РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Шумен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20253600500360 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №114 от 17.02.2025г. по гр.дело №2459/2024г., поправено с решение
№202/17.03.2025г. и решение №328/25.04.2025г., Шуменски районен съд е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Р., на основание чл.2, ал.1 т.3,
предл.първо от ЗОДОВ, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно наказателно преследване,
приключило с осъждане на лицето с влязла на 23.11.2023г. в законна сила присъда №
11/26.06.2023г по НОХД № 69/2023г. по описа на РС – Исперих, потвърдена с решение №
167 от 23.11.2023г. постановено по ВНОХД № 337/2023г. на РОС, като наказателното
производство било възобновено и осъденото лице оправдано в извършване на престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК с решение № 59 от 29.04.2024г. по НДВ № 45/2024г. на ВнАС, ведно
със законната лихва, считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като
претенцията в останалата част до пълния предявен размер от 10000лв. е била отхвърлена..
Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. и
сумата 3200лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по НОХД № 69/2023г. по описа на РС –
Исперих, по ВНОХД № 337/2023г. по описа на ОС-Разград и по НДВ № 45/2024г. на АС-
1
Варна, в резултат на повдигнато и поддържано наказателно производство, по което
осъденото лице било признато за невиновно и оправдано.
Решението е обжалвано от ищеца Н. Б. Р., в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане
на неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата над 3000лв. до
пълния предявен размер от 10 000лв.. Определеното от съда обезщетение било в размер,
недостатъчен да репарира причинените на Р. неимуществени вреди. Решението се явявало
неправилно и поради факта, че съдът не отчел и други претърпени вреди от ищеца-разката
промяна в начина му на живот вследствие на повдигнатото му обвинение, че е бил лишен от
право да управлява МПС за период, по –дълъг от този, за който бил санкциониран с
административно наказание, лишен бил от правото и възможността за упражнява хобито си
на ловец. Неправилно било прието и че липсвали данни за публично оповестяване на
престъплението от органите на разследването чрез публикации в печата и социалните
медии. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено
друго, с което претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
бъде уважена в пълния предявен размер от 10 000лв..
Прокуратурата на РБългария не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание представителят й взема становище по неоснователността на същата.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 26.12.2023г. е образувано бързо производство №275-ЗМ-397/2022г. по описа на РУ-
Исперих по повод залавяне на извършител при извършване на престъпление срещу Н. Б. Р.
за това, че на 26.12.2022г. около 21ч.45ч в с...., .... обл., по ул.“....“, управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда-1.26 на хиляда, установена по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Съгласно заповед за задържане от 26.12.2022г., 21.50ч., на основание чл.72, ал.1,т.1 от
ЗМВР, същият е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на
РУ-гр.Исперих, като съгласно извършеното отбелязване върху същата, Р. е бил освободен
още в 09.40ч. на следващия ден. С постановление от 05.01.2023г. било постановено
разследването по бързоно производство да се извърши по общия ред на гл.ХVІІ от НПК.
С постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2023г., ищецът Р. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на
26.12.2022г. в с. ..., обл. ....в близост до частен дом, управлявал МПС „...“ с рег. № ... с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда, установено
по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза по писмени данни за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта от дата 29.12.2022г.. Постановлението му било
предявено на 06.02.2023г..
Въз основа на внесения обвинителния акт срещу Р. по ДП№275 ЗМ 397/2022г. на РУ
2
при МВР-Исперих, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, било образувано
НОХД № 69/2023г. на Районен съд – Исперих. С присъда №11/26.06.2023г. по соченото
дело, ищецът бил признат за виновен в престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, като изпълнението на
наказанието било отложено за срок от три години, глоба в размер на 200 лв. както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и три месеца.
Присъдата била обжалвана от ищеца, като с решение № 167 от 23.11.2023г. по ВНОХД
№ 337/2023г. на РОС, била потвърдена. Решението е било подписано с особено мнение от
член на съдебния състав.
Съгласно писмо вх.№ Р-254/2023г. от 28.12.2023г. на РП-Разград, приложено по
НОХД69/2023г. на РС-Исперих, наказанитео на Р. „лишаване от право да управлява МПС„
за срок от една година и три месеца, било приведено в изпълнение с начало 30.12.2022г., а
съгласно писмо вх.№Р-254/17.04.2024г.- соченото наказание било изтърпяно на 30.03.2024г..
