МОТИВИ ПО НОХ ДЕЛО № 443/2009год. по описа
на ВОС
Подсъдимите Й.Т. ***,
К.П.П. от гр. М., М.Ц. ***, Н.Т.Н. от гр. М., В. *** и В.И.И. от гр. М. са предадени на съд, въз основа на
обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. В. за извършени престъпления
както следва:
Подсъдимият Й.Т.Т.:
-по чл. 321 ал.3,
алт.2, пр.7, т.1, вр. с ал.1 /в редакция към ДВ бр.92/2002год./, вр. с чл.20,
ал.2 НК затова, че в началото на
2002год. в гр. В. и гр. М., обл. В. е образувал организирана престъпна група и
от тогава до края на м.март 2007год. в съучастие като съизвършител с Д.Ж.Ж. от
гр. Н. е ръководил същата, а от края на м. март 2007г. до **.10.2008год. сам е
осъществявал ръководните й функции, която група представлява структурирано
трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления-наркоразпространение, трафик на хора, склоняване към проституция,
сводничество - за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години и чрез които се цели придобиване на имотна облага, с членове К.П.П.,
М.Ц.Ц., В.Д.К., Н.Т.Н., В.И.И., Д.Н.Н., М.Д.П., С.И.П., Л.Й.И., М.Г.И., Н.И.Г.,
М.В.Н. и Ц.И.Ц., като групата е създадена с цел да извършва престъпления по чл.
354а, ал.1 и 2 НК - държане с цел разпространение и разпространение на
наркотични вещества без надлежно разрешение;
-по чл. 159в,
алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.т.1,2 пр.1 и т.6, вр. с ал.1/в редакция на
нормата ДВ бр.92/2002год./, вр. с чл. 20, ал.2 НК затова, че за времето от края на м. септември
2002год. до края на м. септември 2007год. в гр. В., курортен комплекс С.Б. и
гр. Б., в съучастие като съизвършител с К.П.П., М.Ц.Ц., В.Д.К. и Н.Т.Н. е
набрал, транспортирал и приел отделно лице -ненавършилата 18год. Р.Р.А. ***, с
цел да бъде използвана за развратни действия -проституция независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез използване на принуда и чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и по поръчение и в изпълнение решение
на организирана престъпна група, която е образувал и ръководил;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002 год. до края на м.септември 2007 год. в гр.В. и Врачанска
област, курортен комплекс „С.Б.” и гр.Б., в съучастие като съизвършител с К.П.П.,
М.Ц.Ц., В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени
действия и съвкупление ненавършилата 18 години Р.Р.А. ***, като деянието е
извършено с користна цел -за получаване на суми от клиентите й, и като е
склонил и принудил същата към употреба на наркотични вещества-кокаин с цел
проституиране, съвкупление и блудствени действия, и като е действал по
поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, която е
образувал и ръководил, и същото е реализирано по отношение на още две лица-К.С.
*** и П.И.В. ***;
-по чл.150,/в редакция на
нормата на ДВ бр.107/1996 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че през м.юни /след
18.06./2005год., в гр.В. в съучастие като съизвършител с К.П.П., М.Ц.Ц., Н.Т.Н.
и В.Д.К. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 19 год.от гр.Б.С. /вкарване на дръжка от
лопата в ***а й/, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на
удари с ръце и крака по лицето и тялото й и заплашване /„че ще се разправят с
близките й” и „че ще бъде изкормена”/;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата в ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от м.юни /след 18.06./2005 год. до края на
м.септември 2007 год. в гр.В., курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като
съизвършител с К.П.П., М.Ц.Ц., В.Д.К. и Н.Т.Н. е набрал, транспортирал и приел
отделно лице-К.С.Д. на 19 год. с цел да бъде използвана за развратни
действия-проституция независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
използване на принуда -закани, че ще се разправят с близките й, сила - нанасяне
на удари с ръце и крака по лицето и тялото й и разврат /блудство/ и чрез
обещаване, даване и получаване на облаги, и по поръчение и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, която е образувал и ръководил;
-по чл.155, ал.5, т.т.1 и 3, вр.ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, затова, че за времето от м.юни /след
18.06./2005 год. до края на м.септември 2007 год. в гр.В. и Врачанска област,
курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с К.П.П., М.Ц.Ц.,
В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени действия и
съвкупление навършилата 18 години К.С. ***, като деянието е извършено с
користна цел -за получаване на суми от клиентите й и като е склонил и принудил
същата към употреба на наркотични вещества-кокаин и хероин с цел проституиране,
съвкупление и блудствени действия, и като е действал по поръчение и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, която е образувал и
ръководил, и същото е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и П.И.В.
***;
-по чл.150 /в редакцията на нормата към ДВ
бр.75/2006 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова,
че през зимата на 2006 год. в гр.Б. в съучастие като съизвършител с К.П.П. и М.Ц.Ц.
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 20 год. от гр.Б.С. -облизвания на ***и,
вкарване на маркуч във ***то, като е употребил за това сила -нанасяне на удари
с лопата;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК, затова, че за времето от края на м.септември 2002 год. до края на
м.септември 2007 год., в съучастие като съизвършител с К.П.П., М.Ц.Ц., В.Д.К. и
Н.Т.Н. *** до курортен комплекс С.Б. и от гр.В. до гр.Б. и е приел отделно
лице-навършилата 18 години П.И.В. *** с цел да бъде използвана за развратни
действия-проституция независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
използване на принуда -нанасяне на побой спрямо нея, както и отправяне на закани
за саморазправа с близките й, и чрез обещаване, даване и получаване на облаги,
и по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, която
е образувал и е ръководил;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, затова, че за времето от началото
на 2002 год. до края на м. септември 2007 год. в гр. В. и Врачанска област,
курортен комплекс С.Б. и гр. Б., в съучастие като съизвършител с К.П.П., М.Ц.Ц.,
В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени действия
ненавършилата 18 години П.И.В. *** /род.на *** год./, като деянието е извършено
с користна цел -за получаване на суми от клиентите й, като е склонил и принудил
същата към употреба на наркотични вещества-марихуана с цел проституиране,
съвкупление и блудствени действия, и като е действал по поръчение и в
изпълнение решение на организирана престъпна група, която е образувал и
ръководил, и същото е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и К.С.
***.
Подсъдимият
К.П.П.:
-по чл.321,
ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр.ал.2 НК /в редакцията на нормата ДВ бр. 92/2002
год./ затова, че в периода от началото на 2002 год. до **.10.2008 год. в
градовете В. и М., обл. В. е участвал в организирана престъпна група с членове М.Ц.Ц.,
В.Д.К., Н.Т.Н., Д.Н.Н., В.И.И., М.Д.П., С.И.П., Л.Й.И., М.Г.И., Н.И.Г., М.В.Н. и
Ц.И.Ц., образувана от Й.Т. *** и ръководена от Т. заедно с Д.Ж.Ж. от гр.Н.,
последният до края на м.март 2007 год., като се касае за структурирано трайно
сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления-наркоразпространение, трафик на хора, склоняване към проституция,
сводничество, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 НК/държане с цел
разпространение и разпространение на наркотични вещества без надлежно
разрешително/;
-по чл.159в,
алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.т.1, 2, пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата
ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002 год. до края на м. септември 2007 год. в гр. В., курортен
комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц., В.Д.К. и
Н.Т.Н. е набрал, транспортирал и приел отделно лице-ненавършилата 18 години Р.Р.А.
*** /род.*** год./ с цел да бъде използвана за развратни действия-проституция
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез използване на
принуда -закани, че ще направят проблем на семейството й и чрез обещаване,
даване и получаване на облаги, и по поръчение и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, в която е участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002 год. до края на м.септември 2007 год. в гр.В. и Врачанска
област, курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т.,
М.Ц.Ц., В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени
действия и съвкупление ненавършилата 18 години Р.Р.А. *** /род.на *** год./,
като деянието е извършено с користна цел -за получаване на суми от клиентите й,
като е склонил и принудил същата към употреба на наркотични вещества-кокаин с
цел проституиране, съвкупление и блудствени действия, и като е действал по
поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е
участвал, и същото е реализирано по отношение на още две лица-К.С. *** и П.И.В.
***;
-по
чл.150 /в редакцията на нормата на ДВ бр.107/1996 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че в през м.юни /след 18.06./ 2005
год. в гр.В. в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц., Н.Т.Н. и В.Д.К. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 19 год. от гр.Б.С. /вкарване на дръжка от
лопата в ***а й/, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на
удари с ръце и крака по лицето и тялото й, и заплашване -че ще се разправят с
близките й и, че ще бъде изкормена/;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр. ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр. чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от м.юни
/след 18.06./ 2005 год. до края на м.септември 2007 год. в гр.В., курортен
комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц., В.Д.К. и
Н.Т.Н. е набрал, транспортирал и приел отделно лице-К.С.Д. на 19 год., с цел да
бъде използвана за развратни действия-проституция независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез използване на принуда -закани, че ще се
разправят с близките й, сила - нанасяне на удари с ръце и крака по лицето и
тялото й и разврат-/блудство/, и чрез обещаване, даване и получаване на облаги,
и по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, в
която е участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1 и 3, вр.ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от м.юни /след
18.06./2005 год. до края на м.септември 2007 год. в гр.В. и Врачанска област,
курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц.,
В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени действия и
съвкупление навършилата 18 години К.С. ***, като деянието е извършено с
користна цел -за получаване суми от клиентите й, като е склонил и принудил
същата към употреба на наркотични вещества-кокаин и хероин с цел проституиране,
съвкупление и блудствени действия, и като е действал по поръчение и в
изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е участвал, и
същото е осъществено по отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и П.И.В. ***;
-по чл.150 /в редакцията на нормата ДВ
бр.75/2006 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова,
че през зимата на 2006 год. в гр.Б. в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т. и М.Ц.Ц.
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 20 год. от гр.Б.С. /облизвания на ***a, вкарване на маркуч във ***то/, като е
употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с лопата;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002 год. до края на м.септември 2007год. в съучастие като
съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц., В.Д.К. и Н.Т.Н. *** до курортен комплекс С.Б. и
от гр.В. до гр.Б. и е приел отделно лице-навършилата 18 години П.И.В. *** с цел
да бъде използвана за развратни действия-проституция независимо от съгласието
й, като деянието е извършено чрез използване на принуда -нанасяне на побой
спрямо нея, както и отправяне на закани за саморазправа с близките й, и чрез
обещаване, даване и получаване на облаги, и по поръчение и в изпълнение решение
на организирана престъпна група, в която е участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от началото
на 2002год. до края на м. септември 2007год. в гр. В. и Врачанска област,
курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц.,
В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени действия
ненавършилата 18 години П.И.В. *** /род.на *** год./, като деянието е извършено
с користна цел -за получаване суми от клиентите й, като е склонил и принудил
същата към употреба на наркотични вещества-марихуана с цел проституиране,
съвкупление и блудствени действия, и като е действал по поръчение и в
изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е участвал, и
същото е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и К.С. ***;
-по чл. 152, ал.3, т.1 и т.4,
вр.ал.1, т.2 НК затова,
че през 2006год. в гр. М., обл. В. заедно с В.Д.К., Н.Т.Н. и В.И.И. се съвкупил с Н.М.Н. ***, като я е
принудил към това със заплашване, изразяващо се в закана по отношение на
здравето й /че ще й счупят краката/, като деянието е извършено от повече от две
лица и с цел въвличането й в проституция.
Подсъдимият М.Ц.Ц.:
-по
чл.321, ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр.ал.2 НК /в редакцията на нормата към ДВ
бр.92/2002 год./ затова, че в периода от 2002год. до **.10.2008год. в
градовете В. и М., обл.В. е участвал в организирана престъпна група с членове К.П.П.,
В.Д.К., Н.Т.Н., Д.Н.Н., В.И.И., М.Д.П., С.И.П., Л.Й.И., М.Г.И., Н.И.Г., М.В.Н. и
Ц.И.Ц., образувана от Й.Т.Т. и ръководена от Т. заедно с Д.Ж.Ж. от гр.Н., последният
до края на м.март 2007год., като се касае за структурирано трайно сдружение на
повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления-наркоразпростра-нение, трафик на хора, склоняване към проституция,
сводничество, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е
създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 НК /държане с цел
разпространение и разпространение на наркотични вещества без надлежно
разрешително/;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.т.1, 2, пр.1 и т.6, вр.ал.1/в
редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова,
че за времето от края на м.септември 2002год. до края на м. септември
2007год. в гр. В., курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител
с Й.Т.Т., К.П.П., В.Д.К. и Н.Т.Н. е набрал, транспортирал и приел отделно
лице-ненавършилата 18 години Р.Р.А. *** /род.*** год./, с цел да бъде
използвана за развратни действия-проституция независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез използване на принуда - закани, че ще направят
проблем на семейството й, чрез обещаване, даване и получаване на облаги, и по
поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, в която
участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3, вр.ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, затова, че за времето от края на
м.септември 2002год. до края на м.септември 2007год. в гр.В. и Врачанска
област, курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т.,
К.П.П., В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени
действия и съвкупление ненавършилата 18 години Р.Р.А. *** /род.*** год./, като
деянието е извършено с користна цел -за получаване суми от клиентите й, като е
склонил и принудил същата към употреба на наркотични вещества-кокаин с цел
проституиране, съвкупление и блудствени действия, и като е действал по
поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е
участвал, и същото е реализирано по отношение на още две лица-К.С. *** и П.И.В.
***;
-по чл.150 /в редакцията на нормата
ДВ бр.107/1996 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова,
че през м.юни /след 18.06./ 2005год. в гр.В. в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т.,
К.П.П., Н.Т.Н. и В.Д.К. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 19 год. от гр.Б.С. /вкарване на дръжка от
лопата в ***а й/, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на
удари с ръце и крака по лицето и тялото й, и заплашване, че ще се разправят с
близките й и, че ще бъде изкормена;
-по чл.150 /в редакцията на
нормата ДВ бр.107/1996 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че през м.юни /след 18.06./ 2005г. в
гр.В., ж.к.”Младост”, в съучастие като съизвършител с Н.Т.Н.
и В.Д.К. е извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на К.С.Д.
на 19 год. /облизвания на ***и, пръсти на крака, подметки на обувки/, като е
употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на побой;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от м.юни
/след 18.06./ 2005год. до края на м.септември 2007год. в гр.В., курортен
комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., В.Д.К. и
Н.Т.Н. е набрал, транспортирал и приел отделно лице К.С.Д. на 19 год. с цел да
бъде използвана за развратни действия-проституция независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез използване на принуда -закани, че ще се
разправят с близките й, сила - нанасяне на удари с ръце и крака по лицето и
тялото й и разврат -блудство, и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, и
по поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е
участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1 и 3, вр.ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от м.юни /след
18.06./ 2005год. до края на м.септември 2007год. в гр.В. и Врачанска област,
курортен комплекс С.Б. и гр.Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П.,
В.Д.К. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към блудствени действия и
съвкупление навършилата 18 години К.С.Д., като деянието е извършено с користна
цел -за получаване суми от клиентите й, като е склонил и принудил същата към
употреба на наркотични вещества-кокаин и хероин с цел проституиране,
съвкупление и блудствени действия, и като е действал по поръчение и в
изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е участвал, и
същото е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и П.И.В. ***;
-по чл.150 /в редакцията на нормата към ДВ
бр.75/2006 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова,
че през зимата на 2006 год. в гр.Б. в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т. и К.П.П.
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 20 год. /облизвания на ***и, вкарване на
маркуч във ***то/, като е употребил за това сила -нанасяне на удари с лопата;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002год. до края на м.септември 2007год. в съучастие като
съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., В.Д.К. и Н.Т.Н. *** до курортен комплекс С.Б. и
от гр.В. до гр.Б. и е приел отделно лице-навършилата 18 години П.И.В. *** с цел
да бъде използвана за развратни действия-проституция независимо от съгласието
й, като деянието е извършено чрез използване на принуда -нанасяне на побой
спрямо нея, както и отправяне на закани за саморазправа с близките й, чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и по поръчение и в изпълнение решение
на организирана престъпна група, в която е участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от 2002год.
до края на м. септември 2007год. в гр. В. и Врачанска област, курортен комплекс
С.Б. и гр. Б., в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., В.Д.К. и Н.Т.Н.
е склонявал към проституция и свождал към блудствени действия ненавършилата 18
години П.И.В. *** /род.*** год./, като деянието е извършено с користна цел -за
получаване суми от клиентите й, като е склонил и принудил същата към употреба
на наркотични вещества-марихуана с цел проституиране, съвкупление и блудствени
действия, и като е действал по поръчение и в изпълнение решение на организирана
престъпна група, в която е участвал, и същото е реализирано по отношение на още
две лица-Р.Р.А. *** и К.С. ***.
Подсъдимият
Н.Т.Н.:
-по
чл.321, ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр.ал.2 НК /в редакцията на нормата ДВ бр.
92/2002 год./ затова, че в периода от началото на 2002год. до **.10.2008год.
в градовете В. и М., обл.В. е участвал в организирана престъпна група с членове
К.П.П., М.Ц.Ц., В.Д.К., Д. Н. Н., В.И.И., М.Д.П., С.И.П.,
Л.Й.И., М.Г.И., Н.И.Г., М.В.Н. и Ц.И.Ц., образувана от Й.Т.Т. и ръководена от Т.
заедно с Д.Ж.Ж. от гр.Н., последният до края на м.март 2007год., като се касае
за структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления-наркоразпростра-нение, трафик на хора,
склоняване към проституция, сводничество, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави
имотна облага, като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354а,
ал.1 и 2 НК /държане с цел разпространение и разпространение на наркотични
вещества без надлежно разрешително/;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.т.1, 2, пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в
редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова,
че за времето от края на м.септември 2002год. до края на м.септември
2007год. в гр.В., обл.В. в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц.
и В.Д.К. е набрал и приел отделно лице-ненавършилата 18 години Р.Р.А. ***
/род.на *** год./, с цел да бъде използвана за развратни действия-проституция
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез използване на
принуда -закани, че ще направят проблем на семейството й, чрез обещаване,
даване и получаване на облаги, и по поръчение и в изпълнение решение на
организирана престъпна група, в която е участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002год. до края на м.септември 2007год. в гр.В. и Врачанска
област, в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и В.Д.К. е
склонявал към проституция и свождал към блудствени действия и съвкупление ненавършилата
18 години Р.Р.А. *** /род.*** год./, като деянието е извършено с користна цел -за
получаване суми от клиентите й, като е склонил и принудил същата към употреба
на наркотични вещества-кокаин с цел проституиране, съвкупление и блудствени
действия, и като е действал по поръчение и в изпълнение решение на организирана
престъпна група, в която е участвал, и същото е реализирано по отношение на още
две лица-К.С. *** и П.И.В. ***;
-по
чл.150 /в редакцията на нормата ДВ бр.107/1996 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че през м.юни /след 18.06./ 2005год. в
гр.В. в съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., М.Ц.Ц., К.П.П. и В.Д.К. е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на К.С.Д. на 19 год. от
гр.Б.С. /вкарване на дръжка от лопата в ***а й/, като е употребил за това сила,
изразяваща се в нанасяне на удари с ръце и крака по лицето и тялото, и
заплашване -че ще се разправят с близките й и, че ще бъде изкормена/;
- по чл.150 /в редакцията на нормата ДВ бр.107/1996 год./, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че в през м.юни /след 18.06./
2005г. в гр.В., ж.к.”М.”, в съучастие като
съизвършител с М.Ц. *** и В.Д.К. *** е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на К.С.Д. на 19 год. /облизвания на ***и, пръсти на
крака, подметки на обувки/, като е употребил за това сила, изразяваща се в
нанасяне на побой;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от м.юни
/след 18.06./2005год. до края на м.септември 2007год.в гр.В., обл.В. в
съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и В.Д.К., е набрал и приел
отделно лице-К.С.Д. на 19 год. с цел да бъде използвана за развратни
действия-проституция независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
използване на принуда -закани спрямо близките й, че ще се разправят с тях,
сила-нанасяне на удари с ръце и крака по лицето и тялото й и разврат-блудство,
и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, и по поръчение и в изпълнение
решение на организирана престъпна група, в която е участвал;
-по чл.155, ал.5, т.т.1 и 3, вр.ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от м.юни /след
18.06./ 2005год. до края на м.септември 2007год. в гр.В. и Врачанска област, в
съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и В.Д.К. е склонявал към
проституция и свождал към блудствени действия и съвкупление навършилата 18
години К.С. ***, като деянието е извършено с користна цел -за получаване суми
от клиентите й, като е склонил и принудил същата към употреба на наркотични
вещества-кокаин и хероин с цел проституиране, съвкупление и блудствени
действия, и като е действал по поръчение и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, в която е участвал, и същото е реализирано по
отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и П.И.В. ***;
-по чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.2,
пр.1 и т.6, вр.ал.1 /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20,
ал.2 НК затова, че за времето от края на
м.септември 2002год. до края на м.септември 2007год. в гр.В., обл.В. в
съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и В.Д.К. е приел отделно
лице-навършилата 18 години П.И.В. *** с цел да бъде използвана за развратни
действия-проституция независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
използване на принуда -нанасяне на побой спрямо нея, както и отправяне на закани
за саморазправа с близките й, чрез обещаване, даване и получаване на облаги и
по поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, в която е
участвал;
-по чл.155, ал.5, т.1, т.2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от началото
на 2002год. до края на м. септември 2007год. в гр. В. и Врачанска област, в
съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и В.Д.К. е склонявал към
проституция и свождал към блудствени действия ненавършилата 18 години П.И.В. ***
/род.*** год./, като деянието е извършено с користна цел -за получаване суми от
клиентите й, като е склонил и принудил същата към употреба на наркотични
вещества-марихуана с цел проституиране, съвкупление и блудствени действия, и
като е действал по поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група,
в която е участвал, и същото е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А. ***
и К.С. ***;
-по чл. 152, ал.3, т.1 и т.4,
вр.ал.1, т.2 НК затова, че през 2006г. в гр. М., обл. В. заедно с К.П.П., В.Д.К.
и В.И.И. се е съвкупил с Н.М.Н. ***, като я е принудил към това със заплашване,
изразяващо се в закана по отношение на здравето й-че ще й счупят краката, като
деянието е извършено от повече от две лица и с цел въвличането й в проституция
Подсъдимият В.Д.К.:
-по чл.155, ал.5, т.т.1, 2, пр.1 и т.3, вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от края на м.септември 2002год. до края
на м.септември 2007год. в гр.В. и Врачанска област в съучастие като съизвършител
с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и Н.Т.Н. е склонявал към проституция и свождал към
блудствени действия и съвкупление ненавършилата 18 години Р.Р.А. *** /род.***
год./, като деянието е извършено с користна цел -за получаване суми от
клиентите й, и като е склонил и принудил същата към употреба на наркотични
вещества-кокаин с цел проституиране, съвкупление и блудствени действия, и като
е действал по поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група,
в която е участвал, и същото е реализирано по отношение на още две лица-К.С. ***
и П.И.В. ***;
-по чл.155, ал.5, т.т.1 и 3, вр.ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от м.юни /след
18.06./ 2005год. до края на м.септември 2007год. в гр.В. и Врачанска област в
съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и Н.Т.Н. е склонявал към
проституция и свождал към блудствени действия и съвкупление навършилата 18
години К.С. ***, като деянието е извършено с користна цел -за получаване суми
от клиентите й, и като е склонил и принудил същата към употреба на наркотични
вещества-кокаин и хероин с цел проституиране, съвкупление и блудствени
действия, и като е действал по поръчение и в изпълнение решение на организирана
престъпна група, в която е участвал, и същото е реализирано по отношение на още
две лица-Р.Р.А. *** и П.И.В. ***;
-по чл.155, ал.5, т.т.1, т.2, пр.1 и т.3,
вр.ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че за времето от началото
на 2002год. до края на м. септември 2007год. в гр. В. и Врачанска област в
съучастие като съизвършител с Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц. и Н.Т.Н. е склонявал към
проституция и свождал към блудствени действия ненавършилата 18 години П.И.В. ***
/род.*** год./, като деянието е извършено с користна цел -за получаване суми от
клиентите й, и като е склонил и принудил същата към употреба на наркотични
вещества-марихуана с цел проституиране, съвкупление и блудствени действия, и
като е действал по поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна
група, в която е участвал, и същото е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А.
*** и К.С. ***;
-по чл. 152, ал.3, т.1 и т.4,
вр. ал.1, т.2 НК затова, че през 2006г. в гр. М., обл. В. заедно с К.П.П., Н.Т.Н.
и В.И.И. се е съвкупил с Н.М.Н. ***, като я е принудил към това със заплашване,
изразяващо се в закана по отношение на здравето й-че ще й счупят краката, като
деянието е извършено от повече от две лица и с цел въвличането й в проституция;
Подсъдимият В.И.И.:
-по чл. 152, ал.3, т.1 и т.4,
вр. ал. 1, т.2 НК затова, че през 2006г. в гр. М., обл. В. заедно с К.П.П. от
гр.М., В.Д.К. *** и Н.Т.Н. от с.гр. се съвкупил с Н.М.Н. ***, като я е
принудил към това със заплашване, изразяващо се в закана по отношение на
здравето й-че ще й счупят краката, като деянието е извършено от повече от две
лица и с цел въвличането й в проституция.
По делото е направено искане от
пострадалата от престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 и т.4, вр. с ал.1, т.2 от НК - Н.М.Н. за конституирането й в качеството на частен обвинител. С
определение на съда и на основание чл. 76 и сл. от НПК Н.М.Н. е конституирана в
качеството на частен обвинител.
Подсъдимият Й.Т.Т. не се признава за виновен по нито едно от
повдигнатите му обвинения и дава подробни обяснения, в които излага
съображения, че никога не е извършвал нито посочената в обвинителния акт, нито
каквато и да е друга престъпна дейност, а извършваната от него търговска
дейност е напълно законна и се изразява в събиране и предаване на билки, охлюви
и гъби- чрез "Ф. Т." ЕООД гр. В.; изкупуване на земеделска продукция
и земеделие; участие и управление в търговски дружества "Г.А." ООД, "Т.П."***,
"Е." ООД, "Г.П. И. С. б.Н. Г.А.Е.Г. П. " ООД. Подсъдимят Т. в
обясненията си заявава, че не познава трите пострадали свидетелки и никога не
ги е трафикирал или склонявал към проституция, нито пък е извършвал блудствени
действия с някоя от тях.
Подсъдимият К.П.П. не се
признава за виновен по нито едно от повдигнатите му обвинения и дава подробни
обяснения, с които напълно отрича участието си в каквато и да е престъпна
дейност. Същият заявява, че е извършвал само законна дейност, изразяваща се в
участие и управление в търговски дружества, както и участие в семейния бизнес
на неговите родители. Същият твърди, че изобщо не познава пострадалите
свидетелки Р. А., П. В. и К. Д., както и частната обвинителка Н.Н., която е
видял за първи път по телевизията в интервюто по БТВ.
Подсъдимият М.Ц.Ц. не се
признава за виновен по нито едно от повдигнатите му обвинения и дава подробни
обяснения, с които заявява, че до края на 2003год. изобщо не е бил на
територията на гр. М., В. и Врачанска област, тъй като е пребивавал - живял и
работил в Стара Загора, а през преобладаващата част от останалите години от
инкриминирания период 2005-2008год. - през лятото е работил като управител на
бар "О." в гр. Созопол, поради което не е имал физическа възможност
да извършва престъпленията, в които е обвинен. И този подсъдим в обясненията си
заявява, че не познава пострадалите свидетелки, за които е обвинен в
трафикиране, склоняване или свождане, както и за осъществени блудствени действия.
Подсъдимият Н.Т.Н. не се
признава за виновен по нито едно от повдигнатите му обвинения и дава подробни
обяснения, с които изцяло отрича участието си в предявените му престъпления.
Същият заявява, че от трите пострадали свидетелки познава само св. Р. А., с
която е имал връзка, а останалите две не познава.
Подсъдимият В.Д.К. не се
признава за виновен по нито едно от престъпленията, за които е обвинен и дава
подробни обяснения, с които отрича да е склонявал пострадалите Р. А., К. Д. и П.В.
към проституция и да ги е свождал към блудствени действия, нито пък да е
изнасилвал частната обвинителка Н.Н.. В съдебното производство този подсъдим
отрича и да е участвал в ОПГ, в трафик на посочените по-горе лица и в
блудствени действия, извършени спрямо пострадалата К.Д., за които обвинения
наказателното производство по отношение на него е прекратено поради постигнато
споразумение между защитника му - адв. Ю. Г. и ВрОП. В тази връзка подсъдимият К.
изцяло отрича обясненията, които е дал на досъдебното производство и които бяха
прочетени в хода на съдебното производство по реда на чл. 279, ал.1, т.3 от НПК.
Същият твърди, че е дал тези обяснения под давление на разследващия орган, за
да му бъде изменена МН от "Задържане под стража" в по-лека. По тази
причина подс. К. твърди, че е подписал и постигнатото споразумение по част от
обвиненията, за които е бил привлечен на досъдебното производство.
Подсъдимият В.И.И. не се
признава за виновен по обвинението за квалифицирано изнасилване и дава подробни
обяснения, с които изцяло отрича да е познавал частната обвинителка Н. и да е имал
сексуални контакти с нея, а още по-малко насилствени такива. Същият отрича и да
е участвал в организирана престъпна група, за каквото престъпление наказа-телното
производство против него е прекратено поради постигнато споразумение между
договорният му защитник адв. Т. С. и ВрОП. Подписването на това споразумение
подс. И. обосновава с влошеното си здравословно състояние и страхът от
задържането му в Следствения арест гр. В..
В пледоарията си по същество,
представителят на обвинението - прокурор С. М. изцяло поддържа всички въведени
с обвинителния акт обвинения против шестимата подсъдими, като приема за
установена фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. Тази
фактическа обстановка и обвинителната си пледоария против подсъдимите, прокурор
М. обосновава с показанията на свидетелите Н.Н., Ц.А., Г.П., Г.М. - от д.п., Р.И.-от
д.п., Р.А. -от д.п., П.В.- от д.п., К.Д.- от д.п., А. и И. В., В.А., Н.П., Д.М.,
К.Н., Ц.С., Ц.П., Ц.Н., С.И., Д.Н., М.Г., И.Т., Г.Б., Б.Н., Л.В., М.Б., М.М., Х.В.;
на свидетелите със защитена самоличност с идентифи-кационни номера 131, 135,
122, 1**, 301 и 119, на обясненията на подсъдимия К. от досъдебното
производство; на заключенията на вещите лица по специализираните съдебно
технически, съдебно физико-химични, съдебно психиатрични и комплексни
психиатрично-психологични експертизи; на приложените по делото Споразумения
одобрени от ВрОС, с които наказателното производство е приключило по отношение
на другите обвиняеми; на ВДС събрани чрез СРС и на веществените доказателства.
В резултат на обстоен анализ както на посочените по-горе доказателства, така и
на допуснатите по искане на защитата доказателства, обвинителят приема за
доказани по несъмнен начин всяко едно от обвиненията против шестимата
подсъдими: както образуването, ръководенето и участието в ОПГ, така и трафикирането,
склоняването към проституция и свождането към блудствени действия на
пострадалите свидетелки Р. А., К. Д. и П. В., блудствените действия спрямо св.
К. Д. и престъплението против половата неприкосновеност на свидетелката Н..
По отношение обясненията, дадени
от шестимата подсъдими в хода на съдебното производство и събраните по искане
на защитата писмени и гласни доказателства, представителят на обвинението
приема същите като защитна теза, опровергана от събраните доказателства в
подкрепа на обвинението.
В крайна сметка представителят
на ВрОП прави искане шестимата подсъдими Т., П., Ц., Н., К. и И. да бъдат
признати за виновни по всички обвинения, по които са предадени на съд, като им
бъдат наложени наказания при превес на отегчаващите вината обстоятелства - над
средния размер за всяко едно от отделните деяния, при ефективно изтърпяване на
определените им общи наказания с оглед постигане целите на чл. 36 от НК.
Договорният защитник на подсъдимия Й.Т.Т. -
адв. М.М. пледира за постановяване изцяло на оправдателна присъда по отношение
на неговия подзащитен, като се основава на недоказаност на всички обвинения, които са му предявени.
Анализирайки подробно събраният по делото доказателствен материал, адв. М.
излага съображения, че гласните доказателства на които обвинението се основава
са изцяло недостоверни, противоречиви, лъжесвидетелски. В тази група адв. М.
включва показанията на свидетелите Г. П., Ц. А., Р. А., П. В., К. Д., Н. Н., Х.
В. и М. М. които според него са изцяло противоречиви както помежду си, така и с
останалия доказателствен материал, така и вътрешно противоречиви. Защитникът
пледира като недостоверни да се приемат и показанията, приобщени от досъдебното
производство по реда на чл. 281 ал.1 и ал.4 от НПК на свидетелите Р. И. и Г. М.,
както и показанията на защитените свидетели
и по-конкретно св. с идентификационен № 301, който според адв. М. не
излага никакви конкретни факти относно възведените обвинения.
Другата група свидетели,
обособена от адв. М. при неговия доказателствен анализ е тази на обвиняемите,
които са сключили споразумение с ВрОП и по отношение на които наказателното
производство е прекратено. Това са свидетелите Д.Н., Ц.Ц., Л.И., С.П., М.П., М.Н.,
М.И., Д.Ж., Н.Г., които разпитани в хода на съдебното производство в качеството
на свидетели изцяло опровергават обвинителната теза, като заявяват, че не са
участвали в ОПГ, още по-малко такава, образувана и ръководена от подс. Й.Т..
Показанията на тези свидетели адв. М. възприема и предлага на съда като
достоверни, като подписаните от тези свидетели споразумения обосновава с лични
техни съображения, предимно здравословни или под натиск на разследващите.
Следващата група свидетели,
обособена от защитника на подс. Т. са тези, по отношение на които беше
приложена процедурата по чл. 371, т.1 от НПК, като същите бяха приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, чрез прочитането им. Според адв. М. в показанията на
тези свидетели не се съдържат факти, относими към обвиненията на подсъдимите и
конкретно на неговия подзащитен - Й.Т. и няма нито един факт, в подкрепа на
обвинението.
Последната група свидетели, на
които адв. М. изцяло фокусира вниманието на съда и за които пледира, че показанията
им са напълно достоверни, непротиворечиви, логични, подкрепящи във всяко едно
отношение обясненията на подсъдимите и в частност на неговия подзащитен, поради
което следва да бъдат кредитирани от съдебния състав това са свидетелите Й.Ц.,
К. К., П. С., Д. Д., О. Б., З.И., В. Ц., С.Й., М. П., Р. Б., А.Т., О. Г., С.Т.,
С. П., Ж. К., Г. Д., В. Т., Д.И.. Именно на база тези гласни доказателствени
средства адв. М. основава своята защитна теза и приема за опровергана
обвинителната теза на ВрОП.
По отношение правния анализ на
престъпленията, вменени на подсъдимия Т., адв. М. излага съображения за тяхната
несъставомерност от гледна точка на описанието в обстоятелствената част на
обвинителния акт, описване на един изключително продължителен период без да има
обвинение и обсъждане на продължавано престъпление / за престъпленията по чл.
159в, вр. с чл. 159а НК и по чл. 155 НК/, за неправилното формулиране в
диспозитивната част /за престъплението по чл. 321 от НК/. Позовавайки се на ТР
№ 2/2009год. адв. М. навежда доводи за поглъщане на престъпленията по чл. 155
от НК от трафика по чл. 159а-159г НК, при което е невъзможна съвкупност между
тези престъпления така, както е формулирано в обвинителния акт. Навеждат се
доводи за законодателна промяна в разпоредбата на чл. 155 от НК в
инкриминирания период, която не е съобразена в обвинителния акт.
В контекста на горното, адв. М. М.
прави искане за постановяване на оправдателна присъда по всички обвинения
спрямо подзащитният му Й.Т..
Договорните защитници на
подсъдимия К.П.П. - адв. К. К. и адв. Д. Я. изцяло се присъединяват към
направения от адв. М. доказателствен анализ, като също пледират за
постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подс. П. по всички обвинения. Защитникът адв. К. освен анализ на
гласния доказателствен материал събран по делото, обсъжда и изготвената и
приета от съдебния състав ФХЕ № 77 на вещото лице М.Г., като заявява становище,
че при изготвянето на тази експертиза са допуснати редица процесуални
нарушения, които я правят негодно доказателствено средство и заключението по
нея не следва да бъде ценено. По отношение двете престъпления по чл. 150, вр. с
чл. 20, ал.2 от НК, в които подзащитният му П. е обвинен спрямо пострадалата К.Д.,
адв. К. изразява становище, че в обвинителния акт не е посочено в какво се
изразява целта на подзащитният му да възбуди и удовлетвори полово желание.
Договорният защитник адв. Д.Я.
изразява становище, че обвиненията и спрямо двамата му подзащитни - както по
отношение подс. К. П., така и по отношение подс. М.Ц. се градят изключително и
само на гласни доказателства, които не се подкрепят нито от писмения материал,
събран по делото, нито от веществените доказателства. Относно подзащитният му М.Ц.,
адв. Я. се позовава и на гласните и писмени доказателства, събрани за този
подсъдим, че до края на 2003год. същият е живял и работел в гр. Стара Загора, а
след това всяко лято неотлъчно се е намирал в гр. Созопол, където е работел
като управител на бар "О.". В тази връзка този подсъдим не е имал
физическата възможност да извършва престъпленията, в които е обвинен на
територията на гр. В. и гр. М.. И двамата защитници на подс. П. - адв. К. и
адв. Д. Я. - последният договорен защитник и на подс. М. Ц. пледират за
оправдателна присъда по всички обвинения на двамата подсъдими.
Договорният защитник на
подсъдимия Н.Т. - адв. Н. П. излага съображения за недоказаност на обвиненията,
повдигнати и предявени на неговия подзащитен, като пледира за постановяване
изцяло на оправдателна присъда. В пледоарията си адв. П. набляга на
невъзможността подс. Т. да е реализирал изпълнителното деяние транспортиране на
пострадалата св. П.В. до гр. Б., тъй като по това време същият е бил задържан в
Следствения арест гр. В. по дознание № 320/2005год. Посочва несъответствието в
обвинението на неговия подзащитен Т. за трафикиране на св. В. и това на
подсъдимия М.Ц., при положение, че двамата са обвинени в съучастие за това
престъпление. Изцяло оспорва обвинението за трафик и склоняване на трите
свидетелки Р. А., К. Д. и П. В., като навежда довод, че те са били трафикирани
и склонявани от св. Г.П., а подсъдимия Т. никога не е ходил нито в гр. Б., нито
в С.Б.. Адв. П. излага съображения, че нито едно от обвиненията против подзащитния
му Н. Т. не е доказано по несъмнен начин, поради което прави искане за
оправдателна присъда по всички обвинения.
Служебният защитник на
подсъдимия В.К. - адв. Д.Д. пледира за оправдателна присъда по обвиненията,
предявени на подзащитният й, като заявява становище за липса на доказателства,
в подкрепа на обвинителната теза. Адвокат Д. изцяло се присъединява към анализа
на доказателстве-ния материал, направен от адв. М., като поддържа становището
на същия за поглъщане на престъпленията по чл. 155 НК от тези по чл. 159в, вр.
с чл. 159а НК по отношение и на трите свидетелки. Както по отношение на
обвиненията по чл. 155 НК, така и по отношение на обвинението в изнасилване -
по чл. 152 НК защитникът на подс. К. намира изнесената в обвинителния акт
фактическа обстановка за неясна, противоречива, а обвиненията - недоказани.
Излагат се съображения, че през по-голяма част от инкриминирания период
подсъдимия В.К. е бил с МН
"Задържане под стража" или е изтърпявал наказание лишаване от
свобода, поради което не би могъл в този период да извършва вменените му
престъпления. По отношение обвинението за изнасилване по чл. 152 от НК адв. Д.
навежда доводи, че не е конкретизиран точния период на извършване на това
престъпление, липсва медицинска документация, подкрепяща твърденията на
пострадалата Н. за съвъкупление с нея, още по-малко насилствено такова. На база
на тези съображения адв. Д.Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда
по отношение на нейния подзащитен - подсъдимия В.К. - по всички обвинения.
Служебният защитник на
подсъдимия В.И. - адв. Р.Я. пледира за оправдателна присъда по отношение на
подзащитният й, като застъпва становище, че обвинението му за изнасилване на
частната обвинителка Н. не е доказано по несъмнен и безспорен начин, както
изисква разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК. Адвокат Я. излага съображения, че
за това престъпление единствените доказателства са показанията на св. Н., но
дори и тези показания, особено дадените от нея в хода на съдебното
производство, по никакъв начин не уличават подзащитният й И. в извършване на
престъпление изнасилване. Още повече, че нито в обвинението, нито в хода на
съдебното производство периода на извършване на това престъпление не е
конкретизиран. Според адв. Я. липсват доказателства и за целта на това
престъпление -склоняване към проституция.
Изложеното по-горе дава основание на адв. Я. да пледира за оправдателна присъда
по отношение на подсъдимия В.И..
В последна дума подсъдимият Й.Т.
заявява, че не е извършил нито едно от престъпленията, вменени му с
обвинителния акт и разчита на справедлива присъда от българския съд, в чиято
безпристрастност вярва.
В последната си дума подсъдимият К.П. заявява,
че не се признава за виновен и силно се надява да бъде оправдан по всички
обвинения.
В последна дума подсъдимият М.Ц.
заявява, че не е извършил престъпленията, в които е обвинен и желае да бъде
оправдан по всички обвинения.
Подсъдимият Н.Т. в последна дума
заявява, че не е извършил престъпленията, в които е обвинен и желае да бъде
оправдан.
Подсъдимият В.К. в последната си
дума заявява, че макар и преди да е правил грешки, е изтърпял наказанието си за
тях, а престъпленията, за които е обвинен по това дело няма как да ги е
извършил, поради което желае да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимия В.И. заявява,
че желае да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението в което е
обвинен.
По делото са събрани многобройни
писмени и гласни доказателства, изслушани са специализирани СТЕ, СМЕ, СПЕ, КППЕ,
приобщени са ВДС, събрани чрез СРС, като е допуснато гледане на всички
видеозаписи и слушане на голяма част от аудиозаписите.
Съобразно разпоредбата на чл.
371, т.1 от НПК подсъдимите и техните защитници са заявили съгласие да не се
извършва разпит на следните свидетели: В.
П.А., Г.Й.Б., И.А.Т., Б.К.Н., М.К.Б., Л.И.В., А.Д.В., И.Г.В., Ц.Н.Н., Ц.П.П.,
Ц.К.С., К.Р.Н., Д.И.М. и Н.Г.П.; както и на следните експерти: В.П.Г., В.Р.Г. и
С.Т.Г. - изготвили заключенията по СТЕ, а протоколите за разпит на тези
свидетели и протоколите, в които са отразени заключенията на тези експерти от
досъдебното производство да бъдат използвани при постановяване на крайния
съдебен акт. Това съгласие е одобрено с определение на съда от 10.02.2010год. съобразно разпоредбата на
чл.372, ал.3 от НПК, като при приключване на съдебното производство тези
протоколи са приобщени по делото по реда на чл. 373, ал.1, вр. с чл. 283 от НПК.
Така събраният доказателствен
материал, анализиран поотделно и в съвкупност, дава основание на решаващия
съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Й.Т., М.Ц. и В.И. се
познавали от деца, тримата израснали заедно, тъй като родителите им са от едно
село - с. К., общ. Р.. След отбиване на военната служба през 1987год.
подсъдимият Т. бил приет във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий със специалност
"Българска филология" която специалност завършил след около 10-ина години
- през 1996-1997год. Междувременно, през м. юни 1993год. подсъдимият Т. бил
задържан за изнудване и противозаконно лишаване от свобода на лице от гр. М. с
имена М. А. Т., заедно със св. М.П., като през 2001год. двамата били осъдени за
това престъпление с влязла в сила присъда на 4.12.2001год. по НОХ дело №
1/98год. на МРС. Наложеното наказание по това дело от пет месеца лишаване от
свобода подсъдимият Т. изтърпял от 5.06. до 29.06.2002год.
Подсъдимият Й.Т. имал сключен
граждански брак с П.Т., от който брак има една пълнолетна дъщеря Ц. Й.Т.. По
време на брака си с П.Т. - преди 2000год. подс. Т. осъществил връзка със св. К.К.,
от която връзка двамата имат две деца - М. Й.Т. - на **години и Й.Й.Т. - на **дини.
През 1996-1997год. подсъдимият Т.
имал общи бизнес отношения с В.П., през което време същият бил съдружник във
фирма "И.Ц." ООД, заедно с убития по-късно И. Ц. и св. З.И.. Фирмата
им стопанисвала кафе-аперитив "И." гр. М., което имало статут на казино
с игрални машини. По същото това време подсъдимият Т. назначил на работа като
заместник и помощник управители подсъдимите К.П. и М.Ц.. През 1998год.
подсъдимият Т. и В.П. разделили дейността си, като Т. *** дискотека "Г.",
в която отново като управители били назначени подсъдимите К.П. и М.Ц.. В същата
дискотека работел и св. Д.Н. /по отношение на който наказателното производство
е прекратено със споразумение/. Освен със законната си дейност, описана
по-горе, подсъдимият Й.Т. с помощта на другите двама подсъдими П. и Ц., както и
на св. П., св.Н. и други лица се занимавал и с други- незаконни дейности,
възползвайки се от закрилата, която му била осигурена като свидетел по делото
срещу В.П. за убийството на В.А. с прякор "Л." и близките му контакти
със С.М. - висш полицай по това време от НДП гр. София. В края на 1998год.
подсъдимият М.Ц. заминал при своя брат в гр. Стара Загора, където останал да
работи и живее до края на 2003год. Тези обстоятелства, предхождащи
инкриминирания период съдът излага за установяване отношенията между част от
подсъдимите и някои от свидетелите по настоящето дело на по-ранен етап.
В началото на 2002год.
подсъдимият Т., след като имал необходимите контакти със св. Д.Ж. /установени
посредством познанството между св. К. К. и съпругата на св. Д. Ж., както и
посредство св. М. П./, решил да започне бизнес с наркотици, от който може да се
изкарат много пари и за който знаел, че се развива силно по Черноморското
крайбрежие и основно в района на Бургас и П.. По това време, освен описаните
по-горе лица К.П., Д.Н., М.П., В.И. към обкръжението на подс. Т. се приближили
и подсъдимите В.К. /който бил излязъл от Затвора гр. В. в края на 1998год./, Н.Т.
и св. М.И.. С всички тези лица, от една страна на териториален принцип - по-голяма
част от тях били от региона на гр. М. и околните села, а останалите от гр. В.,
от друга страна на принципа на доверието -предоставена работа, уредена закрила
от други лица и от закона, подсъдимият Й.Т. образувал група от доверени хора,
на които да може да разчита. След сформиране на групата от горепосочените лица
и след постигнато съгласуване между подс. Т. и св. Д. Ж., същите приели като
основна дейност и цел на новообразуваната група разпространението на наркотици.
В изпълнение на тази своя цел, подс. Т. посредством св. Д. Ж. уреждал
доставките на наркотици в гр. В. и гр. М., което до 2007год. - до задържането на
св. Ж. ставало предимно от района на гр. Бургас. Освен наркоразпространението
като цел за получаване на материална облага, престъпното сдружение имало за цел
да върши и други престъпления, от които могат да се получават лесни пари като
трафик на хора, склоняване към проституция и свождане към блудствени действия.
Тази насоченост на групата обаче в началото след образуването й не била добре
развита.
След първоначалното образуване и
структуриране на групата, св.М.П.
привлякъл към нея и работещите за него като охрана на дискотека "И."
св. С.П. и Л.И., което станало още в самото начало- след образуване на групата.
На по-късен етап - от 2007год. към групата се присъединили и св. Н.Г., М. Н. и Ц.Ц. /по
отношение на които наказателното производство е прекратено със споразумение/,
които заели местата на св. Д.Н. -задържан през 2007год. с наркотици и осъден, С.П.
и Л.И. след отказване на последните двама от престъпната дейност. През 2006год.
от групата излязъл и подс. М. П., който също бил задържан с наркотици и осъден
на лишаване от свобода. Между членовете групата се наричала "Групата на Д.
"П.", последното прякор на подсъдимия Й.Т..
Подсъдимият М.Ц., който по време
на образуване на престъпната група и започване на нейната дейност живеел и
работел в гр. Стара Загора в края на 2003год. се завърнал и установил трайно в
гр. М., като още в началото на 2004год. се включил в образуваната и ръководена
от Т. група. Двамата с подсъдимия К.П. заемали престижно място в групата, като
останалите членове ги възприемали като заместници на подсъдимия Т..
Освен горните лица, съпричастни
към дейността на групата през отделни периоди от време били и други лица - Н.М.
/изчезнал през юли месец 2003год./, който се занимавал с намиране и склоняване
на лица за проституция, К.И. /загинал при ПТП на 18.06.2005год./, който освен
със склоняване към проституция се занимавал и с разпространение на наркотици, Г.П.,
Ц.А., по отношение на които няма повдигнато обвинение, но които в показанията
си излагат факти, установяващи тяхната съпричастност към дейността на
престъпната група.
След като групата била
образувана и йерархически структурирана, били уточнени и разпределени функциите
на всеки участник. Образуваното престъпно сдружение било структурирано с
пирамидална форма -като най-отгоре бил подсъдимият Й.Т. заедно със св. Д.Ж.,
които ръководели същото, под тях били подсъдимите К.П., а по-късно след
включването си и подс. М.Ц., в определени периоди на това ниво бил възприеман и
св. М. П., като групата се разширявала до най-долните дилърски нива.
Подсъдимият Т., който бил на върха на пирамидата, освен че разпределял
функциите на по-горестоящите членове и давал нареждания, заедно с подсъдимите К.П.
и М.Ц. /последният от началото на 2004год./ организирал срещите и доставките на
наркотици, като същите обаче много рядко участвали в самата доставка, която се
извършвала предимно от други, натоварени от тях лица от групата. След
доставката наркотиците се разфасовали, смесвали с други вещества от подсъдимите
К.П. и М.Ц. /като преди включването на последния подсъдим в групата, на подс. П.
помагало лице Т.П. с прякор "М." по отношение на което няма
повдигнато обвинение/, опаковали ги с лейкопласт, за да не може да се взема от
тях, след което ги предавали на подсъдимите В.К. и Н.Т., които от своя страна
ги предавали на подсъдимият В.И. с прякор "Б.", на Д.Н.Н. с прякор
"Д.", на С.П. с прякор "С.", на Л.И. с прякор "Л."
или на М.И.. Тези лица разполагали с дилърска мрежа, чрез която
разпространявали получените наркотици до потребителите им, в която мрежа
влизали лицата Т. Н.Ц., с прякор "Щ.", Д.А.А. с прякор "Ц.",
В.Г.Ц. с прякор "П.", Б.А. Н., с прякор "Б.", Н. Ц. П. с
прякор "К.", Ц.Т. Б. с прякор "Ц.", Ц. Л.П., с прякор
"Ф.", Б.Л. Б. с прякор "Б.М.. П.Г.П. с прякор "С.", Д.З.
И. с прякор "Д. х.", А. И. А. с прякор "С.". Изброените
по-горе лица били задържани нееднократно с различни по вид наркотици в тях,
като по-голяма част от тях са осъдени с влезли в сила присъди за държане и
разпространение на наркотици.
Всеки от членовете на групата имал
определена роля в наркоразпространението съобразно територията, на която
следвало да разпространява или съобразно вида наркотик, който следвало да бъде
доставен на определено място. На най-ниско ниво в групата като
наркоразпространители били свидетелите Ц.Ц., М.И., М.Н., Н.Г. /по отношение на
които наказателното производство е прекратено със споразумение/. Отчитането
на парите, получени от наркоразпро-странение
ставало по обратния ред - постъпленията се отчитали от най-ниските дилърски
нива нагоре, през подсъдимите В.К. и Н.Т., които предавали парите на подсъдимите
К.П. и М.Ц. или директно на подсъдимия Й.Т.. Основните наркотици, които групата
разпространявала били кокаин и хероин, но също така доставяли и
разпространявали и амфетамини и трева-марихуана.
Когато някой от членовете на
групата бил задържан от полицията или изтърпявал наказание лишаване от свобода,
неговото място било заемано от друг член, като връзката със задържания не
прекъсвала. Така по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
подсъдимия В.К. същият бил посещаван от други членове на групата, които го информирали
за дейността й. Същото е положението и по отношение на св. Ц.А., който по време
на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода в периода 23.12.2004год.-28.02.2006год.
е бил посещаван подсъдимите В.К. и Н.Т., от свидетелите Г.П. и М.П.; св. Г.М.,
който също е бил съпричастен към дейността на групата, по време на престоя си в
Затвора гр. В. от 30.05.2005год. до 22.03.2007год. е бил посещаван от
подсъдимите Й.Т., К.П., М.Ц.; св. М.П. /член на ОПГ по отношение на който
производството е приключило със споразумение/ също по време на престоя си е бил
посещаван от подс. Й.Т. и К.П..
До 2003год. насочеността на
групата за извършване на престъпления
свързани с разврат и трафик на хора не била добре развита, като приходи
от такива престъпления постъпвали само от лицата Н.М. и К. М., които към този
период основно се занимавали със склоняване към проституция, като заплащали
определена част от получената от проституиращите за тях лица суми на подсъдимия
Й.Т.. През 2003год., след като подсъдимият К. *** /същият бил задържан по МН
"Задържане под стража" от 09.01.2003год. до 24.06.2003год./, с оглед
разширяване дейността на групата в тази насока - с набирането и приемането на
момичета, които да работят като проститутки, на него и на подсъдимия Н. било
възложено да намират момичета, които са съгласни да проституират или да бъдат
склонени към това било чрез обещание за получаване на добри суми, а при
несъгласие и чрез насилие. За изпълнение на тази им задача подсъдимият Н.Т.
през есента на 2003год. наел от св. Л.В. ***.
Свидетелката П.И.В. *** през
2000год. избягала от семейството си и започнала да работи доброволно като
проститутка в гр. Б., като мястото й на пребиваване било в ханче "А."
в с. Н.. През м. юли 2002год. същата навършила 18 години, след което си
извадила лична карта, а на 03.02.2003год. си направила и адресна регистрация в
гр. Б., ЖК"В. Л." № **вх."*,
ап.* Двамата подсъдими В.К. и Н.Т., които и преди посещавали ханчето, през есента
на 2003год. пристигнали в ханчето като клиенти на св. В., платили определената
сума за услугата и след като тя се качила с тях в автомобила, я докарали в гр. В.
и оставили в предварително наетата от тях квартир** ул."Л." **По-късно, също през есента на 2003год. в същата квартира била
докарана от двамата подсъдими К. и Т. / с прякори Е. и К./ и св. Р.А., която
преди това проституирала на различни места в страната, включително и по
Черноморското крайбрежие и която към момента на установяването й при двамата
подсъдими в гр. В. била непълнолетна -не била навършила 18 години. На двете
свидетелки било обяснено от подсъдимите Н. Т. и В. К., че ще работят като
проститутки под техен контрол, като част от заработената от тях сума ще им бъде
предоставяна и по този начин ще си докарват добри пари. След като св. А. и В.
се съгласили да работят при тези условия, първоначално били изкарвани от
подсъдимите В. К. и Н. Т. до Химическия комбинат на пътя гр. В.-гр. М., а
по-късно и в местността "Деривол" - на пътя гр. В.- гр. Б.С., където
същите проституирали. Транспортирането на двете свидетелки ставало или от
двамата подсъдими с лек автомобил или били изпращани с такси до мястото, където
им било определено да проституират. Изкараните пари св. А. и В. предавали
на подсъдимите К. и Т., които една част от
тези пари им давали на тях, една част предавали на подсъдимия Й.Т., за който
свидетелките знаели, че се води шеф на двамата подсъдими и една част оставала
за подсъдимите, които следвало да заплащат и разходите по наетия апартамент.
Парите за наема на този апартамент св. В. първите два-три месеца получавала от
подсъдимия Н.Т., а след това от подсъдимия В.К.. През м. март 2004год. двамата
подсъдими заедно със св. А. и В. напуснали този апартамент и се преместили в друг
апартамент на " В=" № *в
гр. В.. За улесняване на работата им и за отпускане, двамата подсъдими К. и Т.
давали на свидетелките наркотици - на св. А.
давали кокаин, а на св. В. сипвали предимно алкохол, но и давали да пуши
и марихуана.
Свидетелката К.С. *** през
пролетта на 2003год. доброволно започнала да работи като проститутка за К. М. И.
- с прякор "М.", като същата била извеждана да работи в местността
"Дери вол" на пътя В.-Б.С.. К.И. също бил съпричастен към дейността
на организираната от подсъдимия Й.Т. престъпна група, като освен с проституция,
се занимавал и с разпространение на наркотици до смъртта си през юни месец
2005год. През м. юни 2004год. И. продал
св. К.Д. на св. Г.П. и същата се преместила да живее на адреса на П. *** и се регистрирала
него на 25.06.2004год. От закупуването й до м. февруари 2005год. св.Д. работела
за св. Г.П., който също бил част от ОПГ на подсъдимия Й.Т.. Включването на този
свидетел към групировката станало през лятото на 2004год., когато К.И. го
уредил заедно със св. Ц.А. да работят за групата, след като му продал св. Д.. Свидетелят Ц.А. бил подчинен само на
Г. П., но познавал и някои от другите членове на групата - подс. Н. Т., В. К.,
св. М. П., знаел, че шеф на групата е Й.Т., за който знаел, че се занимава с
проституция, наркотици, с изкупуване на гъби и билки. През м.декември 2004год.
- на 23.12.2004г. св. А. влязъл в Затвора гр. В. за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, което е изтърпял на 28.02.2006год. Съпричастността на този
свидетел към ОПГ се установява и от
посещенията му в Затвора гр. В. по време на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от други членове на групата - подс. В. К., Н. Т., М. П. и др.
На 16.02.2005год. двете
свидетелки П.В. и К.Д. напуснали пределите на Република България за Швейцария,
откъдето двете се завърнали на 12.04.2005год. заедно със св. Г. П.. В рамките
на този период, също за Швейцария страната напуснали: подсъдимите К.П. и М.Ц. -
от 7.02.2005-23.02.2005год., а подс. Й.Т. от 15.02.2005год. до 23.02.2003год.
През периода на отсъствието си от България тези две свидетелки проституирали в
Швейцария под контрола на св. Г. П..
След завръщането им от
Швейцария, св.К.Д. останала със св. Г.П., а св. П.В. се завърнала при двамата
подсъдими В. К. и Н. Т. в бл."В." *
където продължавала да пребивава и проституира св. Р.А..
През месец юни 2005год. към тях се присъединила и св. К.Д., като същата
продължила да проституира заедно с другите две свидетелки под контрола на
подсъдимите В.К. и Н.Т.. За стимулиране на тази свидетелка двамата подсъдими
давали хероин, за да може да се отпуска по-добре при работата си.
През м.август 2005год. св. Р. А.,
която по това време работела и като сервитьорка в кафе "Л.", намиращо
се до болницата в гр. В. се запознала със св. Р.И.. Последният знаел, че работи
и като проститутка, но не знаел за кого. Двамата станали интимни приятели, като
по това време св. А. живеела в апартамент на 17 етаж в блок "*"
8 в гр. В. заедно със св. П.В., която била известна с прякор К.. При тях имало
и други момичета с имена М., С., В., които свидетелят И. виждал при посещенията
си при св. А.. Пред него
последната била споделила, че работи за две момчета на които казват Е. и К. и,
че по-голяма част от парите, които изкарва дава на тези две момчета, за които
по-късно св. И. разбрал, че се казват Е.-В.К. и К.-Н.Т.. След като подсъдимите К.
и Т. разбрали за връзката на св. И. със св. Р. А., която наричали Т., те го
натоварили в една кола и след като му нанесли побой му заявили, че дължи глоба
в размер на 1000лв., задето е бил през тези около два месеца с тяхното момиче,
като му забранили повече да се вижда със св. А.. Въпреки това обаче и след като
им заплатил определената глоба от 1000лв. св. И. и св. А., която му съобщила,
че е бременна продължили да се виждат, като решили да избягат. Подсъдимите К. и
Т. обаче ги открили, закарали ги в апартамента в бл."В." 8, където по
отношение и на двамата бил нанесен жесток побой от подсъдимите К. и Н., които
на следващия ден завели св. А. да направи аборт, като заедно с тях била и св. В..
Една две седмици след този случай - в началото на м. ноември 2005год. подсъ-димите
К. и Т. преместили проституиращите момичета Р. А. и П.В. ***.
Този апартамент подсъдимият Н. Т.
бил наел от св. М.Б. още в началото на 2005год., съгласно договор за наем от
12.01.2005год. В първите 3-4 месеца от сключване на договора св. Б. получавал
наема от бабата на подс. Т., а по-късно от подсъдимия Н.Т.Н., когото свидетелят
Б. установил, че познава отпреди. Впоследствие при св. Б. се явил подсъдимия В.К.,
който казал, че той ще заплаща наема, тъй като подс. Т. е несериозен. Това
продължило до м. септември 2008год.
Тъй като двамата подсъдими К. и Т.
продължили да изнудват св. И. за пари, на 11.11.2005год. двамата били задържани,
като по този начин преустановили дейността си към трите момичета Р.А., П.В. и К.Д..
Подсъдимият В.К. бил освободен от ареста на 30.12.2005год. /след изменение на
МН от "Задържане под стража" в "Домашен арест"/, а
подсъдимият Н.Т. на 20.04.2006год. След освобождаването им от ареста, двамата
продължили да работят за ОПГ под ръководството на Й.Т., като разпространявали
наркотици. Освен с това обаче, същите продължили да търсят и набират момичета,
които да работят за групата като проститутки, като дейността им по
разпорстранение на наркотици и склоняване към проституция продължила до
задържането им на **.10.2008год.
На 18.12.2005год. св. Р.А. и П.В.,
напуснали България в посока Швейцария с цел екскурзия, а св. К.Д. излязла от
страната месец преди тях в посока Чехия. Свидетелките К.Д. и П.В. се завърнали
в страната заедно със св. Г.П. на 1.03.2006 год., а св. Р.А. се завърнала в
страната на 07.04.2006год. През този период трите свидетелки проституирали в
Швейцария отново под контрола на св. Г. П.. В периода, докато свидетелките били
извън страната единствено подсъдимия Й.Т. е напускал страната от 25.01.2006год. до 01.2.02.2006год., през
което време е пребивавал в Швейцария. Тъй като по делото няма обвинения за
трансграничен трафик на трите момичета, изнесените в тази насока факти и
събрани доказателства за проституирането им в Швейцария не следва да се обсъждат.
След връщането на трите пострадали
свидетелки и св. Г. П. от Швейцария, същите останали под негов контрол, с
помощта на излезлия вече от затвора св. Ц.А.. В групата било взето решение тези
три момичета, както и Л.Е. /която преди смъртта на К.И. била под негов контрол,
а след това заедно с трите свидетелки под контрола на подсъдимите В. К. и Н. Т./
да бъдат изкарани да проституират през лятото по морето и по-конкретно на С.Б.,
а зимата в гр. Б.. Изпълнението на това решение било възложено на св. Г.П.-с
прякор "А." и св. Ц.А.-с прякор "Г.".
През лятото на 2006год. в
изпълнение решението на ОПГ св. Г.П. и св. Ц.А. закарали трите момичета - Р.А.,
П.В. и К.Д., както и лицето Л.Е. в клуб, собственост на фирма "Р.Г." П.,
находящ се в С.Б., където същите били приети с трудови договори като танцьорки,
но всъщност предоставяли сексуални услуги на клиентите на заведението срещу
заплащане. Транспортирането на момичетата било извършено от св. Г.П., с лек
автомобил "Сузуки суифт", който им намерил и квартири, в които да
живеят. По време на престоя на описаните по-горе момичета в С.Б. за тях се
грижели двамата свидетели П. и А., като ги снабдявали с всичко необходимо.
Парите, които момичетата изкарвали от проституция, една част оставяли в клуба,
в който се водели на работа, друга част предавали на св. П., който от своя
страна, предавал част от нея на подсъдимия Т. при посещенията му в С.Б. или му
ги пращал по св. А. в гр. В., а друга част използвал за разходи на момичетата,
за възнаграждение на св. А., за гориво и за собствени разходи. По този начин
момичетата работели до края на летния сезон, като се прибрали в гр. В. в края
на м. септември 2006год. по същият начин, по който били заминали -
транспортирани от св. П. и заедно със св. А.. През следващите 1-2 месеца проституиращите момичета останали в дома на
св. Г.П. ***, където бил регистриран и останал да живее и св. Ц. А. до
м.декември 2006год.
В началото на зимния сезон -
началото на м. декември 2006год. до края на м. март 2007год. по същата схема
четирите момичета - трите свидетелки Р.А., К.Д. и П.В. и лицето Л.Г. били
транспортирани от гр. В. до Б. от св. Г.П., заедно със св. Ц.А. със джип
"Сузуки Витара". В гр. Б. момичетата били приети на работа в клуб
"Р=", управител на който бил св. А.Т., а св. Р. Б.
/с прякор Р.Д./ бил съдружник във фирмата, която притежавала
клубовете от тази верига "Р.". И в този клуб
момичетата били назначени с трудови договори като танцьорки, а в действителност
извършвали същата дейност като на С.Б. - предоставяне на платени сексуални
услуги. Отново настаняването в квартири /или хотели/ било организирано от св. П.,
като по време на престоя им, момичетата били обслужвани от него и св. Ц.А..
Паричните постъпления, които получавали разпределяли по същия начин - една част
от изкараните пари момичетата оставяли в клуба, в който се водели на работа,
другата част предоставяли на св. Г.П., който пък предавал съответна част на
подсъдимия Т.. Останалите пари св. П. използвал за разходи на момичетата, за
възнаграждение на св. А., както и за свои лични разходи. При приключване на
зимния сезон - след м. март 2007год. проституиращите момичета отново били
транспортирани до гр. В. от св. П., придружен от св. А., където останали в дома
на св. П. до започване на летния сезон. Кога да започне сезона и момичетата да
бъдат транспортирани до Сл. бряг или Б. и кога да свърши решавал св.Г.П..
В началото на летния сезон на
2007год. -м. юни по същият начин
четирите момичета - свидетелките Р.А., П.В., К.Д. и Л.Г. заминали,
транспортирани с автомобила на св. Г. П. и придружавани от св. Ц. А. отново за
С. б. Всички се настанили в хотел "Р.с", като
момичетата се регистрирали на работа в клуб "Р.",
където се водели като танцьорки. В действителност и през този сезон същите
предлагали секс услуги срещу заплащане. През месец август лицето Л.Г. избягала
от С.Б. и напуснала пределите на Република България. Системата на разпределяне
на паричните постъпления в началото била както в предходните два сезона, но
впоследствие св. П. решил да задържи по-голяма част от парите за себе си, като
обещал на св. А., Д. и В., че ще им събира парите, за да могат когато приключат
с тази работа да си закупят къща. При това обещание момичетата работели още
по-усърдно, а събраните пари св. А. донасял в гр. В. и криел в дома на св. П..
На подсъдимия Т. св. Г. П. също предавал процент от получената сума, но
значително по-малка част от изкараните пари. В края на сезона- края на м.
август свидетелите А. и П. се скарали заради пари, тъй като А. мислел, че П. го
лъже с парите, които му дава като заплата, поради което се прибрал в гр. В.
преди П. и момичетата. Споделил с подсъдимия Т., че П. лъже с парите, които му
дава като процент, като казал, че знае къде крие останалата част от парите, изкараните
от момичетата чрез проституция. Свидетелят А., който имал ключ от къщата на св.
П., тъй като живеел в нея и самият той донасял и криел парите, които св. П. му
предавал, предложил на подсъдимия Т. да ги открадне от къщата на П. и да си ги
поделят.
Когато св. Г.П. се прибрал от С.Б.
заедно с трите свидетелки Р.А., К.Д. и П.В.
констатирал кражбата на парите, чиято равностойност била около 60 00лв. /парите
били събирани в евро/, както и на някои вещи. В резултат на депозирана жалба от
майката на св. П. - М.П. св.Ц.А. бил задържан от органите на МВР за изясняване
на случая, като задържането му продължило в рамките на 72 часа.
На 27.12.2007год. трите
свидетелки Р. А., П. В. и К. Д. напуснали страната, като преди това първите две
били разпитани по реда на чл. 223 от НПК - пред съдия от ВрОС в качеството на свидетели,
във връзка с образувано наказателно производство по чл. 321 от НК против
неизвестен извършител - ДП № 315/2007год. по описа на ОД на МВР гр. В.. На 27.01.2008год.
св. К.Д. и св. Г.П. влезли заедно в България, на 28.01.2008год. били разпитани
в качеството на свидетели по реда на чл. 223 от НПК - през съдия по същото
наказателно производство, след което още същият ден двамата отново напуснали
България.
След освобождаването му от
ареста св. Ц. ***, в кафене Ц., стопанисвано от родителите на подсъдимия П. и
признал пред подсъдимите Т., П. и Ц., че е дал показания против тях, затова, че
участват в организирана престъпна група, като в свое оправдание заявил, че е
бил принуден от служителите на РЗБОП гр. В. да даде такива показания. Затова
същият бил изпратен от подс. Т. ***, който му изготвил жалба до ВП гр. Плевен,
която жалба била депозирана и във връзка с която е извършена проверка.
Независимо от това негово
поведение обаче, подсъдимият Т. продължил да поддържа контакти със св. А., като
на два пъти го карал до Благоевград за даване на показания във връзка с
разкриване на други престъпления, извън настоящето производство. Освен това,
същите контактували и чрез SMS, срещали се на кафе и дори в дома на подсъдимия Т..
Тези контакти между тях продължили до **.10.2008год., когато подсъдимите били
задържани.
Свидетелката Н.Н. *** и
познавала подсъдимите В.К., Н.Т. и К.П.. Преди време същата работела като
танцьорка с консумация - предоставяла сексуални услуги в гр. Варна. След като
св. Н. ***, при своята баба - св. В.А., в периода 2007 - 2008год. двамата
подсъдими В. К. и Н. Т. започнали да идват в дома й в гр. М. и да я измъкват
насила, заповядвайки й да се качва в колата при тях. На някои от принудителните
й отвличания от подсъдимия К. присъствала и св. В. А., която виждала страха,
който изпитва нейната внучка при появата на този подсъдим. Освен това, през
една нощ - около 3-4 часа св. А. се събудила и видяла човек в дома си, от което
силно се изплашила, тъй като била само с майка си /възрастна жена/. В този
човек св. А. разпознала подс. К., който попитал къде е Н. и след като
разбрал, че я няма заплашително заявил
"А, тръгнала е без мене", след което си заминал. Целта на тези
отвличания на св. Н. от подсъдимия К. и подс. Н. била, да я заведат при
подсъдимия К.П. с прякор "К." за осъществяване на сексуални контакти
с него, на каквито контакти св. Н. не била съгласна. Освен това, в някои от
случаите двамата подсъдими също осъществявали със св. Н. сексуални контакти,
които винаги били придружени със заплахи, дори с насилие - побой. Тези действия
били извършвани по отношение на св. Н. нееднократно, като пострадалата
свидетелка била водена на различни места - в мотел "Долче Вита" до
гр. М., няколко пъти в апартамент в комплекс "Дъбника" в гр. В., в
къща в гр. М., която се намира под
Гимназията "И. В."- около 3 или 4 пъти. В много от случаите, докато св. Н. правела секс с подс. К.П., в
същата стая присъствали и подсъдимите В. К. и Н. Т., както и случаи, когато са
идвали и други лица - подс. В.И., св. Ц. А. с прякор "Г.". По време
на тези сбирки на св. Н. били предлагали наркотици, които същата се опитвала да
откаже, тъй като по това време се лекувала от хероинова зависимост. В един от
случаите -без да е уточнен като време и място, на тези сбирки пристигнал и
подс. В. И., с който св. Н. също правила секс, но според нейни твърдения - без
насилие и заплахи от негова страна. Тези посегателства спрямо св. Н. били
преустановени след м. юни 2008год., когато същата дала интервю по БТВ пред М.Б.
за извършваните спрямо нея насилствени
действия. В установения период /период 2007-2008год./, при някои от срещите -
неустановени кои точно, както подсъдимите К. и Т., така и един път подс. П.
отправяли предложения към св. Н. да работи като проститутка, включително и
извън България.
Горната фактическа обстановка се установява
на първо място от събраните по делото гласни доказателства, а това са:
обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното производство, както и
обясненията на подс. В.К., дадени на досъдебното производство по реда на чл.
222 от НПК и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал.1,
т.3 от НПК; показанията на св. Н.Н., Ц. А., Г.П., Г.М., Р.И. както тези, дадени
в хода на съдебното производство, така и приобщените по реда на чл. 281, ал.1,
т.1 и 2 и по ал.4, вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК такива от ДП; показанията на св. С.И.,
М.Г. и Д.Н. от съдебното производство; приобщените по реда на чл. 281, ал.1,
т.4 от НПК показания на трите пострадали свидетелки Р.А., П.В., К.Д.;
приобщените по реда на чл. 283, вр. с чл. 373, ал.1 от НПК показания на
свидетелите В. А., Г. Б., И.Т., Б.Н., М.Б., Л.В., А.В., И.В., Ц.Н., Ц.П., Ц.С.,
К.Н., Д.М. и Н. П.; показанията на разпитаните в качеството на свидетели въз
основа на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК обвиняеми по ДП, по отношение на които
наказателното производство е прекратено с одобрени споразумения: Д.Ж., М.П., Д.Н.,
Л.И., С.П., М.И., М.Н., Н.Г. и Ц.Ц.; показанията на допуснатите в хода на
съдебното производство свидетели: по искане на обвинението- св. М.М. и Х.В. и
по искане на защитата - св. К.К., П.С., Д.Д., Й.Ц., О.Б., З.И., В.Ц., М.П., Р. Б.,
О.Г., А.Т., С.Й., С.Т., С.П., Ж. К., Г. Д., В.Т. и Д.И.. Към тази група
доказателства следва да бъдат приобщени и показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели със защитена самоличност с идентификационни №№
301, 119, 122 и 1**, както и приобщените от ДП по реда на чл. 283, вр. с чл.
373, ал.1 от НПК показания на анонимните свидетели с ид. №№ 131 и 135.
Другата група доказателства,
относими към изложената по-горе фактическа обстановка, това са писмените
доказателства, събрани на ДП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК: Писма
за наличие или не на образувани ДП против подсъдимите по делото от ОП гр. В. и
от районните прокуратури в гр. В., Б. СлаТ., Оряхово, Козлодуй, М., от ОП и РП гр.
Монтана, от ОП и РП гр. Плевен /л.69-95, т.1 от ДП/, постановление за
прекратяване на наказателно производство по
ДП № 22/1995год. по описа на РП гр. Б.С. - изх.№ 984/95 от
11.03.2009год., постановление за спиране на наказателно производство,
образувано против В. К. по ДП № 1172/08год. на РП гр. М., писмо изх. № 1191/28.10.2008год. до ОП гр. В. от
КУИППД - Териториална дирекция Видин, с приложен опис на предадените материали
на комисията, заверено копие от мотивирано искане до Бургаския окръжен съд/л.
110-л.133 т.1 от ДП/, Заверени копия от извлечения от Регистъра на трудовите
договори на НОИ за св. К.Д., П.В. и Р.А. за 2006год. /л.136-138, т.1 от ДП/,
Удостоверения за раждане на лицата К. Д., П. В. и Р. А. /л.**1-**7, т.1 от ДП/,
Препис-извлечение от Акт за смърт на лицето К. М. И. /л.150, т.1 от ДП/,
Удостоверение за раждане на св. Н.М.Н. /л.154, т.1 от ДП/; Заверен препис от
определение на ВрОС по реда на чл. 161, ал.1 от НПК за дадено разрешение за
претърсване и изземване и Протоколи за
извършени ПСД- претърсване и изземване от **.10.2008год. в апартамент на
подсъдимия Й. Т. *** с приложен фотоалбум на иззетите вещи, в къща и прилежащи
постройки в гр. М. на Й. Т. и К. К. с приложен фотоалбум, на лек автомобил БМВ
318, ползван от К. К.,***, собственост на М. С.К., къща с пристойки в с. К.,
собственост на Ц. И.Т. и Т. Т., лек автомобил БМВ 745ЛИ, ползвано от Й.Т. /л.1-23,
т.2 от ДП/, Препис от определение на ВрОС за дадено разрешение по реда на чл.
161 ал.1 от НПК и Протоколи за извършени ПСД - претърсване и изземване от **.10.2008год.
на: питейно заведение бар "Ц." в гр. М., стопанисвано от родителите
на подс. К. П., лек автомобил "Мердседес S-350 ползван от К. П., апартамент
в гр. М., ползван от подс. К.П. и съпругата му, къща и прилежащи постройки в
гр. М., ползвано от К.П. - собственост на неговите родители, лек автомобил
"Сузуки Витара", собственост на Т.П., ползвано от К. П. /л.24-45, т.2
от ДП/, Заверен препис от определение на ВрОС за дадено разрешение по реда на
чл.161, ал.1 от НПК и Протоколи за извършени ПСД- претърсване и изземване от:
жилище-апартамент в гр. М., собственост на родителите на М.Ц., съпруга на подс. М. Ц., обитавано от
последните двама, жилище-апартамент в гр. В., собственост на родителите на
подс. Ц., ползвано от последния, лек автомобил "Мердседес"
собственост на съпругата на подс. Ц. - М.Ц. с фотоалбум на вещите, иззети при
извършените ПСД /л.46-67, т.2 от ДП/, Заверен препис от определение на ВрОС за
дадено разрешение по реда на чл. 161, ал.1 от НПК и Протоколи за извършени ПСД
-претърсване и изземване в жилища,
ползвани от подс. В.И. и членовете на семейството му в гр. М., в гр. В. и в с. К.,
общ. Р. - 4бр. и за претърсване и изземване от л.а. "Фолксваген
голф", ползван и управляван от подс. В. И. и фотоалбум на иззетите вещи /
л.68-89, т.2 от ДП/, Заверено копие от Определение на ВрОС за дадено разрешение
по реда на чл. 161 ал.1 от НПК и Протоколи за извършени ПСД -претърсване и
изземване в жилища - апартамент и къща в гр. М., ползвани от подсъдимия В.К. и съпругата му П. Д. и на лек автомобил
"Нисан", ползван и управляван от В. К. с приложен фотоалбум /л.90-102,
т.2 от ДП/, Протоколи за извършени ПСД претъсване и изземване срещу подс. Н.Т.
- две жилища-къщи с прилежащи постройки в гр. М., на лек автомобил "Рено
клио" и на вилен имот, находящ се в землището на гр. М. /л.105-115, т.2 от
ДП/ - Определението, с което е дадено разрешението по реда на чл. 161, ал.1 от НПК за този подсъдим е приложено допълнително в хода на съдебното производство;
Заверени преписи от определения на ВрОС по чл. 161 от НПК и Протоколи за
извършени ПСД - претърсване и изземване против останалите обвиняеми по ДП Д. Н.
/л.116-131, т.2 ДП/, С.П. /л.161-169, т.2 ДП/, Н. Г. /л.6-11, т.3 от ДП/, М. И./л.52-55,
т.3 ДП/, М. П. /л.63-68, т.3 ДП/, Л. И. /л.82-89, т.3 ДП/, М. Н. /л.95-98, т.3
ДП/, Ц.. Ц. /л.99-105, т.3 ДП/; Заверени преписи от определения на ВрОС по чл.
161 от НПК и Протоколи за извършени ПСД-претърсване и изземване против
свидетели: Г.М./л.17-18, т.3 ДП/, Ц. А. /л.43-44, т.3 ДП/, Г.П. /л.170-176, т.2
ДП/, О.Ц. /л.**1-160, т.2 ДП/, както и против лицето Т. В. П. /л.132-**0, т.2
ДП/.
Други писмени доказателства това
са протоколите за оглед на веществени доказателства /л.165-180, т.3 от ДП/,
свидетелства за съдимост на подсъдимите, характеристики и справки за висящи ЗМ
и наказателни производства /т.6 от ДП/, Справки за задгранични пътувания на
подсъдимите /л.16-23, т.8 ДП/ и свидетелките Р. А., К. Д. и П. В. /л.2-7, т.8
ДП/, Справки от автоматизираната система за личните данни, адреси и документи
за самоличност на свидетелките Р.А., П.В.,
К.Д. и Н.Н., Справки от ГД
"ИН" София за търпени наказания лишаване от свобода от подсъдимите и
обвиняемите, по отношение на които наказателното производство е прекратено със
споразумение /л.30-53, т.8 от ДП/, Справки за проведени свиждания със св. Ц.А.
и Г.М. по време на търпени от тях наказания лишаване от свобода / л.55-60, т.8
ДП/ и за св. М. П. /л.250-256, т.8 ДП/, Постановления за образуване, отказ и
спиране на наказателни производства против В.К., Г.М., К.К. и др. /л.265-284,
т.8 ДП/, Постановление на ОП Благоевград за спиране на ДП №999/2008год. по
описа на РУ на МВР гр. Благоевград и
Постановление на ОП В. от 21.05.2009год. за отделяне от ДП на доказателства и доказателствени
средства, относими към лицето Д. К.
и изпращането им по компетентност на РП М./л.300-301, т.8 ДП/.
Като доказателства по делото,
относими към изясняване на обективната исТ., на ДП са приложени и протоколи за одобрени споразумения и присъди за
престъпления по чл. 354а от НК на лицата: Т. Н.Ц. /л.2-9, т.10 ДП/, П.Г.П.
/л.10-15, т.10 ДП/, Ю.И. Е. /л.21-23, т.10 ДП/,
В.Г.Ц. /л.24-28, т.10 ДП/, Н. Ц. П. /л.29-33, т.10 ДП/, Ц.Т. Б. /л.34-39, т.10
ДП/, Д.З. И. /л.40-44, т.10 ДП/, Х.И. Я./л.45-47/,
М.Д.П./л.54-62, т.10 ДП/, Б.А. Н./л.67-68/, Д.Ж.Ж. /л.73-л.116, т.10 ДП/.
Като писмени доказателства,
събрани на ДП и приобщени по реда на чл.
283 от НПК следва да бъдат посочени и приобщените общо 31 тома ВДС -протоколи,
в които са отразени събраните чрез способите на СРС доказателства - видеозаписи,
снимки, звукозаписи и аудиозаписи.
Освен събраните на ДП и
приобщени по съответния процесуален ред писмени доказателства, такива бяха
събрани и в хода на съдебното производство, както по инициатива на защитата и
подсъдимите, така и по инициатива на обвинението. На първо място това е
представената от защитата и изискана служебно от СБАЛЛС гр. София и Затвора гр.
В. медицинска документация за здравословното състояние на подсъдимия Й.Т.
/приложена съответно: том І на л.86-91, 109-110, том ІІ л.283, 322, том VІ на
л.1**-123, том VІІІ л. 298 и сл., том ІХ л.15-165, л.179-193, л.224, л.260-263,
л.296, л.301 /. По делото са приобщени като относими към наказателното
производство и следните писмени доказателства: Справка от ОД на МВР гр. В. за
св. Г.П. - кога е напуснал България /л.283, т.І/, Служебни бележки 2бр. от ГД
"ИН" за подсъдимия В.К. - за задържане по МН и превеждането му в
Затвора гр. В. /л.48-49, т.ІІІ /, медицинска документация за св. Г.М.
/л.115-120, т.ІV/, Молба и постановление за лична физическа охрана на св. Г. М.
/л.154-156, т.ІV/, Споразумение, декларация и служебна бележка за св. Г.М.
/л.157-162, т.ІV/, Решение по ф.д. № 20/2000год. на ОС Стара Загора за
регистриране на ЕТ"М.Ц." със седалище гр. Стара Загора /л.70, т.V/,
Справка от Агенцията по вписванията за закупен и продаден имот от св. Ц.А.
/л.72, т.V/, Протокол от съдебно заседание и присъда по НОХ дело № 100/2010год.
по описа на ВОС за Г.М. /л.73-85, т.V/, Жалба от св. Ц.А. срещу К.К. *** по нея
/л.87-93, т.V/, Постановление на РП В. за възобновяване на ДП № 1225/2007год.
срещу св. Ц.А. за престъпление по чл. 195 НК, Справка от ОД на МВР гр. В. за
липса на образувано ДП № 315/2008год., Справка за съдимост и за висящо
наказателно производство срещу св. М. П. /л.195-196, т.VІ/, Жалби от св. Г.М.
/л.253-262, т.VІ/, Заверено копие от Определение по чл. 161 НПК за подс. Н.Т./л.263,
т.VІ/, Постановление за отказ от образуване на наказателно производство и за
препращане по компетентност по жалба на Ц. А. /л.266-267, т.VІ/, Книги за
дневните финансови отчети на фирма "Т. и П." ООД, за кафе аперитив
гр. Созопол - 2бр. за периодите от 29.05.2006год. до 01.09.2006год. и
01.06.2007год. до 12.09.2007год. /л. 280, т.VІ/, Свидетелство за съдимост на
св. А.Т. /л.49, т.VІІ/, Заповед №
ЛС-3622/24.10.2008 год. на Гл. прокурор за командироване на прокурор от ВКП Е.
Д./л.110, т.VІІ/, Удостоверения за раждане на
деца М. и Й. Т.ви /л.24-26, т.Х/,
Ръкописна бележка и четири броя докладни от надзиратели при ОЗ В. за св. Г.М.
/л.166-173, т.Х/, Постановления за образуване на наказателни производства за
изчезване на лицата Н.М.М. и Н.Г.Н. /л.174-174, т.Х/, Споразумение за
приключване на наказателно производство против лицето А. А. /л.177-180, т.Х/, Справка от ТД Велико Търново за сключени
трудови договори на лицето Д.К.Д. /л.183-184, т.Х/, Справка от НАП за сключени
трудови договори на св. С.Й. /л.186,
т.Х/, Постановление за прекратяване на наказателно производство против В.К.
/л.191-194, т.Х/, Два броя постановления за прекратяване на наказателни
производства, образувани против Г.М. /л.197-199, т.Х/, Заверено копие от жалба
на св. М.И. до ВП /л.204, т.Х/ и Постановление на ВП за отказ да образува
наказателно производство /л.206-208, т.Х/, Жалба от Ц.А. до ВП от
29.10.2008год. /л.210, т.Х/ и Постановление на ВП за отказ да образува
наказателно производство /л.213, т.Х/, Писмени доказателства - постановление,
заповеди, инструкция, декларация за допусната и осъществена закрила на св. Г.М.
- лична физическа охрана /л.216-230, т.Х/, Справка от регистър Булстат за фирма
"С." - собственици и удостоверение за родствени връзки /л.231-238,
т.Х/, Писмо от ГД"ИН" - Затвора гр. В. за търпени наказания лишаване
от свобода от обвиняемите по наказателното производство, приключили същото със
споразумения /л.239-241, т.Х/, Справка от ОД на МВР гр. Бургас за извършвани
полицейски проверки и констатации по тях на територията на област Бургас
/л.243-245, т.Х/, Съобщение за започване на дознание и копие от жалба на св. Р.И.
/л.251-252, т.Х/, Постановление за прекратяване на наказателно производство,
образувано против В.К. за престъпление по чл. 2**, ал.2 от НК /л.253-257, т.Х/,
Протокол по НОХ дело № 2033/2006год. на ВрРС с който е одобрено споразумение на
ВРП и защитата на подс. Н.Т.Н. за престъпление по чл. 2**, ал.1 от НК
/л.260-263, т.Х/, Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство срещу св. Г.Д. /л.264, т.Х/, Постановление за образуване, за
привличане и за прекратяване на наказателно производство против К.П.П. за
престъпление по чл. 354а от НК /л.267-274, т.Х/, Постановление за образуване и
за прекратяване на наказателно производство против подс. В.И. за престъпление
по чл. 354а НК /л.275-280, т.Х/, Писмо от ГД"ИН" София за прекъсване
изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо подс. Н.Т. /л.129, т.ХІ/,
Постановление на ВрОП за прекъсване изпълнение на наказанието лишаване от
свобода по отношение на подс. Н.Т. и за изменение на МН /л.215-218, т.ХІ/, Решение
на ВрОС по ф.д. № 271/2002год. за регистриране на фирма "Т. и П."***
/л.290, т.ХІ/ и заверено копие от Присъда /с превод на бълг./ език на св. Г.П.,
издадена от Провинциален съд Кремс Република Австрия /л.360-383, т.ХІ/.
По делото са изслушани
многобройни специализирани експертизи:
СПЕ за св. Н. Н., СПЕ и КППЕ за св. Г.М., СПЕ за св. М.И., СМЕ за подсъдимия Й.Т.-3бр.,
ФХЕ -2бр. и СТЕ. Освен това, по реда на чл. 283 от НПК са приобщени
заключенията на вещите лица по 9 броя СТЕ /т.ІV ДП/.
Преди анализ и преЦ. на
относимостта към настоящето производство на описания по-горе доказателствен
материал, съдът следва да се произнесе по възраженията, направени от защитата
на подсъдимите за изключване на определени доказателства от общата съвкупност
на доказателствения материал, с оглед допуснати процесуални нарушения при
събиране на тези доказателства.
Първото и основно възражение на
защитата е свързано с разпита на трите
пострадали свидетелки Р.А., П.В. и К.Д. както на досъдебното производство, така
и по приобщаване на дадените от тях показания в хода на съдебното производство
по реда на чл. 281, ал.1 т.4 от НПК, с оглед на което се прави искане за
изключване на тези показания от доказателствения материал по делото. Едно от
съображенията за това искане е обстоятелството, че в протоколите за разпит на
тези свидетелки пред съдия не е посочен номера на ДП, по което се извършва
разпита. Този довод, наведен от адв. М. е абсолютно неоснователен. Разпита по
реда на чл. 223 от НПК се извършва по ЧНД образувано въз основа на мотивирано
искане от разследващия орган. Това ЧНД получава номер на дело от съответния съд
в който е образувано и в протокола, в който се отразява разпита на свидетеля се
посочва номера на това ЧНД, а не на ДП. Номера на ДП е посочен в мотивираното
искане, въз основа на което е образувано ЧНД и което искане е в кориците на
това ЧНД. В приложените на ДП протоколи за разпит на тези свидетелки, а и на
останалите свидетели на обвинението, извършени по реда на чл. 223 от НПК са
отразени номерата на всяко едно от ЧНД-та, по които е проведен разпита, заедно
с екземпляр от искането за разпит на съответния свидетел. Приложените протоколи
са оригинални, с подписа както на разследващия орган и разпитания свидетел,
така и на съдията, контролиращ разпита и съдебния секретар, отразяващ този разпит
в протокола, поради което липсата на самите ЧНД по никакъв начин не опорочава
тези разпити. Наличието на оригинален протокол за разпит, с отразен в него
номер на ЧНД по което е проведен този разпит и с приложено копие от мотивираното
искане на разследващия орган, в което е посочен номера на ДП, по което се иска
разпита на съответния свидетел, прави възражението на защитата за липса на
процесуална годност на тези протоколи абсолютно неоснователно.
Другото възражение на защитата
по тези разпити и съответно по приобщаване на дадените по реда на чл. 223 от НПК показания на тези свидетели от съдебния състав, е свързано с навеждано
нарушение на чл. 223, ал.2 от НПК с оглед неосигуряване възможност на
подсъдимите /респ. обвиняемите по ДП/ да
участват със своите защитници в разпитите и да задават въпроси към
разпитваните лица. В тази насока адв. М. се позовава на систематичното място на
чл. 223 от НПК - след 219 от НПК, т.е. след привличане на обвиняемите и
предявяване на обвиненията, както и на чл. 6, т.3 ЕКЗПЧ. Безспорно, че когато
по ДП има привлечено в качеството на обвиняем лице, уведомяването на това лице
и неговия защитник и осигуряване на възможност за участие при разпита е
задължително за разследващия орган. В случая обаче, към момента когато са
разпитани тези три свидетелки, а и останалите свидетели на обвинението - Ц.А., Г.П.,
Р.И. - през м. октомври 2007год., Н.Н. - през 2008год. не е имало привлечени
лица в качеството на обвиняеми. Безспорно е, че както разпоредбата на чл. 6,
т.3 от ЕКЗПЧ, така и разпоредбата на чл. 223, ал.2 от НПК дава право на
обвиненото лице да участва в разпитите на свидетелите, но само когато срещу
това лице има надлежно повдигнато наказателно обвинение. В конкретният случай,
срещу никой от подсъдимите, а и срещу останалите обвиняеми, по отношение на
които наказателното производство вече е приключило със споразумения, не са били
предприети никакви мерки, които да ограничават техните процесуални права и
които да им дават статут на обвинени лица /наказателно преследвани лица/.
Въз основа на гореизложеното и
съобразявайки практиката на ВКС в тази насока, съдебният състав намира, че
протоколите за разпит както на трите пострадали свидетелки А., Д. и В., така и
на останалите свидетели, разпитани по реда на чл. 223 от НПК на ДП, са годни
доказателствени средства за установяване на релевантните факти и тяхното
приобщаване по съответния процесуален ред не е в нарушение нито на чл. 6, т.3
от ЕКЗПЧ, нито на чл. 281, ал.1 НПК.
При преЦ. достоверността на
показанията на тези три свидетелки обаче следва да се подходи много внимателно,
тъй като същите не бяха открити и разпитани пред съдебния състав при спазване
принципа на непосредственост. Освен това, показанията на тези три свидетелки са
изключително противоречиви помежду си, поради което съдебният състав приема за
достоверни много малка част от тях -
само тази, която се подкрепя от други доказателства, събрани по делото, както
гласни, така и писмени.
Анализирайки събрания по делото
доказателствен материал и преценявайки същия както поотделно, така и в
съвкупност, съдът прие, че следва да даде
вяра на показанията на свидетелите на обвинението - Ц.. А. и Г.П., в
по-голямата им част. Безспорно е, че в показанията на тези двама свидетели има не
малко противоречия, особено във времево отношение, но за основните факти,
касаещи дейността на организираната от подсъдимия Й.Т. престъпна група, за
членовете й и начина на разпределяне на ролите в тази група, показанията на
тези двама свидетели напълно кореспондират с показанията на св. Г.М. от ДП, приобщени
по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, обясненията
на подсъдимия В.К. от ДП приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.3 от НПК,
отчасти показанията на св. Н. относно структурата и дейността на групата, подкрепени
в значителна степен от показанията на св. М. М., на защитените свидетели и
преди всичко св. с идентификационен № 301, който несъмнено е имал по-голям
достъп, а съответно и повече информация за тази група. Нещо повече, тези двама
свидетели А. и П. и особено св. А. не пестят пред съда и факти, които уличават
самите тях в престъпления, извършвани като участници в групата.
По-съществените противоречия в
показанията на тези двама свидетели с останалия доказателствен материал, както
беше посочен по-горе е свързан с времето на тяхното приобщаването към групата,
което е станало на един по-късен етап - от 2004год., а не както твърдят те в
показанията си, че са се включили в групата още през 2002год. След
преместването си в гр. В., двамата свидетели са работели самостоятелно, но впоследствие
св. Г. П. се сближил с К.И. и през м.юни 2004год. закупил от него св. К.Д. за
сумата 500лв., която към онзи момент е проституирала за И.. В тази насока показанията на св. Ц.. А.
кореспондират с приобщените обяснения на подсъдимия В. К. от ДП и с показанията
на св. Д.И. - бивша съпруга на К. М., която също установява, включително и във
времево отношение продаването на тази свидетелка от бившия й съпруг К.И. на св.
Г. П.. В подкрепа на това обстоятелство е и адресната регистрация на тази
свидетелка /л. 12, т.8 от ДП/ - същата от 25.06.2004год. е с постоянен адрес в
гр. В., ул."М." № */*оето е адреса на св. Г.П., на който адрес е живял и св. Ц. А.. Едва след
този момент, както св. Г.П., така и св. Ц. А. с помощта на К.И. са станали
съпричастни към дейността на групата, ръководена от подс. Т.. В потвърждение на
това обстоятелство са и показанията на св. Ц.. А., който установява, че след
като са работили 6-7 месеца със св. Г. П. и св. К. Д. за групата, същият е
постъпил в Затвора гр. В. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Видно от справката за търпяното от него наказание лишаване от свобода, това е
станало на 23.12.2004год., като същият е изтърпял наказанието си от една година
и осем месеца лишаване от свобода на 28.02.2006год., когато е освободен от
Затвора В.. Освен това, св. Г. П. установява, че след като е работил около една
година за подс. Т. е излязъл заедно с трите свидетелки извън страната, което е
станало в края на 2005год. Следователно, тези несъответствия и противоречия в
показанията на двамата свидетели с останалия доказателствен материал относно
времето на приобщаването им към ОПГ се дължат по-скоро на изминалото
продължително време и липсата им на ориентация във времево отношение, а не на
стремеж за лъжесвидетелстване или изопачаване на фактите по делото.
Именно от показанията на св. Ц. А.
се установява начина на транспортирането, установяването в хотели или квартири
и в съответните клубове на трите пострадали свидетелки Р. А., П. В. и К. Д. през
лятото на 2006год. в Сл. бряг, зимата на 2006-2007год. в гр. Б. и лятото на
2007год. отново в Сл. бряг. Транспортирането е извършвано с автомобил
собственост и управляван от св. П., който е осигурявал и квартирите в които са
отсядали, като двамата свидетели - П. и А. са водили момичетата до клуба, в
който те са се регистрирали на работа, обслужвали са ги с необходимите продукти
и материали /вкл. и презервативи/. След свършване на сезона, решение за което
отново е вземал св. П., са ги връщали обратно в гр. В., с транспорт управляван
от св. П., къдете всички се установявали в дома на св. П. ***. По недвусмислен
начин обаче и двамата свидетели установяват, че една част от парите, които
трафикираните и склонявани от тях момичета са изкарвали /както на Сл. бряг,
така и в гр. Б./ е била отчитана на подс. Й.Т.. Обстоятелството дали са били
18% или 30%, както и какъв процент или заплата е получавал св. А. за своята
работа към ОПГ е без значение за релевантните факти по делото.
Съдът не цени показанията на
тези двама свидетели за евентуално извършени или не от тях други престъпления
-нямащи отношение към обвиненията в настоящето производство, в каквато насока
защитата се опита да отклони разпита им, тъй като тези показания са абсолютно
неотносими към изясняване на очертания в чл. 102 НПК предмет на доказване. Дори
обстоятелството, че св. Г. П. е осъден за склоняване към проституция на същите
свидетелки Р. А., К. Д. и П. В. на територията на Република Австрия не променя
достоверността на показанията му, касаещи настоящето производство. Нещо повече,
това му осъждане, преценено в контекста на разговорите между него и св. Ц. А., отразени в
протокола за изготвяне на ВДС, приложен в секр. № М2-48, /че повече никога няма
да работи за организация, че се страхува да не му дръпнат момичетата и др./
дори потвърждава показанията му, че същият е работил за организацията,
създадена и ръководена от подс. Т.. Показанията на тези двама свидетели относно
съществените факти - структурата и начина на функциониране на ОПГ, нейното
ръководство от подс. Й.Т., мястото и ролята на останалите подсъдими - К. П., М.
Ц., В. К., Н. Т. и В. И. в тази група,
насочеността на това престъпно сдружение - за разпространяване на наркотици,
трафик на хора, склоняване към проституция и свождане към блудствени действия
се подкрепят и от други доказателствени източници - приобщените показания на
св. Г. М. от ДП, приобщените обяснения на подс. В. К. от ДП, показанията на
защитения св. с идентификационен № 301, включително и показанията на св. М. М..
Преценявайки показанията на св.
Г. М. от ДП, чийто разпит е проведен по реда на чл. 223 от НПК с участието на
всички подсъдими и техните защитници след привличането им в качеството на обвиняеми,
приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК и показанията му от съдебното
производство, съдът кредитира като обективни и достоверни тези от ДП. В тях св.
М. установява по един убедителен начин както участието на всеки един от
обвинените на ДП лица в групата, ръководена от подс. Т. и нейната структура,
така и дейността, с която се е занимавала тази група, начина по който се
осъществява тази дейност -първоначално само с наркоразпространение, а
впоследствие и с проституция, лицата, които са участвали в съответните
дейности, разпределението и предаването на наркотиците на по-долните нива,
залавянето на някои от членовете на групата с наркотици и временното им
отстраняване от извършване на дейността, както и незабавната им замяна с други
членове на групата. Тези показания кореспондират отчасти и с показанията на
обсъдените по-горе показания на свидетелите Г. П. и Ц.. А. относно структурата
на групата, ръководството й и престъпната дейност, която е извършвала, като
същите се подкрепят и от показанията на защитения свидетел с идентификационен №
301, както и от обясненията на подс. В. К. от ДП.
Съдът приема за недостоверни
показанията на този свидетел от съдебното производство, с които изцяло отрича
своите показания от ДП, твърдейки, че всички факти, които е изложил в разпита
си на ДП е бил научил под диктовката на разследващите полицаи и служителите на
РЗБОП гр. В.. Безспорно е, че този свидетел, след като е бил задържан за друго
извършено от него престъпление и е бил поставен в условията на Затвора гр. В.,
където са били и подсъдимите Й. Т., К. П., М.Ц. и В. К. изцяло е променил
своите показания. Идентичен е случаят и със св. Р.И., който също след
поставянето му в условията на Затвора гр. В.
промени изцяло своите показания и отрече депозираните от него пред съдия
на ДП, които показания ще бъдат обсъдени по-долу.
В стремежа си да откаже да дава
показания, свидетелят М. направи многобройни опити в хода на съдебното
производство, отказвайки да отговаря на каквито и да било въпроси, включително
и такива относно самоличността му, което наложи да му бъде назначено нова КППЕ,
за установяване на моментното му психическо състояние. Такава експертиза за
неговото състояние е била назначена и на досъдебното производство. Заключенията на вещите лица
както за състоянието му на ДП /д-р В.Д./, така и за състоянието му по време на
съдебното производство /д-р Н.И./ е категорично- независимо от факта, че св. М.
е употребявал в един продължителен период наркотици и е бил зависим от тях,
състоянието му е било и е такова, че същият може да възприема напълно адекватно
и да пресъздава възприетите факти и обстоятелства, т.е. същият е имал
свидетелска годност както по време на досъдебното производство, така и в хода
на съдебното производство. В крайна сметка, при разпита на този свидетел в
съдебно заседание на 31.03.2010год. от показанията на същия проличава, че няма
здравословни -психически проблеми, които да му пречат при даването на
показания, а същият по-скоро не желае да дава такива показания. Изложените от
него в това заседание показания са изцяло противоречиви както помежду си, така
и с останалите данни по делото. Например твърдението му, че в деня на
задържането му /**.10.2008год./, когато са били задържани и подсъдимите по
делото, около обяд му е бил предоставен албум от разследващия полицай К.К. със
снимки на останалите обвиняеми /по отношение на които наказателното
производство е приключило със споразумения/, които е трябвало да разучи и да ги
обвини, се опровергава от факта, че в този ден - почти през целия ден
разследващ полицай К. е бил ангажиран с претърсвания в домовете на задържаните
лица /видно от протоколите за претърсване и изземване/. Освен това, разпита на
свидетеля пред съдия на ДП е извършен ден след като е бил освободен от ареста -
на 16.10.2008год и според неговите показания същият сам се е явил в съда да
свидетелства - не е бил заставен насила. Този свидетел е търсил закрила от
органите на полицията с оглед дадените от него показания, депозирал е молба и
декларация в тази насока и такава защита му е била осигурена - лична физическа
охрана. От показанията му в съдебно заседание става ясно, че същият е очаквал
по-друг вид защита -смяна на самоличността на него и семейството му, каквато
обаче не му е била осигурена. При преЦ. показанията на този свидетел следва да
се имат в предвид и многобройните молби, жалби и искания, които същият е подал
да различни инстанции, / апел до Министър-председателя - от 2.11.2009год.-,
жалба до Гл. прокуратура от 28.09.2009год., молба до Гл. прокуратура от
26.10.2009год, жалба до Гл. прокуратура от 1.12.2009год.- много след разпита му
на ДП/ за оказваното върху него въздействие с оглед показанията му против подс.
Т.. Свидетелят М. не отрича, че е давал интервюта пред медиите по повод ОПГ
ръководена от подс. Т., но в тази насока заявява, че казаното от него в тези
интервюта не отговаря на исТ.та. Ако св. М. не е знаел фактите и
обсдтоятелствата, които е изложил при разпита си пред съдия на ДП, същият не би
могъл да я заучи за един ден, да я
запомни с такива подробности и да я пресъздаде в разпита си в присъствието на
обвинените лица и техните защитници с отговори на всички поставени към него
въпроси от тези лица. Освен това, както св. М. е могъл да откаже да
свидетелства против обвиняемия на ДП Д.Ж. - без да има съответни последици за
него, така би могъл да откаже да свидетелства и срещу другите обвиняеми от ДП,
ако изложените от него обстоятелства не са отговаряли на исТ.та. От значение за
това, кои показания да възприеме за достоверни и кои не са и отразените
разговори на този свидетел в протокола за изготвяне на ВДС, приложен в секр №
М2-41, от които е видно, че същият е
поддържал контакти с почти всички подсъдими, имал е срещи с тях, бил е
съпричастен към тяхната дейност.
В подкрепа на изложеното до тук
са и приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на
този свидетел, дадени на ДП пред прокурор от ВКП Е.Д. /за който беше приложена
Заповед за командировка по делото от Гл. прокурор в хода на съдебното
производство/, в които също излага подробни съображения за начина, по който ОПГ
ръководена от Й.Т. се е снабдявала с наркотици след задържането на св. Д. Ж. през 2007год. и които съдът
преценява съобразно показанията му, дадени пред съдия и съобразно останалите
доказателствени източници /вкл. обясненията на подс. В. К. от ДП/. В тази
насока следва да бъде обсъдена и саморъчно написаната от св. Г.М. бележка,
заловена от надзирателите в Затвора гр. В., в която също се съдържат насоки на
поведение на този свидетел при депозирането на показания, макар и да не е
установено до кого е адресирана тази бележка.
Показанията на св. Г.М. следва
да бъдат преценени относно тяхната достовереност и във връзка с обясненията на
подсъдимия В.К. от ДП, дадени по реда на чл. 222 от НПК, приобщени по реда на чл. 279, ал.1,
т.3 от НПК, обективирани в протокол от 22.11.2008год. /л.224-230-т.V/ и в протокол
от 12.01.2009год. /л.241-246, т.VІІ/, които съдът възприема за достоверни в
по-голямата им част, но които ще бъдат обсъдени накрая, при анализ на
обясненията на подсъдимите.
Преценявайки достоверността на
показанията на св. Р. И., който в хода на съдебното следствие отрича да е бил
преследван, малтретиран и изнудван от двамата подсъдими В. К. и Н.Т., съдът съдът
кредитира показанията му от ДП, които в тази част кореспондират и с показанията
на св. Р. А., а отчасти и с показанията на св. П. В.. От съвкупната преЦ. на
тези доказателствени източници се установява, че през м.октомври 2005год. както
по отношение на св. Р. А., така и по отношение на св. Р. И., заради
установената между тях интимна връзка и опит да избягат и се скрият, е било приложено насилие от двамата подсъдими
В. К. и Н. Т., което е станало именно в посочения по-горе апартамент, находящ
се в гр. В., бл. "В." 8, ет.17. Около две седмици след този случай
подсъдимите, заедно със св. Р. А. и П. В. са се преместили в нова квартира, в 18-етажния
блок до Митницата в гр. В., находящ се на бул."В. К."**където също е бил упражнен физически тормоз по отношение на свидетеля И.
и на св. А. от двамата подсъдими К. и Т.. Показанията на св. И.
от съдебно заседание, проведено на 31.03.2010год., с които същият отрича да е
бил малтретиран от тези двама подсъдими, с опит да прехвърли вината за
изнудването спрямо него върху св. Г. П. и Ц.. А. са изключително противоречиви,
нелогични и в крайна сметка недостоверни. Обстоятелството, че същият е бил
изнудван заради връзката си със св. Р. А. именно от подс. Н. Т. е обективирано
в приложеното споразумение по нох дело № 2033/2006год., одобрено от ВрРС -
имащо характер на влязла в сила присъда. Освен това, през периода, когато са се
извършвали тези действия / от м. август 2005год. до 11.11.2005год./ св. Ц.. А.
е бил в Затвора гр. В., където е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Твърдението
му в съдебно заседание, че не е познавал подсъдимите, а се е запознал с тях
много по-късно - в Затвора гр. В. се опровергава от по-нататъшните му
показания, в които твърди, че парите /200лв./, предмет на изнудването по горе цитираното
нох дело е бил взел в заем от подс. Н. Т. и тогава е искал да му ги върне. Св.
Р. И. *** за изтърпяване на наказание лишаване от свобода през 2009год., а
задържането на подс. Н. И. с белязаните пари /200лв./ е станало през м. ноември
2005год. По-нататък този свидетел влиза в още по-големи противоречия,
твърдейки, че преди да върне тези пари на подс. Т. ги е занесъл в полицията под
давлението на св. Г. П. и св. Ц.. А., за да бъдат белязани и именно с тези пари
е бил заловен подс. Т.. Всички тези, а и още много други противоречия, в които
този свидетел влезе при депозиране на показанията си в съдебно заседание по
несъмнен начин изключват тяхната достоверност. Съдът не възприема за изцяло
достоверни и приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК показания на този
свидетел от ДП. За недостоверни съдът прие показанията от ДП в частта, с която
този свидетел твърди, че заедно с К. и Е. в л.а. Мердседес, с който са ги
преследвали е бил и "Г." - има впредвид св. Ц.. А., който по това
време е бил в Затвора В.. За недостоверни съдът прие показанията му и относно
присъствието на подс. Т. и подс. П. при побоя, нанесен му от подс. К. и подс. Т.
***. Съображенията за това са, че при извършеното разпознаване от този
свидетел, с протоколи от 20.11.2008год. /л. 156-157 и л.163-164, т.VІІ ДП /,
същият не е разпознал нито подс. Й.Т., нито подс. К.П.. При липса на други
доказателства, установяващи това обстоятелство /включително и в показанията на
св. Р. А./, съдът приема за недостоверни показанията му в тази част.
Относно показанията на трите
пострадали свидетелки Р. А., П. В. и К. Д., които бяха приобщени по реда на чл.
281, ал.1, т.4 от НПК с оглед невъзможността да бъдат намерени и разпитани
непосредствено пред съда, съдът намира, че те биха могли да се ценят само
дотолкова, доколкото се подкрепят от други обективни доказателствени източници.
В тази връзка, както беше посочено
и по-горе, показанията на св. Р. А. в най-голяма степен се подкрепят и от други
доказателства, събрани непосредствено от съдебния състав. Не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал
показанията на тази свидетелка относно начина, по който същата твърди, че е
набрана за проституиране за престъпната група, както и времето на
установяването й в гр. В.. Твърдението й в показанията, че е докарана и
оставена в заведение на подс. Т. *** от лице с име и прякор П. "Д."
от гр. Червен бряг, че с нея са разговаряли подс. К.П. и св. М. П., които са й
обяснили, че трябва да проституира за подс. Т., впротивен случай ще бъде
направен проблем на семейството й се опровергава от една страна от показанията
на разпитания в съдебното производство в качеството на свидетел П.С. от гр.
Червен бряг, а от друга от показанията на св. Р. И., пред когото свидетелката е
споделила, че е докарана от подс. Т. от морето, за да проституира за него, тъй
като била обрала негов приятел. Несъответен с доказателствата по делото е
периода, в който тази свидетелка твърди, че е набрана - септември 2002год.
Показанията на тази свидетелка относно тези две обстоятелства -времето и начина
на набирането й за групата са дори вътрешно противоречиви, поради което не
могат да бъдат ценени в тази част. Както беше прието и по-горе за установено,
свидетелката А. е била закарана и оставена в апартамента на ул."Л."
60 в гр. В. през есента на 2003год. и то след като там вече е била установена
другата пострадала свидетелка - П.В. - обстоятелство, установено в резултат на
съвкупния анализ на доказателствата по делото - отчасти показанията на св. В.,
отчасти обясненията на подс. К., съобразени и с показанията на св. В.. За
достоверни обаче съдът приема показанията на тази свидетелка относно начина, по
който тя и св. В. са били склонявани да проституират, местата, където са били
изкарвани от подс. Н. Т. и В. К. - до Химическия комбинат в гр. В. на пътя В.-М.,
или карани директно в домовете на клиенти, обещанията, които подсъдимите са им
давали за изкараните от тях пари, както и това, че макар и не винаги са им били
давани част от тези пари. Кореспондиращи с други доказателствени
източници са показанията на тази свидетелка и по отношение упражненото спрямо
нея насилие от подс. В. К. и Н. Т. през есента на 2005год., по повод връзката й
със св. Р.И. и с цел прекратяването на тази връзка. В подкрепа показанията на
тази свидетелка, както относно проституирането й извън страната, така и относно
тази й дейност в куротните селища Сл. бряг- през лятото на 2006год., Б.- през
зимата на 2006-2007год. и отново в Сл. бряг през лятото на 2007год. са
показанията на двамата свидетели Ц.. А. и Г. П., обясненията на подс. В. К. от
ДП, подкрепени и с показанията на анонимен св. с идентификационен № 301 и
най-вече писмените доказателства установяващи напускането на страната и
връщането й, договорите за работа към "Р.Г." ООД П., данните за присъствието през съответните
периоди в С.Б. и гр. Б..
Относно тези обстоятелства,
както и относно факта, че процент от изкарваните от трите пострадали свидетелки
пари е отчитан на подсъдимия Т., през периода 2003-2005год. от подсъдимите В.К.
и Н.Т., а през периода 2006-2007год. от св. Г. П. и Ц.. А., съдът възприема за
достоверни показанията на тази свидетелка А..
Тези обстоятелства се потвърждава и от показанията на св.Г. П. и Ц.. А.,
както и от приобщените обяснения на подс. В.К. от ДП.
По отношение показанията на пострадалата
свидетелка П. В., съдът приема същите в по-голямата им част за недостоверни.
Съображенията за това са, че в тези части показанията на тази свидетелка в
по-голямата им част не само, че не се подкрепят от други обективни
доказателствени източници, но същите се опровергават от такива източници. На
първо място, показанията на тази свидетелка относно времето на трафикирането й
за работа като проститутка под контрола на подс. В. К. и Н. Т., противоречат на
показанията на св. В. и на писмените доказателства по делото /извлечение от
личните данни на св. В., приложени на л.11, т.VІІІ от ДП/. В тази насока е
налице и вътрешно противоречие в показанията на св. В.. Същата твърди, че
докато е проституирала в гр. Б. за лице с прозвище М. "П." е
навършила 18год., след което си е направила адресна регистрация в Б. и едва
след това е била "отвлечена" от ханче "А." и докарана от
подсъдимите В. К. и Н. Т. ***, като е била закарана на ул."Л." 60 в
апартамент на 8-я етаж. От писмените данни е видно, че същата е навършила
пълнолетие на 10.07.2002год., а адресната й регистрация в гр. Б. е от
3.02.2003год. Обстоятелството, че същата е работила и живяла в Б. през есента
на 2002год. се потвърждава и от нейната майка - св. А.В., чиито показания бяха
приобщени по реда на чл. 283 от НПК - чрез прочитане. Освен това, апартамента
за който св. П. В. сочи, че е била настанена в него при довеждането й в гр. В. е
нает от подс. Т. едва през есента на 2003год., в подкрепа на което са
показанията на св. Л.В., чиято собственост е този апартамент. Не се подкрепят
от други обективни доказателства, поради което съдът ги приема за недостоверни
и показанията на тази свидетелка относно посещенията и упражнения по отношение
на нея тормоз от подсъдимите Й. Т., К. П. и М. Ц., както и твърденията й, че
лично тя е отчитала пари на тези подсъдими. Безспорно е установено, че в този
период с двете свидетелки изцяло са се занимавали двамата подсъдими - В. К. и
Н. Т., които са ги карали до определените места за проституиране / на пътя до
Химическия комбинат" или в м. "Деривол" на пътя за гр. Б. СлаТ./
или при определените клиенти, които са ги поръчвали. Тези двама подсъдими са им
обещавали и давали част от изкараните пари, давали са им предпочитаните от тях
наркотици за отпускане и по-лека работа - на св. В. са й давали да пуши
марихуана и предимно да пие алкохол. Тези обстоятелства се установяват освен от
показанията на св. Р. А., в частта, в която съдът ги прие за достоверни, така
също и отчасти от обясненията на подс. В. К. и отчасти от показанията на св. Г.
П., който след 2004год. е имал наблюдение върху поведението на двамата
подсъдими К. и Т. и отношението им към двете пострадали свидетелки А. и В.. В
подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на анонимните свидетели с ид.№№
1**, 119 и 122, които потвърждават факта, че именно двамата подсъдими К. и Т.
са намирали, убеждавали по различни начини момичета, които да проституират,
обещавайки им добри доходи, именно тези двама подсъдими са ги карали и връщали
при клиенти и са получавали парите за сексуалните услуги, предоставени от
момичетата. Недостоверни са показанията на тази свидетелка и относно участието
на подс. Й. Т. и К. П. при упражняване на физическия тормоз върху св. Р. А. и
св. Р. И., като показанията й в тази част противоречат на показанията на
последните двама свидетели. В противоречие с обективните данни по делото -
Справка за пътувания на бълг. гражданин извън страната /л.5-7, т.VІІІ от ДП/ са
твърденията й, относно периода в който е била под контрол на двамата подсъдими К.
и Т.. От тази справка е видно, че тя, заедно със св. К. Д. е напуснала страната
на 16.02.2005год. в посока Швейцария и се е завърнала в страната на 12.04.2005 год.
със св. Д. и св. П.. Следователно, в този период същата не е била склонявана да
проституира или свождана за блудствени действия от тях. Достоверни са
показанията на тази свидетелка В. относно преместването им със св. А. ***, а
по-късно и на бул."В. К."**в която насока са и показанията на св. Р. А., обясненията на подс. В. К.,
подкрепени и от показанията на защитените свидетели с ид. № 119, 122 и 1**,
които също установяват, че са били настанявани в тези квартири. Недостоверни са
обаче показанията на тази свидетелка относно обстоятелството, че на последния
адрес са останали три години и половина. От приложения на л. 138, т.VІІ от ДП
договор за отдаване под наем на недвижим имот, подкрепено и от показанията на
св. М.Б. е видно, че последния е отдал на подс. Н. Т. ***, а от показанията на
св. Р. И. се установява, че преместването на момичетата /Р. А. и П. В./ в този
апартамент е станало през в края на
октомври или началото на ноември 2005год. Освен това, на 18.12.2005год. тези
две свидетелки са напуснали страната и са заминали в Швейцария. Липсата на
обвинения за трансграничен трафик / по чл. 159б НК/в настоящето производство дава
основание на съда да не обсъжда показанията на тази свидетелка, свързани със
трафикирането й и склоняване към проституция извън България. Факт е обаче, че
тази св. В. се е завърнала в България на 01.03.2006год. заедно със св. К. Д. и
св. Г. П., след което време тя и останалите пострадали свидетелки са продължили
да проституират, но под контрола на св. Г. П. и Ц.. А., тъй като подс. Н. Т. е
бил задържан под стража, а подсъдимият В. К. след освобождаването му от ареста
/ на 30.12-2005год/ е изпълнявал други задачи възложени му от групата, свързани
с разпространяването на наркотици. В тази насока са и обясненията на подс. В. К.
от ДП, че след задържането им през м. ноември 2005год. двамата с подс. Т.
повече не са се занимавали с тези три свидетелки.
Относно проституирането на тази
свидетелка в курортните селища също има много несъответствия относно лицата,
които са заминали, начина по който са били транспортирани и настанявани,
лицата, чрез които са предавани парите за подс. Й.Т., поради което в
по-голямата им част съдът не дава вяра на тези показания. Безспорно е, че тази
свидетелка се опитва да прикрие дейността на св. Г.П. и участието му в
трафикирането и склоняването им, обстоятелство, което самият той не отрича.
Останалите показания на тази свидетелка, касаещи структурата на ОПГ, лицата
които са участвали в нея и дейностите, които са извършвали в никакъв случай не
навеждат на извод, че същата е имала непосредствено впечатление от тези факти. Начина
на пресъздаване на показанията й в тази част говори по-скоро за опосредствена
информация- придобита от други лица, без да става ясно кои са тези лица. Същата
говори за кражби на коли, които лично не е възприела, за рекети, от които няма
непосредствени впечатления, за заведения, които не е посещавала и не знае къде
точно се намират, за задържания с наркотици, за които е чула. Ето защо съдът не
възприема показанията на св. В. в тези им части като обективни и достоверни.
Още по-противоречиви и
недостоверни са приобщените показания на св. К.Д.. Показанията на тази
свидетелка почти изцяло противоречат на останалите доказателства по делото -
показанията на св. Ц.. А., на св. Р. А., та дори и на показанията на св. Г.П.,
с който са разпитани в един и същи ден на ДП - 28.01.2008год. Единственото
достоверно обстоятелство, установено от тази свидетелка е твърдението и, че
през 2003год. е работила за лицето К.И. с прякор "М.", обстоятелство,
което се потвърждава и от останалите обективни доказателства - показанията на
св. Ц.. А., на св. Г. П., от обясненията на подс. В. К., а донякъде и от
показанията на св. Д. И.. Всички останали обстоятелства, свързани с начина й на
набиране и склоняване за проституиране и твърдяните от нея блудствени действия,
извършени от подсъдимите Й. Т., К. П., М. Ц., Н. Т. и В. К. не само, че не се
подкрепят от други доказателства, но в пълна степен се опровергават. В
показанията си тази свидетелка твърди, че до смъртта на К. И. /18.06.2005год./
е работила за него, след което по насилствен начин е била измъкната от дома му
и закарана в къща, в която са упражнили петимата подсъдими насилие, изразяващо
се в блудствени действия, с цел да я принудят да работи за групата. Това
обстоятелство обаче е опровергано от показанията на св. Ц.. А., от показанията
на св. Д. И. и от обясненията на подс. В. К., които установяват, че още през м.
юни 2004год. тази свидетелка е била продадена от К.И. на св. Г.П. и до
преминаването й под контрола на двамата подс. К. и Т. е проституирала при него.
Именно от това време е и адресната регистрация на адреса в гр. В., ул."М."
№ ** дома на св. Г.П. / л.12, т.VІІ ДП/. Освен това,
тази св. заедно със св. П.В. е напускала страната в периода 16.02.2005год. и се
е завърнала заедно със св. Г. П. на 12.04.2005год., което се установява и от
приложените писмени доказателства. Ето защо, съдът не възприема за достоверни
показанията на тази свидетелка, че след 18.06.2005 год. по насилствен начин, с упражнени по отношение
на нея блудствени действия е била приобщена към групата. От м.юни 2005год.
същата е продължила да проституира, но под контрола на двамата подс. В. К. и Н.
Т. заедно със св. Р. А. и П. В., като е била настанена в квартирата в бл.
"В."8 в гр. В.. Това се потвърждава и от обясненията на подс. В. К.,
който също установява, че К. е дошла при тях, но по-късно, като преди това е
била при св. Г.П. /"А."/, както и от показанията на св. Г. П., който
също установява, че след смъртта на "М." К. е преминала под контрола
на двамата подсъдими, без да установява упражнени по отношение на нея
насилствени действия. Не се подкрепят от никакви други доказателства
показанията на тази свидетелка и относно последващата й дейност като
проститутка - след периода 11.11.2005год. /задържането на двамата подсъдими В. К.
и Н. Т./, както и в курортните селища Сл. бряг през лятото на 2006, Б. през
зимата на 2006-2007год. Напротив, показанията й в тази част изцяло се
опровергават от показанията на останалите свидетели, пребивавали на същите
места по същото време и по-конкретно показанията на св. Г. П., св. Ц.. А. и св.
Р.А.. С показанията си тази свидетелка изключва въобще присъствието не само на
св. Г. П., но и на св. Ц.. А., твърдейки, че тя и останалите пострадали
свидетелки А. и В. са били закарани на Сл. бряг с две коли от петимата
подсъдими Й. Т., К. П., М. Ц., В. К. и Н. Т., като вечер са се отчитали на
някой от тримата подсъдими "Е." /В. К./ "К." /Н. Т./ и
"М. /М. Ц./, които са предавали парите на Й. Т. и К. П..
По същия начин тази свидетелка описва и престоя си в гр. Б. през зимата на
2006-2007год. в присъствието отново на петимата подсъдими. Тези нейни показания
са в абсолютно противоречие с показанията на останалите свидетели Г. П., Ц.. А.,
Р. А., св. А.Т., св. Бл. Н., както и с обясненията на подс. В. К., дадени на ДП,
който е категоричен че не е ходил нито в Сл. бряг, нито в гр. Б.. За втори
сезон на Сл. бряг през 2007год. тази свидетелка въобще не говори в показанията
си, което също противоречи на показанията на посочените по-горе свидетели. Не
се установяват с други доказателствени източници и твърдяните от тази св. Д.
блудствени действия, извършени по отношение на нея по време на престоя й в гр. Б..
Нито другите две свидетелки /А. и В./, нито св. Г. П. и Ц.. А. излагат такива
обстоятелства.
При гореизложените съображения
съдебният състав прие показанията на тази свидетелка изцяло /с изключение на
уточнението в началото за работата й при лицето К. И./ за недостоверни
не само поради обстоятелството, че не са събрани непосредствено от съдебния
състав и не се подкрепят от други доказателства, но и поради факта, че почти
изцяло са опровергани от останалите
обективни доказателствени източници, както писмени, така и гласни, относими към
изложените от нея обстоятелства.
Съдът кредитира като обективни
показанията на св. М. М., макар същите в по-голямата си част да не са относими
към обстоятелствата, които подлежат на изясняване във връзка с повдигнатите
обвинения на подсъдимите. Този свидетел, е баща на изчезналия през м. юли
2003год. Н.М. - съпруг на св. С.И. и съсед на родителите на подсъдимия Т. в с. К..
Същият установява, че още преди 2000год. неговия син Н. М. е бил взет на работа
от подс. Т. в заведение "И." гр. М. да отговаря за някакви машини.
Впоследствие, св. М. разбрал, че сина му се занимава с проститутки в гр. В.,
които са му предоставени от подсъдимия Т.. Относими към фактите по делото са
показанията на този свидетел, с които установява, че още след отбиване на
редовната военна служба /т.е. преди инкриминирания период/ подсъдимия Й.Т. се е
занимавал с престъпна дейност, като и след 2002год. е продължил да се занимава
с проституция и наркотици и за него са работели останалите подсъдими, които
свидетелят заявява, че познава и знае, че същите работят за групата на Т.. Тези
негови показания са пресъздаване на личните му възприятия и на информацията,
която е придобивал от своя син. В тази връзка свидетелят М. установява, че сина
му Н.М. с прякор "К." до
изчезването си през 2003год. също е работил за тази група, поради което двамата
са се карали и дори не са поддържали контакт повече от година. Тази част от
показанията на св. М. се потвърждава и от останалите, обсъдени по-горе
доказателства, поради което съдът приема за достоверни обстоятелствата свързани
както с дейността, с която се е занимавал сина на този свидетел, така и относно
престъпната дейност, която са извършвали подсъдимите. По-голяма част от установените от този свидетел обстоятелства, са
относими към изчезването на неговия син Н.М. - в подкрепа на което има
представено и писмено доказателство - постановление за образуване на ДП, гласни
доказателства - показанията на св. С.И., св. М. Г., св. Г. П., но тези обстоятелства
не са предмет на доказване в настоящето производство, поради което и не следва
да бъдат обсъждани. Този свидетел установява, че съпричастни към дейността на ОПГ,
ръководена от подс. Т. са и други лица, които не са обвинени в настоящето производство, но по отношение на
част от които е имало на ДП принудителни ПСД-претърсване и изземване а именно
свидетелите на защитата О.Г., Й.Ц., Д. с прякор "П." и С.П. с прякор "М.,
които имат изключително близки отношения с подсъдимия Т..
В същата посока следва да се
третират и показанията на св. Х.В., който е баща на лицето Н.Г.Н. с прякор
"Б."- изчезнал през м.юли 2007год. и също излага
повече обстоятелства, свързани с изчезването на сина му, опитите му да разбере
какво е станало с него, които не следва да бъдат обсъждани, като неотносими към
предмета на доказване по настоящето дело. Безспорно се установява, че този
свидетел познава всички подсъдими / с изключение на подс. М. Ц./ от изчезналия
си син Н. Г. и знае за участието им в престъпна група, ръководена от подсъдимия
Т. и занимаваща се с наркотици и проституция. Във връзка с изчезването на
неговия син св. В. е контактувал както с членове от групата на Й. Т. -подс. В. И.,
В. К., св. Г. П., св. Ц.. А., така и с компетентните органи - полицаи,
дознатели, служители от БОП с надежда да разбере нещо за сина си. В крайна
сметка обаче, този свидетел не установява лично възприети от него факти и
обстоятелства, относими към настоящето производство, а обстоятелствата относно
дейността на групата, които излага е научил от изчезналия си син Н. Г. /доведен
син/. Именно поради това, съдът намира, че показанията на този свидетел с нищо
не допринасят за изясняване на обективната исТ., свързана с предявените на
подсъдимите обвинения.
Съдът възприема за достоверни,
подкрепящи се и от други обективни източници показанията на св. С.И. - съпруга
на изчезналия през м. юли 2003год. Н.М. относно обстоятелството, че той се е
занимавал с проституция, като е имал момичета работещи като проститутки до
изчезването си, които е държал в апартамент на 18 етаж в блок "В." 8,
както и обстоятелството, че са се познавали с подсъдимия Й.Т. и са имали
приятелски отношения, в която насока са и показанията на св. М. М.. Същата
свидетелка установява, че не знае дали бившия й съпруг Н. М. с прякор "К,
е работил за Й.Т..
Показанията на св. Д. Н. и М. Г.
с нищо не допринасят за изясняване на фактите по делото, относими към
предявените обвинения, тъй като същите твърдят, че не са работили като
проститутки за никой от подсъдимите по делото.
Съдът преценява показанията на
защитения свидетел с ид. № 301 във връзка с другите обективни доказателства по
делото, като именно в тази връзка приема същите за достоверни в по-голямата им
част. Този свидетел установява изключително подробно както времето на
образуване и най-вече структуриране на ОПГ, нейното ръководство, така и
дейността на тази група, членовете и разпределянето на ролите в нея, като депозираните
от него показания в по-голяма степен намират опора от една страна в показанията
на св. Г. П., св. Ц.. А. и св. Г. М.-от ДП, а от друга в обясненията на
подсъдимия В. К. от ДП. В една част относно дейността, която е извършвал
изчезналия Н.М. с прякор "К." и за кой е работил, показанията на този
свидетел се потвърждават и от св. М. М.. Съдът не възприема за достоверни
показанията на този свидетел относно времето, когато подсъдимия М.Ц. се е
включил в тази ОПГ, тъй като тези му показания се опровергават от други
обективни доказателствени източници, включително и писмени такива.
Показанията на останалите
защитени свидетели с ид. №№ 1**, 119 и 122 бяха обсъдени по-горе при анализа на
показанията на трите пострадали
свидетелки. Безспорно е, че с показанията си, преценени съобразно останалите
доказателства по делото, изложени по-горе, включително и обясненията на подс. К.
от ДП, тези свидетелки допринасят за изясняване начина по който са набирани и
склонявани към проституция не само пострадалите свидетелки, но и други лица от
женски пол, които са проституирали под контрола на подс. В. К. и Н. Т. - което
е ставало от тези двама подсъдими, но за които всяка от тях е знаела, че те
работят в група, ръководена от лице Д. с прякор "П.", без да познават
това лице.
От приобщените по реда на чл.
283, вр. с чл. 373, ал.1 от НПК показания на св. Г. Б. се потвърждават
показанията както на св. Г. П. и Ц.. А., така и показанията на св. Р. А.
относно факта, че през зимата на 2006-2007год. трите пострадали свидетелки са
пребивавали в гр. Б. и са били настанени в хотел "Е.".
Тези обстоятелства, се потвърждават и от показанията на св. И.Т., както и
обстоятелствата, че посочените по-горе момичета са работели като танцьорки в
стриптийзбар "Р." в гр. Б., управител на който клуб е бил св. А.Т.,
обстоятелство, което се подкрепя и от приложените копия от трудови договори
/л.104-109, т.VІІ ДП/. Обстоятелството, че трите пострадали свидетелки Р. А.,
П. В. и К. Д. са се водели на работа през зимата на 2006-2007год. като
танцьорки в клуб "Р." в гр. Б. и
два сезона в клуб на същата фирма "Р."
в Сл. бряг се потвърждава и от показанията на св. Б.Н., който през същите тези
периоди е работил като охрана в тези клубове.
Относно показанията на
свидетелите Ц.Н., Ц.П., Ц.С., К.Н., Д.М. и Н.П. - всички полицейски служители,
които също бяха приобщени по реда на чл. 283 от НПК същите установяват, във
връзка с работата си кои лица с какви прякори са залавяли с наркотици. Това са
лицата, за по-голяма част от които има приложени и споразумения за осъждане
именно за престъпление по чл. 354а от НК: Т. Ц., с прякор "Т. Щ.", Д.А.
с прякор "Ц.", В.Ц. с прякор "П.", Б. Н.
с прякор "Б.", Н. П. с прякор
"К.", Ц. Б. с прякор "Ц.", Ц. П.с
прякор "Ф.", Б. Б.
с прякор "Б.М.", П.П. с прякор "С.", Д.З. с прякор "Д. Х.",
А. А. с прякор "С.", Х. Я. с прякор "Х.",
Г.Д. с прякор "Ж. П."
и М.П. с прякор "К. или "М.Д.".
За част от тези лица, като дилърска мрежа говори в показанията си и св. Г. М.,
както и св. Н. и някои от защитените свидетели.
Показанията на св. Н.Н. - частна
обвинителка по делото, съдът прие, че следва да бъдат обсъдени във връзка с
показанията на св. В.А. - нейна баба и на св. Ал. Н. - неин брат, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. Преценявайки показанията и на тези двама свидетели,
съдът приема, че показанията на св. Н. относно упражненото по отношение на нея насилие
от двамата подсъдими следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като се
подкрепят и от показанията на св. А., която е присъствала на много от
принудителните извеждания на Н. от двамата подсъдими. Относно констатираните в
съдебно заседание противоречия в показанията й, св. Н. уточнява, че същите се
дължат на изминалото време, на опитите й да забрави стореното с нея, както и на
това, че обидена от отношението към нея е искала всички да бъдат наказани,
включително и подс. И., който не е упражнявал насилие по отношение на нея. Следва
да бъдат отчетени колебливите й показания във времево отношение, които съдът
приема за недостоверни относно периода за 2006год., тъй като в тази част не се
подкрепят нито от показанията на св. А., нито от показанията на св. Н., а и самата
тя не е убедена за този период. В тази насока св. А. установява и то без
колебания в показанията й, че тормоза спрямо внучката й е започнал през лятото
на 2007год. след като се е завърнала от Гърция. Св. А. Н. пък пресъздава само обстоятелства, които е разбрал
от своята баба и сестра си и единственото конкретно такова е, за счупен телефон
от подс. К. и нанесен побой над сестра му - св. Н. от същия подсъдим, без да посочва
период. Съдът възприема като достоверни показанията на св. Н. в частта им, че е
имало случаи на извършвани спрямо нея насилствени действия от подсъдимите В. К.,
Н. Т. и К. П., включително и сексуални такива, както и случаи, в които същата е
принуждавана от тези лица да взема наркотици, отправяни са й заплахи и е упражнявано насилие - побой спрямо нея, че
й е предлагано от горните лица да работи като проститутка. В същото време съдът
не приема за достоверни показанията на тази свидетелка, че тези насилствени
действия са извършени през 2006год. /така както е обвинението/. Свидетелката Н.
не описва по категоричен начин нито един конкретен случай на такива насилствени
действия като място, време, участници в него и начин на извършване на
сексуалното насилие, а говори за различни случаи на различни места, като самата
тя заявява, че не може да ги отграничи. Липсата
на СМУ, както и на други писмени
доказателства /жалби до полицията или други оплаквания в тази насока/, също допринасят
за не изясняване на тези съществени факти.
Следваща група свидетели, чиито
показания подлежат на анализ, това са свидетелите, разпитани при условията на
чл. 118, ал.1, т.1 от НПК - обвиняемите по настоящето производство, по
отношение на които наказателното производство е прекратено с одобряване на
постигнати споразумения между защитниците на тези лица и ВрОП. Това са
свидетелите: Д.Ж., М.П., Д.Н., Н.Г., М.И., Л.И., С.П., М.Н. и Ц.Ц.. На първо
място, следва да бъде отбелязано по отношение на всички тези свидетели, че
спрямо тях има влезли в сила присъди за извършените от тях престъпления както
следва: за св. Д.Ж. - по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.1, вр. с ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК, затова, че в периода от началото на 2002год. до месец март
2007год. в съучастие като съизвършител с подсъдимия Й.Т. *** с членове К. П.,
М. Ц., В. К., Н. Т., В. И., Д. Н., М. П., С. П., Л. И. и М. И., представляваща
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
престъпления -наркоразпространение, трафик на хора, склоняване към проституция,
сводничество, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага, като групата е
създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК, а за
останалите свидетели одобрените споразумения са по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7,
т.2, вр. с ал.2 от НК затова, че са участвали в тази ОПГ, ръководена от подс. Й.Т.
и Д. Ж., в съответните периоди, посочени в споразуменията. Тези споразумения са
одобрени по приложените към настоящето наказателно производство НОХдело № 290/ 2009год.,
НОХ дело № 391/2009год., и НОХ дело № 333/ 09год. и трите по описа на ВрОС.
Безспорно е, че тези одобрени от съда споразумения имат характер на влезли в
сила присъди по отношение на тези лица, поради което и показанията на всички
тях, че в посочените в тези споразумения периоди не са извършвали такова
престъпление и не са участвали в ОПГ, съдът приема за недостоверни, опровергани
от наличните обективни доказателствени източници.
Твърденията на всеки един от
тези свидетели, че е подписал своето споразумение, за да може да излезе по-бързо
от Сл. арест, по здравословни причини или поради натиск от разследващите
органи, които са заплашвали обвиняемите, че ще им дадат 5, 6, 8 години затвор
са не само неубедителни, но дори и несериозни. На всички обвиняеми им е било добре
известно, че разследващите органи не раздават наказания /по-голяма част от тях
са осъждани и то не само веднъж/. Някои от тези свидетели - като например св. Ц..
Ц. дори включват в принудата за сключване на споразумение и договорния си
защитник - адв. Г= П.. Още по-абсурдни
са показанията на този свидетел, че по отношение на него е упражнявана принуда
и от наблюдаващия делото прокурор С. М., която го е убеждавала да не обжалва
мярката си за неотклонение. Твърдението на този свидетел, както и на някои от
останалите, че не са чели споразумението и не знаят какво съдържа то е
абсолютно недостоверно, тъй като всички са се явили в съда, където в съдебен
протокол е възпроизведено споразумението на всеки един от тях, предоставено им
е за прочитане и подпис, същите са го подписали пред съдия и са дали съгласието
си за неговото одобрение. Недостоверни са твърденията на тези свидетели, че
споразуменията са били предварително написани и пред съдията само са ги
подписали. Видно от двата протокола по НОХ дело 290/09год. и по нох дело
333/09год., в съдебните заседания са обсъждани промени в параметрите на тези
споразумения относно наказанията на тези лица, свидетелите са слушали тези
обсъждания, взели са становища по тях и след приемането им са се подписали под
тях. Всички тези свидетели са се явили в съда със защитници и то договорни,
което по несъмнен начин е гарантирало техните права при обсъждане параметрите
на подписаните от тях споразумения. При това положение всеки един от тези
свидетели е бил напълно наясно какво споразумение подписва, за какво конкретно
престъпление и какво наказание получава. От приложената на л.240-241, т.Х от
съдебното производство справка за търпени наказание е видно, че единственият,
който е бил освободен на 20.07.2009год. /17дни след одобряване на споразумението/
това е бил св. Д.Н.. Всички останали са били преведени в Затвора гр. В., където
са изтърпели своите наказания лишаване от свобода.
Абсолютно недостоверни са
показанията на св. М.И., че по отношение на него е било упражнено физическо
насилие, още преди задържането му по това дело от служители на полицията, за да
каже, че познава подс. Й.Т.. В тази насока по делото бяха приложени писмени
доказателства, включително и подадена от св. М. И. жалба до ВП гр. Плевен, в
която същия се оплаква не от физически тормоз, а от това, че са му взети
монети. По тази жалба е била образувана проверка от ВП гр. Плевен и от
приложените постановления е видно, че не са констатирани нарушения от
полицейски служители. Показанията на този свидетел се опровергават и от показанията
на защитен св. с ид. №122, както и от събраните чрез СРС по отношение на него и
на подс. В. К. доказателства, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Останалите обстоятелства,
излагани от тези свидетели за подбуждането им от св. Г. П. да подхвърлят наркотици
в дома на подс. Т., или от св. Ц.. А. за лъжесвидетелстване против подс. Т.,
съдът приема освен за недостоверни и за неотносими към настоящето производство.
Ако действително е имало такива случаи, тези лица е следвало да уведомят компетентните органи,
за да бъдат предприети съответните действия против тези двама свидетели. Данни
за такова уведомяване обаче по делото липсват. Предварителната подготовка на
тези лица в насока да опровергават показанията на свидетелите на обвинението се
потвърждава и от процесуалното поведение на св. М. П., който по време на
разпита си в съдебно заседание на 2.11.2010год. се обърна към подс. Т. с думите
"Дай за "А.", което е отразено в съдебния протокол /л.212,
т.VІІІ от СП/.
В крайна сметка, показанията на
тези свидетели се опровергават и от други обективни доказателствени източници
каквито са показанията на св. Г. П., Ц.. А., св. Г. М., отчасти обясненията на
подс. В. К. от ДП, както и от протоколите за изготвени ВДС, събрани чрез СРС,
приложени при спазване на законовите разпоредби по отношение на по-голяма част
от тези лица.
Следващата група свидетели, това
са свидетелите на подс. М.Ц.- св. О.Б., З.И., В.Ц. и С.Й.. Относно показанията на първия свидетел от
тази група - св. Б., установяващ факта, че подс. М. Ц. до края на 2003год. и
по-точно до м. ноември 2003год. е пребивавал заедно със семейството си в гр.
Стара Загора и едва след това се е преместил в гр. М. съдът приема тези
показания изцяло за достоверни. В тази насока са и част от показанията на другия свидетел З.И.,
който също установява пребиваването на подс. Ц. в гр. Стара Загора, както и
факта, че в края на м. октомври 2003год., когато подсъдимият се е преместил в
гр. М., именно той му е помогнал да си прекара багажа. В тази част показанията
на двамата свидетели се подкрепят и от други доказателствени източници, каквито
са представените по делото писмени доказателства /Удостоверение
за промяна на адресна регистрация, решение за регистрация на ЕТ"М. Ц."
гр. Стара Загора, копия от платежни документи и квитанции - л.96-130, т.V ДП/.
Като недостоверни, противоречащи на останалия, обсъден по-горе доказателствен
материал съдът приема показанията на св. И. относно твърденията му, че както
подс. Ц. след края на 2003год., така и останалите подсъдими не са се занимавали
с престъпна дейност. Съдът не възприема изцяло за достоверни и показанията на
другите двама свидетели В.Ц. и С.Й.,
които са работили в заведението на плажа
"Хармани" в гр. Созопол, чийто управител е бил подс. Ц. и по чиито
твърдения същият е бил изцяло ангажиран през летния период и не е имал
възможност да се отклонява от гр. Созопол. Безспорно е, че по-голяма част от
летния период /от м.юни-м. септември/ с оглед изпълнение на задълженията си
като управител на това заведение -бар "О.", подсъдимият Ц. е
пребивавал в гр. Созопол. Недостоверно обаче звучат твърденията на св. Ц., че
подс. Ц. е работил по 20 часа на денонощие, както и на св. Й., че присъствието
на подс. Ц. в заведението е било наложително през целия сезон, без отклонения. М.Ц.,
като управител на заведението е имал достатъчно персонал в това заведение, а що
се касае до приключване на смените, това може да стане от бармана на
съответната смяна, а не от управителя на заведението. Отчитането на барманите е
могло да става на седмица или дори и на по-дълъг период. В тази насока
представените от защитата на подс. Ц. две книги за дневните финансови отчети по
никакъв начин не доказват, че отчитането е ставало всеки ден. Фискалните бонове
магат да бъдат налепени в представените книги и само един път в седмицата или в
месеца. За втората книга от 2007год. не става ясно дори на коя дата е
приключена. Освен това, през този летен
период, за който говорят св. Ц. и Й. семейството на подс. Ц. *** и е
недопустимо да се приеме, че същият изобщо не го е посещавал в продължение на
3-4 месеца всяка година.
Съдът не възприема като
достоверни показанията на св. К. К. в тези части, с които твърди, че подс. Й.Т.,
с когото същата е живяли на съпружески начала и има две малолетни деца не е
извършвал никаква престъпна дейност, не е бил ръководител на ОПГ. Безспорно е,
че тази свидетелка е била наясно каква дейност извършва подс. Т., както и
всички останали около него. Свидетелката К. познава както св. Д. Ж., за който е
установено по несъмнен начин, че се занимава с наркоразпространение не само на
територията на област Бургас, но и като ръководител на ОПГ в гр. В., така и
останалите членове на тази група - М.П., Д.Н., С.П., Л.И., Н.Г., както и
свидетелите Г.П., Ц.А. и Г.М.. Твърденията на тази свидетелка за конфликтни
ситуации с всеки един от свидетелите на обвинението - Ц.. А., Г. П. и Г. М.
безспорно целят дискредитиране показанията на тези свидетели и съответно оневиняване
бащата на нейните деца - подс. Т.. Освен това, от някои от тези свидетели също
е имало жалби против св. К. за закани и опити за въздействането върху тях да
променят показанията си. Свидетелката К. твърди, че подс. Т. е поддържал
отношения със св. Ц.. А. единствено по заръка на висш полицейски служител -
починалия С.М., с което се опитва да потвърди обясненията на подс. Т. в тази
насока. От данните по делото е видно, че това лице не е имало никаква
компетентност да разследва св. Ц.. А., още по-малко за извършени престъпления
на територията на област Благоевград. Освен това, контактите на подс. Т. със
св. Ц.. А. са продължили и след смъртта на това лице - С.М. - 22.04.2008год.,
видно от приложените по делото протоколи за ВДС от СРС. Същото това лице С.М.
през 2004год. е регистрирало фирма "С."
ООД със седалище гр. С., заедно с друго
лице - Н. Д., към която фирма въз основа на трудов договор е
работил св. Д. К. с прякор "Д. П.",който
е изпълнявал длъжността охрана на подс. Й.Т.. Безспорно е, че в края на
2004год. С.М. е прехвърлил правата си в тази фирма на своята дъщеря Н. С. М.,
но факт, че от тази фирма е осигурявана охраната на подс. Т., което говори за
близки лични отношения между него и лицето С.М., а не за служебни такива. Това
обстоятелство прозира и от показанията на св. Й.Ц., който установява личните
отношения между подс. Т. и лицето Св. М., който е бил на гости в дома на
родителите на Т., както и разговорите на подс. Т. с лицето Св. М., отразени в
протокола за изготвяне на ВДС, приложен в секр. №2-69.
В същата насока, като
недостоверни, целящи оневиняване на подсъдимите по делото съдът преценява и
показанията на свидетелите Й.Ц., Д.К., С.Т. и О.Г.. Безспорно е, че тези
свидетели, в предвид близките си отношения с подсъдимия Т., с показанията си
целят единствено да опровергаят показанията на свидетелите на обвинението - на
св. Ц.. А., св. Г. П. и св. Г.М., обвинявайки ги, в различни престъпления,
както относими, така и неотносими към настоящето производство. Използването на
еднакви изразни средства относно срещата, която описват на подс. Т. със св. Г. П.
***, как последният е твърдял, че ще го "нареди" в полицията, че има
връзки в БОП и, че ще използва момичетата, които контролира, за да го
"наредят" говори по-скоро за предварителна подготовка на тези
свидетели и заучаване на показанията им, отколкото за достоверност на тези
показания. Още повече, като се има впредвид, че описаните от тях закани от св. П.
към подс. Т. са отправени на публично място, пред свидетели. Дори да се приеме,
че наисТ. е имало такава среща между подс. Т. и св. Г. П. и скандал между тях,
същата с нищо не опровергава показанията на този свидетел относно участието му
в ОПГ, ръководена от подс. Т. - напротив, потвърждава мотива за влошаване на
отношенията им и за скандала. Показанията на всички тези свидетели относно
твърдението им, че подсъдимият Т. не е ръководил ОПГ, нито останалите подсъдими
са участвали в такава група, както и, че двамата свидетели Г. П. и Ц.. А. не са
работели за Й.Т. се опровергават от цялостния доказателствен материал, включващ
не само показанията на св. Г. П. и Ц.. А., а така също и на св.Г. М. /от ДП/,
М. М., отчасти показанията на св. Р. А. и на св. Р. И., обясненията на подс. В.
К. и показанията на защитените свидетели с ид. №№ 301, 122, 119 и 1**, както и
събраните чрез СРС доказателства в тази насока.
Безспорно е, че тези свидетели,
които са били в близки отношения с подсъдимия Т.: К. К. - живееща на съпружески
начала с подс. Т. и майка на двете му деца, С.Т. и О.Г. - семейни приятели,
като последният е бил съпричастен към извършваното от подсъдимия Т., Д. К. -
охранител на подсъдимия, Й.Ц. - близък семеен приятел и съпричастен към
дейността, извършвана от подсъдимия, както законна - свързана с бизнеса с
билки, охлюви и гъби, така и незаконна - ОПГ, имат интерес от депозиране на
показания, с които да оневиняват своя близък, приятел или работодател- подс. Й.Т..
В същата посока следва да бъдат
третирани показанията и на св. В.Т.. Безспорно е, че в значителна степен показанията
на този свидетел, както относно законната дейност на подсъдимия Т., свързана с
изкупуване на гъби, билки и охлюви, с питейни заведения, така и относно
свидетелстването на двамата по делото В.П., обстоятелство, което беше
многократно излагано в показания и обяснения по настоящето дело, кореспондира с
останалия доказателствен материал. Освен това, отношенията между подс. Т. и
този свидетел са изключително близки, същите са се виждали почти всяка седмица
- организирано или случайно. Съдът възприема показанията на този свидетел и
относно факта, че подс. Т. лично никога не се е занимавал със склоняване към
проституция, нито пък е предлагал лично той наркотици, в каквато насока е
по-голяма част от доказателствения материал. С показанията обаче на този
свидетел се цели опровергаване
показанията на св. Ц.. А. и Г. П. от една страна, а от друга - да убеди съда,
че трите пострадали свидетелки Р. А., К. Д. и П. В. са дали показанията си под
диктовката на св. П.. В тази насока, съдът не възприема показанията му за
достоверни по няколко съображения. На първо място, ако св. П. наисТ. е смятал
да подбужда трите пострадали свидетелки А., В. и Д. към лъжесвидетелстване,
едва ли би споделил това с лице, което не му е близко и за което знае, че е
близко на подс. Т.. На следващо място, ако св. Т. е знаел за престъпленията,
които се вършат от св. Г. П., независимо дали става въпрос за подбудителство
към лъжесвидетстване или за склоняване към проституция, същият е следвало
незабавно да уведоми съответните компетентни органи, което не е сторил. Освен
това, ако трите пострадали свидетелки, за които говори св. Т. бяха наисТ. подбудени
от св. П. да лъжесвидетелстват против подс. Т. и останалите подсъдими, то показанията на тези свидетелки щяха да бъдат
еднопосочни с минимални противоречия в тях. В конкретният случай, от изложеното
по-горе, при обсъждане показанията на тези свидетелки се установи, че техните
показания са изключително противоречиви както помежду си, така и с показанията
на св. Г. П. /съответствията в показанията на тези свидетелки са изключително
малко/, поради което и съдът не ги възприе за достоверни в по-голямата им част
и особено показанията на двете свидетелки П. В. и К. Д.. Противоречиви са
показанията на св. Т. относно това дали е познавал или не тези три момичета.
Същият твърди, че се е запознал с тях в ресторант "Хемус", а
по-нататък твърди, че ги е познавал отдавна. Освен това, за периода
2006-2008год. този свидетел твърди, че е виждал както Г. П. "А.",
така и трите момичета всяка седмица да излизат от дома на св. П., близо до
Автогарата. Както беше установено обаче, както св. П., така и трите св. Р. А.,
П. В. и К. Д. през целия летен период на 2006 и 2007год., както и през зимния
период на 2006-2007год. са работели на Сл. бряг и в гр. Б., а през м. декември
2007год. са напуснали страната. Поради това, съдът приема и в тази част
показанията на св. В. Т. за недостоверни, което говори за недобросъвестност при
депозиране на неговите показания.
Що се касае до останалите
обстоятелства, изложени от този свидетел - за извършеното от св. П.
престъпление в Република Австрия и осъждането му там, в подкрепа на това
обстоятелство беше представено и приобщено към доказателствения материал
заверено копие от присъда на компетентният Австрийски съд, факт. Съдебният
състав обаче намира, че за това осъждане на св. П., св. В. Т. е разбрал от
подсъдимият Т., с който са в изключително близки отношения, въпреки твърдението
му, че е разбрал за него от св. Ц.. А. още през пролетта на 2009год. Освен
това, за осъждането на св. Г. П. от Австрийски съд има данни по делото още на
ДП - във връзка с неговия разпит извършен от разследващия орган по настоящето
производство пред съдия на Австрийски съд, но няма данни за какво престъпление
точно е осъден. Тези показания на св. Т. относно осъждането на св. П. за други
престъпления, след напускането му на ОПГ през м. септември 2007год., нямат
отношение към установяване на фактите по делото, относими към изясняване
предмета на доказване. Твърденията обаче на този свидетел, че нито св. П. и св.
А., нито подсъдимите В. К. и Н. Т. са работели за подс. Й. Т. в организирана
престъпна група се опровергават от всички изложени по-горе доказателства, включително
и тези, събрани чрез СРС, преценени в контекста на останалия останалия доказателствен
материал.
Относно показанията на св. П.С.
с прякор "П. Д.", относими към настоящето производство са само
показанията му относно св. Р.А.. Съдът дава вяра на показанията на този
свидетел, че не е довеждал в гр. В. и не е предавал на подс. Т. такова лице с
имена Р.А. с прякор "Т.", тъй като тези му показания се подкрепят и
от показанията на св. Р. И.. Останалите показания на този свидетел касаят законната
дейност на подс. Т. свързана с изкупуване на билки, гъби и охлюви която не се
оспорва и за която има данни и в обвинителния акт и бизнес отношенията мужду
двамата. От показанията на този свидетел се установява, че същият е имал доста
близки контакти, познавал е всички подсъдими, поддържал е контакти със св. К.
дори след задържането на подс. Й.Т.. Не се установява обаче тези контакти да са
били свързани с някаква незаконна дейност.
С показанията на св. М.П. се
установява, че този свидетел познава както подс. Т., така и останалите
подсъдими К. П., М. Ц., В. И., като познанството му с подс. Т. е още от
1998год. Същият е имал контакти обаче и със св. Ц.. А., обстоятелство, което
отрече в показанията си. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел
относно контактите му с подсъдимите /за които твърди, че са били само по
морето/ и, че не познава лице с имена Ц.А.
с прякор "Г.", тъй като тези му показания бяха опровергани от
показанията на св. А., подкрепени от събраните чрез СРС доказателства и
по-конкретно, видеозаписа, отразен в протокол за изготвяне на ВДС, приложен в
секр. № М2-62, който отразява среща между св. П., подс. Т. и св. Ц.. А. в
ресторант "Ч/." в гр. В..
С показанията на свидетелите Р. Б.
и А.Т. се установява, че първият е един от собсвениците на фирма "Р.Г."
ООД гр. П. с 50% участие, като фирмата има питейни заведения - клубове Р. както
в Сл. бряг, така и в гр. Б.. Управител на тези клубове е св. А.Т.. Достоверни
са показанията на двамата свидетели, че освен персонала на заведението, в
клубовете са наемани танцьорки, които според св. Т. понякога са правили
компания на клиенти или стриптийз. В подкрепа на това обстоятелство са и
представените справки от НОИ за сключени договори с трите пострадали свидетелки
Р. А., К. Д. и П. В. именно като танцьорки в тези клубове и в Сл. бряг и в гр. Б..
Недостоверни са обаче показанията на тези двама свидетели, че наетите като
танцьорки лица не са проституирали в баровете и не са оставяли процент от
изкараните пари за заведението. В тази насока следва да се имат в предвид освен
показанията на св. Р. А., които съдът прие за достоверни в тази част, също така
и показанията на св. Г. П. и Ц.. А., както и доказа-телствата, събрани чрез СРС
- звукозапис в дома на подс. Т., отразен в протокол за ВДС, приложен в секр. №
М2-43 и М2-44. В подкрепа на това обстоятелство е и приложеното на л. 49, т.VІІ
от СП свидетелство за съдимост на св. А.Т., от което е видно, че именно в този
период, през 2006год. е осъден за също такова деяние - трафик на хора, който е извършил през 2005год.,
обстоятелство, което самият свидетел не оспорва, но твърди, че вече е
реабилитиран по право. Св. Т. установява присъствието на св. Г. П. и св. Ц.. А.,
който обаче посочва като лице с прякор "Ш.
в управлявания от него бар на Сл. бряг, както и на 2-3 момичета, които са били
близки с тях. Този свидетел Т. дори е продал личен си автомобил на св. П.,
което говори и за по-близки отношения между тях.
Недостоверни, а в по-голямата си
част и неотносими към настоящето производство са показанията на св. Ж. К.,
които са изцяло противоречиви и то вътрешно противоречиви, а не само с
останалите доказателства по делото. Още в началото този свидетел твърди, че
познава подсъдимите само от вестниците, а по-късно /на л.5, т.ІХ СП/ твърди, че
е виждал подс. Т. няколко пъти на автомивката, на която е работел. Освен това,
този свидетел от м. февруари 2009год. е в Затвора гр. В., където от м.
септември същата година са и подсъдимите по делото /с изключение на подс. В.И./.
Св. К. описва договорка със св.Ц.. А. през лятото на 2008год., когато е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в ТПО Керамична фабрика гр. В. и в
същото време е работел на автомивка, според която договорка срещу заплащане от
5000лв. е следвало да постави наркотик в колата на подс. Т.. За целта св. А. му
е предоставил 30 гр. кокаин, предплата от 2000лв. и мобилен телефон, по който двамата
да се свързват чрез SMS. Според твърденията си, св. К. не е изпълнил
възложената му от св. А. задача, употребил е наркотика и в края на октомври или началото на ноември
2008год. е върнал телефона на св. А.., като е останал задължен към него с
5000лв. След неизпълнение на тази задача, според същия свидетел, "Г." /св. А./ му е предложил да убие
Т., за което да получи сумата 10 000лв., като описва последващи действия,
включително и такива, по следене на подс. Т.. Всички тези показания са
абсолютно недостоверни, тъй като подс. Т. е бил вече задържан /от **.10.2008год./,
т.е. още преди връщането според него на телефона на св. А.. По-нататък този свидетел отново влиза в
противоречие, като твърди, че първата му среща със св. А. е била през м. юли
2008год. на караванка извън гр. М., където лица
с прякор или прозвище " багер", "трактор" или нещо
подобно е предоставило парите и пистолет "Макаров", а в края на
показанията си твърди, че това е станало в края на август или началото на м.
септември 2008год. Макар и да не е имал намерение да изпълнява задачата,
поставена му от св. А. да убие подс. Т., този свидетел твърди, че го е следял в
началото на м. октомври 2008год., а преди това, през м. август същата година,
според показанията му е предупредил подс. В. да каже на подс. Т. за всички тези
договорки срещу него. Всички тези противоречия в показанията на този свидетел,
факта, че същият в това време е търпял наказание лишаване от свобода, правят
показанията му абсолютно недостоверни. Като се добави и факта, че този свидетел
преди даване на показанията си е бил заедно с подсъдимите в Затвора гр. В., говори
, че показанията му целят единствено дискредитиране на свидетелите на
обвинението Ц.. А., Г. П. /говори за "А."/, Х. В. /говори за "Б."/,
а оттам и отпадане на техните показания против подсъдимите.
В същата насока са и показанията
на св. Г.Д. с прякор "Ж. П.", показанията на който са в насока поставяне
под съмнение показанията на св. Г.П., твърдейки, че през май 2010год. същият го
е уговарял да свидетелства против подсъдимите Й.Т., К.П. и М. Ц.. От данните по
делото и по-конкретно показанията на св. Г. М. от ДП, на св. Д. Н. от СП става
ясно, че същият е съпричастен към дейността на ОПГ, чийто ръководител е подс. Й.Т..
Този свидетел е бил залавян с наркотик заедно със св. Д. Н., но по отношение на
него наказателното производство е прекратено. Освен това, според твърденията на
този свидетел, същият е подал жалба против св. П., затова, че последният го е
заплашвал /както самият той твърди/, но не и затова, че го е подбуждал към
лъжесвидетелстване.
По отношение показанията на св.
С. П., по-голяма част от тези показания съдържат обстоятелства, относими към
законния бизнес на подсъдимия Т., които не се оспорват по делото. Този свидетел
обаче, макар и да твърди, че рядко се е виждал с подсъдимия Т. - по един път в
месеца, установява, че отношенията им са достатъчно близки, което се подкрепя и
от иззетия от дома на подс. Т. и приложен като веществено доказателство 1бр.
тефтер - син на Ц., на л.** от който е отразен даден заем на С. *** -без лихва.
От общия контекст на показанията на св. П. се установява, че същият има
сериозни противоречия със св. М. М., включително и политически такива, поради
което в показанията си изразява изключително негативно отношение към този
свидетел, целейки опровергаване на неговите показания. В обратен аспект са
показанията на св. М., който с показанията си установява съпричастност на този
свидетел към престъпната дейност на ОПГ, ръководена от подс. Т.. Оценявайки
обаче показанията на св. П. в частта, с която твърди, че подсъдимият Т. не е
бил ръководител на ОПГ, а останалите момчета - подсъдими не са били членове на
такава група, съобразно останалия събран по делото доказателствен материал,
включващ както гласни, така и писмени доказателства, така и доказателствата,
събрани чрез СРС - съдът не приема за достоверни показанията на този свидетел в
тази част. Обстоятелството, че този свидетел не е виждал наркотици в подсъдимия
Т., което съдът приема за достоверно, не изключва факта, че подсъдимият е
ръководил такава група, създадена с цел извършване на престъпления -за наркоразпространение и склоняване към
проституция.
От значение за установената и възприета по-горе
фактическа обстановка са и част от писмените доказателства. На първо място,
това са протоколите за претърсване и изземване по отношение както на
подсъдимите, така и на останалите обвиняеми по делото, по отношение на които
наказателното производство е прекратено /приложени в т.ІІ и том ІІІ от ДП/.
Тези протоколи не са оспорени в хода на съдебното производство, а от същите е
видно, че с тях са иззети многобройни веществени доказателства, включително и
такива, относими към настоящето производство. Такива са многобройните мобилни
телефони и СИМ карти на различни оператори, включително и такива, с предплатени
услуги, тефтери с отразени в тях записки. От съществено значение е и намерената
и иззета от дома на подс. К.П. електронна везна, както и два броя радиостанции
и иззета такава радиостанция от дома на подс. Н. Т.. Тези веществени
доказателства подкрепят показанията на св. Г. М. - от ДП, на св. Г. П., на
анонимен св. с ид. № 301, както и обясненията на подс. В. К. относно начина на
снабдяване на ОПГ с наркотици и начина на разфасоването и пакетирането им от
подсъдимия К.П. и М. Ц. / а преди него от лицето Т. П. с прякор "М."/.
Тези ПСД - претърсване и изземване са извършени при спазване процесуалните
разпоредби- чл. 161 от НПК- след дадено разрешение от съдия от компетентния
съд- ВрОС и същите представляват годни доказателствени средства.
В подкрепа на изложената по
делото фактическа обстановка са справките за задгранични пътувания както на
подсъдимите, така и на пострадалите свидетелки Р. А., П. В. и К. Д., на св. Г. П.,
които установяват периодите, в които тези лица са отсъствали от страната, както
и лицата, с които са напуснали или са се завърнали в страната - тези, които са
ги придружили. Именно въз основа на тези справки и на справките от автоматизираната
система за личните данни, адреси и документи за самоличност на трите
свидетелки, както и справките за задържания и
изтърпяване на наказания лишаване от свобода от подсъдимите В. К., Н. Т.
и св. Ц.. А. се установява периода, през който тези свидетелки са били под
контрола на двамата подсъдими В. К. и Н. Т.. От значение за установяване
периода, в който свидетелките са били под контрол на двамата свидетели Г. П. и Ц..
А. са сключените между тези свидетелки и "Р.Г." ООД П. трудови
договори за работа като танцьорки на С.Б. и в гр. Б.. Като относима към
изясняване обстоятелствата по делото е и представената в хода на съдебното
производство справка от ОД на МВР гр. Бургас за извършвани полицейски проверки
и констатации по тях на територията на област Бургас. От тази справка се
потвърждава обстоятелството, за поддържаните връзки между двамата ръководители
на ОПГ - подс. Й.Т. и св. Д. Ж. ***, с което се потвърждават и показанията на
св. Ц.. А. и Г. П. в тази насока.
С представените по делото
многобройни постановления за отказ от образуване, за образуване и прекратяване
на наказателни производства се установяват влошените отношения между св. К. К.
и свидетелите на обвинението Ц.. А. и Г. М., както и между К. К. и подсъдимия В.К.
след задържане на подсъдимите и след депозиране на показания респ. обяснения от
тези лица на ДП. Тези лица взаимно са се обвинявали в различни престъпления,
като са подавали жалби един срещу друг, но с оглед крайния резултат, отразен в
тези постановления, който единствено би могъл да се ползва като доказателство
по настоящето производство, нито едно от тези престъпления не е установено и
доказано, поради което и образуваните наказателни производства са прекратени. В
същата насока следва да се анализират и постановленията, с които са прекратени
наказателните производства, образувани по чл. 354а от НК против подс. К. П.,
подс. В. И. и св. Г. Д..
Съдът кредитира събраните чрез
СРС доказателства и по-конкретно протоколите
за изготвяне на ВДС, в които са възпроизведени записаните разговори по
телефона, звукозаписи, фотоснимки и видеонаблюдения, във връзка с останалите
обективни доказателства по делото, включително и във връзка с показанията на
защитените свидетели. Тези протоколи бяха приобщени по реда на чл. 283 от НПК, чрез
прочитането им. Освен това, по искане на защитата и с оглед контрол върху
възпроизведените в тях разговори и видеонаблюдения беше допуснато гледане и
прослушване на голяма част от тях. При допускане и прилагане на отделните
способи на СРС - фотоснимки, видеонаблюдение, подслушване и звукозаписи на
разговори по мобилни телефони, са
спазени законовите изисквания както на чл. 172-177 от НПК, така и разпоредбите
на ЗСРС, поради което и приобщените протоколи за изготвяне на ВДС от тези
способи следва да се ценят като годни доказателствени средства. В подкрепа на
изложените по-горе фактически констатации, които съдът приема за установени са
следните протоколи:
От протокол за изготвяне на ВДС-
видеозапис, от прилагане на СРС по отношение на подс. Й.Т., приложен в секр. №
М2-62, което беше обсъдено при показанията на св. М. П. се установяват
контактите между подс. Й.Т., св. Ц.А. и св. М.П. в гр. В. на ресторант
"Чайка". Това ВДС е в подкрепа показанията на св. Ц.. А. и
опровергава показанията на св. П., че не е виждал и не познава такова лице.
От протоколите /общо три броя/
за изготвяне на ВДС -виодеозаписи от
прилагане на СРС по отношение на св. Ц.. А., приложени в М2-63 се установяват
контактите на същия с лицата Н. Г. и Н. Г.
в гр. П. - хора, за които същият установява с показанията си, че са приближени
на другия ръководител на ОПГ - св. Д. Ж.. Съдът изключва като доказателствено
средство първият протокол, тъй като при гледането на видеозаписа възпроизведен
в този протокол се установи, че няма никаква видимост на този запис. Другите
два записа обаче са точно отразени и съдът ги приема като годни доказателствени
средства за обстоятелствата, отразени в тях. С тези два видеозаписа се
потвърждават показанията на св. А., че работейки за подс. Т. е имал срещи с
тези лица, от обкръжението на св. Д. Ж..
С приобщените протоколи и
изгледани видеозаписи /три броя видеозаписи/, приложени в секр. № М2-44 се
установяват контактите и действията на подс. Й. Т., К. П., М. Ц. и В. И., както
и на св. Й.Д. в гр. София с лице на име С. П.. СРС е приложено по отношение на
подс. Й.Т..
Същите обстоятелства се установят се установяват и с приобщените
протоколи за изготвяне на ВДС /два броя видеозаписи/, приложени в секр. № М2-45,
като СРС е приложено по отношение подс. К.П..
Протокол Рег. № RB 202007-001-05/0307-22-0054/31.07.2008год.,
за изготвяне на ВСД, събрано чрез СРС, приложено по отношение на подсъдимия Н. Т.
и използваните от него мобилни телефони № 08**** 08****риложен в секретен № М2-55 и по-конкретно
следните разговори: №№ 7, 9, 10,2025, 29, 33, 45, 47, 53, 64, 82, 90, 91,92,
108,109, 1**, 120, 125, 388 419, 438, 504, 509, 521, 534 и др., които потвърждават
обстоятелствата, че подсъдимият Н. Т. се е занимавал както с разпространение на
наркотици /говори за малко или голямо, да вземе като цигари, за определени суми
за получаване/, така и със сводничество и склоняване/ от него се искат
многократно женички, момичета, а и самият той предлага такива р-р 125/, за
връзките му с подсъдимия Й.Т., с лице с прякор "Ф.",
със св. Г.М. с прякор "Г.. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на защитените свидетели с ид. №№
301, 1**, 119 и 122; Протокола за
изготвяне на ВДС, приложен в секр. № М2-47 с отразените в него разговори на подс.
Н. Т. от мобилен телефон № 089*****
В същата насока са и
разговорите, които подс. В. К. е провеждал от: мобилен телефон с № 08*****ито са възпроизведени в протокол
Рег. № RB 202007-001-05/0307-22-0033/22.05.2008год.за изготвяне на ВДС
от прилагане на СРС, приложен в секр. № М2-46. От този протокол по-съществено
значение за участието на подс. К. в ОПГ, свързано с наркоразпространение и
проституция са следните разговори: №13, 17 24, 25, 31, 32 42, 52, 60, 62, 90,
95, 96, 101, 103 и др.; от мобилен телефон
08*****произведени в Протокол, приложен в секретен №
М2-50 / разговори 7, 10, 1213, **, 15, 17, 19, 20, 21, 23, 24, 44, 45, 49,
50,55, 57, 59, 68, 83, 104, 111, 118, 135/
От съществено значение за
възприетите фактически констатации и в потвърждение показанията на св. Ц.. А. е разговорът между него и подсъдимия Т.,
записан в дома на подсъдимия Т. ***008год. от 10,25ч. до 11,43ч. и
възпроизведен в Протокол за изготвяне на ВДС - "Звукозапис" от
прилагане на СРС, приложен в секретен № М2-39 и в М2-44 /двата протокола са с
еднакво съдържание, но способите са приложени по отношение на подс. Т. и по
отношение на св. Ц.. А./. От цялостното съдържание на този разговор се
потвърждава участието на св. Ц.. А. в ОПГ, ръководена от подсъдимия Т. и
връзката между двамата, както и факта, че подс. Т. е получавал определена сума чрез
св. Г. П. от изкараните пари от проституиращите в гр. Б. и С.Б. момичета -
пострадалите свидетелки Р. А., П. В. и К. Д..
Във връзка с отразеното в горния
протокол за изготвяне на ВДС следва да се преценява и Протокол Рег. № RB
202007-001-05/0307-22-0039/22.05.2008год. за изготвяне на ВДС от използвано СРС
"Звукозапис за разговори по мобилен телефон" приложено по отношение
на подсъдимия Й.Т. с мобилен телефон № 08*************екр № М2-49. По отношение на това ВДС подсъдимият Т. оспори факта, че е
използвал телефон с този номер. Безспорно е, от изложеното в мотивираното
искане за прилагане на СРС, че номера е на карта с предплатена услуга на "Вивател",
а към онзи момент картите с предплатени услуги не са се водели по имена на
ползващите ги лица. В този протокол има възпроизведени само SMS, поради което
лицето, ползващо картата не може да бъде установено и с гласова експертиза.
Отчитайки обаче съдържанието на SMS-ите и свързвайки ги със съдържанието на
звукозаписа, отразен в горецитирания протокол и времето, когато е проведен
разговора между подсъдимия Т. и св. Ц.. А. с времето, когато са изпратени тези
SMS, съдът констатира, че лицето, ползвало тази карта с номер 08****менно подсъдимия Й.Т.,
наричан от св. А. "П.", а номера,
използван от св. А. е 08**** значение за това, че св. Ц.. А. е работил за подсъдимия Т. и, че
последният му е заплащал суми са SMS-те от № 342-344, от № 351-374, № 427-430,
№ 503-508. Същите обстоятелства са относими и по отношение на Протокол № RB
202007-001-05/0307-22-0010/5.03.2008год. с който е изготвено ВДС, въз основа на
приложено СРС "звукозапис на разговори по мобилен телефон" по
отношение на подс. Т. за мобилен телефон № 08****риложен в секр. № М2-51. За този телефон подсъдимият в съдебното
производство също отрече да е използвал, като оспори протокола на това
основание. Номера е на предплатена карта "Прима", без да има посочен
ползвател, но от съдържанието на отразените в протокола SMS-и става ясно, че и
този номер е ползван именно от подсъдимия Т.. В подкрепа на това са както
обръщенията към него с прозвището "П. от тел. № 088****ползван от св. А. /л. 23 и 24 от
протокола/, така и от съдържанието на изпратените от него SMS / в които говори
за кафето на К., че ще остави пари за Ц.. А. при М. св.
А. да се обади на Д.- който е бил
охрана по това време на Т. и да минат да го вземат/. От голяма част от тези SMS
към и от номер 08****кар и да са
написани по завоалиран начин, става ясно, че се договаря сделка с наркотици /л.46
-54, л.90-91 от протокола/. Обстоятелството, че този телефон се използва от
подс. Т. се установява при сравнение на изпратения до св. Ц.. А. SMS на
5.12.2007год. в 11,34часа /л.23 и 24 от този протокол/, като отговор на SMS-а
изпратен от св. А. от моб. телефон 08**** мобилен телефон с № 08**за който подс. Т. не оспорва, че е ползвал/ на същата дата в 9,17часа / протокола
приложен в М2-39 -SMS под № 81/. Освен
това, органа, поискал разрешения за прилагане на СРС по отношение на тези два
мобилни номера е посочил, че същите се ползват именно от лицето Й.Т.Т., като
разрешението на компетентния орган е за СРС именно по отношение на това лице.
Обстоятелството, че подсъдимият Т. е ползвал и други телефони, освен този,
който се води на името на неговата майка Ц. Т. и за който признава, че е
ползвал той с № 088******* /така наречения
"изгустиран"/ се установява както от съдържанието на горните SMS /л.100-101/,
така и от намерените и иззети в дома му три броя мобилни телефони с три броя
СИМ карти "Прима", които към онзи момент не са съдържали името на
адресата, който ги е придобил и който ги ползва. Действително, от записаните
разговори от този /"изгустиран"/ телефон с номер 088******* не се установяват конкретни обстоятелства, свързани с престъпната
дейност на ръководената от подсъдимия Т. група, в каквато насока и защитата
прави възражения. Както подсъдимия Т., така и останалите подсъдими - П. и Ц. са
знаели, че тези телефони се подслушват, обстоятелство, което се установява от
съдържанието на техните разговори. Въпреки това обаче, дори и в тези разговори
има определени изпуснати думи от други лица, свързани с престъпната дейност на
групата. В тази насока по-конкретно са:
от протокол, приложен в секретен №М2-51 №RB 202007-001-05/0307-22-0052/ 31.07.2008
год. за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС по отношение на подсъдимия Т. -звукозапис
на разговори по мобилен телефон № 08******** -разговори № 71 с
подс. К. П. за сделката, която урежда чрез SMS с мобилен тел. № 088*******, № 72 с лице с прякор Д., което иска от
неговите момчета "нещо с точка да е
естествено" - /става въпрос за наркотици/, № 76 в който говори, че отива
на "Метро" в София съответства на SMS от същата дата - 17.12.2007год.
от протокола приложен в М2-51 на л.63, разговори с №№ 73, 79 и 80, 99, 100,
104, **4, **5. От протокол за изготвяне на ВДС- звукозапис на разговори по
същия мобилен телефон, събрано чрез СРС, приложено по отношение на подс. Т., в
секр. № М2-77, разговори №№ 19, 22, 34 се установяват контактите на подс. Т.
със св. Ц.А. /в началото на м. октомври 2008год./.
Подобно е положението и с
останалите ВДС - звукозаписи на
разговори по мобилни телефони от прилагане на СРС спрямо подсъдимите К.П. и М.Ц.,
протоколите за възпроизвеждане на които са приложени в секретни номера М2-57, М2-74,
М2-53 и М2-75, от които се установяват: от протокола приложен в М2-57 -връзките
на подсъдимия К.П. със св. Г.М. / разговори №№ 20, 22,24-28, 39, 44, 73, 77,
86, 89, 261-263, 275 -от Сл. арест гр. В., 279-280, 331 /, със св. Ц.А. /р-р
45/, с подсъдимите Й.Т. и М.Ц. /разговори №46, 47, 48,61,66, 67, 70, 95, 259/ с
подс. В. И. /р-р 80, **2, 292/ с подсъдимият В. К. /р-ри **3, 197/, с
подсъдимия Н. Т. /р-р 260. Контактите му с останалите обвиняеми по делото, по
отношение на които наказателното производство е прекратено се установяват от р-р 255.
От протокол за изготвяне на
ВДС-звукозапис на разговори по мобилен
телефон № 08*******, от прилагане на СРС по отношение на подс. М.Ц.
приложен в секр. № М2-53 се установяват контактите на този подсъдим със св. Г. М.
/разговори №№ 27, 28, 31, 32, 34, 58, 59, 70, 74, 78, 88, 109, 116, 120, 121,
128, SMS- 135-139, р-р **2, **7, 152,
153, 169, 274, 293/ контактите му с подс. В. К. /р-ри №№ 56, 82, **1, 166, 180,
299/ и подс. Н. Т. /р-р 100, 270/, с подс. В.И. / р-р 175/. От значение за
възприетите фактически констатации е и
разговор под № 277 между подс. Ц. и подс. Т., както и други разговори
между тях за срещи с хора, за пътувания, за предаване пари на "Г."
/има се впредвид св. Ц.. А./, които
потвърждават престъпната дейност на тези лица.
В подкрепа на обстоятелството,
че св. М.И. е разпространявал наркотици за ОПГ, ръководена от подсъдимия Й. Т.
са и възпроизведените в Протокол за изготвяне на ВДС - звукозапис на разговори
по мобилен телефон №№ 08********, 08******** и 08********, ползвани от М.И. от приложено по отношение
на него СРС, който протокол е приложен в секр. № М2-40. В тази насока са разговори
№4, 5, 7, 10 - разговор с подс. К. П., **, 17- разговор със св. Г.М. в който
говорят за подс. К.П. - Министъра, разговори №№ 25, 27-30, 34, 35, 37, 38, 41,
46, 49 50, 52, 57, 72, 76, 97, 98, 101, 102, 103 - по-голяма част от
разговорите са с подс. В. К. и с подсъдимия Н. Т. №№107, 111, 121-124, 138,
139, **0, **5, 160, 193, 194, 205, 209, 216, 232, 247, 255, 257, 258, 259, 267,
333 и др. От тези разговори, проведени с подс. В. К. /от телефон № 08********/ и с подс. Н. Т. /от № **********/ се установява подчинеността на този
свидетел - М.И. на двамата подсъдими - К. и Т. както относно разпространение на
наркотиците, така и относно действията по проституция на момичетата с
псевдоними В., СиМ., П. /няма
общо с пострадалата св. П. В./, С. и др. - обстоятелства, които този свидетел
отрича в показанията си пред съда.
Във връзка с направените от
защитата възражения против показанията на св. Ц.. А. и св. Г. П., позовавайки
се на възпроизведените в протокола за изготвяне на ВДС - звукозапис на разговори
по мобилен телефон № 08******** и № 08*********от прилагане на СРС по отношение св. Г. П. и протокола за изготвяне на
ВДС - звукозапис на разговори по мобилен телефон № 08******** от прилагане на СРС по отношение на св. Ц.. А., тези разговори следва да
бъдат анализирани съобразно останалия доказателствен материал. От разговорите в
тези два протокола, се установяват влошените първоначално отношения между
двамата свидетели, обвиненията, които св. П. отправя към св. А. за
откраднати пари от дома му, за проваления
му живот. Следва да се има в предвид, че тези разговори се водят между двамата
свидетели след като св. А. вече е бил депозирал показания по реда на чл. 223 от НПК на ДП, което е станало на 15.10.2007год, а разговорите между тях започват
от 30.10.2007год. От тези разговори се установяват влошени отношения между
двамата, поради което абсолютно неоснователно е твърдението на защитата, че св.
А. е дал показания под давление на св. Г. П.. Напротив, към този момент св. А.
се е криел от св. П. поради извършената кражба от дома му / р-р № 4 от М2-48/ и
страх от отмъщение. Освен това, от тези разговори става ясно, че св. Г. П. е
получил информация, че за убийството му е заплатена сума, обстоятелство, което
св. А. отрича. Безспорно е, че на по-късен етап една значителна част от
разговорите между тези двама свидетели е затова как да отмъстят на подсъдимия Т.
- като обсъждат варианти: да откраднат от него много пари, с което св. П. да си
възстанови загубеното от кражбата; да му устроят засада и да го убият или да
бъде осъден и вкаран в затвора.
Независимо от тези разговори обаче, безспорно е, че двамата свидетели не са
предприели конкретни действия срещу подсъдимия Т.. От р-р № 33 /М2-48/ става
ясно, че целта на св. Г. П. е да си върне откраднатите пари, поради което
увещава св. А. да разучава къде си държи парите подс. Т.. От този разговор се
установява участието на св. П. в ОПГ /заявявайки, че повече няма да участва в
организация/, за начина по който се е работело с момичетата в тази организация
и процента, който е следвало да заплаща на подс. Т.. Действително, в р-р № 50
/М2-48/ св. П. предлага на св. А. да сложат "нещо" /има се предвид
наркотици/ в колата на подс. Т., но св. А., въпреки, че е имал достъп до тази
кола /факт който се установява от същия разговор/ не се съгласява на това
предложение. Следва да се има впредвид, че през цялото това време св. Ц.. А. е
продължил да работи при подс. Т., което се установява и от разговорите му със
св. П.. Именно от тези разговори се установяват и връзките на подс. Т. с лице с
прякор "Т.", затова, че
двамата подс. К. и Т. държат нови момичета в блока на бул. "В. К="
**зад Митницата/. Твърдението на защитата, че св. П. е
инструктирал трите пострадали свидетелки Р. А., П. В. и К. Д. какво да говорят
пред разследващите органи и пред съда, позовавайки се на разговорите му в това
ВДС /р-р № 2/, че момичетата му ще станат прокурорски свидетели се явява
неоснователно. Към момента, когато е провеждан този разговор, а и последващите
такива двете свидетелки А. и В. са били разпитани пред съдия и повече не са
разпитвани. Единствено св. К. Д. е разпитана на по-късен етап, заедно със св.
Г. П. /на 28.01.2008год./
В същия аспект са и разговорите
на св. Ц.. А. от ВДС М2-39, като разговорите със св. Г. П. се припокриват по
време и съдържание. Освен тези разговори обаче,
в този протокол за изготвяне на ВДС има и други разговори на св. А. / с
подсъдимия К. П., с Т.П. "М.",
с подс. В. К., със св. Й.Ц. и други, установяващи принадлежността му към
групата, ръководена от подсъдимия Т./.
При тези съображения, съдът не
възприема, че на база на тези ВДС М2-39 и М2-48 показанията на св. Ц.. А. и Г. П.
следва да бъдат изключени като недостоверни. Напротив, с тези разговори се
потвърждава както принадлежността на св. Г. П. към ОПГ преди м. октомври
2007год., така и принадлежността на св. Ц.. А. към тази група и към момента на
раговорите, възпроизведени в тези ВДС. С тези разговори още повече се подкрепят
показанията на св. Г. П. и Ц.. А., депозирани в хода на съдебното производство
относно начина на работа на групата и конкретно действията, които те са
извършвали.
Съдът възприема като обективни и
обосновани заключенията на вещото лице М. Г. по двете ФХЕ, с които са
изследвани електронните везни, иззети от дома на подс. К. П. и от лицето Т. В.
с прякор "М.". Макар и защитата да оспори първата експертиза,
депозирана на ДП с протокол № 77/**.11.2008год., касаеща заключението по
отношение на везната, иззета от дома на подс. П. с оглед нанесената корекция в
годината към номера на ДП /315/2008год. - числото 8 от годината е заличено с
коректор и е написано числото 7/, това обстоятелство беше изяснено както със
защитата на вещото лице М. Г. в хода на съдебното производство, където същата
заяви, че е била допуснала техническа грешка и вместо 2007год. е била написала
2008год., така и с допусната допълнително СТЕ с вещо лице инж. Ц.. Т., която
потвърди, че записаната цифра под коригираната "7-ца" е "8-ца".
Безспорно е, че се касае до техническа грешка която по никакъв начин не
опорочава заключението на вещото лице, което в съдебно заседание потвърди, че
изготвеното от него заключение е именно по това ДП № 315/2007год. и по тази
везна, която беше предявена на вещото лице в съдебно заседание. Това се
подкрепя и от следващата експертиза под № 78/17.11.2008год., заключението по
която е изготвено по същото ДП № 315/2007год. И двете заключения, защитени от
вещото лице в съдебното производство и приобщени към доказателствата по реда на
чл. 282 от НПК установяват по категоричен начин, че по електронните везни,
иззети от подс. К.П. и от лицето Т.П. има следи от наркотично вещество кокаин.
Това потвърждава обстоятелството, установено с гласните доказателства, че тези
две лица са участвали при размерване и разфасоване на доставяните наркотици.
Приобщените по реда на чл. 283
от НПК заключения на вещите лица по СТЕ - общо 9 на брой установяват марките и
моделите на иззетите от подсъдимите телефонни апарати, номерата на СИМ картите, поставени в тях или иззети
допълнително, както и информацията, съдържаща се в тези телефони и СИМ карти
относно повиквания и текстови съобщения.
С първото експертно заключение
/приложено на л. 46-94, т.ІV от ДП/ са изследвани иззетите от подс. К.П. 11
броя мобилни телефони и СИМ карти, като вещите лица по това заключение В. Г. и
В. Г. /двамата от Института за специална техника при МВР/ са описали подробно
както марките и моделите на тези мобилни телефони, така и извадената информация
от тях и от СИМ картите. Като относими към настоящето наказателно производство
са отразените повиквания към други подсъдими и лица, съпричастни към
престъпната дейност/Й.Т., "М.", А., Ц., Д.н. Й., М./ както и получени
такива обаждания. В подкрепа на участието на подс. П. в ОПГ са и SMS от рода
на: Входящи: "Като за проба. ще се плати, но това ще го уточним като се
видим. Мисля, че 0,5 ще е достатъчно."... "Човека е доволен, кога ще
се видим да уточним нещата?" "Птичето е в хралупата"...
"Има 700 утре ще даде и другите"..."Няма пари след три дни ще
има"..."На Шарения човека вече три дни няма стока, а на животните
човека работи на пълна пара, защо се получава такова нещо и какво ще
изкара...." "Вземи амоняка"..."Вземи и кантара"...
"Ако знаеш отбивката, зад втория дирек, която е по навътре"..."Забравих
да ти кажа, че от евтиния лак ми дадоха от 250гр, а не от 300" "От
две седмици не съм вземал пари и не ми отговаря като го търся" и др.
Изходящи: "Намерете човека и му дайте каквото трябва"... "пиши
като свършиш" и др.
Следващата експертиза е на три
броя мобилни телефони и 3 броя СИМ карти, иззети от св. С.П., като със
заключението се установяват както марките и моделите на тези телефони, така и
информацията, съдържаща се в тях и в СИМ картите. Изтеглената от тези телефони
и карти информация няма отношение към обстоятелствата, подлежащи на изясняване
в настоящето производство. Следва да се има в предвид, че изтеглената от тези
телефони информация е от период, след излизане на този свидетел от ОПГ /от
средата на 2007год./.
Следващата СТЕ на три боя
мобилни телефони и три броя СИМ карти,
иззети от подсъдимия Й.Т. /приложена на л. 127-**2, т.ІV от ДП/ установява
както марките и модела на иззетите телефони, така и информацията, съдържаща се
в тях и в СИМ картите. Извадената от тези карти информация с нищо не допринася
за изясняване на обстоятелствата по делото.
От заключението на вещото лице В.Г.,
изготвено по отношение иззетите мобилни телефони от св. Д.Н. /л.**4-162, т.ІV
от ДП/, както и от заключението на вещото лице В.Г. изготвено по отношение
иззетия от св. М.И. мобилен телефон и карта /л.163-170, т.ІV ДП/ не се
установяват обстоятелства, относими към изясняване предмета на доказване.
Същото е положението и със заключението на вещите лица В.Г. и В.Г., изготвено
по отношение иззетите от св. Л. И. 2 броя мобилни телефони заедно със СИМ карти
/Л.173-190, т.ІV ДП/. Информацията, изтеглена от тези телефони и СИМ карти също
касае период, след излизане на този свидетел от ОПГ /след средата на 2007год./.
От подсъдимия Н. Т. са иззети 4
броя мобилни телефони и 7 броя сим карти, които са обект на изследване от
вещите лица В.Г. и С.Г., като заключението
на същите е депозирано на л. 195- 232, т.ІV ДП. От изтеглената
информация от тези телефони и СИМ карти се установяват контактите на подс. Н. Т.
с подс. В. К. като по важни текстови съобщения са: Входящи: от В. К. "1520
без амф да пипате"..."Я направи сметка"..., "Оплакали са се
за ти тиксото та се развика"... и др., входящи други "Ела да си
направим партия на това новото"..."Ти ще си получиш парите не се бой
а и ти не си виновен брато виновен е оня, където тормози наште и слага бомби е
той ще ги сложи" "Дигни, че загазихме" и др., изходящи: "К. съм вдигни"...
"Прати ми номер за 10,20лв. на некой" и др.
От заключението на вещите лица В.Г.
и В.Г., отразило изследванията върху 3бр мобилни телефона и 2 СИМ карти, иззети
от подсъдимия В. К. /л.234-248, т.ІV ДП/, няма информация, която да допринася
за изясняване на фактите по делото.
Последното заключение по СТЕ на
вещите лица В.Г. и С.Г. отразява информацията, получена при изследване на 22
броя мобилни телефони със СИМ карти, иззети от подсъдимия М.Ц. /л.254-л.238,
т.ІV ДП/. Установени са марките и моделите на иззетите от този подсъдим мобилни
апарати. От изтеглената информация както от телефоните, така и от сим картите
се установяват следните текстови съобщения, имащи отношение към изясняване на
фактите по делото: Входящи:"Къде да видя човека с
очилата"..."Дал съм на М. 6610 и има да се дават още **0. Пиши кога
ще се видим с теб"..."къде да ти дам парите"... "Още 50
къде да се видим"..."Прати SMS на Шарен, че не дава"..."Пиши
ми къде да ида"..."Ако може да ида до Шарен"..., "Ще ми
трябват 5"..., "Таман се прибрах нешто е станало на Шарения с
човека"..."Тоя на фаш са го гътнали внимавай"..."Върни
16бр. на коколатия, аз ще ти дам парите"..."Направи всичко възможно
да стане работата"..."Тука има кола, дай по надолу където предния
път"... "Птичето е в хралупата"..."Аз съм на местото, виж
човека къде е" и др., изходящи "Мини през Д. да те видя за
малко"..."Пращам ти човека"...."Къде си? Човека с очилата
иска да те види"..."Иди остави на Шарко 25бр. И като си готов ми
пиши"
Всички тези заключения
установяват от една страна използването от подсъдимите на много повече от една
СИМ карта, а от друга, от сдържанието на SMS се потвърждава начина, по който
подсъдимите са осъществявали престъпната дейност, чрез тайни срещи на
определени места, доставки на определени на количества наркотици, отчитане по
обратния ред на сумите, получени за тях.
Изследваните с тези експертизи
телефони и СИМ карти са иззети по надлежния ред, с описаните и обсъдени по-горе
писмени доказателства - протоколи за
претърсване и изземване, които съдът прие за годни доказателствени средства
относно обстоятелствата, отразени в тях.
Заключенията по тези експертизи
не са оспорени от подсъдимите, напротив, същите бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283, вр. с чл. 373, ал.1 от НПК.
Освен тези експертизи, по делото
бяха изслушани и приети СПЕ за св. Н.Н., СПЕ за св. Г.М. и КСППЕ за същия
свидетел. От заключенията по тези експертизи беше установено, че макар и тези
лица да са употребявали наркотици и в определени периоди от време да са били
зависими дори, и двамата свидетели не страдат от психически заболявания, които
да им пречат да възприемат правилно и да пресъздават конкретни факти и обстоятелства,
т.е. тяхната годност като свидетели. Съдът възприема тези заключения като
обективни, обосновани, изготвени от компетентни в областта на психиатрията и
психологията експерти. Същият резултат дава заключението на в.л. по СПЕ на св. М.И.,
от което се установява неговата свидетелска годност.
Преценявайки обясненията на
подсъдимите, дадени в хода на съдебното производство от една страна като
доказателствено средство, а от друга - като тяхна защитна позиция, съдът приема
същите в частта, с която изцяло отричат съпричастността си към вменените им
престъпни деяния, за тяхна защитна позиция, опровергана от останалите обективни
доказателства, събрани по делото.
Обясненията на подсъдимия Й.Т.
дадени в хода на съдебното производство изцяло кореспондират с дадените от него
такива на ДП. Дори за обстоятелствата, по отношение на които съдът допусна
прочитане на част от обясненията на този подсъдим от ДП с оглед констатирани
противоречия, подсъдимият потвърди тези си обяснения от ДП с мотива, че не е
сметнал за важни тези обстоятелства, затова не ги е споделил пред състава на
съда. Съдът възприема обясненията на този подсъдим относно познанството му с
подс. К. П., М. Ц., В.И., Д. Н., М.П. и Д.Ж. са достоверни. По делото беше
безспорно установено, че подс. Т. познава тези лица отдавна - отпреди
инкриминирания в настоящето производство период, като с някои е имал общи
бизнес отношения, а с подс. М. П. е имал и обща престъпна дейност, за която
двамата са осъдени с влязла през 2001год.
в сила присъда. Съдът възприема за достоверни обясненията на този
подсъдим и относно извършваната от него законна дейност- събиране на билки,
охлюви и гъби, участие в различни фирми, свързани с питейни заведения,
строителна дейност, изкупуване на земеделска земя, обстоятелства, които се
възприемат дори с обвинителния акт. За достоверни съдът прие обясненията на
този подсъдим и относно твърдението му, че лично той не е извършвал действия по
склоняване към проституция, трафик на хора и блудствени действия спрямо пострадалите
свидетелки - Р. А., П. В. и К. Д.. Относно останалата част от обясненията на
този подсъдим, че не е организирал и не е ръководил престъпна група, която да е
имала за цел наркоразпространение и склоняване към проституция, че макар и да е
познавал св. Д. Ж., двамата не са ръководили в съучастие ОПГ, че останалите обвиняеми от ДП не са били
членове на тази група и не са извършвали никаква дейност за нея, съдът приема
тези обяснения за негова защитна позиция, която е опровергана от анализираните
по-горе доказателства - гласни /показанията на св. Ц.. А., Г.П., приобщените показания от ДП на св. Р. А.
- в по-голямата им част, на св. Г. М. и Р. И., показанията на св. М. М.,
показанията на защитените свидетели и приобщените обяснения на подс. В. К./,
писмени /Справката от ОД на МВР гр. Бургас за констатираните срещи между подс. Т.
и св. Ж./ и ВДС събрани чрез СРС /констатираните и обсъдени по-горе разговори
от мобилния телефон на подсъдимия Т. и двете СИМ карти, чрез които същият е
контактувал с останалите чрез SMS, звукозаписа в дома му на разговора му със
св. Ц.. А., видеозаписите, установяващи срещите му с останалите подсъдими и със
св. М.П./. Всички тези доказателства дадоха основание на съдебния състав да
приеме обясненията му, че не е ръководел организирана престъпна група,
занимаваща се с наркоразпространение, трафик и склоняване към проституция, че
не е получавал пари от прости-туирането на пострадалите свидетелки Р. А., П. В.
и К. Д. за недостоверни. Безспорно е, че в периода есента на 2003 - есента на
2005год. подсъдимият Т. е получавал определена сума от проституирането на трите
свидетелки от подс. В. К. и подс. Н.Т., а след този период до септември 2007год.
е получавал тази сума от св. Г.П. и Ц.. А.. Безспорно е от всички данни, че
след м. септември 2007год. отношенията между подс. Т. и св. Г. П. са се влошили
по повод откраднати пари от дома на св. П., като между тях е имало конфликти,
включително и закани. Обстоятелството обаче, че до този момент, св. П. е
работил за ОПГ, ръководена от подс. Т. се потвърждава както от показанията на
горните свидетели /вкл. и св. с ид. № 301/, така и от приобщените обяснения на
подсъдимия В. К., дадени на ДП, включително и от ВДС, събрани чрез СРС
/звукозаписа в дома на подсъдимия и разговорите между св. Г. П. и св. Ц.. А.,
намерили отражение в протокола, приложен към секр. № М2-48/. Подсъдимият Т. и
договорният му защитник изключително много се позовават на тези разговори, но
само в онези части, които съдържат информация за договаряне между двамата
свидетели да убият или "наредят" подс. Т. или да откраднат пари от
него. В действителност в тези разговори се съдържа информация и за дейността на
подс. Т. - за срещите му с "Т.", за
отношенията му със св. Д. Ж. и др./. Съществена част от обясненията на този
подсъдим /, а и на останалите подсъдими/ съставлява критичен анализ на
показанията на свидетелите на обвинението и най-вече на св. Г. П. и св. Ц.. А.,
по отношение на които подсъдимият навежда редица доводи за извършени от тях
престъпления. Безспорно е, че тези двама свидетели не са безупречни, напротив,
същите дори не отричат факта, че са участвали в ОПГ, ръководена от подс. Т.. В
тази връзка следва да бъде обсъдено и възражението на подсъдимия Т. и неговия
защитник адв. М. М., че прокуратурата не се е съобразила с разпоредбата на чл. 321,
ал.4 от НК и срещу тези двама свидетели
не е повдигнато обвинение за участието им в ОПГ въпреки, че има данни за
извършени от тях престъпления, дори с приложение на чл. 321, ал.5 от НК. По
това възражение следва да се има в предвид, че съдът не може да дава указания
на прокуратурата на кои лица да се повдигнат обвинения и за какви престъпления.
Единствено в компетентността на прокуратурата е да решава въпросите, свързани с
привличането към наказателна отговорност. Липсата на обвинение срещу тези двама
свидетели не изключва възможността за кредитиране на техните показания, особено
при положение, че същите са подкрепени и от други доказателствени източници.
В същата насока следва да се
обсъждат и обясненията на подс. К.П.. Обясненията на този свидетел, касаещи
законната му дейност съдът приема за достоверни. В същото време обаче в
доказателствата по делото се съдържат достатъчно, несъмнени данни затова, че
същият е участвал в организираната и ръководена от подс. Й.Т. престъпна група
още от самото начало - от 2002год., бил е най-приближен на подс. Т., участвал е
в разфасоването на доставените наркотици и пакетирането им, обстоятелство,
което се потвърждава освен от обясненията на подс. К. от ДП, приобщени по
надлежния ред, от показанията на св. Г.М. от ДП, на св. Ц.. А. и Г. П., на
защитен св. с ид. № 301, също така и от иззетата от неговия дом електронна
везна, по която със заключението на вещото лице по ФХЕ са констатирани следи от
кокаин, както и иззети два броя радиостанции. Разговорите и SMS на този свидетел
също потвърждават тези обстоятелства. От тези разговори и SMS на подсъдимия П.
се установява, че за разлика от подс. Т. същият е имал контакти не само с
най-приближените от групата - подс. М.Ц., В. К., Н. Т., В. И., но и с други,
по-нискостоящи в йерархията членове на групата-
дилърите, директните разпространители на наркотици.
Действително, както по отношение
на подс. Т., така и по отношение на подс. П., а така също и по отношение на
подс. М. Ц. не се установи същите да са имали директни контакти със
пострадалите свидетелки Р. А., К. Д. и П. В., изразяващи се в упражнени по
отношение на някоя от тях блудствени действия, склоняване към проституция или
трафикиране. Макар и да възприема за достоверни обясненията на подсъдимия в
тази насока, съдът не възприема, че този подсъдим не е познавал тези три
пострадали свидетелки, които са работили първоначално под контрола на неговите
преки подчинени - подс. В. К. и подс. Н. Т. и суми от чиято дейност е отчитана
за ОПГ. Обясненията на подс. П., че въобще не е знаел за иззетата от дома му
везна и, че същата е била закупена от неговата съпруга се опровергават и от SMS-ите,
отразени в заключенията на в.л. по техническата експертиза, изготвени на
иззетите от него мобилни телефони и СИМ карти и по-конкретно, входящ SMS със
съдържание "Вземи и кантара". Съдът възприема за недостоверни обясненията
на подс. П. и относно познанството му със св. Н.. Същият твърди, че въобще не е
познавал тази свидетелка до интервюто й пред БТВ, обстоятелство, което беше
опровергано от св. Н., макар същата в хода на съдебното производство да заяви,
че сексуалните й контактите с този подсъдим са били без той да знае, че тя не е
съгласна. Безспорно беше установено, че този подсъдим е имал контакти,
включително и сексуални такива със св. Н., макар и по делото да не беше
доказано по категоричен начин кога и къде, при какви обстоятелства са били тези
контакти с оглед предявеното конкретно обвинение за изнасилване на тази
свидетелка.
На следващо място, преценявайки
обясненията на подс. М. Ц., съдът възприема същите за достоверни в по-голямата
им част и по-конкретно: относно обстоятелствата, свързани с неговото
пребиваване в гр. Стара Загора до края на 2003год., както и пребиваването му
през лятото /по 3-4месеца/ на морето за периода 2005-2008год. Обясненията на
подс. Ц. в тази насока бяха подкрепени освен с гласни доказателства
/показанията на св. О. Б., Здр. И., Сл. Й./, също така и с достатъчно писмени
доказателства. В тази насока, при анализа на тези доказателства по-горе, съдът
подробно изложи съображения в каква степен им дава вяра. Съдът обаче не
възприема за достоверни обясненията на този подсъдим, че след 2004год. не е
участвал в ОПГ, тъй като тези му обяснения са само една защитна теза. Същите се
опровергават освен от показанията на св. Г. П., Ц.. А., Г. М., Р. А., също така
и от обясненията на подс. К. от ДП, който най-точно изяснява, че този подсъдим се е включил в
групата едва през 2004год. / или 2005год. според него/. Ролята на този подсъдим
в групата е установена както от горните гласни доказателства, така и от
заключението на вещите лица по СТЕ, изготвена върху иззетите от неговия дом с
протокол за претърсване и изземване 22 броя телефони със СИМ карти и
изтеглените от тях SMS, а също така и от събраните чрез СРС доказателства - протоколите
за изготвяне на ВДС, в които са отразени разговорите на този подсъдим с
останалите участници в ОПГ / М2-53/. Твърдението на този свидетел, че подсъдимите
В. К. и Н. Т. ги е познавал само като хора от гр. М. и не е имал никакви други
отношения с тях, се опровергава от посочените по-горе доказателства,
включително и обясненията на подс. К. от ДП, приобщени по надлежния ред. Не се
подкрепя от събраните доказателства и твърдението на подсъдимия Ц., че не
познава пострадалите свидетелки Р. А., К. Д. и П. В., което се опровергава от
една страна от показанията на св. Г.П., а от друга от писмените доказателства,
установяващи съвпадение в периодите на излизане на този подсъдим и трите
свидетелки и пребиваването им в Швейцария по едно и също време. По делото обаче
не бяха установени действия -
блудствени, по склоняване, свождане или трафикиране на тези лица, извършвани от
подсъдимия Ц. на територията на РБългария. Такива действия от подсъдимия Ц. не
бяха установени дори от св. Г. П. /освен извън страната, за което няма
обвинения/. В същата насока следва да се третират обясненията на този подсъдим
и по отношение лицето С. П., за което същият твърди, че е виждал само по
морето, обстоятелство, което се опровергава от приобщените видеозаписи от секр.
№М2-44 и М2-45.
Съдът извърши преЦ. на
обясненията на подс. Н.Т., като намира, че същите са недостоверни и
представляват изцяло защитна негова позиция. Тези обяснения бяха опровергани от
всички събрани по делото доказателства - освен гласните такива - показанията на
св. Г. П., Р. А., отчасти показанията на св. П. В., показанията на св. Г. М. и
св. Р. И.- от ДП, включително и приложеното по делото споразумение по нох дело
№ 2033/2006год. на ВРС, които кореспондират и с показанията на защитен св. №
301. Обстоятел-ството, че този подсъдим е работел за ОПГ, ръководена от подс. Т.
и, че именно той е трафикирал, склонявал и свождал трите пострадали свидетелки
се подкрепя и от обясненията на подс. В. К. от ДП и от показанията на
останалите защитени свидетели с ид. №№ 1**, 119 и 122, от сключените между него
договори за наемане на квартири в гр. В., в която насока са и показанията на
св. М. Б. и Л. В.. В подкрепа на извода за опровергаване обясненията на този
подсъдим, че не е участвал в ОПГ, не е разпространявал наркотици и не е
контролирал момичета, с цел проституирането им са освен посочените по-горе
доказателствени източници, така също заключението на вещите лица по СТЕ на
иззетите от него 4 броя мобилни телефони и СИМ карти- извадените SMS от тези
карти и телефони, както и приобщените
протоколи за изготвяне на ВДС, в които са отразени разговорите му по
телефона както с другите подсъдими, така и с лица, търсещи от него момичета за
сексуални услуги. Обстоятелството, че в определени периоди от време през
инкриминирания период е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от
свобода не променя факта, че дори и през това време същият е оставал член на
ОПГ, като е бил уведомяван за дейността на групата, бил е съпричастен към
нейната дейност, обстоятелство, което се потвърждава и от обясненията на подс.
В. К. от ДП. За този период - когато е бил задържан подс. Т. не е осъден за
реално извършени действия по трафикиране, склоняване или свождане, поради което
и възраженията му в тази насока са неоснователни.
Отчитайки обстоятелството, че
обясненията на подсъдимия могат да бъдат както доказателствено, така и защитно
средство, а по отношение на останалите подсъдими биха могли да имат характер на
"оговор", съдът кредитира като последователни и обективни,
кореспондиращи с останалите доказателствени източници по-голяма част от обясненията
на подсъдимия В. К. дадени на ДП пред съдия и приобщени по реда на чл. 279,
ал.1, т.3 от НПК. Обясненията му от съдебната фаза, съдът приема като негова
защитна позиция, като с тях подсъдимия К. се опитва да оневини както себе си,
така и останалите подсъдими по делото. В подкрепа на обясненията му от ДП са от
една страна, сключеното между неговия сл. защитник - адв. Ю.Г. и ВрОП
споразумение, по силата на което подс. К. се е признал за виновен и осъден за
престъпление по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр. с ал.2 от НК- затова, че е
участвал в ОПГ, както и по чл. 159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, вр. с ал.1,
вр. с чл. 20, ал.2 НК затова, че е трафикирал трите пострадали свидетелки А., В.
и Д.. Това споразумение има характер на влязла в сила присъда по отношение на
подс. К.. Обясненията на подсъдимия К. от ДП за тези две престъпления се
подкрепят от показанията на св. Г. П., Р. А., отчасти показанията на св. П. В.
/само за обстоятелствата, за които тези показания бяха възприети за достоверни/,
на св. Г. М. и Р. И. от ДП, на св. М. М.,
на защитен св. с ид. № 301, както и на останалите защитени свидетели с
идентификационни №№ 1**, 119 и 122, установяващи начина на набиране, приемане
на момичета за проституция, начина на склоняването и свождането им. Обясненията
на този подсъдим относно участието му в ОПГ се потвърждават и от протоколите за
изготвяне на ВДС, в които са възпроизведени разговорите по мобилните телефони
на този подсъдим с другите подсъдими и свидетелите, по отношение на които
наказателното производство е прекатено със споразумения /включително със св. М.И./.
Обясненията на подс. К. бяха преценени и съобразно представените по делото
писмени доказателства, установяващи периодите, през които този подсъдим е бил
задържан и не би могъл да извършва реални действия по трафикиране или
склоняване към проституция, нито наркоразпростра-нение, установяващи времето на
наемане на процесните квартири, в които са пребивавали пострадалите свидетелки,
времето през което тези свидетелки са били извън страната. Този подсъдим с
обясненията си от ДП установява точния период през който св. Р. А., П. В. и К. Д. са били под негов и на подс. Н.
Т. контрол - т.е. времето , през което тези свидетелки са били трафикирани,
склонявани и свождани към проституция от тях -от есента на 2003год. до
задържането им през м. ноември 2005год.
Следва да се има впредвид, че
към момента, когато този подсъдим е бил разпитан пред съдия за първи път-
27.11.2008год. същият не е бил с МН "Задържане под стража", а с
"Домашен арест". В този си разпит подсъдимият е обяснил много точно
както участието си в ОПГ, ролята си и на част от другите членове в тази група,
адресите, където са държали проституиращите момичета, начина, по който момичетата
са карани до съответните клиенти / с такси сами или съпровождани от тях с подс.Н.
Т./ или до местата по пътищата, където са оставяни да проституират /стоянките -
до Химията и на Дери вол /, факта, че освен трите пострадали свидетелки е имало
и други момичета които са проституирали под техен контрол, така и отчитаните
проценти от парите, изкарвани от момичетата от тях двамата с подс. Н. Т. на
подс. Й.Т.. В обясненията си от този разпит подсъдимият К. установява
познанството между подс. Т. и неговия съучастник- св. Д. Ж., както и контактите
между тях за които той знае- чрез SMS. Обясненията на подс. К., отразени в този
протокол относно структурата и начина на действие на ОПГ, ръководните й органи
и престъпната дейност, с която се е занимавала се подкрепят от показанията на
св. Г. М. / от ДП/, от показанията на защитения св. с ид. № 301, от показанията
на св. М. М.. Подсъдимият К. е разпитан по реда на чл. 222 от НПК още два пъти
-на 29.12.2008год. - когато е заявил, че
си поддържа дадените преди това показания, но не желае да дава повече, тъй като
към него и семейството му са отправени заплахи и на 12.01.2009год., когато е
обяснил за начина на снабдяване на групата с наркотици след задържането на св.
Д. Ж. / от средата на 2007год./. И при трите си разпита пред съдия, подс. К. се
е явил с договорен защитник - адв. Г. Асенов от АК В.. През цялото това време
подс. К. не е бил задържан, поради което съдът не възприема за достоверно, че
обясненията си е дал под натиск от разследващите органи, за да му изменят МН.
Недостоверно звучи и обяснението на подс. К., че е бил убеждаван от св. Х. В.
да "реди" другите подсъдими, тъй като в показанията си този свидетел заяви,
че посещението му при подс. К. е било единствено с цел да разбере нещо за
изчезването на своя син - Н.Н. с прякор "Б.".
От съществено значение при преЦ.
достоверността на обясненията на този подсъдим е и неговото процесуално
поведение. При всеки един от разпитите му в съдебната фаза, същият даваше
отговори на поставените от защитата въпроси. При поставяне на въпроси от
представителя на обвинението, същият и при двата разпита /на 10.02.2010г. и на
31.05.2011год./ отказваше да отговаря
повече на въпроси и да дава обяснения, възползвайки се от правото си по
чл. 115, ал.4 НПК.
Съдът не възприема като
достоверени обясненията на този подсъдим относно начина на набиране на
момичетата за проституиране и по-конкретно за двете пострадали св. Р. А. и П. В.
- чрез закупуване от подсъдимия Й.Т., тъй като в тази част обясненията му не се
подкрепят от нито един друг доказателствен източник. Дори самите пострадали
свидетелки А. и В. не изнасят такива обстоятелства. На същите основания съдът
не възприема за достоверни приобщените обяснения на този подсъдим от ДП в
частта, с която същият твърди, че наркотиците са били предоставяни на
пострадалите свидетелки от другите подсъдими - вкл. Т., П. и Ц., но не и от
него, както и в частта относно упражненото насилие спрямо св. Р. А. и св. Р. И.
през м. октомври 2005год. Тези негови обяснения съдът възприема като своя
защитна позиция и "оговор" спрямо останалите подсъдими.
Следва обаче да бъде отразено,
че сключеното от този подсъдим споразумение с ВрОП както за периода на престъпленията
по чл. 159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК по отношение
на трите пострадали свидетелки, така и за престъпленията по чл. 150, ал.1 вр. с
чл. 20, ал.2 НК спрямо св. К.Д. не беше подкрепено в пълния му обем от
събраните в хода на настоящето производство доказателства.
Съдът не кредитира доверие на
обясненията на подс. В.И. както относно твърдението му, че не е участвал в
никаква организирана престъпна група, така и относно твърдението му, че не е
имал контакти със св. Н.. По отношение на този подсъдим относно участието му в
ОПГ, ръководена от подс. Т. има влязла в сила присъда. Такъв характер има
сключеното между неговия договорен защитник адв. Т. С. и ВрОП споразумение, с
което същият се е признал за виновен по чл. 321, ал.3, алт. 2, пр.7, т.2, вр. с
ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и два месеца при първоначален режим "Строг". Твърдението му,
че се е съгласил на това споразумение, тъй като е бил изплашен от задържането и
болен не се оправдава от данните по делото. Към момента, когато подс. И. е
подписал споразумението и същото е одобрено пред съда, същият не е бил с МН
"Задържане под стража", а си е бил в къщи с МН "Домашен
арест". Освен това, в съдебно заседание споразумението е било обсъждано в
негово присъствие, знаел е, че след подписването му ще влезе в затвора при
"Строг" режим" за изтърпяване на наказанието.
Не се подкрепя от
доказателствата по делото твърдението на
този подсъдим в обясненията му, че не е имал никакви контакти, още по-малко
сексуални такива със св. Н.. В тази насока обясненията му се опровергават от показанията
на св. Н., макар и да не се установиха факти кога, къде и как - при какви
обстоятелства са осъществени тези контакти, още по-малко, че същите са
осъществени чрез използвано насилие от подс. И.. Напротив, последното беше опровергано
от показанията на св. Н.. Независимо от това обаче, обясненията му, че не е
познавал тази свидетелка докато не я е видял по БТВ са недостоверни. Установи
се, че същият е познавал св. Н. от преди, тъй като тя си е купувала от него
наркотици, а понякога същият й е давал без пари, за да пробва, което оборва
обясненията му в тази част. Обстоятелството, че обясненията на този подсъдим са
само негова защитна позиция и, че същите са недостоверни се потвърждава и от
останалите доказателства по делото - показания на св. Г. М., М. М., защитен св.
с ид. № 301, както и приобщените доказателства, събрани чрез СРС - разговорите
на този подсъдим с останалите подсъдими и с останалите членове на ОПГ.
Недостоверни са обясненията на този подсъдим и относно твърдението му, че
двамата св. Г. П. и Ц.. А. са му предлагали да подхвърли наркотици в дома на
подс. Т. в с. К.. Това твърдение е абсолютно нелогично, тъй като двамата
свидетели са знаели много добре, че подс. И. е в изключително близки отношения
с подс. Т. и едва ли биха се насочили именно към него с такова предложение.
Безспорно е, че обясненията му в тази насока целят дискредитиране показанията
на основните свидетели на обвинението и оневиняване както на него, така и на
останалите подсъдими.
По делото е събрана и
многобройна медицинска документация по
отношение на подсъдимите, изслушани са
няколко СМЕ относно здравословното състояние на подс. Й.Т.. Тези
доказателства обаче са събирани с оглед искания на подс. Т. за изменение на МН
от "Задържане под стража", а впоследствие и "Домашен арест"
в по-лека и са преценявани при произнасяне по тези искания, поради което не
следва да се анализират обстойно.
Въз основа на изложената по-горе
фактическа обстановка, обоснована с направения доказателствен анализ, съдебният
състав приема от правна страна следното: По несъмнен начин е установено
от доказателствата по делото, че подсъдимият Й.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.1, вр. с
ал.1 от НК, като в
началото на 2002 год. в градовете В. и М., обл. В. е образувал организирана
престъпна група и от тогава до края на м. март 2007 год., в съучастие като
съизвършител с Д.Ж.Ж. от гр. Н. е ръководил същата, а от края на м. март 2007
год. до **.10.2008 год. сам е осъществявал ръководството й, като групата е
създадена с цел съгласувано да върши престъпления - наркоразпространение,
трафик на хора, склоняване към проституция, сводничество, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се
набави имотна облага, като квалифициращо обстоятелство е целта да върши
престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 НК - държане с цел разпространение и
разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешително. На първо място,
тъй като периода е изключително дълъг, следва да бъде изяснено коя е
приложимата материална норма. Действително,
групата е образувана и нейната деятелност е започнала от началото на
2002год., когато действаща материално правна норма е била чл. 321 от НК в
редакция ДВ бр. 21/2000год. и когато все още не е имало определение за ОПГ в
чл. 93 от НК. Това престъпление обаче е продължено и същото се счита за
завършено към момента на прекратяването му. Именно поради това, приложимата
материално правна норма е тази, която е действала към **.10.2008год., т.е. чл.
321, ал.3, алт.2, пр.7, т.1, вр. ал.2 от НК /редакция ДВ бр. 92/2002год./ по
която е предявено и обвинението спрямо подсъдимия Т., а и спрямо останалите
подсъдими с такова обвинение. Преценявайки изискването на тази норма, за трайно
структурирано сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага, съдът приема на база
изложения по-горе доказателствен анализ и възприети фактически констатации следното:
От данните по делото е видно, че е налице изискването, касаещо необходимото
съучастие, тъй като в ръководената от подс. Т. група са членували много повече
от три лица по всяко време на инкриминираня период. От началото на 2002год. в
групата са членували подсъдимите К.П.П., В.Д.К., Н.Т.Н., В.И.И., както и
свидетелите Д. н. Н., М.Д.П., С.И.П., Л.Й.И., М.Г.И.. Впоследствие, в началото
на 2004год. към групата като участник се е присъединил и подс. М.Ц., а на
13.03.2006год. от групата е излязъл св. М. П.. От средата на 2007год. от
групата са излезли св. Л.И., С.П. и Д.Н. -последния на 22.06.2007год. В същото
време на тяхно място в групата са влезли нови членове - свидетелите Н.Г. - през
м. юни 2007год., Ц.Ц. - от средата на 2007год. и М.Н. - от 21.12.2007год. При
това положение, във всеки един момент през инкриминирания период групата е
имала необходимото съучастие от повече от три лица. По несъмнен начин е
установено и другото изискване, необходимо за осъществяване на престъплението
"организирана престъпна група"
от обективна страна, структурирането на сдружението и съгласуваността в
действията на неговите членове. От данните по делото, изложени по-горе се
установява също така, че сдружението е било трайно структурирано, като
ръководители на същото са били подс. Й.Т. - през целия период и св. Д.Ж. до
задържането му в края на м. март 2007год., като двамата са действали като
съизвършители. Ръководната роля на подс. Т. и св. Ж. по отношение на тази група
е установена по несъмнен начин- същите са съгласували волята си относно
насочеността на тази група за наркоразпространение. След задържането на св. Д. Ж.,
ръководната роля на групата е осъществявал само подс. Т.. На следващото
по-долно ниво в структурата на групата са били подс. К.П. - през целия
инкриминиран период и подс. М.Ц. през периода от началото на 2004г. до **.10.2008год.,
а след тях са били подс. В. К. и подс.
Н. Т.. Останалите участници в групата през различните периоди са били на едно
ниво, като са изпълнявали възложените им от подс. Т. /или от другите
по-горестоящи участници / задачи. В определен период някои от тях са участвали
в разпространението на наркотиците, а други в склоняването и сводничеството на
проституиращите за групата момичета. При определени ситуаци /примерно задържане
на някои от тях или излизане от групата/ местата и ролите са били разменяни. Така описаното
сдружение не е било създадено инцидентно, за извършване само на едно или две
определени престъпления, а същото е трайно създадено и обхваща съгласието на
описаните по-горе лица за извършване на повече от две деяния през продължителен
период от време. Този период е продължил повече от шест години. По несъмнен
начин е установен и следващия елемент от обективната страна на това
престъпление - целта, насочеността на ръководеното от подс. Т. сдружение да
върши престъпления - наркоразпространение, трафик на хора, склоняване към
проституция, сводничество за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. Макар и при обосноваване на престъплението по чл. 321 от НК да не е необходимо индивидуално определяне на всяко едно от престъпленията,
за които сдружението е постигнало съгласие да върши, в конкретния случай тези
престъпления са описани по видове. За всяко едно от тях законът предвижда наказание лишаване от
свобода повече от три години. По несъмнен начин е доказан и другия съществен
признак на ОПГ, залегнал в определението по чл.93, т.20 от НК- целта за
набавяне на имотна облага от извършване на горните престъпления. Безспорно е
установено, че както от разпространението на наркотици, така и от трафикирането
на жени и склоняването им към проституция са получавани значителни суми, които
макар и да не са установени по размер /което е невъзможно при този вид
престъпления/, са факт и обосновават целта на ОПГ за набавяне на такава облага.
За съставомерността на престъплението по чл. 321 от НК не е необходимо дори облагата
да е получена, достатъчно е престъпленията, за които групата е образувана да
носят такава облага. От данните по
делото обаче в конкретният случай се установява, че престъпленията, за които
сдружението е образувано и е постигната съгласуваност между членовете са реализирани.
През целия инкриминиран период са разпространявани наркотици и са склонявани
лица от женски пол за проституиране /от различни участници в групата/, от което
реално е получавана облага, изразена в получените суми от всеки един участник
при осъществяване на конкретно деяние. Най-голямата облага естествено е
получавана от подс. Т., който е ръководел ОПГ. Подсъдимият Й.Т. е осъществил
две от изпълнителните деяния на престъплението по чл. 321 НК. Същият в началото
на 2002год. е образувал описаното
по-горе трайно структурирано сдружение, имащо за цел вършене
на престъпления и целящо получаване на материална облага от тези престъпления,
като с времето същото е претърпявало метаморфози както относно участниците в
него, така и относно приоритетните престъпления, които са извършвани. Подсъдимият
Т. е реализирал тази форма на изпълнително деяние, като е съгласувал волите на
повече от две лица /както беше установено по-горе това са подсъдимите К. П., В.
И., В. К., Н. Т., М. П., Д. Н., които от своя страна са привлекли и Л. И., С.П.,
М. И./, като по този начин са създадени трайни взаимоотношения между тях,
обвързани в престъпно сдружение. Престъпния резултат при тази форма на
изпълнително деяние е общото постигнато съгласие между тези лица да членуват в
ОПГ, предназначена да върши престъпления в страната /а впоследствие и в
чужбина/. Другата форма на изпълнително деяние, която е реализирал подсъдимият
е, че същият е ръководил така
образуваното от него престъпно сдружение. Ръководството на групата подс. Т. е
осъществявал, чрез издаване на нареждания кой какви задачи да изпълнява - разпределяне
на задачите между членовете на групата, с които същият е поддържал контакт -
подсъдимите П., Ц., В. И., В. К., Н. Т., свидетелите Д. Н., М. П., с
осигуряване на доставките с наркотици, първоначално чрез св. Д. Ж., а
впоследствие, след м. март 2007год. от гр. София -от лице с прозвище
"Таки". Издаваните от него нареждания са достигали до съответните
членове на ОПГ, към които са били отправени било посредством подсъдимите К. П.
или М. Ц., било директно до самите членове /В. И., В. К., Н. Т./. Безспорно е,
че тези нареждания и това разпределение на задачите е свързано с реализиране на
престъпните деяния, за които сдружението е създадено. На подсъдимите К. П. и М.
Ц. е било наредено освен да контролират по-нискостоящите членове на сдружението,
също така да разфасоват, разреждат и пакетират доставяните наркотици, а подс. Ц.
и да води счетоводството на групата; на подс. В. К. и Н. Т. е било наредено да предават
опакованите наркотици на стоящите под тях членове, както и да намират момичета,
да им осигуряват квартири и да ги склоняват и свождат към проституция. Всички
тези нареждания са в изпълнение на основната цел - получаване на материалната
облага от всяко едно от тези деяния. От данните по делото се установява, че тази форма на изпълнителното
деяние на чл. 321 НК - ръководството на
групата до м. март 2007год. подсъдимият Т. е осъществявал в съучастие със св.
Д. Ж., който освен, че му е осигурявал доставянето на наркотиците от района на
гр. Бургас, разпространявани от членовете на групата на територията на район В.
и М., е получавал и съответния дял от материалната облага - процент от
печалбата от това разпространение на наркотици. Ръководната роля на подс. Т. е
установена по един несъмнен начин, като всички участници в групата, а така също
и момичетата, склонявани да проституират, са знаели, че шеф на групата, за
която работят е лице с прозвище "Д. П." - подс. Й.Т..
Във връзка с възражението, направено от
подс. Т., че една част от лицата, описани като участници в ръководената от
него ОПГ той не е познавал до
задържането им следва да се има впредвид, че за тази форма на изпълнителното
деяние по чл. 321 НК - ръководенето на ОПГ, не е необходимо деецът да познава
всички членове на групата. Дори напротив, нормално е ръководителят на ОПГ да
ограничи своите контакти до най-доверените си хора. В конкретният случай обаче
подс. Т. е поддържал контакти с по-голяма част от членовете на групата между
които всички подсъдими по делото, св. М. П. и св. Д. Н.. Установени са
контактите му с неговия съучастник - св. Д. Ж. до задържането на последния през
м. март 2007год.
На следващо място, по несъмнен начин е
установено и квалифициращото обстоятелство по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.1,
вр. с ал.1 от НК - тъй като групата е била създадена с цел извършване на
престъпления по чл. 354а ал.1 и ал.2 от НК - държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества без
надлежно разрешение. Обстоятелството, че в подсъдимите не са намерени
наркотични вещества не изключва този квалифициращ признак. Както беше посочено
и по-горе, престъплението по чл. 321 НК е продължено престъпление на формално
извършване, същото създава предпоставки за извършване на престъпна дейност без
да е необходимо настъпване на престъпен резултат. В конкретният случай обаче,
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че групата
не само е постигнала съгласуваност за разпространение на наркотици, а и са
разпространявани такива. Доказателство за държане и разпространението на
наркотици са присъдите по чл. 354а от НК както на някои от членовете на групата,
които са били залавяни с наркотици /Д.Н., М.П., Л.И., С.П. и др./ така и на
лицата, изпълняващи непосредствени дилърски функции /Д.З., Н. П., А. А. и др./.
Ако в подсъдимите, които имат обвинение по чл. 321 НК бяха намерени и
наркотици, същите в реална съвкупност следваше да отговарят и за престъпления
по чл. 354а от НК, каквито обвинения в конкретният случай няма.
От субективна страна престъплението по чл.
321, ал.3, алт.2, пр.7, т.1, вр. с ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Й.Т.
умишлено, при форма на вината - пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че образува и ръководи в съучастие със св. Д. Ж., а
след м. март 2007год. и сам трайно организирано сдружение, чиято цел е
извършване на престъпления - наркоразпро-странение, склоняване към проституция
и сводничество, трафик на жени, съзнавал е, че ръководените от него лица реализират
тези престъпления, но е целял набавяне, както за себе си, така и за останалите
членове, на материална облага от престъпните деяния и е получавал такава
облага.
По отношение на останалите подсъдими- К.П., М.Ц.
и Н.Т.- всеки един от тях със собственото си поведение е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7,
т.2, вр. с ал.2 от НК, като са реализирали изпълнителното деяние - участие в
организирана престъпна група. Това участие в ОПГ за подсъдимите К.П. и Н.Т. е
през целия инкриминиран период - от началото на 2002год. до **.10.2008год., а
подсъдимият М.Ц. от началото на 2004год. до **.10.2008год. Всеки един от тях е
имал конкретни функции в това сдружение, като в определени ситуации е поемал и
други. Характерно за тази форма на изпълнителното деяние по чл. 321 НК е
обвързването на дееца с останалите членове в групата. Както при ръководенето,
така и при тази форма на изпълнително деяние се касае до продължено
престъпление на формално изпълнение. Както беше посочено и по-горе, за
съставомерността на престъплението по чл. 321 НК /за всяко едно от изпълнителните
деяния/ не е необходимо да се е стигнало или започнало до осъществяване на едно
или няколко деяния, осъществяващи целта на съществуване на групата - т.е не е
необходимо да има конкретен престъпен резултат.
От
събраните и анализирани по-горе данни се установява, че подсъдимият К.П., който
останалите членове са възприемали като заместник на подс. Т. е отговарял за
разфасоването и разпределението на доставяните наркотици. Същият, първоначално
с лице на име Т. В., с прякор "М.", а след това това и с подсъдимия М.Ц.
са разреждали получения чист наркотик с определена смес, опаковали са го на
дози, залепвали са го с тиксо, след което са го предавали на подсъдимите Н.Т. и
В.К. за разпространение на други членове от групата и на дилърска мрежа. Когато
тези двама подсъдими са били временно задържани или ангажирани с други задачи
/трафикиране, сводничество или склоняване към проституция/, наркотиците са били
предавани на други членове на групата - на подс. В.И. или на св. Д.Н., които от
своя страна са ги предавали на св. С. П. с прякор "С." и св. Л. И.,
които директно са ги разпространявали или са ги предавали на лица от дилърската
мрежа, които не са били членове на ОПГ. Освен това, подс. П. в случаите, когато
подс. Т. е отсъствал го е замествал в
някои от функциите му - за разпределяне на задачите между по-ниско стоящите
членове на групата, както и за получаване на материалната облага, реализирана
от конкретно деяние.
Подсъдимият М.Ц. също е взел участие в
организираната от подсъдимия Т. престъпна група, като същият се е включил в
групата в началото на 2004год. Изпълнителното деяние участие в ОПГ този
подсъдим е реализирал от една страна чрез участието си заедно с подс. П. при
разфасоване и разпределяне на доставяните наркотици, а от друга - същият е
водил сметките на групата и постъпленията от престъпната й дейност. В подкрепа
на тази му дейност са иззетите 22 броя мобилни телефони със СИМ карти, които
през определени периоди от време същият е предоставял на други членове на
групата. От този подсъдим са иззети и най-много пари - 29012лв. и 4190лв., тъй
като същият е изплащал определени суми /заплати/ на една част от членовете на
групата. Месеците, през които този подсъдим е бил в гр. Созопол като управител
на заведение също не изключват участието му в ОПГ през тези периоди. Това е
така, тъй като както беше посочено и по-горе, за участието му в ОПГ е
достатъчно да е налице съгласуваност между него и останалите участници за извършване на такава дейност, каквато е
била постигната още в началото на 2004год. и до задържането му не е
прекратявана.
Участието на двамата подсъдими К. П. и М. Ц.
се изразява и в това, че същите заедно с подс. Й. Т. са организирали доставките
на наркотици.
Подсъдимият Н.Т. също е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7,
т.2, вр. с ал.2 от НК, като е реализирал изпълнителното деяние - участие в
престъпна група. От данните по делото се установява, че този подсъдим се е
включил в престъпното сдружение още в началото на образуването му. Първоначално
- до есента на 2003год. двамата с подсъдимият В.К. са извършвали действия по
наркоразпро-странение - на тях са били предоставяни разфасованите и опаковани
от подс. К. П. наркотици, които те са предоставяли на останалите членове на групата
за разпространението им на територията на гр. В. и гр. М.. От есента на
2003год. подс. Н., заедно с подс. К. са започнали да се занимават основно с
намиране и приемане на лица от женски пол, със склоняването и свождането им към
проституция. В изпълнение на тази своя роля в групата, двамата подсъдими е
следвало да намират такива момичета /предимно проституиращи за други лица/, да
им осигуряват квартири, да ги убеждават да проституират - било чрез обещания за
лесни пари, било чрез даване на наркотици за отпускане, да ги изкарват на
определени места по пътя, където да
проституират или да ги карат при определени клиенти след поискване.
Всички тези действия двамата подсъдими са вършили като участници в ОПГ, в
изпълнение целта на групата, като получената от тази дейност материална облага
- пари са разпределяли по следния начин - една част са предавали на подсъдимия Т.,
друга част са задържали за себе си и са използвали за разходи и много малка
част са предоставяли на проституиращите момичета. Тази дейност подсъдимият Т. е
извършвал до задържането му през м.ноември 2005год., като по време на престоя
му в Сл. арест гр. В. до м. април 2006год. същият е бил в течение на дейността
на групата, макар и да не е могъл да извършва реални действия по осъществяване
на престъпната й дейност. Постигнатата съгласуваност на волята при него не е
преустановена, обстоятелство, което се потвърждава от незабавното му включване
в реални действия след освобождаването му от ареста-по наркоразпространение, а
по-късно и с действия по склоняване и свождане към проституция на други лица
/извън трите пострадали свидетелки/, за които няма повдигнати обвинения, но има
събрани доказателства.
И тримата подсъдими К. П., М. Ц. и Н. Т. са
извършили престъплението по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр. с ал.2 от НК
умишлено, при пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на
извършваното от тях престъпление, предвиждали са и са желаели настъпването на
противоправните последици - получаването на съответната материална облага от
съгласуваните или реализирани престъпните деяния.
По отношение повдигнатите и поддържани
обвинения спрямо подсъдимите Й.Т., К.П. и М.Ц. за извършени от тях в съучастие
между тях и с подсъдимите Н. Т. и В. К., в реална съвкупност три отделни престъпления по: чл.159в, алт.2,
вр.чл. 159а, ал.2, т.1, т.2, пр.1 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК
спрямо св. Р.А. и по чл.159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.2 пр.1 и т.6, вр.
с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК спрямо свидетелките П. В. и К. Д., съдът прие,
че нито едно от тези обвинения не е доказано по безспорен и несъмнен начин,
така както изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК. Тези обвинения за
квалифициран трафик на лица спрямо тримата подсъдими се градят основно на
показанията на пострадалите свидетелки А., В. и Д. и отчасти на обясненията на
подс. К. от ДП, приобщени по надлежния ред. Тези свидетели обаче не бяха
намерени и разпитани непосредствено от съдебния състав и страните в процеса, а
приобщените им по реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК показания в по-голямата си
част не бяха подкрепени от други обективни доказателствени източници. Освен
това, с оглед установените значителни противоречия в показанията на тези три
свидетелки, съдът не ги възприе за достоверни относно твърдяните от тях обстоятелства
за извършвани от подсъдимите Т., П. и Ц. фактически действия по тяхното
набиране, приемане или транспортиране. Обясненията пък на подсъдимия К. в
частта им, относно начина на набиране на момичетата - чрез закупуване от
подсъдимите Т. и П., както и че тези двама подсъдими и подс. Ц. са предоставяли
наркотици и убеждавали пострадалите
свидетелки да ги вземат, също не бяха кредитирани при направения доказателствен
анализ, а бяха възприети като "оговор" по отношене на тримата
подсъдими Т., П. и Ц..
При това разбиране и след като по делото не бяха установени с други обективни доказателствени
източници действия, с които някой от тези трима подсъдими Т., П. и Ц. да е реализирал
спрямо трите пострадали свидетелки поне едно от изпълнителните деяния на трафика,
които са им вменени с повдигнатите им обвинения - набиране, приемане и
транспортиране на същите, с цел да бъдат използвани за развратни действия в гр.
В., гр. Медра, Сл.бряг или гр. Б., съдът прие недоказаност както от обективна, така и от субективна
страна на тези обвинения. По делото не беше установено и за тримата подсъдими
да са извършили активни действия по набиране на която и да е от пострадалите
свидетелки, нито пък действия по тяхното транспортиране или приемане.
Единственото установено по безспорен начин
обстоятелство е факта, че част от сумите, изкарани от тези три свидетелки в
резултат на склоняването им и свождането им от подсъдимите Н. Т. и В. К., а
впоследствие от св. Г. П. и св. Ц.. А. са предавани на подсъдимия Й.Т.. Само
това обстоятелство обаче не е достатъчно същият да отговаря за престъпление по
чл. 159а-159в НК. Следва да са извършени от него или от другите двама подсъдими
реални действия по трафик на хора, които да изпълват поне една от формите на
изпълнителното деяние - набиране, приемане или транспортиране. Не може да бъде
възприето, че получаваните от него суми от проституиране на тези свидетелки
чрез подс. К. и Т. или чрез св. П. и А. реализира формата на изпълнителното
деяние от трафика - приемане. За да е осъществена тази форма на изпълнителното
деяние, подс. Т., както и останалите двама подсъдими П. и Ц. следва да са
извършили фактически действия по поемане на жертвата за експлоатацията й- да са
дали съгласие за всяка от трите свидетелки да бъде използвана за развратни
действия или след поемането им, да са предоставили тези лица на горните
подсъдими и свидетели за да бъдат използвани за развратни действия. Такива
действия от тримата подсъдими обаче не бяха установени по категоричен начин. Следва
да се има впредвид, че тези деяния са извършени от подс. К. и Т. при
квалифициращото обстоятелство "в изпълнение решение на организирана
престъпна група". Тримата подсъдими Т., П. и Ц. са взели участие при
вземане на това решение, но реалните действия по изпълнението му са осъществени
от другите двама подсъдими и от св. Г. П. и Ц.. А.. Като ръководител на ОПГ и в
изпълнение целта на това сдружение, подсъдимият Т. е получавал суми от всички
извършвани престъпления от членовете на групата, свързани с насочеността на
нейната дейност- наркоразпространението, трафика на хора, склоняване към
проституция или свождане към блудствени действия. Това обаче не го прави
съучастник във всички тези, извършени от други членове на ОПГ престъпления, тъй
като същият не е извършил реални действия, изпълващи съставите на тези
престъпления. Обратното би означавало ръководителят на ОПГ да носи наказателна
отговорност за всички престъпления, извършвани от членове на ръководената от
него ОПГ и свързани с престъпната дейност на групата. Наведените в обвинителния
акт съображения, с които се обосновават тези престъпления спрямо подс. Т., че същият
е уреждал клубовете на Сл. бряг и в гр. Б., в които да работят пострадалите
свидетелки като проститутки, както и, че е транспортирал същите до тези места, не
бяха доказани по безспорен начин - напротив бяха опровергани. Още повече, че в
тези клубове момичетата са се водили на трудови договори като танцьорки, което
не е забранена от закона дейност. Дейността им по проституиране в тези клубове
е контролирана от двамата св. Г. П. и Ц.. А., които са ги пазили и обслужвали. По
същият начин стои въпроса относно тези престъпления и по отношение на другите двама
подсъдими - К. П. и М. Ц., за които също не бяха установени по безспорен начин
действия, извършени от тях, които да изпълват характеристиките на трафика на
хора.
При изложените по-горе
съображения за недоказаност на обвиненията за трафик на хора по отношение на
подсъдимите Й. Т., К. П. и М. Ц., съдът с присъдата си ги призна за невиновни и
на основание чл. 304 от НПК ги оправда по обвиненията по чл. 159в, алт. 2, вр. чл.159а,
ал.2, т.т.1, 2, пр.1 и т.6, вр.ал.1, /в редакцията на нормата ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20, ал.2 НК за св.
Р.А.; по чл. чл.159в, алт.2, вр.чл.159а,
ал.2, т.2, пр.1 и т.6, вр.ал.1, /в редакция на нормата към ДВ бр.92/2002 год./,
вр.чл.20, ал.2 НК - за свидетелките П.В. и К.Д..
Относно предявените обвинения на тримата подсъдими Й. Т., К. П.
и М. Ц. за извършени в реална съвкупност и престъпления по чл. 155, ал.5, т.т.
1, 2,пр.1 и т.3, вр. с ал.4, вр.с ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК -
за склоняване към проституция и свождане към блудствени действия на св. Р.А. и
на св. П.В. и по чл. 155, ал.5, т.т. 1 и 3, вр. с ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1,
вр. с чл. 20, ал.2 от НК - за склоняване към проституция и свождане към
блудствени действия на св. К.Д., съдът намира, че нито едно от тези обвинения
не се доказа по безспорен и категоричен начин.
На първо място следва да бъде обсъдена съставомерността на тези
престъпления така както същите са въведени с обвинителния акт, с оглед
направените възражения от защитата на подсъдимите за поглъщането им от
престъпленията по чл. 159в, ал.2, вр. с чл. 159а НК- трафика на същите жертви
от престъплението, позовавайки се на ТР № 2/2002год. на ОСНК. Отчитайки обаче
фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно
тези престъпления от раздел "разврат" и обвинението за съучастие
между тези трима подсъдими и подсъдимите Н. Т. и В. К. в това престъпление,
съдът намира тези възражения за неоснователни. Безспрно е, че склоняването към
проституция с користна цел и набирането чрез склоняване към проституция с цел
използване за разврат се покриват, като състава на престъплението по чл. 159а,
ал.1 НК поглъща обективните и субективни признаци на състава по чл.155, ал.3,
вр. с ал.1 НК. Това е така, тъй като специалната цел при трафика, включваща
развратни действия има по-широк обхват от целта по склоняването и свождането
към проституция. Когато обаче паралелно с трафика са извършени конкретни действия
по реализиране на целта му - т.е. набраните лица са използвани за тези развратни действия чрез
създаване на условия за разврат - осигуряване и предоставяне на места за
разврат, намиране на клиенти, транспортиране до определени адреси или клиенти,
то тогава е налице реална съвкупност между престъпленията по чл. 159а-159в НК с
тези по чл. 155 НК. Отчитайки обстоятелст-вото, че обвиненията за тези
престъпления са в съучастие както между тримата подсъдими Т., П. и Ц., така и с
останалите двама подсъдими Т. и К., както и факта, че в тези обвинения са
въведени и други квалифициращи обстоятелства по ал.4 и ал.5 т.3 на чл. 155 от НК, съдът приема, че не е налице поглъщане на тези квалифицирани престъпления
за разврат от квалифицираните престъпления за трафик. т.е, не е налице
несъставомерност на въведените с обвинителния акт обвинения по чл. 155, ал.5,
вр. с ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за трите пострадали
свидетелки.
Отчитайки обаче възприетите фактически констатации и анализ на
доказателствения материал, съдът намира предявените против тримата подсъдими Й.
Т., К. П. и М. Ц. обвинения за склоняване към проституция и свождане към
блудствени действия на трите свидетелки Р. А., П. В. и К. Д. за недоказани по
безспорен и несъмнен начин. По делото не беше установено с нито едно
доказателство тези трима подсъдими да са извършвали действия по осигуряване и
предоставяне на места за проституиране на пострадалите свидетелки, нито да са
им осигурявали клиенти за извършване на развратни действия. Тези действия,
както и действията по набиране и приемане на свидетелките са били извършвани от
другите двама подсъдими - Н. Т. и В. К.. В тази насока, дори обясненията на
подс. В. К. от ДП, които съдът прие в тази част за негова защитна позиция и
"оговор" по отношение на останалите подсъдими, че подс. Т., П. и Ц.
са давали наркотици на момичетата при сбирките, които са си правили, не покрива
квалифицирания състав на ал.4 на чл. 155 НК, тъй като даването на наркотици
следва да е с цел извършване на конкретни развратни действия по склоняване и
свождане от тези момичета.
Както беше посочено и по-горе, действията, които подсъдимият Т.
е извършвал, това са получаване на определена част от парите, които са
изкарвали тези жертви на престъпленията по чл. 155 и 159в НК, чрез подсъдимите
Н. Т. и В. К., а впоследствие и чрез св. Г. П. и Ц.. А.. Тези действия обаче сами
по себе си изпълват целта на ръководената от него ОПГ и представляват
реализиране на тази цел- получаване на материална облага от извършените от
останалите членове на групата престъпления.
По отношение на останалите двама подсъдими - К. П. и М. Ц. също
не бяха установени от събраните и възприети за достоверни доказателства
действия, които да изпълват състава на престъпленията по чл. 155, ал.5, вр. с
ал.4, вр. 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Безспорно е, че и тези
подсъдими, като членове на ОПГ са имали облага от извършваните престъпления
спрямо тези пострадали свидетелки. Това обаче не ги прави съучастници нито тях,
нито подс. Т. в извършените от подс. Н. Т. и В. К. престъпления трафик на хора
и разврат по отношение на пострадалите свидетелки, нито пък от действията на
двамата свидетели Г. П. и Ц.. А..
При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимите
Й.Т., К.П. и М.Ц. за невиновни в това, в съучастие като съизвършители помежду
си и със подс. Н. Т. и В. К. да са склонявали към проституция и свождали към
блудствени действия трите свидетелки Р. А., П. В. и К. Д., поради което и на
основание чл. 304 от НПК ги оправда по обвиненията по чл.155, ал.5, т.т.1, 2,
пр.1 и т.З, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК - за двете свидетелки А.
и В. и по чл. чл.155, ал.5, т.т.1 и 3, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2 НК - за св. К. Д..
На следващо място, от възприетата фактическа
обстановка и анализ на доказателствения материал съдът намери за установено по
несъмнен начин, че в периода есента на 2003год. до 11.11.2005год. подсъдимият Н.Т.
в съучастие къто съизвършител с подс. В.К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл. 159в алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.1 и
т.6, вр.ал.1, /в редакция на нормата в ДВ бр.92/2002 год./, вр.чл.20, ал.2 НК,
като двамата са набрали и приели ненавършилата 18 години Р.Р.А. *** /род.на ***
год./, с цел да бъде използвана за развратни действия-проституция независимо от
съгласието й, деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на
облаги и в изпълнение решение на организираната престъпна група, в която са
участвали. Това деяние подсъдимият Н. Т. е извършил в реална съвкупност с престъплението
по чл. 321 НК, като изпълнение на възложената му задача за набиране и приемане
на лица, които да работят за сдружението, предоставяйки секс-услуги срещу
заплащане. При обсъждане на това престъпление, следва да се има впредвид както,
даденото определение за "трафик на хора" в §1 от ДР на Закона за
борба с трафика на хора, така и дефиницията на това престъпление дадена с чл.
159а, ал.1 от НК, преценени съобразно ТР № 2/16.07.2009год. на ОСНК. Съществен белег
на това престъпление по НК е, че съгласието
на жертвата не изключва съставо-мерността на деянието, независимо дали тя е
пълнолетно или непълолетно лице, което дава по-широко дефиниране както на
деянието, така и на жертвите на този вид престъпления. Това престъпление е
формално, на просто извършване, тъй като в нормата на чл. 159а, ал.1 от НК / а
и в квалифициращите му състави / няма предвиден престъпен резултат.
Осъществяването на този вид престъпления може да стане чрез няколко форми на
изпълнителното деяние - набиране, транспортиране, укриване или приемане. В
конкретният случай, осъществяването на това престъпление по отношение на тази
свидетелка от подсъдимият Н. Т. в съучастие с подс. В. К. е реализирано чрез
две от формите на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал.1 от НК - набиране и
приемане. Изпълнителното деяние "Набиране" се изразява в активно
поведение на дееца, психическо въздействие върху волята на лицето към
мотивирането му да участва за постигане на някои от целите на престъплението и
може да бъде реализирано чрез привличане, събиране, вербуване, уговаряне или
склоняване на лицето. Това може да бъде сторено както чрез използване на
принуда, на измама, на поставяне в зависимост, така и чрез обещание за даване
на облаги. В конкретният случай, тази форма на изпълнителното деяние на престъплението
трафик е реализирана от подс. Т. с
намирането на св. Р. А. и склоняването й
да проституира за групата, с обещанието да получава добри пари, както и
получаване на пари от тази дейност, обстоятелство, установено по несъмнен начин
от събрания по делото доказателствен материал и анализа му. Безспорно е, че по
делото липсват категорични данни как тази свидетелка се е озовала в гр. В., при
положение, че същата е от гр. Луковит. В същото време обаче има достатъчно
доказателства, установяващи по категоричен начин, че тя е закарана в квартирата
на ул. "Л." 60 именно от двамата подсъдими - Н. Т. и В. К., където се
е намирала св. П.В. и където е убедена да проституира за ОПГ, в която са
членували двамата подсъдими срещу получаване на добро възнаграждение от
изкараната от нея сума. Не се установява упражнено насилие по отношение на тази
свидетелка при набирането й от двамата подсъдими и склоняването й към
проституиране. Същата е извършвала тази дейност и преди набирането й за тази
група, като е проституирала на различни места в страната - в Б., в гр. София в
клуб "Б.",
в заведения на Сл. бряг, след което през есента на 2003год. се е озовала в гр. В..
Следващата форма на изпълнително деяние, осъществена от подс. Т. по отношение
на тази свидетелка е приемане. Тази форма на изпълнителното деяние представлява
фактическо действие по поемане на жертвата за експлоатация. Безспорно е, че за
тази форма на изпълнителното деяние е необходимо съгласието на жертвата с
направеното предложение. По делото не бяха установени действия на принуда
спрямо тази свидетелка за привличането й за работа като проститутка. Данните по
делото сочат, че св. Р. А. се е съгласила да работи като проститутка срещу
обещаното й възнаграждение, поради което и двамата подсъдими Н. Т. и В. К. са я
приели в наетата от тях квартира в гр. В. на ул. "Л." 60. Това
съгласие на жертвата обаче по никакъв начин не изключва наказателната
отговорност на двамата подсъдими, тъй като, както беше посочено и по-горе,
съставомерността на престъплението по чл. 159а от НК не зависи от съгласието на трафикираните лица. Безспорно
е, че целта на набиране и приемане на
св. Р.А. е била за използването й за развратни действия - проституция,
обстоятелство, установено както от свидетелката, така и от приобщените
обяснения от ДП на подс. В. К..
Към момента на набиране и приемане на св. Р.А.
за използването й за проституция, същата не е била навършила 18години, т.е.
била е непълнолетна. Свидетелката е набрана от двамата подсъдими Т. и К. през
есента на 2003год. /няма данни за точния месец и ден/, а същата е родена на ***год.
Следователно, към момента на набирането и приемането й за използване за
развратни действия - проституиране същата е била на около 16 години. Това
обстоятелство определя квалифициращото обстоятелство по чл. 159а, ал.2, т.1 от НК.
Налице е и другото квалифициращо
обстоятелство, изразяващо се в обещанието и даването от страна на подсъдимите на трафикираната свидетелка,
съответно получаването от нейна страна на част от сумите, заплатени срещу
предоставяните от нея услуги. Установено беше по несъмнен начин, че в някои от
случаите / по-рядко/ парите са предоставяни директно на свидетелката -жертва на
трафикирането, като същата ги е предавала на двамата подсъдими. В по-голяма
част от случаите обаче парите са предавани от клиентите, получили секс-услуги
от св. А. на двамата подсъдими. И при двата варианта първоначално, съгласно
даденото обещание двамата подсъдими са предавали на св. А. част от тези суми,
като с течение на времето са ги намалявали, с оправданието, че голяма част от
тях отива за покриване на разходите. Именно тези действия на подс. Т. обосновава
квалифициращото обстоятелство по чл. 159а, ал.2, т.6 от НК -деянието е
извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги.
По несъмнен начин е установено и последното
квалифициращо обстоятелство на това престъпление - деянието е извършено от подс.
Н. Т. в изпълнение решение на
организирана престъпна група. Както беше установено и по-горе, при обсъждане на
престъплението по чл. 321 от НК, насочеността на извършване на престъпления от
ОПГ е включвала извършване и на този вид престъпления - трафик на хора.
Изпълнението на това решение, на тази насоченост на сдружението, през посочения
по-горе период /есента на 2003- есента на 2005год./ е било възложено на двамата
подсъдими Н. Т. и В. К. от ръководителя на ОПГ- подс. Й.Т., като в изпълнение
на това решение същите е следвало да набират момичета, които да проституират за
групата. Изпълнявайки това решение, двамата подсъдими са набрали и приели св.
Р. А., която в посочения период е предоставяла секс-услуги срещу заплащане. Това
квалифициращо обстоятелство се установява и от факта, че част от сумите,
получени от клиентите на тази свидетелка срещу предоставените от нея услуги-развратни
действия, са били предавани от двамата подсъдими - Н. Т. и В. К. на
ръководителя на групата - подс. Й.Т..
Отчитайки периода на извършване на това
престъпление, както и последващите законодателни промени, съдът намира, че
приложимата материално-правна норма за извършеното от подсъдимия Н. Т., в
съучастие като съизвършител с подс. В. К. деяние е чл.159в, алт.2, вр. с
чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. с ал.1 от НК /в редакция на нормата ДВ
бр.92/2002год./. Това е разпоредбата, която е действала към момента на извършване
на престъплението. Последващото изменение на материално-правната разпоредба с
ДВ бр. 27/2009год., при което разпоредбата на чл. 159в е станала чл.159г от НК
не е по-благоприятен за подсъдимите, поради което и отговорността на
подсъдимият Н. Т. беше ангажирана с присъдата съобразно разпоредбата на чл.2,
ал.1 от НК по закона, който е бил в сила към момента на извършване на
престъплението.
По несъмнен начин е установено и, че в
периодите от есента на 2003год. до 15.02.2005год. и от 13.04.2005год. до 10.11.2005год. в гр.В., обл. В. подсъдимият
Н. Т., в съучастие като съизвършител с В.Д.К. *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.159в, алт.2, вр.чл.159а, ал.2, т.6,
вр.ал.1, /в редакция на нормата в ДВ бр.92/2002 год./, по отношение на лицето П.И.В.
***, като е приел същата с цел да бъде използвана за развратни
действия-проституция независимо от съгласието й, деянието е извършено чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и в изпълнение решение на организирана
престъпна група, в която е участвал. От данните по делото се установява, че
подс. Н. Т. с поведението си спрямо тази свидетелка е реализирал изпълнителното
деяние на трафика "приел", като е подслонил В. в наетата от него
квартира на ул. Л. № 60 в гр. В., обещавайки й, че ще получава добри пари от
предоставяните от нея секс-услуги, с което същата се е съгласила. Въпреки, че
съдебният състав намира, че по отношение на тази свидетелка подс. Н. Т. е
реализирал освен изпълнителното деяние "приемане" и изп. деяние "набиране",
тъй като няма повдигнато такова обвинение за тази форма на трафик, съдът не
може да я обсъжда. Безспорно е обаче, че след обещанието на двамата подсъдими
св. В. да получава добри пари, същата е дала своето съгласие да бъде използвана
за развратни действия - да проституира. В конкретният случай, изпълнителното
деяние приемане е реализирано от двамата подсъдими освен с даденото съгласие от
св. В. да проституира за тях и сдружението, в което те участват и с фактическото
действие, извършено от тях - приемането на свидетелката в наетата от подс. Т.
квартира , т.е. даване на подслон на жертвата на трафика. Установен по несъмнен
начин е и периода на трафикиране на св. В. - от есента на 2003 до
10.11.2005год., като същият е прекъснат за времето от 16.02.2005г. до
12.04.2005год., през което време тази свидетелка не е била под контрол на
двамата подсъдими, тъй като е била извън страната. След завръщането й в
Република България същата отново е била при двамата подсъдими, в апартамент,
нает от тях на 17 етаж в блок "В."
№ 8 в гр. В., където трафикирането й е
продължило до 10.11.2005год. - до задържане на двамата подсъдими Т. и К. на 11.11.2005год.
Квалифициращото обстоятелство по чл. 159а,
ал.2, т.6 НК - чрез обещаване, даване и получаване на облаги по отношение на
тази свидетелка е установено по несъмнен начин, като за него са валидни всички
съображения, които бяха изложени по-горе и за св. Р. А.. Безспорно е установено
дори от самите свидетелки, че в началото на трафикирането им са получавали част
от изкарваната от тях чрез проституция сума, която впоследствие е намалявала с
оправдание от подсъдимите, че голяма част отива за разходи, както за самите
тях, така и за разходи по наетия апартамент.
Установено е и другото квалифициращо обстоятелство по отношене на
тази свидетелка, факта, че същата е била приета от двамата подсъдими с цел да
бъде използвана за проституция и това е станало в изпълнение решението на ОПГ,
в която двамата подсъдими са били участници и на които през този период е било
възложено да намират, набират и приемат момичета, които да бъдат използвани за
проституция, от което ОПГ да придобива материална облага.
Така извършеното от подс. Н.Т. в съучастие с
подс. В. К. престъпление по отношение на тази свидетелка се субсумира от състава
на чл. 159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1 от НК в редакция на
нормата ДВ бр. 92/2002год., която е била действащата разпоредба към периода на
извършване на престъплението.
Същото престъпление подсъдимият Н. Т. в
съучастие с подс. В. К. е осъществил от обективна и субективна страна и по
отношение на св. К. ***, като за периода от м. юни 2005год. /след 18 юни/ до
10.11.2005год. в гр. В., обл. В. е
реализирал две от формите на изпълнителното деяние трафик на хора -
"набрал" и "приел", с цел да бъде използвана за развратни
действия -проституция, независимо от съгласието й, деянието е извършено чрез
обещаване, даване и получаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, в която е членувал. Набирането на тази свидетелка
е станало чрез убеждаването й да проституира за ОПГ, от което и тя ще получава добри доходи - при същите
обстоятелства, при които е станало набирането и на св. Р. А., т.е чрез
квалифициращото обстоятелство по чл. 159а, ал.2, т.6 НК - " чрез
обещаване, даване и получаване на облаги". Приемането на св. Д. е
реализирано от една страна чрез даденото от нея съгласие да проституира за ОПГ,
а от друга, чрез подслоняването й в наетата от двамата подсъдими квартира в бл.
"В." /а впоследствие и на бул. "В. Кънчов"№ 92 в гр. В./.
Набирането и приемането на тази жертва на трафика - св. К. Д. е станало в
изпълнение решение на ОПГ, в която двамата подсъдими са участвали и които е
следвало да намират момичета, които да проституират за групата, от което същата
да получава материална облага.
Приложимата материалноправна норма и за това
деяние е чл. 159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1 от НК в
редакция на нормата към периода на извършване на престъплението - ДВ
бр.92/2002год.
Тъй като посегателствата по описаните
по-горе престъпления са извършени срещу три отделни лица, съдът приема, че
трите престъпни деяния са извършени в условията на реална съвкупност, така
както са внесени с обвинителния акт.
От субективна страна и трите престъпления по
чл. 159в от НК подсъдимият Н. Т. е извършил в съучастие и при общност на
умисъла с подс. В. К. - при форма на вината пряк умисъл съгласно чл. 11, ал.2,
пр.1 НК, като същият е съзнавал противоправния характер на извършваните от него
престъпления, предвиждал е обществено опасните последици от тези деяния и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият Н. Т. е действал със съзнанието за
специалната цел, че набираните и приемани от него и подс. К. лица ще бъдат
използвани за развратни действия - проституция.
При горните съображения, съдът с присъдата
си призна подсъдимия Н.Т. за виновен в извършени три престъпления против
личността - квалифициран трафик на хора
по: чл. 159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.1, пр.2 и т.6, вр. с ал.1
/редакция на нормата ДВ бр.92/2002год./ вр. с чл. 20, ал.2 от НК - по отношение
на св. Р.А. и чл. 159в, алт.2, вр. с чл.
159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1 /редакция на нормата ДВ бр.92/2002год/, вр. с чл.
20, ал.2 от НК -за двете свидетелки П. В. и К. Д. поотделно, по които текстове
му наложи наказания.
От данните по делото съдът прие, че
подсъдимият Н. Т. не е извършил описаните по-горе две престъпления -
квалифициран трафик на хора по отношение на св. Р. А. и св. П. В. през целия
период, за който им е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Безспорно се
установи от приложените писмени доказателства, че двете свидетелки са
установени в гр. В., на посочения адрес на ул. "Л." № 60, под
контрола на двамата подсъдими едва през есента на 2003год., като първа е приета
св. П.В., а впоследствие също през есента на 2003год. е набрана и приета там и
св. Р. А.. Преди този период се установи, че двете свидетелки са работели при
други лица, извън гр. В. и извън кръга на подсъдимите по настоящето дело. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че посочената по-горе квартира, в
която по безспорен начин се установява, че са настанени двете свидетелки
непосредствено след пристигането им в гр. В. е била наета от подс. Н. Т. от св.
Л.В. именно през есента на 2003год. Освен това, след задържането на двамата
подсъдими В. К. и Н. Т. на 11.11.2005год. във връзка с подадено оплакване от
св. Р.И., тези двама подсъдими са преустановили контрола си, съответно и
престъпната си дейност по набиране и приемане както на тези две свидетелки А. и В., така и върху
свидетелката К.Д.. След тази дата контрол върху трите свидетелки е бил
установен от св. Г.П., който заедно с тях е напуснал територията на България на
18.12.2005год. Впоследствие след завръщането им отново в България, трите
свидетелки са останали под контрола на св. П. и на св. Ц.. А., като действията
по трафикирането им както в гр. В., така и на Сл. бряг и в гр. Б. са извършвани
именно от тези двама свидетели. По отношение св. П.В. беше установено, че в
един период от около 2 месеца от 16.02.2005год. до 12.04.2005год. същата е била
извън пределите на страната, поради което през този период от време по
отношение на нея също не са извършвани действия по трафикиране от двамата
подсъдими. Именно поради това съдът с присъдата си призна подсъдимият Н. Т. за
невиновен в това, да е набирал и приемал трите свидетелки през посочените
по-горе периоди, поради което го оправда: за св. Р. А. - за периода от края на
м. септември 2002год. до есента на 2003год. и
след 11.11.2005год. до края на м. септември 2007год.; за свидетелката П.В.
- от края на м. септември 2002год. до есента на 2003год., от 16.02.2005год. до
12.04.2005год. и след 11.11.2005год. до края на м. септември 2007год. и за
свидетелката К.Д. - от 11.11.2005год. до края на м. септември 2007год.
От възприетите за установени по-горе
фактически констатации на база направения анализ на доказателствата, съдът
прие, че липсват категорични данни за използвана принуда спрямо която и да е от
трите свидетелки при набирането и приемането или само приемането им, с цел да
бъдат използвани за развратни действия. Безспорно е установено, че и трите
свидетелки преди трафикирането им от двамата подсъдими Н. Т. и В. К. са
проституирали за други лица. Не се установи по категоричен начин как са се
озовали в гр. В., за да бъдат набрани и приети от двамата подсъдими. Поради
това, съдът не възприе обвинението в тази част, че набирането и приемането на тези свидетелки е
станало чрез употребена от подсъдимите Т. и К. принуда, изразяваща се в закани
за саморазправа с близките им, чрез нанасяне на удари и блудствени действия
/последните по отношение на св. К. Д./ - обстоятелства, твърдяни само от трите
свидетелки, неподкрепени с други доказателства и невъзприети за достоверни от
съда. Поради това, съдът с присъдата си призна подсъдимия Т. за невинен по
обвинението да е използвал принуда при набиране и премане на св. Р. А., П. В. и
К. Д. и го оправда по обвиненията по т.2, пр.1 на чл. 159а, ал.2 НК и за трите
жертви от престъплението.
Съдебният състав оправда подсъдимият Т. и по
другата хипотеза на чл. 159в, алт.2 НК - деянието да е извършено по поръчение
на организирана престъпна група /ОПГ/. Съдът намира, че дадените в тази разпоредба
две хипотези са в условие на алтернативност, като е възможно реализирането само
на една от тях. Следва да се има впредвид, че двамата подсъдими са действали по
втората хипотеза, в изпълнение решение на организирана престъпна група, тъй като
са били членове на тази група. Независимо дали тези двама подсъдими са
участвали при вземане на решението за трафик на лица или то е взето само от
по-горестоящите членове, или от ръководителя на сдружението, същите като
членове на сдружението действат в изпълнение на това решение. Другата алтернативна
възможност на тази разпоредба на чл. 159в, алт.2 НК - по поръчение на ОПГ,
според настоящият състав би била приложима тогава, когато извършващите деянието
лица не са членове на ОПГ, а осъществяват същото въз основа на поръчение от ръководител
или членове на такава група.
Освен това, изложеното по-горе относно липсата
на доказателства, описаните по-горе три престъпления по трафикиране на лицата
Р. А., П. В. и К. Д., подсъдимите Н.Т. и В.К. да са извършили в съучастие с
подсъдимите Й. Т., К. П. и М. Ц. и оправдателната присъда по отношение на тези
трима подсъдими за тези престъпления, даде основание на съда с присъдата си да
оправдае подсъдимият Т. по обвинението да е извършил престъпленията по чл. 159в,
алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, вр. с ал.1 НК спрямо трите свидетелки в съучастие и
с подсъдимите Й.Т., К.П. и М.Ц.. Безспорно, налице е такова съучастие при
извършване на тези престъпления между двамата подсъдими Н.Т. и В.К..
По отношение на тези деяния, спрямо тези три
свидетелки - жертви на престъплението трафик на хора наказателното производство
против подсъдимия В. К. е приключило със споразумение, одобрено от ВрОС /в
което според настоящият състав неправилно е включен по-дълъг от установения със
събраните в съдебното производство доказателства период на трафикиране на тези
лица/, поради което съдът не дължи правни съображения относно извършените от него
престъпления за трафик в съучастие с подс. Т..
По отношение обвиненията на подсъдимите Н. Т.
и В. К. за извършени престъпления по чл. 155, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.3, вр.
с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК следва
да се отграничат тези престъпления, извършени по отношение на същите три
свидетелки - Р. А. , П. В. и К. Д. от престъпленията за трафик, които бяха
обсъдени по-горе. Безспорно е, че съставите на двете престъпления- склоняване
към проституция с користна цел и набиране на лице, чрез склоняване към
проституция се покриват, като разликата е в обхвата на целта. Докато при
престъплението трафик на хора целта е с
по-широк обхват, тъй като експлоатацията на развратните действия има системен
характер, при склоняването тази цел се отнася за конкретни случаи на
облагодетелстване, чрез мотивиране на жертвата да проституира - т.е. след
реализиране на целта за използване на
развратни действия. И двете престъпления са на формално извършване и предста-вляват
психическо въздействие върху жертвата с цел тя да бъде убедена да приеме
определено поведение. Когато трафика
е реализиран и лицата са набрани чрез склоняване към проституция или свождане
към блудствени действия, престъпленията по чл. 155 от НК се поглъщат от
престъпленията по чл. 159а-159г НК. Когато обаче действията по склоняване са
извършени чрез осигуряване на клиенти, на места за извършване на сексуалните
услуги, чрез каране при клиенти, тогава двете престъпления са извършени в
условията на реална съвкупност. В този смисъл е и ТР №2/2009год. по т.д. №
2/2009 год. на ОСНК
Отчитайки извършените от двамата подсъдими Т.
и К. действия, установени чрез анализа на доказателствения материал и описани
като фактически констатации, съдът приема, че същите са осъществили в реална
съвкупност -паралелно с престъпленията трафик на хора и престъпленията
склоняване към проституция и свождане към блудствени действия по отношение на
трите жертви на разврат - св. Р. А., П. В. и К. Д..
С оглед отграничения период на извършване на
тези престъпления есента на 2003год. -м. ноември 2005год., съдът намира, че
приложимата материалноправна норма съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НК
е действащата такава към този момент, а именно в редакция ДВ бр.92/2002год., а
не тази, посочена в обвинителния акт. Последващите промени на чл. 155 НК от
2006год.- ДВ бр.75 и от 2007год.- ДВ бр.38 не са по-благоприятни за
извършителите на това престъ-пление, т.е. не са налице предпоставките на чл. 2,
ал.2 от НК.
Безспорно е установено, че за времето от
есента на 2003год. до 10.11.2005год. в гр.В. и Врачанска област, двамата
подсъдими Н.Т.Н. и В.Д.К. в съучастие
като съизвър-шители са склонявали към проституция и свождали към блудствени
действия и съвкупление ненавършилата 18 години Р.Р.А. ***, деянието е извършено
с користна цел, като са склонили същата към употреба на наркотични вещества с
цел проституиране, съвкупление и блудствени действия и като са действали в
изпълнение решение на организирана престъпна група, в която са участвали и
деянието е реализирано по отношение на още две лица-К.С. *** и П.И.В. ***, с
което от обективна и субективна страна са реализирали престъпния състав на чл.
чл.155, ал.5, т.т.1, пр.2 т.2, пр.2 и т.З, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1,/редакция
на нормата ДВ бр.92/2002г./ вр.чл.20, ал.2 НК. От обективна страна деянието е
реализирано, като след установяване на тази свидетелка в посочената по-горе
квартира на ул."Л."60 в гр. В., същата е изкарвана от двамата
подсъдими на различни места в края на града /стоянки/ на пътя В.-М. до
Химическия комбинат и на пътя В. - Б.С. в местността "Дери вол",
където същите са извършвали секс-услуги и блудствени действия срещу заплащане.
Освен тези действия, двамата подсъдими са карали св. А. и на адреси - при
конкретни клиенти в гр. В. за извършване на такива развратни действия. Срещу
тези секс-услуги клиентите са заплащали суми, които са получавани от двамата
подсъдими, а понякога и от самата св. А., като същата ги е предавала на Т. и К..
Тези действия св. Р. А. е извършвала под контрола на двамата подсъдими в
посочения по-горе период - от есента на 2003год. до 10.11.2005год. През почти
целия този период св. А. не е била навършила 18 години /същата е навършила
18год. на 21.10.2005год./, обстоятелство, което е било известно на двамата
подсъдими /същите са имали достъп до личните документи на всички момичета,
които са работели за тях, още повече, че тук се касае за един изключително
продължителен период, през който тази свидетелка е била регистрирана на
различни адреси/ поради което по
отношение на тях е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 155, ал.5, т.2,
пр.2 от НК - престъплението е извършено по отношение на непълнолетно лице. По
несъмнен начин е установено и квалифициращото обстоятелство по т.1, пр.2 на
същия текст - чл. 155, ал.5 НК - склоняването към проституция и свождането към
блудствени действия на св. А. е извършено в изпълнение решение на ОПГ, в която
двамата подсъдими са членували и на ръководителя на която са отчитали част от
получените суми от развратните действия, извършвани от тази свидетелка в
резултат на склоняването й и свождането й. Безспорно е, че двамата подсъдими Н.
Т. и В. К. са реализирали същите действия по склоняване към проституция и
свождане към развратни действия по отношение и на другите две свидетелки - П. В.
и К. Д., което обуславя и следващото квалифициращо обстоятелство по т.3 на чл.
155, ал.5 от НК. От съществено значение за квалифициране на престъплението във
вр. с ал.4 на чл. 155 НК е установеното обстоятелство, че двамата подсъдими са
предоставяли на св. А. наркотик-кокаин, убеждавайки я, че по този начин
по-лесно ще се отпусне при извършваните от нея развратни действия, който
наркотик същата е приемала. Двамата подсъдими са знаели предпочитанията на
всяка една от пострадалите свидетелки към съответен наркотик и участието им в
ОПГ, чиято основна насоченост е била наркоразпространение им е давала
възможност за осигуряване на такъв. Освен това, за наличието на това
квалифициращо обстоятелство е достатъчно подсъдимите само един път да са
склонили проституиращото за тях лице да приеме наркотик, а в случая се
установява, че двамата подсъдими неведнъж са предоставяли такъв наркотик на св.
А.. Обстоятелството, че престъплението спрямо св. Р. А. е извършено с користна
цел т.е. във вр. с ал.3 на чл. 155 НК също е установено по несъмнен начин от
събраните в тази насока доказателства, че целта е била от развратните действия
на тази свидетелка да се получи материална облага - паричните средства,
заплащани от клиентите за предоставените от нея секс-услуги или блудствени
действия.
От субективна страна престъплението е
извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл, като същите са съзнавали
противоправния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са желаели тяхното настъпване. Безспорно е, че двамата са действали
с общ умисъл, склонявайки св. А. да върши развратните действия, с цел да
получат от тези й действия материална облага както за тях, така и за цялата
ОПГ, за която са работели.
По несъмнен начин е установено извършването
на такова престъпление и по отношение на св. П.И.В., като за времето от есента
на 2003год. до 15.02.2005год. и от 13.04.2005год. до 10.11.2005год. в гр. В. и
Врачанска област в съучастие като съизвършители двамата подсъдими Н.Т. и В.Д.
са склонявали към проституция и свождали към блудствени действия свидетелката В.,
като деянието им е извършено с користна цел, чрез склоняване на същата към
употреба на наркотични вещества с цел проституиране, като са действали в изпълнение решение на организирана
престъпна група, в която двамата са участвали и деянето е реализирано по
отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и К.С. ***, с което от обективна и
субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.155, ал.5, т.т.1, пр.2
и т.З, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1 /в редакция на нормата ДВ бр.92/2002год./
вр.чл.20, ал.2 НК. При същите условия както и св. Р. А. тази свидетелка е била
изкарвана от двамата подсъдими на определените за това места - на пътя до
Химкомбината в гр. В. и в местността "Дери вол", където същата е предоставяла
сексуални услуги на неопределен брой лица. Освен това и тази свидетелка е била
карана /или изпращана с такси/ от двамата подсъдими Т. и К. на определени
адреси при конкретни клиенти, където също е извършвала такива развратни
действия. Тези действия на двамата подсъдими спрямо св. В. са продължили в
същия инкриминиран период от есента на 2003год. до 10.11.2005год., когато
двамата подсъдими са били задържани, като е налице едно прекъсване от около 2 месеца през периода 16.02.2005год.-12.04.2005год.,
през което време св. В. е била извън страната с други лица, а не с подсъдимите.
След завръщането й в България от 13.04.2005год. същата е продължила при същите
условия да проституира под контрола на двамата подсъдими. Както св. А., така и
св. В. е склонявана и свождана от двамата подсъдими Т. и К. в изпълнение решение на ОПГ в която
са членували- квалифициращо обстоятелство по чл. 155, ал.5, т.1, пр.2 НК. Освен
това, двамата подсъдими са извършили същото деяние по отношене на още две лица
- св. Р. А. и св. К. Д., което обуславя квалификацията на деянието им и по т.3
на чл. 155, ал.5 НК. От данните се установява, че макар тази свидетелка да е
предпочитала алкохола за отпускане при работата й като проститутка, двамата
подсъдими са я убеждавали понякога да пуши марихуана, за да се отпусне повече,
което същата е правила. Следователно и по отношение деянието спрямо тази
свиделка е налице квалифициращото обстоятелство на ал.4 на чл. 155 НК, както и
квалифициращото обстоятелство по ал.3 на чл. 155 НК - користната цел, с която
същата е склонявана и свождана. Получаваните от тази свидетелка пари за
осъществените от нея развратни действия е предавала на подсъдимите Т. и К.,
които в повечето случаи лично са получавали парите от клиентите й.
При извършване на престъплението спрямо св. П.В.,
двамата подсъдими са действали при общност на умисъла и при форма на вината
пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния характер на
извършваното от тях деяние, предвиждали са и са желаели настъпването на
противоправните последици.
По безспорен начин беше доказано извършеното
от двамата подсъдими Т. и К. деяние спрямо свидетелката К.С. ***, като за
времето от м.юни /след 18.06./ 2005 год. до 10.11.2005год. в гр.В. и Врачанска
област, двамата в съучастие като съизвършители са склонявали към проституция и
свождали към блудствени действия и съвкупление свидетелката Д., деянието е
извършено с користна цел, като същите са склонили свидетелката към употреба на
наркотични вещества, с цел проституиране, съвкупление и блудствени действия,
действали са в изпълнение решение на организирана престъпна група, в която са
участвали и деянието е реализирано по отношение на още две лица-Р.Р.А. *** и П.И.В.
***, с което от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав
на чл.155, ал.5, т.т.1, пр.2 и т. 3,
вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1 /в редакция на нормата в ДВ бр. 92/2002год./, вр.чл.20, ал.2 НК. Реализирането на
изпълнителното деяние склоняване към проституция и свождане към блудствени
действия по отношение на св. Д. е осъществено с действия на двамата подсъдими,
идентични на описаните по-горе към другите две свидетелки. Подсъдимите Н.Т. и
В. К. са изкарвали св. Д. на пътя до Химкомбината, в местността "Дери
вол" и на "Железния мост", където същата е проституирала
-осъществявала сексуални услуги и блудствени действия по отношение на
неопределен брой лица. Освен това двамата подсъдими са транспортирали или
изпращали с такси св. Д. на адресите на
конкретни клиенти, където същата е извършвала същите развратни действия.
Получените от клиентите които е обслужвала суми, св. Д. е предавала на двамата
подсъдими. В повечето случаи обаче двамата подсъдими лично са получавали сумите
от клиентите за извършените от свидетелката услуги. Действията по склоняване
към проституция и свождане към блудствени действия двамата подсъдими са
извършвали в изпълнение решението на ОПГ, в която са участвали - квалифициращо
обстоятелство, обуславящо чл. 155, ал.5, т.1, пр.2. От изложеното по-горе е
видно, че същите действия двамата подсъдими са извършили по отношение на още
две лица, т.е. налице е квалифициращото обстоятелство на т.3 на чл. 155, ал.5 НК. Другото квалифициращо обстоятелство е убежда-ването на тази свидетелка да
приема наркотици за отпускане при извършване на развратните действия, като по
отношение нея е установено, че е приемала два вида наркотик - кокин и хероин.
Макар и от данните по делото да не се установява колко пъти е приемала тези
наркотични вещества, за квалифициране на деянието по ал.4 на чл. 155 НК е
достатъчно това да е станало дори само един път през периода, през който същата
е била склонявана и свождана от подсъдимите Т. и К.. Както беше посочено и
по-горе, по несъмнен начин е установено и квалифициращото обстоятелство по ал.3
на чл. 155 НК - користната цел, с която св. Д. е склонявана да проституира -
получаване на суми от нейните клиенти като заплащане за предоставените от нея
секс-услуги, суми получавани лично от двамата подсъдими или чрез св. Д..
Безспорно е, че по отношение и на тази
свидетелка двамата подсъдими Н. Т. и В. К. са действали при общност на умисъла
-с пряк умисъл, като същите са съзнавали, че деянието което извършват
представлява престъпление против личността - разврат, предвиждали са и са
желаели настъпването на противоправните последици - предоставяне на сексуални
услуги от св. Д. срещу получена материална облага за тях.
При горните съображения, съдът с присъдата
си призна двамата подсъдими Н. Т. и В. К. за виновни в извършени в съучастие
като съизвършители престъпления - разврат по чл. 155 ал.5, т.1, пр.2, т.2, пр.2
и т.3, вр. с ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1 /редакция на нормата ДВ
бр.92/2002год/, вр. с чл. 20, ал.2 от НК- за св. Р.А. и по чл. 155, ал.5, т.1,
пр.2 и т.3, вр. с ал.4, вр.с ал.3, вр. с ал.1 НК /редакция на нормата ДВ
бр.92/2002год/, вр. с чл. 20, ал.2 от НК - за св. П.В. и за св.К.Д. поотделно,
по които текстове им наложи наказания. Тъй като се касае до престъпления против
личността - извършени по отношение на три различни лица, престъпната дейност не
може да бъде квалифицирана като продължавано престъпление, а като три отделни
деяния, извършени в условията на реална съвкупност.
От данните по делото съдът прие, че двамата
подсъдими не са извършили описаните по-горе две престъпления - склоняване към
проституция и свождане към блудствени действия по отношение на св. Р. А. и на св.
П. В. през целия период, за който им е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Безспорно се установи от приложените писмени доказателства, че двете свидетелки
са установени в гр. В., на посочения адрес на ул. "Л." № 60, под
контрола на двамата подсъдими едва през есента на 2003год., като първа е приета
св. П.В., а впоследствие също през есента на 2003год. е настанена там и св. Р. А..
Преди този период се установи, че двете свидетелки са проституирали за други
лица, извън гр. В. и извън кръга на подсъдимите по настоящето дело. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че посочената по-горе квартира, в която са
настанени двете свидетелки непосредствено след пристигането им в гр. В. е била
наета от подс. Н. Т. от св. Л.В. именно през есента на 2003год. Освен това,
след задържането на двамата подсъдими В. К. и Н. Т. на 11.11.2005год. във
връзка с подадено оплакване от св. Р.И., тези двама подсъдими са преустановили
контрола си, съответно и престъпната си дейност по склоняване и свождане както
върху тези две свидетелки А. и В., така и върху свидетелката К.Д.. След тази
дата контрол върху трите свидетелки е бил установен от св. Г.П., който заедно с
тях е напуснал територията на България на 18.12.2005год. Впоследствие след завръщането
им отново в България, трите свидетелки са останали под контрола на св. П. и на
св. Ц.. А., като действията по свождането им през този период както в гр. В.,
така и на Сл. бряг и в гр. Б. са извършвани именно от тези двама свидетели. По
отношение св. П.В. беше установено, че в един период от около 2 месеца от
16.02.2005год. до 12.04.2005год. същата е била извън страната, поради което
през този период от време по отношение на нея също не са извършвани действия по
склоняване и свождане от двамата подсъдими. Именно поради това съдът с
присъдата си призна двамата подсъдими Н. Т. и В. К. за невиновни в това, да са
склонявали и свождали трите свидетелки през посочените по-горе периоди, като ги
оправда: за св. Р. А. - за периода от началото на 2002год. до есента на
2003год. и след 11.11.2005год. до края
на м. септември 2007год.; за свидетелката П.В. - от началото на 2002год. до
есента на 2003год., от 16.02.2005год. до 12.04.2005год. и след 11.11.2005 год.
до края на м. септември 2007год. и за свидетелката К.Д. - от 11.11.2005год. до
края на м. септември 2007год.
По
делото беше установено по категоричен начин, че по времето, когато св. П. В. е
свождана към проституция и склонявана към блудствени действия в периода есента
на 2003год. - 11.11.2005год. / с посоченото по-горе прекъсване от около два
месеца/ същата е била навършила 18години / още на 10.07.2002год./ поради което по
отношение на нея не е налице квалифициращото обстоятелство -деянието да е
извършено по отношение на непълнолетно лице, за което съдът я оправда по това
обвинение по т.2,пр.1 на чл. 155, ал.5 НК /по текста, по който е повдигнато
обвинението/.
Съдебният състав оправда двамата подсъдими и
по другата хипотеза на чл. 155, ал.5, т.1 НК - деянието да е извършено по
поръчение на ОПГ. Както беше посочено и по-горе, съдът намира, че дадените в
тази точка две хипотези са в условие на алтернативност, като е възможно
реализирането само на една от тях. Съдът прие, че двамата подсъдими са
действали по втората хипотеза, в изпълнение решение на ОПГ, тъй като са били
членове на тази ОПГ. Независимо дали тези двама подсъдими са участвали при
вземане на решението или то е взето само от по-горестоящите членове или само от
ръководителя на сдружението, същите като членове на сдружението действат в
изпълнение на това решение. Другата алтернативна възможност на тази точка, по
поръчение на ОПГ, според настоящият състав би била приложима тогава, когато
извършващите деянието лица не са членове на ОПГ, а осъществяват същото именно
въз основа на поръчение от членове на такава група.
Освен това, изложеното по-горе относно
липсата на доказателства, описаните по-горе три престъпления, подсъдимите Н.Т.
и В.К. да са извършили в съучастие с подсъдимите Й. Т., К. П. и М. Ц. и
оправдателната присъда на тези трима подсъдими за тези престъпления, даде
основание на съда с присъдата си да оправдае подсъдимите Т. и К. по обвинението
да са извършили престъпленията по чл. 155, ал.5 НК в съучастие с подсъдимите Й.Т., К.П. и М.Ц..
По отношение трите обвинения, за извършени в
различни конфигурации блудствени действия спрямо свидетелкта К.Д., съдът от
правна страна прие следното:
На първо място следва да бъде обсъдена
правилната правна квалификация на тези три обвинения възведени в обвинителния
акт. Преценявайки факта, че трите деяния, в които подсъдимите са обвинени
осъществяват състава на едно и също престъпление - чл. 150, ал.1 вр. с чл. 20,
ал.2 от НК /макар и при действието на различни правни норми/, извършени са през
непродължителен период от време / за две от тях обвиненията са дори за един и
същи ден/, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината,
като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните,
факта, че пострадалото лице и при трите деяния е едно - св. К.Д., както и
факта, че обвинените лица за тези престъпления са едни и същи в различни конфигурации, съдът намира, че
правилната квалификация на тези три престъпления би следвало да бъде във вр. с
чл. 26, ал.1 НК при условията на продължавано престъпление. Неправилно в
обвинителния акт тези обвинения са предявени в условията на реална съвкупност.
Действително, съгласно чл. 26, ал.6 НК разпоредбата на чл. 26, ал.1 НК е
неприложима по отношение на престъпления извършени против личността, но само на
различни граждани. Когато престъпленията против личността са извършени спрямо
едно лице, то тогава винаги е приложима разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НК.
Това нарушение, допуснато при формиране на правната квалификация на тези
престъпления обаче не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване
процесуалните права на подсъдимите, които се защитават по фактите, а не по
правната квалификация, която няма пречка да бъде коригирана при постановяване
на съдебния акт.
Преценявайки отделните деяния от това
престъпление по същество, относно тяхната доказаност, съдът приема и трите
деяния на престъплението по чл. 150, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК за недоказани по несъмнен и безспорен начин поради следните
съображения:
Обвиненията и за трите деяния се градят
основно и единствено на показанията на св. К.Д., които обаче при анализа на
доказателствения материал не бяха възприети за достоверни /в по-голямата им
част/. Същите не бяха събрани при условията на чл. 18 НПК - при спазване
принципа за непосредственост, тъй като свидетелката не беше намерена и
разпитана в хода на съдебното производство, а бяха приобщени по реда на чл.
281, ал.1, т.3 от НПК. Това даде основание на съда да преценява тяхната
достоверност само съобразно останалия доказателствен материал. При тази преЦ.,
съдът не констатира нито едно обективно доказателство в подкрепа на изложените
с тези показания обстоятелства, касаещи извършени блудствени действия спрямо нея
и изразяващи се: във вкарване на дръжка
от лопата в ***а й, чрез употреба на сила, изразяваща се в нанасяне на удари с
ръце и крака по лицето и тялото й и заплашване, че ще се разправят с близките й
и, че ще бъде изкормена. По отношение на първото деяние по чл. 150, ал.1 вр. с
чл. 20, ал.2 от НК, срещу подсъдимите Й.Т.,
К.П., М.Ц., Н.Т. и В.К. за извършени в съучастие, като съизвършители през м.
юни 2005год. /след 18.06.2005год/ действия с цел да възбудят и удовлетворят
полово желание по отношение на св. К.Д. описани по-горе свидетелката, а въз
основа на нейните показания и обвинението твърдят, че тези насилствени действия
/описани по-горе/ са били извършени спрямо нея, за да я убедят да проституира
за групата. При това положение липсва обосноваване на целта за полово
удовлетворение, която е съществен елемент на престъплението по чл. 150, ал.1 НК. Приемането на показанията на тази свидетелка за недостоверни и липсата на
други доказателства в подкрепа на това обвинение го прави абсолютно недоказано.
Единственото установено обстоятелство / вкл. и от показанията на св. Г. П./ е,
че в този период св. К. Д. е преминала под контрола на двамата подсъдими Н. Т.
и В. К., където е продължила да проституира заедно с другите две свидетелки Р. А.
и П. В. до задържането на тези подсъдими на 11.11.2005год., след което отново е
преминала под конрола на св. Г. П..
При същите съображения абсолютно недоказано както
от обективна, така и от субективна страна остана и обвинението срещу
подсъдимите М. Ц., Н. Т. и В. К. по чл. 150, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК,
затова че същата вечер през м. юни 2005год. /след 18 юни/, след описаните
по-горе блудствени действия от петимата подсъдими, спрямо св. Д. са извършени
от тях тримата други действия с цел полово удовлетворение, с употребена за това
сила, изразяваща се в нанасяне на побой, което е станало в апартамент в гр. В.,
в ЖК"М=".
Описаните в обвинителния акт фактически положения, изградени единствено на база
показанията на тази свидетелка не бяха доказани с нито едно, дори косвено
доказателство, което да е в подкрепа на тези показания. Твърденията на св. Д.,
че блудствените действия спрямо нея тримата подсъдими Ц., Т. и К. са извършили
в апартамента на лицето К. М. с прозвище М. бяха опровергани от показанията на
св.Д.И., която е живяла в този апартамент и която установява, че св. Д. никога
не е пребивавала в него. Липсва логика и в описаните действия на подсъдимите -
защо е трябвало да връщат св.Д. в апартамента на К.И. /в който същата не е
живяла около година преди това, тъй като е живяла на ул."Минзухар" №
26 при св. Г. П./, след като тя е трябвало да продължи да живее и проституира
под контрола на двамата подс. К. и Т. и да живее в наетите от тях квартири.
Последното обвинение по чл. 150, ал.1, вр. с
чл. 20, ал.2 от НК, за извършени блудствени през зимата на 2006год. в гр. Б.
спрямо св. К.Д. от подсъдимите Й. Т., К.
П. и М. Ц. в съучастие като съизвършители, изразяващи се в облизвания на ***и,
вкарване на маркуч във ***то, с употребена от тях сила, изразяваща се в
нанасяне на удари с лопати също не беше доказано по несъмнен начин, така, както
изисква разпоредбата на чл. 303 НПК нито от обективна, нито от субекивна
страна. И това обвинение, както останалите две по чл. 150, ал.1 НК се гради
единствено на показанията на св. К.Д., които не бяха подкрепени от нито едно
друго доказателство. Нещо повече, за времето, когато тази свидетелка твърди, че
са извършени тези блудствените действия спрямо нея /зимата на 2006год./ в гр. Б.,
същата е била заедно със св. Р. А. и П. В., както и св. Г. П. и Ц.. А.. Нито
един от тези свидетели не установява подобни обстоятелства, каквито св. Д.
излага в своите показания. Напротив св. Г. П. и св. Ц.. А. установяват
присъствието на подс. Т. в гр. Б. само един път в периода, през който трите
пострадали свидетелки са проституирали там /зимата на 2006-2007год./, но не и в
квартирата, в която са живяли трите свидетелки и за което място св. Д. говори в
показанията си. И при това обвинение следва да се има впредвид липсата на
обосновка в обстоятелствената част на обвинителния акт относно целта за полово
удовлетворение на тримата подсъдими от извършените от тях действия.
При горните съображения, съдът с присъдата
си: призна подсъдимите Й. Т., К. П., М. Ц., Н. Т. и В. К. за невиновни в това,
през м. юни 2005год. /след 18.06/ да са извършили блудствени действия спрямо
св. К. Д. чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.
304 от НПК ги оправда по обвиненията им по чл. 150, ал.1/редакция на нормата ДВ
бр. 107/96год/, вр. с чл. 20, ал.2 от НК;
-призна
подсъдимите М.Ц., Н.Т. и В.К. за невиновни в това, през м. юни 2005год. /след
18.06/ да са извършили блудствени действия с употреба на сила спрямо св. К.Д.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по обвинението по чл.
150, ал.1 /редакция на нормата ДВ бр. 107/96год/, вр. с чл. 20, ал.2 от НК;
-призна
подсъдимите Й.Т., К.П. и М.Ц. за невиновни в това, през зимата на 2006год. в
гр. Б. да са извършили блудствени действия с употреба на сила спрямо св. К.Д.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по обвиненията им по чл.
150, ал.1 /редакция на нормата ДВ бр. 75/2006год./, вр. с чл. 20, ал.2 НК.
Последното обвинение, което следва да бъде
обсъдено от правна страна, това е обвинението по чл. 152, ал.3, т.1 и т.4, вр.
с ал.1, т.2 от НК спрямо всеки от подсъдимите К. П., Н. Т., В. К. и В. И. за
извършено престъпление против половата неприкосновеност на св. Н.Н., изразяващо
се в съвъкупление чрез принуда със заплашване, извършване на деянието от повече
от две лица и с цел въвличането й в проституция. Както беше прието и по-горе,
доказателствата, на които се гради това обвинение са показанията на
пострадалата св. Н.Н., която е и частна обвинителка по делото и на св. В.А. - нейна баба. Престъплението
против половата неприкосновеност - изнасилване е двуактно резултатно престъпление,
изразяващо се в конкретно извършено действие, състоящо се от принуда и
съвъкупление, с причинен престъпен резултат, което следва да бъде доказано по
време, място и начин на извършването му. Обвинението срещу четиримата подсъдими
е за извършено квалифицирано изнасилване през 2006год., без да е конкретизирано
по ден, месец или някакъв друг определен период. От анализа на доказателствения
материал се установи, че действително спрямо частната обвинителка Н.Н. има
данни за извършени насилствени действия, включително и спрямо половата й неприкосновеност
от подсъдимите В. К., Н. Т. и К. П., но тези действия са извършени в периода от
лятото на 2007год. до м. юни 2008год. Следователно, престъплението в което са
обвинени подсъдимите не е доказано по време, тъй като липсват данни за
извършени такива действия през 2006год., а липсва и изменение на обвинението в
тази насока по реда на чл. 287 от НПК. Освен това, периода за който подсъдимите
П., Т., К. и И. са обвинени е изключително дълъг /цялата 2006год./. В този
период е имало време, когато някои от подсъдимите са били задържани по стража
/подс. Н. Т. е бил с МН "Задържане под стража до 20 април 2006год./, други
са били извън страната /подс. К. П. два пъти е напускал страната през м. август
2006год./. На следващо място, това престъпление не беше доказано по категоричен
начин и по място на извършването му. Свидетелката Н. говори за извършване на
такива насилствени действия спрямо нея на различни места - в къща в гр. М. под
Гимназията, в хотел "Долче Вита" - извън гр. М., в апартамент в гр. В.,
като не може да установи конкретният случай, за който е обвинението къде е
станал и кои точно лица са присъствали
на него. Не се доказва по категоричен и несъмнен начин и механизма на
извършване на престъплението, което се дължи на объркване на свидетелката
относно различните случаи - в кои случаи кои лица са присъствали и какви
действия е извършил всеки един от тях спрямо нея.
Изложеното по-горе, съчетано с липсата на
медициска документация за св. Н., установяваща осъществени полови контакти с нея
през инкриминирания период, липсата на оплаквания от същата за извършени
сексуални посегателства върху нея през този период, даде основание на съда да
приеме, че престъплението, в което са обвинени подсъдимите К. П., Н. Т., В. К.
и В. И. не е доказано по категоричен и несъмнен начин нито по време, нито по място,
нито като начин на извършването му. При изложеното по-горе, съдът с присъдата
си призна за невиновен и на основание чл. 304 от НПК оправда всеки един от
подсъдимите К.П., В.К., Н.Т. и В.И. - в престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 и
т.4, вр. с ал.1, т.2 от НК.
При решаване на въпроса, свързан с
индивидуализиране на наказанията на
всеки един от подсъдимите, за всяко едно от деянията, по които беше признат за
виновен, съдът отчете следните обстоятелства:
Определяйки наказанието, което подсъдимият Й.Т.
следва да изтърпи за извършеното от него престъпление по чл. 321, ал.3, алт.2,
пр.7, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, съдът отчете високата степен
на обществена опасност на извършеното от него престъпление, продължителния
период на извършване на това престъпление - повече от шест години, участието на
голям брой членове в ръководената от него ОПГ / общо **/, лошите
характеристични данни, събрани за него, както и обстоятелството, че същият е
осъждан за престъпление по чл. 2** НК и не е реабилитиран нито по чл. 86, ал.1,
т.2 НК, нито по чл. 88а ал.1 НК. Това е така, тъй като видно от данните по
делото, присъдата на МРС спрямо подс. Т. за това деяние е влязла в законна сила
на 4.12.2001год., а наказанието по нея подс. Т. е изтърпял на 29.06.2002год.,
когато е освободен от Затвора гр. В.. Престъпната деятелност по настоящето
производство, за която подс. Т. е признат за виновен е започнала в началото на
2002год., т.е непосредствено след влизане в сила на горната присъда на МРС,
дори преди нейното окончателно изтърпяване. На следващо място, при определяне
наказанието на този подсъдим, съдът отчете и смекчаващите вината му обстоятелства
относими към неговото семейно положение - същият е баща на три деца, две от
които са непълнолетни и полага необходимите грижи за тяхното отглеждане и
възпитание. При тези съображения, съдът определи наказанието на подс. Т. при
условията на чл. 54 от НК - при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства на десет години лишаване от свобода, което същият следва да
изтърпи при първоначален режим "Строг" - в затвор съгласно
разпоредбата на чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия К.П., взе впредвид от една страна
отегчаващите вината обстоятелства изразени във високата степен на обществена
опасност на престъплението по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр. с ал.2 НК за
което е признат за виновен, конкретната роля, която същият е изпълнявал и
мястото което е заемал в тази ОПГ /едно от най-високите -след ръководителя на
групата Т., действащ в много случаи и като негов заместник/, продължителния
период на участието му в тази група повече от шест години, лошите
характеристични данни, а от друга страна смекчаващите вината обстоятелства,
включващи чистото му съдебно минало, неговото семейно положение - грижата която
полага за своите непълнолетни деца, поради което определи наказанието му при
условията на чл. 54 от НК - при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства на шест години и шест месеца лишаване от свобода, което същият
следва да изтърпи при първоначален режим "Строг" - в затвор съгласно
разпоредбата на чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
При определяне вида и размера на наказанието,
което наложи на подсъдимия М.Ц. за извършеното от него престъпление по чл.321,
ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр. с ал.2 от НК, съдът взе впредвид от една страна
отегчаващите вината обстоятелства- степента и обществената опасност на
извършеното от него престъпление, ролята, която същият е изпълнявал в тази
група и лошите характеристични данни, /включващи и наложеното му
администратитивно наказание за извършено престъпление против транспорта/, а от
друга страна смекчаващите вината обстоятелства включващи чистото му съдебно
минало, семейното му положение и грижите които полага за двете си малолетни
деца, като отчете и по-краткия период на участието му в ОПГ в сравнение с
горните двама подсъдими, при което определи наказанието му при условията на чл.
54 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства на пет години и шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален "Строг" режим - в затвор
съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
Така определените и наложени наказания по
отношение на тримата подсъдими Й.Т., К.П. и М.Ц. за извършените от тях
престъпления в най-пълна степен съответстват на целите за поправянето и
превъзпитаването им и тези на генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 59 ал.1, т.1 от НК, съдът
приспадна от наложеното на подсъдимия Й.Т.Т. наказание лишаване от свобода за
срок от десет години времето, през което същият е бил с МН"Задържане под
стража", считано от **.10.2008год. до 08.04.2011год., а на основание чл.
59, ал.1, т.2 НК и времето, през което същият е бил с МН"Домашен
арест", считано от 09.04.2011год. до 16.09.2011год., като последното зачете
при съотношение два дни домашен арест за 1 ден задържане.
На основание чл. 59,
ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от определеното и наложено на подсъдимия К.П.П.
наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА времето,
през което същият е бил с МН "Задържане под стража", считано от **.10.2008год.
до 18.04.2011год., а на основание чл. 59, ал.1, т.2 от НК приспадна и времето,
през което подсъдимият П. е бил с МН"Домашен арест", считано от
19.04.2011год. до 16.09.2011год., като последното зачете два дни домашен арест
за един ден задържане;
На основание чл. 59,
ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от определеното и наложено на подсъдимия М.Ц.Ц.
наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА времето, през
което същият е бил с МН "Задържане под стража", считано от **.10.2008год.
до 18.04.2011год., а на основание чл. 59, ал.1, т.2 от НК приспадна и времето,
през което подсъдимият К.П. е бил с МН"Домашен арест", считано от
19.04.2011год. до 16.09.2011год., като зачете два дни домашен арест за един ден
задържане.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Н.Т. за извършеното от него
престъпление по чл. 321, ал.3, алт.2, пр.7, т.2, вр. с ал.2 от НК съдът отчете
от една страна степента и обществената опасност на това деяние, продължителния
период през който същият е участвал в това престъпно сдружение, лошите му
характеристични данни, а от друга страна чистото му съдебно минало
/престъпленията, за които същият е осъждан през 2006год. са извършени в реална
съвкупност с престъпленията по настоящето дело/, обстоятелството, че същият е
млад човек, на който му предстои да създава семейство. При преЦ. на тези обстоятелства,
влияещи върху отговорността и тяхната относителна тежест, съдът намери, че
наказанието на този подсъдим следва да бъде определено при условията на чл. 54
от НК - при балас на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства на шест
години и шест месеца лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Н. Т. за извършеното от него
престъпление по чл. 159в, алт.2, вр. с чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. с ал.1/в
редакция на нормата в ДВ бр.92/2002 год./, вр. с чл. 20, ал.2 от НК спрямо св. Р.Р.А.,
съдът отчете както отегчаващите вината обстоятелства за това престъпление
-високата обществена опасност на деянието, придължителния период на трафикиране
на свидетелката и лошите характеристични данни на подс. Т., така и смекчаващите
вината обстоятелства включващи неговото чисто съдебно минало, поради което
определи наказанието му при баланс на тези обстоятелства - по реда на чл. 54 от НК на десет години лишаване от свобода. За това престъпление съдът наложи на подс.
Т. и кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на Държавата, размера на
която определи на 10 000 /десет хиляди/ лева, съобразявайки неговото имотно
състояние.
Съобразявайки изложените по-горе
обстоятелства, както и младата възраст на подсъдимия от една страна и
обществената опасност на това конкретно престъпление от друга, съдът определи
наказанието на подсъдимия Н. Т. за извършеното престъпление по чл. чл.155,
ал.5, т.т.1, пр.2 т.2, пр.2 и т.З, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1,/редакция на
нормата ДВ бр.92/2002г./ вр.чл.20, ал.2 НК по отношение на същата свидетелка - Р.А.
при лек превес на смекчаващи вината обстоятелства на тринадесет години лишаване
от свобода. С присъдата си съдът наложи на подс. Т. и кумулативно предвиденото
наказание глоба в полза на Държавата, размера на която определи на 100 000лв.
При определяне на този вид наказание съдът отчете и недоброто материално
положение на този подсъдим - липсата на постоянни законни доходи, поради което
определи същото в минималния му размер, предвиден в закона.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът определи на подс. Т. за второто престъпление по чл.
159в, алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1/в редакция на нормата ДВ
бр.92/2002год./, вр. с чл.20, ал.2 НК,
извършено спрямо свидетелката П.В., взе впредвид от една страна високата
обществена опасност на това деяние, периода на трафикиране на лицето, лошите
характеристични данни на дееца, а от друга чистото му съдебно минало, като
определи наказанието му и за това престъпление при условията на чл. 54 от НК -
при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства на десет години
лишаване от свобода, като му наложи и второто -кумулативно предвидено в закона
наказание - глоба в полза на държавата, чийто размер определи на 10 000лв.
При същите обстоятелства, отчитайки и
неговата възраст- същият е млад човек на който предстои да създава семейство, съдът
определи наказанието на подс. Т. за извършеното престъпление по чл. по чл.155,
ал.5, т.т.1, пр.2 и т.З, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1 /в редакция на нормата ДВ
бр.92/2002год./ вр.чл.20, ал.2 НК спрямо свидетелката П.В. при условията на чл.
54 НК - при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства на тринадесет
години лишаване от свобода. С присъдата си съдът наложи на подс. Т. и кумулативно
предвиденото по този текст наказание глоба в полза на Държавата, размера на
която определи в рамките на минималния такъв от 100 000лв., като отчете
неговото имотно състояние - липсата на постоянни доходи.
При определяне вида и размера на наказанието,
което наложи на подс. Н. Т. за извършеното от него престъпление по чл. 159в
алт.2, вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1, /в редакция на нормата ДВ
бр.92/2002год./, вр. с чл.20, ал.2 НК
спрямо св. К.Д., съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства степента и
обществената опасност на това деяние и лошите му характеристични данни, а като
смекчаващи чистото му съдебно минало, младата му възраст, при което определи
това наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства - на осем години
лишаване от свобода, като му наложи и кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба в полза на Държавата в
размер на 8000лв. От значение за определяне наказанието за това престъпление
при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства е факта, че периода на
трафикиране на това лице е значително по-кратък от този по отношение на другите
две пострадали свидетелки А. и В..
При същите
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи вида и
размера на наказанието на подсъдимия Н. Т. за извършеното от него престъпление
по чл. чл.155, ал.5, т.т.1, пр.2 и т. 3, вр.ал.4, вр. ал.З, вр.ал.1 /в редакция
на нормата в ДВ бр. 92/2002год./, вр.чл.20, ал.2 НК спрямо тази свидетелка - К.Д.,
като му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства - при
условията на чл. 54 НК на десет години лишаване от свобода. За това
престъпление съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в горния
законов текст наказание - глоба в полза на Държавата, което съобразно с
неговото финансово и имотно състояние определи на минималния размер от 100
000/сто хиляди/лв.
Горните престъпления подсъдимият Н.Т. е
извършил в условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда
за което и да е от тях, поради което съдът на основание 23, ал.1 от НК му определи
едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ - НАЙ-ТЕЖКОТО от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което същият да изтърпи при първоначален режим "Строг" - в затвор,
съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС, като на основание чл. 23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ и
наказанието ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 100 000лв. /сто хиляди
лева/.
С така определеното общо наказание, съдът
намира, че ще бъдат постигнати целите на закона, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 от НК- както личната превенция за
поправяне и превъзпитаване на подс. Т., така и генералната превенция.
Съдът констатира, че в реална съвкупност с престъпленията по
настоящето наказателно производство, подсъдимият Н. Т. е извършил и
престъпленията, за които е бил санкциониран с присъди по нох дело №
364/2005год. на ВрОС в сила от 18.02.2009год. за престъпление по чл.2**, ал.2,
вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.3 и 4, вр.с ал.1 НК с
наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода и по нох дело №
2033/2006год. в сила от 23.01.2007год. за извършено престъпление по чл. 2**,
ал.1 НК с наказание от 5 месеца и 6 дни лишаване от свобода. Поради това и на
основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия Н.Т.Н. едно общо наказание по
настоящето дело, по нох дело № 364/2005год. на ВрОС в сила от 18.02.2009год. и
по нох дело № 2033/2006год. на ВрРС в сила от 23.01.2007год. - най-тежкото от
ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим
"Строг"- в затвор, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, като на основание
чл. 23, ал.3 от НК присъедини към него и наказанието ГЛОБА в размер на 100 000
/сто хиляди/ лева.
Съдебният състав прие,
че по отношение на подс. Т. не са налице основания за прилагане и разпоредбата
на чл. 24 НК с увеличаване на определеното общо наказание, тъй като определеното
му общо наказане от тринадесет години лишаване от свобода е достатъчно високо и
адекватно на извършените от него в реална съвкупност престъпления.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от така
определеното общо наказание на подсъдимия Н.Т.Н. предварителното задържане по
настоящето наказателно производство по МН "Задържане под
стража", считано от **.10.2008год.
до 16.03.2009год., както и времето, през което подсъдимият Н.Т.Н. е бил
задържан по МН "Задържане под стража" по нох дело № 2033/2006год.
считано от **.11.2005год. до 20.04.2006год.
На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното
общо наказание на подсъдимия Н.Т.Н. и изтърпяното от него наказание лишаване от
свобода по нох дело № 364/2005год. считано от 16.03.2009год. до 18.08.2011год.
При определяне вида и размера на
наказанието, което наложи на подсъдимия В.К. за извършеното от него
престъпление по чл.155, ал.5, т.т.1, пр.2, т. 2, пр.2 и т.З, вр.ал.4, вр.ал.З,
вр. ал.1 /в редакция на нормата в ДВ бр. 92/2002год./, вр.чл.20, ал.2 НК,
спрямо св. Р.А., съдът отчете както отегчаващите вината обстоятелства -
обществената опасност на деянието, неговото осъждане преди извършване на
настоящето престъпление по нох дело № 183/94год. на ВОС/ по което същият не е
реабилитиран/, лошите му характеристични данни, така и смекчаващите такива
включващи от една страна съдействието, което този подсъдим е указал на
разследващия орган на ДП, а от друга семейното му положение - обстоятелството,
че същият се грижи за своето малолетно дете, поради което определи наказанието
му при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства - при условията на чл.
54 НК на тринадесет години лишаване от свобода. Съдът наложи на подсъдимия К. и
кумулативно предвиденото от закона наказание глоба в полза на Държавата в
размер на 100 000лв. -минимално предвидената такава, като отчете неговото
затруднено материално положение, обстоятелството, че същият и в момента е в
Затвора за изтърпяване на наказание и няма доходи.
При същите отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства
и при лек превес на последните съдът определи наказанието на подс. В.К. и за
извършеното от него престъпление по чл. чл.155, ал.5, т.т.1,пр.2 и т.З,
вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1 /в редакция на нормата в ДВ бр. 92/2002год./,
вр.чл.20, ал.2 НК спрямо св. П.В., като прие, че адекватното наказание за така
извършеното от него престъпление е лишаване от свобода за срок от тринадесет
години лишаване от свобода. Съдът наложи на подс. К. и кумулативното наказание
предвидено в този текст, Глоба в полза на Държавата в минималния размер от 100
000лв.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подс.В.К. за извършеното от него
престъпление по чл.155, ал.5, т.1,пр.2 и т.3, вр.ал.4, вр.ал.З, вр.ал.1 /в
редакция на нормата в ДВ бр. 92/2002год./, вр.чл.20, ал.2 НК, спрямо св. К.Д.
съдът отчете от една страна обществената опасност на това деяние, предходните
осъждания на подс. К. /които спрямо това деяние са три/, лошите му
характеристични данни, а от друга неговото семейно положение и грижите, които
полага за своето малолетно дете, както и съдействието, което е оказал на
разследващите органи на ДП, поради което определи наказанието му при превес на
смекчаващите вината обстоятелства на
десет години лишаване от свобода, като му наложи и кумулативно
предвиденото наказание - глоба в полза на Държавата в размер на 100 000 лв. При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода за това престъпление,
съдът отчете обстоятелството, че периода на склоняване на тази свидетелка е
значително по-кратък / около 4-5 месеца/ в сравнение с другите две пострадали
свидетелки - Р. А. и П. В..
Трите престъпления са извършени от подсъдимия В.К. в условията
на реална съвкупност -преди да има влязла в сила присъда за което и да е от
тях, поради което и на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия В.Д.К. едно общо наказание по настоящето дело -най-тежкото от
ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален режим
"Строг"-в затвор, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, като на основание
чл. 23, ал.3 НК присъедини към така определеното общо наказание и наказанието
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100 000лв./сто хиляди лева/.
Престъпленията по настоящето дело подсъдимият К. е извършил в
реална съвкупност и с престъпленията по нох дело 333/2009год. по описа на ВрОС в сила
от 27.07.2009год. с наказание от пет години лишаване от свобода и по нох дело №
364/2005год. по описа на ВрОС в сила от 18.02.2009год., поради което и на основание
чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия В.Д.К. едно
общо наказание по настоящето дело, по нох дело 333/2009год. по описа на ВрОС и
по нох дело № 364/2005год. по описа на ВрОС /ВНОХ дело № 880/08год. на САС/-
най-тежкото от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият да изтърпи
при първоначален режим "Строг", съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС в
затвор, като на основание чл. 23, ал.3 от НК съдът присъедини и наказанието
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100 000лв./сто хиляди лева/.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от
така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият В.К. е бил
задържан по настоящето наказателно производство по МН"Задържане под
стража", считано от **.10.2008год. до 26.01.2009год., а на основание чл.
59, ал.3 от НК приспадна и времето, през което подсъдимия В.К. е бил задържан
по ДП № 1754/2005год. по описа на РП гр. В. /прекратено по отношение на него с
постановление от 13.11.2006год./, считано от 17.11.2005год. до 22.02.2006год.
На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното
общо наказание и изтърпяното от подсъдимия В.Д.К. наказание лишаване от свобода
по нох дело № 364/2005год. на ВрОС и по
нох дело № 333/2009год. считано от 09.01.2003год. до 24.06.2003год. и от
09.03.2009год. до постановяване на настоящата присъда - 28.12.2011год.
Съдът прецени, че и по отношение на този подсъдим не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 24 от НК с увеличаване на
определеното общо наказание, тъй като последното е в достатъчен размер и
напълно адекватно за извършените от него множество престъпления.
Съобразно постановените осъдителни присъди и на основание чл.
189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите Й.Т.Т., К.П.П., М.Ц.Ц., Н.Т.Н.
и В.Д.К. направените по делото разноски, които са общо в размер на 6849,17лв.,
като осъди всеки от тях да заплати по 1712,30лв. по сметка на ВСС.
Съдът се произнесе с присъдата си и по веществените доказателства, иззети от подсъдимите и приложени като
доказателства по делото, като съобрази кои от тях имат отношение към
извършените престъпления и кои не.
Така съдът прие като относими към извършените от подсъдимите
престъпления и послужили за
извършване на тези престъпления следните веществени доказателства, които на
основание чл. 53, ал.1, б."а", пр.2 от НК отне в полза на Държавата:
-3броя мобилни телефона
както следва: марка „Нокиа" модел „1208" с ИМЕИ: 358627/0********** със СИМ
карта „Прима" с
№ 893****************; марка
„Нокиа" модел „1208" с ИМЕИ: 358***************
със СИМ карта „Прима" с № 99**********; марка „Нокиа" модел „1208" с ИМЕИ: 3586************** със СИМ карта „Прима" с №
99**********, иззети от подсъдимия Й.Т.;
-11 броя мобилни телефони: марка „Моторола"
модел „С115" с ИМЕИ: 352************** със СИМ карта „Ье соnnесt" с №
893****************** марка „Алкател" с IМЕI 35983********** без СИМ карта; марка „Нокиа" с IМЕI 3513**********
без СИМ карта;СИМ карта с
надпис „Рrima" с № 99**********, марка
„Нокиа" с IМЕI 35274***********със
СИМ карта с надпис „Мtel" с № 08**********; марка
„Нокиа" с IМЕI 359************
и със СИМ
карта с надпис
„Ве соnnect" с № 893*****************; марка „Нокиа" с ИМЕИ 358************* и
със СИМ карта с надпис „Vivatel" с
№ 893*****************; марка „Нокиа" с
ИМЕИ 358*************без СИМ карта; марка „Водафон", модел
„225" с IМЕI 35************* и с СИМ карта с надпис „Рrima" с №
990*********;марка "Моторола" с
IМЕI 353**************
със СИМ карта с надпис
„Vivatel" с № 89359***************;марка „Нокиа" с IМЕI 358************ и СИМ
карта с надпис „Vivatel" с № 893*****************, два броя радиостанции марка "UNIDEN" и една везна - иззети от К.П.П.;
-22 броя телефони както следва: марка „Сименс"
А31 с IМЕI 358************ и със СИМ карта в него с надпис „Vivatel"
с № 8935****************; марка „Нокиа" 1208 с ИМЕИ 3598**************** със
СИМ карта с
надпис „Вивател" с 8935/****************; марка
„Нокиа" 1208 с ИМЕИ 3586**************
със СИМ карта
„Би конект" с
номер 893*****************; марка „Сименс"
А31 с ИМЕИ 35875**********
без СИМ карта; марка „Нокиа"
1110 с ИМЕИ 3545*********** без СИМ карти; марка „Нокиа"
1208 с ИМЕИ 3581*********** със
СИМ карта „Вивател" с номер 893590*************** марка „Нокиа"
6120 с
ИМЕИ 356************ със СИМ карта с надпис
"Мтел" с 087*********; марка
„Нокиа" 1110 с ИМЕИ 359*********** със
СИМ карта с
надпис „Вивател" и
номер 8935****************; марка „Нокиа" 1112 с ИМЕИ 356************ със СИМ карта
с надпис „МТЕЛ"
с номер 0870********; марка „Нокиа" 1208
с ИМЕИ 35****************СИМ карта с надпис „Прима"
с номер 99097*******; марка „БЕНТГ СИМЕНС" А31 с ИМЕИ 3521*********** със
СИМ карта на
„Вивател" с номер 893*****************; марка
„Водафон" 225 с ИМЕИ 3558***********; марка„Нокиа" 1209 с
ИМЕИ 353************** СИМ карта с надпис „ФРОГ МОБИЛЕ" с номер 893*****************; марка
„Нокиа" 8850 с ИМЕИ 448************ без СИМ карта; марка „Нокиа" 1208 с ИМЕИ
352*************без СИМ карта; марка „Нокиа" 1208 СИМ карта „Прима" с ИМЕИ с номер с 3586260******** със 8935***************; марка Нокиа" 1208 с ИМЕИ 3586***********
със СИМ карта „Вивател" с ИМЕИ
номер 8935****************; марка „Моторола" С139 с ИМЕИ 354******** със
СИМ карта „Вивател" с номер 8935***************** марка „Сони Ериксон" J110i с ИМЕИ 358*************без
СИМ карта; марка „Нокиа"
1208 с ИМЕИ 35************* със СИМ карта „Прима" с
номер 990*********; марка „Нокиа" 1208 с ИМЕИ
358************ със
СИМ карта „Вивател" с номер 893*****************; марка
„Нокиа" 1208 с ИМЕИ 3586***********
със СИМ карта
„Прима" с номер 99**********, - иззети от подсъдимия М.Ц.Ц.;
-3 броя телефони както следва:
марка „Нокиа" 6120с с ИМЕИ 35************* без СИМ карта; марка
„Нокиа" 1200 с ИМЕИ 358************ без СИМ карта; марка „Нокиа" 1208 с ИМЕИ 35**************без СИМ
карта, както и СИМ карта „Вивател" с номер 893***************** и СИМ карта „Глобул" с номер 8935***************, иззети от подсъдимия В.К.Д.;
-4бр. телефони както следва:
марка „Нокиа" модел 1200 с ИМЕИ 3580570*********със СИМ карта без надпис с номер 893*****************, марка „Нокиа" модел 1200 с ИМЕИ 3529***********
със СИМ карта с надпис
„Вивател" с номер 8935***************** марка „Нокиа" модел 1208 с ИМЕИ 35810***********със СИМ карта с надпис
„Вивател" с номер 893590***************марка
„Нокиа" модел 1110 с ИМЕИ 3576***********
със СИМ карта без надпис с номер 893******************
както и
3 броя СИМ карти: СИМ карта с
надпис „Глобул" с номер 8935****************;
СИМ карта с
надпис „Вивател" ръкописен текст
„602367" с номер 893590****************
СИМ карта с надпис „Прима" с номер 99**********, 1бр. радиостанция AEG, иззети от
подсъдимия Н.Т.Н..
-1 / един / брой СИМ карта за мобилен апарат „Вивател"
с номер 893590**************, иззета от
подсъдимия В.И.И..
За тези вещи съдът прие, че са послужили за извършване на
престъпленията и преди всичко на престъплението по чл. 321 НК, тъй като именно
по телефоните подсъдимите са се свързвали и осъществявали своята престъпна
дейност - за координиране на действията им като ръководител и участници в ОПГ.
Безспорно е, че иззетата от съда везна е послужила за реализиране на
престъпната насоченост на ОПГ, тъй като с нея са размервани доставяните
наркотици. За осъществяване на престъплението по чл. 321 НК и по-конкретно за
реализиране на неговата цел са послужили и иззетите от подс. П. и от подс. Т.
радиостанции, по които лицата са се свързвали за извършване на престъпната им
дейност.
На основание чл. 53, ал.2, б."б" НК съдът отне в полза
на държавата и придобитото чрез
престъпленията, за които подсъдимите бяха признати за виновни и осъдени, както
следва: сумата 2940 /две хиляди
деветстотин и четиридесет/ швейцарски
франка -иззети от
подсъдимия Й.Т.Т.; както и сумите 29012лв. и 4190 evro иззети от подсъдимия М.Ц..
Безспорно е, че тези суми са част от материалната облага, получена от
подсъдимите в резултат на реализираните престъпления, включени в обхвата на
ОПГ.
Останалите веществени доказателства,
които не подлежат на отнемане и чието притежаване не е забранено от закона,
съдът върна на подсъдимите както следва:
-на подсъдимия Й.Т.Т., иззетите от него веществени
доказателства, както следва: 2 /два/ броя хартиени
плика - съдържащ 4 броя ключове
за автомобили; 1/един/
брой хартиен плик- съдържащ: пълномощно, ксерокопие на свидетелство за регистрация и 1 /един/ брой тефтерче,
иззети от л.а „ВМV" 745 LI С ДКН ВР 4711
ВА; 1/един/
брой хартиен плик- съдържащ карта с памет;
1/един/ брой хартиен плик - съдържащ: 9 броя
листа и 2 броя тефтера от жилище в
гр.М., ул."Ве."
13; 1/един/
брой хартиен плик - съдържащ 4 броя видеокасети от жилище в
гр.М., ул. „Св.св.Кирил и Методий" № 12; Син
полиетиленов чувал съдържащ 1 брой
класьор с червени корици и 1 брой класьор с черни
корици, 1 брой бяла тетрадка без надписи,
документи и 2 броя черни на Ц.ят тефтери, иззети от жилище, в гр.В. ул."Хр.Б." 59;1 брой
хартиен плик с ключ за л.а. „БМВ" 745 LI;
-на подсъдимия К.П.П. иззетите от
него веществени доказателства- 1брой
картонена папка с
надпис „Т. и П." ООД, съдържаща книги
за касови апарати,
квитанции и други счетоводни
документи; 12 броя
полиетиленови папки съдържащи документи и скици; зелен полиетиленов плик, съдържащ един брой кочан с фактури и документи; печат на „Е." ООД, печат на „В."
ООД, фотоапарат „Олимпус", 2 броя тефтерчета черни на Ц.ят, пластмасова кутия с диск 2
броя дискети; Хартиен
плик с 1 брой ключ за л.а. „Сузуки Витара" с ДКН ВР 0045 ВА; Компютърна конфигурация /лаптоп/ с надпис
„Неwlet Раскагd" НР Соmpaq 6715s" и настолен компютър, компютърна конфигурация /лаптоп/ с „Неwlet
Раскагd" НР Соmpaq
6715s"; 2 /два/ броя хартиени плика с ключове за лек
автомобил „Мерцедес S 350" и
свидетелство-контролен талон с ДКН В-СZ 1818, Видеокамера „Панасоник" в
черна чанта;
-на подсъдимия М.Ц.Ц. иззетите от него
веществени доказателства: Трудови договори, придружени с длъжностни характеристики
№ № 8,9, 11,12,13,**,15,16,17 и 18-всичко 30
листа, Решение на Врачански ОС № 1 от 16.05.2002г.
по ФД 271/02г.- 2 листа, Копие на Булстат № 106568**2- двустранно - 1 лист, Генерално пълномощно от К.П.П. - 1 лист, Гаранционна карта, с прикрепен финансов бон на
с/ст 2**лв.- 1 лист, Приемо-предавателен
протокол за деинсталиране на консерватор -1 лист, Договор от 18.06.2008г., за отдаване под наем - 2 листа, Становище от Хигиенно-епидемиологична инспекция
-гр.Бургас 2 листа, Син найлонов плик съдържащ: /един/ брой
фотоалбум със снимки, Договор за заем м/у Й.Т. и А.Б. - подписан, Анекс към
договора от 03.09.2001- неподписан, 1 /един/ брой метална каса, 1 /един/ брой кожен мъжки портфейл с документи -
бележки и ваучери в него,1 /един/ брой пластмасова кутия, 1 /един/ брой печат на „Т. и П."
ЕООД, 1 /един/ брой флаш памет с надпис
„KINGSTON 4 GB", 1
/един/ брой карта памет с надпис „Transcend micro S", 1 /един/ брой лична здравна книжка на П. В.Ц. с № 7973/15.03.2007г., 1 /един/ брой лична здравна книжка на А. Н.Н. с №10115/09.07.2008г., 1
/един/ брой лична
здравна книжка на Р. П. В. с
№8192/05.07.2007г., 1 /един/ брой
карта с надпис „Метро" на името на „Т. ***,
1 лист пълномощно с упълномощен М.Ц.Ц. и
упълномощител Х. В.В.Рег.№ 1692/17.03.2006год., 5 /пет/ броя бележки и листове с ръкописен
текст, 5 /пет/ броя
компактдискове, 1 /един/
брой снимка, 1 /един/ брой
лист - приемо - предавателен протокол с вписано име за партньор „Т. ***;
-на подсъдимия В.Д.К. иззетите от него веществени доказателства
Калъф за телефон и 1/един/ брой хартиен
плик, съдържащ шнур;
-на подсъдимия В.И.И. иззетите от
него веществени доказателства: 33 /тридесет и три/ броя снимки, 3 /три/ броя плика от писма, 1/ един / брой покана, 10 /десет / броя листа - документи, копие на Договор за
покупко-продажба на МПС от 22.07.2008г., копие на Застрахователна полица № 025 /********** на Бул
инс, копие на писмо от Бул инс, копие на СРМПС / част 2/, копие КТ „ТП", копие КТ
"ГО"- 1
лист, копие на Постановление на РП-Плевен Изх.№ Д2781/04
от 31.05.05 г., копие на Определение на Плевенски
Районен съд -по ч.н.д. 115/2005 год. от 19.01.07- 2 листа, копие на Обяснение от М.Д.П. - 1 лист,
копие на Договор от 11.02.1999
г. - 2 листа
При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: