Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. Враца,
11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, I състав, в
публично заседание на 29.03.2023 г. /двадесет и девети март
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 729 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 64,
ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на ** В.Б.Р.,***,
против Заповед № Л-3525/21.11.2022г. на Началника на З. – ***, с която му е
отказано преместване от З. – *** в ЗООТ „***“.
В жалбата са изложени съображения за придобито
формално право на преместване, а именно изтърпял е ¼ от наказанието
лишаване от свобода. Изтъкнати са аргументи, че в самата заповед се твърди за
позитивни промени на Р., както и че преместването му в ЗООТ ще му даде
възможност за по-добра връзка със семейството си. Според жалбоподателя
обстоятелството, че изтърпява наказанието при строг режим не е основание за
отказ лишеният от свобода да бъде преместен в затворническо общежитие, тъй като
според ал.3 на чл.64 от ЗИНЗС той може да се произнесе за режима за изтърпяване
на наказанието със Заповедта за преместване. Моли отказът на Началника на
Затвора да бъде преместен в ЗООТ да бъде отменен.
Ответникът – Началник на З. - ***,
чрез процесуалния си представител ** Г. Х., в представен по делото писмен
отговор и в съдебно заседание, поддържа, че оспореният отказ е обоснован и
законосъобразен, постановен след отчитане на поведението на л. св. по време на
изтърпяване на наказанието и обстоятелството, че по отношение на лишения от
свобода е постановен „*“ режим на изтърпяване на наказнието. Намира жалбата за
неоснователна и като такава отправя искане съдът да я остави без уважение.
По делото
са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
пред административния орган административна преписка.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.149,
ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради
което е процесуално допустима.
Препис
от оспорената заповед оспорващият е получил на 22.11.2022 г., видно от
направеното от него отбелязване върху същата. Жалбата е изпратена по пощата 30.11.2022
г. и входирана в съда на 01.12.2022 г. следователно спазен е предвидения в чл.149,
ал.1 от АПК 14-дневен срок, към който препраща разпоредбата на чл.62, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият има правен интерес
от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание,
визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по оспорения отказ е
започнало по молба вх. № М-7323/08.11.2022г. на ** В.Б.Р., в която е отправил
искане до Началника на З.– *** да го премести в Затворнически общежитие от
открит тип (ЗООТ).
Във връзка с отправеното искане е
изготвен Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, в
който е отбелязано, че се регистрират периоди на позитивни промени, последващи
от ********. Отбелязано е, че Р. е наказан на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС
със Заповед № 3104/19.10.2022г. Изготвени са становища от зам. Началник на РНОД
при З. *** и ИСДВР. Оценено е, че риска от
вреди за служителите и останалите ** е нисък, както и рискът от бягство
или отклонение. Сочи се, че към служителите от НОС и администрацията се стреми
да се отнася с необходимото уважение.
Отрицателно мотивирано становище е дадено
на 09.11.2022г. от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“
(СДВР) и на 21.11.2022г. от зам. Началник „Режимно
и надзорно-охранителна дейност“ (РНОД). Изводите
и в двете становища са, че не е налице добро поведение у молителя, което е
втората предпоставка за промяната на типа пенитенциарното заведение, както и
промяна на режима на изтърпяване на наказанието. И в двете становище, а и в
оспорената Заповед се коментира наложено дисциплинарно наказание, което е
пречка за уважаване на молбата. Отрицателно становище, без мотиви е дадено на 21.11.2022 г. и от
началника на З.– *** – л. 13 от делото.
Въз
основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по
административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-3525/21.11.2022г. на Началника на З. – ***, с която е отказано
преместване на жалбоподателя от З. – *** в ЗО от открит тип. Административният орган е възприел за свои мотиви и е възпроизвел
в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.64
от ЗИНЗС ** с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт,
но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в * или в затворническо
общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника
на *или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически
общежития от открит тип, като началникът на * се произнася с мотивирана заповед
след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно
изискването на чл. 43, ал. 4.
Оспорената
заповед е издадена от компетентния съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – началникът на *. Спазени са изискванията по
отношение формата на административния акт, заповедта е мотивирана, като в нея
са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
В
случая административното производство е започнало по подадена от жалбоподателя
молба и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като
са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл.64
от ЗИНЗС предвижда възможност лицата, изтърпяващи наказание „**“, да бъдат
премествани за доизтърпяване на наказанието в ЗО от открит тип, ако по
отношение на тях са изпълнени две условия – показали са добро поведение и са
изтърпели най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца от наложеното
наказание в затвор или в ЗО от закрит тип. Видно от текста на разпоредбата,
несъмнено се касае само за възможност, а не за задължение на органа, на който е
възложено издаването на съответния административен акт, да разпореди
преместване във всички случаи, в които са налице материалноправните предпоставки
по чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест изпълнението на посочените в чл.
64, ал. 1 от ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата,
респективно на предложението за преместване. Преценката кое поведение
представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на
мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен
орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква
само тази преценка да се основава на изрично предвидените становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на
съответното затворническо общежитие, относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния
орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл.
169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт. В случая тези изисквания са спазени.
От
фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят Р. към датата на
подаване на молбата за преместване е изтърпял /фактически и от работа/ общо 2
г., 1 м. и 0 дни от определеното общо най-тежко наказание от 5г. лишаване от
свобода. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед е изпълнена
първата материално-правна предпоставка по
чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС ** е изтърпял повече от една четвърт от наложеното
му наказание.
От
съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия
административен орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на
изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в
изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл.64,
ал. 2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ
на данните относно ** се установява, че Р. е наказан с дисциплинарно наказание,
един месец преди да подаде молбата си за преместване, което е оказало превес
при вземането на решение за отказ от Началника на З. ***. Обективираните в
становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации,
основани на конкретни преки впечатления от личността на ** и професионалната
оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи
характер на информация и относими данни за поведението са обусловили
формираното у Началника на З. – *** вътрешно убеждение за липсата на втората
материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС - лицето да е показало
устойчиво добро поведение, както и че за по-осъзната положителна личностна
промяна е удачно да бъде включен в специализираната програма „Толерантност в *,
толерантност на свобода“, провеждана в*. В тази връзка е отчетено, че все още
има нужда от подобряване на уменията за самоконтрол, избягване на импулсивно и
необмислено поведение, с оглед на извършеното дисциплинарно нарушение.
Съгласно
чл. 439а, ал. 1 от НПК (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.),
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Според ал.2, доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както
и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска определя вероятността
от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за самото лице, за
околните и за обществото.
Безспорно
е, че при изтърпяване на наказанието на В.Б.Р., е наложено дисциплинарно
наказание – писмено предупреждение, при което не може да се отчете като цяло
добро поведение у жалбоподателя, а настъпилите положителни промени в
поведението, следва да станат трайни по отношение на всички оценявани рискове,
което заедно с отговорното изпълнение на договорените задачи в индивидуалния
план на присъдата би следвало да се анализира при следваща преценка на
възможността за преместване от З. – *** в ЗООТ, която по аргумент от
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС би могла да бъде по молба на **,
подадена не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на оспорената в настоящето
производство заповед.
По
изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил
преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на
жалбоподателя, в резултат на които обосновано е приел, че не са налице
условията за преместването му в ЗООТ, като правилността на това решение е извън
обхвата на съдебната проверка.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл.
64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ** В.Б.Р.,***, против Заповед №
Л-3525/21.11.2022г. на Началника на З. – ***, с която му е отказано преместване
от З. – ***в ЗООТ „***“.
Решението е окончателно и не подлежи на
оспорване, на основание чл.
64, ал. 4, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ.
СЪДИЯ: