РЕШЕНИЕ
№ 3232
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110204713 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от С. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.“Л.“, бл**, вх.**, ет.**, ап.***, чрез адв.Б. Х. от САК, против наказателно постановление
№24-4332-019628/22.08.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Процесното НП се оспорва, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради
което се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че отразените фактически обстоятелства
в него са непълни, неточни и не отговарят на обективната истина, както и че АНО не е взел
предвид подаденото писмено възражение, в което са посочени данни за самоличността и
СУМПС на лицето, управлявало процесното МПС. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощените си процесуални предтавители –
адв.Б. Х. и адв.С. М., и двамата от САК, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно на изложените
1
основания в жалбата. Допълнително навежда доводи, че са налице разминавания в АУАН и
НП, и по-конкретно в НП не е отразено нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, което е
надлежно описано в АУАН; в НП се твърди, че нарушението е извършено на 11.07.2024 г. в
22:14 часа, в гр.Бухово, ул.“Никола Бонев“, без да е посочен никакъв номер на улицата, а в
обстоятелствената му част е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван за наркотични
вещества в 22:00 часа, т.е. преди да е извършено нарушението.
Акцентира на данните в подаденото писмено възражение за водача, управлявал
процесното МПС, и направеното изявление, че не е управлявал мотоциклита. Сочи, че от
събраните по делото гласни доказателства не може да се установи кой е управлявал
процесното МПС, доколкото жалбоподателят е възприет на разстояние от него, което не е
достатъчно да установи, че именно той е бил водач независимо, че е негова собственост.
Навежда доводи, че са налице противоречия в показанията на свидетелите, относно времето
на проверката, като единият заявил, че е извършена през деня, а другият през нощта.
Претендира се присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение на единия от упълномощените процесуални представители.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в своевременно постъпили писмени
бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.В. П., взема
становище по същество на правния спор. Моли съда да потвърди процесното НП, като
правилно и законосъобразно издадено. Счита вмененото нарушение и неговото авторство в
лицето на жалбоподателя за доказани от събраните по делото доказателства.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва санкционния акт. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 24.02.2025 г., видно от посочената дата в разписката върху НП, а жалбата
е подадена в съда на 07.03.2025 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер
върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със
съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№1108626 на 11.07.2024 г. от компетентно длъжностно
лице: А. К. М., заемащ длъжността: полицай при 05 РУ-СДВР, в присъствието на двама
свидетели-очевидци, при установяване на нарушението и съставяне на акта /също
длъжностни лица/, за това, че на 11.07.2024 г., в 22:14 часа, в гр.Бухово, на бул.“Никола
Бонев“ и ул.“Лазар Пешов“ на кръстовището, при ясно подаден сигнал със стоп палка по
образец, водачът не се подчинява и извършва маневра обратен завой, след което продължава
2
движението си по бул.“Никола Бонев“ към ул.“Андрей Стоичков“, движейки се в зоната на
действие на пътен знак „В1“, спрян на бул.“Никола Бонев“ №4.
-Управлява личния си мотоциклет „******“, черен на цвят, без регистрационен номер
и с видим номер на рама, и след извършена справка с ОДЧ-50 е установено, че мотоциклета
е със служебно прекратена регистрация на 25.04.2024 г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП;
-Водачът отказва да бъде изпрабван за употреба на наркотични вещества и техните
аналози в 22:00 часа с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен номер
ARRM-0035. На водача е издаден талон за медицинско изследване с рег.№0179568 с
направление гр.София, ВМА, връчени 7 броя холограмни стикери с №А097744.
Актосъставителят посочил, че АУАН е съставен по данни на свидетели очевидци от
ОСПС мотопатрул „Сигма“ 401, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско
изследването, а като нарушени посочил разпоредбите на чл.150а, ал.1, чл.174, ал.3, чл.6, т.1
и чл.103 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото
съставяне, със саморъчно вписване в него, че има възражения по направените констатации в
него. В законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал
пред АНО писмени възражения, в които заявил, че не е управлявал МПС и че същото е било
предоставено на М.Й. Х. с номер на СУМПС ****** към този момент, и актът му е съставен
неправомерно.
