Решение по дело №172/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260269
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20204520100172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Русе, 16.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдията гр. дело № 172 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от ЗД ”БУЛ ИНС” АД– гр.София, срещу И.П.Й., с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, сега чл.410, ал.1 КЗ ( в сила от 01.01.2016г.), съединен с иск по чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.03.2014г. в района на гр. Русе било реализирано ПТП с участието на л.а. марка "Опел Кадет" с рег. СС0264АК, собственост на П. П.и управлявано от И.П.Й. и л.а. марка "Мерцедес ГЛ 420", с рег. Р1868АН, собственост на „Диско Дизайн" ЕООД и управлявано от С.П.С..

Според представения двустранен констативен Протокол за ПТП 193 от 24.03.2014г., причините за произшествието се дължали на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка "Опел Кадет" с рег. СС0264АК - И.П.Й..

Твърди още, че л.а. марка "Мерцедес ГЛ 420", с рег. Р1868АН бил застрахован по застраховка "Автокаско" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица №: Р111323333990207710 валидна към момента на събитието. В компанията им била заведена щета под 14993333000097. Нанесените щети по автомобила били описани в приложените опис -заключения. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер 550.54 лева.

Към датата на ПТП л.а. м. "Опел Кадет" с рег. СС0264АК не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

На основание чл. 213 от КЗ ЗД "БУЛ ИНС" АД имало право да получи от причинителя на вредите платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до момента тя не им била заплатена.

За ЗД "БУЛ ИНС" АД възниквал правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 565,54 лв., представляваща изплатеното от ЗД "БУЛ ИНС“ –АД застрахователно обезщетение, законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 126,94 лв. за периода от 14.12.2016г. до датата 01.03.2019г. ведно със законната лихва считано от 05.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

            Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност съобразно чл.110 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено  от фактическа страна следното:

Съдът приема за доказано по делото, че на 23.03.2014г., в района на гр. Русе е било реализирано ПТП между л.а. марка "Опел Кадет" с рег. СС 0264 АК, собственост на П. П.и управлявано от И.П.Й. и л.а. марка "Мерцедес ГЛ 420", с рег. Р1868АН, собственост на „Диско Дизайн" ЕООД и управлявано от С.П.С..

Видно от приетия по делото двустранен констативен Протокол за ПТП 193 от 24.03.2014г., причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка "Опел Кадет" с рег. СС0264АК - И.П.Й..

Безспорно е установено в настоящото производство, че л.а. марка "Мерцедес ГЛ 420", с рег. Р1868АН е бил застрахован по застраховка "Автокаско" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица №: Р111323333990207710, валидна към момента на ПТП. Във връзка със заведена при застрахователя щета под 14993333000097,  щетите по автомобила, в следствие на ПТП-то били описани в приложените опис -заключения. След направена оценка на щетата е изплатено застрахователно обезщетение на автосервиз „Даниел Лаков 2008” ЕООД в размер 550.54 лева (на 29.08.2016г.), съгласно фактура № 3280/20.07.2016г. за извършения ремонт на увреденото МПС.

Няма спор и относно факта (установен и с извършена служебно проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност"), че към датата на ПТП л.а. м. "Опел Кадет" с рег. СС0264АК не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Сключената застраховка има регресен характер. Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 от Кодекса на застраховането /отм./, след изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят  встъпва срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Видно от ангажираните от ищеца ЗД ”БУЛ ИНС” АД, гр. София доказателства, ищецът застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 550,54 лева, и в този смисъл той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – ответника по делото.

Отношенията, във връзка с изплатената сума в общ размер на 550,54 лева се основават на договорни отношения породени от сключен договор за застраховка. Застрахователят – ищец по делото встъпва в правата на застрахования, след извършено плащане вместо него. В конкретния случай ищеца по делото е изплатил сумата от 550,54 лева. 

Установи се от приетата съдебно - автотехническа експертиза, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм от ищеца и най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на настъпване на увредата.    

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира предявеният главен иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до размер от 550.54 лева. Като недоказан, за горницата от 15.00 лева до претендираните 565.54 лева следва да бъде уставен без уважение.

Неоснователно съдът намира възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност, поради следното: Едва със заплащане на обезщетението за имуществените вреди, което е станало на 29.08.2016 г. за ищеца ЗД ”БУЛ ИНС” АД, гр. София е възникнала възможност да иска от ответника, като виновник за ПТП-то и настъпилите от него вреди, заплащане на платеното обезщетение, тъй като едва с плащането му за него възниква право на регрес. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността е 5 годишна и при извършеното плащане на имуществените вреди на 29.08.2016 г. изтича на 29.08.2021 г. Исковата молба е постъпила в съда на 05.03.2019 г., при което към тази дата не е изтекла предвидената 5- годишна погасителна давност. При което и вземането на ищеца е изискуемо.

Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът обаче намира за неоснователен по следните съображения: Действително претенцията за заплащане на обезщетение за забава има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Следва да се има предвид, че вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т. е. то не е срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая от представеното известие за доставяне е видно, че ответникът реално не е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, доколкото от приложеното известиетие за доставяне се установява, че същият е отсъствал от адреса, т. е. регресната покана не е му е била връчена и същият не е бил надлежно уведомен за задължението и неговия падеж. С оглед на това не може да се приеме, че е изпаднал в забава на посочената в исковата молба дата – 14.12.2016 г. Същият следва да се приеме, че е изпаднал в забава, считано от получаването на настоящата искова молба, ведно с приложенията към нея, от който момент насетне обаче му се дължи законната лихва за забава, която следва и да му се присъди предвид частичната основателност на иска и отправеното искане в тази насока. Но по гореизложените съображения и предвид ненадлежното уведомяване на ответника за задължението му спрямо застрахователя и за срока му за изпълнение, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на иска, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 126.94 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото, съответно на уважените претенции, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ЗД "Бул Инс" АД следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на общо 192. 50 лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

 Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото  в общ размер на 680,00 лв.- 100,00 лв. държавна такса, 300.00 - адвокатско възнаграждение, 280,00 лв.- депозит за вещо лице и свидетел, направени от ищеца, съобразно уважената част от иска, т.е. в размер от 540.62 лв. са в тежест на ответника.

Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.П.Й., с ЕГН: **********,*** да заплати на „Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” № 87, ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., сумата от 550.54 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил марка "Мерцедес ГЛ 420", с рег. Р 1868 АН, собственост на „Диско Дизайн" ЕООД и управлявано от С.П.С. при ПТП на 23.03.2014г. в района на гр.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 540.62 лева – направени разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, против ответника И.П.Й., с ЕГН: ********** иск за разликата над сумата от 550.54 лева до предявения размер от 565.54 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника И.П.Й., с ЕГН: ********** да заплати сумата от 126.94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 565.54 лв., дължима за периода от 14.12.2016 г. до 01.03.2019 г., като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: