РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. К., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20255320200404 по описа за 2025 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. А. с ЕГН **********, с адрес гр.К., ж.к.
„*** против Наказателно постановление №25-0281-000712 от 10.07.2025 г. на
Началник група в РУП К. към ОД МВР П., с което на А. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, като се твърди, че
жалбоподателят не е извършил нарушението. Посочва се, че
обстоятелствената част на издаденото НП не съдържала подробно описание на
всички релевантни към твърдяното нарушение фактически положения, както
и че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се и представлява. Депозирано е писмено становище с което се поддържа
жалбата и се излагат аргументи. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което
посочва, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 24.05.2025г., по повод осигуряване на безопасност на
абитуриентските балове в гр.С. се провеждала специализирана полицейска
операция при която била създадена временна организация на движението в
града, включително и на кръстовището образувано от ул. „***“ и ул. „***“ в
източната й част до бензиностанция „Лукойл“, където били позиционирани
униформените полицейски служители Л. и Т.. Л. отговарял за изхода на
бензиностанция „Лукойл“ към главния път, като спирал напускащите
бензиностанцията, за да могат да преминат превозните средства на
абитуриентите. Около 18.00 ч. св.Л. подал ясен сигнал /видно и от
становището на жалбоподателя/ на водача на лек автомобил Тойота Рав 4 с
регистрационен номер *****, а именно Д. А., напускаща бензиностанция
„Лукойл“ да спре за да премине колоната на абитуриентите. Първоначално
водача /А./ спрял, но след малко потеглил за да се включи към главния път и
така да навлезе срещу движението на идващите абитуриенти. Св. Л. веднага
реагирал, като устно разпоредил на А. да спре, да изчака абитуриентите и след
това да премине. Тя не изпълнила разпореждането на полицейския служител,
продължила да се движи и тогава той застанал пред автомобила й при което
последвал лек удар /съприкосновение/ между Л. и МПС-то. Едва тогава А.
спряла. Поради натоварения трафик св.Л. не взел отношение на място, а след
смяната му депозирал докладна записка от 24.05.2025г. в която описал
случилото се. Била образувана пр. № УРИ 281р – 7225/04.06.2025г. по описа
на РУП К.. А. била поканена за съставянето на АУАН, като на 15.06.2025г. в
нейно присъствие и на свидетеля И. М., св.Л. съставил й съставил АУАН за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, който й бил връчен лично, като впоследствие на
10.07.2025г. въз основа на него било издадено и процесното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства - гласни и писмени, а именно
свидетелските показания на актосъставителя Л., както и тези на свидетлите Т.
и М. които са последователни, еднопосочни, коректни и конкретни. Така, св.Л.
и св.Т. категорично посочват, че Л. е разпоредил на А. да спре и да изчака, но
тя не изпълнила това нареждане. Дори и св. Н. А., разпитан по почин на
жалбоподателя заявява, че: „Полицая не се представи, не се и легитимира,
иначе беше униформен и за нас нямаше съмнение, че е полицай. След това
дойде до колата, не помня какво каза на майка ми, май нещо от сорта „да
изчакаме, да ни пуснат те“, след това тръгна нанякъде, изчезна. Не съм видял
майка ми да има съприкосновение между колата й и полицая.“. Т.е. и този
свидетел потвърждава, че на водача е било наредено от полицейски служител
да изчака и да потегли след разрешение, но не посочва А. да не е спазила
нареждането, като според съда това се дължи на обстоятелството, че
жалбоподателя му е майка.
Св.М. удостоверява начина на съставяне и връчване на АУАН.
Писмените материали - преписката по АНП, съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
2
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник група в РУП К., ОД на МВР П., съгласно заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентен орган - полицай, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
(полицейски служител М.), като той не е присъствал при извършването или
установяването на нарушението. Според съда обаче не е налице нарушение,
тъй като от една страна АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН,
което е отразено в него – пр. № 281р-7225 от 04.06.2025г., а от друга – не е
нарушено правото на защита на санкционираното лице относно това да научи
в какво точно е обвинено. Т.е съставянето на акта в присъствието на един
свидетел, в тази хипотеза, не води до опорочаване на процедурата и то до
такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата
инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е
налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита
на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в
АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел, в хипотезата по чл. 40, ал.4 от ЗАНН, макар и такъв, който не е
присъствал при извършването или установяването на нарушението, по
никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, още
повече, че е допустимо въобще да няма свидетел, когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, какъвто е настоящия случай.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
същото - на датата и на мястото на извършването му, като е посочено какви са
били действията на А. и в какво се е изразявало неизпълнението на
нареждането на органа за контрол и регулиране на движението. Посочена е и
законовата разпоредба, която е била нарушена. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
3
обстоятелствата, при които е извършено, въпреки наведените в жалбата
твърдения в обратния смисъл.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Видно материалите по АНП и показанията на
св. Л. и св.Т., които потвърждават отразеното в АУАН, жалбоподателят не
изпълнил нареждане на орган за контрол и регулиране на движението /св.Л./
да спре и да изчака преминаването на колоната на автомобили участващи в
абитуриентските тържества, което несъмнено е затруднило и поставило в
опасност движението, а и полицейският служител Л..
Обяснението в становището, че водачът е изпълнил нареждането се
опровергават по несъмнен начин от показанията на свидетелите Л. и Т., които
са категорични, че водачът е потеглил след нареждането и дори е блъснал леко
полицейския служител Л. и е спряла само и единствено поради
обстоятелството, че той не се отместил и препречил пътя.
Що се отнася до възражението, че не ставало ясно коя от двете форми на
изпълнително деяние, предвидени в чл. 103 от ЗДвП е била нарушена, то
съдът намира, че в случая това обстоятелство е фактически ирелевантно, тъй
като на практика са нарушени и двете и във всички случаи жалбоподателят
следва да понесе административна отговорност за своето поведение, което е
застрашило сигурността на движението и на полицейския служител Л..
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административно-наказващия орган
се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка съдът
намира, че за така осъщественото нарушение е приложена съответната
санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, действаща към датата на
извършването му, а именно глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок 1 месец, което е минимално предвиденото и
съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от
ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че нарушението не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на разпоредбите на ЗДвП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски се следват на въззиваемата страна, но
тъй като такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0281-000712 от
10.07.2025 г. на Началник група в РУП К. към ОД МВР П., с което на Д. Н. А.
с ЕГН ********** с адрес гр.К., ж.к. „*** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
2.Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
ГБ
5