РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Кюстендил, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520101142 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 5627/13.05.2024г.
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу П. Н. П..
Ищецът твърди, че на 02.06.2017г. П. Н. П. и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД /със сегашно наименование „Банка ДСК“ АД/ са сключили
Договор за револвиращ кредит № 42424000432570/02.06.2017г., по силата на
който на ответника е предоставен револвиращ кредит с кредитен лимит в
размер на 700 лева. Договорът бил сключен без срок. След усвояване на
кредита ответникът не плащал редовно месечните си вноски, поради което и
останало задължение в размер на 994,04 лева, от които 586,82 лева,
представлявали главница, а 407,22 лева – договорна лихва. Договорът бил
направен предсрочно изискуем на 05.10.2023г., с уведомяването на длъжника
чрез писмо изх. № 1062/21.092023г. На 26.05.2023г. между ищеца и „Банка
ДСК“ АД бил сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, по
силата на който ищецът станал собственик на вземанията срещу ответника и
последният бил уведомен за прехвърлянето с изпращане на писмо-
уведомление. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва ищцовата претенция като недопустима и
неоснователна. На първо място, счита исковата молба за нередовна поради
това, че липсвало информация за датата на усвояване на кредита, както и
досежно периода, за който била начислена договорната лихва. Счита се, че
претендираната сума е погасена по давност като излага подробни
1
съображения в този смисъл, доколкото изискуемостта на последното
задължение била настъпила през 2017г., предвид че ответникът никога не бил
обслужвал процесния кредит. Оспорва се обстоятелството, че ответникът е
бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането. Позовава се на
нищожност на договорните клаузи досежно начина на формиране на
дължимите лихви и разноски, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. На следващо
място, счита се, че целият договор е недействителен, на основание чл.23 ЗПК.
Претендират се разноски.
В проведените открити съдебни заседания страните, редовно призовани,
не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. С депозирани молби
от ищеца, същият уведоми съда за служебната ангажираност на
пълномощника си и изрази желание делото да се разгледа в негово отсъствие.
По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът прекрати производството по делото досежно сумата от 407.22
лева – договорна лихва, поради оттегляне на иска, съгласно чл.232 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
срещу П. Н. П. за сумата от 586,82 лева, представляваща неплатена главница
по Договор за револвиращ кредит № 42424000432570/02.06.2017г., сключен
между ответника и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /със сегашно
наименование „Банка ДСК“ АД/, което вземане е прехвърлено на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 26.05.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 20.02.2024г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед № 182 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 20.02.2024г. по ч.гр.д. № 434/2024г. по описа на РС –
Кюстендил.
С Определение № 1165/26.08.2024г. съдът обяви за безспорен факта,
относно наличието на сключен договор между П. Н. П. и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД /със сегашно наименование „Банка ДСК“ АД/.
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на
чл.430 ТЗ, съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на
абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за
заем за потребление по чл.240 ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични
суми с точно определени в договора цел, условия и срок за връщане.
Револвиращият кредит е форма на оборотно потребителско финансиране по
кредитна сметка с определен лимит, като се дължи лихва от
кредитополучателя само върху използваната сума от разрешения лимит.
Характерното за този кредитен инструмент е, че е обичайно не е свързан с
определен вид покупка и няма предвиден краен срок за кредитополучателя, в
който да погаси задължението си, освен задължението му да заплаща
ежемесечно минимален процент от главницата през отчетен период.
2
Видно от Договор за револвиращ кредит №
42424000432570/02.06.2017г., сключен между ответника П. Н. П. с адрес в гр.
*** и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, по силата на същия е уговорено
дружеството, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в
качеството му на кредитополучател, кредитен лимит в размер на 700 лева. От
съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и
основните параметри, при които е бил сключен, а именно: безсрочен
потребителски револвиращ кредит с размер на кредитния лимит от 700 лв.;
разплащателна сметка, свързана с кредита; такса обслужване на
разплащателната сметка – 0,00 лв.; размер на минимална погасителна вноска –
5 (пет) процента от редовната главница в края на отчетният период, но не по-
малко от дължимата за същия период лихва; минималната погасителна вноска
(МПВ) включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница в
размер, равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва; срок
за плащане на МПВ от 1-во до 15-о число на месеца, следващ всеки отчетен
период, а ако 15-о число на месеца е неработен ден – не по-късно от
следващият работен ден; при пълно плащане на задължението от предходният
месец кредитополучателят се освобождава от лихва върху дължимата сума,
усвоена чрез плащане на ПОС; номинален фиксиран годишен лихвен процент
18 % към момента на сключване на договора и лихвен процент на ден 0, 05 %
изчислен към момента на сключване на договора; наказателни надбавки:
върху посочената главница: 6 (шест) пункта над номиналният лихвен процент
или общо лихвен процент върху просрочената главница е в размер на 24 % и
върху цялата главница след настъпване на изискуемост 6 (шест) пункта над
номиналният лихвен процент, т.е. 24 %; разходи за принудително събиране на
дължимите суми (в брой или по друг начин) – съгласно съответните тарифи в
действащото законодателство; годишен процент на разходите по кредита
изчислен към момента на сключване на договора – 31,83 %; такси, свързани с
кредита – такса за обслужване на основната револвираща карта – 3,32 лв.
месечно/годишно с изключение на първите 12 месеца; общата дължима сума
от кредитополучателят сума, изчислена към датата на сключване на договора
– 808,12 лв. Страните са се споразумели в чл.11, ал.3 ОУ, в случай на
неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ, банката да има
право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като в този случай
изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с
обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл.18 ОУ, т. е. на
адреса, посочен в началото на договора. Предвидено е, че за упълномощено да
получи известие от името на кредитополучателя се счита всяко лице, за което
от обстоятелствата може да се предполага, че е член на неговото
домакинство.
Видно от приложеното по делото писмо изх. № 1062/21.09.2023г. от
пълномощник на ищеца до ответника, ведно с известие за доставяне,
предсрочната изискуемост на вземанията е обявена на длъжника на
05.10.2023г. В разписката /л.22/ е посочено, че писмото съдържа „Изх. Номер
1012,1062/21.09.2023 уведомление по чл.99 ЗЗД + предсрочна изискуемост“ и
пратката е получена от А. С. брат/зет /нечетливо/ на адресата на посочения в
3
договора адрес на длъжника – гр. ***. Със същото писмо на ответника е
връчено и уведомление за извършена цесия изх. № 1012/21.09.2023 г. от адв.
П. В..
По отношение на извършената цесия и активната легитимация на ищеца
съдът намира следното:
Представен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между
„Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 26.05.2023 г., по силата на който
цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит, описани в
Приложение № 1 към договора с посочване /включително, но не само/ на
идентификационния номер на договора за кредит, име и ЕГН на основния
кредитополучател по съответния договор. От приложение № 1 /л. 24/ се
установява, че вземанията по процесния договор са били предмет на
сключената цесия, доколкото са посочени имената на ответника, номера на
договора и остатъкът от неплатените суми по същия.
Представено е и пълномощно от изпълнителните директори на „Банка
ДСК“ АД, с което упълномощават „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми всички
длъжници по цедираните вземания за извършеното прехвърляне като изпрати
писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД. Предвидена е възможност за
преупълномощаване на други лица за извършване на тези действия.
Представено е пълномощно от управителя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – Р. И.
М.-Т., в полза на адв. П. В. В., в качеството му на представляващ и управляващ
съдружник на ****“ със следните права: да уведомяват всички длъжници по
законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните
договори за цесия, сключени между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки,
финансови институции, кредитни институции и други небанкови търговски
дружества, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се
прехвърлят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Пълномощното е от 12.06.2023г. и е
безсрочно. Съответно, ответникът е бил надлежно уведомен за цесията на
05.10.2023г. – преди подаване на заявлението в съда, а ищецът е активно
легитимиран да претендира процесните суми.
Относно изискуемостта на претендираното вземане:
Изискуемостта на парично задължение се свързва или с изтичане на
уговорения срок, или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която
представлява санкция за неизправността на длъжника. Предсрочна
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до кредитополучателя,
при положение, че са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. От момента на уведомяване по надлежен ред на
кредитополучателя неизплатеният остатък от кредита се счита за изискуем.
Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо.
Съдът намира, че изискуемостта на процесните вземания е настъпила на
основание чл.11, ал.3 ОУ с обявяването й на длъжника на 05.10.2023г., което
се установява от приложеното уведомление. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява и неплащането на повече от 4
4
минимални вноски, отделно от това ответникът изрично заявява и че никога
не е обслужвал процесния кредит. Не се приемат доводите на ответника, за
обявяване на предсрочна изискуемост след изтичане на срока на
погасителната давност, започнал да тече още през 2017 година. Независимо
дали се касае за предсрочна или не, изискуемостта е настъпила по силата на
посочената уговорка, която има действието на покана за плащане. Съгласно
чл.240, ал.4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят следва да върне заетите
пари в течение на месец от поканата. В случая е налице друга уговорка, тази в
чл.11, ал.3 ОУ и изискуемостта настъпва по този начин.
От датата на изискуемостта (05.10.2023 г.) по общото правило на чл.114,
ал.1 ЗЗД започва да тече и погасителната давност за вземанията, която не е
изтекла към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
20.02.2024г. При изчисляване на давността следва да се има предвид, че не е
уговорен срок за връщане на цялото задължение, а изискуемостта настъпва по
друг начин – с прекратяване на договора в някоя от хипотезите на чл.16 ОУ.
Сред тези хипотези е и чл.11, ал.3, вр. с чл.16, ал.1, т.5 ОУ – едностранно
обявяване на изискуемост от банката при неплащане на поне 4 минимални
вноски. Преди това кредиторът не може да иска изпълнение на цялото
задължение, а издължаването е уговорено на минимални погасителни вноски.
Ето защо преди настъпване на изискуемостта на цялото задължение, не следва
да тече и погасителна давност.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на
основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно изготвена, се установява
следното: няма данни за движението по банкова сметка с ****, свързана с
кредита и посочена в Договора; към 26.05.2023 г. дължимата главница възлиза
на 586,82 лв., просрочена лихва – 392,20 лв.; такса 15 лв., като сумите
съвпадат с отразените в Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на
вземания от 26.05.2023 г. Посочено е, че съгласно служебна бележка от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която се удостоверява, че в счетоводната система на
дружеството след датата на цесията няма постъпили суми, до 20.02.2024 г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, задължението за главница отново е в размер на 586,82 лева.
Следователно претенцията е основателна в заявения от ищеца размер,
доколкото не са представени доказателства.
С оглед на основателността на претенцията, следва да бъде разгледано
своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията за главница по договор за заем се погасяват с общата
петгодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Независимо че е уговорено същият да се връща на части, тоест на вноски с
определен падеж и размер, то съгласно решение № 261/12.07.2011г. по гр. д. №
795/2010 г., ІV г. о., ВКС, решение № 103 от 16.09.2013г. по т. д. №
1200/2011г., II т. о., решение № 582/21.12.2010г. по гр. д. 1384/2009г. на IV г. о.
на ВКС и др., касае се не за периодични плащания, а за изпълнение на части на
едно общо задължение, поради което и приложима към погасяването му по
давност е нормата на чл.110 ЗЗД и давността е петгодишна. Фактът, че в
5
договора е предвидено разсрочено изпълнение на задължението за връщане на
заемната сума не прави вземането „периодично плащане“, по смисъла на
чл.111, б. „в“, предложение трето ЗЗД, тъй като при периодичните плащания и
двете насрещни престации се характеризират с периодичност на изпълнението
на повтарящи се задължения /както е например при наема, възнаградителната
лихва, доставката на електроенергия, топлинна енергия и т. н./, а в случая се
касае за еднократно предаване на заемна сума, чието връщане е разсрочено на
определени интервали от време до определена крайна дата. Горното се
потвърждава и от Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024 г. по тълк. дело
№3/2024 г. на ОСГТК, ВКС, с което е възприето, че при уговорено погасяване
на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. При прилагане
на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
/20.02.2024г./ вземането не е погасено по давност. Същото е станало
изискуемо на 05.10.2023г. и петгодишната давност за него очевидно не е
изтекла.
Като страна по разглеждания договор за потребителски кредит
ответникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от
Допълнителните разпоредби за Закона за защита на потребителите. На
основание чл.7, ал.3 ГПК съдът дължи служебна проверка за неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП в процесния договор, направено е и
изрично възражение от ответника в този смисъл. Доколкото обаче претенцията
касае единствено главницата по договора за кредит, безпредметно е да се
изследва дали договорът е недействителен. Съгласно чл.23 от приложимия
към процесния договор ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва също така
да се държи сметка, че Законът за потребителския кредит е специален по
отношение на Закона за задълженията и договорите и при колизия в нормите в
двата закона с предимство са тези от първия. Така в мотивите на Решение №
50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, а също и в
Решение № 3384 от 23.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 14928/2021 г.
С оглед на гореизложеното съдът счита предявения установителен иск за
сумата от 586,82 лв. за основателен и ще го уважи изцяло. Основателна е и
акцесорната претенция за установяване дължимост на законната лихва върху
главницата считано от 20.02.2024г. – датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното плащане.
На основание т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС съдът ще обезсили издадената по ч.гр.д. №
434/2024г. по описа на РС – Кюстендил заповед за изпълнение относно сумата,
за която производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, само на
ищеца се дължат разноски. Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК
/л.87 от делото/, включващ: 25 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 25 лв. – държавна такса в исковото производство, 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 250 лв. – депозит за вещо лице. Представени
са и доказателства за доплащане на 85 лв. – възнаграждение за експерта,
изготвил съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът ще присъди на ищеца доказано сторените разноски в общ размер
на 585 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, че П. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата в размер на 586,82
лева, представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ кредит
№ 42424000432570/02.06.2017г., сключен между П. Н. П. и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД /със сегашно наименование „Банка ДСК“ АД/, което вземане
е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 26.05.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.02.2024г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед № 182 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.02.2024г. по ч.гр.д. №
434/2024г. по описа на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА П. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата в общ размер на 585 лева, представляваща разноски, сторени в
настоящото производство, както и по ч.гр.д. № 434/2024г. по описа на РС –
Кюстендил.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 182 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 20.02.2024г., издадена по ч.гр.д. № 434/2024г. по описа на РС –
Кюстендил, в частта относно вземането за договорна лихва в размер на 407,22
лева за периода от 02.06.2017г. до 05.10.2023г. /датата, на която кредита е
станал изискуем/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението, в частта относно обезсилването на заповедта за изпълнение,
има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на
7
съобщението.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8