Решение по дело №189/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./05.07.2021 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Галина Стефанова,

и прокурора

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 189 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от "Кооптърговия" АД срещу Община Варна за приемане за установено правото на собственост на дружеството върху недвижим имот, находящ се в град Варна, район "Младост", ж. к. "Възраждане", представляващ парцел VII-за озеленяване, с площ от 1344 кв. м – реална част, при границите на имот проектен идентификатор № 10135.3511.1467 по скица на л. 13 от делото, от поземлен имот ид. № 10135.3511.377, целия с площ от 5 623 кв. м по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед 18-755-28.01.2016 г. на Началника на СГКК-гр. Варна, основан на твърдение за придобиване чрез преобразуване от "Кооптърговия" ЕООД, а от праводателя – чрез преобразуване от "Кооперативно предприятие – кооптърговия", а от това предприятие – чрез продажба с нотариален акт № 219, том 2, рег. № 1196, дело № 221/1998 г., вписан в СВ вх. рег. № 12536 от 23.12.1998 г., акт № 7, том XXXVI, дело № 11208, по чл. 124, ал. 1 ГПК, с присъждане разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че собствеността му е предоставена със закон, за което е съставен акт. Претендира разноски.

По същество ищецът поддържа становището. Ответникът не изразява становище. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ищецът представя писмени бележки. Моли, в случай, че искът бъде отхвърлен, на ответника да бъде присъдено минимално възнаграждение, тъй като пълномощникът не се е явявал в откритите заседания.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Ответникът не е посочил факта, от който произтича твърдяното право.

В съдебната практика, макар и покрай въпроса за доказателствената сила на акта за общинска собственост, се приема, че защитата в този случай е надлежно предприета и възражението на общината не е нередовно (решение № 149 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г., IV г. о., ГК, цитирано в решение № 98 от 2.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4308/2017 г., III г. о.).

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По субектите и правоприемствата:

От представения от ищеца заверен препис (л. 5) се установява, че на 23.12.1998 г. е сключен договор с нотариален акт № 219, том 2, рег. № 1196, дело № 221/1998 г. ВН № 196, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 12536 от 23.12.1998г., акт № 7, том XXXVI, дело № 11208, чрез който "Кооперативен съюз – Варна" е следвало да прехвърли на "Кооперативно предприятие-Кооптърговия" празно място с площ 41 дка в промишлена зона "Планова", отредено за площадка на складова база на ОКС, при граници: изток – път, юг – път и обръщач на тролейбуси, запад – "Енергоснабдяване" бл. 1А и подстанция "Север" и север: скат-лозя срещу цена, която ще се плати след сключването на договора.

Договорът е действителен.

От представения от ищеца заверен препис (л. 6) е видно, че с решение от 21.12.2000 г. по ф. д. № 3086/2000 г. по описа на ВОС, Кооперативно предприятие "Кооптърговия" е прекратено чрез преобразуване в "Кооптърговия" ЕООД. От представения от ищеца заверен препис (л. 7) се установява, че с решение от 16.02.2004 г. по ф. д. № 364/2004 г. на ВОС, "Кооптърговия" ЕООД е прекратено чрез преобразуване в "Кооптърговия" АД т.е. ищеца.

По терена, отреден за площадка на складова база на ОКС хронологично:

От писмо от 15.02.2021 г. от ЦДА е видно, че в архивната единица, която се отнася до Разпореждане на КСК № 162 от 08.05.1969 г. няма картографски материали (л. 234), а от писмо от 12.05.2021 г – че и в Областна администрация няма такива (л. 257).

От представения от ищеца заверен препис (л. 128) се установява, че на 31.03.1972 г. е издаден нотариален акт № 16, том V, дело № 1389/1972 г. ВН, с който е признато правото на собственост на ОКС върху празно място с площ 41 дка в землището на с. Владиславово, м. Планова, отредено за площадка за складова база, при граници: изток – полски път, юг – новопроектиран път и асфалтова база, запад – пералня на СП Комунални услуги и север: скат-лозя, означена по скица № 424 от 05.05.1970 г., презаверена за 1972 г., отредена с цитираното Разпореждане на КСК. Вписано е, че от посочената площ 40 дка е държавна земя и 1 дка е собственост на Атанас Ангелов Михалев.

В заключението си (л. 245) в. л. В. приема, че след отреждането регулационните граници на терена са одобрени със заповед № 86/25.08.1972 г., в който влизат имоти пл. №№ 67, 68, 69 и 70, от които само имот пл. № 68 отговаря по площ и характер на частен имот (на А.М. по НА), но в разписния лист и той е записан на ДЗС.

В съдебната практика се е приемало, че разпореждането на КСК може да има непосредствено отчуждително действие (решение № 508 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2009 г., I г. о., ГК), както и че въз основа на разпореждането може да бъде издадена заповед за отреждане на терен и в този случай именно заповедта за отреждане индивидуализира имота (решение № 513 от 3.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., II г. о., ГК и решение № 143 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 361/2018 г., II г. о., ГК).

От цит. нотариален акт е видно, че имотът е бил индивидуализиран още преди издаването на заповед № 86 от 25.08.1972 г., но спорната в настоящото производство източна граница на терена, определена в Разпореждането на КСК, не може да бъде установена. Това е така, тъй като в нотариалния акт е посочено, че теренът граничи от изток с полски път, а след отреждането регулационната линия е източно от полските пътища по кадастралния план.

лист втори от решение от 05.07.2021 год. по гр. д. №189/20 г. ВОС, ХІІ-ти състав

 

Заповед № 86 от 25.08.1972 г. на Председателя на ИК ОбНС (л. 180) е представена от ответника с писмо (л. 117) и е оспорена от ищеца (л. 121, гръб), съгласно уточнението в молба (л. 126) – защото е търсена повече от 20 години безуспешно, евентуално, тъй като е издадена от некомпетентен орган.

За доказване оспорването ищецът е извършил проверки в Държавния геодезически и картографски фонд (л. 186), по реституционни преписки (л. 201), чрез вещо лице с дългогодишен опит (л. 245) и в областна администрация (л. 257), но всички те са безрезултатни.

С молба от 12.06.2020 г. (л. 125) ищецът е представил т.е. допуска, че е вярно копие от кадастралния и регулационен план (в плик към корица с отбелязване, че е било представено с молбата от 12.06.2020 г.). Ответникът е представил цветно копие на същия документ (л. 167-169). Границите на терена и по двете копия са същите като в оспорената заповед.

Поради това на този етап от анализа не може да се приеме друго освен, че границите на терена на ОКС са отразените по оспорената заповед.

Процесният имот е извън терена на ОКС в границите по заповедта.

По компетентността на издателя:

В заповедта е вписано, че е издадена от Председател. Съдът приема, че това е Председателят на ИК, компетентен съгласно § 60 от ППЗПИНМ (отм.).

В литературата се приема, че с приемането на ППЗПИНМ, обн. ДВ бр. 76 от 20.09.1960 г. регулационните решения се подчиняват на предвижданията за застрояване (Сокеров, Л. Застрояване на населените места. Правна уредба. С.: Наука и изкуство, 1966, с. 70). Поради това е възможно да е било предвидено застрояване първо на западната част от терена на площадката, отредена с цит. Разпореждане на КСК и съответно със заповедта да е одобрена регулацията само на тази част. Не е изключено теренът на изток от терена по заповедта също да е бил в площадката по Разпореждането, въпреки надвишението в площта (обяснения на в. л. В. на л. 249).

В разписния лист (л. 75) към КП от 1986 г. (копие към корица) имот пл. № 145 е записан на ОКС, а съседният имот пл. № 47 – на АПК (л. 73).

Оградата между тези два имота е масивна и съгласно забележката в Условните знаци, одобрени от Началника на Главното управление по геодезия и картография, в сила от 1.І.1972 г. принадлежи на имота, към който е поставен знакът т.е. на ОКС.

Съгласно чл. 13, ал. ал. 1 и 3 ЗЕКНРБ (отм.) държавните органи и социалистическите организации са били длъжни да изпращат на службите по териториалните кадастри препис от акта, с който се извършва промяна на вещните права върху недвижимите имоти, на техните граници и др.

Въпреки това не може да се предполага, че имотът е записан на ОКС в разписния лист, защото при съставянето на кадастралния план, е представена графичната част на Разпореждането на КСК, която впоследствие е изгубена.

Предположението за законосъобразност на административната дейност, макар и прието в мотивите на Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, не се прилага в съдебната практика.

За записването в разписния лист към плана това предположение не може да се приложи, защото записването може да е извършено въз основа само на владението, макар и от кооперативна организация.

В процесния случай то не може да се приложи и защото ищецът въобще не се е позовал на записването и не е поискал събиране на доказателства, от които фактът е можело да бъде пряко установен: По същия КП в имот пл. № 145, записан на ОКС, е нанесена в кафяв цвят т.е. попълнена след създаването на плана, сграда с рампа, заради която може да се приеме, че се е извършвала товаро-разтоварна дейност. Достъпът до сградата може да се осъществи през входа на площадката на ОКС, но и от булеварда. Сградата е означена с 2МЖ т.е. е жилищна със стопански пристройки и навес, а не склад с канцелария. Поради това не може да се направи връзка единствено с ОКС. Ищецът обаче е можел да представи скицата-виза за построяване на сградата, издадена върху графичната част на Разпореждането на КСК, което не е сторил.

Поради това и на този етап не би могло да се приеме друго за границите на терена на ОКС.

Със заповед № Г-25 от 28.03.1991 г. на Председателя на комисията по ТСУС (л. 91) е одобрено ИЗРП, според което в южната част на площадката се предвижда жилищен комплекс от 9 жилищни и 2 обслужващи сгради (л. 202-203 и цветно копие към корица).

В обясненията си в откритото съдебно заседание на 23.04.2021 г. в. л. В. сочи, че към 1991 г. в плана е нанесена масивна ограда по източната граница на терена (л. 249 гръб) т.е. регулацията именно по оспорената заповед е приложена.

От комбинираната скица към заключението на вещото лице (л. 247) е видно, че част от процесния имот е включена в терена за жилищните сгради.

От представеното от ищеца заверено копие (л. 8) се установява, че със заповед № Г-18 от 04.02.2000 г. на Кмета на Община Варна, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ във връзка с чл. 6, т. 7 ЗТСУ и чл. 84, ал. 2 ППЗТСУ и писмо вх. № РТС-94(2157) от 09.08.1999 г., т.е. в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството, е одобрено изменението на ЗРП на площадката на "Кооптърговия", както е показано в червен и син цвят: 1. относно застройката: отпадане на многоетажните жилищни блокове в терена, отреден за жилищно строителство; 2. предвиждане на нова двуетажна складова застройка в обособени парцели; 3. относно регулацията: отпадане на обслужващите улици във връзка с ЧИЗРП; обособяване на нови парцели: "Кооптърговия" – I, II, III, IV, V, VI и предвиждане на нова обслужваща улична мрежа и парцел VII-за озеленяване. Цветовете личат върху копие към корица.

В обясненията си в съдебното заседание вещото лице В. (л. 249, гръб) сочи, че регулацията от 1991 г. не е приложена. Изменението от 2000 г. има обратно действие (Сокеров, Л. др. Териториално-устройствено планиране и селищно изграждане. С.: ДИ Техника, 1985, с. 213).

От представените от ответника копия е видно, че са издадени заповед № Г-7/08.01.2008 г. на Главния архитект на община Варна, с която, на основание чл. 134, ал. 2 и  е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХХV-246 от кв. 5 по плана (в плик към корица) и констативен протокол (л. 88), че заповедта е влязла в сила.

Протоколът е оспорен. Ответникът е заявил, че ще се ползва (л. 137).

Преписката е представена и приложена в цялост към корица.

Тя има значение за спора само, доколкото част с площ 78 кв. м от ПИ 377 попада в УПИ №№ ХХV-245 и ХХVI-246 в кв. 5 (л. 87).

Заповедта няма отчуждително действие.

За оспорванията на документи, с оглед обстоятелствата, няма правен интерес, поради което съдът не следва да се произнася по тях.

лист трети от решение от 05.07.2021 год. по гр. д. №189/20 г. ВОС, ХІІ-ти състав

 

В писмо peг. № ОСИСД19004819ВН_003ВН/11.10.2019г. (л. 87) е вписано, че ПУП ПРЗ от 2008 г. не е приложен.

Ищецът е подал (л. 9) заявление вх. № 01-40789/10.02.2015 г. до СГКК за изменение на КККР, като се променят границите на ПИ № 10135.3511.20, заличат се ПИ №№ 10135.3511.19 и 377 и се отразят нови ПИ №№ 1465-1468.

От представения от ответника заверен препис (л. 81) се установява, че е съставен акт № 10237 от 28.08.2019 г. за частна общинска собственост върху ПИ № 10135.3511.377, придобита по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС т.е. предоставен на община Варна със закон. Придобивното основание не е посочено в акта, нито е уточнено от ответника в настоящия процес.

Само защото ищецът не установи по-широки граници на терена на ОКС, не може да се приеме, че е придобил собствеността на твърдяното основание.

Искът за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв, тъй като юрисконсултът не се е явявал в откритите заседания.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "Кооптърговия" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Възраждане", ул. "Трети март" срещу Община Варна за приемане за установено правото на собственост на дружеството върху недвижим имот, находящ се в град Варна, район "Младост", ж. к. "Възраждане", представляващ парцел VII-за озеленяване, с площ от 1344 (хиляда и триста и четиридесет и четири) кв. м – реална част, при границите на имот проектен идентификатор № 10135.3511.1467 по скица на л. 13 от делото, от поземлен имот с идентификатор № 10135.3511.377 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и единадесет, триста и седемдесет и седем), целия с площ от 5 623 кв. м по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед 18-755-28.01.2016 г. на Началника на СГКК-гр. Варна, основан на твърдение за придобиване чрез преобразуване от "Кооптърговия" ЕООД, а от праводателя – чрез преобразуване от "Кооперативно предприятие – кооптърговия", а от това предприятие – чрез продажба с нотариален акт № 219, том 2, рег. № 1196, дело № 221/1998 г., вписан в СВ вх. рег. № 12536 от 23.12.1998 г., акт № 7, том XXXVI, дело № 11208, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Скицата на л. 13 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА "Кооптърговия" АД с. ЕИК, с. а. да заплати на Община Варна сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: