Присъда по дело №958/2022 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 34 |
| Дата: | 17 март 2023 г. (в сила от 3 април 2023 г.) |
| Съдия: | Александър Симеонов Станчев |
| Дело: | 20224520200958 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
н.с.
Районна прокуратура – гр.Р. е обвинила П.Д.Д., с ЕГН-**********, за
това, че през периода месец май 2010 г. - месец февруари 2022г. включително,
в гр. Р., след като бил осъден с Решение №1 16/10.11.2008 г. по гражданско
дело №1081/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Р., влязло в сила на
06.01.2009г., изменено с Решение № 339/08.03.2010г. по гражданско дело
№7650/2009 година по описа на Районен съд - гр. Р., влязло в сила на
08.03.2010г., изменено с Решение № 161/07.02.2013 г. по гражданско дело №
5559/2012 г., влязло в сила на 22.02.2013г., да издържа свои низходящи -
децата си К.П.Д., родена на 27.12.2005г., и Д.П.Д., роден на 11.11.2000г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 34 месечни вноски по 60 лева и 108 месечни вноски по 100 лева за
детето си К.П.Д. и 34 месечни вноски по 70 лева и 69 месечни вноски по 100
лева, за детето си Д.П.Д., всичко на обща стойност 22 120,00 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият Г. дава обяснения, в които твърди, че е нямал обективна
възможност да заплаща дължимата издръжка за децата си. Упълномощения
защитник също поддържа тази теза и твърдения на подсъдимия.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.07.2000 г. подс. П.Д.Д. и св. Б.К.П. сключили граждански брак.
По време на бракът им - на 11.11.2000 г., се родило детето Д.П.Д., а на
27.12.2005 г. се родило детето К.П.Д.. В последствие отношенията между св.
П. и подс. Д. се влошили и бракът им бил прекратен с развод с Решение
№116/10.11.2008 г. по гр. дело №1081/2008 г. по описа на РС гр. Р., по вина на
подс. Д.. Съдът предоставил упражняването на родителските права върху
децата на майката - св. П., а подс. Д. бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на децата си Д.П.Д. в размер на 60,00 лв. и за К.П.Д. в размер на
40,00 лв., чрез тяхната майка и законен представител, до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или
прекратяването й. Решението на съда влязло в сила на 05.01.2009 г. Подс. Д.
бил уведомен за решението на съда, но не заплащал дължимата от него
издръжка на децата си.
С Решение № 339/08.03.2010 г. на съдия от РС гр.Р. по гр. дело №
7650/2009г. по описа на съда, бил изменен размера на издръжката дължима от
подс. Д. за децата му, както следва: за Д.П.Д. - от 60,00 лв. на 70,00 лв.
месечно, а за К.П. Д.а - от 40,00 лв. на 60,00 лв. месечно. Решението на съда
влязло в сила на 08.03.2010 г. Подс. Д. бил уведомен за решението на съда, но
продължил да бездейства по отношение на задължението да заплаща
издръжка на децата си.
По този повод св. П. подала жалба в РП - Р. и било образувано
досъдебно наказателно производство №70/2010 г. по описа на прокуратурата.
В хода на разследването, с постановление на водещият разследването
разследващ полицай от 29.04.2010 г., подс. Д. бил привлечен в качеството на
обвиняеми за престъпление по чл.183, ал.1 от НК - за неизпълнение на
съдебно решение, с което бил осъден да издържа свои низходящи - децата си
К.П.Д. и Д.П.Д., извършено в периода 06.03.2009 г. -29.04.2010 г., като
дължимата издръжка била в размер на 1400 лв. Постановлението било
1
предявено на подс. Д. на 29.04.2010 г. На 30.04.2010 г. подсъдимия изплатил
сумата от 1400,00 лв., представляваща издръжка на децата му за посоченият
период, на св. П., което било удостоверено с подписана от нея декларация. С
постановление на прокурор от РП - Р. от 07.06.2010 г., досъдебно наказателно
производство №70/2010 г. по описа на прокуратурата било прекратено на
основание чл.183, ал.З от НК. След тази дата подсъдимия направил няколко
вноски- на 14.05.2010 г. сумата от 400,00 лв. чрез пощенски запис, на
10.02.2011г. сумата от 260,00 лв. чрез пощенски запис с надпис „издръжка за
2 деца за месец януари и месец февруари 2011 г.“, но те не били
последователни и не покривали дължимата от него издръжка на децата му за
съответния период от време.
С Решение № 161/07.02.2013г. на съдия от РС - Р. по гр. дело №
5559/2012г. по описа на съда, бил изменен размера на издръжката дължима от
подс. Д. за децата му, както следва: за Д.П.Д. - от 70,00 лв. на 100,00 лв.
месечно, а за К.П. Д.а - от 60,00 лв. на 100,00 лв. месечно. Решението на съда
влязло в сила на 22.02.2013 г. Подс. Д. бил уведомен за решението на съда, но
продължил да бездейства по отношение на задължението да заплаща
издръжка на децата си. Подсъдимия превеждал инцидентно и неритмично
пари на св. П. за издръжка на децата си, както следва:
на 03.10.2014г. сумата от 800,00 лв., чрез превод по банковата сметка на
св. П. в ТБ“Инвест банк“АД, с посочено основание „издръжка за деца за
5 месеца“;
на 23.12.2014г. за сумата от 400,00 лева, чрез превод по банковата
сметка на св. П. в ТБ“Инвест банк“АД, с посочено основание „издръжка
за деца за 2 месеца“.
За събиране на задължението на подсъдимия за издръжка на децата му,
било образувано изпълнително дело № 122/2009г. по описа на ЧСИ Ц.Г., рег.
№ 760 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - гр. Р., въз основа на
издаден изпълнителен лист от Районен съд - гр. Р.. По същото били
извършени бил наложен запор на сметка на подс. Д., от която били направени
няколко удръжки за дължимата на децата му издръжка: на 27.06.2013 г.,
23.10.2013 г. и 26.09.2014 г., като постъпила общо сумата от 532,31 лв.
В последствие св. П. заедно с децата Д.П.Д. и К.П. Д.а се преместили
да живеят във ФР Германия, като двете деца учели в немски училища. Св. П.
продължила да поддържа банковата си сметка в ТБ"Инвест банк"АД, за която
подсъдимия знаел и можел да извършва плащания на дължимата от него
издръжка по нея, както бил сторил през 2014 г.
На 11.11.2018г. Д.П.Д. навършил пълнолетие. Той продължил да учи в
училище във ФР Германия до завършване на средно си образование, но не
предявил иск за издръжка пред съда срещу баща си.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на Б.К.П., Д.П.Д., К.П.Д., Д.Г. Д. и М.Л.М., както и от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за
доброволно предаване, преписи от Решение №116/10.11.2008 г. по
гражданско дело №1081/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Р., Решение №
339/08.03.2010 г. по гражданско дело №7650/2009 година по описа на Районен
съд- гр. Р., Решение № 161/07.02.2013 г. по гражданско дело № 5559/2012 г.
по описа на Районен съд -гр. Р., копия на разписки и банкови преводи,
удостоверения за раждане, писма, справки, копия на документи:
удостоверение, заявление, постановления на РП - Р., свидетелство за
съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ.
2
Анализ на доказателствата и правни изводи
Подсъдимият П.Д.Д. е роден на 15.06.1979 г. в гр. Р.. Същият е
български гражданин, със средно образование, работи, разведен, не е осъждан
/реабилитиран/. Същият е годен субект на наказателно преследване по
смисъла на чл.31, ал.1 от НК.
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен П. Д..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимото лице и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с
деянието си подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода месец май
2010 г. - месец февруари 2022г. включително, в гр.Р., след като бил осъден с
Решение №1 16/10.11.2008 г. по гражданско дело №1081/2008 г. по описа на
Районен съд - гр. Р., влязло в сила на 06.01.2009г., изменено с Решение №
339/08.03.2010г. по гражданско дело №7650/2009 година по описа на Районен
съд - гр. Р., влязло в сила на 08.03.2010г., изменено с Решение №
161/07.02.2013 г. по гражданско дело № 5559/2012г., влязло в сила на
22.02.2013г., да издържа свои низходящи - децата си К.П.Д., родена на
27.12.2005г., и Д.П.Д., роден на 11.11.2000г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 34 месечни
вноски по 60 лева и 108 месечни вноски по 100 лева за детето си К.П.Д. и 34
месечни вноски по 70 лева и 69 месечни вноски по 100 лева, за детето си
Д.П.Д., всичко на обща стойност 22 120,00 лева.
Изпълнителното деяние било осъществено с бездействие, изразяващо
се в не изплащане на дължимата издръжка на двете си деца. След изтичането
на два месеца и неизпълнението на две или по-вече вноски, бездействието му
станало съставомерно по чл.183, ал.1 от НК, считано от месец Май 2010г. То
продължило до месец Февруари 2022г. включително, като му било предявено
обвинението по настоящото дело. За целия период задължението му
възлизало в размер на 22 120,00 лв.
От субективна страна престъплението било извършено от подсъдимата
виновно с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Съзнавала е общественоопасния характер на деянието, а именно, че е
запретено, а затова и наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици при неизпълнение на задължението си за
заплащане на издръжка за детето си и е искал настъпването на тези
последици. Причини за извършването на престъплението – незачитане на
родителският дълг.
Твърдението на подс.Д., че нямал обективна възможност да заплаща
издръжката са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.183, ал.1
от НК. Несъмнено, за периода от 2010г. – до 2018г. е знаел номера на банкова
сметка на св.Б.К. /съобразно показанията й в с.з./, както и това, че в
инкриминирания период тя живее в ФР Германия с децата им, но не е
направил необходимите действия за установяване на връзка/комуникация
3
между него и св.Б.К.. Освен това, ако действително е вярно твърдението, че
по никакъв начин подсъдимият не е могъл да установи контакт със св.Б.К., то
тогава съществува друга възможност изплащане на дължимата издръжка на
децата си, като например открие в банка изрична банкова сметка единствено
и само с цел в нея да се превеждат от него парични средства в полза на
св.Б.К. и съобразно месечната дължима издръжка на двете децат, но и това не
е сторено от него.
При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия Д., съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства –чистото съдебно минало. Като отегчаващо вината
обстоятелства, съдът приема големия период от време, през което не е
изплащал дължимата издръжка, високата стойност на неизплатената сума,
липсата на заинтересованост и грижа за децата си за период от дванадесет
години. При така отчетените обстоятелства и за постигане целите на
наказанието, посочени в чл.36 ал.1 от НК, Съдът счита, че на подс. Г. следва
да се наложи по тежкото от алтернативно предвидените наказания в състава
на чл.183, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” и в средния законов
размер - от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал. 1 от
НК да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че така определено, наказанието е справедливо
индивидуализирано и съответства на личната е генерална превенция.
По делото не са направени разноски.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия:
4