ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1783 26.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 821 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.В.А. ***, подадена
чрез пълномощник адв.А.А., против решение
№ 215/12.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 228/2019 г. по описа на РС-Средец,
с което е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, като сключен при липса на съгласие от страна на арендодателя, Договор за
аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2847, том
1, акт.№ 76 на Нотариус с рег.№ 255 на НК, вписан в СВ при РС – Средец под акт
№ 116, том 1, дв.вх.№ 1133/31.07.2017 г., по силата на който Веселин Костадинов
Димитров, в качеството на игумен ставрофорен иконом на Манастир „Св.
Живоприемен източник“ – с.Голямо Буково, ЕИК ********* и председател на
църковното настоятелство, с ЕИК *********, е предоставил на М.В.А. ***, за
временно и възмездно ползване под аренда земеделски земи, находящи се в
землищата на селата Голямо Буково, Кирово, Богданово, Горно Ябълково, Долно
Ябълково, Вълчаново и ***, представляващи собственост на манастира „Св.
Живоприемен източник“ – с.Голямо Буково и на църковното настоятелство в селата.
С решението М.В.А. е осъдена да заплати на С.Я.Я., в качеството на игумен на Манастир „Св. Живоприемен
източник“ – с.Голямо Буково и председател на Църковното настоятелство, сумата
от 915 лв. за направените по делото
разноски.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се за неправилно, постановено
при нарушение на процесуалния и материалния закон. Според въззивницата, при
правилно изяснена фактическа обстановка по делото съдът е направил погрешни
правни изводи, поради което е постановил незаконосъобразен и необоснован
съдебен акт. Счита, че в случая не се касае до хипотезата на чл.26, ал.2,
предл.2 ЗЗД и нормите на Устава на БПЦ нямат пряко отношение към сключения договор,
като съдът не е взел предвид обстоятелството, че манастирът е юридическо лице и
са приложими разясненията в Тълкувателно решение № 3/2013 на ВКС, ОСГТК относно
действителността на разпоредителни сделки, собственост на дружество. В тази
връзка се сочи, че след като нотариусът е установил представителната власт на
игумена и той е изразил воля за сделката, тя е произвела правни последици и е
обвързала манастира за целия срок на договора и при договорените условия, но
дори и да не е приложимо законното представителство при дружествата,
въззивницата счита, че сключеният договор остава валиден до минимално
предвидения в закона срок на договора за аренда – 5 години, който категорично
може да се сключи и без всякаква санкция на Енорийския съвет на Сливенската
митрополия. Според въззивницата, районният съд безкритично и без анализ е приел
писмените и гласните доказателства, сочещи за наличие на представителна власт и
воля-съгласие, която е потвърдена от разпитания по делото като свидетел
енорийски свещеник, посочил и целите за сключване на договора. Счита се също,
че с ангажираните доказатества ищцовата страна обоснова иска си и се опитва да
се домогне до обстоятелства, касаещи т.нар. „мнимо представителство“ от
органния представител, каквото не е налице, тъй като Веселин Димитров е
назначен на длъжност енорийски свещеник при Храм „Св.Богородица“, с.Голямо
Буково и съгласно Устава на ПБЦ манастирът е юридическо лице и църквите в тези
села се управляват и представляват от назначения енорийски свещеник. В тази
връзка се излагат съображения относно правомощията на органния представител,
както и подробни доводи относно последиците при мнимото представителство по
чл.42, ал.2 ЗЗД и съотношението му към нищожността по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да се отхвърли предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Манастир „Св.Живоприемен източник“, с.Голямо Буково, представляван
от игумен С.Я.Я., подаден чрез пълномощника адв.Е.Т., в който са изложени пространни
съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на наведените в нея
възражения и доводи. Споделят се изводите на районния съд като правилни и
законосъобразни, като се поддържат и предявените при условията на евентуалност
искове, като се сочи, че дори и договорът да не е нищожен поради липса на
съгласие, същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е
сключен при очевидна нееквивалентност на престациите в ущърб на арендодателя,
поради кото обжалваното решение пак е правилно. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са
направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по
настоящото дело.
Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената
въззивна жалба и отговора, Бургаският окръжен съд намира, че делото следва да
бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 821/2020
г. по описа на БОС постъпила въззивна жалба от ответницата М.В.А.и постъпилия писмен
отговор от въззиваемия-ищец Манастир
„Св.Живоприемен източник“, с.Голямо Буково.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.