Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3371 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „З.-В.В.”
ЕООД, твърди, че по силата на Ревизионен акт № Р-22002216006713-091-001/
27.04.2017 г., издаден от ТД на НАП – София, който е влязъл в сила, в негова
тежест са възникнали изискуеми публично правни задължения за заплащане на сума
в общ размер от 308 096, 21 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с
други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита,
че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност и моли съдът да обяви
неплатежоспособността му, както и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него. В случай, че съдът счете, че молителят не е
неплатежоспособен търговец, иска съдът да обяви, че това дружество е свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
В производството са приети писмени доказателства, от които може да се направи извод, че в тежест на молителя „З.-В.В.” ЕООД са възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608 ТЗ.
От представените от НАП документи се установява, че в тежест на „З.-В.В.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2015 г., в размер на 249 774, 34 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 58 321, 87 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р-22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 1617/ 13.10.2017 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” при Цетрално управление на НАП, което е връчено на задълженото лице на 18.10.2017 г., като няма данни то да е обжалвано пред съда. Ето защо трябва да се приеме, че ревизионният акт е влязъл в сила.
Установените с ревизионния акт задължения на „З.-В.В.” ЕООД за заплащане на ДДС представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Такъв характер имат и акцесорните задължения за заплащане на лихви върху неплатения в срок данък съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Освен това тези задължения следва да се приеме и че са свързани с търговската дейност на молителя, тъй като данъкът, чийто размер е установен с ревизионния акт, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им следва да се приеме, че имат за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „З.-В.В.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност в общ размер на 249 774, 34 лв. и за заплащане на лихви за забава върху главниците за ДДС, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г., с който са начислени задълженията за заплащане на ДДС, е връчен на „З.-В.В.” ЕООД на 27.04.2017 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 11.05.2017 г. и считано от 12.05.2017 г. задълженията за заплащане на ДДС, за които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит, са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране. Фактът на обжалване на издадения ревизионен акт по административен ред не променя посочения извод за момента, от който настъпва изискуемостта на установените с него публични задължения, тъй като в закона е предвидено, че обжалването на издадения акт пред горестоящия административен орган и пред съда не спира неговото изпълнение /чл. 153, ал. 1 ДОПК и чл. 157, ал. 1 ДОПК/.
След като в производството се доказа, че в тежест на „З.-В.В.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „З.-В.В.” ЕООД притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2013 г. балансовата стойност на всички притежавани от „З.-В.В.” ЕООД краткотрайни активи е 61 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тази дата по счетоводни данни молителят е имал краткосрочни задължения в размер по-малък от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 58 000 лв. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за тази отчетна година в тежест на „З.-В.В.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на това дружество. С оглед на тези факти, следва да се заключи, че към 31.12.2013 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който е над референтната стойност от 1. Следователно към 31.12.2013 г. търговецът „З.-В.В.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
Балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят е притежавал към края на следващата финансова година – 2014 г., възлиза на сумата от 175 000 лв. Към посочената дата той е имал и възникнали в негова тежест и неплатени краткосрочни задължения в размер по-голям от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 203 000 лв. Следователно към 31.12.2014 г. дружеството „З.-В.В.” ЕООД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, като тази невъзможност следва да се определи като обективна, доколкото предвид липсата на имущество за тяхното пълно погасяване, то е очевидно, че дори и длъжникът да е имал воля да направи това, е нямало как да го стори. Това е намерило отражение и в показателя за обща ликвидност, който към 31.12.2014 г. е на стойност от 0, 8621, която е под минималната референтна стойност и показва влошаване на финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент.
