Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 28.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., в закрито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА 2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Маврова ч.гр.
дело № 15851 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 61202 от 01.11.2019 г., депозирана от „Т.С.“ ЕАД,
срещу разпореждане от 22.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401851 по
описа на ЧСИ В.М., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски за
адвокатски хонорар от 260 лв. на 200 лв., както и по отношение на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че от страна на „Т.С.“ ЕАД е подадено възражение от 22.11.2019
г. за прекомерност на определения адвокатски хонорар във връзка с получена
покана за доброволно изпълнение от 25.11.2019 г. по горепосоченото изпълнително
дело, като е поискано същият да бъде намален до посочения размер в чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че приетия
хонорар от ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като обжалваното постановление
надвишава сумата от 200 лв., за образуване на изпълнителното дело, като включва
и сума за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата
– за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване
на парични вземания. Счита адвокатският хонорар за прекомерен, защото делото не
представлява фактическа и правна сложност.
Взискателят И.Т.И.е депозирал възражение, в което поддържа, че частната
жалба е неоснователна, защото същото е съобразено с разпоредбите на чл. 10, т.
1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а отделно от това, адвокатското възнаграждение е реално
заплатено. Сочи, че дългът по делото не е заплатен в срока за доброволно
изпълнение, което е наложило налагането на запор върху банкови сметки на
дружеството.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител поддържа, че жалбата
е неоснователна, защото са съобразени с НМРАВ и ТТР към ЗЧСИ.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият
състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.
Изпълнително дело № 20198600401851 е
образувано на 14.10.2019 г. по молба на И.Т.И., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.10.2019 г. от СРС, въз основа на решение от 26.08.2019
г. по гр.д. № 29720/2017 г. на СРС, 45 с-в, по силата на който „Т.С.“ ЕАД, е осъдена да заплати на взискателя сумата от 547.87 лв., разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Със съобщение изх. № 87965/14.19.2019 г. на ЧСИ, до длъжника „Т.С.“ ЕАД е
изпратена покана за доброволно изпълнение, за сумата по изпълнителния лист и
такси на ЧСИ, както и за сумата от 260 лв., разноски за процесуално
представителство в изпълнителното производство, както и сумата от 96.95 лв., с
ДДС, такса по т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските по ЗЧСИ. По делото няма данни поканата за доброволно
изпълнение да е връчена на длъжника.
Вземането е погасено в резултат на наложен от ЧСИ
запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД.
С обжалваното разпореждане от 22.10.2019 г., във
връзка с постъпило възражение от страна на „Т.С.“ ЕАД, ЧСИ е отказал да намали
адвокатския хонорар.
Видно от представения договор за правна помощ от 14.10.2019 г., договореното възнаграждение за
адвокат в размер на 260 лв., е платено в брой.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. От представеното
изпълнително дело, се установява, че
делото не представлява сложност, налице е погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се
определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при
релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се
дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2. В случая, приложима
е нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., според която за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания между 501 и 1000 лв. се дължи
възнаграждение в размер на 1/5 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.е. още 60 лв. Длъжникът е станал причина
за образуване на делото и този и вземането е погасено чрез
налагане на запор, поради което съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение от 260 лв. не е прекомерен.
При определяне на размера на определената пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се има предвид, че не
следва да се включват разноските за възнаграждението за адвокат по
изпълнителното дело, като таксата следва да бъде преизчислена. Съгласно т. 26,
б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както
следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.Следователно дължимата такса е в размер на 54.78 лв. без
ДДС, като в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.
Ето защо обжалвания отказ за намаляване на разноските следва да бъде отменен
, в частта за таксата по т. 26, и потвърден в останалата част.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401851 по
описа на ЧСИ В.М., в частта, в която е отказано да бъде намалена
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, над сумата от 54.78 лв. до
определената сума от 80.79 лв.
НАМАЛЯВА определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, до сумата от 54.78 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 61202 от
01.11.2019 г., депозирана от „Т.С.“ ЕАД, срещу разпореждането от 22.10 .2019 г.
по изпълнително дело № 20198600401851 по описа на ЧСИ В.М., в частта, в което е
отказано да бъдат намалени приетите разноски за адвокатски хонорар от 260 лв.
на 200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.