Решение по дело №1037/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 731
Дата: 29 май 2019 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530101037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                           29.05.2019г.                              град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На тридесети април                                             2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №1037 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК.

Ищецът М.Г.А. твърди в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения. На 19.02.2019г. ищецът намерил в пощенската си кутия писмо, с което ответникът му съобщава, че на 01.02.2017г., от служители на ответника демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ, електромер с фабричен №********* от ИТН 2096218 в с.Дълбоки, общ.Ст.Загора ул.А. Дамянов 4, на клиент с клиентски №**********. Констатирано било от служители на БИМ, че електромера е манипулиран и не отчита, за което бил издаден Констативен протокол №671/19.07.2018г. В писмото било посочено, че в следствие на това същият процент от използваната от ищеца електроенергия е неизмерена и съответно незаплатена. На основание чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, му коригирали сметката за ел.енергия за периода 01.12.2016г. - - 01.02.2017г., за 62 дни. Допълнително начислената сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия била на стойност 939,40 лв.

Относно коригирането на сметката заявява, че по твърдения на ответника основанието за преизчисляване ел.енергията е в чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ. Счита, че тези разпоредби са приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те са посветени на начинът на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. б ЗЕ се установява, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й компетентност. Сочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт.

Счита, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от доставчика е лишена от законово основание - такава разпоредба липсва в ЗЕ и в Наредба № 6 от 09.06.2004 година, като освен това с решение №165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г, на ВКС, решение №104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г на ВКС, II т.о., решение №26/04.04.2011г. пот.д.№ 427/2010Г. на ВКС, II т.о., и решение №189 от ll.04.20Ur . по т.д.№39/2010г . на ВКС,II т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е прието, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. С решение №189 /11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. била отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146,ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД , тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Освен това заявява, че следва да се има предвид, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ обн. В ДВ, бр.98/2013 г. (понастоящем изменени с решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017 г. - бр. 14.02.2017 г.) не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерното поведение от страна на потребителя (решение 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №4907/2014 г., IV г.о.). Доколкото в настоящия казус е налице хипотезата на липса на нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не може да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсват. Твърди, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока се позовава и на практиката на Европейската общност, като заявява, че принципите на Европейското законодателство в тази област са посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, за да се съобразят с посочената директива до 5 юни 2014г., и независимо, че в Република България посочената Директива не е транспорирана правилно и нашето законодателство не е съобразено с нея, то точно поради този факт посочената Директива следва да се прилага изцяло и безусловно от институциите на Република България. В посочената Директива - в чл. 9 и чл. 10 е описано, че отчитането и фактурирането на потребената енергия трябва да бъде основана на точно, действително и реално потребление. В настоящия случай счита, че ответникът не е доказал точно, реално и действително потребление от страна на ищеца на консумирана и не платена от него такава енергия, т.е. ответникът само въз основа на негови предположения по правила и общи условия, които са в грубо противоречие с посочената Директива, е преизчислил за минал период и то предполагаем период, някаква потребена ел. енергия, която в действителност не е консумирана от ищеца. Следователно, начислената корекция на потребената електроенергия от ответника за минало време се основава на нищожна норма, поради което не поражда валидно задължение за ищеца за заплащането й. Отречена била възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на приетите Общи условия и правилата на ПИКЕЕ, тъй като поставят в неравноправно положение потребителите на този вид услуги и поради това следва да се считат за нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и твърди, че извършената корекция е в разрез с императивните норми на ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност.  Счита, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от доставчика е лишена от законово основание - такава разпоредба липсва в ЗЕ и в Наредба № 6 от 09.06.2004 година, като освен това с решение №165 от 19.11.2009г. по т.д. №103/2009г. на ВКС, решение №104/5.07.2010г. по гр.д. №885/2009г. на ВКС, решение №26/04.04.2011г. по т.д.№427/2010г. на ВКС и решение №189 от 11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГТ1К и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г . на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е прието, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание С решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. С оглед на изложеното твърди, че не дължи на ответника посочената във фактура № **********/14.02.2019г. сума в размер на 939,40 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае да установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 939,40лв. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Заявява, че на 01.02.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоиз­точна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с фабричен №*********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 322268/01.02.2017г., приложен към исковата молба. Клиентът не бил открит и на проверката присъствали двама свидетели.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: "Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. В измервателната ве­рига на електормера е монтирано допълнително устройство с дистанционно управление (непринадлежа­що към схемата на елкетромера). В резултат на тази манипулация се променят метрологичните харак­теристики на електромера. Електромерът е проверен при изключено допълнително устройство),". Тези констатации били обективирани в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №671/19.07.2018г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се е чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 6496kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 939,40 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 62 дни, като първата дата – 01.12.2016 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка 01.02.2017 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало процесната Фактура №**********/14.02.2019г. и с писмо с  от 14.02.2019г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента уведомление за извършеното допълнително начисление. Писмото било получено от майката на ищеца.

Ответникът счита, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г ), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средст­вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл.48, ал.1, б.”б" ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на ел.енергия от клиента, а при липса на средство за търговски измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителнит есъоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно осемчасово натоварване”. Заявява, че стойността на дължимата сума е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. №1650/2014г. I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение №86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. №616 от 2015г. док­ладчик съдията Емилия Василева).

Ответникът счита, че не е от съществено значение кой точно е извършил въздействието; установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху уреда за търговско измерва­не и неговата вина са от компетенцията на разследващите органи и прокуратурата, тъй като в случая са налице изцяло признаците на извършено престъпление по чл.234в от НК; фактът кой е конкретният извършител е ирелевантен, тъй като в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисква­ния и условия за извършването корекции на сметки да е установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Счита, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Заявява, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върхов­ната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва еднос­транна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени отношения (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

Заявява, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а ал.1 от ЗЕ продава ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му.

Ответникът заявява, че не споделя разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Счита това за погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изиск­ване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общи­те си условия. Сочи, че ВКС приема, че в чл.1137 от Общите условия на договорите за про­дажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г. II т. о. ТК), а ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД" са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т е. няма логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да при­ема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект в с.Дълбоки, общ.Ст.Загора ул.А. Дамянов 4.

От представения по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 322268/01.02.2017г е видно, че при извършена проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието на свидетели, на измервателната система на обект в с.Дълбоки, общ.Ст.Загора, електромера е демонтиран, поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба и изпратен за експертиза. От представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 671/19.07.2018г. се установява, че предмет на проверката е електромер с идентификационен №*********; при отварянето на електромера е констатирано: осъществяван е достъп до електромера; в измервателната верига на електромера е монтирано допълнително устройство с дистанционно управление /непринадлежащо към схемата на електромера/; в резултат на тази манипулация се променят метрологичните характеристики на електромера; електромерът не съответства на метрологичните и техническите изискванията.

С писмо изх. №6434476-1/14.02.2019г. относно „частично неизмерване на електрическа енергия, клиентски №**********”, ищецът е уведомен, че на 01.02.2017г. при извършена проверка елекромер с фабричен №********* е демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ; констатирано е от служителите на БИМ, че електромерът е манипулиран и не отчита, за което е издаден констативен протокол № 671/19.07.2018г.; вследствие на това ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена и на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметка му за ел.енергия за периода 01.12.2016г. до 01.02.2017г. за 62 дни, като допълнително начислената сума е в размер на 939,40 лв. На 14.02.2019г. е издадена Фактура № ********** за сумата от 939,40  лв. с ДДС.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен по следните съображения: В производството по предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, или ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не установи по делото да е възникнал посоченият от него правопораждащ факт. Ответникът счита, че съществува законово основание за начисляване процесната сума; КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират и условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ) и именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл.28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.

Поради изложеното и тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция, предявените искове се явяват основателни и като такива, следва да бъдат уважени.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 410 лв. /360лв.  адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса/.

Водим от горните мотиви, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, че М.Г.А., ЕГН **********,***, не му дължи сумата от 939,40 лв. по Фактура № **********/14.02.2019г. за допълнително начислена ел.енергия, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен №********* от ИТН 2096218 за периода 01.12.2016г. до 01.02.2017г.

            ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, с п.а., да заплати на М.Г.А., с п.а., направените по делото разноски общо в размер на 410,00 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :