№ 44
гр. Велики Преслав, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20213610100598 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозиран регресен иск с правно осн.
чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ от Г.Ф. срещу О.Ш. М. за заплащане на сумата от 5000
лв. (частичен от 1056063,61 лева), представляваща изплатено обезщетение за
неимуществени вреди на физически лица, наследници и пострадали от ПТП, настъпило на
04.04.2015 год., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
Ищецът излага, че с присъда по нохд № 241/2016 год. по описа на Окръжен съд – Ш. и
решение на Апелативен съд гр. Варна по в.н.о.х.д № 318/2016 год. ответникът е признат за
виновен за това, че на 04.04.2015 год. на главен път I-7 (пътя от Върбишки проход към гр.
В.), км. 178-792, при управляване на МПС – товарен автомобил марка „ГАЗ 66“ с рег. № Н
6678 АТ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, в резултат на което били причинени
смърт и телесни повреди на повече от 1 лица, които са пътували в каросерията на този
автомобил. Релевира, че по щета № 210137/ 2015 год. на пострадалите Ц.Д.Г., К.А.Ч., М.А.Ч.
и А.В.Г. е определено и изплатено обезщетение в размер на 170000 лева, но тъй като
пострадалите не са били съгласни с определената от ГФ сума са завели гражданско дело
№6181/2018 год. на СГС, като по него понастоящем не е налице влязъл в сила съдебен акт.
Сочи, че по гр.д. № 479/2020 год. по описа на Ш.ски окръжен съд ответникът бил осъден да
заплати на ищеца сумата от 195000 лева – изплатено обезщетение по щета № 210200/2015
год. и 210213/2015 год. Твърди се, че ищецът е отправил покана до ответника да възстанови
заплатените суми, но плащания не са извършвани.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият редовно
уведомен, не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание, не взима
1
становище по депозираната искова молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си
процесуален представител, който моли с оглед липсата на депозиран от ответника отговор и
неявяването му в съдебно заседание, да бъде постановено неприсъствено решение на осн.
чл. 238, ал. 1 от ГПК. По същество заявява, че поддържа исковата молба. С оглед
представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от отразеното в приложения по делото Констативен протокол от ПТП с
пострадали лица №19/2015г. на 04.04.2015 год. на главен път I-7 (пътят от Върбишки проход
към гр. В., км. 178+792 е настъпило ПТП с участието на МПС – товарен автомобил марка
„ГАЗ66“ с рег. № Н 6678 АТ, управляван от ответника. Констатирано е, че ответникът е
управлявал превозното средство с несъобразена скорост като е загубил контрол върху
автомобила и се е блъснал в еластичната предпазна ограда. Отразено е, че ответникът към
датата на инцидента не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В
констативния протокол към момента на съставянето му е посочено, че при ПТП-то е
причинена смъртта на едно пострадало лице и телесни увреждания на още 8 лица.
С Присъда №15 /30.06.2016г., постановена по НОХД № 241/2016г по описа на ШОС,
влязла в законна сила на 28.03.2017 год., ответникът е признат за виновен за това, че на
04.04.2015 год. на главен път I-7 (пътят от Върбишки проход към гр. В., км. 178+792, при
управление на МПС – товарен автомобил марка „ГАЗ66“ с рег. № Н 6678 АТ, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
чл. 10, ал. 1, т. 1, б. а), г), д), т. 2, б. а), б), т. 5, б. г) от ППЗДвП, чл. 126 от ЗДвП и чл. 134, ал.
2 от ЗДвП – като управлявал МПС непосредствено за технически преглед с неизправна
спирачна система и в каросерията на товарния автомобил е превозвал повече от 8 лица – 21
лица, подробно посочени в присъдата, които товарили дърва и леорда в местността
„Нейкова чешма“, като по този начин масата на ППС е надвишила допустимата максимална
маса, отразена в свидетелството за регистрация, по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от 1 лице, а именно: Р.А.Х., РАХ и Р.И.И. и по непредпазливост е причинил телесна
повреда на повече от едно лице, а именно: М.А.Ч., К.А.Ч., Ц.Д.Г., К.Ш.О., А.В.Г..
Видно от представената Справка от базата данни на Информационен център към Г.Ф. на
база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от 15.07.2015г., към датата на ПТП за процесния
автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От приложените писмени доказателства се установява, че при „Г.Ф.“ са заведени Щета
за презастрахователите №№ 210137/29.04.2015г.; 210102/31.03.2016г.; 210233/19.07.2016г.;
210296/30.08.2016г.; 210311 от 20.09.2016г.; 210373/15.11.2016г.; 210393 /30.11.2016г.;
2
210418 /19.12.2016г.; № 210047 /30.11.2017г.; № 210048 /30.01.2017г.; № 210142
/20.04.2017г.; № 210188 /30.05.2018г.; № 210414/2017 год.
По делото са ангажирани множество медицински документи (епикризи, анамнези, СМЕ,
огледи), от които се установяват претърпените травматични увреждания от пострадалите
при ПТП лица
Не е спорно, а и приложените съдебни решения (Решение на СГС от 18.04.2019г. по
гр.д. № 9342/2017 год. – в полза на пострадалите М.С.Д. и Д.С.Д., в качеството им на
наследници на Р.И.И.; Решение №1427/03.07.2018г. на СГС по гр.д. № 12243/2017 год. – в
полза на пострадалата К.Ш.О.; Решение № 124449/27.05.2019г. на СРС по гр.д. №
61137/2017 год. – в полза на пострадалата Д.А.М.а; Решение на СГС от 12.02.2018г.,
постановено по гр.д. №6064/2017 год. – в полза на пострадалите Д.М.Х., Ж.Д.М., Г.Д.М.,
Й.Д.М.в, М.Д.М., в качеството им на наследници на Р.А.Х.)и издадените по тях
изпълнителни листи свидетелстват, че Г.Ф. е бил осъден да заплати на част от пострадалите
лица обезщетения за претърпените във връзка с процесното ПТП неимуществени вреди.
Видно от представените Споразумения, сключени между част от пострадалите лица, от
една страна, и Г.Ф., от друга страна и парични преводи за обезщетение за щети става ясно,
че „Г.Ф.“ е изплатил на пострадалите лица обезщетения в размер на общо 1251063,61 лева.
С Решение № 260084/16.04.2021г., постановено по гр.д. № 479/ 2020 год. по описа на
ШОС, ответникът е осъден да заплати на Г.Ф. сумата от 195 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изплатени на децата на РАХ (по щета
№210200/2015 год. – в размер на по 65000 лева за двама от наследниците й и по щета №
210213/2015 год. – в размер на 65000 лева), ведно със законната лихва върху сумата.
В настоящото производство е предявена частична искова претенция като цената на
целия иск възлиза на 1056063,61 лева, като ищецът е съобразил постановеното от ШОС
решение, цитирано по-горе.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявена е са осъдителна искова претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.
558, ал. 7 от КЗ.
В откритото съдебно заседание е депозирано искане от ищеца да бъде постановено
неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба, не
3
е изпратил представител в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане
за разглеждането му в негово отсъствие, не е ангажирал становище по предявения иск, а
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение,
което не следва да се мотивира по същество, като ответникът следва да бъде осъден на осн.
чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 5000 лева (частичен от
1056063,61 лева), представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди на
физически лица, наследници и пострадали от ПТП, настъпило на 04.04.2015 год., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева - заплатено
юрисконсултско възнаграждение и 200 лева за платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОРХ. Ш. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „А.В.“ №
5 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.в“ № 2, ет. 4,
представляван заедно от М.К. и С.С. – изпълнителни директори, представляван по
пълномощие от адв. К.В., Адвокатска колегия – Търговище, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр.
чл. 558, ал. 7 от КЗ, сумата от 5000 лева (частичен иск от 1056063,61 лева), представляваща
изплатено от Г.Ф. обезщетение по щети № № 210188 /30.05.2018г.; 210137/29.04.2015г.;
210102/31.03.2016г.; 210233/19.07.2016г.; 210311/20.09.2016г.; 210296/30.08.2016г.;
210373/15.11.2016г.; 210393/30.11.2016г.; 210418 /19.12.2016г.; № 210047/30.11.2017г.; №
210048/30.01.2017г.; № 210142 /20.04.2017г.; № 210414/2017 год. и по следните съдебни
решения: Решение на СГС от 18.04.2019г. по гр.д. № 9342/2017 год.; Решение
№1427/03.07.2018г. на СГС по гр.д. № 12243/2017 год.; Решение № 124449/27.05.2019г. на
СРС по гр.д. № 61137/2017 год. и Решение на СГС от 12.02.2018г., постановено по гр.д.
№6064/2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 06.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОРХ. Ш. М. да заплати на Г.Ф. сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 650 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
На осн. чл.240, ал.1 от ГПК ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил
4
лишен от възможността да участва в делото.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5