№ 411
гр. гр.Велинград, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210100768 по описа за 2024 година
Предявени са от Т. С. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград,
ул.“*******“ № *** и Д. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, ул.
“*******“ № 16 против Б. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Велинград, ул.“ ******* № *******, искове с правно основание чл.30 ЗН и чл.
34 ЗС вр. чл. 341 ГПК, с които се иска съдът да постанови решение, с което да
бъде възстановена запазената част на ищците от наследството на майка им В.
Т.ова К.а и баща им С. Б.ов К., като бъде намалено извършеното
безвъзмездното разпореждане, чрез дарение, съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот А108, т. VII, дело 3046/1997г. на PC Велинград, с
което наследодателите С. Б.ов К., ЕГН **********, починал на 22.02.2017г. в
град Велинград и В. Т.ова К.а, ЕГН **********, починала на 23.08.2019г., в
град Велинград, са дарили на ответника Б. С. К., следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1337.4.2-жилище,
апартамент, по КККР на град Велинград, с административен адрес: град
Велинград, ул. “******* № *******, намиращ се на втори етаж в сграда с
идентификатор 10450.502.1337.4, разположена в имот с идентификатор
10450.502.1337, брой нива на апартамента-едно, застроена площ от 120кв.м.,
ведно с прилежащата му изба № 6 и 13.66 ид.части от общите части на
сградата, до размера на 5/24 ид.част, необходима за възстановяване на
запазената част на Т. С. К., ЕГН **********, от наследството на С. Б.ов К.,
ЕГН **********, починал на 22.02.2017г. в град Велинград и до размера на
5/24 ид.част, необходима за възстановяване на запазената част на Д. С. Ш.,
ЕГН **********, от наследството на С. Б.ов К., ЕГН **********, починал на
22.02.2017г. в град Велинград, както и до размера на 2/9 ид.част, необходима
1
за възстановяване на запазената част на Т. С. К., ЕГН **********, от
наследството на В. Т.ова К.а, ЕГН **********, починала на 23.08.2019г., в
град Велинград и до размера на 2/9 ид.част, необходима за възстановяване на
запазената част на Д. С. Ш., ЕГН ********** от наследството на В. Т.ова К.а,
ЕГН **********, починала на 23.08.2019г. в град Велинград, както и да бъде
допусната съдебна делба на процесния недвижим имот, съсобствен между
страните, при квоти по 93/432 ид.части за Т. С. К. и Д. С. Ш., а за Б. С. К., при
квота 246/432ид.части.
С исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на С. Б.ов
К., ЕГН **********, починал на 22.02.2017г. в град Велинград и В. Т.ова К.а,
ЕГН **********, починала на 23.08.2019 г. в град Велинград, които са техни
родители, включително и родители на ответника. Сочат, че по повод искане за
издаване на скица, разбрали, че родителите им през 1997 г., с Нотариален акт
за дарение А108, т. VII, дело 3046/1997г. на PC Велинград са прехвърлили
безвъзмездно в полза на ответника процесния недвижим имот. Излагат, че
освен процесния имот, родителите им приживе не са придобили друго
имущество, не им е известно на тяхно име да има други имоти, вещи и
влогове. Твърдят, че родителите им в тяхна полза не са правили дарствени
разпореждания приживе и липсва останало свободно имущество след смъртта
им, като с извършеното дарение в полза на ответника е накърнено правото им
да получат своята запазена част от наследството. Предвид изложеното молят
да бъде възстановена запазанета им част от наследството на родителите им до
посочените в исковата молба размери, както и да бъде допуснат до делба
процесния недвижим имот. Ангажират доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска по чл.30, ал.1
ЗН, като счита, че не са налице предпоставките за намаляване на извършеното
в негова полза дарение от страна на родителите му. Твърди, че процесния
недвижим имот, представляващ СОС в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4.2, наследодателите на страните са придобили с Договор за
покупко- продажба на жилища, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на
22.03.1974 година. Сочи, че са сключили граждански брак на 08.11.1964 г.,
поради което имотът е в режим на СИО, при равни права за двамата. Позовава
се на изтекла 5 год. погасителна давност по отношение на иска за
възстановяване на запазената част от наследството на бащата- С. Б.ов К., т.к.
той е починал на 22.02.2017 г., а искът е предявен след изтичане на този срок,
в този смисъл сочи т. Зг от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.. Поддържа, че не е
необходимо да се образува наследствена маса, тъй като процесният
апартамент е единственото имущество на наследодателя С. Б.ов К., поради
което дарението в полза на ответника Б. К. е единственото разпоредително
действие, накърняващо запазената част на ищците. По отношение на иска за
възстановяване на запазената част от наследството на майката- В. Т.ова К.а,
твърди, че е неоснователен за претендирания размер, като поддържа, че
неправилно са изчислени квотите на нейната разполагаема и запазената част,
2
отнесени към целия процесен СОС в сграда. Твърди, че съгласно разпоредбата
на чл. 29, ал. 1 от ЗН нейната 1/2 част от процесния имот се състои от: 1/3 от
нея, като разполагаема част и 2/3 от нея, като запазена част за трите й деца
наследници. Разполагаемата си част тя е дарила на ответника и не следва да се
връща в наследството й. Излага, че запазената част от 2/3 от 1/2 от процесния
СОС в сграда следва да се раздели по 1/3 част за всеки от преките й
наследници с право на запазена част - двамата ищци и ответника. Така всеки
от тях следва да получи по 1/9 част от половината имот, като отнесено към
целия имот това се равнява на по 1/18 част. Предвид изложеното моли
исковете с правно основание по чл. 30 ЗН за възстановяване запазената част от
наследството на С. Б.ов К. да бъдат отхвърлени като погасени по давност, а
тези за делба, поради липса на съсобственост между страните. По отношение
исковете с правно основание по чл. 30 ЗН за възстановяване запазената част от
наследството на В. Т.ова К.а моли да бъдат отхвърлени като неоснователни за
разликата от 1/18 ид. ч. до пълните претендирани размери, като при допускане
до делба на оставеното от нея съсобственото между страните имущество
същите да бъдат съобразени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото са безспорни, а и от приетото по делото като
писмено доказателство Удостоверение за наследници № 01159/16.05.2024 г. и
01243/16.03.2017 г. на община Велинград, се установява, че С. Б.ов К., ЕГН
**********, починал на 22.02.2017г., в град Велинград и В. Т.ова К.а, ЕГН
**********, починала на 23.08.2019г. в град Велинград, са родители на
страните по делото, които са техни наследници по закон. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот А108, т. VII, дело 3046/1997г. на PC Велинград,
наследодателите на страните са дарили на ответника Б. С. К., следния
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4.2-жилище, апартамент, по КККР на град Велинград, с
административен адрес: град Велинград, ул. “******* № *******, намиращ се
на втори етаж в сграда с идентификатор 10450.502.1337.4, разположена в имот
с идентификатор 10450.502.1337, брой нива на апартамента-едно, застроена
площ от 120кв.м., ведно с прилежащата му изба № 6 и 13.66 ид.части от
общите части на сградата. Искът с правно основание по чл. 30 ЗН за
възстановяване запазената част от наследството на В. Т.ова К.а, се признава до
размер от по 1/18 ид. ч. за всеки от ищците, в този смисъл не се оспорва и
искът за делба на наследството оставено от наследодателката на страните В.
Т.ова К.а се признава до размер от по 1/18 ид. ч. за всеки от ищците.
От представеното по делото Удостоверение за граждански брак № 429,
издадено въз основа на акт за женитба от 08.11.1964 г., се установява, че
наследодателите на страните са били в брак към момента на придобиване на
процесния имот, чрез Договор за покупко- продажба на жилища, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ от 22.03.1974 г.. Предвид изложеното и на основание
3
чл. 19 СК /отм. 2009 г./, то следва изводът, че дяловете на съпрузите по
отношение на процесния недвижим имот са били равни.
По исковете с правно основание по чл. 30 ЗН
Ищците следва да докажат: 1. качеството си на наследници на
наследодателите си с право на запазена част; 2. размерът на наследствената
маса, на запазена част на наследодателите си, както и дали и с колко тя е била
накърнена с извършеното дарение (наличието на безвъзмездно разпореждане
с посоченото имущество, увреждащо размера на запазената им част от
наследството).
В доктрината и практиката се приема, че правото на иск по чл. 30, ал. 1
ЗН е процесуално право, с което се бранят имуществени права, тъй като
уважаването на този иск би имало за резултат увеличаването на имуществото
на ищеца.
Съгласно т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на
завещания и дарения за възстановяване на запазената част се погасява с
общата петгодишна погасителна давност. Що се касае до даренията, правото
да се иска намалението им, когато с тях е накърнена запазена част на
наследника, възниква от откриването на наследството. Елемент на договора за
дарение е приемането на подареното от страна на надарения. От момента на
приемането на дарението последният вече упражнява правата си по договора.
От друга страна, накърнението на запазената част се определя в момента на
откриване на наследството, поради това от този момент започва течението на
петгодишния давностен срок.
По възражението на ищците, че последните са узнали за процесния
договор едва няколко месеца преди образуване на делото, съдът счита същото
за недоказано. По делото не се установи пълно и главно от страна на ищците,
у които лежи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство,
че ответникът не е приел дареното му имущество към момента на дарението, а
в по- късен такъв, нито кога е бил последния. Ето защо при липса на
доказателства в насока, че ответникът не е упражнявала правата си по
процесния договор за дарение след подписването му, съдът намира
възражението за недоказано. По тези съображения и съдът не следва да
обсъжда приложим ли е принципът „contra non valentem agere non currit
praescriptio“ или иначе казано „срещу онзи, който не може да действа, давност
не тече“, доколкото в случая не се установява ищците да не са могли да узнаят
в един разумен срок за правата му по процесната сделка и съответно да
предприемат необходимите действия в защита на собствените им накърнени
права от нея.
Предвид обстоятелството, че С. Б.ов К. е починал на 22.02.2017 г., което
слага началото на давностния срок за предявяване на иск с правно основание
чл. 30 ЗН по горните съображения, а исковата молба за възстановяване на
запазената част от наследството му е депозирана в съда на 25.06.2024 г., то
съдът счита за основателно възражението на ответника за погасяване по
давност на тези исковете. Ето защо същите следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
4
Следователно ответникът на основание процесното дарение е
станал собственик на ½ идеална част от процесния имот по силата на
извършената в негова полза безвъзмездна сделка, обективирана в процесния
нотариален акт.
Към момента на смъртта си наследодателката на страните В. Т.ова К.а е
оставила за наследници по закон три деца. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН,
запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него -
1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя. Следователно запазената част на низходящите е в размер на 2/3
ид. ч. от притежаваната от наследодателката им приживе 1/2 ид.ч. от
процесния имот.
След като ищците са наследници по закон на В. Т.ова К.а, те имат право
на запазена част от нейното наследство, като наследодателя не може чрез
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява тази запазена част
– чл. 28, ал. 1 ЗН. Наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да
иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове – чл. 30, ал. 1 ЗН.
Не се установява наследодателката В. Т.ова К.а да притежава друго
имущество към момента на смъртта си, а и такова не се твърди от страните.
Ето защо, разпореждането, извършено в полза на ответника, изчерпва
наследството.
Съгласно постоянната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК и обективирана в решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на
ІІ г. о. и решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение, хипотезата, при която чрез извършване на
един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото
наследство, е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание. В
този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1
ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта
по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. В случая неприложима
е и разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, доколкото ответникът е наследник по
закон, както и предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на
ВКС.
Не се пристъпва и към разрешенията на чл. 36 ЗН, тъй като
възстановяването на запазените части чрез намаляване на дарението с дробна
част автоматично възстановява съсобствения и сънаследствен статут на имота
и той подлежи на делба, ако не е налице хипотезата на чл. 37 ЗН. Правилата
на чл. 36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и дарение
на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото наследство
/Решение № 229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о., ГК/.
5
Не намират приложение и при дарения на идеални части от недвижим
имот /Решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2007 г., II г. о.,
ГК, Решение № 93 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 138/2015 г., II г. о., ГК/.
Неприложимост на чл. 36 ЗН при разпореждане с цялото имущество или
дробна част от него е застъпена и в Решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК.
Така, след настъпване смъртта на В. К.а и при оставени за наследници
три деца разполагаемата част от наследството се равнява на 1/3 част от
наследството, а запазената част на тримата наследници е 2/3 част от
наследството или за всеки наследник, по 2/9 ид.ч. от притежаваната приживе
от наследодателката ½ ид.ч. от имота. Следователно запазената част на първия
и втория ищец от наследството оставено от тяхната майка е в размер на по 1/9
ид. ч. от процесния имот.
При това положение като е дарила на ответника процесния недвижим
имот наследодателката на страните е накърнила запазената част на ищците от
наследството й. Поради това дарението, обективирано в процесния
нотариален акт следва да се намали с дробна част, съответстваща на
запазената част от наследството на всеки от ищците, без да се образува
наследствена маса.
От изложеното следва, че искът е основателен и следва да се уважи, като
се намали дарственото разпореждане, извършено от наследодателя, съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот А108, т. VII, дело 3046/1997г. на
PC Велинград, с което наследодателите С. Б.ов К., ЕГН **********, починал
на 22.02.2017г. в град Велинград и В. Т.ова К.а, ЕГН **********, починала на
23.08.2019г., в град Велинград, са дарили на ответника Б. С. К., следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4.2-жилище, апартамент, по КККР на град Велинград, с
административен адрес: град Велинград, ул. “******* № *******, намиращ се
на втори етаж в сграда с идентификатор 10450.502.1337.4, разположена в имот
с идентификатор 10450.502.1337, брой нива на апартамента-едно, застроена
площ от 120кв.м., ведно с прилежащата му изба № 6 и 13.66 ид.части от
общите части на сградата, в полза на ответника и се възстанови запазената
част на ищеца Т. С. К., с ЕГН ********** в размер на 1/9 ид.ч. от наследството
й и на Д. С. Ш. в размер на 1/9 от наследството на В. Т.ова К.а.
Следователно ответникът е придобил по силата на извършеното в
негова полза дарствено разпореждане от неговите родители общо 7/9 ид. ч. от
процесния имот (1/3- разполагаемата от ½ = 1/6 + 1/9- от запазената + ½ - ид.
ч. по дарение от баща му С. Б.ов К.).
По иска с правно основание чл. 34 ЗС
При съобразяване изложеното до тук и събраните по делото
доказателства съдът намира, че искът за делба по отношение на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1337.4.2-жилище,
апартамент, по КККР на град Велинград, с административен адрес: град
Велинград, ул. “******* № *******, намиращ се на втори етаж в сграда с
идентификатор 10450.502.1337.4, разположена в имот с идентификатор
6
10450.502.1337, брой нива на апартамента-едно, застроена площ от 120кв.м.,
ведно с прилежащата му изба № 6 и 13.66 ид.части от общите части на
сградата, е основателен, поради което следва да бъде допуснато извършването
на съдебна делба между Т. С. К., с ЕГН **********, Д. С. Ш., с
ЕГН********** и Б. С. К., ЕГН **********, при следните квоти: за Т. С. К.,
с ЕГН **********- 1/9 идеална част, за Д. С. Ш., с ЕГН********** - 1/9
идеална част и за Б. С. К., ЕГН **********- 7/9 идеална част от процесния
недвижим имот.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 30 ЗС от Т. С.
К., с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул.“*******“ № *** и Д. С. Ш.,
с ЕГН********** и адрес: гр. Велинград, ул. “*******“ № 16 против Б. С. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град Велинград, ул.“ ******* № *******,
с които се иска съдът да постанови решение, с което да бъде възстановена
запазената част на ищците от наследството на баща им С. Б.ов К., като бъде
намалено извършеното безвъзмездното разпореждане, чрез дарение, съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот А108, т. VII, дело 3046/1997г. на
PC Велинград, с което наследодателя С. Б.ов К., ЕГН **********, починал на
22.02.2017г. в град Велинград е дарил на ответника Б. С. К., следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4.2-жилище, апартамент, по КККР на град Велинград, с
административен адрес: град Велинград, ул. “******* № *******, намиращ се
на втори етаж в сграда с идентификатор 10450.502.1337.4, разположена в имот
с идентификатор 10450.502.1337, брой нива на апартамента-едно, застроена
площ от 120кв.м., ведно с прилежащата му изба № 6 и 13.66 ид.части от
общите части на сградата, до размера на 5/24 ид.част, необходима за
възстановяване на запазената част на Т. С. К., ЕГН ********** от
наследството на С. Б.ов К., ЕГН **********, починал на 22.02.2017г. в град
Велинград и до размера на 5/24 ид.част, необходима за възстановяване на
запазената част на Д. С. Ш., ЕГН ********** от наследството на С. Б.ов К.,
ЕГН **********, починал на 22.02.2017г. в град Велинград.
ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ на Т. С. К., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Велинград, ул.“*******“ № ***, от наследството на баща му С. Б.ов
К., като НАМАЛЯВА извършеното безвъзмездното разпореждане, чрез
дарение, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот А108, т. VII,
дело 3046/1997г. на PC Велинград, с което наследодателя В. Т.ова К.а, ЕГН
**********, починала на 23.08.2019г. в град Велинград е дарила на ответника
Б. С. К., следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.1337.4.2-жилище, апартамент, по КККР на град
Велинград, с административен адрес: град Велинград, ул. “******* №
*******, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4, разположена в имот с идентификатор 10450.502.1337, брой
7
нива на апартамента-едно, застроена площ от 120кв.м., ведно с прилежащата
му изба № 6 и 13.66 ид.части от общите части на сградата до размера на 1/9
ид.част.
ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ на Д. С. Ш., с ЕГН********** и
адрес: гр. Велинград, ул. “*******“ № 16, от наследството на баща й С. Б.ов
К., като НАМАЛЯВА извършеното безвъзмездното разпореждане, чрез
дарение, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот А108, т. VII,
дело 3046/1997г. на PC Велинград, с което наследодателя В. Т.ова К.а, ЕГН
**********, починала на 23.08.2019г. в град Велинград е дарила на ответника
Б. С. К., следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.1337.4.2-жилище, апартамент, по КККР на град
Велинград, с административен адрес: град Велинград, ул. “******* №
*******, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4, разположена в имот с идентификатор 10450.502.1337, брой
нива на апартамента-едно, застроена площ от 120кв.м., ведно с прилежащата
му изба № 6 и 13.66 ид.части от общите части на сградата до размера на 1/9
ид.част.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Т. С. К., с ЕГН
********** и адрес: гр. Велинград, ул.“*******“ № ***; Д. С. Ш., с
ЕГН********** и адрес: гр. Велинград, ул. “*******“ № 16 и Б. С. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Велинград, ул.“ ******* № ******* на
следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.1337.4.2-жилище, апартамент, по КККР на град
Велинград, с административен адрес: град Велинград, ул. “******* №
*******, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор
10450.502.1337.4, разположена в имот с идентификатор 10450.502.1337, брой
нива на апартамента-едно, застроена площ от 120кв.м., ведно с прилежащата
му изба № 6 и 13.66 ид.части от общите части на сградата, ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ: за Т. С. К., с ЕГН **********- 1/9 идеална част, за Д. С. Ш., с
ЕГН********** - 1/9 идеална част и за Б. С. К., ЕГН **********- 7/9 идеални
части от процесния недвижим имот.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението за
насрочването му във втората фаза на съдебната делба.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8