РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Стара Загора, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530105239 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.144 СК.
Ищецът С. Г. И. твърди в исковата си молба, че е навършила пълнолетие на .....г.
Родителите й К.... М.... И. и Г. И. И., били разделени от 2003г. От момента на раздялата
между родителите й до настоящия момент, за нея се грижила изцяло нейната майка К.... И.,
като за тези години била съвестен и отговорен родител. За този период от време К.... с
помощта на своите родители поемала изцяло всички разходи по отглеждане и възпитание на
детето, а бащата Г. И. И. не оказал никаква помощ при отглеждането му. Нещо повече, към
настоящия момент С. не познавала баща си, не се е срещала никога с него и не е
контактувала под каквато и да била форма с него (причината за това била нежеланието на
ответника да се среща и познава дъщеря си). През целият си съзнателен живот ищцата
живяла със своята майка в семейното им жилище на адрес: гр.Стара Загора, ул...... К.... И. се
грижила за нея и осигурявала издръжката й, като въпреки затрудненото си материално
положение й осигурявала храна и подслон и й купувала дрехи, учебници и учебни помагала.
От момента на раздялата между родителите (през 2003г.) до 2011г., ответникът не давал
никакви средства за задоволяване потребностите на малолетното си дете и не се интересувал
от развитието му, като след 01.02.2011г. по силата на съдебна спогодба започнал да заплаща
сума в размер на 70 лева месечно. Не предоставял допълнителни средства извън кръга на
определената му месечна издръжка, не се интересувал и не се срещал с дъщеря си. С
Протокол от открито съдебно заседание проведено на 29.03.2011г. по гр.д. №580/2011г. по
описа на РС Стара Загора, била одобрена спогодба между майката на ищцата и ответника,
1
по силата на която Г. И. се задължил да заплаща на малолетното си дете С. И., чрез неговата
майка и законна представителка К.... И. издръжка в размер на 70 лева месечно, която щяла
да бъде изплащана до всяко 5-то числова текущия месец, считано от 01.02.2011г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване. Със същата съдебна спогодба, ответникът се задължил да
заплати на детето си и издръжка за минало време за периода 01.02.2010г. до 01.02.2011г. в
размер на по 70 лева на месец. С решение № 1203 от 21.12.2016г. по гражданско дело №
3252/2016г. на PC Стара Загора съдът изменил размера на издръжката, определена по гр.д.
№580/2011г., като осъдил Г. И. да заплаща на дъщеря си С. И., чрез нейната майка и законна
представителка К.... И. издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от 11.07.2016г. до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска. С Решение №1198/17.09.2019г.,
постановено по гр.д. №3342/2019г. по описа на РС Стара Загора, упражняването на
родителските права по отношение на детето С. Г. И. било предоставено на майка й К.... М....
И.. От .....г. (датата на настъпване на пълнолетието за ищцата) до настоящия момент бащата
на ищцата не заплащал издръжка, в какъвто и да е размер. Ищцата твърди, че и в момента
продължава обучението си в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Пловдив,
където е записана като студент редовно обучение за учебната 2022/2023г., специалност
„Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ и е I-ви курс. Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски“ е висше учебно заведение и предвидения срок за
обучение е 4 учебни години за степен „бакалавър“, респ. 5 учебни години за степен
„магистър“. Срока й на обучение завършвал на 30.06.2027г. Понеже учи, тя няма
възможност да работи и няма никакви доходи. Ищцата не притежава недвижимо имущество
и МПС, от които да може да реализира доходи от използването им. Предвид факта, че не
била приета на общежитие, била принудена заедно с още две лица да наеме квартира, в
която да живее в гр.Пловдив по време на учебния процес, находяща се гр.Пловдив, ул.....,
собственост на трети лица, за което майка й заплащала месечно наемна цена в размер на 190
лева (считано от 01.10.2022г. - 1/3 от общо определения наем за жилището в размер на 570
лева месечно) и множество режийни разходи - за ел.енергия, ВиК услуги, интернет,
газоснабдяване и т.н. Майка й и помагала към момента за издръжката, осигурявайки й
храна, облекло и подслон, осигурявала необходимите средства за заплащане на наемната
цена за квартирата в гр.Пловдив, разходите за път до гр.Пловдив и обратно поне веднъж
месечно, разходите свързани с обучението, но нейните доходи били крайно недостатъчни, за
да й дава издръжка без особени затруднения. Към настоящия момент доходите на К.... И.
били единствено от средствата, които тя получава като трудово възнаграждение на
длъжност „супервайзър” в „Тенденз груп” ЕООД, които са в брутен размер на около 720,00
лева месечно, като след удържане на дължимите данъци и осигуровки нетното трудово
възнаграждение било около 650,00 лева. Сочи, че същевременно ответникът е в
трудоспособна възраст и може да дава исканата издръжка без каквито и да било затруднения
предвид на това, че получава по-високо трудово възнаграждение от И. по трудов договор.
Доколкото е известно на ищцата ответникът получавал работна заплата над 1000 лева по
2
трудов договор. Освен това притежавал търговски обект - магазин в гр.Стара Загора, ул.....
от 17,18 кв.м., както и апартамент, находящ се на адрес гр.Стара Загора, ул...... от 72,28 кв.м.,
които били отдадени под наем за значителна наемна цена, като бащата получавал целия
наем. Притежавал и МПС. При това положение ищцата счита, че бащата може да й дава без
особено затруднение ежемесечно издръжка в размер на 300 лева за предвидения срок на
обучение до завършване на висшето й образование.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. И. И. да й заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Г. И. И. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва
твърденията на ищцата за водените съдебни производства и определения размер на
издръжката, както и това, че ищцата вече е навършила осемнадесет години и че е записана
през 2022/2023 г. в първи курс, редовно обучение в Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, с образователно - квалификационна степен „бакалавър“.
Оспорва твърдения от ищцата факт, че към настоящия момент разполага със средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете - ищцата. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.144 от СК сочи, че задължението на родителя да дава издръжка на
пълнолетното си дете не е безусловно. Твърди, че в конкретния случай за него са налице
особени затруднения да заплаща издръжка на пълнолетната ищца, тъй като се грижи и
издържа други две деца - непълнолетните Р.... Г. И., родена на .....г. и ..... Г. И., родена на
....г. Към настоящия момент получаваното от него трудово възнаграждение е в размер на 355
лева месечно; не разполага с имущество, от използването на което да може да генерира
допълнителен доход. Заявява, че соченото в исковата молба, че получава работна заплата
над 1000 лева по трудов договор и че отдава под наем търговски обект - магазин и
апартамент, не отговаря на истината. Твърди, че освен дължимата от него издръжка за
непълнолетните му деца Р.... и ....., заплаща и консумативите за дома им, разходвани през
съответния месец. От друга страна, също има нужда от средства и за собствената си
издръжка и разходи, което от своя страна предполагало, че натоварването му с издръжката
на още едно лице, в работоспособна възраст, при настоящото му материално положение, би
създало особени затруднения за него. Твърди, че към настоящия момент не притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за пълнолетната ищца. Предвид тези обстоятелства за него
се явява невъзможно да плаща издръжка на навършилата пълнолетие ищца. От друга страна
сочи, че съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължали издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършването на 25-годишна възраст и родителите да могат да я дават
без особени затруднения. В конкретния случай с исковата молба не били представени
3
доказателства, установяващи по безспорен начин какъв бил предвидения за ищцата срок на
обучение, а било представено доказателство единствено, че ищцата е записана през
2022/2023 г. в първи курс, редовно обучение в Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“. Представените с исковата молба фискални бонове за закупени дрехи и
техника /лаптоп/ не установявали за кое или от кое лице са закупени последните. В случай,
че ищцата твърдяла, че са закупени от нея /респ. от майката на ищцата/, следвало да бъде
посочено, че ищцата разполагала с достатъчно високи доходи и източници на средства, с
които да осигури закупуването на дрехи и техника в рамките на само два месеца за сумата
от общо около 1800 лева. От друга страна, представеният с исковата молба индивидуален
договор от 29.06.2022г. за „достъп до интернет“ с Булсатком ЕООД и фискален бон за
заплатена такса по него от 28.09.2022г., не установявали направени от ищцата разходи.
Договорът бил сключен за 6 месеца от М....., която видно от представения с исковата молба
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2022г. не била наемател и съквартирантка на
ищцата в наетата от последната квартира. От представените фискални бонове за заплатени
мобилни услуги към А1 България било видно, че за периода 14.08.2022 г. до 13.09.2022г.
К.... М.... И. ползвала и заплатила такси за 2 броя мобилни услуги към два различни номера
и 1 брой услуга „Net Box“, но отново не установявали, какви и на каква стойност услуги са
били ползвани лично от ищцата. Плащаните от ищцата режийни разходи - за ел.енергия и
вода били в размер на около 14 лева месечно и 190 лева за наем на квартирата. Т.е.
претендираният от ищцата размер на издръжка от 300 лева сочел, че изцяло той следва да
поема цялата необходима за ищцата издръжка, а майката на ищцата да не осигурява никакви
средства.
Твърди, че задължението за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е
безусловно. Излага правен анализ на понятието „особени затруднения“, като се позовава и
на съдебна практика (Решение№179/22.03.1996г. по гр.д.№1285/1995г. - ВКС II г.о.,
Решение №4/28.02.1999г. по гр.дело №866/1998г. - ВКС II г.о.). Сочи, че в настоящия случай
като се вземат предвид доходите, които получава, както и обстоятелството, че дължи
издръжка на други две негови непълнолетни деца, би могло да се направи извод, че не е
налице сума, която да надхвърля минимума на средствата, нужни за издръжката на един
възрастен, в който случай би било налице основание за уважаване на иска. Безусловното
задължение към непълнолетни/малолетни деца, имало предимство пред издръжката на
пълнолетно дете и съответно следвало да бъде отчетено с оглед възможностите на родителя,
след като покриел и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете.
Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да
го отхвърли. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за раждане по акт №1796/24.11.2003г. се установява,
че ответникът Г. И. И. е баща на ищцата С. Г. И., родена на ....г., пълнолетна.
4
По делото не е спорно и се установява от представеното уверение
№**********/12.10.2022г. на ПУ „Паисий Хилендарски“ Пловдив, че ищцата С. Г. И. е
студентка първи курс, редовно обучение по специалност „ПОИИ“. Не е спорно също и се
установява от представената декларация за семейно и имотно състояние, че същата не
притежава недвижими имоти и няма доходи.
По делото са представени: договор за наем на жилище в гр.Пловдив, разписки и
фактури за платени консумативи, фискални бонове за закупени стоки, билети за пътуване.
От представените по делото декларация за семейно и имотно състояние и
удостоверения за доходи на майката на ищцата – К.... М.... И., се установява, че същата има
месечен доход от около 700 лв.
При преценка на материалните възможности на ответника съдът се съобрази с
представените 2 бр. удостоверения за раждане и удостоверение за трудови доходи, от които
е видно, че ищецът има задължение към две ненавършили пълнолетие лица – Р.... Г. И.,
родена на .....г. и ..... Г. И., родена на ....г. и получава средномесечно брутно трудово
възнаграждение около 350 лв. По делото е представена справка на Агенция по вписванията
към 12.12.2022г., съгласно която ответникът Г. И. И. не притежава недвижими имоти.
Съгласно представеното от ищцата удостоверение за декларирани данни от 09.12.2016г. на
Община Ст.Загора, Отдел „Местни данъци и такси“ ответникът Г. И. И. е собственик на ½
ид.ч. от търговски обект в гр.Ст.Загора с площ 17,18 кв.м. по документ за собственост от
08.09.2005г., ½ ид.ч. от жилище в гр.Ст.Загора, ул.М.Т.Кавалджиев №..... с площ 72,28 кв.м.
по документ за собственост от 15.05.2015г. и на МПС – лек автомобил Мазда 323.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с нуждите на ищеца и
възможностите на ответника са допуснати и събрани гласни доказателства. Св. К.... И.
/майка на ищцата/ свидетелства, че ищцата е студентка първи курс; живее на квартира с още
две момичета, с които си поделят разходите за наем и консумативи; свидетелства също за
месечните й разходи, както и че предвид обстоятелството, че лекциите на С. са сутрин и
следобед, същата няма възможност да работи. Св..... свидетелства относно възможностите
на ответника, като заявява, че същия работи като обущар в ателието на майката на
съпругата си, а съпругата му има приходи от козметично ателие, като тя е основния
източник на средства в семейството. Свидетелства също, че семейството живее скромно в
жилище в гр.Ст.Загора, ул.М.Т.Кавалджиев №..... и се състои от него, съпругата и двете им
деца.
Съгласно разпоредбата на чл.144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особено
затруднение. Или, за да се уважи иска по чл.144 СК законът изисква да са налице следните
предпоставки: пълнолетните деца да учат редовно в средни или висши учебни заведения за
предвиденият срок на обучение; да не могат да се издържат от доходите си или от
5
използване на имуществото си; да са на възраст до 20 години, вкл. при обучение в средно и
на 25 години, вкл. при обучение в полувисше или висше учебно заведение; и издръжката да
не съставлява особени затруднения за родителите.
Като взе предвид така обсъдените доказателства, съдът намира, че първата част от
предпоставките на чл.144 СК са налице - ищцата е на 19г., студентка е редовно обучение във
висше учебно заведение, няма доходи и имущество, от които да се издържа. Не се установи
по делото обаче наличието на кумулативно изискуемата от закон предпоставка – даването
на издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя. В закона липсва
определение на понятието „особени затруднения“, но в практиката се е наложило
разбирането, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си учащо дете / Решението №199/17.05.2011г. на III ГО ВКС по гр. д. №
944/2010 г./. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на
задълженото лице. В ППВС №5/70г. е посочено принципното положение, че възможността
за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. Съгласно разясненията, дадени в решение №305 от 7.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г.о., ГК, при липсата на доходи на родителя,
независимо от обстоятелството, че същия е в трудоспособна възраст и би могъл да
реализира доходи, е налице затруднение за осигуряване на издръжка по смисъла на чл.144
СК.
В настоящия случай съобразявайки обстоятелството, че ответникът има доход около
350 лв. месечно, няма доказателства за други доходи, в т.ч. и от притежаваното от него
имущество, както и обстоятелството, че същия има задължение към две ненавършили
пълнолетие лица, което задължение е безусловно, съдът намира, че даването на издръжка ще
представлява особено затруднение за него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Ст.Загора, ул.....ротив Г. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Ст.Загора, ул......, иск за
присъждане на ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 18.11.2022г. за срока
на обучението на С. Г. И. във висше учебно заведение до навършване на 25-годишна
възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, като неоснователен и
6
недоказан.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ст.Загора, ул...... да
заплати на Г. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Ст.Загора, ул......, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 14.02.2023г., пред
Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7