Установява се, обаче, че това състоянието на неспособност на „З.-В.В.” ЕООД да изпълни своите краткосрочни задължения се е променило през следващата финансова година. През 2015 г. дружеството е увеличило притежаваните от него краткотрайни активи и балансовата им стойност към 31.12.2015 г. е достигнала сумата от 204 000 лв. Същевременно през 2015 г. търговецът е успял да намали значително размера на непогасените краткосрочни задължения, които към 31.12.2015 г. съгласно счетоводните записвания са в общ размер от 153 000 лв. Не се установява към 31.12.2015 г. в тежест на молителя да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Ето защо и при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към този момент няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест. Изследването трябва да се извърши на база на балансовите стойности на които възлизат активите и пасивите. При съпоставяне на тези две стойности се установява, че общият размер на краткосрочните задължения на „З.-В.В.” ЕООД към 31.12.2015 г. е по-малък от този на краткотрайните активи към същия този момент, което налага изводът, че последните са напълно достатъчни, за да може дружество да погаси всички свои изискуеми парични задължения. Това следва и при анализ на стойността на показателя за обща ликвидност към тази дата, който превишава минималната референтна стойност - възлиза на 1, 33. Това подобряване на финансовото състояние на молителя, което е настъпило през 2015 г., означава, че невъзможността му да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите, която е била налице към 31.12.2014 г., не е трайна и е преодоляна към 31.12.2015 г.
Установява се, че молителят не е изготвил годишен финансов отчет за следващата счетоводна година, която е тази приключваща на 31.12.2016 г. Такъв няма представен пред НАП, нито пък е заявен за обявяване в търговския регистър по партида на дружеството. От „З.-В.В.” ЕООД е подадена декларация до НАП, с която е декларирано обстоятелството, че този търговец не е осъществявал дейност по смисъла на Закона за счетоводството през 2016 г. Ето защо и предвид посоченото от вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, в разпита му пред съда в съдебно заседание, проведено на 09.05.2018 г., съдът приема, че стойностите на притежаваните от молителя краткотрайни активи и на възникналите в негова тежест краткосрчни задължения към 31.12.2016 г. са същите като към 31.12.2015 г., което означава, че липсва промяна и в показателя за обща ликвидност, който продължава да е над минималнта референтна стойност от 1. Следователно към 31.12.2016 г. търговецът „З.-В.В.” ЕООД също е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения и не е бил в състояние на неплатежоспособност.
В разпита си пред съда вещото лице, изготвило СИЕ, посочва, че молителят не е извършвал търговска дейност и през 2017 г., поради което трябва да се приеме, че и към 31.12.2017 г. не е налице промяна в балансовата стойност на притежаваните от него краткотрайни активи и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, които и към този момент са на стойности, посочени в счетоводния баланс към 31.12.2015 г. По делото, обаче, са събрани доказателства за това, че към 31.12.2017 г. в тежест на „З.-В.В.” ЕООД са възникнали и са станали изискуеми публично-правни задължения за заплащане на данък върху добавената стойност, както и за дължима лихва върху тях, които са тези, установени с Ревизионния акт № Р-22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г. Както се посочи вече в настоящото решение, общият размер на неплатените от молителя задължения за данъци по този акт възлиза на сумата от 249 774, 34 лв., а общият размер на задължението за лихва върху тях възлиза на сумата от 58 321, 87 лв. Те са станали изискуеми, считано от 12.05.2017 г. и следователно имат характера на краткосрочни задължения и е следвало да бъдат осчетоводени като такива в счетоводството на „З.-В.В.” ЕООД към 31.12.2017 г. Ето защо към стойността на краткосрочните задължения на молителя към 31.12.2017 г., която трябва да бъде съобразена при анализа на способността на дружеството да погасява своите задължения, трябва да бъдат включени освен тези, осчетоводени като такива към 31.12.2015 г., които не се твърди и не се установява да са погасени през 2016 г. и през 2017 г., а също така и публичноправните задължения за заплащане на данъци и лихви върху тях в общ размер от 308 096, 21 лв., установени с Ревизионнен акт № Р-22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г.
С оглед на всичко изложено, следва да се заключи, че стойността на краткосрочните задължения на молителя към 31.12.2017 г. е 461 096, 21 лв. /153 000 лв. – осчетоводени задължения и 308 096, 21 лв. – неосчетоводени публични задължения/ и именно тази стойност следва да се вземе предвид, за да се направи извод дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от „З.-В.В.” ЕООД към тази дата краткотрайни активи, която е 204 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към 31.12.2017 г. това дружество не е притежавало достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 4424.
След като към 31.12.2017 г. молителя не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „З.-В.В.” ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 31.12.2017 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това и на факта, че то е спряло да извършва стопанска дейност още през 2016 г., което продължава и до момента, трябва да се приеме, че липсват основания да се заключи, че съществува каквато и да е вероятност търговецът „З.-В.В.” ЕООД да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година – 2018 г. Ето защо това състояние следва да се определи като трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „З.-В.В.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание, което е заявено от молителя като главно.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „З.-В.В.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
По делото се установи, че към 12.05.2017 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и на лихва върху неплатените в срок данъци, които са установени с Ревизионнен акт № Р-22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г. и са в общ размер на 308 096, 21 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2017 г. „З.-В.В.” ЕООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като липсват данни, от които да се направи извод, че през следващи отчетни периоди този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности.
Съдът намира, обаче, че това състояние на обективна невъзможност да се погасят изискуемите задължения към държавата в значителния размер от 308 096, 21 лв. е било налице още към 12.05.2017 г., когато те са станали изискуеми. Това се установява при съпоставяне на стойността на притежаваните от търговеца към 12.05.2017 г., краткотрайни активи и възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. Към посочената дата изискуемите задължения на „З.-В.В.” ЕООД са били в размер на 461 096, 21 лв., като в тази сума се включват осчетоводените към 31.12.2015 г. краткосрочни задължения, които не се твърди и не се установява да са погасени през 2016 г. и през 2017 г., както и публичноправните задължения за заплащане на данъци и лихви върху тях в общ размер от 308 096, 21 лв., установени с Ревизионнен акт № Р-22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г., които към този момент вече са станали изискуеми. Съдът счита, че към 12.05.2017 г. притежаваните от молителя краткотрайни активи са на стойност от 204 000 лв., на каквато те са възлизали в края на отчетната 2015 г., в края на отчетната 2016 г., а и към 31.12.2017 г. Този извод се налага, като се съобрази факта, че през 2016 г. и 2017 г. дружеството „З.-В.В.” ЕООД не е извършвало никаква търговска дейност, като не е придобивало нови краткотрайни активи, нито пък се е разпоредило с притежавани от него такива. Следователно в нито един момент през 2017 г. молителят не е имал такова финансово състояние, което да му позволи да изпълни изискуемите си публичноправни задължения в общ размер от 308 096, 21 лв. Ето защо и още от момента на настъпване на изискуемостта на тези задължения, установено с Ревизионния акт № -22002216006713-091-001/ 27.04.2017 г., което е станало на 12.05.2017 г., за длъжника вече не е било възможно да изпълнява своите задължения към кредиторите си, което състояние е обективно и именно то е причина за липсата на плащане.
С оглед изложеното, съдът приема, че най-ранният момент, към който по делото се установява, че „З.-В.В.” ЕООД има изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, е 12.05.2017 г., поради което и тази дата следва да бъде определена като начална такава на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се
заключи, че по делото се доказа, че молителят е неплатежоспособен търговец и по
отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност на това основание, което е заявено като главно. Решението,
което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал.
1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „З.-В.В.” ЕООД, да се определи началната й дата, да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи
временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на
кредиторите.
Доколкото в процеса се установи, че е
осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното
такова от молителя, а именно дали това дружество е свръхзадължен
търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „З.-В.В.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя трябва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „З.-В.В.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 12.05.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „З.-В.В.”
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „З.-В.В.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 600 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите „З.-В.В.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 11.07.2018 г. от 10:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. ********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА
„З.-В.В.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал.
1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: