РЕШЕНИЕ
№14/15.02.2021г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова.................................................................и
в присъствието на прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №1047 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба от П.П.Л. *** с
посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ)
№РД-14-1601 от 17.07.2020г. , издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Стара Загора.
Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна като издадена при неизяснена фактическа обстановка и правни
основания, и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Твърди, че в случая не е осъществяван превоз по смисъла на §1 т.26 от ДР на
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, тъй като към момента на извършената му
проверка не превозвал пътник срещу заплащане, нито изпълнявал пътуване до
определена от клиента цел. Пътувалата в автомобила му била приятелка и позната,
която качил от магазин „Лидъл“, връщайки се от адрес, до който изпълнявал
поръчка, но това не било взето предвид от контролния орган. ПАМ била наложена
във връзка с недоказано нарушение, а фактическите обстоятелства и аргументи в
заповедта не отговаряли на обективно осъщественото.
По изложените съображения моли да се
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител. Излагат се съображения, че не са налице
фактическите предпоставки за налагане на ПАМ. Сочи се, че съгласно ЗАНН
принудителните мерки се налагат, за да се преустанови административно
нарушение, а в случая жалбоподателят търпял ограничения без да има влязло в
сила наказателно постановление, което да доказва вината му и да оправдава
ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Издаденото
наказателно постановление не било влязло в сила, поради което предприетата от
контролния орган мярка била прекомерна, макар едногодишният срок на същата да
бил законово определен.
Ответникът – Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Стара
Загора, не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с
което жалбата е изпратена до съда , предлага ЗППАМ да бъде потвърдена като
сочи, че при издаването ѝ са съобразени процесуалните и материалните
правила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че надвишава предвидения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.07.2020г. на П.П.Л. е съставен АУАН
серия А-2018 № 262200 от служител на РД „АА”, отдел „Контрол“ – Стара Загора за
това, че на 16.07.2020г. около 18.40 часа в гр. Харманли, на бул. “Македония“ №11 като водач на
таксиметров автомобил марка „Форд“ с рег.№***, приведен в работен вид с открит
знак „такси“ без табела „не работи“ , превозва пътничката М. И. С. като
извършва следното нарушение: След наемане на автомобила от клиента М.С.не
включва ЕТАФП. Апаратът не е включен в режим на регистриране на превоза - нарушение
на чл.38, пр.1 от Наредба №34/1999г. на МТ.
По така съставения АУАН П.Л. е вписал,
че в тридневен срок ще направи писмено възражение.
Въз основа на констатациите по съставения
акт Директорът на РД „АА” гр. Стара Загора, на основание чл. 107, ал.1 във вр.
с чл. 106а, ал.1, т.7, б.“а“ и ал.2, т.6 от ЗАвтП, е издал процесната заповед,
с която е приложил ПАМ временно отнемане на Удостоверение на водач на лек
таксиметров автомобил №038408 за срок от една година. Разпоредено е заповедта
да се доведе до знанието на водача П.П.Л..
За издадената заповедта за прилагане на
ПАМ П.Л. е уведомен на 27.07.2020г., видно от направеното отбелязване от
служител на РД“АА“ – Стара Загора /л.9/.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез
куриер на 06.08.2020г. като е депозирана чрез административния орган.
По делото по искане на ответника са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Н.Н. ***.
Свидетелят сочи, че работи в отдел
„Контрол“ при РД“АА“ – Стара Загора. На 16.07.2020г. около 18.40 часа спрял за
проверка водача, при която установил, че автомобилът е приведен в работен вид,
без табела „не работи“, с пътник и без
включен апарат за отчитане на изминатите километри и сума , дължима от пътника.
Не си спомня водачът да му е дал някакви обяснения, нито да е направил
възражения. Сочи, че е съставил акта срещу него. Имало и пътничка в автомобила,
но свидетелят не си спомня тя да е казвала нещо. Не си спомня и шофьорът да е
отправял някакви искания.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена срещу годен за оспорване административен акт в законоустановения 14-дневен
срок и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а
се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" /ИА”АА”/ или упълномощени от него
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от и.д. Директор на РД „АА” – Сара
Загора, а по силата на Заповед № РД-01-43/23.01.2020г. на Изпълнителния
директор на ИА”АА”, Директорите на РД „АА” са упълномощени да прилагат
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП.
Наред с горното, административното
нарушение, във връзка с което е издадена процесната ЗППАМ е извършено, съотв.
проверката е осъществена в гр.Харманли, а съгласно чл.17, ал.2, т. 8 от
Устройствения правилник на ИА“АА“, област Хасково е в териториалната
компетентност на РД“АА“-Стара Загора.
Заповедта е обективирана в изискуемата
от закона писмена форма като съдържа посочени фактически и правни основания за
издаването й. В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила като заповедта
е съответна на материалния закон и неговата цел.
По приложената хипотеза на чл. 106а, ал.1, т.7 , б.“а“от ЗАвтП се налага принудителна мярка „временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година“ на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
В
случая не е спорно, че жалбоподателят е водач на таксиметров автомобил, което
се потвърждава и от приложеното копие на
пътна книжка. Жалбоподателят не спори също, че в момента на проверката в
управлявания от него таксиметров автомобил е имало пътничка , нито, че таксиметровият апарат не е бил включен, но
твърди, че пътничката му е приятелка, която качил от магазин „Лидъл“ на връщане
от адрес, до който изпълнил приета поръчка.
Тези твърдения не са доказани по никакъв
начин. Независимо от указаната му още при насрочване на делото доказателствена
тежест, жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства в тяхна
подкрепа.
Според даденото в §1, т.26 от ДР на ЗАвтП
легално определение, "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
Обективираните в заповедта обстоятелства
- приведен в работен вид автомобил с открита
табела „такси“, спрян по време на движение, липсата на табела „не работи“ и
наличието на пътник в автомобила, сочат, че в случая е извършван
таксиметров превоз. Тези обстоятелства се доказват от приложения АУАН,
както и от показанията на разпитания по делото свидетел. Безспорно е също, че
таксиметровия апарат не е бил включен, каквото задължение е вменено на водача
на таксиметров автомобил след наемането му за превоз по силата на чл.38 от
Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Предвид
горното, съдът счита, че в случая се установява наличието на материалноправните предпоставки по чл.106а ал.1
т.7 от ЗАвтП за прилагане на ПАМ.
Съдът намира за неотносимо към
законосъобразността на оспорената заповед обстоятелството, че е издадена без да
е налице влязло в сила НП, което безспорно да доказва вината му.
Прилагането
на принудителни административни мерки не е обвързано със развило се и
приключило с издаване на НП административнонаказателно производство. В тази
връзка следва да се отбележи, че ПАМ е форма на държавна принуда, като основанията за
прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се
прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са строго нормативно
установени.
ПАМ е форма на административна принуда, защото
поначало се прилага от административни органи, следователно същата е следствие от дейност по упражняване на вид
административни правомощия, като неин юридически израз е административния акт,
с който тя се налага. Целта на административното наказание и на принудителната
мярка са различни, макар и да могат да бъдат породени от едно правонарушение.
Административното наказание цели да бъде наказан нарушителят, докато
принудителната мярка цели да се преустановят вредните последици от нарушението. Като изискване
за започване производството, което води до налагане ПАМ законодателят не е
въвел съставянето на акт за установяване на административно нарушение, а
наличие на посочените в съответния закон основания, установени от компетентен да
налага съответната мярка административен орган. В тази рамка се осъществява и
съдебния контрол относно законосъобразността на прилаганите принудителните
административни мерки, а именно: материална и териториална компетентност на
органите прилагащи ПАМ, наличие на материалноправните предпоставки за прилагане
на мерките. Доколкото последното не е обвързано с предварително съставяне на
иницииращ производството нарочен акт, още по-малко със такъв, на който е
придадена обвързваща доказателствена сила, то съдът може да обоснове преценката
си на всички допустими и относими към случая доказателства и доказателствени
средства. Предвид последното, представеният АУАН серия А-2018 № 262200, констатациите
по който не са опровергани от жалбоподателя, наред със събраните гласни
доказателства, водят до заключение за наличие на основанията, изискуеми за
прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т.7 от ЗАвтП.
Наред
с горното, срокът за който е приложена ПАМ е съответен на предвидения по закон
такъв, поради което няма как да се приеме, че е прекомерна. Прекомерност на
мярката не може да обоснове обстоятелството, че издаденото въз основа на
съставения АУАН серия А-2018 № 262200 от 16.07.2020г. наказателно постановление
не е влязло в сила. Както се посочи по-горе, прилагането на ПАМ не е
предпоставено от влязло в сила НП.
По
изложените съображения съдът приема,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106а ал.1, т.7 от ЗАвП, поради което е
законосъобразна, а подадената
срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Л. *** с посочен съдебен адрес:***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-1601 от 17.07.2020г. , издадена от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: