№ 768
гр. Благоевград, 12.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500835 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 420/20.05.2025 г. постановено по гр.д.№ 2476/2023 г.,
Районен съд – Благоевград е признал за установено по отношение на
ответника Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес : *********, че дължи на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, представлявано от законните представители Х.М.М. и
П.В., следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 70 от 26.01.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 154/2023 г. на Районен съд -
гр. Благоевград, а именно сумата в размер на 300,00 лв. - главница,
произтичаща от Договор за паричен заем № 4250269, сключен на 01.09.2021 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна, и Л. Л. Т., която сума е
заплатена от „Файненшънъл България“ ЕООД, като на 31.03.2022 година е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
„Файненшънъл България“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /26.01.2023 г./ до окончателното погасяване, като е
отхвърлил в останалата част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове
за заплащане на договорна възнаградителна лихва в размер на 15,24 лв. за
периода от 11.09.2021 г до 27.11.2021 г. и законна лихва за забава върху
главницата в размер на 13,57 лв. за период от 11.09.2021 г. до 05.04.2023 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Л. Л. Т.,
чрез особен представител адв. Г. Я., с която се твърди, че постановеното от
1
първата инстанция решение е недопустимо съответно неправилно.
Сочи се, че съдът не може да признае дължимостта на главницата както
поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на
извъндоговорно основание, така и защото ищецът е претендирал сумата на
договорно основание, а признаването на остатъка от главницата за дължим на
извъндоговорно основание, предвидено в чл. 23 ЗПК, представлява
произнасяне от съда по непредявено искане.
Правилно било прието от първоинстанционния съд, че договорът за
потребителски кредит сключен между Л. Т. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
както и договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Л. Т. и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са нищожни, но не било отчетено
обстоятелството, че ищецът „АПС Бета България“ ЕООД да иска и получи от
ответника дадената по договора за паричен заем сума, тъй като не било
извършено валидно цедиране на вземанията. Гарантът „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не се е суброгирал в правото на „Изи Асет Мениджмънт“
АД да получи обратно чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 ЗПК, тъй
като не били налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 74 ЗЗД.
В тази връзка не била настъпила суброгация в правата на
удовлетворения кредитор, поради което и сключеният договор за цесия между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цедент, и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, като цесионер, не можело да породи действие и да направи ищеца титуляр
на вземания спрямо Л. Т..
Твърди се, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен
предмет. Договорът за цесия не пораждал действие, защото цедентът поради
липсата на суброгация в правата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД не притежава
вземанията, които цедира, поради което не може да направи цесионера
титуляр на тези вземания.
С оглед изложеното, моли съда да обезсили Решение № 420/20.05.2025 г.
постановено по гр. д. № 2476/2023 г., Районен съд – Благоевград, при
условията на евентуалност моли съда да отмени същото и да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от „АПС Бета
България“ ЕООД.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
2
проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 21.10.2025 г. от 11:20 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
3
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4