№ 1138
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500778 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег.
№ 859 от 24.02.2021 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********
срещу решение № 38 от 09.02.2021 г. по гр.д. № 11091 по опис на Варненски
районен съд за 2020 г., с което са отхвърлени предявени от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, срещу К. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Акс., обективно и кумулативно съединяване
положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
сумата 1575.77 лв., представляваща дължима главница за незаплатена
ел. енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за
обект с абонатен № ********* ********/19.09.2019 г., за периода 30.08.2017
г. – 29.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.07.2020г. до
окончателното й изплащане;
както и сумата 103.31 лв., представляваща обезщетение за забава,
считано от падежа на фактурата – 30.09.2019 г. – 19.06.2020 г., върху сумите,
които са предмет на Заповед № 3485/14.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7969/2020 г. по описа на ВРС, VIII
състав, и
в частта, в която „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, е осъдено да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Акс., сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 7969/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, както и сумата 350 лв. /триста
и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се порока необоснованост.
Отправено е искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния
съд съдебно решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени вкл. и по претенцията за разноски.
В съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от пр.
представител, чрез който поддържа жалбата и претендира за присъждане в
негова полза направените в двете съдебни инстанции разходи за разноски.
Въззивникът в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна.
Отправил е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
валидно, допустимо и правилно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази възраженията на страните във въззивното
производство и съобразно служебното начало, приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По неговата правилност, съобрази следното:
На 13.07.2020 г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 440 от ГПК и с
Разпореждане № 24307 от 14.07.2020 г. ВРС е постановил да се издаде
Заповед сумата от 1575.77 лева, за сумата от 103.31 лева и разноски в размер
на 83.58 лева. Издадена е заповед № 3485 от 14.07.2020 г. На 31.10.2020 г. е
постъпило възражение с правно основание чл. 414 от ГПК, от адв. Цв. Д. от
ВАК, пр. представител на К.Д. Каролев – лицето задължено със заповедта. С
възражението е представен списък за разноски в размер на 180 лева адв.
Възнаграждение.
На 08.09.2020 г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, е
подало искова молба за установяване на основанието на сумите по заповедта.
Ищецът е конкретизирал, че претендира сумите възоснова на договор за
доставка на ел. енергия за абонатен № ********* и кл. № **********
извършена на 29.08.2018 г. когато е установено , че липсва пломба на щит на
измервателното средство и е установено, че не извършва коректно отчитане
на доставената ел. енергия.
Първоинстанционният съд отхвърлил установителните претенции на
2
ищеца, като е приел, че ответникът няма виновно противоправно поведение,
което да обосновава вземането.
Поставените във въззивната жалба въпроси са правни и от значение, за
приложимото право е датата на извършване на проверката - 29.08.2018 г. и
установеният в съдебното дирене факт, че ел. енергия е преминала през
измервателното средство, регистрирана е в невизуализират регистър, поради
неправомерно софтуерно вмешателство.
Настоящият въззивен съд, приема, че към датата на проверката е
неприложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, но също така приема, че е
доставена ел. енергия прочетена в невизуализиран регистър, която е
заплатена. Процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ е по-благоприятна за
потребителя при определяне на неплатената ел. енергия в сравнение с
действително доставеното количество, затова макар и да не се прилага,
определения размер на претенцията не надвишава пазарната стойност на
доставената ел. енергия, а тя се дължи, на основание договора за покупко-
продажба /чл. 183 от ЗЗД/.
В тежест на ищеца е да установи, по правилата на пълно и главно
доказване, че е монтирал измервателно устройство с нулеви показатели по
всички тарифи. Монтажът на измервателното средство е извършен на
27.02.2017 г. и е съставен КП № 11197438 . Видно от съдържанието на
документа, измерени са началните показания на монтираното техническо
средство за дневна и нощна тарифа, но за върховата не се съдържа цифрово
изражение. Липсата не може да се тълкува в полза на ищеца, тъй като
количествата се измерват в киловатчасове, т.е. в цифри,а не в тирета.
При тази фактическа установеност, не може да се направи доказван с
факти извод, че претендираната сума е разлика между доставената и
неплатена, съответно претендирана ел. енергия.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.Разноските направени от ответника, следва да се присъдят в
тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № № 38 от 09.02.2021 г. по гр.д. № 11091
по опис на Варненски районен съд за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – Г, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Акс. сумата от 350 лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4