Р
Е Ш Е Н И Е
№
66
гр. Разград, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа адм. дело № 54 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК във вр. с чл. 45, ал. 1 от Постановление № 161 на МС от 4.07.2016
г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на
програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи
във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно
развитие" за периода 2014 – 2020 г. /ПМС № 161/2016 г./
Постъпила е жалба от Н.
А. Р. от с. Б.
против мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“
да се произнесе по подаденото от него възражение срещу отказ за финансиране на
Проектно предложение № BG06RDNР001-19.047-0013
„Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на
територията на Община Завет, област Разград“, постановен от СНЦ „Местна
инициативна група Завет – Кубрат“, изх. № 152/05.11.2018 г. Жалбоподателят твърди, че е налице
бездействие на администрацията да се произнесе по направеното пред нея
възражение в срока по чл. 45, ал. 2 ПМС № 161/2016 г., поради което моли
мълчаливият отказ да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноските за
заплатената държавна такса.
Ответникът Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” оспорва жалбата като процесуално недопустима, тъй
като счита, че няма формиран мълчалив отказ поради липса на искане за издаване
на първоначален административен акт. Алтернативно счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н.
А. Р. е
кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. в
изпълнение на стратегията „Водено от общностите местно развитие“.
Заявлението за подпомагане е
регистрирано в ИСУН на 31.08.2018 г. с Проектно предложение № BG06RDNР001-19.047-0013
„Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на
територията на Община Завет, област Разград“.
Разглеждането на предложението е
извършено от комисия за подбор на проектни предложения, назначена със заповед
на председателя на УС на СНЦ „Местна инициативна група Завет – Кубрат“ – гр.
Завет.
С уведомително писмо изх. №
143/26.10.2018 г. Комисията за подбор на проектни предложения е съобщила на кандидата,
че след извършена оценка на административно съответствие и допустимост
проектното му предложение не се допуска до етап на техническа и финансова
оценка. Писмото е било връчено лично на жалбоподателя на 30.10.2018 г.
На 06.11.2018 г. в Министерство
на земеделието и храните постъпило възражение от кандидата рег. № 94-2677,
адресирано до ръководителя на управляващия орган на ПРСР, което е било
препратено по компетентност на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ /л.11-л.13, л.9-л.10/.
Междувременно с Решение № 124 по
Протокол № 43 от 05.11.2018 г. УС на „МИГ Завет – Кубрат” е одобрил оценителния
доклад на Комисията за подбор на проектни предложения, съдържащ предложение за
отхвърляне на проектното предложение на жалбоподателя.
С Решение № 138 по Протокол № 43
от 05.11.2018 г. УС на „МИГ Завет – Кубрат” на основание чл. 44, ал. 4 ПМС №
161/2016 г. отказал финансиране на проектно предложение №
BG06RDNP001-19.047-0013 „Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване
на нови активи на територията на Община Завет, област Разград“ поради това, че
не отговаря на критериите за административно съответствие и допустимост в
Условията за кандидатстване по обявената процедура.
С
уведомително писмо изх. № 152 от 05.11.2018 г. жалбоподателят е бил уведомен
за отказа за финансиране на проектното му предложение.
По преписката е приложено
известие за доставяне, от което е видно, че писмо изх. № 152/05.11.2018 г. е
било получено лично от Н. Р. на
09.11.2018 г.
На 14.11.2018 г. жалбоподателят
изпратил възражение срещу постановения отказ, което е било заведено в Държавен
фонд „Земеделие“ с рег. № 02-6500-7427/15.11.2018 г./л. 6/.
Безспорно е по делото, че и до
настоящия момент ответникът не се е произнесъл по това възражение.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Изхожда от активно
легитимирано лице с правен интерес от оспорването и е насочена срещу подлежащ
на оспорване административен акт.
Предмет на оспорване е мълчалив
отказ на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ да се произнесе по подаденото
от жалбоподателя възражение срещу отказ за финансиране на Проектно предложение
№ BG06RDNР001-19.047-0013
„Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на
територията на Община Завет, област Разград“. Отказът за финансиране е бил
съобщен на кандидата с уведомително писмо изх. № 152/05.11.2018 г., получено на
09.11.2018 г., петък.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПМС №
161/2016 г. всеки кандидат, получил уведомително писмо от МИГ, че проектното му
предложение не е одобрено, има право да възрази пред финансиращия проекта
УО/ДФЗ в срок до 3 работни дни от датата на получаването на уведомлението.
Възражението на Н.
Р. е било изпратено на 14.11.2018 г.,
сряда, при което правото му да възрази пред финансиращия проекта УО/ДФЗ в
съответствие с чл. 45, ал. 1 ПМС № 16/2016 г. е било упражнено в предвидения
срок от 3 работни дни.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от
ПМС № 16/2016 г. ръководителят на УО/ДФЗ се произнася по основателността на
възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване, като: 1. връща проектното предложение за повторно
извършване на процедурата по оценка; 2. потвърждава предварителното решение на
МИГ/МИРГ.
Възражението е било получено в
ДФЗ на 15.11.2018 г. и до 29.11.2018 г. ответникът е следвало да се произнесе
по него. След изтичане на този срок е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 АПК, който подлежи на оспорване съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1, пр. 2 АПК. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 21.12.2018 г. - в
едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК.
Неоснователен е доводът на
ответника за недопустимост на жалбата поради това, че не е налице мълчалив
отказ с оглед липса на искане за издаване на първоначален административен акт.
В случая ответникът е бил сезиран с възражение срещу отказа на МИГ за
финансиране на проектното предложение, което създава задължение за
административния орган да се произнесе с изричен акт на основание чл. 45, ал. 2
от ПМС № 16/2016 г. Административният орган е длъжен да прецени законосъобразността
на процедурата по оценка на проектното предложение и да обсъди оплакванията на
кандидата по възражението, след което да формира писмено своето волеизявление като
върне предложението за повторно оценяване или да потвърди предварителното
решение на МИГ.
Предвид горното мълчаливият отказ
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява
решаването му по същество от съда, поради което преписката следва да бъде
върната на административния орган за произнасяне по направеното възражение.
Неотносимо е позоваването на
Определение № 57 от 15.04.2019 г., постановено по адм.дело № 74/2019 г. по
описа на АдмС – Разград. Този съдебен акт не е източник на правото, а и
коментираните в него факти не са аналогични на тези по настоящото дело.
С оглед изхода на
делото претенцията на жалбоподателя за разноски е основателна, но следва да
бъде уважена до размера на 10 лв. Внесена е държавна такса от 100 лв, но
дължимата такава е в размер на 10 лв съгласно т. 2б, б.„а“ от Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието. Настоящото производство
се развива по АПК. Макар ПМС № 161/2016 г. да е прието на основание чл. 28, ал.
1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, правилата по чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ са неприложими. В
случая не се касае до оспорване на краен акт, с който административният орган
да се е произнесъл по съществото на заявлението за подпомагане, респ. делото е
без материален интерес. Държавната такса в останалия
внесен размер е недължимо платена и сумата от 90 лв. следва да бъде възстановена
на жалбоподателя по посочена от него банкова сметка.
*** чл. 173, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен
мълчаливия отказ на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” да се произнесе по възражението на Н.
А. Р. от 15.11.2018 г. срещу отказ за
финансиране на Проектно предложение № BG06RDNР001-19.047-0013
„Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на
територията на Община Завет, област Разград“, постановен от СНЦ „Местна инициативна
група Завет – Кубрат“ и съобщен с уведомително писмо изх. № 152/05.11.2018 г.
ВРЪЩА
преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за произнасяне съобразно
указанията на съда.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Н. А.
Р. за разноски по делото сумата 10 лева.
Да се
възстанови на Н. А. Р.
недължимо платената държавна такса в размер на 90 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.