Определение по дело №406/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 349
Дата: 7 юли 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700406
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№349                                          07.07.2021 год.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, шести състав на седми юли през две хиляди двадесет  и първа година, в закрито съдебно заседание, в състав

                                 

                                       Председател: Михаил Русев

 

при участието на секретаря...................................., като разгледа адм. дело №406 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от Административнопроце-суалния кодекс във връзка с чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по искане за спиране изпълнението на Заповед №21-0447-000023 от 21.06.2021 год. на Т.Д. . - младши автоконтрольор в РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Искането за спиране е заявено в жалба до Административен съд – Стара Загора, подадена от Б.Ж.Б. *** против посочената заповед за налагане на принудителна административна мярка.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

От Административен съд – Стара Загора се иска спиране на Заповед №21-0447-000023 от 21.06.2021 год. на Т.Д.С. - младши автоконтрольор в РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Със Заповед №21-0447-000023/21.06.2021 год., издадена от Т.Д.С.- младши автоконтрольор в РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора е наложена ПАМ по чл.172, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В искането се твърди, че от изпълнението на заповедта ще произтекат значителни и непоправими вреди, тъй ограничавало правото му да управлява собственият си автомобил и възможността да упражнява трудовата си дейност. С прекратяването на регистрацията на ППС се създавали сериозни неудобства относно свободното му придвижване, както и това на членовете на семейството му.

От така приетата за установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно естество:

            Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на принудителните административни мерки по чл.172, ал. 1 от ЗДвП, не спира изпълнението им. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. Закона за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на  чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност

Съдът счита искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл.172, т.1, б.”б” от ЗДвП за неоснователно и като такова следва да се отхвърли изцяло.

По делото не са представените доказателства, че трудовата дейност на жалбоподателят е свързана с управлението на автомобил. Не са представени доказателства също така, че семейството на жалбоподателят се издържа от самият него, както и за това, че ще се създадат сериозни проблеми с придвижването им. Налице са голословни твърдения, които не са подкрепени с каквито и да е доказателства – не е доказано, че е необходимо ежедневното му придвижване извън населеното място, където е постоянният му адрес, както и че членовете на неговото семейство не притежават СУМПС, въз основа на които да управляват МПС.

За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и тяхното съществуване не следва да се доказват от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в същия чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, но в своя полза. В резултат на което по отношение на него да е налице защитим по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК личен интерес, противопоставим и с по-голяма тежест от презумирания от законодателя интерес. Съдът намира поради което, че жалбоподателят не е доказал, че за него е налице интерес, противопоставим на презумирания от законодателя в чл.60, ал.1 от АПК, като не е доказало вероятното настъпване на значителна материална вреда или трудно-поправима вреда в своя патримониум.

Воден от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.Ж.Б. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №21-0447-000023 от 21.06.2021 год. на Тодор Димов Стойчев - младши автоконтрольор в РУ Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като неоснователно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: