Решение по дело №391/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. С., Х. М. С. и К. П. З. против решение № 6046/03.08.2011 г., постановено по гр. дело № 4031/2010 г. по описа на Районен съд Б.. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на постановеното решение. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, е постъпил отговор от адв. Б, пълномощник на Х. Б., ищец пред първоинстанционния съд. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Постъпил е и писмен отговор от адв. Ю, пълномощник на К. Б. – Д, ищец пред първоинстанционния съд. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Б. е предявен иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР от Х. А. Б. и К. А. Б – Д за признаване на установено по отношение на Т. Т. С., А. А. С., Х. М. С. и К. П. З., че наследодателката на ищците- В Л Ба към 1976 г. /момента на одобряване на кадастралния план със Заповед № 2199/ 10.05.1976 г./, е била собственик на основание наследство, отказ от наследство, респ. двамата ищци- Х. А. Б. и К. А. Б – Д към 10.05.2006 г., когато е одобрена кадастралната карта на Б. със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК- гр. София, на основание сделка- дарение и наследство, са собственици на 15 кв. м., която площ неправилно е заснета като принадлежаща към имот с идент. № 04279.612.169, поради допусната грешка в кадастралния план на гр. Б., одобрен със Заповед № 2199/ 10.05.1976г., която грешка е допусната и в кадастралната карта и регистър към нея, одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК- гр. София, касаеща имотната граница между имот с идент. № 04279.612.170 и имот с идент. № 04279.612.169, представляваща права линия между две точки- ъгъла на триетажната жилищна сграда /изградена в имот с идент. № 04279.612.169/, собственост на ответниците и ъгъла на стрехата на старата жилищна сграда /изградена в имот с идент. № 04279.612.170/ и продължаваща до дъното на двата съседни имота в североизточната част на имот № 04279.612.170 или северозападната част на имот с идент. № 04279.612.169, като се приеме, че вярната граница в тази част на имотите, е тази по одобрения кадастрален план със Заповед № 4244/ 30.07.1955 г.

Към исковата молба е приложен отказ на началника на СГКК Б. за изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на град Б., изх. № 94-10897-01-10-1638 / 08.10.2010 г.

Искът по чл.53, ал.2 ЗКИР е установителен и цели установяване правото на собственост на ищеца върху спорната част от имот към минал момент- към момента на одобряване на плана, за който се твърди, че отразява неточното му заснемане.

Ищците Х. А. Б. и К. А. Б – Д са наследници на В Л Ба. Наследодателката В Б е наследник на Л М Ц. Видно от Удостоверение за наследници № 626/ 17.04.1996 г., издадено от Община Б., след смъртта си Л М Ц, е оставил за свои наследници С И Ц, В М, Й С, П С и В Л Б.

Видно от приложените по делото Нотариален акт за дарение № 93, том ІV, нот. д. № 1390/ 1993 г. по описа на СВ гр. Б., Заповед № 25/ 1974 г. за отчуждаване на ГНС гр. Б., Договор за покупко- продажба по реда Наредбата за държавните имоти от 07.05.1990 г., Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 22, том ІV, нот. д. № 644/ 1979 г., Нотариален акт № 80, № в регистъра 1512, нот. дело № 195/ 1923 г., Удостоверения за отказ от наследството вх. № 416/ 11.11.1976 г. и № 132/ 17.03.1975 г., ищците се легитимират като съсобственици, при равни квоти, на поземлен имот, който по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД- 18- 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София е с идентификатор № 04279.612.170, площ за имота от 296 кв. м., при съседи: имот с идентификатор № 04279.612.171, имот с идентификатор № 04279.612.176, имот с идентификатор № 04279.612.169 и имот с идентификатор № 04279.612.165, находящ се в гр. Б., ул. “Х. Т.” /Батуми/ № 34, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване до 10 м. Ищците се легитимират като собственици на 3/ 4 ид. ч. от имота, на основание правна сделка- дарение, и на 1/ 4 ид. ч. по наследство от майка си- Василка Лазарова Бърдарова, починала на 23.09.2004 г.

В производството пред районния съд са назначени две съдебно- технически експертизи, изпълнени от вещото лице инж. А и вещото лице инж. Л.. Във въззивното производство служебно от съда е поставена допълнителна задача към вещото лице инж. Л. за изготвяне на комбинирана скица към приетата в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, изпълнена от същото вещо лице.

От заключението на съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И А, се установява, че целият кв. 42, отреждането е за Окръжна библиотека и няма отделни парцели, поради което и придаваеми части. Отразената граница между собствените на страните имоти, по кадастралната карта била идентична на границата по плана от 1976 г. Сравнявайки, границата между двата имота, по плана от 1955 г. и по кадастралната карта, вещото лице установява съществено различие между тях- по първия план от 1955 г., границата била права линия, а по втория, този от 1976 г. - не е права линия. Площта на имот с идентификатор № 04279.612.170, която била показана в имот № 04279.612.169, в сравнение с плана от 1955 г., била 16 кв. м. Кадастралната карта не отразявала действителното положение на място. Границата между двата имота от триетажната сграда до дъното на парцела, по кадастралната карта, одобрена през 2006 г., не съвпадала с границата между двата имота, пак в тази част по плана от 1955 г. Върху представеното копие от скица от кадастралната карта, неразделна част от заключението на вещото лице, в червено е границата по плана от 1955 г., а в зелено, така както е на място. Предвидените мероприятия по кадастралния план от 1955 г. не били реализирани и се наложило изменение на уличната и дворищна регулация през 1966 г. Регулацията по плана, одобрен със Заповед № 4244/ 30.VІІ.1955 г., не била приложена. Нямало приложен план по отношение и на двата имота. Имот с пл. № 1864, кв. 117, по плана от 1955 г., към момента на изработване на кадастралната карта, е имот 2752, кв. 42. Изменение на плана липсвало през 1966 г., а изменението на кадастралната граница, настъпило през 1976 г., се запазило и до момента, вкл. и с одобряването на действащата кадастрална карта. Площта на ПИ с идентификатор № 04279.612.170, отразена в кадастралната карта била 296 кв. м., а съгласно Нотариален акт № 93, том ІV, дело 1390, от 17.08.1993 г., 290 кв. м.

От заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещото лице геодезист инж. Л., се установява, че първият регулационен план, в който са включени процесните имоти, е плана от 1923 г. - 1924 г., а първия кадастрален план за тях- от 1955 г., при който границите между имотите представляват прави линии. През 1966 г. е изменена дворищната регулация на квартала, но тъй като дворищно- регулационните линии между парцелите покриват имотните граници, не е имало повод за уреждане на регулационни сметки. В регулационният план от 1976 г. имотите са отреждани за обществени мероприятия, а именно училище и библиотека и не е имало повод за уреждане на регулационни сметки за предаваеми части. По плана от 1996 г. правите линии между имотите са добили дъгообразна форма. Вещото лице е представило и таблично информация за промяната в площта на имотите по различните планове.

В настоящото производство е приета комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. Л. по заключението, изготвено в първоинстанционното производство.

От експертните становища на вещите лица- инж. А и инж. Л., се установява, че за първи път процесните имоти фигурират в регулационния план от 1923 г., но не като самостоятелни такива. Първият план, в който процесните имоти са показани като самостоятелни такива, е този от 1955 г. По същият е извършено отразяване и заснемане на самостоятелните имоти в рамките на УПИ ХІІІ, който е отреден за имоти 1863, 1864 и 1865, кв. 117. Вещите лица установяват, че по РП от 1955 г., между двата процесни имота- 1864 и 1865 няма регулационна линия, поради което не стои за изследване въпросът дали РП е приложен, и съответно следва ли да се уреждат регулационни сметки. С РП от 1966 г., одобрен със Заповед № 739/ 07.08.1966г. между процесните имоти е налице поставена регулационна линия, като за имот пл. 1863 и 1864, се отрежда парцел ХVІ, а за имот пл. № 1865 парцел ХVІІ. Вещото лице инж. А обаче е категорично, че границата по РП от 1966 г. между двата парцела припокрива изцяло кадастралната граница между имотите по кадастралния план от 1955 г., т. е. налице е пълно съвпадение на имотната и регулационната линия по плановете. С плана от 1976 г. границата между процесните имоти се променя, вече не е права линия, границата се променя и минава по калканната стена на жилищната сграда на ищците, като отклонението е с общо около 16 кв. м.

Не е установено да е налице законова предпоставка за промяна на границите, по плана от 1955 г., с плана от 1976 г. и доколкото е налице категорично заключение на вещите лица, че е налице несъотвествие между предвижданията на плана от 1955 г. и действителното фактическо положение, пренесло се и в плана от 1976 г., следва да се приеме за основателна исковата претенция за грешка, допусната при изработването на плана от 1976 г., досежно вярната кадастрална граница между имоти пр. № 2751 и № 2752, като освен в плана от 1976 г., тази грешка е възпроизведена впоследствие и в плановете от 1996 г. и 2006 г., когато се приема действащата кадастрална карта.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

Искът е доказан по своето основание и следва да бъде уважен, като въззивния съд приема за неоснователни всички възражения, правени от ответната страна. Относно възражението, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. Това възражение е правено и пред районния съд, който го е обсъдил. Ицщите са наследници на В Л Б, която пък е наследник на Л М Ц. Видно от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 80, дело № 195/1923 г. наследодателя е придобил процесния имот по силата на сделка. В Б е придобила имота на основание наследство и отказ от наследство от страна на наследниците на Л Ц и въз основа на договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти.

Неоснователно е и възражението, че площта на имота на ищците била непроменена от момента на придобиването му до 2006 г., като след това дори се увеличила с 6 кв. м. Предмет на установяване в производството по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР е доказване на обстоятелствата, от които ищецът черпи твърдяното си право на собственост към момента на заснемането на имота в плана, в който е допусната грешката. Искането е свързано с установяване на непълнота или грешка при отразяване на имота в кадастралния план като основа на последващите териториално- устройствени предвиждания. Измененията в квадратурата на имота са ирелевантни. И двете вещи лица в заключенията си сочат, че първия план, в който са показани процесните имоти като самостоятелни обекти, е този от 1955 г. Следващият план е от 1976 г., в който границата между имотите е променена – от права линия – начупена линия и тази грешка е възпроизведена впоследствие и в плановете от 1996 г. и 2006 г., когато се приема действащата кадастрална карта.

С оглед на изложеното, съдът счита, че решението на Районен съд Б. следва да бъде потвърдено.

Ищците в първоинстанционното производство- въззиваеми в настоящото, са поискали присъждане на разноски и са представили списъци по чл.80 ГПК за сторени такива за възнаграждение за адвокат в размер от по 250 лв. С оглед изхода на спора жалбоподателите А. А. С., Х. М. С. и К. П. З. следва да бъдат осъдени да заплатят на Х. А. Б. сумата в размер на 250 лв., представляваща сторени разноски в производството за възнаграждение за един адвокат и на К. А. Б- Д сумата в размер на 250 лв., представляваща сторени разноски в производството за възнаграждение за един адвокат.

Във въззивното производство служебно от съда е поставена задача на вещото лице инж. Л. да изготви комбинирана скица, която да отразява положението на имотите по плана от 1976 г.- 2006 г. Съдът е определил възнаграждение на вещото лице в размер на 230 лв. Разноските по изготвянето на комбинираната скица следва да бъдат възложени на двете страни по равно, по 115 лв.

Воден от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6046/03.08.2011 г., постановено по гр. д. № 4031/2010 г. по описа на Районен съд Б..

ОСЪЖДА Х. А. Б., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Г. П.” № 11 и К. А. БЪРДАРОВА- ДИМОВА, ЕГН *, с адрес: гр. Русе, бул. “Цар освободител” № 86, вх. 5, . 8, ап. 14, и със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. П.” № 11 да заплатят по сметка на Окръжен съд Б. сумата в размер на 115 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице инж. Л. за изготвяне на комбинирана скица.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 1, Х. М. С., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 2 и К. П. З., ЕГН * с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 3 да заплатят по сметка на Окръжен съд Б. сумата в размер на 115 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице инж. Л. за изготвяне на комбинирана скица.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 1, Х. М. С., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 2 и К. П. З., ЕГН * с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 3 да заплатят на Х. А. Б., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Г. П.” № 11 сумата в размер на 250 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 1, Х. М. С., ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 2 и К. П. З., ЕГН * с адрес: гр. Б., ул. “Х. Т.” № 32, . 3 да заплатят на К. А. Б- Д, ЕГН *, с адрес: гр. Русе, бул. “Цар освободител” № 86, вх. 5, . 8, ап. 14, сумата в размер на 250 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: