Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №884 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №884/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №520320 от 30.10.2018 г постановено
по гр.д.№85622/17 г на СРС , 34 състав , в частта , с която
са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М.Т.Т. ЕГН ********** и Ч.В.Т. ЕГН ********** *** дължат
разделно / Т. 3/4 части и Т. ¼ части/ от разликата над 588,85 лева до
пълния размер от 1398,37 лева незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2013 г – м.04.2016 г за ап.№16 в гр.София ул.********, ведно със законната
лихва от 14.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата
над 123,28 лева до пълния размер от 296,13 лева лихви за забава за периода
15.09.2014 г – 28.07.2017 г , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 19.09.2017 г по ч.гр.д.№64098/17 г на СРС , 34 състав . Решението
на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода
, за който се отнасят . Сумите по общата фактура издадена м.07.2014 г става
изискуема на 15.09.2014 г и процесните задължения не са погасени по давност
както е приел СРС .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор
, в който оспорват въззивната
жалба . Правилно СРС е приел , че част от задълженията са погасени по давност .
Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД ***
на 05.11.2018 г и е обжалвано в срок на 14.11.2018 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично исковете СРС е взел предвид , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 14.09.2017 г . При действието на ОУ /2008 г / месечната сума
е дължима след изтичане на 30-дневен срок от периода , за който се отнася .
Безспорно за периода м.05.2013 г – 13.03.2014 г главницата е погасена по
давност . За периода от 14.03.2014 г са в сила ОУ /2014 г / и сумите са дължими
в 30-дневен срок от публикуване на съответната фактура на интернет сайта на
дружеството. За този период не са представени доказателства от ищеца за
публикуване на фактурите на сайта на ищеца и тези вземания не са изискуеми .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Преди всичко въпросът за изискуемостта
на вземанията за главница не са били предмет на доводите на страните и в
писмените отговори на ответника липсва подобно възражение . Уреденото в чл.33
ал.1 от ОУ /2014 г/ задължение на потребителите да заплащат дължимите суми в
30-дневен срок от публикуването им интернет страницата на ищеца не може да бъде
тълкувано в смисъл , че ако ищецът не докаже публикация , то сумата няма да е
изискуема . Разпоредбата цели да улесни ищеца относно настъпване на изискуемост
на вземанията му по отношение на стотици хиляди потребители , като в същото
време се създаде и яснота за съответния потребител . И двете условия са
изпълнени с прилагане на извлечения от сметката на ответниците към исковата молба
– връчени на ответниците . По аналогия на чл.69 ал.1 ЗЗД ищецът може да извърши
поканата до потребителя не само чрез публикуване на дължимите суми в интернет ,
но и чрез писмена покана до потребителя
.
Настъпила е изискуемост на
задълженията на ответника и трябва да се разгледа възражението за погасителна
давност на същия . При действието на ОУ /2014 г / и при липса на доказателства
за публикуване на сметките на интернет сайта на дружеството за периода 03.2014
г – 10.2014 г приложим е чл.114 ал.2 ЗЗД . Давността за вземанията тече от деня
, в който задължението е възникнало т.е. след изтичане на съответния месец .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.09.2017 ,поради
което задълженията до м.08.2014 г
/включително/ са погасени в 3-годишна давност , а задълженията за периода
м.09.2014 г - м.10.2014 г не са погасени по давност . Следователно , ответниците
дължат още 71,44 лева главница или общо 660,29 лева. Съответно
ответниците дължат и по-висок размер от 138,24 лева лихви за забава . Издаването
на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни
вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за
забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
отмени частично в обжалваната част и да се признаят за установени вземанията за
разликата до 660,29 лева главница
и 138,24 лева лихви за забава , както и да се присъдят на ищеца
допълнителни разноски пред СРС . В останалата част решението на СРС трябва да
се потвърди .
На основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №520320
от 30.10.2018 г постановено по гр.д.№85622/17 г на СРС , 34 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на „Т.С.”
ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М.Т.Т. ЕГН ********** и Ч.В.Т. ЕГН ********** *** дължат
разделно / Т. 3/4 части и Т. ¼ части/ разликата над 588,85 лева до
размера от 660,29 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г
– м.04.2016 г за ап.№16 в гр.София ул.********, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над
123,28 лева до размера от 138,24 лева лихви за забава за периода 15.09.2014
г – 28.07.2017 г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.09.2017 г по ч.гр.д.№64098/17 г на СРС , 34 състав ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „Т.С.”
ЕАД *** , че М.Т.Т. ЕГН ********** и Ч.В.Т. ЕГН ********** *** дължат
разделно / Т. 3/4 части и Т. ¼ части/ разликата над 588,85 лева до
размера от 660,29 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г
– м.04.2016 г за ап.№16 в гр.София ул.********, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над
123,28 лева до размера от 138,24 лева лихви за забава за периода 15.09.2014
г – 28.07.2017 г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.09.2017 г по ч.гр.д.№64098/17 г на СРС , 34 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение в останалата обжалвана част , в която исковете са отхвърлени за
разликата над 660,29 лева до предявения размер от 1398,37 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за ап.№16 в гр.София ул.********,
ведно със законната лихва от 14.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата
; както и разликата над 138,24 лева до предявения размер от 296,13 лева лихви за забава за периода 15.09.2014 г –
28.07.2017 г ; за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.09.2017 г по ч.гр.д.№64098/17 г на СРС , 34 състав ; както и в частта , в
която М.Т.Т. ЕГН ********** и Ч.В.Т. ЕГН ********** ***
са осъдени /Т. 3/4 части и Т. ¼ части/ да заплатят на „Т.С.”
ЕАД сумата от 187,59 лева разноски
пред СРС и заповедното производство .
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД *** да заплати на още 22,76 лева разноски пред СРС и 24,23
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на
обжалване .
Решението е постановено
при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.