РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Светлана Петкова
при секретаря Цветослава Гулийкова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдия И. в.гр.дело N: 2 664 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
С решение № 43142 от 04.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 67 984/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 79 състав е признато за установено по предявени от „Е.И С.“
ЕООД, ЕИК ********* срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********* установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, че З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи на „Е.И С.“ ЕООД сумата от 8 609,00 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № 4704140530000284 за причинени имуществени вреди на
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ ********, вследствие на настъпило в гр.Драганещ –
Олт, Румъния ПТП от 22.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.07.2017 г. до окончателното плащане,
както и сумата 2 410,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 25.09.2014 г. до 25.06.2017 г., като за разликата до пълните предявени
размери, съответно в размер от 10 000,00 лева относно главницата и 2 797,02
лева относно обезщетението за забава исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Със същия съдебен акт ответникът З.
„Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати на ищеца „Е.И С.“ ЕООД на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 1 253,69 лева – разноски
за заповедното производство по ч.гр.д.№ 43 992/2017 г. по описа на СРС, 79
състав, както и сумата 780,03 лева – разноски за исковото производство съобразно
уважената част от исковете, а ищецът „Е.И С.“ ЕООД е осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 36,11 лева – разноски за исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу така
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е
депозирана въззивна жалба от ответника З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ***, като в
жалбата се поддържа, че решението в атакуваната от ответното дружество част е
неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. Навеждат се доводи, че е ограничил правото на защита на ответника,
като не е коментирал наведеното възражение за преминаване по „затворени
забранени и сигнализирани за тази цел пътни участъци“, което изключение е
залегнало в подраздел VІІІ „Предохранителни мерки“ на Общите условия, което се
е мултиплицирало в неправилни крайни изводи от страна на съда, като се сочи и
че такова възражение този съд е допуснал и поради непроизнасянето по всички
наведени от ответната страна възражения и в частност – по твърдението за
нарушение на задължения, произтичащи от конкретни разпоредби на Общите условия
към застрахователния договор, като е приел липсата на основанията, предвидени в
чл.207 КЗ /отм./ като основание за мотивиране на отказ от изплащане, както и
липсата на предпоставките за мотивиране на отказ на основание чл.211 КЗ /отм./.
Сочи се и че решението е постановено при неправилно интерпретиране на
доказателствения материал спрямо приложимите разпоредби на КЗ /отм./; че
неправилно СРС възприема действията на водача на товарния автомобил –
преминаване пред подлез с височина от 3,5 м. при положение, че височината на
управляваното от него превозно средство е 4101 мм, че не се явяват предпоставка
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с наведени неправилни
изводи в насока, че от една страна – водачът на застрахования не е действал
умишлено, а от друга, че поведението му не било значително с оглед интереса на
застрахователя, което виждане не държи сметка за легалната дефиниция на
понятието „застрахователен риск“, което е обективно съществуващата вероятност
от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице, с което
законодателят е предвидил, че застрахователният риск и неговото осъществяване
следва да е независимо от волята на застрахованото лице и да е с несигурен
характер. Релевира твърдения, че в случая поведението на водача на
застрахования, изразяващо се в явно неспазване на пътните знаци на мястото на
настъпване на ПТП и преминаване под мост, чиято височина е с 60 см. по-ниска от
тази на камиона, преодолява тази несигурност и неизвестност; че предвид горното
странни са изводите на СРС, че доказаното неизпълнение и неполагането на грижа
на добър стопанин били незначителни с оглед интереса на застрахователя; че
повече от ясно е, че интересът на застрахователя предполага застрахователният
интерес да е несигурно проявление, което не зависи от волята на застрахования,
а манифестиране на този интерес се явяват и ограниченията в общите условия, на
които жалбоподателят се е позовал, в т.ч. и ограниченията за непреминаване през
забранени пътни участъци, каквато забрана е въведена с нарушения от водача
пътен знак за товарни автомобили с височина по-голяма от 3,50 м. Инвокирани са
съображения и че действията на застрахования пряко кореспондират на
предвидената възможност за отказ в общите условия, посочена от жалбоподателя по
т.1.1, подраздел VІІІ; че това поведение представлява нарушение на изискванията
на чл.207 КЗ /отм./, което е скрепено със съответната санкция, установена в
общите условия към застрахователния договор; че е налице договорно
неизпълнение, което застрахователят обвързва с възможността за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, като не намира опора в закона изводът
на СРС, че застрахованият е следвало да действа умишлено, тъй като възможността
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.211, т.2 КЗ /отм./
не въвежда ограничение за умишлено договорно неизпълнение, а умисълът
съставлява самостоятелно основание, прогласено в чл.211, т.1 КЗ /отм./, което в
случая не е извеждано. На последно място се счита, че санкцията за проява на
груба небрежност следва да се приложи към размера на иска, както е предявен,
който в дадения казус не е предявен като частичен и ирелевантно за спора се явява
изчислението на размер надхвърлящ цената на иска, както и че когато стойността
на загубата надхвърля застрахователната сума санкционната последица следва да
се приложи по отношение на договорената застрахователна сума.
Моли да се отмени решението в обжалваната
от дружеството част и да постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите
претенции като неоснователни. Не претендира разноски за въззивното
производство.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен самостоятелен отговор на въззивната жалба от насрешната
страна по нея – ищецът „Е.И С.“ ЕООД, а такъв е
инкорпориран в подадената от последния насрешна въззивна жалба. Със същия се оспорва
въззивната жалба на ответника като неоснователна, като са релевирани доводи, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че застрахователното събитие не
представлява груба небрежност от страна на водача на товарния автомобил; че
застрахованият е изпълнил всички задължения при настъпване на събитието, които
твърдения са потвърдени от приетата автотехническа експертиза и показанията на
свидетеля – водач на товарния автомобил, поради което отказът за изплащане на
застрахователно обезщетение е неоснователен. Отразено е, че от свидетелските
показания се доказвало, че водачът не е забелязал знак, ограничаващ височината
до 3,5 м.; че през моста преминават безпроблемно и по-високи от 3,5 м. товарни
автомобили, тъй като там имало фабрика, че водачът е заявил, че щетата е
настъпила на средата на моста, безпроблемно е преминал през металната
осигуровка, позволяваща да се види възможно ли е преминаването и че щетата е
настъпила при разминаване с друг товарен автомобил и поради издигната от едната
страна пътна настилка, с оглед на което в процеса не се доказва груба
небрежност, нито че водачът е действал умишлено при настъпване на процесното
ПТП. Поддържа се, че проявата на груба небрежност не е предвидена от
законодателя сред случаите, в които застраховател по имуществена застраховка
може да откаже заплащането на застрахователно обезщетение; че единственото
изключение е умишленото причиняване на застрахователно събитие по чл.211, т.1 КЗ /отм./, каквото не се сочи от ответното дружество, както и че предвид
формулировката на императивната разпоредба на чл.211 КЗ /отм./, в която преди
изброяването е използван изразът „само“, клаузата в общите условия на
застрахова-теля, въвеждаща като предпоставка за отказ за изплащане на
обезщетение причиняването на увреждането в резултат на проява на груба
небрежност е нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Релевирани
са доводи и че отказът на застрахователя да бъде заплатено застрахователно
обезщетение следва да бъде мотивиран и в него да бъдат посочени всички
обстоятелства, които го мотивират, като непосочването на определени такива води
до това, че застрахователят не би могъл да се позове на тях, за да извърши
последващ отказ, в случа че бъде установено, че не са налице посочените в
първоначалния отказ основания за това; че обратното би довело до злоупотреба с
право от страна на застрахователя, както и че от приложеното към исковата молба
писмо на З. „Б.В.И.Г.“ АД, съдържащо отказ за
плащане поради „грубо нарушаване на установените технически и технологични
правила за експлоатация и ремонт на ППС“, липсва посочване на конкретно
основание за това. Инвокирани са съображения, че е налице задължителна практика
по въпроса кое се квалифицира като груба небрежност при настъпване на
застрахователно събитие и кое се явява значително с оглед интереса на
застрахователя неизпълнение на задълженията по застрахователния договор и като такова е основание за пълен
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение; че такава клауза,
предвидена в общите условия на застрахователя е нищожна на основание
противоречието й с повелителните норми на КЗ, ограничаващи отговорността на
застрахователя да изплати обезщетение.
Моли да се остави без
уважение въззивната жалба на
застрахователя и да се потвърди решението в обжалваната част.
Срещу така постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове относно иска за
главница за сумата от 1 391,00 лева, а по отношение на претенцията за
обезщетение за забава – за сумата 386,67 лева, е депозирана насрещна въззивна
жалба от „Е.И С.“ ЕООД, в която се поддържа, че в тази му част решението е
неправилно и несъобразено със съдебната практика. . Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е определил
процента на съпричиняване от страна на застрахования на 50 %; че законодателят
дава възможност на застрахователя да намали застрахователното обезщетение при
неизпълнение на някои задължения на застрахования при настъпване на
застрахователно събитие, но процентът на съпричиняване от 50 % е твърде висок и
следва да бъде намален, тъй като застрахованият е полагал грижата на добър
стопанин на имуществото си. Водачът е минавал многократно по този участък и е
минавал безпрепятствено, но поради некачествена пътна настилка на моста настъпва
застрахователното събитие; че вината не е изцяло на водача на товарния
автомобил, предвид което справедливо би било да се намали процентът на
съпричиняване до 20 %.
Моли да се отмени
първоинстанционното решение в атакуваната от ищеца отхвърлителна част и да се
постанови ново решение, с което заявените от него претенции да бъдат уважени в
тяхната цялост. Претендира присъждането на разноски по делото.
В срока по чл.263,
ал.3 ГПК не е постъпил отговор на тази жалба от насрещната страна по нея –
ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Софийски градски съд
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, съотв. чл.263, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалваните части, както и че настоящият казус не
попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да
се обсъдят релевираните в жалбата оплаквания относно неговата правилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.208 КЗ
от 2005 г. /отм./ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от
длъжника З.
„Б.В.И.Г.“ АД главно и акцесорно вземания
на „Е.И С.“ ЕООД в размера от 10 000,00
лева и 2 797,02 лева, за което по реда на чл.410 ГПК е издадена на 07.07.2017
г. заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 43 992/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав, което вземане произтича от следните обстоятелства:
застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „Каско на МПС“
с № 4704140530000284 със срок на валидност от 18.12.2013 г. до 18.12.2014 г.
Оспорването
на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК
обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на
установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по
т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№
649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК и мн.др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в
качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му,
както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите,
които изключват или погасяват това спорно право.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 КЗ 2005
г. /отм./, но регламентиращ отношенията – предмет на процесния казус, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл.206, ал.1 или 2 и чл.207, ал.3 от този кодекс.
Не се спори в
процеса, че на 17.12.2013 г. между „Е.И С.“ ЕООД, ЕИК ********* – като
застрахован и З. „Б.В.И.Г.“ АД – като застраховател, е подписана
застрахователна полица № 470413110000437, неоспорена в процеса, по силата
на която превозното средство: полуремарке марка „Шмиц“ с ДК № ******** за
периода от 00,00 ч. на 18.12.2013 г. до 00,00 ч. на 18.12.2014 г. е било
застраховано от собственика му „Е.И С.“ ЕООД при посоченото дружество за
застрахователната сума от 10 000,00 лева /при условия на подзастраховане/ по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, раздел Каско – „Пълно каско“ и раздел
Злополука на лицата в МПС срещу заплащане на застрахователна премия в размер на
255,80 лева при разсрочено плащане.
В полицата е
отразено, че застрахованият е запознат с общите условия към застрахователния
договор, получил е екземпляр от тях и ги приема.
На същата дата е
подписан и добавък 1 към посочената застрахователната полица, с който е
договорено между страните, че в обхвата на застрахователното покритие за
застрахованото по тази полица МПС – полуремарке „Шмитц“ с рег.№ ********, се
включва следният изключен риск от клаузите към раздел „Каско“ – „Умишлен палеж
и взрив“.
От Общите условия по
застраховка Моторни превозни средство по раздел „Каско“ и пътуващите в МПС по раздел
„Злополука на лицата“, в сила от 12.12.2011 г., неразделна част от
застрахователния договор, неоспорени в производството се констатира, че по
клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и Злоумишлени
действия“, както и допълнителни покрити рискове: 1. Кражба или грабеж на МПС,
2. Кражба или грабеж на допълнително монтирано стационарно в салона на МПС
срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия и 3. Противозаконно
отнемане с цел ползване.
В т.ІІ от клауза „Пълно
Каско“ – „Изключения“ е посочено, че застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение за загуби или повреди в случаите, изброени в дванадесет подточки,
които са неотносими към предмета на спора, както и по посочените в раздел „Общи
положения“ изключения.
Съгласно клаузата на т.1.1,
глава VІІІ от раздел „Общи положения“ на Общите условия се констатира, че в
същата е предвидено, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение,
ако загубите или повредите по МПС са вследствие на движение на МПС: извън
обичайни пътища; по наводнени пътища или територии; по затворени, забранени за
движение и сигнализирани за тази цел пътни участъци.
Не е спорно между
страните, че на 22.07.2014 г. е настъпило ПТП с участието на процесния
автомобил. От представения официален документ – протокол серия СР № 6677670 от
22.07.2014 г. на Пътна полиция Драганещ-Олт, Република Румъния, неоспорен по
делото, е видно, че на 22.07.2014 г. в 14,30 ч. на ул.“Н.Титулеску“ под
железопътен мост Б.Ц.С.е управлявал тежкотоварен камион с № ******с полуремарке
с № ******** на пътен участък със знак за ограничение на височината до 3,50 м.
и е ударил с горната част на камиона железопътния мост, увреждайки тази част. В
същия акт е удостоверено, че извършеното нарушение се наказва съгласно
чл.108/1/а/5 и съгласно чл.99/2/ от Правителствена наредба № 195/2002 г., изм.
и е постановено налагането на наказание глоба на стойност 180,00 леи.
Протоколът е подписан от водача Б.Ц.С.без възражения.
Отразените в
протокола за констатиране на ПТП серия
СР № 6677670 от 22.07.2014 г. обстоятелства, в т.ч. и тези във връзка с
наличието на знак за забрана на достъпа на моторни превозни средства с височина
по-голяма от 3,50 м. преди моста /ж.п.прелеза/ на ул.“Н.Титулеску“ в
гр.Драганещ-Олт, се потвърждават и от ангажираното пред СРС писмо-удостоверение
на Инспекторат на Полицията на окръг Олт, Полиция на гр.Драганещ-Олт, Република
Румъния с № 453941 от 07.05.2018 г., неоспорен от ищеца. В същия акт е
удостоверено и че наложената наказателна глоба за допуснатото от водача нарушение
не е била платена на място.
По искане на ищеца са събрани и гласни
доказателства – показанията на Б.Ц.С.. При разпита му същият свидетелства, че
инцидентът на 22.07.2014 г. е настъпил, когато е пътувал празен от гр.Джурджу
за гр.Слатина, за да товари камионът обратно за България, като е карал след три
румънски камиона. Имало е жп мост – отгоре минавала жп линия, а отдолу – пътят,
а преди моста – стойка с висящо желязо, което е ограничител за височина на
автомобила, откъдето е минал спокойно и когато е навлязъл в моста бордът на
ремаркето се е ударил в моста.
Поддържа, че е карал
в средата на моста; че първоначално не е видял знак, след инцидента се е върнал
и е видял един, който е показвал максимална височина 3,80 м., а камионът му е
бил 3,40 ч., както и че полицията му е направила протокол и че няма наказания
от страна на полицията в Румъния.
Настоящата съдебна инстанция не кредитира показанията на свидетеля, че
полицаите и румънските му колеги са му казали, че причината да се удари, е че е
трябвало да влезе много в дясно, даже на банкета и така е щял да мине, както и
че същият предполага, че дясната част на моста е по-ниска откъм банкета, а в
средата е като пирамида, по-висок е и затова е закачил ремаркето. Касае се за
защитна позиция на свидетеля, като от друга страна в тази му част показанията
са в противоречие с приети безспорни доказателства по делото – съставеният
протокол от полицията в гр.Драганещ-Олт, в който липсват удостоверявания за наличието на препятствия
за движението, касаещи моста, както и на правилата на елементарната логика и
основните физични закономерности – в случай че дясната част на моста е била по-ниска
това обективно би изключило възможността оттам да се мине безпрепятствено.
Поради противоречие с обективни данни по делото, установени с ангажирани безспорни
писмени доказателства по него – цитираните протокол и писмо, изходящи от
полицията на Република Румъния и спецификацията на ремаркето „Шмитц“, не следва
да се дава вяра и на показанията на свидетеля и че поставеният знак е въвеждал забрана
за движение на моторни превозни средства с височина от 3,80 м. – въведената
забрана е била за движение на моторни превозни средства с височина по-голяма от
3,50 м., съответно, че ремаркето без товар е със значително по-голяма височина.
От цитираната спецификация,
неоспорена в процеса, се установява, че височината отпред и в задната част на
ремаркето без товар е 4 101 мм, т.е. – 4,10 м.
За
изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана автотехническа
експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Й.Й.. От заключението на същата,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че процесното произшествие е настъпило
при следния механизъм: на 22.07.2014 г.
около 14,30 ч. товарен автомобил с рег.№ ******с полуремарке „Шмитц“ с рег.№ ********
се движи по ул.“Н.Титулеску“ в гр.Драганещ – Олт, Република Румъния и на пътен
участък със знак за ограничение на височината до 3,50 м. водачът преминава под
железопътен мост, където настъпва съприкосновение между горната част на
ремаркето и моста.
От същото доказателство е видно и че всички увреждания по с полуремарке
„Шмитц“ с рег.№ ********, отразени в описа на застрахователя, се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Не се спори между страните, че ЗАД „Булстрад Виена Инщурънс Груп“ АД е
отказало изплащането на застрахователно обезщетение по щета № 50-05040-00721/14
г., образувана във връзка с това събитие, с негово писмо с изх.№
2910/12.08.2014 г., като отказът в обоснован с клаузата на н.1.1 от глава VІІІ
от раздел „Общи положения“ на Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“,
тъй като събитието е резултат от проявено грубо нарушение на установените
технически и технологични правила за експлоатация на ППС.
Във връзка с постъпило искане за
преразглеждане на претенцията, с последващо писмо с изх.№ 08610/25.09.2014 г.
застрахователното дружество е обективирало изявление до „Е.И С.“ ООД, че няма
основание да удовлетвори претенцията му, тъй като въпреки сигнализирането на
железопътния прелез с пътен знак, ясно указващ допустимите размери на
транспортните средства, които могат да преминат безпрепятствено, шофьорът на
товарния автомобил, който е бил длъжен и е могъл да съобрази габаритните
размери на управляваното от него МПС с височината на изграденото от избрания от
него маршрут пътно съоръжение е преминал оттам, за което нарушение е бил
санкциониран от румънската пътна полиция.
При тази фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното
производство по предявения срещу него иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.208, ал.1 КЗ /отм./, предвид което последният като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
В представените Общи уславия на ответното
дружество, неразделна част от сключения между страните застрахователен договор,
в
т.1.1, глава VІІІ от раздел „Обши положения“ на Общите условия, е предвидено,
че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, загубите и повреди на
застрахованото МПС са вследствие на движение на МПС по забранени за движение и
сигнализирани за тази цел пътни участъци. Предвид горното съконтрагентите изначално са изключили
от застрахователното покритие по сключения между тях договор щетите, настъпили
от ПТП, на
движение на МПС по забранени за движение и сигнализирани за тази цел пътни участъци,
поради което подобно събитие представлява изключен от договора риск. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 224/20.07.2015 г. по т.д.№
4554/2013 г. на ВКС, І ТО, съгласно която, когато в общите условия страните са
посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията
от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. В този случай чл.211 от КЗ /отм./ не следва да
намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие
по волята на страните.
Застрахователният риск
е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в
правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо, като в зависимост от вероятността да настъпи
застрахователното събитие, от степента на риска застрахователят определя
размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
договора. Затова законът – чл.188 КЗ /отм./, задължава кандидата за застраховане
да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат
съществено значение за естеството и размера на риска. С оглед свободата на
договаряне /чл.9 ЗЗД/ съконтрагентите могат да постигнат съгласие кои рискове
се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие
изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия
на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя
изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и
недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на
премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане;
задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с
промяна на застрахователното правоотношение. При несъгласие на застрахования с
Общите условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за
изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито
да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на
отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата
за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл.186,
ал.1, изр.първо от КЗ.
Във връзка с
разглеждания въпрос следва да се съобрази и решение № 17/02.06.2020 г. по т.д.№
656/2019 г. на ВКС, І ТО, чиито съображения СГС споделя, ВКС, I т.о., в което е прието, че
предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение
е преценимо чрез действията или бездействията на конкретните физически лица,
осъществяващи от името и за сметка на юридическото лице работа, при
изпълнението на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното
за отговорността на застрахователя поведение. След като потенциално
застрахователно събитие могат да бъдат човешки действия или бездействия –
съзнателни или несъзнателни, виновни или невиновни, произтичащи както от
сферата на трети за застрахования лица, така и от сферата на застрахования,
съобразявайки и свободата на договарянето, то определено поведение на работници
и служители на застрахования /за чиито действия последният по начало носи
гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието поведение
отговорността на същите е ограничена – чл.206 КТ, съотв. би било ограничено и
евентуалното суброгаторно право на застрахователя/, може да бъде уговорено като
„изключен риск“.
С оглед изложеното съдебният
състав намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за нищожност на
посочената клауза поради противоречието й със закона.
От приетите и
кредитирани от съда доказателства безспорно е установено в процеса, че в
дадения казус причинените повреди на застрахованото МПС са са пряко следствие от
придвижването на МПС по забранен за движение и сигнализиран за тази цел пътен
участък, а именно: с пътен знак, указващ по императивен начин забраната на
преминаване през ж.п. прелеза на превозни средства с височина по-голяма от 3,50
м., която височина застрахованото превозно средство в случая надвишава
значително.
При приетия изход на спора по
отношение на търсената главница, неоснователна се явява и претенцията по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 410,35 лева и период: 25.09.2014 г. – 25.06.2017 г., тъй като това
задължение е акцесорно и се обуславя от съществуването на валидно, ликвидно и
изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение
длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не са налице.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя-ищеца във връзка с мотивиране-то на отказа на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по образуването пред него
щета и последиците от това. Както е прието в константната практика на ВКС
/решение № 175/13.01.2014 г. по т.д.№ 1060/2012 г. на ВКС, І ТО, решение №
125/10.12.2014 г. по т.д.№ 3219/2013 г. на ВКС, І ТО и др./ законодателят в
Кодекса на застраховането не е предвидил изрично задължение на застрахователя
да изчерпи основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
извънсъдебно, вкл. в производството по образуваната преписка по щета, нито е
поставил като условие за предявяването им в исковото производство, в качеството
на възражения срещу иска, да са заявени предходно и достигнали до знанието на
застрахования. Липсата на установена м закона преклузия на права, изключва
възможността за въвеждането й по тълкувателен път.
Не могат да бъдат
споделени и поддържаните от жалбоподателя-ищец доводи във връзка причините за
настъпване на процесното събитие и с поведението на водача. Както в
депозираните пред СРС свидетелски показания, така и в представените по делото
писмени доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила, не са
налице данни за това, че през моста минават безпроблемно и по-високи от 3,50 м.
товарни автомобили, тъй като там имало фабрика, че произшествието е настъпило
при разминаване с друг товарен автомобил и поради издигната от едната страна
пътна настилка. От събрания доказателствен материал в производство безспорно е
установено, че единствената причина за настъпването на произшествието е
поведението на служителя на застрахованото дружество „Е.И С.“ ЕООД. Ако същият не бе преминал пред този подлез
произшествие на би настъпило, както и вреди в горната част на ремаркето.
Водачът не е положил елементарно внимание и старание при управлението на
застрахованото превозно средство, не е положил грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, като е нарушил основни правила за
движение по пътищата, а неспазването на последните винаги се квалифицира като
„груба небрежност“ /решение № 366/17.06.2024 г. по гр.д.№ 3980/2023 г. на ВКС,
ІV ГО и цитираните в него/. В случая водачът на товарния автомобил е управлявал
превозното средство по забранен за него и сигнализиран за това пътен участък и
не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Изискуемият се контрол
по чл.20, ал.1 ЗДвП следва да е всеобхватен и включва всички действия на
водача, които засягат не само техническото състояние на пътното превозно
средство и показанията на съответните негови уреди, но и положението му спрямо
останалите участници в движението, спрямо пътя или терена /в т.см. е и
константната съдебна практика, обективирана в решение №. 842/1975 г., решение №
831/76 г., решение № 1234/76 г., решение № 945/78 г., решение № 1108/78 г.,
решение № 960/80 г., решение № 164/88 г., всички на ВС, ІІІ НО, решение №
325/16.06.2011 г. на ВКС, І НО и мн.др./.
Ирелевантно към разглеждания
въпрос е обстоятелството дали наложената на водача от органите на пътна полиция
на Република Румъния санкция – наказателна глоба е била заплатена или не от
последния.
Тъй като изводите на
двете инстанции съвпадат частично, решението на СРС следва да се отмени в
частта, с която исковете по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.208, ал.1 КЗ
/отм./ и по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени, съотв. за
сумата от 8 609,00 лева и сумата от 2 410,35 лева, като се постанови друго, с
което тези претенции в посочената част да се отхвърлят.
Решението следва да
се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 1
253,69 лева и разноски за исковото производство в размер на 780,03 лева.
В останалата
обжалвана част, с която са отхвърлени претенциите на ищеца до пълните предявени
размери – решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При така приетия
изход на спора право на разноски са възникнали в патримониума на жалбоподателя-ответник,
но поради липсата на заявено искане по чл.78 ГПК съдът не дължи произнасяне на
това основание. На тази страна следва да се присъдят само допълнителни разноски
за първоинстанционното производство спрямо отхвърлената част от исковете на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК в размер на 48,89 лева.
На въззивника-ищец не се дължат разноски за въззивното производство.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 43 142 от 04.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 67
984/ 2017 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав – в ЧАСТТА, с която е
признато за установено по предявени от „Е.И С.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********* установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи на
„Е.И С.“ ЕООД сумата от 8 609,00 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна
полица № 4704140530000284 за причинени имуществени вреди на полуремарке „Шмитц“
с рег.№ ********, вследствие на настъпило в гр.Драганещ – Олт, Република Румъния
ПТП от 22.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 03.07.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата
2 410,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2014 г.
до 25.06.2017 г., както и в ЧАСТТА, с която З. „Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати на „Е.И С.“ ЕООД на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 253,69 лева
– разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 43 992/2017 г. по
описа на СРС, 79 състав и сумата 780,03 лева – разноски за исковото
производство, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Е.И С.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи на „Е.И С.“ ЕООД сумата от 8 609,00 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № 4704140530000284 със срок на валиднот от
18.12.2013 г. до 18.12.2014 г. за причинени имуществени вреди на полуремарке
„Шмитц“ с рег.№ ******** в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие в
гр.Драганещ – Олт, Република Румъния на 22.07.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 03.07.2017 г. до окончателното й плащане,
както и сумата 2 410,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 25.09.2014 г. до 25.06.2017 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 142 от 04.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 67
984/ 2017 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав в обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА
„Е.И С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: ***09 да ЗАПЛАТИ
на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, пл.„Позитано“ №
5 на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително сумата 48,89 лева /четиридесет и осем лева
и осемдесет и девет стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1, пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.