Р Е Ш Е Н И Е
№ 588
30.10.2019, гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван
Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 1157
по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
А.Т.М.Л.Т., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат от АК - Плевен, ул. „Цоню
Матев“ № 3, с която е предявен иск против
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“– София, гр. София
100, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5,с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 и
сл. от АПК и цена 200.00 /двеста/ лв.,
представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по н.а.х.д №
1248/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен, ведно с дължимата законна лихва
върху присъденото обезщетение от 19.08.2019 г. /датата на влизане в сила на отменителното решение на РС – Плевен по н.а.х.д.№
1248/2019 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
деловодни разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“– София редовно
призован, не се представлява. В писмен отговор
на
исковата молба, навежда доводи, че в частта относно търсените разноски Исковата претенция
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като ищецът не е направил опит
за извънсъдебно уреждане на претенцията си.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, която е юридическо лице и пасивно
легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното н.а.х.д. № 1248/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, се установява, че
с решение № 549/29.07.2019 г. на Районен съд – Плевен е отменено като незаконосъобразно
НП № 35-0000079/08.05.2019 г. на Началник ОО“ АА“ - Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178б, ал. 6, т. 4 от ЗДвП на А.Т.Т., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. Съдебното
решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 19.08.2019 г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. Л. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото /л.5 от н.а.х.д. № 1248/2019
г. по описа на РС – Плевен/ от 13.06.2019 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че е заплатена изцяло в брой при сключване на договора.
В производството по АД № 1157/2019 г. по описа на
Административен съд – Плевен е приложено адвокатско пълномощно от 04.10.2019 г. /л. 3 от делото/, от което е видно, че ищецът А.Т.Т. е заплатил
сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие в брой при
сключване на договора.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са
подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на
администрацията по налагане на административни наказания също е вид
административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой преди първото съдебно заседание.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС
в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимият процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда
присъждане на разноски за процесуално представителство за
административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или
адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да
установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия
действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е
и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което
и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 200
лв., по повод обжалването на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно
неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за
правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 200.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по административнонаказателни
дела.
Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200.00 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да
бъде уважена. Същата се претендира считано от 19.08.2019 г. – датата на влизане
в сила на отменителното решение, до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв., които следва да се присъдят на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с оглед
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София да заплати – София, гр. София 100, ул.
„Ген. Й. В. Гурко“ № 5, да заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** ***, обезщетение в размер на 200.00 /двеста/
лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2019 г. – датата на влизане в
сила на отменителното решение, до окончателното изплащане на сумата, за
претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по н.а.х.д.
№1248/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София да заплати – София, гр. София 100, ул.
„Ген. Й. В. Гурко“ № 5,направените
деловодни разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 /триста/ лв. и д.т. – 10.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я:/П/