Р Е Ш
Е Н И Е:
№ 591 / 23.07.2019 година, гр. Пещера.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански
състав
На 26.06.2019 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА А.А
Секретаря: Т.ка
Даракчиева
като разгледа докладваното
от Съдия А.а по гр. дело № 1103 по описа
за 2017 година.
Предявен
е иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците Д.Т.С.-С.
*** и М.Т.С. *** в исковата си молба
против ответницата Н. Н.К. *** твърдят
че по силата на нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 198 от 15.05.2007 са съсобственици на ½ идеална част от следните недвижими имоти:
1./Масивна пристройка със застроена площ от
28 кв. м. и РЗП 57.60 кв.м., пристроена към масивна вилна сграда, построена в
курорт „Язовир Батак“, община Батак,
която сграда и пристройка се състоят от етаж и тавански етажи, с пл. № 844 в
УПИ III – „ИОВЗ“ в кв. 21 по плана на курорт „ЯЗОВИР БАТАК", общ. Батак,
обл. Пазарджик, одобрен със заповед № 1093/1980 г., при граници на тази
пристройка: старата част от гореописаната вилна сграда, вилна сграда с номер
1926, ПИ 270 и ПИ 325, и на цялата вилна сграда: от юг и запад - ПИ с пл. №
270, от изток ПИ с пл. № 325 и север - сграда с пл. № 1926, ведно с всички
подобрения към нея и
2./Масивна вилна сграда, състояща се от етаж
и тавански етаж, построена в курорта язовир „БАТАК", община Батак, с пл. №
844, попадаща в УПИ - III –„ ИОВЗ“ в кв. 21 по плана на курорт „ЯЗОВИР
БАТАК", общ. Батак, обл. Пазарджик, одобрен със заповед № 1093/1980 г. със
застроена площ от 44.80 кв.м., представляваща старата част от тази вилна
сграда, без пристройката към нея,описана по-горе, при съседи: пристройката от
гореописаната вилна сграда, ПИ 270 и ПИ 235, и цялата вилна сграда: от юг и
запад - ПИ с пл. № 270, от изток ПИ с пл. № 325 и север - сграда с пл. № 1926,
ведно с всички подобрения, както и едноетажния дървен навес, долепен до тази
сграда, със застроена площ от 30 кв.м., при съседи за навеса: гореописаната
вилна сграда, навес, ПИ с пл. № 270, от изток ПИ с пл. № 325 и север - сграда с
пл. № 1926, ведно с всички подобрения върху него.
Правото на собственост върху вилната сграда
било придобито от С. Т.С. и Д. С.а С. въз основа на реализирано право на строеж,
съгласно строително разрешение № 7 от 1966 г., издадено от главния архитект на
гр. Пазарджик и протокол № 19 от 20.07.1966 г. за дадена строителна линия и
определено ниво. Към този момент, съгласно скица № 252 от м. 04.1966 г. имотът е записан
на ДГФ и е отбелязано отстъпеното право на строеж за вила.
Със заповед № 188/20.07.1992 г. на кмета на
община Батак е отстъпено възмездно право на строеж за изграждане на пристройка
от 28 кв.м. към вече построената вила в курорта яз. „Батак", зона
„А". Издадено е било и разрешение за строеж № 26 от 20.07.1992 г. и
протокол № 2 от 07.04.1994 г. за изграждане на пристройката от 28 кв.м. към
съществуващата вила.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 171 от 21.12.1995 г., том II, нот. дело № 807/1995 г. на нотариус Р. К.,
нотариус при Пещерския районен съд С. Т.С. и Д. С.а С. са дарили на Т. С.ов С. изградената двуетажна вилна
сграда в курорта язовир "Батак" зона "А", заснета в неодобрен
кадастрален план под № 844 и със застроена площ от 44.88 кв.м., построена
съгласно разрешение за строеж № 7 от 1966 г. по одобрен проект от 30.06.1966 г.
при съседи М. П. П., В. П. Р. и Т. К., път и ливада.
С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 197 от 15.05.2007 г., том III, per. № 3690, дело № 538
от 2007 г. на нотариус Г. К., с район на действие PC Пещера, per. № 387 на НК, вписана
в СВ с вх. per. Ш 821/15.05.2007 г., акт № 165, том III, дело № 627/2007 г., партидна
книга: том 13537, стр. 13538, Т. С.ов С. и С. М. А.-С. са признати за
собственици върху пристройката от 28 кв.м.
В последствие вилната сграда и пристройката
са дарени на Д.Т.С.- С. и М.Т.С. на 15.07.2007 г.
Твърди се още ,че на 02.11.2015 г. община
Батак е продала на Д.Т.С. - С. и М.Т.С.
с договор за продажба на част от общински недвижим имот - частна общинска
собственост, вписан в СВ с вх. per. № 1958/02.11.2015 г., акт N° 112, том VII,
реална част от недвижим имот - частна общинска собственост, съгласно АОС №
782/08.09.2015 г. от 113.000 кв.м., представляващи 113/909 ид.части от поземлен
имот с идентификатор 02837.503.336 по КККР, одобрени със заповед
РД-18-42/06.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. Батак, пк 4580, „Язовир Батак" . Зона „А", община Батак, област
Пазарджик, номер на имота по предходен план 270, кв. 21, върху който е
построена сграда с идентификатор 02837.503.336.2 по КККР, на гр. Батак, с
предназначение - вилна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 113.00 кв.м.,
брой етажи 1, номер по предходен план 884, с адрес: гр. Батак, пк 4580,
"Язовир Батак", зона „А", при съседи на имота: 02837.503.338;
02837.503.9551; 02837.503.337; 02837.503.334; 02837.503.333; 02837.503.335.
Въз основа на реализираното право на строеж,
договора за дарение и договора за продажба с общината, към момента ищците са
съсобственици, всеки на ½ ид.част от описаната по-горе сграда с
идентификатор 02837.503.336.2 и от 113/909 ид. части от имот с идентификатор
02837.503.336, представляващи реалната част от имота, върху който е изградена
сградата.
Сградите и имотът, в който са изградени,
попадат в територия, с проведена земеделска реституция в полза на ответника Н.Н.К..
С решене № 8 от 27.11.1992 г. Поземлена
комисия (ПК) - гр. Батак е възстановила правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на наследниците на Н. Д. К. върху ливада от 5.600 дка,
седма категория, в местността Топавиците, землището на гр. Батак, заявен с
пореден номер 4 от заявлението и установен със съдебен регистър.
С решение № 8 от 27.12.2000 г. ПК - гр.
Батак, признала и възстановила в съществуващи стари реални граници правото на
собственост върху следния имот по т. 4 от решението: Ливада от 5.600 дка, седма
категория, находящ се в землището на гр. Батак, в местността Топавицата.
Възстановеният имот представлявал имот № 914018 по плана на земеделските земи
землище Батак в размер на 3.345 дка при граници и съседи, описани в скицата и
имот пл. № 325 по плана на курорт язовир Батак, в размер на 1254 кв.м. петно №
1 в размер на 310 кв.м. и петно № 2 в размер на 282 кв.м. -от имот пл. № 270 по плана на
курорт язовир Батак. Границите на съседите на възстановените в регулацията на
курорт язовир Батак имоти били подробно
описани в удостоверение и скица издадени от техническа служба към
община-Батак.
Вписани били ограничения на ползването чрез отбелязване, че
решението се видоизменя и допълва въз основа на скица № 218/10.09.1999 г.
(презаверена на 19.12.2000 г.) и удостоверение № 270/19.12.2000 г. на отдел
„АБК" община Батак, като възстановените имоти в строителните граници на
община Батак следва да се използват съгласно ЗТСУ и Правилника за приложението
му.
В пункт III от решението ПК отказвала да възстанови правото
на собственост в стари реални граници върху ливада от 0.409 дка,
седма категория, находящ се в землището на гр. Батак в местността Топавицата,
заявен с пореден номер 4
от заявлението и съдебен регистър. Причина за отказа за възстановяване е
наличието на застроени вилни сгради, за които имало отстъпено право на строеж от 1966
г. и същите са посочени в приложената към решението скица и
удостоверение № 270/19.12.2000 г.
С решение № 10 от 17.02.2004 г. по гр. дело №
437/2003 г. на Пещерския районен съд е бил уважен искът по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, предявен от Н.Н.К. и М. Н.Г. като е прието за установено по отношение на
ОСЗГ - Батак, че ищците имат право да им бъде възстановена собствеността върху
земеделски имот с площ от 1338 кв.м., находящ се в местността „Топавиците“,
землището на гр. Батак, при съседи: път, Т.и и наследниците на К.и.
В мотивите на решението съдът е обсъдил
удостоверение № 270/19.12.2000 г,, издадено от „АБК" на община Батак по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППСПЗЗ. Позовал се е на удостовереното обстоятелство,
че върху имот пл. № 270 по плана на курорт язовир Батак, има застроени вилни
сгради с пл. 845, 844
(вилната сграда на ищците) и 843, за които е отстъпено право на
строеж от 1966 г. Посочено
е, че отдел „АБК" на общината е удостоверил, че
собствениците следва да бъдат обезщетени по чл. 10б от ЗСПЗЗ за1747 кв.м.,
както че ОСЗГ се е произнесла за обезщетение за заявените 0.409 кв.м.
Решението по гр. дело № 437/2003 г. на
Пещерския районен съд е влязло в сила на 08.03.2004 г. Последващо решение на
ОСЗГ не е постановено.
Видно от приложения парцеларен списък на
имотите, отчуждени за нуждите на язовир Батак в землището на с. Батак и
собственост на стопани от същото село, под № 858 е включен Н. Д. К. с ливада от
3 дка в местността Студенец.
Твърди се още ,че при справка в
Имотния регистър по персоналната партида на Н.К. нямало вписани актове за
собственост за двата имота с идентификатор съответно 02837.503.337 и
02837.503.338.
Със заповед № РД-18-42/06.07.2010 г. на изп.
директор на АГКК, са одобрени КККР за гр. Батак, изменени с приложената заповед
№ 18-8895-13.11.2015 г. на началника на СГКК - Пазарджик, което изменение касаело
нанасяне на промяна
в границите на нанесените в кадастъра имоти.
В резултат от изменението и нанасянето на
границите на имоти с идентификатор 02837.503.337 и 02837.503.338 със собственик
Н.Н.К. е засегнат ограденият имот към сградата, собственост на ищците. Една от
границите на имот 02837.503.337 преминавала през септичната яма, обслужваща
вилата, намираща се в североизточния край на оградата около вилата поставена
през 60-те години. По начина, по който са нанесени границите на имот 02837.503.338
в този имот попадала втората септична яма на вилата и водопровода. Отнет бил и
достъпът до главния път, така, че съществуващите на място бариери на входа за
автомобили към имота (ограден с ограда от бетонни стълбове, бодлива тел и жив
плет) оставали в имота на Н.К..
Съгласно писмо с изх. № 93800-69-1/14.09.2017 г. на
областния управител на област Пазарджик, за курорта язовир Батак не е възлаган,
изработен и одобряван план по §4к, ал. 1 от ПР на ЗСПЗЗ. Реституцията извън
прилежащите към вилните сгради терени следвало да се извърши по чл. 13 и чл.
13а от ППЗСПЗЗ. Следователно, границите на имотите, подлежащи на възстановяване и
на тези, върху които е учредено и реализирано по установения в закона ред право
на строеж, не се определят въз основа на предвижданията на плана на
новообразуваните имоти, а с удостоверението по чл, 13 и скица от техническата
служба на общината.
Сочат още, че на 07.09.2017 г. при посещение
на вилния имот е установено започване на строителни работи от Н.Н.К.,
засягащи оградата и терена към сградата на ищците. Изкопани били траншеи в
непосредствена близост до двете септични ями. Строителните дейности са
извършени без одобрени строителни книжа и без спазване на изискванията за отС.ия-
в западната част изкопът за ограда е на разС.ие от около 70 см. от терасата на
вилата.
На 12.09.2017 г. група работници, под ръководството
на Н.К. били преминали през оградата на вилата на ищците, отсекли живия плет около бодливата тел на оградата,
долните клони на всички дървета и храсти в двора на вилата; прерязали крепежните елементи на бараката за съхранение
на дърва, разглобили и самата барака
,като разпръснали дървата и останалите
вещи от бараката в целия двор. Описаното е удостоверено и от пристигналите по
сигнал на тел. 112 на място служители на МВР -Батак. Подаден е сигнал с вх. №
895/13.09.2017 г. в Районна прокуратура - Пещера.
Към датата на подаване на исковата молба, по
данни на съседи на вилата, от трите страни и в непосредствена близост до
сградата, е била издигната бетонна ограда. В оградения от ответницата К. имот оставали водопровода, двете септични
ями и входа от главния път за вилата, обозначен с две бариери за автомобили.
Съществуващата от 60-те години ограда от бетонни стълбове, бодлива тел и жив
плет, заснета при геодезично заснемане за индивидуализиране на имота около
сградата, е премахната.
Спорното право според ищците е собствеността върху следните реални части:
-
част с
площ от 68.00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.337 съгласно
КККР одобрени със заповед № РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК,
изменена със заповед № 18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (10 м) целият с площ от 1252
кв.м., адрес на поземления имот гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при
съседи: 02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.122,
02837.503.124 и 02837.503.334.
-
част с
площ от 125.00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.338 съгласно
КККР одобрени със заповед № РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК,
изменена със заповед № 18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (10 м) целият с площ от 476 кв.м.,
адрес на поземления имот гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при
съседи: 02837.503.336, 02837.503.337, 02837.503.339, 02837.503.9551.
Описаните реални части от нанесените в
кадастъра имоти с идентификатор 02837.503.337 и 02837.503.338 са придобити от
ищците въз основа на добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС, а в
условията на евентуалност на владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Фактическото
владение върху процесиите реални части е осъществявано от тях необезпокоявано,
явно, непрекъснато и с намерение за своене още от поставяне на оградата през
60-те години. Предвид обстоятелството, че давност спрямо ответницата не е текла
в периода, в който тя не е имала правен механизъм за защита на своето право, то
най- късният момент, от който можело да се приеме, че спрямо ответницата
законът допуска позоваването на давностно владение е денят на влизане в сила
(08,03.2004 г.) на решение № 10 от 17.02.2004 г. на Пещерския районен съд по
гр. дело № 437/2003 г. След това решение не се постановявани други актове на
общинската служба по земеделие гр. Батак.
От 08.03.2004 г. до 13.09.2017 г. (началният
момент, от който може да се приеме, че владението е отнето чрез унищожаване на
съществуващата ограда на имота около вилата и изграждане на бетонна ограда в
рамките на заснетия имот) били изминали 13 години и 6 месеца. В този период от
време първоначално праводателите на ищците били владели поземления имот, като
ищците се позовават на присъединяване на владението на своите праводатели преди
15.05.2007 г. - когато сградата и пристройката са им дарени. Независимо от
присъединяването на владението, ищците са продължили да владеят оградения около
вилата терен, считайки се за единствени негови собственици, непрекъснато, явно,
необезпокоявано за период от 10 години и 4 месеца.
Поради това, към датата на отнемане на
владението вече била изтекла в полза на
ищците както кратката 5-годишна
придобивна давност по чл. 79, ал. 2, така и дългата придобивна давност по чл.
79, ал. 1 от ЗС.
Освен това оспорват законността на
реституционната процедура,тъй като в парцеларен списък на имотите, отчуждени за
нуждите на язовир Батак в землището на с. Батак и собственост на стопани от
същото село, под № 858 е включен Н. Д. К. с ливада от 3 дка в местността
Студенец.
Нямало данни праводателят на ответницата да е
имал собственост в м. „Топавиците",
за да бъдело възстановено това право в стари реални граници. Дори праводателят
на ответницата да е притежавал ливади в тази местност, то техните реални
граници според ищците не са били там,
където са нанесени границите на поземлените имоти. Считат, че реституционна
процедура не е проведена законосъобразно - не са спазени нито
материалноправните предпоставки за възстановяване на земеделски имот в
строителните граници на населените места, нито са съобразени
административно-производствените правила, едно от които например, въвежда задължението за изготвяне на помощен план.
Молят да се постанови решение ,с което да се признае за
установено по отношение на ответницата К.,
че ищците са собственици по давностно владение на:
- част с площ от 68.00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 02837.503,337 съгласно КККР одобрени със заповед №
РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК, изменена със заповед №
18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик, начин на трайно ползване
- ниско застрояване (10 м) целият с площ от 1252 кв.м., адрес на поземления
имот гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при съседи: 02837.503.338,
02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.122, 02837.503.124 и 02837.503.334 и
част
с площ от 125.00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.338 съгласно
КККР одобрени със заповед № РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК,
изменена със заповед № 18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (10 м) целият с площ от 476 кв.м.,
адрес на поземления имот гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при
съседи: 02837.503.336, 02837.503.337, 02837.503.339, 02837.503.9551 и да бъде осъдена Н.Н.К. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху
описаните по-горе имоти на Д.Т.С.-С. и М.Т.С.. Претендират и направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок отвеницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
иска като неоснователен,като твърди че е
собственик на поземлени имоти с идентификатори 02837.503.338 (с № по предходен план 270, квартал 21, парцел XIII)
и 02837.503.337 (с № по предходен план 325, квартал 21)
с площи съответно 476 кв .метра и 1252 кв .метра, находящи се в урбанизираната
територия на гр.Батак, пк.4580, .Язовир
Батак-зона А, като правото на собственост се установява с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том VII, рег.№ 2098, дело № 1477/27.12.2005 г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 111, том VII, рег.№ 2014, дело № 1406/16.12.2005
г., и двата по описа на Служба по вписванията-Пещера. За двата имота притежава и скици издадени от Служба по геодезия, картография и
кадастър- гр.Пазарджик.
Същевременно ищците Д.С.-С. и М.С. могат да
бъдат приети за собственици единствено на масивна вилна сграда с пл.№ 844 със
застроена площ 44,80 кв.метра, но не и на останалите претендирали от тях
пристройка с площ 28 кв.метра и дървен навес с площ 30 кв.метра, които са
незаконно построени в имота с идентификатор 02837.503.336. Също така без правно
основание ищците твърдят, че са собственици на "реална част от
недвижим имот-частна общинска собственост съгласно АОС № 782/08.09.2015 г. от
113,000 кв.метра, представляващи 113/909 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 02837.503.336", придобит според тях по силата на договор от
02.11.2015 г. за продажба на част от общински недвижим имот - частна общинска
собственост, вписан в СВ с вх.рег.№
1958/02.11,2015 г., акт № 112, том VII.
Счита ,че щците не са могли да придобият право на собственост нито върху
реална, нито върху идеални части от описания недвижим имот, тъй като техният
праводател - Община Батак - не е бил собственик на този имот към датата, когато
се твърди, че е прехвърлено правото на собственост. Към този момент собственик
на имота е Държавата, видно от влязлото в сила решение Решение № 427/31.07.2013
г. по гр.дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд-Пещера, влязло в законна
сила на12.06.2014 г. Невъзможно
е ищците да са закупили "реалната част от имота, върху който е изградена
сградата", както твърдят в исковата молба. Такъв извод е невъзможен при
действащата законодателна уредба и не може да бъде подкрепен от никакво
доказателство, дори не и от представения към исковата молба договор от
02.11.2015 г. за продажба на част от общински недвижим имот-частна общинска
собственост, в който обектът на сделката е описан като 113/909 идеални части от
ПИ с идентификатор 02837.503.336.
Така, бидейки единствено и само суперфициари
в имота с идентификатор 02837.503.336, на основание чл.200, ал.1 от ЗУТ ищците
и техните праводатели не са имали и нямат право да придобиват по давност нито
идеални части, нито реални части от урегулирани поземлени имоти, особено пък
такива, чиято площ е по-малка от нормативно предвидените размери съгласно чл.19
от ЗУТ, Също така не е било и не е възможно да се дерогира правилото на чл.200,
ал.1 от ЗУТ чрез изключенията на чл.200, ал.2 от ЗУТ, защото не са били и не са
налице условията на чл.17 от ЗУТ - няма съседен имот, към чиято площ да се
присъединяват онези части, за които претендират ищците, тъй като последните не
притежават съседния имот, а са само суперфициари в него.
Дори да се допусне за вероятно, че през 2015
г. ищците са закупили 113/909 идеални части от имота с идентификатор
02837.503.336 на правно основание, годно да ги направи собственици, и от лице,
което е притежавало прехвърленото право, то фактът, че придобиването на тези
идеални части е извършено през 2015 г., осуетява възможността на ищците да са
придобили по давност твърдените части от имотите на ответницата, защото през
периода 2004-2015 г. С. безспорно са били само суперфициари в имот
02837.503.336, следователно в тяхна полза не е текъл срок на придобивна давност
с оглед законовата невъзможност да се придобиват по давност части от
урегулирани имоти извън изключенията на чл.200, ал.2 ЗУТ.
Оспорва представеното геодезическо заснемане
с твърдението ,че същото не разполагало с доказателствената сила.Оспорва се
твърдението на ищците, че техните
праводатели били изградили през 60-те години ограда от бетонни стълбове,
бодлива тел и жив плет, която била заснета при геодезическото заснемане и била
премахната през м.септември 2017 г. Подобни заграждения не са съществували
въобще - нямало ги е към 10.11.2006 г., когато със заповед №943 на Кмета на
Община Батак е бил одобрен проект на Н.К. за строителство на вила в имот 338
/стар пл.№ 270/, нито през 2010 г., когато С. са се заели да разширяват,
удължават и остъкляват терасата към старата вилна сграда от 1966 г. със
застроена площ 44,80 кв.метра и впоследствие да я превърнат в масивна
пристройка за сметка на определените прилежащи площи към нея. Ответницата отрича да е "премахвала" или
"разрушавала" някаква ограда (била тя от "бетонови стълбове,
бодлива тел и жив плет", или пък
"телена"), за да изгражда нова, както и категорично заявява, че не
отговаря на истината твърдението на ищците, че те повече от 10 години
необезпокоявано били осъществявали фактическа власт върху някакъв ограден имот.
Сочи още, че като собственик на поземлените
имоти с идентификатори 02837.503.335, 02837.503.337, 02837.503.338 и
02837.8.122 ответницата е коректен
данъкоплатец. Независимо, че притежаваните от нея поземлени имоти не са
застроени, тя ежегодно си плаща за тях
данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци на Община Батак в
съответствие с документите си за собственост и спазвайки разпоредбите на ЗМДТ
Твърди още ,че ищците нямат правен интерес да оспорват процедурата
по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ като наследник на Н. Д. К.. Такъв
интерес те биха имали само ако беше възможно те да противопоставят свои права
върху възстановените в полза на
ответницата имоти. Както беше казано
по-горе, посредством изтъкнатото от тях придобивно основание (давност) не е
възможно нито теоретично, нито практически, в правната сфера на ищците да
възникне право на собственост върху описаните в петитума на исковата молба
реални части от урегулирани поземлени имоти.
При тези обстоятелства е необходимо да се
съобрази:
а/ принципният факт, че решенията на
общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие;
б/ че не са налице противопоставими права, с
които ищците да оспорят принадлежността на правото на собственост върху
земеделска земя, възстановена в полза на ответницата.
Въпреки това, доколкото в исковата молба е
повдигнат въпросът за законосъобразността на проведената реституционна
процедура, необходимо е да се има предвид, че напълно неотносим към спора е
коментираният и приложен от пълномощника на ищците парцеларен списък на
отчуждените имоти за нуждите на язовир Батак и включената в него ливада от 3 дка.
в местността "Студенец", собственост на наследодателя на ответницата
,а именно - Н. Д. К.. Тази ливада нямала нищо общо със закупената от него през
1948 г, друга ливада, намираща се в Ракитовското землище, местността
„Топавиците", попадаща в к.к. "Язовир Батак-Зона „А" ( Договор
за продажба на недвижим имот от 10 юли 1948 г.). Тъкмо въз основа на
категорични данни за притежание на имот в м."Топавиците" е била
възстановена собствеността върху него в полза на наследници на Н. К.. Това е
станало чрез законно проведена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, в
която със заявление вх.№ 8/1991 г. са заявени за възстановяване земеделски
имоти, собственост на наследници Н. Д. К., между които ливада с площ 5,600 дка
в м."Топавиците". С решение № 8/27.11.1992 г. Поземлена комисия-Батак
се е произнесла за възстановяване правото на собственост върху всичките заявени
имоти. С решение № 8/20.03.1996 г. ПК-Батак е
възстановила имот № 914018 от КВС - ливада с площ 3,345 дка в
м."Топавиците" като част от имота с площ 5,600 дка, при което
местоположението е уточнено посредством проведена на място анкета. За
останалата част от имота ПК-Батак произнася отказ, тъй като попада в
строителните граници на курорта "Язовир Батак". С молба вх.№ 674/2000 г. до ПК-Батак наследниците на Н.К.
са представили удостоверение № 270/2000
г. по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица № 218/1999 г., издадени от Община
Батак, въз основа на които е постановено решение № 8/27.12.2000 г. на ПК-Батак,
с което е възстановен имот - ливада с обща площ 5,191 дка, в т.ч.: имот №
914018 от КВС с площ 3,345 дка; имот пл.№ 325 (настоящ ПИ с идентификатор
02837.503.337) с площ 1254 кв.метра, както и петно № 1 - част от имот пл.№ 270
(настоящ ПИ с идентификатор 02837.503.338) с площ 310 кв.м. и петно № 2 - част
от имот пл.№ 270 (настоящ ПИ с идентификатор 02837.503.338) с площ 282 кв.м.
Съгласно същото удостоверение по чл.13, ал.4
и 5 от ППЗСПЗЗ останалата част от имот пл.№ 270 в размер на 1747 кв.м. не е
можело да бъде възстановена, тъй като е застроена с вилни сгради с пл.№ 843,
844 (тази на ищците) и 845 , за които е налице предходно отстъпено право на
строеж. За същата част е следвало обезщетяване
по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Счита ,че е неотносимо към настоящия спор
проведеното съдебно производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, в което е постановено
решение № 10/17.02.2004 г. по описа на PC-Пещера, тъй като
предмет на делото е бил незаявената част от имот пл.№ 270 по плана на курорт
"Яз.Батак". След влизането в сила на това решение със свое последващо
решение № 2283/29.11.2004 г. ОСЗ-Батак е възстановилва в полза на наследници Н.К. ливада с площ 0,264
дка в м."Топавиците", представляваща част от имот пл.№ 270, а за
останалата част в размер на 1,074 дка е
постановила, че заявителите имат право на обезщетение по чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
Ирелевантни за настоящия спор е липсата на
помощен план по §4к, ал.1 от ПР на ЗСПЗЗ . Без значение за законосъобразността
на реституционната процедура са обстоятелствата около определяне на прилежащ
терен към съществуващи вилни сгради, като в течение на цялата процедура пред ПК
(ОСЗ)-Батак тези сгради са били вземани предвид и тъкмо поради съобразяването с
тяхната прилежаща площ е бил постановен отказ за възстановяване на част от
площите, които заявителите са доказали като своя собственост в реституционната
процедура.
Имотите с идентификатори 02837.503.337 /стар
ПН №325/ и 02837.503.338 /стар ПН №270/безспорно се намират в урбанизираната територия на
курорт "Язовир Батак" и по плана на курорта попадат в УПИ ІІІ-„Индивидуално и обществено вилно
застрояване"в кв.21. В Удостоверение за описание и идентичност на имота
рег.№ 443 от 12.12.2005 г., издадено от Община Батак, точно и ясно са описани
техните площи, граници и съседи, отразени и в Скица № 490 от 02.12.2005 г.,
издадена от Община Батак, приложена към нотариалните актове от 2005 г.,
удостоверяващи правото на собственост на ответницата.Счита още, че процедурата
по възстановяване на земеделски земи в полза на наследници на Н.К. е осъществена при стриктно спазване на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли предявения
иск като неоснователен.Претендират се и направените
по делото разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът приема за установено
следното:
По
делото са приети като писмени доказателства :нотариален акт № 198/2007; нотариален
акт № 171/1995 година; нотариален акт № 197/2007; договор за продажба на
част от общински недвижим
имот -частна общинска собственост от
02.11.2015 година; скици; протокол № 19
от 20.07.1966 година; разрешение за строеж № 26 от 20.07.1992 година; заповед № 188 от
20.07.1992 година; строително разрешение
№ 7 ;протокол № 2 за определяне на строителна линия и ниво от 04.07.1994 година;нотариален акт №
138/2005 година; нотариален акт № 59/2005 година; решение № 427 от 31.07.2013
година ,постановено по гр.дело № 38/2011 година по описа на ПщРС;договор за
продажба на недвижим имот от 10.07.1948 година; удостоверение за
описание на имот ,от които се установява ,че през 1966 година е било
издадено строително разрешение на С. Т.С. под № 7 за строеж на вила по одобрен
архитектурен план върху площ от
45 кв.м.в „Яз.Батак“.На 20.07.1966 година е съставен протокол № 19 за дадена строителна линия и определено ниво на вила с площ от 45 кв.м. в „Язовир Батак“ по заявление на С. Т.С..В
последствие е издадена заповед № 188 от
20.07.1992 година на Кмета на
общ.Батак,с която е отстъпено възмездно
на Т. С.ов С. право на строеж върху
държавен имот –вила в курорт „Язовир
Батак“,зона А ,пристройка с площ от 28
кв.м.към съществуваща вила ,при граници:път,М. П.,път ,ливада и В. ВА.,като от същата дата е издадено и разрешение
за строеж под № 26 ,с което е разрешено лицето Тоньо С.ов С.
да построи –„пристройка към съществуваща вила“ в курорт „Язовир Батак“
,зона А,съгласно дадената строителна линия, при
точно спазване на
одобрения архитектурен и
конструктивен проекти
дадената строителна линия.С
протокол № 2 от 07.04.1994 година е определена строителната линия и ниво
на пристройка с площ от 28 кв.м. към съществуваща вилна сграда с пл.№ 844 на С. Т.С. в курорт „Язовир Батак „ съгласно разрешение
за строеж № 26 от 20.07.1992 година.
С договор за дарение на недвижим имот,изповядан
с нотариален акт № 171/95 година Т. С.ов С.
е придобил право на собственост
върху двуетажна вилна сграда построена в курорт язовир“Батак“ зона А застроена в неободрен кадастрален план под № 844 , със застроена площ от 44,80
кв.м.,построена съгласно строително разрешение
№ 7 от 1966 година по одобрен
проект от 30.06.1966 година ,при съседи:М.
П.,В. Р.,Т. К. ,път и ливада.В последствие с
нотариален акт № 197/2007 година Т. С.ов С. и С. М. А.-С.
са признати за собственици на масивна
пристройка със застроена площ от
28 кв.м. и разгърната площ от 57.60 кв.м.,пристроена към масивна вилна сграда,построена в курорт
язовир „Батак“,която сграда и пристройка
се състоят от етаж и тавански
етаж с пл.№ 844,попадаща в УПИ ІІІ-ИОВЗ
в кв.21 по плана на курорт „Язовир Батак“,общ.Батак.На същата дата с договор за
дарение на недвижим имот ,изповядан с нотариален акт № 198/2007 година ищците по делото са придобила право на
собственост върху този имот предмет
на нотариален акт № 197/2007 година.
С
писмен договор за покупко-продажба от 02.11.2015 година Община –Батак в качеството й на продавач
продава на ищците по делото част от недвижим имот – частна
общинска собственост,съгласно АОС № 782/08.09.2015 година , вписан
в Служба по вписванията гр. Пещера като акт №
88, том №
6, рег. №1613
от 14.09.2015 година, а именно:113 кв.м.,представляващи 113.00 ид.части/909 ид.части от Поземлен
имот с идентификатор 02837.503.336,целият с площ от 909.00 кв.м.
по кадастралната карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед РД-18-42/06.07.2010 година на Изпълнителен директор на АГКК с адрес на поземления имот :
гр.Батак,“Язовир Батак“-„Зона „А с номер по предходен план 270,кв.21,върху
който е построена сграда с идентификатор
02837.503.336.2 и Кадастралната карта и кадастралните регистри, с
предназначение „Вилна сграда“, еднофамилна ,със застроена площ от 113
кв.м.,брой етажи -1 с номер по предходен план 844 и с адрес: гр.Батак,“Язовир
Батак“-„Зона „А“ . Съгласно издадената скица от Служба по геодезия, картография и
кадастър гр.Пазарджик в поземлен имот с
идентификатор 02837.503.336 попада
вилна сграда- еднофамилна с
идентификатор 02837.503.336.2 с площ от
113 кв.м. и записана като собственост на
Д.Т.С. и М.Т.С..
Видно
от приложена скица на поземлен имот в
„Язовир Батак „ зона „А“ е нанесен
поземлен имот с идентификатор 02837.503.336 с площ от 855 кв.м. с номер
по предходен план 270 в кв.21 отразен
като собственост на Община –Батак с
821/909 идеални части;Босилка П.М. като собственик на идеални части от 44
кв.м.;Д.Т.С.-С.като собственик на идеални части от 113 кв.м. и М.Т.С.
като собственик на идеални части от 133
кв.м.
Видно от останалите писмени доказателства през 2005 година с
нотариален акт № 59/2005 издаден
по обостоятелствена проверка ответницата
К., заедно с М. Н.Г. са били признати за собственици, по силата на влезли в сила решения на ОСЗГ Батак върху недвижими имоти , а именно:
Поземлен имот с пл.№
325 с площ от 1254 кв.м. в кв.21 по
плана на курорт „Язовир Батак“,при
съседи:земеделски земи,поземлен имот с
пл.№ 1912,поземлен имот с пл.№ 270 и
вилни сгради с пл.№ 845,844,843 и 842
Поземлен имот с пл.№ 1912 целият с площ от 250 кв.м. в кв.21 по плана на курорт
„Язовир Батак“,при съседи поземлен имот № 325,вила с пл.№ 843 и вила с пл.№ 842
Поземлен имот с пл.№
270 целият на площ от 475 кв.м. в кв.21
по плана на курорт „Язовир Батак“,при съседи:път,ПИ с пл.№325,вила с
пл.№844,вила с пл.№843
Поземлен имот с пл.№
1911 целият с площ от 131 кв.м. в кв.21 по плана на курорт „Язовир Батак“,при
съседи:запад-улица,север и юг-път,изток вила
с пл.№ 845.
В последствие с договор за дарение ,изповядан с нотариален
акт № 138/2005 година ответницата по делото е придобила право на собственост
върху имотите описани в нотариален акт 59/2005 година.Съгласно издадените скици
от Служба по геодезия,картография и кадастър гр.Пазарджик поземлен имот с
идентификатор 02837.503.338 с площ от
476 кв.м. попадащ в землището на Батак“
в местността „“Язовир Батак“ Зона А с
номер по предходен план 270 ,парцел ХІІІ ,кв.21 е записан като собственост на Н.Н.К.
,както и поземлен имот с идентификатор 02837.503.337 с площ от 1252
кв.м. попадащ в същото землище и местност
с номер по предходен план 325 в кв.21 ,също е записан като собственост
на Н.Н.К..
С влязло в сила решение № 427 от 31.07.2013 година постановено по гр.дело № 38/2011 година по
описа на Районен съд гр.Пещера е прието
за установено по отношение на
Община-Батак ,че Държавата ,представлявана от Министерството на земеделието и храните е собственик на недвижими имоти в отдели
и подотдели идентични с имоти от масив 02837.503 подробно изброени в съдебното
решение.
Видно от останалите доказателства през поземлен имот с
идентификатор 02837.503.338 преминава водопровод собственост
на „ВКТВ“ ЕООД гр. Ракитово,както и
поцинкован водопровод захранващ
вилна сграда с идентификатор 02537.503.336.2.
Като писмено доказателство по делото е приложена преписка с вх.№ 8 от 18.12.1991 година на ОСЗ –Пещера ,от която се установява,че със
заявление от 18.12.1991 година Я. Янкова К.а
като наследник на Н. Д. К. е заявила искане до съответната ОбПК –Батак
за възстановяване на собственост
върху земеделски земи ,находящи се в землището на гр.Батак,в това число в
местностите :“Г. чучур“;Студенец“;“Топавиците“;“Топавишко дере“;“Божаново
дере“.В преписката се съдържа удостоверение за наследници на лицето Н. Д. К. ,от което е видно ,че същото е починало на 01.04.1959 година и е
оставило за наследници: Я. Я.К.а;М. Н.Г.;Н. Н.К..Като писмено доказателство в
преписката е приложен писмен договор от
10.07.1948 година ,с който Н. Д. К. е
закупил ливада в Ракитовско землище в местността „Топавиците“,състояща се от 5.6 дка. при
съседи:наследници на М. Ан.Т.,път и гора.В преписката се съдържа и писмен
договор ,с който наследодателят К. на 01.07.1948 година е закупил ливада в Ракитовско землище с площ от 6.00дка
в местността „Топавичко дере“,при граници:М. П.,А. Л.,път и река.С решение № 8 от 20.03.1996 година ПК –Батак е възстановила правото на
собственост на наследници на Н. Д. К.
в съществуващи възстановими стари реални граници върху ливада с площ от 3.345 дка в местността
„Горни казани“ имот № 914018 по картата на землището ,както и върху ливада с
площ от 0.111дка в местността „Горни казани“ имот № 914058 като са издадени и
скици за възстановените имоти.В последствие с решение № 8 от 27.12.2000 година ПК-Батак
признава правото на собственост
на наследниците на Н. Д. К. в съществуващи /възстановими/стари реални
граници върху ливада с площ от 5.600
дка,находяща се в землището на гр.Батак в местността „Топавицата“ имот № 914018
,като възстановява правото на
собственост върху ливада с площ от 5.191 дка,находяща се в землището
на гр.Батак ,местността „Топавицата“ имот № 914018 и е отказала да възстанови правото на собственост върху ливада с площ от 0.409 дка находяща се в землището на
гр.Батак в местността „Топавицата“ с мотив :съгласно приложената скица и удостоверение на отдел АБК на Община Батак има застроени
вилни сгради ,за които има отстъпено
право на строеж от 1966 година. Със същото решение е признато и
възстановено правото на собственост
върху ливада с площ от 6.00 дка в
местността „Топавичко дере“ .Установява се още ,че по реда на чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗГ –Батак е прието
за установено правото на М. Н.Г. и Н.Н.Г. да им бъде възстановена
собствеността върху земеделски имот с
площ от 1338 кв.м.,находящ се в местността
„Топавиците“ в землището на гр.Батак ,при граници:Т.и и наследници на К.и.
Съгласно писмо с
изх.№ 93800-69-1 от 14.09.2017 година издадено от Областна администрация гр.Пазарджик в землището на гр.Батак „Язовир Батак“ е със статут на
курорт като за него няма изработен план
по §4к,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.По отношение на курорт „Язовир Батак“ не е бил възлаган и изработван план от Областен управител за обл.Пазарджик.
По делото е прието и геодезическо заснемане относно точното
местоположение на вилната сграда на ищците по деото.
Разпитани
са следните свидетели по делото: М. Н.Г.; З. С. Т.; С. М. А. и Б. А.
К..
СВ. Т. в
показанията си сочи, че познава ищците и знае, че са
собственици на имот в „Цигов Чарк“.Посещавал го е много пъти . От 1972 г.
досега е ходил поне веднъж месечно, а понякога и по-често. Имотът
е вила с дворно място, оградено с тел, за да не влизат животни. Имало бетонови колове
и оградено с тел. Вилата не знае кога е строена, но по думи на С. е строена преди 1970-та
годна. Знае, че има пристройка към сградата, тя е по-нова,
преди 10-ина години и повече е правена,но не е сигурен, може и повече години
да са минали . Има ограда. Тя е с тел-временна ограда. Имало дървени колчета,
едно борче ,което самият той
посадил ,а по дърветата била прекарана оградата. Имали жив плет, имали рози, а в ъглите имало керамични колони
и през тях минавала телта. Откакто ходил в имота
тези колони си
били там. Оградата не е местена, само нови телове са слагани там, където са
изпокъсани или изпопадали. Може би само
отпред, откъм асфалта се била разрушила, когато един камион влязъл в ямата, но тогава пак се
възстановила, но горе-долу на същото място. Откакто си
ходи на имота , вилата е поС.но оградена в
един и същ терен. До този момент, когато се случили проблемите, не е
имал
информация да е имало спорове за
имота. Сега се появили претенции - веднъж
отишли и имало един забит кол.
Това се случило миналата година - 2017г. Появили се проблеми. Преди
това също имали някакви проблеми. Появил се човек, който имал претенции, но
видимо нищо нямало. Имало някакви дела за имота. След
това проблемите започнали, след като се набили тези колчета на
пътя. Даже го предупредили да
внимав къде минава, защото колът бил забит в тревата и не се виждал. Това са
колчета, които урегулират претенциите за имота, които имат тези хора. Те се
появили миналата година . Визуално се виждали тези
колчетата.По негова преценка е почти невъзможно да се влезе в имота от пътя, ако се сложи
ограда по тези колчета. От централния път няма да може да се влезе в имота на С..
Има септична яма, която е откъм
централния път. Един камион бил влязъл вътре и се наложило да се прави ремонт по ямата. Тя датирала откакто знае вилата, ямата все си е там, не е местена, не е правено нищо, тя
си съществувала,т.е от 1972 г. си ямата. Извършвани били ремонти по вилата – остъкление на тераса, имало си съществуващата стара открита тераса и върху
нея се направило остъкление.
Преди 1 месец посетил имота на ищците ,като видял ,че е правено нещо с
бетон от другия път, имало излят бетон със стоманени тръби и мрежа. Към асфалта
все още нямало ограда. Отзад е сложена ограда, към ливадата. Според
свидетеля имало път и през ливадата, през който се влизало за другите вили - по
ливадата. Това е макадам, входът е откъм асфалта и сега с тези претенции нямало да може да се
влиза във вилата. Отпред и отстрани са колчетата, на 3-4 метра са по
негова преценка от вилата, а може и на по-малко.Първоначално имало жив плет от храсти и 2-3 борчета. Знае че
е имало храсти, които са отрязани,а още
и един стар дрян е отрязан. Откъм
ливадата също храсти,
розите са изрязани. За вилата знае, че С. са
собственици, а за мястото се грижаели като за собствено място. По
това, с което е заградено, счита за имота на С. . Това през
годините не се е променяло. Просто скъсаната тел се е подменяла, друго нищо не
се е пипало,нито се е местила оградата. Когато посещавал имота в него виждал едниствено С.. Имало още една вила,
после празно място, по-нагоре друга вила. Като се
застане с лице към вилата, отляво имало една вила, а вдясно
имало празно
място, след това има друга вила. Към входа отляво има една вила, отдясно е
празно, зад вилата е ливада, а по-надолу има други вили, но те са по-далече.
СВ. А. в
показанията си сочи ,че познава ищците и знае,че имат имот в „Цигов Чарк“. Впечатленията му датират от 1967
г., когато с техния баща, с когото са
съученици, почивали по 20 дни на
вилата. Преди това и по време на строителството пак са ходили. През 1967 г. вилата
била почти завършена. Тя се намира в „Цигов Чарк“. Когато се строяла
това било землище Ракитово, а сега е към Батак. В течение на всички години от 1967
година, с някои прекъсвания, всяка година е ходил на вилата. Вилата в
първоначалния си вид имала жив плет около нея, понякога имало опъната тел, но
основно жив плет с цветя и храсти - те оформяли района около
самата вила. Масивна ограда никога не е имало. През годините оградата
не е местена въобще. От построяването на вилата се засадил този плет и тези
декоративни храсти, и в този вид си стояло това дворно
място. Още когато дядото на ищците бил собственик, след това баща
им, след това те самите като собственици – си е така и никой друг не е бил там. Винаги те живеели и ползвали тази вила и този
район. В онези години не е чул някой да има претенции. Миналата година по
Коледа и Нова Година, като си честитили празниците, бащата на
ищците споделил , че имало лица, които са
нарушили целостта на тези насаждения, които са около самата вила. Навремето пътят минавал откъм страната
на поляните, после отзад имало черен път, после с настилка и по-късните години се
прекарал асфалтов път. Оттам е достъпа, откъм асфалтовия път
винаги бил достъпът до самата вила. Пътят се намирал на запад от
вилата и входа, от задната страна на вилата. Лицето едно време било верандата и поляната надолу,
но пътят е на запад от входа на вилата. От асфалтовия път не се заобикаля, от
него направо се влиза към входа на вилата. Пътят водел до входа на
вилата. От лявата страна е гаража. Асфалтовият път води към входа на вилата. Според
свидетеля огражденията на имота са храсти
и цветя ,като не можел да да кажа дали са плътно разположени. Имало насаждения откъм
страната на входа. Имало и опъната тел там, защото около него се садели цветя. Телта е
откъм ливадата, а също така и откъм пътя. В различните периоди имало различно
оформяне на пространството. Спомня си, че този район, който се оформял
с
жив плет, декоративни храсти и цветя, никога не е бил разширяван или стесняван,
бил е с една и съща площ. Вилата не била оградена в околовръст.
Откъм страната на ливадата имало тел с живия плет.
Отпред понякога имало и дървена бариера, която оформяла това
пространство откъм страната на входа. Насажденията били ниски не
по-високи от метър и на 2-3-4 метра са
били от вилата до оградата. Не знае дали С. са собственици на мястото
СВ. Г. в показанията си сочи ,че е сестра на ответницата К. като на двете им възстановили имоти.По отношение на имота в „Цигов чарк“ същият бил закупен от баща им през 1948 година и възстановен от ПК като част от него,след като се предвидила площта на вилата и достъпа. Сестра й имала одобрен проект за строеж на вила в нейния имот 270. След това С. обжалвали Заповедта на кмета, че не били уведомени и не са получили писмо от Общината. АС - Пазарджик отменил Заповедта на кмета през 2010 г. за строежа на вилата по проекта на сестра й. След това, през 2016 г., в имота на сестра й,пред вилата на С. видели паркирани два автомобила; направена нова септична яма и поставени 2 дървени бариери. С. непрекъснато се разширявали за сметка на прилежащите площи. Имали гараж и направили надстройка на гаража, разширили си и си остъклили терасата .До 2010 г. нямало ограждане на имота. Сестра й решила, за да запази собствеността, да си огради имота. Било извършено трасиране от геодезист няколко пъти, защото дървените колчета се махали като това било през 2017 г,за което предупредила всички включително и С..Започнала оградата и на 3-ти октомври,при посещението им на място виждели , че пред вилата на С. бетонираните и боядисани колове били изкъртени и хвърлени в имоти на сестра й. Вилата на С. и част от имотите на ответницата били обградени с червено-бяла лента, имало надписи, че е заведено дело. Когато сестра й започнала да прави оградата, тя въобще не е премахвала нищо. Предупредила С. , каквото имат в нейния имот, да си го преместят. Имали стари неща - пружини от легла, дървени кепенци, керемиди, такива неща. Те не си ги преместили и сестра й с работниците ги преместили, защото пречили за изграждането на оградата. Не е махала абсолютно никаква ограда. До 2010 г. не е имало ограда въобще. Пред границата на имота на сестра й и пред вилата на С. имало табла от детско легло и това било направено като врата. Спирали колата и на самата граница била тази табла, и я ползвали като врата.Заяви още ,че С. никога не са имали имот в землището на Батак,а вилата не е била оградена , не е имало тел, плет, колове, до 2010г. През 2010 г. правили пристройката и надстройката на гаража. Имали септична яма и 2 дървени бариери. Септичната яма е в имота на сестра й,като не знае кога е строена.Двете сестри се разбрали коя кой от имотите ще получи .Свидетелката получила пълномощно от сестра си за скици от службата по кадастър.Заяви още ,че С. влизали през имота на сестра й ,но след като тя направила на второстепенната улица бетонна стъпка,вече не можели да влизат с кола през нейния имот.Първоначално минавали през имота на сестра й, за да влязат във вилата и паркирали в имота на сестра й. След като К. си направила тази бетонна стъпка, С. влизат само през асфалтовия път, където сега са поставили 2 бариери,но те са пред имота на К.. Имотът на К. се засяга от бариерата. Не отговаряло на истината, че покрай вилата има бетонна ограда. Когато се върнали имотите на собствениците, на С. им бил определен достъп до прилежащия терен.
СВ. К. в показанията си сочи ,че не познава ищците С. , но
познава Н.К., тъй като живеят в една махала-на 200 м. от един от друг. През 2009 г. му се обадила Н.К., че има място в „Цигов чарк“и иска да строи
вила. В този
период работел в строителна фирма и отишъл да видя мястото.Било на
300 м.от параклиса на „Цигов чарк“. Преди години там имало медицински пункт, това било преди 89-та г. Сега вече нямало такъв пункт ,а има вила. К. му показала
цялото място къде следва
да бъде вилата. На масто имало вила, за която се води делото, но не била оградена отникъде с ограда. Нямало пристройка, а тераса
на 20-30 см. височина-
бетонна тераса. Не е
смятал размерите. К. си му показа нейното
място. През 2017 г. К. отново го потърсила ,за да оградият
мястото. Тогава видял, че вече е оградена
вилата, като откъм асфалта отпред има 2 бариери и между тях има наслагани на
20-30 см. височина камъни - като декоративна оградка с височина около 30-40 см. Тогава видял, че мястото е очертано с колове и че вилата, която
съществувала на място има тераса, като тази тераса вече е повдигната на един метър близо със зид
и е остъклена пристройка. Отпред към асфалта има 2-3 стъпала и се влиза към
тази пристройка, за вход. Като се застана с гръб към асфалта, пристройката се пада от
дясната страна на вилата, отзад. От лявата страна на вилата, като си с гръб към
шосето, си имаше гараж и пристройката през 2009 г. беше вече направена. С гръб
към асфалта, пред вилата, вдясно до вилата и отзад зад вилата е имотът на К..
Сега на място, където са бариерите, те попадат
в имота на К.. Септичната яма, която е изградена към вилата, попада в имота на Н.К.
,но през 2009
г. ги нямало нито бариерите ,
нито септичната яма.
Старата септична яма е била отзад според свидетеля,
защото сега като се забивали коловете на имота на К. отзад, излязла миризма.
Бариерите са от тръба с тежести за вдигане. Не са свързани с ограда, освен
малката каменна ограда. Тя е захваната за каменната оградка. Тази ограда е
декоративна. Зад вилата има забити колове и бодлива тел. Коловете са циментови. С височина 2 м. ,а оградата е 2-3 реда бодлива тел - около метър
и тридесет. Там е направена врата от радиатор от парно - било е вход.
Тези неща ги видял миналата година, а през 2009 г. нямало нищо.
Бетонната тераса била ниско долу, колкото едно помещение била,но не е мерил. През 2009
г. когато К. му
показала къде ще строи и казал ,
че отсреща е бил Здравен пункт
и даже имало един лагер,
където ходили на забава. Тогава нямало нито една вила,
само Здравният пункт . Той е от другата страна
на асфалтовия път, срещу вилата.В момента бариерите
влизат в мястото на Н.. Няма друг път до вилата. Имотът на Н. граничи с
асфалта. През 2009 г. нямало никаква
ограда, нито отпред, нито отзад, нито от никъде.
Трите вили били само постройки. До вратата от радиатор
няма асфалтов път. През ливадата се влизало.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза изготвена от вещото лице Д.Б., в което се сочи ,че имот с
пл.№ 02837.503.337 по ККР на гр.Батак е
идентичен с бивш имот с пл.№ 325 –възстановен с решение № 8 от 27.10.2000 година на ПК-Батак.Установила е
още ,че имот с идентификатор
02837.503.338 по ККР на гр.Батак е идентичен
с имот имот с пл.№ 270,като
границите били определени от скица и
иудостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ.Според вещото лице имот с идентификатор 02837.503.336
не попадал в обхвата на
диспозитива на решение № 427 от
31.07.2013 година ,постановено по гр.дело № 38/2011 година по описа на ПщРС. Предложила
е контур за създаване на самостоятелно УПИ относно вила с идентификатор 02837.503.336.2 с площ от 629 кв.м. съобразно
изискванията на ЗУТ и Наредба № 7.
Заключението
е оспорено от страните, при което е назначена и изслушана нова съдебно
–техническа експретиза изготвена от вещото лице Сл.Б. ,в която вещото лице сочи
,че по действащата КК на гр.Батак имот с идентификатор 02837.503.337 е с площ
от 1252 кв.м. ,а имот с идентификатор 02837.503.338 е с площ от 476 кв.м.,като
за собственик и на двата е вписана ответницата по делото.И двата имота са реституирани земеделски земи в границите на курорт „Язовир
Батак“.Местохположението им е установено чрез анкетиране от собствениците на място,които са посочили как са минавали границите на имотите им. Не е установила изработването на помощен план
по чл.13а от ППЗСПЗЗ, а имотите са били възстантовени в граници съгласно издадени от Община-Батак скици и удостоверения по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ.Съгласно кадастралния регистър
ищците са собственици на вилна сграда с
идентификатор 02837.503.336.2 със застроена площ от 113 кв.м.Същата е със
застроена площ ог 45 кв.м. въз основа на
строително разрешение № 7/1966 година.В изработения през 1990
година план на курорт „Язовир
Батак“/останал неодобрен/ вилната сграда е заснета под номер № 844 и с присъединена към нея веранда на южната и
източната фасада.Разширението и
от север към този момент не е било изпълнено.
За него е било издадено разрешение за строеж № 26 от 20.07.1992 година и отстъпено право на строеж върху 28 кв.м. На 02.11.2015 година ищците са закупили 113 кв.м.
представляващи 113/909 ид.части
от общински имот с идентификатор 02837.503.336 по КК на гр.Батак целият
с площ от 909 кв.м. Според вещото лице прилежащата
площ на вилната сграда следва да се определи
според Приложение № 1 към чл.21,т.1 от Наредба № 7/2003 година за преструкториране на курортни комплекси определящи нормалната за
функционирането на сградите
площ-на разС.ия от всички ограждащи
стени на сградата най-малко 1/3 от височината им,но не по-малко от 3 метра,като в случая
били спазени и изискващите се минимални
размери на урегулираните поземлени имоти
в чл.19,ал.1,т.2 от ЗУТ за
курортните селищни образования.Предложила е два варианта за определяне на прилежаща площ на вилната
сграда.Според вещото лице ако се опредеи лица
на УПИ с оглед на предвидената с плана алея от север/на място черен път/ ще се
наруши прилежащата площ на вилната
сграда,северно от процесната ,след определяне на която с ширина 3 м. от фасадите й, не оставало възможност
за преминаване до процесната
вилна вилна сграда. В заключението се
сочи, че имот с идентификатор 02837.503.336 не попадал в обсега на
диспозитива на решение № 427 от
31.07.2013 година по гр.дело № 38 /2011 година по описа на ПщРС.В
допълнителното си заключение вещото лице сочи ,че след извършена справка в ТПК „Държавно
горско стопанство“ гр.Ракитово
установила ,че имот с
идентификатор 02837.503.336 по КК на землище гр.Батак,курорт „Язовир
Батак“ преобладаващо попада
в Горски фонд.При проверка на скиците изчислила ,че площта която попада
в ТФ е в размер на 790 кв.м.,в това число
вилата на ищците с площ от 103 кв.м. попада в горския фонд.Извън границите на фонда
оставала площ от 65 кв.м.Разпитано в с.з. вещото лице Б. сочи ,че при реституцията на земеделски земи е
определена прилежаща площ към сградата в скица, издадена от Общината с № 398. Там е била определена
прилежаща площ на вилната сграда на ищцата. Изискванията за площ не са били спазени, защото площта на определената от Община –
Батак прилежащата площ е 310 кв. м., а минималната площ, съгласно разпоредбите
на чл. 19, ал. 1, т. 2 за курорти е 500 кв.м. ОтС.ията са спазени - от
очертанията на вилната сграда, до границите на прилежащата площ, като всъщност
са прилагани разпоредбите за отС.ия на нежилищни сгради с минимум 3 м. от
сградата до регулационните линии. Тук от терасата на вилната сграда в източната
й част отС.ието, което е дадено до границата на прилежащата площ, е 2 метра,
което отговаря на отС.ие от прилежащи площадки, стълбищни площадки, към
жилищните сгради. Наредба № 7/2003 г. указвала, че минималното отС.ие е 2 м. ОтС.ията
до другите граници на определената прилежаща площ отговаря на разпоредбата на
чл. 35 ЗУТ за отС.ия на нежилищни сгради до регулационните линии. По отношение
на лицето, същото е определено на една предвидена алея,
вътрешноквартална, която е посочена в скицата, издадена за реституция на имота.
Тази алея
не е реализирана в регулационния план. Лицето на прилежащата площ е 19 м.,
което отговаря на разпоредбите за лице на урегулиран имот в курортни зони. Понятието „нежилищна сграда“, включва процесната вилна сграда. При втория вариант от
заключението си септичната яма
излиза извън очертанията на прилежащата площ, която е определила към вилната сграда на ищците. ОтС.ието от
самата вилна сграда, до границите на прилежащата площ, е в рамките на
допустимото - 3м. В разпоредбите за
прилежаща площ на сградите на основното застрояване не се разглежда въпроса по
отношение на разположението на септичните ями. По принцип една септична яма би
следвало да бъде разположена в имота, който обслужва. За курорта има отделни
разпоредби. Предходното в.л. е приложило чл. 34 от ЗУТ за минимално отС.ие
4м. и 6 м. до границите. В случая разС.ията не са валидни, защото нямаме „вилна зона“. Тук устройствената зона е
„курорт“. Самото селищно образувание „яз. Батак“ е наречено „курорт“. Така се
води като „курорт“, а не като „вилна зона“. Имот № 336, в който попада
процесната вилна сграда, е в рамките на курорта „яз. Батак“, но се оказва при направена справка в Горско Стопанство - Ракитово, че има
дублиране на площи. В по-голямата част имот № 336 се води горски фонд. Върху скицата е определена прилежащата площ на вилните
сгради, а останалата площ е посочена като „възможно да бъде реституирана“. На
стр. 357 по делото се намира тази скица. Върху нея са разграничени прилежащите
площи на 2-те вилни сгради, които попадат в настоящия имот № 336. Разграничени
са с образуването на една вътрешноквартална алея, по средата на имот № 336 за
обслужването на прилежащата площ на вилната сграда на ищцовата страна. Тази
алея не съществува, но е показана при определянето на прилежащите площи - така
е осигурено лице на прилежащата площ на сградата на ищците. Може да се приеме,
че двете вили в имот със сегашен № 336 са оставени в обща площ. Тази
вътрешноквартална алея за обслужването на сградата на ищците не е реализирана.
Двете вилни сгради са в общ имот, който има площ от 909 кв.м. - имотът, в който
са оставени двете вилни сгради и който в настоящия момент по КК е с № 336.
Лицето на целия имот № 336 е 15 м.-измерени графично. Улицата-тупик, която вече я има,
предвидена в регулационния план, обслужва имот № 336, който има лице на тая
алея 19 м. - тя е на север от съседната вила, както и от вилата на ищците.
Имотът с № 336 така или иначе е обособен като самостоятелен в момента -
включително в КК той е самостоятелен имот. Лицето на имота е на тази
улица-тупик, която се намира северно от съседната вила. В случая площта от 909
кв.м. и лицето от 19 м. сами за себе си отговарят на разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 2 за минимални площи и лица на урегулирани имоти в курорти. Проблемът е от ширината на имот № 336, защото отС.ията от
съседната вила до границата на имот№ 336 са минимални. Те са в рамките на
прилежащата площ на съседната вила. Ако трябва да определим прилежаща площ и за
нея с минимална ширина на 3 м. от фасадите, тогава ще се окаже, че преминавайки
към тупика, на който имот № 336 има лице, преминавайки от процесната вила към
това лице, ще се преминава през прилежащата площ на вилата, която се намира в
съседство с процесната вилна сграда. Няма достатъчна ширина парцелът, за да се
обособи и прилежаща зона за съседната вилна сграда, и да остане покрито
изискването за минимална площ. Ако се определи на половината на площта за
едната и за другата сграда, ще имат около 450 кв. м., което е в границата на
допустимото, но с 1/5 отстъпка, както предвижда чл. 19, ал. 4, че максимално
може да се допусне отстъпка от 1/5 в минималните размери на парцелите. За
конкретната вилна сграда определената прилежаща площ към 2004 г. от Община -
Батак в размер на 310 кв. м., не отговаря на изискващата се минимална площ за
урегулиран имот, както от 500 кв.м., така и от 450 кв. м. с 1/5 отстъпка.
Разделението между сградите не е било реализирано регулационно, останало е само
върху скицата с определените прилежащи площи. Не е имало развитие да бъде
образувана върху регулационния план такава вътрешноквартална алея, защото не е проведена процедура. Не е изседвала въпроса за горския фонд, но по принцип е държавен
горския фонд.
Заключението е прието в с.з. и не
е оспорено от страните.
По иска с правно основание чл.108
от ЗС- собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да бъде уважен искът е необходимо да са налице кумулативно
три предпоставки-ищецът да установи,че е
собственик на имота;да установи също
така че имотът се владее от ответника по делото и на трето място,че
владението на ответника е без правно основание.При
ревандикация тежестта да докаже собствеността на недвижимия имот е възложена на
ищеца.
В настоящия случай ищците твърдят ,че са собственици на вилна сграда –еднофамилна с идентификатор 02837.503.336.2 по КК по плана на курорт „Язовир Батак“ зона „А“ по силата на договор за дарение ,изповядан с нотариален 198/2007 година със застроена площ общо /вилна сграда и пристройка/ от 72.80 кв.м. с пл.№ 844,попадаща в УПИ ІІІ-ИОВЗ в кв.21 по плана на курорт „Язовир Батак“,като правото на собственост е било придобито от С. Т.С. и Д. С.а С. въз основа на реализирано право на строеж съгласно строително разрешение № 7 от 1966 година. По делото липсват доказателства в полза на праводателите на ищците да е било валидно учредено право на строеж към 1966 година.
Според чл.6 от Конституцията на Н.Р.България от 1947 година; чл.2 от Закона за собствеността от 1951 година и Конституцията на Н.Република България от 1971 година собствеността е принадлежи на Държавата,на кооперациите или на физически или юридически лица. Общинска собственост като вид собственост е възстановена през 1990 година.
Преценката
за валидността на суперфицията следва да
се извърши съобразно действащото
към релевирания момент законодателство. В процесния случа
следва да се съобрази
действащото законодателство към 1966 година.Специалните разпоредби
,които се отнасят до остъпеното право на
строеж върху държавна земя са записани в
чл.15 ЗС/отм./ и в Глава
тринадесета от Наредбата /отм./.Съгласно чл.15 ЗС/отм./ в
редакцията –ДВ бр.99 от 20.12.1963 година-право да се построи сграда върху
държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата се отстъпва
на кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13 ЗС(отм.) - с разрешение на съответния
министър, а за държавни недвижими имоти, предоставени на народни съвети - с
разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на
изпълнителния комитет на народния съвет, приравнен към окръжен. Следователно
материалната компетентност на Министъра или съответно на председателя на ИК на
НС е изключителна. По силата на нормата на чл.
18 от ЗС (отм.) за прехвърляне правото на собственост или за учредяване
друго вещно право върху недвижим имот се изисква писмена форма. Нотариална
форма не е необходима. Във всички случаи обаче е необходимо от съдържанието на
документа да може да се направи извод за точното съдържание на волята на
собственика, учредил правото на суперфиция, както и да може да се направи извод
за обема на отстъпеното ограничено вещно право на строеж.Съгласно нормата на
чл.103 от Наредбата за държавните
имоти/отм./ право на строеж върху държавна земя се
отстъпва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет по местонахождението на държавния имот. При отсъствието на
доказателства, сочещи на осъществяването на елементите на този фактически
състав, се налага правния извод, че няма валидно учредено право на строеж в
полза на праводателите
на ищците, като не може да се приеме ,че същите са придобили имота по давност с оглед забраната на чл.86 от ЗС.
По делото е безспроно
обстоятелството ,че с влязло в сила
решение по гр.дело № 427 от 31.07.2013 година по гр.дело № 38/2011 година по
описа на ПщРС по отношение на Община –Батак е
прието за установено ,че Държавата е собственик на имот с обща площ от около 600 дка,в землището на
гр.Батак , в която площ е част от
местност „Язовир Батак“ като в диспозитива на решението подробно са индивидиализирани имотите попадащи в масив 02837.503 признати за държавна собственост .Безспорно
по делото е и обстоятелството ,че поземлен имот с идентификатор 02837.503.338
находящ се в землището на гр.Батак,
в местността „Язовир Батак“- „зона А“ и поземлен имот с
идентификатор 02837.503.337 находящ се в землището на гр.Батак „язовир Батак ,зона „А“ са земеделски земи и са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Законодателната уредба на
възстановяване на собствеността
върху земеделските земи е различна от реституцията по Закона
за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти и е
съобразена с обективните последици от колективизацията на земята.С включването на частните земеделски
имоти в селскостопанските организации и
премахването на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на
собствеността да е конкретно обособена вещ.Липсата на такъв обект
е лишила от съдържание правото на собственост ,тъй като то може да
съществува само върху индивидуално
определен имот.Индивидуализацията на
земеделските земи се определя от
реалните им граници с
решение на общинските комисии.Те са
необходимите правни актове за определяне на
реалните граници на земите
и едновременно с това юридическите
факти с гражданскоправно
действие.С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на
собствеността-индивидуализацията
и затова то има конститутивно
действие.Това се отнася и до двата вида решения
на общинската поземлена комисия за определяне на реалните граници на
земеделските земи-решенията по
чл.18ж,ал.1 и по чл.27,ал.1 от ППЗСПЗЗ .
В курорт „Язовир Батак“имотите са се
заснемали и създавали с действащата Карта
за възстановяване на собствеността изготвена от ПК,която е действала до влизане в сила на ККР.
В настоящия случай от доказателствата по
делото се установи,че наследниците на Н. Д. К. в срока по чл.11 от
ЗСПЗЗ са инициирали производство за
възстановяване на собственост върху
земеделски земи, между които ливада с
площ от 5.600дка в местностат „Топавиците“като са приложили писмено
доказдателство –писмен договор за
покупко-продажба от 1948 година.Установи се ,че с решение № 8 от 27.12.2000
година на наследници на Н. Д. К. е
възстановено правото на
собственост върху ливада с площ от 5.191 дка,имот № 914018 попадащ в курорт „Язовир Батак“,но
едва през 2005 година ответницата К. е станала единствен собственик на поземлен имот с пл.№ 325 с площ от 1254 кв.м. в кв.21 по плана на курорт „Язовир
Батак ; на поземлен имот с пл.№1912 с
площ от 250 кв.м. в кв.21 по плана на курорт „Язовир Батак; на поземлен имот с
пл.№ 270 с площ от 470 кв.м. в кв.21 по плана на курорт Язовир Батак и
на поземлен имот с пл.№ 1911 с площ от
131 кв.м. в кв.21 по плана на Курорт „Язовир Батак.
Безспорно е по
делото и обстоятелството,че в периода от 2006
година до 2017 година,че между ищците и ответницата
се водят административни дела и
преписки в различни административни органи.
По делото липсват каквито и да е доказателства,че в местността
„Язовир Батак“ е имало общинска собственост.От заключението на вещото лице Б. се установи ,че имот с идентификатор 02837.503.336 по
КК на землище на гр.Батак ,курорт „Язовир Батак“ попада в
горски фонд с площ от 790 кв.м.като същият се стопанисва от ТП „Държавно горско стопанство „Ракитово. Страните не спорят, че през 2015
година Община –Батак с писмен договор е
продала на ищците 113 ид.части/909
идеални части от поземлен имот с
идентификатор 02837.503.336 в „Язовир
Батак“ –зона А.Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на
действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика
на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка, правото на
собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът
не е собственик, той не може да
прехвърли правото, тъй като никой не може
да се разпореди с право, което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето
не произвежда действие за собственика на имота, не се отразява на
действителността на сключените договори за продажба в отношенията между
страните по него.
Предвид на изложеното, съдът счита
,че не са налице кумулативните предпоставки
визирани в чл.108 от ЗС -ищецът не е установил ,първата кумулативна предпоставка ,а именно не
е доказал ,че е собственик на част с
площ от 68.00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503,337 съгласно
КККР одобрени със заповед № РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК,
изменена със заповед № 18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (10 м) целият с площ от 1252
кв.м., адрес на поземления имот гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при
съседи: 02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.122,
02837.503.124 и 02837.503.334 и
част с площ от 125.00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 02837.503.338 съгласно КККР одобрени със заповед №
РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК, изменена със заповед №
18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик, начин на трайно ползване
- ниско застрояване (10 м) целият с площ от 476 кв.м., адрес на поземления имот
гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при съседи: 02837.503.336, 02837.503.337,
02837.503.339, 02837.503.9551,поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В
тежест на ищците следва да се възложи
заплащане на направените от ответницата
разноски в размер на 1600лева.
Водим
от горните съображения и на основание чл.108 от ЗС,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Т. С.–С. с ЕГН-********** *** и М.
Т.С. с ЕГН-********** ***, чрез
адв. И. против Н.Н.К. с ЕГН-********** *** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.Н.К., че Д.Т. С.-С. и М.Т.
С. са собственици на следния недвижим имот : част с площ от 68.00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
02837.503,337 съгласно КККР одобрени със заповед № РД-18-42/06.072010 г. на
изп. директор на АГКК, изменена със заповед № 18-8895/13.11.2015 г. на
началника на СГКК-Пазарджик, начин на трайно ползване - ниско застрояване (10
м) целият с площ от 1252 кв.м., адрес на поземления имот гр. Батак, пк 4580,
язовир Батак, Зона - А, при съседи: 02837.503.338, 02837.503.339,
02837.503.340, 02837.503.122, 02837.503.124 и 02837.503.334 и на част с площ от 125.00 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 02837.503.338 съгласно КККР одобрени със заповед №
РД-18-42/06.072010 г. на изп. директор на АГКК, изменена със заповед №
18-8895/13.11.2015 г. на началника на СГКК-Пазарджик, начин на трайно ползване
- ниско застрояване (10 м) целият с площ от 476 кв.м., адрес на поземления имот
гр. Батак, пк 4580, язовир Батак, Зона - А, при съседи: 02837.503.336,
02837.503.337, 02837.503.339, 02837.503.9551 и да бъде
осъдена Н.Н.К. ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху описаните по-горе имоти на Д.Т.С.-С. и М.Т.С..
ОСЪЖДА Д.Т.С.-С. И М.Т. С. да
заплати на Н. Н.К. разноски по делото в
размер на 1600 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: