№ 403
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно търговско
дело № 20201001002301 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ФОНД „НАУЧНИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ“ към МО – ответник в първата инстанция чрез
пълномощника му адв.Е.В. против решение №254 от 10.01.2020г. на
Софийски градски съд,ГО, I-13 състав, постановено по гр.д.№ 9458/2018 г.,
поправено на основание чл.247 ГПК с решение от 29.06.2020 г. в
осъдителната му част, с която ответния Фонд е осъден да заплати на
Института по електроника при БАН на основание чл.86 ЗЗД сумата
99 801,33 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 350 000 лева
за времето от 12.07.2015 г. до 02.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и в
частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и
съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно
мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли иска като
неоснователен.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК отговор от ищеца - Институт по
електроника при БАН, не е постъпил.
1
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът Институт по електроника при БАН и ответникът – Фонд „Научни
изследвания“ са били обвързани от валидно възникнало облигационно
отношение, породено от Договор № ДО 02-112 от 15.12.2008 год. По повод
неуредени претенции между страните по този договор, между тях е водено
т.д.№57/2013 г. по описа на СГС, приключило с отхвърляне на предявените от
Фонд „Научни изследвания“ против ИЕ при БАН искове и насрещно
предявения от ИЕ при БАН такъв. Това решение е обжалвано пред САС и
отменено, като спора е решен по същество от въззивния съд, а предявения
първоначален и насрещен иск са уважени.
От решение № 643 от 22.03.2017 г., постановено по т.д.№ 1559/2016
г. на Софийски Апелативен съд, влязло в сила на 23.11.2017 г. се установява,
че Фонд „Научни изследвания“ е осъдено на основание чл.79,ал.1 ЗЗД да
заплати на Институт по електроника при БАН сумата 350 000 лв.,
представляваща част от финансиране по Договор № ДО 2-112/15.12.2008 г.
Тази претенция е била предмет на насрещно предявения по горното
дело иск от Институт по електроника при БАН, като делото е образувано през
2013 год.- т.д.57/2013 г. по описа на СГС. Исковата молба, както и насрещния
иск не са представени по настоящото дело. Мораторна лихва върху
главницата не е била претендирана чрез насрещния иск, т.е. такава не е била
предмет на съдебния спор.
Между страните не е спорно, че в резултат на преговори и размяна
на кореспонденция между тях, на 02.05.2019 год. ответникът Фонд
„Научни изследвания“ е платил на ищеца сумата от 350 000 лв.,
дължими по силата на горното решение, но е отказал да заплати лихва
върху нея.
Поради това с настоящата искова молба ищецът Институт по
електроника при БАН е поискал съдът да осъди ответника Фонд „Научни
изследвания“ на основание чл.86 ЗЗД да заплати мораторна лихва върху
присъдената главница от 350 000 лева по приключилото дело за периода от
02.05.2013 г. до 02.05.2018 г. – денят, в който ответникът му е превел
дължимата главница, т.е. за пет години преди плащането й, която е изчислил
в размер на 177 841,72 лева.
Първоинстанционният съд е уважил частично иска до сума в
2
размер на 99 801,33 лева и за периода от 12.07.2015 г. до 02.05.2018 г. с
мотиви, че за времето преди 12.07.2015 г. иска за лихва е погасен по давност,
която за подобно вземане е тригодишна. Приел е, че макар по делото да няма
данни за изискуемостта на главницата, тъй като не е представен договора, на
чието основание тя се дължи, нито пък насрещната искова молба, то тя е
дължима най-късно към датата на депозиране на исковата молба пред СГС,
т.е. към 2013 г. Настоящият иск е предявен на 13.07.2018 г. и следователно
лихва за забава би се дължала за три години преди тази дата, т.е. от
12.07.2015 г. След като на 02.05.2018 г. задължението е изпълнено, лихва се
дължи до момента на плащане на главното задължение.
Въззивният съд напълно споделя тези изводи на
първоинстанционния съд.
Мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се присъжда при забава на
изпълнението на парично задължение, произтичащо от облигационно
отношение и има за цел да обезщети кредитора за времето, през което е бил
неправомерно лишен от съответния паричен ресурс.
Погасителната давност на такова вземане е 3-годишна според
разпоредбата на чл.111, б.„в“ от ЗЗД и започва да тече от датата на
изискуемостта на паричното задължение. Както правилно е приел съдът, с
оглед представените от ищеца писмени доказателства, не може точно да се
установи от кога присъдената с решението на САС главница по договора от
350 000 лева е била изискуема, но най-късният момент на нейната
изискуемост е към края на 2013 г., с депозиране на исковата молба и
насрещната искова молба в съда, по които е било образувано т.д.№57/2013 г.
по описа на СГС. Несъмнено исковата молба представлява покана за
изпълнение.
Настоящата искова молба, по която се претендира лихва за забава
обаче е депозирана в съда на 13.07.2018 г. Поради това, с оглед правилото за
тригодишната погасителна давност за това вземане, претенцията би била
основателна за три години назад от предявяването на иска, т.е. от 12.07.2015
г. И тъй като ответникът е изпълнил задължението си, плащайки главницата
на 02.05.2019 год., то лихвата за забава е дължима до деня на изпълнението.
Като е приел, че лихвата за забава е дължима в размер на 99 801,33
лева и за периода от 12.07.2015 г. до 02.05.2018 г., съдът е постановил
правилно и законосъобразно решение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че вземането за лихви
е погасено по давност, тъй като договорът между страните бил със срок на
изпълнение 24 месеца, т.е. същият е изпълнен през 2010 г. и иска за лихви е
следвало да бъде предявен най-късно през 2013 г., а дори да се приемело, че
договорът е приключил през 2013 г. /приключили са всеки един от двата му
етапа и са представени финансови отчети/, то иска е следвало да бъде
3
предявен най-късно към 2016 г. И след като това не е сторено, то иска бил
погасен по давност.
Съдът намира изложените доводи за неоснователни. Вярна е
цитираната практика – Решение №75 от 16.07.2015 г. по т.д.№519/2014 г. на
2-ро т.о. на ВКС, че обезщетението по чл.86,ал.1 ЗЗД се дължи от момента на
забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно
възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това
срок. Началната дата на главното задължение има значение за определяне на
датата, от която длъжникът е в забава.
Както бе посочено по-горе, по настоящото дело не е представен
договора между страните - Договор № ДО 2-112/15.12.2008 г., нито исковата
молба на Фонд „Научни изследвания“ и насрещната искова молба на
Институт по електроника при БАН. Представени са единствено съдебните
решения на СГС и САС, от които е видно, че тези искове са предявени през
2013 г. Следователно претенцията на Институт по електроника при БАН за
заплащане на главница по посочения договор в размер на 350 000 лева е била
изискуема най-късно към м.12.2013 год., когато е предявен насрещния иск. От
този момент насетне, тъй като задължението не е било изпълнено, е текла
законна лихва върху тази главница до момента на плащането, извършено на
02.05.2018 г. И тъй като настоящият иск е предявен на 13.07.2018 г., а
давността върху вземанията за лихви е 3-годишна, такава претенция би била
основателна за три години преди тази дата, т.е. от 12.07.2015г. до 12.07.2018
г. Но тъй като на 02.05.2018 г. главницата е платена, обезщетението за забава
върху нея /претендираната мораторна лихва/ е дължима именно до тази дата,
както правилно е приел съдът.
Горното налага изводът, че решението в тази му част е правилно и
следва да бъде потвърдено като съобразено със закона.
Незаконосъобразно обаче е решението в частта, с която съдът е
присъдил върху мораторната лихва от 99 801,33 лева законна лихва върху нея
от предявяването на иска до окончателното изплащане. С това съдът е
допуснал извършването на анатаоцизъм, каквото е начисляването на лихва
върху лихва, т.е. олихвяване на изтекли лихви. ЗЗД не допуска анатоцизма, а
е предвидено, че такъв може да се допусне от БНБ със съответен нормативен
акт.Съдът е извършил недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения за
едно и също неизпълнение. Това налага отмяна на решението в тази му част –
досежно присъдената законна лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане.В останалата обжалвана част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК на
въззиваемия Институт по електроника при БАН следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
4
на 3 830 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №254 от 10.01.2020г. на Софийски
градски съд, ГО, I-13 състав, постановено по гр.д.№ 9458/2018 г., поправено
на основание чл.247 ГПК с решение от 29.06.2020 г. в осъдителната му част,
с която Фонд „Научни изследвания“ е осъден да заплати на Института по
електроника при БАН на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 99 801,33 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата 350 000 лева за времето от
12.07.2015 г. до 02.05.2018 г., както и в частта за разноските.
ОТМЕНЯ решението само в частта, с която е присъдена законна
лихва върху обезщетението за забава от 99 801,33 лева от предявяването на
иска-13.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, Булстат *********,
представляван от управителя проф.Г. В. да заплати на ИНСТИТУТ ПО
ЕЛЕКТРОНИКА при БАН, ЕИК-********* сумата 3 830 лева разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5