Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046 / 12.01.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на 18.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар ИЛИЯНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3437 по описа на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищецът С.Т.С. ЕГН **********, с адрес: *** 41,
чрез пълномощника И съдебен адресат: адв. М.К.Д. –
ВАК, личен номер: ***, с адрес на упражняване на
дейността: гр. Варна ул.“Капитан Петко Войвода“42, тел: **********, e-mail: **********@***.** срещу
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР"АД, ЕИК: *** , със
седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА сумата в размер на 6306,58лв.,
начислена за корекция на сметка, а не за реално доставена и потребена ел.
енергия, по фактура №**********/04.03.2020г., за периода от 29.03.2017 г. до
21.02.2020г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна ул. Хан Тервел №
41, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи се, че С.Т.С.
ЕГН **********, е потребител на услугите на ответното дружество за доставка на
електроенергия за клиентски номер ********** и абонатен номер **********,
находящ се на адрес в гр. Варна ул. Хан Тервел 41 (като измервателното
устройство се намира на улицата).
С писмо, с Изх. № 57536_КП5100392_1/24.02.2020, ответникът
Електроразпределение Север АД, е уведомил С.Т.С., че на дата 21.02.2020г., от
служители на ответното дружество е била извършена подмяна на средството за
търговско измерване за обект на в гр. Варна, ул. Хан Тервел 41, за клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, за което на основание чл.49, ал.
4 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. и Общи условия за договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
Електроразпределение Север АД, е бил съставен констативен протокол № 5100391,
като същият протокол е приложен към уведомлението.
Впоследствие, С.Т.С., е получила второ писмо от ответника -
Изх. № 57622_КП5100392_2/04.03.2020г., с приложени към същото Констативен
протокол от метрологична експертиза на електромер от БИМ от 28.02.2020 г.,
Фактура от 04.03.2020 г. с Приложение А от същата дата и Становище от ЕРП Север
АД, за начисление на електрическа енергия, одобрено на дата 04.03.2020 г. от
Началник отдел КЕК - 3654, в което становище е записано, че „Корекцията е
извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.".
С така получените документи, С.Т.С. бива известена, че дължи
сумата по фактурата в размер на 6306,58 лева, със срок на плащане 16.03.2020г., като сумата е
начислена за корекция на потребена ел. енергия за периода 29.03.2017 г. до
21.02.2020 г.
С.Т.С., се сочи, че е възрастна и в нелеко здравословно
състояние жена. Тя твърди, че не е потребявала за посочения период начислената
й като корекция електроенергия, нито пък последната е била реално доставяна по
нейния абонатен / клиентски номер. Твърди, че не е уведомявана за причините за
извършена проверка на СТИ, не е присъствала на извършената проверка. Твърди, че
процесната сума, начислена допълнително като потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия, посочена в справката за корекция, не й е доставяна
и не е потребявана от нея. Сочи, че няма основание за начисляване на процесната
сума. Оспорва съдържанието на КП за проверка, въз основа на който е начислена
тази сума. Настоява, че извършената корекция е незоконосъобразна, както и че по
никакъв начин не е въздействала неправомерно върху СТИ на обекта. Твърди се от
ищцата, и неприложимост на корекционните разпоредби,
както и липса на предпоставките, посочени в ПИКЕЕ и
в Общите условия на ответното дружество, за служебно начисляване по сметката й
на соченото количество ел.енергия.
Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се
претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР"АД, ЕИК
***
, със седалище и адрес на управление:***
, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба , в който се излага становище, че предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Налице е правно основание
за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран
от ищеца, а
именно вземането на „Електроразпределение
Север" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 6306,58
лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/04.03.2020г. и се дължи от
ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), вр. чл.
200, ал. 1, предл 1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение.
Потвърждава се обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и
че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
Корекционната процедура има
своето законово основание.
Към датата на проверката,
се сочи, че действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.
Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ,
когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при
неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно
процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.
Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ
гласи, че: „В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия".
Поради тази причина,
фактурата се издава от „Електроразпределение Север" АД, а не от
„Енерго-Про Продажби" АД.
Неправомерното въздействие
върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк резултат от поведение на
самия потребител. Фактическият състав, от който възниква правото на ответното
дружество да извърши корекция в сметката на ищцата, не включва като елемент
наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа
енергия. Ирелевантно за настоящия спор е дали действията, довели до
неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура
не представлява и няма характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото
производство, а конкретизира цената на доставена и реално потребена електрическа
енергия. Въпреки това, несъмнено, единствено потребителят има интерес от
неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед
задължението му за заплащане на стойността й.
Налице е основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия.
Извършено е начисление на
измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран
регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени като
е осъществен правопораждащият фактически състав:
Ищцата и ответното
дружество, се сочи, че са страни по облигационно правоотношение по договор за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД.
Ответното дружество,
изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа
енергия обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Тервел" № 41 за клиентски
№ ********** и абонатен № **********.
На 21.02.2020г., в
изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север" АД, в присъствието на член на домакинството на клиента - нейната
внучка, който не е служител на електроразпределителното дружество, за което е
съставен Констативен протокол №5100392.
Сочи се, че „Електроразпределение Север" АД е дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от КЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на
§ 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за
търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ
има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и
на средствата за търговско измерване. Дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнява договорните
си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 560290 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за
техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е
съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка
на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него
констатации, е годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена.
Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол № 190/28.02.2020г. При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схемана електромера, наличие на преминала енергия в
ТЗ в размер 033209.9 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е.
че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на електрическа енергия.
Констативният протокол на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел – Варна, е официален свидетелстващ документ,
който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила.
На 02.03.2020г.
„Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 -
33209 квтч.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри.
Този тип вмешателство има
за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който
не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
На 04.03.2020г.
„Електроразпределение Север" АД издава фактура № ********** на стойност
6306,58 лв. за периода от 29.03.2017г. до 21.02.2020г.
Началният период е
определен от датата, следваща датата на монтажа на електромера на 28.03.2017г.
до датата на констатиране на вмешателството на 21.02.2020г., съобразно чл. 55,
ал. 1 от ПИКЕЕ.
С писмо ответното дружество
е изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в
изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, ищецът е уведомен за извършената корекция
на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното
неизмерване.
Въпреки, че е извършено
начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните
регистри е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищцата на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ако се приеме, че чл. 55 от
ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли се да се отхвърли иска на
основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г„ постановено по гр. дело
№ 4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
Предвид гореизложеното, се
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В случай, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца надхвърля минимума определен в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още на този етап се
прави възражение за прекомерност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не се спори, че са
страни и по правоотношение по достъп и пренос на ел. енергия, по силата на
който ищецът е потребител, а ответникът – оператор на ел. мрежата, като
правоотношението е уредено от ОУ на ответното дружество, които са обявени
публично и са узнати от абоната, като за него намират приложение и ЗЕ, ПИКЕЕ и
други подзаконови актове.
В конкретния случай е безспорно между
страните и се подкрепя от приети писмени доказателства, че ищецът е законен ползвател на проверения обект. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, факта на валидно
сключения договор за продажба на електрическа енергия при действащите публично
известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия ,
обстоятелството , че ищецът е битов
клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата
молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна, ул.„Хан Тервел"№ 41,
клиентски № ********** и абонатен №**********.
От представеният от ответника констативен
протокол № 5100398, се установява, че на
21.02.2020г., длъжностни лица на „Електроразпределение
Север” АД извършили
техническа проверка на СТИ, находящо се в гр.Варна, ул.„Хан Тервел"№ 41,
клиентски № ********** и абонатен №**********.
Съставен е Констативен протокол №5100398 от
21.02.2020г.,
в присъствието на един свидетел, посочен като внучка на абоната, без представени
доказателства за упълномощаването му за представителство на абоната.
При проверката не е посочено да е
установено нарушение в измервателните системи и свирзващите инсталации.
Процесният електромер, според отразеното, е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и
е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
От приет протокол от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел - Варна. №190/28.02.2020г., се сочи, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от
две тарифи Т1 и Т2, е установено наличие на преминала енергия по тарифа Т3, в размер на 033209,9 квтч. която не е визуализирана на
дисплея. Констатирано
е. че СТИ съответства на метрологични характеристики и на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия.
На 02.03.2020г., е съставено Становище за начисляване на електрическа
енергия, в което се конкретизира размера на оспореното
вземане от 33209квтч, по отделни подпериоди в рамките на общия период от 29.02.2017г.
до 21.02.2020г., като е отразено, че корекцията е извършена на сонование чл.55
от ПИКЕЕ.
На 04.03.2020г., „Електроразпределение Север" АД издава фактура №0106157663, на стойност 6306,58лв., за периода от 29.03.2017г. до 21.02.2020г.
От заключението на експерта по назначената
СТЕ, което съдът възприема като обективно и обосновано, ясно и аргументирано, и
което кредитира изцяло, се установява че
процесният електромер , тип ACE 2000 „ACTARIS" – Унгария, е произведен с
фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи
се на екрана регистри
1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество ел.енергия в
регистър
1.8.3, е възможно да бъде отразено там само след
човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера.
Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри,
като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели
неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна и дневна тарифни
зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития
регистър
1.8.3, който не се визуализира на дисплея на
електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Начислени
са 33 209 Kwh ел. енергия за процесния период от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г. по фактура №0106 1576
63
от 04.03.2020 г. При
действащите към момента цени на електроенергията утвърдена от ДКЕВР - 0,18990 лв. за 1 Kwh - по технологични разходи, (средно за периода) се получава
обща сума за плащане 6 306,58 лв. с
начислен ДДС. Извършените математически изчисления по фактура № 0106 1576 63, са коректни, и са извършени след
протичане на скрития регистър 1.8.3 на
електромера. При изчисленията са употребени правилните цени на
електроенергията, определени от КЕВР - по
технологични разходи за отделните подпериоди.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес от
реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба
фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице
спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в
имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема,
че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Фактическият състав на предявения отрицателен установителен иск се свързва
с пълно и главно доказване от ответника на правното основание, реда на
начисляване и размера на вземането му – законосъобразността и правилността на
корекцията на сметката на абоната съобразно правилата на ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ и
другите относими подзаконови актове или реалното снабдяване на твърдяното
количество ел. енергия през исковия период до обекта на ищеца, също съобразно
ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ и другите относими подзаконови актове.
По исковата претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:
В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да
установи наведените от нея правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
В тежест на ОТВЕТНИКЪТ по делото е
да установи при условията на пълно и главно доказване, основанието,
от което правото е възникнало, както и неговия размер. Ответникът следва
да установи дължимостта на процесната сумата по корекцията, а именно той следва
да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да
докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Не е
спорно по делото, че имотът, в който е извършена проверка от страна на
ответника, е бил присъединен към електропреносната мрежа. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, факта
на валидно сключения договор за продажба на електрическа енергия при
действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия , обстоятелството , че ищецът е
битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в
исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна, ул.„Хан Тервел"№ 41,
клиентски № ********** и абонатен №**********.
Спорен
въпрос по делото е налице ли са предпоставките за възникване на правото на
ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал
период от време, каквато е начислената служебно по реда на чл. 55 ПИКЕЕ
електроенергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система, се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ, е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
правила, да се приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем Комисия
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и
енергийните предприятия на интернет страниците им.
С
оглед цитираната правна уредба, се налага извод, че със Закона за енергетиката,
е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако
е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка
и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от
2013г., са отменени изцяло към момента
на спорната проверка, с влязло в сила решение на петчленен състав на ВАС на РБ.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, отново са издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, и обнародвани в ДВ бр.35 от 30.04.2019г. Следователно, разпоредбите
им намират приложение към настоящия случай, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 21.02.2020 год.
Процедурата
по извършване на проверка на измервателните системи и преизчисляване на
количеството ел. енергия, е регламентирана в разпоредбите на чл.41 – 58 ПИКЕЕ.
Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка над допустимата
съгласно наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията и наредбата по чл.7, ал.
1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и приложението към тези
правила, съответно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие
на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се
определя съгласно раздел IX от тези правила. В раздел IX, чл.49 ПИКЕЕ, е
предвидено, че при извършване на проверки, операторът на съответната мрежа
съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора и
от ползвателя, или негов представител, а при негово отсъствие, или отказ – от
свидетел, който не е служител на оператора. Съобразно чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, ако
абонатът не е присъствал на проверката, в седемдневен срок от датата на
съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща
на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Чл.55 ПИКЕЕ,
предвижда в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа да начислява измереното след монтажа
на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването по
ал.1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49.