След съставяне на АУАН е извършена служебна справка в ОПП-СДВР, относно
предишни допуснати нарушения и наложени наказания по ЗДвП на жалбоподателя,
обективирана в приложената по делото писмена справка от 26.07.2024 г., при която е
установено, че в едногодишния срок след като е наказан по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, валидно за категорията към
която спада управляваното МПС, жалбоподателят отново е извършил същото деяние.
Констатирано е, че жалбоподателят има издадено СУМПС за категории В и М със срок на
валидност 15.10.2028 г., наличието на влязло в сила на 17.07.2024 г. НП №24/4332-
012287/2024 г. - за управление на МПС без СУМПС, валидно за категорията към която спада
управляваното МПС. С оглед на горното материалите по преписката са изпратени на 05 РУ-
СДВР за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и
чл.345, ал.2 от НК.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН и данните от
извършената служебна справка, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР,
ОПП-СДВР, издал процесното НП против жалбоподателя, с което на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП му наложел кумулативно административни наказания глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му наложил кумулативно административни наказания глоба в
3
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци на описаните нарушения,
при спазване на законовите изисквания. АНО правилно е установил фактическата
обстановка, като съдът констатира липса на съществено несъответствие, между изложената
такава в АУАН и НП, което да води до неяснота на вменените нарушения.
Жалбоподателят оспорва отразената в АУАН и НП констатация, че на посочените
дата, час и място е управлявал личния си мотоциклет, но това обстоятелство се установява
по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
показанията си, свидетелят Р. Л. описва поведението на водача на черния мотоциклет без
поставен регистрационен номер, движещ се от пистата на гр.Бухово в посока изход, който
като ги видял, обърнал посоката си на движение с обратен завой и навлязъл в насрещното
движение. Твърди, че са последвали водача на мотоциклета с подаване на светлинен и звуков
сигнал, но последният не само, че спрял, а ускорил скоростта си на движение и успял да
избяга от мотопатрула. В показанията си, свидетелят А. М. твърди, че при посещение на
местопроизшествието по подаден сигнал от мотопатрул „Сигма 401“ за неподчинение на
водач на черен мотоциклет в гр.Бухово, лично възприел черния мотоциклет без
регистрационен номер, полегнал на една страна, все едно бил захвърлен на улицата, а малко
по-настрани от него и неговия собственик и водач, който се отдалечавал от него, а в близост
до мотоциклета видял и захвърлена черната каска на водача. Действително свидетелят Р. Л.
не е видял лицето на водача, доколкото последният е носел черна каска, но от показанията
на свидетеля А. М. става пределно ясно, че друго лице, освен жалбоподателя, който е и
собственик на процесното МПС от 23.02.2024 г., съгласно данните в приложената справка
АИС-КАТ, не е било установено в близост до ясно и точно индивидуализираното МПС –
захвърлен на една страна черен мотоциклет без регистрационен номер и захвърлена черна
каска на водача в близост до него. Не се съдържат данни в показанията на свидетеля Р. Л., че
на мотопеда са се возили повече от едно лице. Напротив, този свидетел е възприел едно
единствено лице – неговият водач с поставена черна каска на главата. С оглед на горното,
релевираните в жалбата възражения, че процесното МПС е било управлявано от лице от
женски пол, се явяват изолирани от събраните по делото доказателства, голословни, защото
не са ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателя в уверение на
изложеното, и лишени от всякаква логика, доколкото последният не може логично да обясни
собственото си присъствие на местопроизшествието, след като твърди, че към този момент е
предоставил собствения си мотоциклет за управление на лице от женски пол. Безспорно от
4
показанията на свидететеля М. се установява, че именно самоличността на отдалечяващото
се от мотоциклета лице от мъжки пол е била установена в хода на проверката като
собственик и водач на процесното МПС по представена от него шофьорска книжка. Не на
последно място, възприятията на този свидетел относно местоположението на черния
мотоциклет, на черната каска на водача /захвърлени на улицата/ и отдалечаващото се от тях
лице от мъжки пол, изцяло кореспондират на възприятията на свидетеля Л. относно
поведението на водача на същия този мотоциклет, с поставена черна каска на главата,
изразяващо се в опит за бягство. Събраните по делото гласни доказателства сочат
еднопосочно и недвусмислено, че именно жалбоподателят И. е имал качеството на водач на
МПС на посочените в акта дата, час и място. Очевидно, жалбоподателят излага защитна
версия, единствено с цел да избегне ангажирането на административнонаказателната му
отговорност за вменените му нарушения.
От показанията на свидетеля Р. Л. се установява по безспорен и несъмнен начин
описаното в първия пункт на АУАН и НП поведение на жалбоподателя в качеството на
водач на процесното МПС, изразяващо се в отказ да се подчини на ясно подаден от
контролния орган сигнал със стоп палка по образец за спиране, а при опита му за бягство от
последвалия го полицейски мотопатрул със светлинен и звуков сигнал - и извършената от
жалбоподателя маневра обратен завой и предприето движение в насрещното пътно платно,
в зоната на действие на пътен знак „В1“, забраняващ влизането на МПС в него, поради което
съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на вменените му нарушения на разпоредбите на
чл.103 и чл.6, т.1 от ЗДвП.
От показанията на свидетеля А. М. се установява по безспорен и несъмнен начин, че
жалбоподателят в качеството на водач на МПС, след като е бил надлежно поканен от
контролния орган, категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества. Лични възприятия за отказа на жалбоподателя да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средснво има и присъствалия тогава на
мястото на проверката свидетел Р. Л.. Гласните доказателства кореспондират по между си и
съответстват на приложените по делото писмени такива. Видно от съставения талон за
изследване е, че поради отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, същият е насочен да се яви в гр.София, ВМА, за
медицинско и химическо изследване, което последният не е направил, каквато е отразената
констатация в АУАН и НП. С оглед така събраните по делото докадателства съдът приема за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Не се споделя от съда релевираното в жалбата възражение, че поради разминаване на
отразеното време на извършване на нарушението в АУАН и НП – в 22:14 часа, а в
обстоятелствената им част е посочено, че водачът отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техните аналози в 22:00 часа, процесното НП следва да бъде
5
отменено на формално основание. При вземане предвид данните от съставения талон за
медицинско изследване, че проверката на водача за употреба на наркотични вещества е
започнала в 21:20 часа, то е напълно логично жалбоподателят да е декларирал отказа си да
бъде тестван с техническо средство в посочения в двата акта час – в 22:00 часа. При това
положение, действително не е възможно жалбоподателят да е извършил констатираните по-
рано от тази проверка две нарушения – на разпоредбите на чл.103 и чл.6, т.1 от ЗДвП.
Очевидно се касае за допусната техническа грешка в двата акта, която, обаче, не съставлява
съществено по тежест процесуално нарушение, защото не е възпрепятствала по никакъв
начин правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какви точно
нарушения е санкциониран, кога и къде ги е извършил, и поради тази причина не съставлява
самостоятелно формално основание за отмяна на санкционния акт.
Правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП /в действащата редакция към датата на нарушението/, водач на МПС, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвтта
му, и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба 2000 лева. Съдът намира, че в конкретния случай се установява
по безспорен начин, че с действията си С. И. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По
категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесните дата, час и
място, именно жалбоподателят, като водач на МПС, е бил обект на извършена проверка с
описаното в АУАН и НП техническо средство за употреба на наркотични вещества, в хода на
която е отказал да даде проба, чрез категорично заявен отказ да бъде тестван.
Съставомерното поведение на жалбоподателя се изразява в самия отказ да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство – поведение, което е бил длъжен да
предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган да стори това. В хода на
съдебното следствие не се опроверга презумтивната доказателствена сила на съставения
АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели и приложените писмени доказателства по делото. От словесната формулировка на
описаното административно нарушение в посочената норма е видно, че законодателят
предвижда няколко самостоятелни състава на административни нарушения, изразяващи се в
незаконосъобразен отказ на водач на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества с техническо средство, с доказателствен анализатор, с медицинско
изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване. В настоящия случай,
в обстоятелствената част, както на съставения АУАН, така и на издаденото въз основа на
него НП, ясно е посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на
жалбоподателя, а именно: в отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
6
или техните аналози с техническо средство, индивидуализирано по тип и модел. Без
значение за състовомерността на деянието е отразената в АУАН и НП констатация, че
жалбоподателят не е дал кръв, тъй като против него няма повдигнато административно
обвинение за незаконосъобразен отказ да даде биологични проби за лабораторно изследване,
поради което тези данни са неотносими към главния факт на доказване по делото –
неправомерният му отказ да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози. Без значение за състовомерността на деянието
са и причините, мотивирали жалбоподателя да откаже проверка с техническо средство.
Законодателят е определил наказанията за това нарушение във фиксиран размер, без
възможност за диференцирането им. АНО правилно е наложил на жалбоподотеля с
процесното НП наказанията в предвидения от закона размер. Правилно, с оглед данните от
справката картон на водача е съобразил и факта, че жалбоподателят е правоспособен водач
към датата на извършване на нарушението, доколкото има издадено СУМПС за категории В
и М, валидно до 15.10.2028 г., и с процесното НП му е наложил освен наказанието глоба, но
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП /в действащата редакция към датата на
нарушението/, вменява задължение на водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с
действията си С. И. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от
доказателствата по делото, че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като
водач на МПС, не се е подчинил на ясно подадения от контролните органи сигнал за спиране
със стоп палка по образец. Че жалбоподателят е възприел подадения сигнал за спиране от
контролните органи, красноречиво говори последващото му поведение, изцяло
противоположно на предписаното от закона, а именно: опит за бягство. Санкционната норма
на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП /в действащата редакция към датата на нарушението/ предвижда
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лева на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране
на движението. АНО правилно е наложил на жалбоподотеля с процесното НП наказанията в
предвидения от закона максимален размер, при вземане предвид негативните данни за
жалбоподателя, съдържащи се в справката картон на водача, характеризиращи го като
системен нарушител на правилата за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП предвижда участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Съдът намира, че в конкретния случай се установява
по безспорен начин, че с действията си С. И. И. не е съобразил поведението си с пътните
знаци и пътната маркировка в процесния пътен участък. По категоричен начин бе
7
установено от доказателствата по делото, че на процесните дата, час и място, именно
жалбоподателят, като водач на МПС, и в опита си да избяга от последвалите го полицейски
служители, е извършил маневра обратен завой и навлязал в насрещното движение, в зоната
на действие на пътен знак „В1“, забраняващ влизането на съответното ППС. Санкционната
разпоредба на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП /в действащата редакция към датата на
нарушението/ предвижда наказание глоба в размер на 30 лева за водач, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното ППС, с оглед на което АНО правилно е наложил
на жалбоподотеля с процесното НП наказанието в предвидения от закона фиксиран размер и
за това нарушение.
Обстоятелството, че в процесното НП, за разлика от АУАН, не е отразено и
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, няма отношение към предмета на доказване по делото,
доколкото липсва повдигнато административно обвинение и за това нарушение на
жалбоподателя. Макар безспорно да се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС и без да притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, то видно от
приложената справка е, че материалите по преписката, ведно със съставения АУАН, са
изпратени на 05 РУ-СДВР за образуване на наказателно производство за две престъпления,
едното от които по чл.343в, ал.2 от НК.
Предвид всичко изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски в
настоящото производство по реда на АПК. При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР разноски в размер на 50 лева за предоставена правна помощ в хода
на производството, което не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществена е
единствено чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№24-4332-019628/22.08.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на С. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“****“,
бл.**, вх.***, ет.***, ап.****, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са
8
наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са
наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, С. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.“****“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, да
заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
сумата от 50 лева /петдесет лева/, представяваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.София, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9