№ 1835
гр. Варна, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20223100501993 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Въззивникът В. Т. Т., редовно призован, се явява лично.
Въззивникът Н. С. Т., редовно призована, не се явява.
За двамата въззивници се явява адв. Н. Т. , редовно упълномощен и
приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна И. Д. К., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Е. Е., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
СЪДЪТ, като взе предвид, че вписаната в списъка на лицата за
призоваване в качеството на въззиваема страна М. Д. И. не е страна във
въззивното производство, намира, че списъкът следва да бъде коригиран чрез
заличаването и от същия.
́
В този смисъл, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА вписаната в качеството на въззиваема страна М. Д. И. от
списъка на лицата за призоваване.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., и насрещна въззивна жалба, подадена от И. Д.
К., чрез адв. Е., двете жалби срещу Решение №262469/18.08.2021 г.,
постановено по гр. д. №9414/2016 г. по описа на РС - Варна.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост,
евентуално незаконосъобразност на решението в някои от обжалваните от
въззивниците части, както и неправилност и необоснованост на решението в
останалите от обжалваните от въззивниците части. Жалбоподателите В. Т. Т.
и Н. С. Т. излагат, че предвид формулирането на предявените от двете ищци
претенции за обезщетение за ползите, от които са лишени поради личното
ползване на имотите от ответниците, докладването им по този начин от
първоинстанционния съд и поисканите доказателствени искания, те приели,
че предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърдят, че не
били събрани доказателства да са получили наемна цена в уговорения по
договор за наем размер. Поддържат, че щом са осъдени да заплатят
обезщетение за ползването на имотите, то по делото било установено, че са
владяли същите като свои, а не са ги държали за ищците. Сочат, че
погасителна давност за вземанията им за извършените подобрения не е текла,
докато са владяли имотите. Посочват, че Н. Т. не е предявявала искова
претенция срещу ищците за извършени в имота на ул. „Габрово“ №28
подобрения.
По изложените съображения отправят следните искания:
2
1) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К. сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв.
м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на
VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
№10135.1506.603 и находящите се в него сграда с идентификатори №
№10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на 2832,50 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната
за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за едноетажната монолитна
пристройка на един етаж с площ от 54 кв. м., покрито с метална конструкция
дворно място с площ от 193 кв. м., или всичко застроена и незастроена площ
от 247 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Габрово“ №28, представляващ имот
в кв. 98, по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор №10135.1506.675 и находящата се в него сграда с
идентификатор №10135.1506.675.2, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявените искове да бъдат обезсилени, евентуално отхвърлени;
2) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“
№15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на
2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“
№28, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал.
3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат
обезсилени, евентуално отхвърлени;
3
3) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К. сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв.
м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на
VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
№10135.1506.603 и находящите се в него сграда с идентификатори №
№10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;
4) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“
№15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявеният иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;
5) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума
в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., е отхвърлена претенцията му за разликата до пълно предявения
размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго
решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;
6) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на Н. С. Т. да й бъдат заплатена от И. Д. К. сума в
размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
4
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., е отхвърлена претенцията й за разликата до пълно предявения размер
от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с
което предявеният иск да бъде уважен изцяло;
7) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му
за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло;
8) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на Н. С. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му
за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло;
9) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, е
отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума в
размер на 7823,20 лв., съставляваща 3 подобрения, извършени в имот на ул.
„Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на
осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде уважен;
10) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде
5
заплатена от И. Д. К. сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения,
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени
през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и прекратяване на производството по
този иск, евентуално за постановяване на друго решение, с което искът да
бъде уважен;
11) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, е
отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъде заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и
постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен;
12) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде
заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода
на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 1611,55 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и
прекратяване на производството по този иск, евентуално за постановяване на
друго решение, с което искът да бъде уважен.
Не релевират доказателствени искания. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И. Д.
К., чрез адв. Е., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваните му от Т.и части. Отправя искане за потвърждаване на решението
в тези части. Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна
жалба от И. Д. К., чрез адв. Е., в която са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните от
6
въззиваемия части. Жалбоподателят И. Д. К. твърди, че в предявената от Т.и
молба по сметките били посочени различни СМР от приетите от съда за
периода от 2014 г. до 2018 г. Сочи, че някои от извършените СМР не
представлявали подобрения в имота. За да приеме, че подобренията били
извършени от наследодателите на Т., първоинстанционният съд се позовал
само на свидетелски показания, вместо да обсъди доказателствената
съвкупност в цялост. Поддържа, че нито гласните доказателства, нито
експертното заключение, са опровергали 4 участието на останалите
съсобственици към 2000 г. - 2001 г. в процедурата по смяната на
предназначението на имота, което се установявало от писмените
доказателства, в които всички били посочени като собственици и
инвеститори. Твърди, че работата била възлагана от всички съсобственици, не
само от Темелко Т., и затова давността по претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС
била изтекла между наследниците през 2005 г. – 2006 г.
По изложените съображения отправя искания за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, както следва:
1) в частта, с която е осъдена да заплати на В. Т. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15, в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД;
2) в частта, с която е осъдена да заплати на Н. С. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище" №15, в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД;
3) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство М.М.Б., да заплати на В. Т. Т.
сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15, в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018
г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД;
7
4) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство М.М.Б., да заплати на Н. С. Т.
сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище" №15, в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г.
на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., с който насрещната жалба
се оспорва като неоснователна. Навеждат доводи, с които обосновават
правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от К. части.
Отправят искане за потвърждаване на решението в тези части. Претендират
разноски. Не релевират доказателствени искания.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
нашата депозирана въззивна жалба. Поддържам отговора по насрещната
въззивна жалба. По отношение на втората ни жалба срещу отказа да се
допълни решението имате постановено решене, което не сме оспорили, то е
влязло в сила. Не претендираме разноски на тази фаза.
АДВ. Е.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна, поддържаме отговора и
възраженията в него. Поддържам насрещната въззивна жалба, оспорвам
възраженията на насрещната страна. Претендираме разноски, представям
списък за сторени такива.
По представения списък на разноски от процесуалния представител на
въззиваемата страна, придружен с доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с
доказателства за извършени такива.
8
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Е.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Настоящото производство поставя пред вас два принципни
правни въпроса. Първият от тях е има ли разлика в претенцията за заплащане
на обезщетение за лично ползване на съсобствен имот от иска за заплащане
на част от наемната цена, която един от съсобствениците е получил при
отдаване на имота под наем. Първоинстанционният съд смесва тези две
различни правни фигури, които се намират в два различни текста на Закона за
собствеността и е произнесъл едно решение, с което сме осъдени да заплатим
обезщетение за лично ползване при безспорно установено по делото
обстоятелство, че имотът се дава под наем. Ето защо, считам това решение в
частта, в която спрямо нас са уважени претенциите, за недопустимо, защото
то е постановено по иск, който е различен от този, който разгледа
първоинстанционния съд. Ако приемем, че искът е за заплащане на
получената от нас наемна цена, както бе докладван иска, то тогава този иск е
недоказан. Доказа се, че има договори за наем, които ние сме предоставили,
но за това, че има плащане по тях, няма никакви доказателства. Плащането е
позитивен факт, ние няма как да го докажем. В това дело доказателства да
сме получили наем не се събраха. С оглед на горното решението в тази част,
ако приемете, че трябва да се смени правната квалификация и разгледа иска
така, както го е приел за раждане първоинстанционния съд, то същият следва
да бъде отхвърлен.
По повод на нашата претенция принципният правен въпрос, който се
поставя тук е откога тече погасителна давност за подобренията, извършени в
съсобствен имот. В хода на производството безспорно се установи, че
доверителят ми, заедно със съделителя, който почина в хода на процеса и не е
страна сега, са отдавали имота под наем, владели са го за себе си, считали са
го за свой, пренебрегвайки наследодателката на ищците и самата ищца в
9
делото, получавайки изцяло доходите от имота, отнасяйки се към този имот
като към собствен, извършвайки ремонти в него и като са били в държане,
владение на подобренията чрез наемателите, които са допуснали в имота. С
оглед на горното и съгласно трайно формираната съдебна практика
погасителната давност за подобрения, извършени в съсобствен имот следва
да се счита, че тече в първото заседание от втората фаза на делбата, когато
тази претенция може да бъде предявена, защото оттогава ние сме във
владение на имота. То е смутено с предявяването на иска за делба, но по
отношение на извършените подобрения, момента от който можем да ги
искаме, е първото заседание на втората фаза. Затова и това е началният
момент, от който тече погасителната давност.
По отношение на втората ни жалба и второто решение, което така или
иначе само отказва допълване на първоинстанционното, моля да съобразите
следното:
В хода на процеса една от ищците почина. Заявил съм, че претендирам
изменение на претенциите, съгласно заключението на вещото лице.
Първоинстанционният съд го е приел, че то е само за личното вземане на
преживялата ищца, която е и дъщеря на починалата такава. По мое убеждение
изменението на претенцията по начина, по който съм го заявил в съдебно
заседание, касае всички наши претенции. Ако приемете този аргумент, следва
в тази част да бъде изменено решението на първоинстанционния съд.
Моля да постановите решение в този смисъл.
АДВ. Е.: Считам, че правната квалификация на иска, с който се
претендира обезщетение за ползване, не за лично ползване на обекта, е дадена
правилно от съда и е зададена правилно от нас в исковата претенция, в
претенцията по сметки във втората фаза на делбата. Никога не сме твърдели,
че лично се ползва, а че се отдава под наем, за което има достатъчно събрани
писмени и гласни доказателства, включително и от свидетели, водени от
другата страна. Ето защо считам, че този иск правилно е квалифициран като
правилно предявен. Отделно от това са налице достатъчно събрани
доказателства, че е отдаван под наем. Не е нужно да се доказва какъв е
размерът на наема, след като другата страна не предоставя такива данни, а и
ние нямаме откъде да ги вземем. Затова и сме поискали съдебна експертиза,
която в крайна сметка установи близки стойности до тези, които са били
10
уговорени с договора за наем, така че поне толкова лицата са взимали от него.
Ние държим на това, че след като те са имали писмено основание да
получават наемната цена, би трябвало да са я получили или да направят
всичко възможно да я получат, а от друга страна тя им е дължима, т.е.
подлежи на събиране от другите страни, дори и по принудителен ред. Няма
как доверителките ми да се възползват от този договор за наем, т.е. да
получат това, което им се полага в наемния договор. Разсъждавали сме в
отговора на въззивната жалба върху този въпрос, моля да имате предвид
съображенията ни досежно това.
Отделно от това, по втория поставен въпрос от насрещната страна, а
именно претенциите им по сметки относно извършени подобрения в имота,
отново сме посочили и събрали достатъчно доказателства, че още от 1993-
96г. са правени основно подобрения в имота на ул. Панагюрище № 15, че
наследодателката на доверителките ми, откъдето те черпят права в
наследствената маса, е участвала, има я записана в документацията, тоест,
имало е знание на другата страна за права на други лица, не само на техни,
както твърдят и във въззивната жалба и в съдебно заседание. Няма да
повтарям отново аргументите, които сме изложили. Моля да ги имате
предвид при постановяване на решението, както и тези в писмените защити
пред първата инстанция.
Моля да уважите нашата жалба и оставите без уважение жалбата на
насрещната страна.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
АДВ. Т.: Самият факт, че обезщетението за ползване на имота се
определя през пазарната наемна цена, която би могла да се получи при
отдаване на имота под наем, е показателно. Първоинстанционният съд е
смесил двете възможни претенции- за лично ползване и за обезщетение през
наем. През пазарната наемна цена, която би могла да се получи, се определя
обезщетението за лично ползване, а когато имотът е отдаден под наем- от
реализираните доходи. Не са доказаха такива.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
11
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12