В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., са обнародвани новите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР
в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЕ
и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане
на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на новите ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По аргумент от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА, материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго”
предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ, следва да се
отчитат за корекционни процедури с начална дата след 30.04.2019г. Поради това и
с оглед датата на процесната проверка
разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35
от 30.04.2019г.), следва да се вземат предвид в случая, поради
материалния им нормативен характер. При приложението им следва да се държи
сметка, че се касае за „акт по прилагане на закон“ по смисъла на ЗНА, чиято
юридическа сила е тъждествена с тази на подзаконовите нормативни актове и при
противоречие в съответни части с нормите на Конституцията на РБ или със
законови разпоредби ПИКЕЕ не могат да се приложат и да бъдат с предимство.
В конкретния случай ответникът основава вземането си на разпоредбите на
чл.55 ПИКЕЕ. В тях е предвидено, че когато
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.1 ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на
чл.42, ал.5, изр.2, операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол.
Същият се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от свидетел, който да не е служител на оператора (ал.2 и ал.3).
Тези изисквания са предвидени с цел гаранция на правата на потребителя
да бъде запознат с действителните обстоятелства при проверката, защото тя се
извършва само от служители на ответника.
Разпоредбата
на чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ, предвижда Констативния протокол за техническата
проверка да е подписан освен от представител на оператора на съответната мрежа, и от ползвателя или
негов представител.
Правилото е, проверката да бъде „пред и в“ присъствие на абоната.
Отклонение е предвидено само когато е невъзможно по обективни причини той да
бъде намерен. В този случай следва протоколът да бъде разписан и от независим
свидетел. Смисълът на свидетелското приподписване е не просто някакви лица да
поставят подпис под протокола, а те самите да възприемат извършените пред тях
действия от служителите на дружеството – доставчик и тези действия да
удостоверят за вярност с поставяне на подписа си (така и Решение от 10.07.2017г. по в.гр.д. №1287/2017г. на ВОС и други).
Затова, за да бъде реално спазено изискването на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, следва
свидетелят да присъства през абсолютно цялото време на проверката – от
осигуряването на достъп до помещението, в което се намира електромера и
отварянето на същото, през установяването на всички етапи от проверката, до
попълване и подписване на протокола, заедно с проверка за съответствие между
протоколирано и реално проведено пред свидетеля. Само в този случай протоколът
може валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител, защото само
така ще се спази и смисъла и целта на закона и ПИКЕЕ. Тъй като всъщност по
правилата на ГПК документ от частноправен субект и без подписа на лицето, чиято
правна сфера се накърнява от него, по принцип не обвързва последното лице.
В настоящия случай, изрично се
установява, че на проверката не е присъствал представител на
потребителя, а е присъствал свидетел. Няма доказателства, свидетелят да е бил
упълномощен да представлява абоната.
В случаят, няма никакви доказателства и за спазване на изискването,
свидетелят да е присъствал през абсолютно цялото време на проверката – от
осигуряването на достъп до помещението, в което се намира електромера и
отварянето на същото, през установяването на всички етапи от проверката, до
попълване и подписване на протокола, заедно с проверка за съответствие между
протоколирано и реално проведено пред свидетеля, с което на практика се
опорочава редовността на процедурата по проверката по ПИКЕЕ.
На следващо място чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, предвижда , в случаите,
когато при проверката не е присъствал абоната или него представител, в седемдневен срок от датата
на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа да го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по
друг начин в съответствие с предоставени от ползвателя данни за контакт.
В случаят, с писмо с изх.№ от 04.03.2020г.,
ответното дружество е изпратило констативния протокол от техническата проверка
на ищецът с разписка/ л.58/, но предвид, че изходящата дата на писмото е след
изискуемия 7-дн.срок, то съдът счина, че абоната не е уведомен за извършената
корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на
констатираното неизмерване, в изискуемия
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол.
Неспазването на изискването на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, от своя
страна също опорочава редовността на процедурата по проверката по ПИКЕЕ.
На следващо място от заключението по СТЕ и обясненията на експерта в
о.с.з. става ясно, че е невъзможно да бъде установено по несъмнен начин, кога е стартирало отчитането по
невизуализирания регистър и съответно кога точно е настъпило натрупването на
показанията.Така не може да се изясни със сигурност и че натрупването е
несъмнено през целия процесен период. Още повече, че при монтажа на процесния
електромер в крайна сметка има показания само по две от всичките му тарифи
(дневна и нощна),но не и по другите две. Соченото, че може би вероятно и
другите тарифи са били нулеви при монтажа на СТИ следва да се тълкува именно
само като предположение, защото документни данни затова не са налице по делото.
Отчетеното показание по регистър 1.8.3. при
извършената техническа проверка, не е
достатъчно, за да се приема, че ищецът дължи заплащане на показанието по този
регистър. Необходимо е още да се установи, че скалата, по която е отчетено това
количество ел.енергия е имала показание „0” към началния период, за който е
начислената цената на енергията. В противен случай не би могло да се установи
по несъмнен начин измереното след монтажа на СТИ количество електрическа
енергия в невизуализирания регистър по смисъла на чл.55 ПИКЕЕ. Такива
доказателства по делото не са ангажирани при липса на отразяване на показанията
по тарифа 1.8.3 при монтажа на електромера.
Дори обаче да би могло да се приеме за реално преминало количеството
електроенергия, отчетено в скрития регистър, е невъзможно да бъде определено в
кой момент във времето колко точно от него е преминало, с оглед прекомерно
дългия (и според настоящия състав дискриминационен, при условия на редовен
отчет) период на начисляване (почти 3 календарни години назад). А цената на
електроенергията за технологични разходи несъмнено е била различна в различните
периоди от време, както е отразено и в становището за начисление на електрическа
енергия. При това положение остава неизяснено как операторът е преценил каква
част от общо отчетеното количество електроенергия в скрития регистър следва да
отнесе към отделните подпериоди. Които, ясно беше посочено от експерта, че са генерирани математически и в никакъв случай
не са редовен отчет. Следователно, ако количествата са реално потребени в
съвсем различни от „математически избраните от ответника“ подпериоди, техните
цени биха били и очевидно различни и така начислената крайна стойност –
различна. Което е още един фактор в насока недоказаност на вземането на
ответника, след като вече е и общо известно и се посочи от СТЕ, че софтуерното
записване в скрит регистър може да бъде направено във всеки един момент във
времето, дори отведнъж. Т.е. не се установява, че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от абоната в периода на проверката, при което като аргумент за
основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, към
коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до евентуално
неоснователно обогатяване на ответното дружество/примерно, ако СТИ е започнало
да не отчита ел. енергия един или два дни преди проверката/, в тази връзка разпоредбата на ПИКЕЕ,
съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите
нрави. Съдът намира, че от
събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в
цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и
потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение само и
единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия,
изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са
показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това
не може да се направи категоричен извод, дали за процесния период е отчитана
ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което и не
може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от
ответното дружество количество ел.енергия, е реално доставено за процесния
период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се
направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е
реално доставено и потребено от абоната
именно през процесния период от 29.03.2017г.
до 21.02.2020г. Не
са представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството
ел.енергия по отделните периоди, обективирани в становището. В приобщения към
доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология
не е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3.
Липсва доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея.
Потребителят е битов
абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и
визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Варна
към Български институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва
да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът
да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез
включване и на друга тарифа /1.8.3/, за да се отчита потреблението
му и по нея. При това положение, съдът формира извод, че не е установено, че
количеството в регистър 1.8.3 е
консумирано от абоната за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че
ответното дружество не е представило
доказателства по какъв начин е формирана процесната сума , като не е уточнено
за периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно
дневна и нощна. Следователно не е
изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за
определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3.
Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали
процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на
извършване на проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
/ В този смисъл Решение от 29.05.2018г. ,
постановено по въззивно гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд –
Варна/.
На следващо място, следва да се има предвид, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ,
задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на
страната, която
ползва ел. енергия, възможността
за контрол на показанията на средствата за търговско измерване, което впрочем е собствено
на дружеството – разпределител. След като невизуализираната тарифа подлежи на
разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното
за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за
контрол на показанията е възпрепятствана. Операторът има задължение
да осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. При
това положение отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко
нарушение на тези правила.
След като
невизуализираната тарифа 1.8.3 подлежи на разчитане само със специален софтуер,
с който разполагат производителят и лицензираното за ползване енергийно
дружество, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Липсата на
изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3 и
препараметризирането на електромера да отчита по този начин не обвързва
потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и противоречи на чл.
10 и 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ.
Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване
за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е
възможно, както в случая. Пряката колизия с защитаващата потребителя норма на
чл.120, ал.4 ЗЕ дерогира приложимостта на подзаконовата разпоредба.
В допълнение към всичко гореизложено, съдебният състав намира за нужно
да изложи някои принципни бележки относно преизчисленията въз основа на т.нар.
„скрит регистър“. Съгласно чл.38б, ал.1, т.3 ЗЕ енергийните предприятия са
длъжни да предоставят на потребителите пълна информация за реално потребените количества и за стойността на
предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане,
за което са предвидени правила в ОУ на ответника. Следователно редовно отчитане на потребеното от крайните клиенти
количество ел. енергия следва да се извършва периодично и в пълно съответствие
с така обявените кратки времеви отрязъци (около месец). В този смисъл начисляването
на допълнително задължение за ел. енергия за много (две, три, четири, пет или
повече) календарни години назад, може да е всичко друго, но не и реален отчет,
защото последният се извършва ежемесечно, фактурира се ежемесечно и има
ежемесечен падеж. По този начин се
цели предвидимост и преодолимост на фискалната тежест. Обратното ще постави
някои потребители в неравноправно положение, принудени да плащат драстични
сметки за „реален отчет“ за много години назад, което може да бъде оправдано
само при доказана недобросъвестност и вина, от тяхна страна, за състоянието на
електромера,който дори не е тяхна собственост. Всъщност голям процент
потребители за битови нужди, дори нямат и реален достъп до самите електромери и
таблата към тях. Но за сметка на това, съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ енергийните
предприятия следва да извършват обслужване на измервателните им системи най-малко веднъж
на три месеца, което включва тяхна проверка; ако при
проверката не са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана
намеса в измервателната система, в досието по чл.33 ПИКЕЕ, се отразява това, датата на извършване на проверката и други данни във
връзка с нея; а ако при проверката са
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система, се съставя констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ. При положение, че ответното дружество системно не е изпълнявало
задължението си за контрол и периодична проверка на СТИ години наред (няма
данни за друго по делото), което задължение впрочем не е ново, е недопустимо да бъде заставян абонатът да
заплаща значителни задължения за „реален отчет“ за няколко години назад. Той е обосновано, законосъобразно и
задължително да плаща само периодичните си месечни задължения и евентуално
„корекцията“ – фингирана по нормативен път възможност да бъдат преизчислявани
сметките на клиенти при неизправности на СТИ, вместо реалната консумация, но за
значително и в пъти по-кратки времеви периоди (с оглед задължението за
периодични проверки) и при доказаност на реда и методиката за това по ПИКЕЕ.
Поради
гореизложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се
явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора и представените
доказателства, на
ищеца се следват разноски, като същия претендира такива за държавна такса и
такса за превод – 261,63лв. и за адв. хонорар – 600,00лв., или в общ размер от
861,63лв.
Своевременно в процеса е
отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът,
като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира
че не следва да бъде редуциран размера на претендираното адвокатското
възнаграждение от 600,00 лева/ съдът
приема, че за искова претенция е определен
към минималния размер от 502,26лв. по чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр.28 от 2014г./,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, като следва в случая, да се
има предвид че тази сложност е оценена високо от самия ответник, който в приложен
списък по чл.80 ГПК/л.87/ е претендирал сам адв.възнаграждение от 1548,00лв. с
ДДС, което е по-високо от претендираното
от самия ищец по делото. След като размерът на адв.възнаграждение, е съобразен
с минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал.
2, от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр.28 от
2014г./, то не е налице основание за уважаване на отправеното възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в
отношенията между ищецът С.Т.С. ЕГН **********, с
адрес: *** 41, от
една страна и ответника „E.С.“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Е” бул. „Владислав
Варненчик” № 258, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сума в размер на 6306,58лв.,, представляваща начислена ел.енергия за периода от 29.03.2017 г. до
21.02.2020г., представляваща
фактурирана от ответника сума, за обект
на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна
ул. Хан Тервел № 41, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №**********/04.03.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „E.С.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс –
Е” бул. „Владислав Варненчик” № 258, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.С. ЕГН **********, с
адрес: *** 41, сумата
в общ размер от 861,63лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от
ищеца, както следва: за държавна такса и такса за превод – 261,63лв.
и за адв. хонорар – 600,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: