претендираните 7 000 лева за обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди
се дължат съгласно правилото на чл.497, ал. 1 КЗ, а не съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.
3 КЗ, която разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл. 497,
ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, защото
съгласно чл. 496, ал. 3, т. 5 от КЗ застрахователят няма право да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията, след като му е представен двустранен констативен
протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство
на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие
относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване, считано от по – ранната дата:
изтичане на 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106, ал.3 КЗ или от
изтичането на 3-месечен срок от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
13
застрахователя съгласно чл. 496, ал.1 КЗ. В случая претенцията на ищеца е предявена на
26.09.2023 г., видно от молба на л. 58, а тримесечният срок е изтекъл на 28.12.2023 г. /26-ти
и 27-ми декември на 2023 г. са били неприсъствени дни/. Застрахователят не е определил
обезщетението поради недоказана причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
твърдените от ищеца телесни увреждания. Застрахователят е изпаднал в забава на
следващия ден след изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията по реда на
чл. 380 КЗ – 29.12.2023 г., от която дата се дължи и законна лихва за забава. Поради това
съдът намира, че следва на основание чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ да присъди законната лихва,
считано от 29.12.2023 г. /датата, следваща изтичане на тримесечния срок за произнасяне/ до
окончателното изплащане, като следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането на
ищеца законната лихва да бъде присъдена от 21.12.2023 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие ПТП, настъпило на 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като следва да бъде
отхвърлен искът за размера над 3500 лв. главница до претендирания размер от 7000 лв. като
неоснователен, като бъде отхвърлено като неоснователно и искането на ищеца законната
лихва да бъде присъдена от 21.12.2023 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един а.. На
ищеца е оказана безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2
от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, а.ът има
право на а.ско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С
оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Т. П. сумата от 650,00 лева за а.ско възнаграждение.
Ищецът е освободен от заплащане на дължимите за производството държавни такси
и разноски на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса с оглед размера на
уважения иск, възнагражденията за вещи лица, платени от бюджета на съда, както и 5,00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да
заплати в полза на Районен съд - Л. направените разноски за съдебна експертиза, платени от
бюджета на съда - 300 лв. за вещото лице К. Т., както и дължимата държавна такса върху
размера на уважения иск - 140 лв. Не следва да заплаща в полза бюджета на съдебната
власт 175 лв. за СМЕ, платена от бюджета на съда, тъй като своята част от дължимия
депозит ответникът реално е внесъл в размер на 175 лева и искът е уважен в размер 50 %.
Ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има право на разноски спрямо ищеца,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Общият размер на направените от ответника
14
разноски според представените доказателства за тяхното извършване в процеса е 1169,80 лв.,
включващи: 904,80 за вещото лице Цв.Ц. по комплексната експертиза в автотехническата й
част, 50 лева за вещото лице Т. по комплексната експертиза в компютърната й част, 175 лева
за СМЕ, 40 лева депозит за свидетел. А юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, съдът определя на 150 лв. Разноските за видео-техническа експертиза /за в.л. Т./
са направени по почин на ответника и с оглед на това, че не се доказа манипулация на
представените видеофайлове, съдът намира, че тези разноски следва да останат изцяло в
тежест на ответника, а именно възнаграждението на вещото лице Т. - в размер на 50 лева
внесени реално от ответника и 300 лева от бюджета на съда, които следва да бъдат също в
цялост възмездени от ответника в полза бюджета на съда. И така признатите разноски,
сторени от ответника, необходими за изясняване предмета на спора, са: 904,80 за вещото
лице Цв.Ц. по комплексната експертиза в автотехническата й част, 175 лева за СМЕ, 40
лева депозит за свидетел и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 1269,80 лв.
С оглед размера на отхвърления иск /50 %/ ищецът следва да заплати на ответника 634,90
лв. от така признатите разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А,
представлявано от изпълнителните д. В. И. и П. Д., да заплати на К. П. Д. с ЕГН ***, с
адрес: гр. Л., ул. „***, сумата от 3500,00 лв. /три хиляди и петстотин/ лева главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди: болки и страдания от
причинената му увреда - травми в областта на главата със сътресение на мозъка и на шията
с развитието на вертебрален синдром, изразяващ се с болки и скованост в мускулатурата на
врата /шията/ и ограничение на движенията й, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
15.02.2023 г. около 19:35 часа, в гр. Л., обл. М., на кръстовището на ул. „*** в посока ул.
„***“, по вина на Г. И. И., управлявал лек автомобил марка „П.“, модел „307“, с ДК № М
*** СА, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 3 500,00 лева /три хиляди
и петстотин лева/ до претендирания размер от 7 000,00 лева /седем хиляди лева/, както и
за искането законната лихва да бъде присъдена, считано от 21.12.2023 г., ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А,
представлявано от изпълнителните д. В. И. и П. Д., да заплати на адв. Т. И. П. от САК с
ЕГН ********** сумата от 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева за а.ско възнаграждение, на
15
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А,
представлявано от изпълнителните д. В. И. и П. Д., да заплати по сметка на Районен съд -
Л., в полза на Бюджета на съдебната власт, разноски за съдебна експертиза, изготвена за
сметка на бюджета на съда, в размер на 300,00 лв. /триста лева/, както и дължимата
държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 140,00 /сто и четиридесет/
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. П. Д. с ЕГН ***, с адрес: гр. Л., ул.
„***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А,
представлявано от изпълнителните д. В. И. и П. Д., сумата от 634,90 лв. /шестстотин
тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/ общо деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
16