Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. С Решение № 280/04.06.2005 година, постановено по НАХД № 286/2005 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил изцяло наказателно постановление № 29/ 10.01.2005 година на Началника на РПУ Кърджали, с което на Рамадан Рамадан Вели /Радослав Радославов Илиев/ от гр. Казанлък, с ЕГН **********, за извършени нарушения на чл. 20 ал. 2, чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания: на основание чл. 179 ал.2 предл. 5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и на основание Наредба І- 139 на МВР са му отнети осем контролни точки. Против решението е постъпила касационна жалба от Рамадан Рамадан Вели от гр. Казанлък, с която същото се обжалва като незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел, че посочвайки го с различни имена в НП и АУАН, не му било нарушено правото на защита. Посочвайки го с различни имена водело до нищожност на административния акт и било достатъчно основание за отмяната му. Районният съд също така не проверил законосъобразността на наказателното постановление. Същото било подписано със запетайка от друго лице, а не от длъжностното, което го било издало. Това нарушение правело обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно и решението,с което било потвърдено- неправилно, в противоречие с процесуално- правни норми. Моли решението да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по жалбата не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 от ЗВАС, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. В касационното производство, на основание чл. 39 от ЗВАС следва да бъдат обсъдени посочените с касационната жалба касационните основания. Последните са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.218б ал.1 от ГПК и се свеждат до обжалване на съдебното решение поради нищожност, недопустимост или неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения или необоснованост. В касационната жалба, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционният съдебен акт се обжалва като незаконосъобразен и като неправилен поради нарушение на съществени процесуални правила. От съдържанието на касационната жалба нарушенията, които се твърдят за допуснати от първоинстанционния съд, не обуславят незаконосъобразност /същата не е касационно основание по смисъла на цитираната разпоредба/ или неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, а сочат на допуснато нарушение на материалния закон, което касационно основание следва да бъде разгледано в настоящото производство. С обжалваното решение районният съд е потвърдил изцяло наказателно постановление № 29/ 10.01.2005 година на Началника на РПУ Кърджали, с което на Рамадан Рамадан Вели / Радослав Радославов Илиев/ от гр. Казанлък, с ЕГН **********, за извършени нарушения на чл. 20 ал. 2, чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания: на основание чл. 179 ал.2 предл. 5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и на основание Наредба І- 139 на МВР са му отнети осем контролни точки. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, съдът е приел, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установявало, че от жалбодателя са извършени описаните в наказателното постановление административни нарушения на правилата за движение; правилно към допуснатите нарушения са приложени нарушените норми от ЗДвП, както и съответните им такива санкционни. Направен е изводът, че доказателствената сила на АУАН не е оборен от жалбодателя. Обсъден е като несъстоятелен доводът, че различието в имената на жалбодателя не водело до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като безспорно лицето се идентифицирало чрез единния си граждански номер. Така, при проверка на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства, не се установява фактическа обстановка, различна от приетата за осъществена от районния съд. Установено е по безспорен начин, че на 02.01.2005 година, жалбодателят се движел с лек автомобил “Ауди” с рег. № СТ 48 35 СА от с.Мост, общ. Кърджали към с. Бащино, общ. Кърджали с несъобразена скорост, поради което на десен завой изгубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в същата друг лек автомобил. Настъпило ПТП с материални щети, като жалбодателят напуснал местропроизшествието без да уведоми контролните органи. По така описания начин жалбодателят е допуснал нарушения на правилата за движение така, както са описани в наказателното постановление- по чл. 20 ал.2 от ЗДвП- не е съобразил скоростта си с пътната обстановка; на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП- навлязъл е в лентата за насрещно движение на платно с две пътни ленти и на чл. 123 ал.1 т.3 б. “в” предл. първо от ЗДвП, тъй като при наличие на разногласия относно обстоятелствата за настъпилото ПТП, го е напуснал. Относно установените по делото факти не се спори. Пред районния съд са се твърдели допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на наказателното постановление, което водели до неговата незаконосъобразност. Жалбодателят поддържа, че в АУАН и НП бил посочен с различни имена- като Рамадан Рамадан Вели /в акта/ и като Радослав Радославов Илиев /в наказателното постановление/, с което съществено нарушило правото му на защита, без да се конкретизира по какъв начин това отразяване да е ограничило процесуалните му права. Този довод е бил обсъден от районния съд като несъстоятелен, като съображенията му в тази насока се споделят от настоящата инстанция. В първоинстанционното съдебно следствие е била приета като доказателство служебна бележка № 1417/03.05.2005 година, изд. от РДВР гр. Кърджали, от която се установява, че по съставения на 02.01.2005 година акт против Рамадан Рамадан Вели с ЕГН ********** е издадено НП № 29/05 г. с имената на нарушителя от автоматизираната система /АИС/- КАТ- Кърджали, където същият бил записан с имената Радослав Радославов Илиев със същото ЕГН. От служебната бележка става ясно, че същият е сменил имената си на Рамадан Рамадан Вели след зачисляването си като водач на МПС в КАТ- Стара Загора. Т.е. относно обстоятелството, че това са имена на едно и също лице, а именно на жалбодателя, спор няма, поради което правото му на защита не е било нарушено и при издаване на наказателното постановление по отношение имената на жалбодателя не е допуснато процесуално нарушение. Още повече, че както АУАН, така и наказателното постановление са били получени лично от него, за което се е подписал, което потвърждава изводът, че жалбодателят не оспорва, че посочените имена в АУАН и наказателното постановление са негови имена. Основателен е вторият довод в касационната жалба относно допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Посочено в същото е, че се издава от началника на РПУ към РДВР Кърджали Петко Димитров Деведжиев, а на мястото за подпис- “началник”, наказателното постановление е подписано със запетайка от неустановено лице. Съобразно императивната разпоредба на чл. 57 ал.1 т.1 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, а съобразно ал.2 на същата разпоредба- наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. По делото не са представени доказателства, от които да се установява кое лице е подписало издаденото наказателно постановление, какво длъжностно качество притежава и кое е наложило да го подпише, вместо посоченото като издател лице. Но дори и да бяха представени такива доказателства, това не би отстранило допуснатото процесуално нарушение, което е съществено. Недопустимо, съгласно изискванията за формалното съдържание на наказателното постановление е лицето, посочено като издател на наказателното постановление да е различно от това, което го е подписало. И това е така, тъй като издаването на наказателното постановление от компетентен орган е условие за неговата действителност. Противното- издаването на наказателното постановление от некомпетентен орган е съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност, тъй като е държавновластнически акт, с който се реализира наказателната репресия. В този смисъл, поддържаното в касационната жалба оплакване, за некомпетентност на административния орган, издател на акта е основателно и това е било достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Ето защо, районният съд, като не е преценил, че наказателното постановление по тези съображения е незаконосъобразно и не го е отменил изцяло като такова, е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Следва същото да бъде отменено, а по съществото на спора, по изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено. Водим от изложеното и на основание чл. 40 ал.1 предл. второ във вр. с ал.2предл. второ от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 280/04.06.2005 година, постановено по НАХД № 286/2005 година, Кърджалийският районен съд, вместо което постановява ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 29/ 10.01.2005 година на Началника на РПУ Кърджали, с което на Рамадан Рамадан Вели /Радослав Радославов Илиев/ от гр. Казанлък, с ЕГН **********, за извършени нарушения на чл. 20 ал. 2, чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания: на основание чл. 179 ал.2 предл. 5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и на основание Наредба І- 139 на МВР са му отнети осем контролни точки. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|