МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9 от 11.01.2018 г. по НОХД № 5211/2017 г. на РС-Бургас,
XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимия А.Д.К., ЕГН: **********,
роден на *** г. в гр. Варна, с постоянен и настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, с начално образование, несемеен, осъждан, е повдигнато
обвинение за това, че на 28.06.2017 г., в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, бл.
68, вх. 2, ет. 1, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи,
както следва: паричната сума от 300 /триста/ лева от владението на собственика П.Х.М.,
ЕГН: **********; 1 бр. мъжка халка, изработена от бяло и жълто злато, 14
карата, проба 585, с тежина 4,39 гр., на стойност 263,40 лв. /двеста шестдесет
и три лева и четиридесет стотинки/ и паричната сума от 375 /триста седемдесет и
пет/ лева от владението на собственика Х. А. М., ЕГН: **********; 1 бр. дамска
халка, изработена от бяло и жълто злато, 14 карата, проба 585, с тежина 3,37
гр., на стойност 202,20 лева /двеста и два лева и двадесет стотинки/, един чифт
златни обеци, 14 карата, проба 585, с тежина 2,14 гр. на стойност 128,40 лева
/сто двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/, един чифт златни обеци, 14
карата, проба 585, с тежина 2,77 гр. на стойност 166,20 лева /сто шестдесет и
шест лева и двадесет стотинки/ и паричната сума от 375 /триста седемдесет и
пет/ лева от владението на собственика Т.Р.М., ЕГН:**********, като всички вещи
са на обща стойност 1810,20 лева /хиляда осемстотин и десет лева и двадесет
стотинки/, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. А и б. Б от НК
Настоящото производство се разви по реда
на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет
години, което на основание чл.373, ал. 2, вр. чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3
и да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Частните обвинители и граждански
ищци П.Х.М. и Т.Р.М. считат обвинението за доказано от събраните доказателства
и пледират предявените от тях граждански искове да бъдат уважени.
Защитникът на подсъдимия поддържа, че адекватно наказание, което да се
наложи на подсъдимия е лишаване от свобода в предвидения минимум от 2 години,
което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3. Счита предявените
граждански искове за основателни.
Подсъдимият А.Д.К. на основание чл. 371, т.
2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
други доказателства, като
производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.К., ЕГН:
**********, е роден на *** г. в гр. Варна, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, с начално образование, несемеен.
Видно от справка за съдимост с присъда
№ 1311/ 20.07.2012 г. на PC – Бургас,
влязла в сила на 04.08.2012 г., постановена по НОХД №2542/12 г. по описа на
съда, за извършено на 05.03.2012 г. престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194„ ал.1, вр. чл.29, ал.1, бук."А" и
бук."Б" от НК, подсъдимият е бил осъден на „лишаване от свобода" за срок от две години,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно на
10.03.2014 г. С определение на БРС, за решаване на делото със споразумение в сила от 05.11.2015 г. по
НОХД № 4293/15 г. по описа на PC - Бургас, на подсъдимия, за извършено от него на 17.07.2015 г.
престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194„ ал.1, вр.
чл.29, ал.1, бук."А" и бук."Б" от НК, е наложено наказание
„лишаване от свобода", за срок от една година, като е определен
първоначален строг режим за изтърпяването му. Наказанието е било изтърпяно на
17.06.2016 г.
Свидетелите П.Х.М., Х. А. М.
и Т.Р.М.
живеели заедно в апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник",
бл.68, вх.2,.ет.1.
На 28.06.2017 г. сутринта, свидетелката П.М. - майка на св. Х.М., приключила
работа и преди да се прибере на горепосочения адрес, изтеглила от картата си
сумата от 300 лв., които сложила в дамската си чанта. Прибирайки се у дома,
около 10.00 часа, тя заварила там внучките си и решила да ги изведе на
разходка. Свидетелката П.М. оставила дамската си чанта, ведно с намиращата се вътре парична
сума от 300 /триста/ лв. в детската стая, взела децата, заключила входната
врата и тръгнала. Свидетелката
П.М. оставила един от прозорците в спалнята отворен.
На 28.06.2017 г. подсъдимият
А.К. ***, в к/с „Меден рудник" . В неустановен с точност
час, за времето от 10.00 часа до 12.00 часа, той минал покрай бл.68, вх.2,
ет.1, находящ в горепосочения жилищен комплекс и видял, че един от прозорците
към апартамента бил отворен. Подсъдимият
решил да проникне в жилището на първия етаж. В
изпълнение на намерението си, той приближил прозореца, под който имало
електрическо табло. Покатерил се по последното и надникнал в стаята, за да
провери дали има хора вътре. След, като се уверил, че е тихо и нямало никой, подсъдимият А.К., през
незатворения прозорец влязъл в стаята на жилището. Бидейки вътре той огледал
помещението, но не намерил вещи, които да вземе за себе си, поради което решил
да провери какво има в останалите стаи. Подсъдимият А.К. видял, че в съседната стая имало
оставена дамска чанта, в която намерил паричната сума от 300 лв., собственост на
пострадалата П.М.. Подсъдимият взел от чантата горепосочената сума пари. След това подсъдимият влязъл в трета
стая-спалнята, която обитавали съпрузите - пострадали Х. А. М. и Т.Р.М.. В
помещението той видял, че имало шкафове, които решил да прерови. В единия от
тях видял, че се намирала метална кутия, която отворил и в нея намерил вещи,
собственост на Х. А. М., а именно: 1 бр. мъжка халка, изработена от бяло и
жълто злато, 14 карата, проба 585, с тежина 4,39 гр., и паричната сума от
350лв., както и вещи собственост на Т.Р.М., а именно: 1 бр. дамска халка,
изработена от бяло и жълто злато, 14 карата, проба 585, с тежина 3,37 гр., един
чифт златни обеци, 14 карата, проба 585, с тежина 2,14 гр., един чифт златни
обеци, 14 карата, проба 585, с тежина 2,77 гр. и паричната сума от 350 лв.,
които веднага прибрал в джоба си. В същата стая, от детско портмоне взел
намиращата се вътре общо сума от 50 лв., както следва 25 лв., от нея
собственост Х. А. М. и сумата от 25 лв. собственост на Т.Р.М.. След това подсъдимият напуснал апартамента през същия
прозорец, през който влязъл. На 28.06.2017 г. подсъдимият отишъл в
заложна на „Корект Плюс 11" ЕООД, нахощяда се в гр. Бургас, кв. „Горно
Езерово", ул. „Перла", № 8 и там се срещнал със свидетелката Румяна Иванова,
работеща като касиер - оценител. Свидетелката Иванова закупила за сумата от 450 лв., от подсъдимия златните
накити/описани по-горе/, за които не издала заложен билет. Подсъдимият А.К. задържал
за себе си и сумата от общо 1050 лв., които отнел от апартамента на
пострадалите.
Още на 28.06.2017 г. пострадалите П.Х.М., Х. А. М. и Т.Р.М. подали сигнал за отнетите
им вещи в Четвърто РУ Бургас. В резултат на проведените ОИМ, на 01.07.2017 г., подсъдимият А.К. бил
установен от служители на полицията. С оглед откриване предметите на посегателството
били издирени лицата - свидетелката Гергана Ханджиева -управител и свидетелката Румяна Иванова касиер-оценител на
заложна къща „Корект Плюс 11" ЕООД, където К. продал златните накити 1 бр. мъжка халка,
1 бр. дамска халка, два чифта златни обеци. Впоследствие, с протокол за
доброволно предаване на 03.07.2017 г. горепосочените вещи били предадени на
полицейски служител, извършен е бил оглед на ВД и впоследствие предметите
на посегателството били върнати срещу разписки на пострадалите.
Изготвена на досъдебно производство и приета по делото оценителна
експертиза установява стойността на отнетите вещи, както следва: 1 бр. мъжка
халка, изработена от бяло и жълто злато, 14 карата, проба 585, с тежина 4,39
гр., на стойност 263,40лв., 1 бр. дамска халка, изработена от бяло и жълто злато, 14 карата,
проба 585, с тежина 3,37 гр., на стойност 202.20 лв., един чифт златни обеци, 14 карата, проба
585, с тежина 2,14 гр. на стойност 128.40 лв., един чифт златни обеци, 14 карата, проба
585, с тежина 2,77 гр. на стойност 166.20 лв., всички вещи на обща стойност 760.20 лева. Към предмета на
посегателството е включена и сумата от 1050 лв., така общата стойност на всички
вещи, към процесната дата - 28.06.2017 г. възлиза на 1810.20 лв.
От заключението на
изготвената по досъдебното производство дактилоскопна експертиза № 132/2017 г. се установява, че по
предоставения за изследване обект- пръстова дактилосопна следна, открита и
иззета от кутия на мобилен телефон „НТС" при извършен оглед на
местопроизшествие на 28.06.2017 г. в гр. Бургас, ж.к."Меден рудник",
бл. 68, вх.2, ет.1, ап.24, имало наличие на годна дактилоскопна следа, която
била оставена от десния среден пръст на подсъдимия К..
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал.
3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита,
че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите П.Х.М.,
Х. А. М., Т.Р.М.,. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви,
логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както
следва: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени
доказателства, протоколи за доброволно предаване; протокол за разпознаване на
лица, заключение на съдебно-оценителна експертиза
за стойността на вещите; справка за съдимост. Посочените писмени доказателства,
в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на
гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194, ал.1, от НК.
От обективна страна безспорно по делото
се установи, че предмет на престъплението са чужди движими вещи –1 бр. мъжка
халка, изработена от бяло и жълто злато, 14 карата, проба 585, с тежина 4,39
гр., на стойност 263,40 лв. /двеста шестдесет и три лева и четиридесет
стотинки/ и паричната сума от 375 /триста седемдесет и пет/ лева; 1 бр. дамска
халка, изработена от бяло и жълто злато, 14 карата, проба 585, с тежина 3,37
гр., на стойност 202,20 лева /двеста и два лева и двадесет стотинки/, един чифт
златни обеци, 14 карата, проба 585, с тежина 2,14 гр. на стойност 128,40 лева
/сто двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/, един чифт златни обеци, 14
карата, проба 585, с тежина 2,77 гр. на стойност 166,20 лева /сто шестдесет и
шест лева и двадесет стотинки/, всички на стойност 760.20 лева и паричната сума
общо в размер на 1050 лева.
Подсъдимият е отнел вещите от владението
на собствениците – пострадалите П.Х.М., Х. А. М. и Т.Р.М. без тяхно съгласие.
Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на предмета на
престъплението, подсъдимият е преустановил упражняваната дотогава фактическата
власт от пострадалите относно вещите и е установил своя.
Както се установи по-горе в изложението
видно от справка за съдимост на подсъдимия, процесното престъпление е извършено
от него, след като вече е бил осъждан по НОХД №2542/12 г. по описа на Районен
съд – Бургас за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, а именно на 2 година, изпълнението на което не е било отложено
по чл. 66 от НК. Наложеното наказание е било изтърпяно от подсъдимия 10.03.2014
г. Отделно от това подсъдимият е би осъден и по НОХД № 4293/15 г. по описа на
PC – Бургас със споразумение в сила от 05.11.2015 г. подсъдимият е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
а именно на 1 година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
Наложеното наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 17.06.2016 г. Настоящото
деяние е било извършено на 28.06.2017 г., т.е. не е изтекъл предвиденият
в чл. 30, ал. 1 НК петгодишен срок. Така описаните осъждания на подсъдимия
преди датата на извършване на настоящото деяние обосновават от обективна страна
квалифициращия признак „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б” от НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като подсъдимият е имал намерение противозаконно да
присвои чуждите движими вещи, т.е. имал е намерение да си служи с вещите като
техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или
чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му
се следват по закон, без съгласието на лицата, упражняващи фактическа власт
върху тях. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици,
като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият А.Д.К. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от две до десет години лишаване
от свобода.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване
от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното от подсъдимия самопризнание
в съдебно заседание се отразява в задължителното намаляване на определеното
наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма,
поради което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо
обстоятелство. Предходното осъждане, което обосновава „опасен рецидив”
представлява квалифициращ признак на извършеното деяние, който е съобразен при
определяне на по-тежки наказания в НК и не следва да се взема предвид повторно
като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието. От справка
за съдимост на подсъдимия обаче се установява, че има други предходни
осъждания, които не са квалифициращи признаци и следва да намерят отражение при
определяне на размера на наказанието като отегчаващи обстоятелства. По делото
като смекчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид направеното на досъдебно
производство самопризнание от подсъдимия, което е спомогнало за своевременното
разкриване на престъпното посегателство и за неговия извършител.
С оглед изложеното настоящият състав
определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от четири
години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на две
години и осем месеца „лишаване от свобода”, като при определяне на наказанието
намери отражение и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „Б” от ЗИНЗС съдът определи
наложеното наказание да се изтърпява при първоначален строг режим.
По гражданските искове:
Настоящият състав счете, че предявените от пострадалите П.Х.М. и Т.Р.М. граждански искове за основателни. Фактическият състав
на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде уважен искът,
включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, настъпили
вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и размер на
вредите. С оглед направеното от подсъдимия признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепени от събраните на
досъдебно производство доказателства, съдът прие за установено, че подсъдимият е извършил противоправно деяние, като е отнел инкриминираните
вещи и с поведението си е причинил имуществени вреди на пострадалите П.Х.М. и Т.Р.М..
Претендираните вреди са съставомерни
предвид извършеното престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК и
подлежат на възстановяване от подсъдимия. Относно размера на вредите в
обвинителния акт е посочено, че освен отнетите вещите, които са възстановени на
пострадалите, подсъдимият е отнел и парична сума общо в размер на 1050 лв., от
които 300 лева от владението на П.Х.М. и 375 лв. от владението на Т.Р.М.. Тези
суми се претендират от пострадалите с предявените граждански искове. Ето защо
съдът счете, че гражданските искове са основателни и следва да бъдат уважени в
тези размери.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала:
Илияна Георгиева