№ 3700
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110208108 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. Е. К., ЕГН **********, чрез адв. С. К., против
издадената от полицейски орган полицай К. М С. при 01 РУ-СДВР Заповед за задържане,
рег. № 225зз-552 от 29.05.2023 г.
С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на
обжалваната заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят А. Е. К., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С. К., която поддържа подадената жалба срещу издадената заповед
за задържане и моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна, респ. нищожна.
Твърди, че в акта не са посочени мотиви за задържането; липсва описание на фактическата
обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква
противообществена проява или престъпление, като това води до невъзможност за
осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедта за задържане. Излагат
се доводи, че преценка за законосъобразността на един административен акт е възможен
само тогава, когато той съдържа минимални реквизити, съгласно изискванията, както и че
императивно е предвидено изискване за мотивираност на административните актове, което
има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да
не бъде преградена възможността му адекватно да я организира. Моли за присъждане на
направените от лицето разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, платена държавна
такса и банкова такса в общ размер на 762,00 лева, с оглед на изготвения и предоставен
списък на разноските, както и депозираните доказателства.
Ответникът К. М С., в качеството му на полицейски орган по задържането, се
1
явява лично, като моли издадената заповед за задържане да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От полицай К. М С. при 01 РУ-СДВР е издадена Заповед за задържане рег. №
225зз-552 от 29.05.2023 г., според съдържанието на която в 16:50 ч. на 29.05.2023 г. е
задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лицето А. Е. К., за извършване на
проверка във връзка с извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Заповедта е връчена
незабавно на задържаното лице. Деянието, по повод на което е издадена заповедта, е във
връзка с извършване на проверка по ДП ЗМК № 900 от 2023 г. по описа на 01 РУ - СДВР,
образувано по чл. 346, ал. 1 от НК.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол
ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане
за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка, законността на
която подлежи на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на.
Разгледана по същество жалбата, според настоящия съдебен състав, е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите
на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с
писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в
чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт
изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72,
ал. 3 и 4 и чл. 73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно
основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по
чл. 346, ал. 1 НК. Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е задържан на
29.05.2023 г. в 16:50 ч., освободен на 30.05.2023 г. в 10:30 ч., преди изтичане на 24 часа от
задържането му, като това се установява от наличното по преписката ксерокопие на
страници от книга за задържаните лица на СДВР.
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:
Чл. 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица
2
при наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има
характер на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели
чрез задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши
престъпление, да се продължи да извършва престъпления или да се укрие. На следващо
място, тя е и с цел отпочване на процедура по разследване срещу вероятен извършител на
престъпление. В случая тези критерии са спазени. За постановяването й се издава заповед –
чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на оперативна
самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени дали при наличие
на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната
административна мярка.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед, обхваща
преценката дали съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна
самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта
и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като безспорно установено е от събраните в хода на делото
доказателства, че издателят на заповедта полицай К. М С. при 01 РУ-СДВР към момента на
издаване на заповедта е заемал длъжността „полицай“ при 01 РУ-СДВР, както и че към
настоящия момент заема същата длъжност.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са посочени в
разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗМВР, а именно - името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на
правата на лицето по и правата на задържаното лице. Задържането на жалбоподателя е
вписано в регистъра на задържаните лица. Копие от заповедта за задържане му е било
връчено лично.
Предвид това, формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда
за издаването й са били спазени.
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигане на законовата цел. Като в тази насока е Решение № 9425/2016
г. на ВАС по адм. д. № 3914/2015 г. Издадената заповед по реда на ЗМВР задължително
следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и
конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта
на закона.
Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с
тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по–късно в редица решения
на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС,
настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в
3
отделни, съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и
изготвят съобразно установените техни вътрешни правила. По тези съображения съдът
намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от
ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице.
Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно
смисъла на понятието "данни за извършено престъпление". Приема се, че същото не е
идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено
престъпление, т. е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват,
който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на
наказателно производство. В тази връзка, след като от събраните по делото доказателства, се
установява наличието на образувано досъдебно производство относно деянието, описано в
заповедта, то очевидно за издаването на последната са били налице данни за престъпление
по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Въпросът дали тези данни са достоверни и дали на
тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на
съдебен контрол от административния съд законосъобразност на заповедта за задържане. За
материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на
данни за възможно по НК престъпление, като в случая това изискване за материална
законосъобразност е спазено.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с
целта на закона – принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване
на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е
изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална
съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на
всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно
е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява
престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по
повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото
преписка това е изпълнено от полицейските служители. В конкретния случай са налице
посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в
съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.
Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта
на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият
евентуално извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна
мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано.
4
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички
основания за оспорване по издадената заповед за задържане на лице, налага жалбата да бъде
отхвърлена. Съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на
фактически основания за издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е
неоснователна.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. С. К. – за присъждане на направените разноски не следва да бъде
уважена.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Е. К., ЕГН **********, чрез адв. С. К., против
издадената от полицейски орган полицай К. М С. при 01 РУ-СДВР Заповед за задържане,
рег. № 225зз-552 от 29.05.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5