По искане за възобновяване на наказателното дело от страна на Р. от 19.12.2023г. е
образувано НДВ№45/2024г. по поиса на ВнАС. С решение № 59 от 29.04.2024г. по соченото
дело, Н. Б. Р. бил признат за невинен за това, че на 26.12.2022г. е управлявал л.а.“...“ с рег.
№ .... с концентрация на алкохол в кръвта 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред със
СМЕ и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. С решението му
била наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.3 от ЗДвП „глоба“ в
размер на 1000 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. .
По делото са представени доказателства за членството на ищеца в ловно сдружение
„Ястреб -2016“- членска карта № В 006541 с отразен заплатен членски внос и за процесната
2024г., билет за лов № 352935 със заверка и за 2024г. Ищецът притежавал и Разрешение №
*********-48 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
валидно до 22.07.2029г.
Видно от представената справка от 03.02.2025г., от КОС – Исперих, на 21.02.2023г. в
ЕАР[1]КОС е постъпило уведомление от Н. Б. Р., за това, че същият продал законно
притежаваното оръжие „Полуавтомат МР 153 кал. № **********“ на лицето Ш. М. Ш., като
на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, прекратяването на дейността на лицето било
основание за прекратяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на
огнестрелно оръжие. Към справката е приложено е Уведомлението на Р. от 21.02.2023г.
Съгласно представената справка за съдимост на ищеца от 10.10.2024г., по НОХД №
26/2009г. на РС-Исперих е одобрено споразумение, като Р. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.339 от НК, като му било наложено наказание
„пробация“, изтърпяно на 17.10.2009г.. Р. е бил реабилитиран на основание чл.86, ал.1,т.2 от
НК на 17.10.2012г. Представена е и справка за нарушител на лицето, от която се установява,
че в периода 2000г. – 2024г. Същият има издадени три наказателни постановления и три
фиша.
Съгласно показанията на свид.Н.А./сестра на съпругата на ищеца/ по време на делото
3
забелязала промяна в ищеца. Не бил весел, не се шегувал, както преди. Бил замислен,
стресиран, и гледал в една точка. Станал по - раздразнителен отпреди. Бил член на ловна
дружинка и ловувал и затова имал ловна пушка. Това било и единственото му хоби. След
като му взели пушката спрял да ходи на лов. Имал личен конфликт с член на дружинката,
който бил прокурор и който му се заканил, че ще му вземе пушката. Бил споделил и че е
спрян за проверката по сигнал. Свидетелката сочи, че сестра й не била споменавала
рсъпругът й да е посещавал психолог или психиатър. Ищецът бил земеделски
производтител, а също отглеждал и много овце, като начинът му да се разтоварва от тежкия
труд било чрез хобито му да ловува. Свидетелката не се сеща Р. за тези две-три години да е
изгубил приятели. Имало слухове, че са му отнели пушката и свидетелството за управление
на МПС, понеже селото било малко и хората се познават.
Свид.С.Р./съпруга на ищеца/ излага, че при проверката освен че тествали съпруга й за
алкохол, отворили и багажника като търсили пушка. Тогава останал с впечатлението, че
всичко е организирано., тъй като един прокурор от ловната дружинка му казал, че ще
направи така, че да му вземат пушката. Ищецът много тежко преживял случилото се,
поведението му повлияло и на свидетелката и детето им. През нощта не спял, почти не
говорел, приказките които се носели в района отдалечили приятелите му, да не случи
същото и с тях. Свидетелката уточнява, че част от приятелите му от ловната дружинка се
отдалечили от него, а другите му приятели-не Затворил се в себе си. Взели му книжката и
разрешителното за лов, а работата му била тежка ловът било единственото му развлечение.
След като минало делото във Варна си купил нова пушка, върнал си и старата и вече излизал
на лов. Притеснен бил, че ще има и други атаки срещу него. С повечето приятели си
оправил отношенията. Не бил ходил на психиатър и психолог. Сега съпругът й бил същият
както преди, само частично си спомнял, не всичко било отминало.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Депозирана е въззивна жалба срещу решението само в частта, с която заявената от
ищеца срещу Прокуратурата на РБългария претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди/бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК/ е отхвърлена за сумата над 3000лв. до пълния предявен размер от
10 000лв., поради което и само в тази част сочената претенция е предмет на настоящото
производство.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана
отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните
органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на
чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
4
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е.,
отговорността на държавата е обективна.
В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът Н. Б. Р. е бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство №275 ЗМ 397/2022г. на РУ при МВР-Исперих за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК .Безспорно е установено и че присъдата, с
която е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, съответно решението на
въззивната инстанция, с която е потвърдена, са били отменени от Варненски апелативен съд
по реда на възобновяването. Р. е бил оправдан, тъй като извършеното от него не е
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК39, ал.1 от НК, от обективна страна.
Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, т.3 от ЗОДОВ,
при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде
ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБългария. Безспорно е също, че в
резултат на това незаконно действие, ищцът е претърпял неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от него.
Размерът на обезщетение, което следва да се присъди, се определя по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно
съществуващи обстоятелства - тежест на обвинението, вида на мярката, продължителността
на наказателното преследване, негативните последици за ищеца/последният твърди наличие
на такива, а именно: тежки психически травми, депресия, потиснатост, накърняване на
авторитета му, отражение върху контактите му в обществото, усещане за липса на
справедливост, невъзможността дълго време да практикува хобито си и да се разтоварва в
ежедневието си /.
В настоящия случай от образуване на наказателното производство срещу Р. до
постановяване на окончателното решение с което е оправдан/на 29.04.2024г../ , е изминала
една година и четири месеца. Т.е., касае се за недълъг период от време, през който обаче
последният безспорно е търпял интензивен душевен дискомфорт, свързан с постоянна
несигурност от изхода на производството, с това, че срещу му се води наказателно
производство и е привлечен като обвиняем за престъпление, както и че е бил осъден.
Същият е бил привлечен като обвиняем и осъден за умишлено престъпление, макар и
нетежко по смисъла на закона/чл.93, т.7 от НК/. В хода както на досадебната, така и
съдебната фаза от производството не е търпял мярка за неотклонение. Същевременно в
съдебната фаза/пред Районен съд-Разград, Окръжен съд-Разград и Варненски апелативен
съд/ са проведени общо шест открити съдебни заседания, всички с личното явяване на
ищеца, в населени места, различни от това на последния..Производството срещу ответника
не е било прекратено в досъдебна фаза, а наказателната репресия е продължила в съдебна
фаза, където по отношение на него е постановена осъдителна присъда и са му наложени
наказания, включително и най-тежкото „лишаване от свобода“, потвърдена и от горната
инстанция и влязла в законна сила. Или ищецът за период от пет месеца е бил и със
съзнанието, че е осъден, с влязла в сила присъда за соченото деяни, което безспорно се е
отразило негативно на душевното му състояние..
5
От показанията на разпитаните свид. Н.А./сестра на съпругата на ищеца и С.Р./съпруга
на ищеца/ се установяват негативни в емоционално отношение последици за Р., от
образуваното наказателно производство и повдигнатото му обвинени, съответно от
осъждането му – бил стресиран, не можел да спи, не бил като преди, затворил се, станал
раздразнителен, много се ядосвал и изпитвал страх от възможността да бъде осъден, без да е
извършил престъплението, в което е обвинен, ограничаване на социалните контакти,
неудобство и срам от положението на обвиняем. Част от приятелите му от ловната
дружинка, в която членувал се отдръпнали от него. Установи се също, че с оглед
образуваното срещу му наказателно производство, на основание чл.58, ал.1,т.2 от
ЗОБВВПИ/ същият, не е могъл да практикува хобито си - ловуване, което преди това
редовно е упражнявал. Установи се и че това е било единственото развлечение в иначе
изпълненото му само с много труд ежедневие/ищецът е земеделски производител и се
занимава с отглеждането на около 300 животни, поминък изискващ полагането на
непрекъснат труд/, начин да се разтовари от проблемите си..
Не се установи незаконното обвинение да е провокирало тежки психически травми у
ищеца. Липсва документация относно наличието на такива у ищеца, а и съгласно
показанията на свидетелите, след като бил оправдан Р. се поуспокоил.
Липсват твърдения в исковата молба по време на производството в пресата да са
изнасяни обстоятелства по производството срещу Р., от което последният да е търпял вреди,
поради което и обезщетение за такиве не следва да се присъжда.
Съобразявайки гореизложеното, включително и възрастта на ищеца към момента на
повдигане на обвинението /48г./, както и обществено-икономическите условия на живот към
този момент, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Р. неимуществени вреди
от незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, следва да
бъде заплатено обезщетение в размер на 4000лв.. В останалата част, до пълния предявен
размер, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Що се касае до изложеното в исковата молба досежно наличието на въздействие,
оказано от прокурор от ловната дружинка на ищеца при протичане на разследването срещу
него, поради влошени отношения, то същото не рефлектира върху извода на съда досежно
размера на обезщетението за неимуществени вреди /репариращо неимуществените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането-незаконното обвинение/..Освен
това евентуалното наличието или липсата на данни за такова въздействие се установява по
друг ред, като при наличие на данни за такова въздействия ищецът е следвало да сезира
надлежните органи.
Действително, при преценка на претърпените вреди съвкупно, с всички
обстоятелства по делото следва да се съобрази и обремененото съдебно минало на
ищеца/решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., IV г.о./ Така в случая от
представената справка за съдимост се установява, че Р. има едно предходно осъждане по
НОХД № 26/2009г. на РС-Исперих, като наложеното му наказание „пробация“ е изтърпяно
още през 2009г. и същият е бил реабилитиран. Предвид това, доколкото се касае до деяние,
6
за което ищецът е бил осъден преди повече от дванадесет години и за което е реабилитиран,
съответно съгласно представената справка през този период същият не е извършвал други
престъпления, то не би могло да се приеме, че негативните изживявания, свързани с
повдигнатото процесно обвинение са се отразили на ищеца в относително по-малка степен и
интензитет, в сравнение с лице, което не е извършвало престъпление и не е било обект на
наказателно преследване.
Не рефлектира върху размера на обезщетението за неимуществени вреди и
обстоятелството, че съгласно представената справка, в периода 2000г. – 2024г. Р. имал
издадени три наказателни постановления и три фиша. Касае се за наложени
адмитнистративни наказания, а не за повдигане на обвинение за извършване на
престъпление и осъждане на лицето с влязла в сила присъда. Последиците при сочените
два типа отговорност са различни и несъпоставими.
Действително, установи се, че свидетелството за правоуправление на ищецът е
било отнето за срок от година и три месеца, а с решение № 59 от 29.04.2024г. на ВнАС му е
било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца, т.е налице е надвишаване лишаването от право да управлява МПС за срок от
три месеца, но доколкото ищецът не е изложил твърдения в исковата молба досежно
търпени вреди вследствие на това надвишаване, същото не следва да се взема предвид при
определяне размер на обезщетението.
Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС на РБългария, отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента
на влизане в сила на акта, с който лицето е оправдано. Или в настоящия случай от
29.04.2024г... От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за
заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размера над 3000лв. до
4000лв., като вместо това в тази част бъде постановено друго, с което претенцията за
заплащане на неимуществени вреди бъде уважена в размера и над 3000лв.. до 4000лв./ за
още 1000лв./. В останалата обжалвана част, с която претенцията на ищеца за заплащане на
неимуществени вреди в размера над 4000лв. до 10 000лв. е отхвърлена, решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената от последния държавна
такса за въззивно обжалване, в размер на 5лв..
Ищцовата страна претендира присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗА., като сочи адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., поради което следва да се
7
определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв.В.П. при
ШАК, съобразно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора
и съразмерно уважената част на претенцията пред настоящата инстанция, на същия се
следва възнаграждение в размер на 142.86лв., което следва да бъде заплатено от
въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №114 от 17.02.2025г. по гр.дело №2459/2024г., поправено с
решение №202/17.03.2025г. и решение №328/25.04.2025г. на ШРС, в частта, с която е
отхвърлен предявения от Н. Б. Р. срещу Прокуратурата на Република България иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в
размера над 3000лв. до 4000лв., настъпили в резултат на незаконно наказателно
преследване, приключило с осъждане на лицето с влязла на 23.11.2023г. в законна сила
присъда № 11/26.06.2023г по НОХД № 69/2023г. по описа на РС – Исперих, потвърдена с
решение № 167 от 23.11.2023г. постановено по ВНОХД № 337/2023г. на РОС, като
наказателното производство било възобновено и осъденото лице оправдано в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с решение № 59 от 29.04.2024г. по НДВ № 45/2024г. на
ВнАС, като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр..... бул.”...”№... да заплати на Н. Б.
Р. с ЕГН **********, адрес с. ...., обл. ...., ул.“....“ № ..., чрез адв. В. П. от ШАК, съдебен
адрес гр...., ул.“....“ № ..., офис ..., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за
неимуществени вреди още в размер на 1000лв., настъпили вследствие на повдигнато от
Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за
което е оправдан с решение № 59 от 29.04.2024г. по НДВ № 45/2024г. на ВнАС, ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска на
Н. Б. Р. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в размера над 4000лв. до 10
000лв..
В останалата, необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.София, да заплати на Н. Б. Р.
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 5лв..
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.София да заплати на адв.В. В. П.
при ШАК адвокатско възнаграждение в размер на 142.86лв..
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9