Решение по дело №416/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2019 г.
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20192200600416
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

                   

гр.Сливен, 31.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                        Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

                              

при секретаря ИВ.КУМАНОВА в присъствието на прокурора Б.СЯРОВ, като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ вчн дело № 416 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е за проверка на първоинстанционно решение за настаняване на лице на задължително лечение.

Образувано е по жалба от Д.Х.С.,***, срещу решение № 29/13.06.2019г. постановено по чнд № 95/2019г. по описа на Районен съд гр.Котел.

С атакуваното решение И.А.А. *** е бил настанен на задължително лечение в ДПБ гр.Раднево за срок от три месеца, при стационарен режим. Със същото решение жалбоподателката Д.С. е посочена като настойник на настаненото за задължително лечение лице и е определена като лице, което да дава информирано съгласие за лечение му.

 В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, подадена в установения от закона и указан от съда срок за обжалване се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт в частта му относно определянето на жалбоподателката като лице, което да дава информирано съгласие за лечението на настаненото на задължително лечение лице и се настоява за отмяната му в тази му част. Заявява се, че тя не е изразявала съгласие да бъде определена като лице даващо информирано съгласие за лечението на И.А., доколкото последният има близки – майка и брат, живеещи в същото село и е редно те да бъдат определени за лица даващи информирано съгласие за неговото лечение. Настоява се за отмяна на решението в атакуваната му част.  

В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателката, редовно призована, се явява лично. Поддържа както оплакването в писмената жалба, така и наведените доводи. Заявява, че не е назначавана за настойник на настаненото за задължително лечение лице, което има близки и би следвало те да бъдат определени да дават информирано съгласие. Сочи, че в момента И.А. вече е настанен в Психиатрична болница гр.Раднево и обективно тя не би могла да изпълнява тази функция, която й е вменена с решението на КРС. Настоява за отмяна на решението на в атакуваната му част.

Служебно назначеният защитник на настаненото за задължително лечение лице заявява, че е в интерес на самото привлечено лице да му бъде назначено лице, което да дава информирано съгласие за лечението и това лице следва да бъде определено от кмета на общината по седалище на здравното заведение, където е настанено лицето т.е. гр.Раднево.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като жалбоподателката действително не е настойник на настаненото за задължително лечение лице, а е само кмет на населеното място, където това лице е живеело. Предлага за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на И.А. да бъде назначено лице определено от кмета на Община Раднево, което е в съответствие с изискванията на закона и предвид обстоятелството, че А. вече се намира в ПБ гр.Раднево.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, а и с оглед на конкретните оплаквания,  намери жалбата за основателна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и приетата за установена фактическа обстановка е постановил решение, с което И.А.А. *** е бил настанен на задължително лечение в ДПБ гр.Раднево за срок от три месеца, при стационарен режим.

Със същото решение съдът е определил настойникът Д.Х.С. за лице, което да дава информирано съгласие за лечение /на И.А.А./.

Решението в частта му относно настаняването на И.А. на задължително лечение не е атакувано и е влязло в сила, поради което не е необходимо да бъде коментирано респ. да бъде проверявана правилността му.

За да определи жалбоподателката Д.С. за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на А. съдът в мотивите си се е позовал на твърденията на самото лице, чието настаняване на задължително лечение е било поискано, че негов настойник е кметицата на с.Боринци – Д.Х.С., без да са били налице писмени доказателства относно това обстоятелство. Следователно съдът е приел, че С. е настойник на А. и това е послужило като основание да бъде определена за лице, което да дава информирано съгласие за лечение.

Настоящата инстанция изиска писмена информация от Община Котел и от същата, съдържаща се в писмо изх.№ 11-00-630/25.07.2019г. се установява, че на поставеното под пълно запрещение лице И.А.А. ***, ЕГН ********** не е бил определян настойник.

Съгласно разпоредбата на чл.162 ал.3 от Закона за здравето, когато приеме липса на способност на лицето, съдът постановява задължително лечение и назначава лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки съдът назначава представител на общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е имал основание да определи жалбоподателката Д.Х.С. за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на настаненото на задължително лечение лице И.А.А., тъй като С. не е от кръга на близките му, нито е негов настойник, нито пък е определена от общинската служба по здравеопазване или от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение.

Горните констатации налагат извода, че решението на КРС се явява незаконосъобразно в атакуваната му част т.е. неправилно Д.Х.С. е посочена като настойник и е определена за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на И.А.А..

Следва решението на съда да бъде изменено в тази му част и предвид обстоятелството, че И.А.А. е настанен на задължително лечение в ПБ гр.Раднево и се намира там, вместо Д.Х.С. за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му следва да бъде назначено лице определено от кмета на общината по седалището на лечебното заведение т.е. определено от кмета на Община гр.Раднево.

Ръководен от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И    :

 

ИЗМЕНЯ решение № 29/13.06.2019г. постановено по чнд № 95/2019г. по описа на Районен съд гр.Котел в частта му относно определянето на лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на И.А.А. ***, ЕГН **********, настанен на задължително стационарно лечение в Психиатрична болница гр.Раднево за срок от три месеца, като ВМЕСТО Д.Х.С. за такова лице НАЗНАЧАВА лице определено от Кмета на Община гр.Раднево.

 

Настоящото решение е окончателно.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: