МОТИВИ
към присъда по НОХД № 212/2018
г.
Подсъдимият
Е.Д.А. *** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
подробно описано по време, начин и място в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК. Подробно пресъздава
фактическата обстановка на деянието и изразява съжаление за стореното. Лично и
чрез защитника си моли за минимално наказание.
След
като обсъди приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Е.Д.А. е
правоспособен водач на МПС и се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
На 14.12.2017
г. около 20.00 часа свидетелят Ю.Р. изпълнявал служебните си задължения в
качеството си на полицай в РУ – Кърджали, като извършвал проверки на главен път
I – 5, на КПП – Чилик. Спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес
212 Д” с рег.№ К 93 95 АВ, управляван от Е.Д.А.. При проверката на документите
на водача свидетелят усетил силен мирис на алкохол. Вследствие на това поискал
съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кърджали. На
мястото бил изпратен полицейски автомобил, управляван от св.Й.Х.. На подсъдимия
била извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с алкотест „Дрегер“ № 7510,
който отчел резултат от 2.02% промила.
На Е.А.
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване и по- късно му била кръвна
проба в ЦСМП-Кърджали. След изследване на взетата кръв от подсъдимия се
констатирало наличие на алкохол в кръвта от 1.85% промила на хиляда.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и събираните на ДСП № 743/2017 г. по описа на РУ – Кърджали гласни и
писмени доказателства, в това число, протокол от химическа експертиза,
показанията на свидетелите Ю.Р. и Й.Х., както и заключението на вещото лице С.М.,
които са непротиворечиви, логични и кореспондират по между си.
Видно
от заключението на вещото лице С.М. по извършената химическа експертиза, след
изследване на взетата от подсъдимия кръвна проба се констатирало наличие на
алкохол в кръвта от 1.85 на хиляда.
С оглед
горната фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Е.Д.А. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК и следва
да бъде признат за виновен и осъден за това, че на 14.12.2017 г. на главен път I-5
на КПП -Чилик в землището на с.Чилик, общ.Кърджали, управлявал МПС - лек
автомобил „Мерцедес 212Д” с рег.№ К 93 85 ВВ, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.83 на хиляда – 1.52 % на хиляда, установено по надлежния ред. Деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
При
индивидуализация на наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл. 54 от НК – законност и индивидуализация на наказанието,
съдът прецени:
Обществената
опасност на престъплението е завишена, предвид обстоятелствата, че са нарушени
обществени отношения, регламентиращи безопасността на движението по пътищата;
Обществената
опасност на подсъдимия е ниска с оглед поведението му при проверката от
контролните органи, чистото му съдебно минало, трудовата му заетост, изразеното
съжаление за извършеното и добрите характеристични данни.
При
тези данни съдът намира, че наказанието на Е.А. следва да бъде определено при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства / като такива
съдът отчита чистото му съдебно минало, поведението му при проверката на
контролните органи, трудовата му заетост, добрите характеристични данни и
изразеното съжаление за извършеното/, при които и най - ниския размер на
предвидените в текста на закона /чл. 343б, ал. 1 от НК/ наказания „лишаване от
свобода” и „глоба“ биха се оказали несъразмерно тежки
в
конкретния случай, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
наказанието
“лишаване от свобода” следва да бъде в размер под минимално предвидения от
законодателя, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, както и
следва да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв., определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК.
Поради липсата на
формални пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и преди всичко за поправянето
на подсъдимия, който не следва да бъде откъсван от естествената му социална и
семейна среда, определеното по-горе наказание „лишаване от свобода“ може и следва да бъде отложено за изпълнение с
изпитателен срок от 3 години.
Следва
да се отбележи, че в случая по отношение на подсъдимия са налице едновременно
предпоставките на чл. 55 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, като чл. 55 от НК се
явява по-благоприятна за дееца, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 от НК следва да бъде приложена цитираната разпоредба.
Следва
на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, което предвид количеството на установения алкохол в кръвта и отчетената
по-горе степен на обществената опасност на дееца и съществуващата съдебна
практика, следва да бъде за срок от 15 месеца, считано от датата на изземване
на свидетелството за управление със Заповед № 1412/17-1300-000826/14.12.2017 г.
Следва подсъдимият
да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кърджали деловодни разноски в
размер на 33лв. представляващи възнаграждение на вещото лице.
Съдът
намира, че така определените наказания по вид и размер, напълно отговарят на
извършеното и ще осъществят целите на личната и генералната превенция на
закона.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: