Решение по адм. дело №2064/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. Д. Ш. с [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адвокат С. К. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица]партер, офис 2 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2096959 издадена на 22.10.2025 г. от младши автоконтрольор към РУ Несебър, ОД на МВР [населено място], с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“бб“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - младши автоконтрольор към РУ Несебър, ОД на МВР [населено място] – Г. И. Г., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4631916/22.10.2025 г., е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, за това, че на 14.10.2025 г., около 16,55 ч. в [населено място] на [улица], района на образувано кръстовище с [улица]срещу хотел М. палас, с посока на движение [улица]към [улица], П. Ш. е бил установен да управлява собствения си мотоциклет Ямаха ХП 500А с рег.№ А5689К, като при подаден ясен и разбираем за водача сигнал за спиране – светлинен и звуков от служебен автомобил с рег.№ [рег. номер] и сигнал с ръка с посочено място за спиране, водачът не се подчинил и продължил движението си, като рязко ускорил скоростта си в посока към [улица]. МПС е било последвано от служебния автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация, като в последствие мотоциклетът бил установен в [населено място], кв.Перла на паркингът пред „СБР“ [населено място], а водачът е възприет да напуска мястото на проверката, побягвайки към [населено място] – стара част, по плажната ивица.

Съставена е докладна записка рег.№ 304р-35852/15.10.2025 г. от младши автоконтрольор при РУ Несебър, в която се изнасят подробни данни досежно поведението на водача, неспирането при подадения сигнал от контролен орган и последвалото преследване.

За случая са събрани и писмени сведения от Д. К. – свидетел.

От П. Ш. е попълнена декларация за предоставяне на информация във вр. с чл.188 от ЗДвП, в която е посочил, че на дата 14.10.2025 г. около 16,55 ч. МПС с рег.№ А5689К е управлявано лично от него.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2096959 от 22.10.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към РУ Несебър, ОД на МВР [населено място], основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“бб“ от ЗДвП на П. Ш. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Заповедта е връчена на 22.10.2025 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 24127/23.10.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Въз основа на АУАН серия GA № 4631916/22.10.2025 г. е издадено наказателно постановление № 25-0304-001583 от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на П. Ш. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. То е издадено за това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. Към 11.11.2025 г. наказателното постановление не е връчено и не е влязло в законна сила.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег.№ 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на младши автоконтрольори в РУ при ОД на МВР - Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма възражения.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Изложени са фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните им правни норми. Действително в заповедта не е посочена приложимата хипотеза на 175, ал.1 от ЗДвП, а именно тази на т.4, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят може да разбере какво нарушение му се вменява от подробно описаните фактически основания.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”з”, п.б „бб“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл.175, ал.1 и 5, чл.177, ал.5, чл.178ж, ал.1, чл.182, ал.1, т.6, ал.3, т.6, чл.182, ал.4 и чл.183, ал.8;

За да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, извън хипотезите по б.“а“-„ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Жалбоподателят П. Ш. на 14.10.2025 г. е управлявал мотоциклет с рег.№ [рег. номер], като е бил възприет ясно и непосредствено от контролни длъжностни лица при РУ Несебър, предвид това, че е бил без каска, движел се е срещу патрулния автомобил, а и по – рано същия ден му е бил съставен АУАН за друго нарушение по ЗДвП. На водача е бил подаден светлинен и звуков сигнал, както и сигнал с ръка през отворен прозорец на служебното МПС, като му е било указано място за спиране. Осъществена е комуникация между него и контролните органи, при липсата на съмнение, че Ш. е разбрал недвусмислено разпореждането за спиране и мястото, указано за това. Въпреки това водачът е ускорил рязко скоростта на мотоциклета и е продължил движението си през града, следван от патрулния автомобил, а в последствие след загубена видимост, МПС е установено паркирано, а за водачът са събрани сведения за посоката в която е избягал.

Видно от изложеното, в случая се установяват материалноправните предпоставки предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”з”, п.б „бб“ от ЗДвП, за налагане на процесната ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС - мотоциклет, което не се оспорва от него, видно от попълнената декларация за предоставяне на информация, като в нарушение на чл.103 от ЗДвП, не е изпълнил задължението си като водач да изпълни разпореждане на контролните органи за спиране на посоченото от тях място. За това нарушение, в нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са предвидени две наказания, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 200,00 лева, поради което в съответствие с материалноправните изисквания на закона административният орган е наложил процесната принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, отказал да изпълни нареждане на контролните органи. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 3 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения 3-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материално правните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”з”, п.б „бб“, във връзка с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, а подадената жалба, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Ш. с [ЕГН] от [населено място], [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2096959 издадена на 22.10.2025 г. от младши автоконтрольор към РУ Несебър, ОД на МВР [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.