Присъда по дело №1680/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия *** с ЕГН:
********** от *** за това, че на 27.08.2022 г. в гр. Славяново, обл. Плевен,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, с рег. №
***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,55
промила на хиляда, установено по надлежния ред, с химическа експертиза
№А-170/2022 г. на БНТЛ при ОДМВР – Плевен – престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
наблюдаващия делото прокурор ***
Подсъдимият *** редовно призован, се явява лично и със защитник
адв. *** от АК – гр. Плевен.
След даване ход на делото, съдът пристъпи към проверка самоличността
на явилите се лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно
разпоредбите на чл. 272, ал. 4, чл. 274 от НПК.
На основание чл. 275 от НПК, съдът запита страните имат ли нови
искания по доказателствата и по реда за провеждане на съдебното следствие
при което подсъдимият и неговият защитник заявяваха, че искания по
доказателствата нямат, но молят съдът, производството по делото да
продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, а именно - чл. 371, т. 2 от НПК,
тъй като самият подсъдим признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаел да се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия и на неговия защитник е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
1

следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия ***
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия *** дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани
събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на
2

вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в бързо
производство ЗМ № 533/2022 г. по описа на Първо - РУ–Плевен, които имат
характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации
по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - ,,Лишаване от
свобода“ в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено с изпитателен срок, като на осн. чл. 55, ал. 3 от НК,
да не се налага на подсъдимия *** кумулативно предвиденото наказание
Глоба.
По отношение на лишаването от правоуправление на МПС по чл. 343г.
от НК, счита че същият следва да бъде лишен за срок от 1 година, с оклед
високото количество алкохол в кръвта.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** от АК – гр. Плевен, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна
на подзащитния му *** на всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Счита,
че на подзащитния му следва да бъде наложено минимално наказание.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, моли
съда да не му налага наказание глоба, тъй като същият е с тежко материално
състояние.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, счита че по този начин ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на
чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
3

фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
На 27.08.2022 г. в гр. Славяново, обл. Плевен на ул. „***“ около 11:15
часа, подсъдимият *** управлявал лек автомобил марка „***“, с рег. № ***.
Бил спрян за проверка от свидетелите *** и *** - служители на 01 РУ —
Плевен. Поради поведението на подсъдимия *** свидетелите *** и *** имали
съмнение, че същият управлява превозното средство след употреба на
алкохол.
Свидетелят *** извършил проба за алкохол на подсъдимия *** с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“.
От направената проверка се установило, че подсъдимият *** управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 3,02 на хиляда.
На подсъдимия *** бил издаден талон за предоставяне на кръвна проба
за медицинско изследване в ЦСМП — Плевен. Подсъдимият *** предоставил
такава кръвна проба.
От предоставената кръвна проба и направената експертиза е видно, че
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия *** е 2,55 на хиляда.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия *** подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено относими към фактите, релевантни за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондират и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
За да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
4

НК от обективна страна следва да се установи по категоричен начин, че
подсъдимият е употребила алкохол, след което е предприел управление на
МПС.
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна
на подсъдимия ***, което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на
27.08.2022 г. в гр. Славяново, обл. Плевен, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,55 промила на хиляда,
установено по надлежния ред, с химическа експертиза №А-170/2022 г. на
БНТЛ при ОДМВР – Плевен.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че на 27.08.2022
г. в гр. Славяново, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „***“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно - 2,55 промила на хиляда, установено по
надлежния ред.
От обективна страна подсъдимият ***, след употреба на алкохол е
привел в движение и е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „***“, с рег. № ***, като концентрацията на алкохолно
съдържание в кръвта му, към момента на деянието е била 2,55 промила.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия
по управление на МПС, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и
несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите ***
*** и ***, които съдът кредитира изцяло с доверие, обосноваващи преценката
за тяхната обективност и достоверност.
От показанията на свидетелите *** *** и *** еднозначно се установяват
фактите за осъществено управление на моторно превозното средство – лек
автомобил от подсъдимия ***.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол,
предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му
последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното
настъпване.
Субективно, подсъдимият е имал формирана ясна представа в
съзнанието си, че управлява МПС след консумация на количество алкохол,
със съответната, следваща от нормалните жизнени функции на организма
концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си- което на практика го
прави престъпно неадекватен при управление на МПС .
5

По изложените аргументи, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и е
предадена на съд с обвинителния акт.
Мотивите и подбудите за извършване на деянието са незачитане на
установените правила за движение по пътищата.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента
на обществената опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно
поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил
алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните
последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните
вещества, при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за
водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението –
водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия ***
престъпление са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста
до хиляда лева, както и лишаване от право да управлява МПС.
При определяне наказанието на подсъдимия ***, съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи
значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от
подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното
от него самопризнание, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива-
искреното му съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания,
както в хода на съдебното следствие, така и на досъдебното производство, а
като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане
на правовия ред, неуважение на общоприетите ценности в обществото.
При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия ***
наказание при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4 от
НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно - „Лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от
свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.
На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да
въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма
6

доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият
следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да
бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за
своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на
законите и добрите нрави.
С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то
ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и
най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна
строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към
спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи
разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните
предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Така отложеното
наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува
като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно
поведение.
С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и
специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на
наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на възпиращ
фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и
ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме
възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат
извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от
НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство,
наказание от 9 месеца лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се
даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като
спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и
предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една
страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от
него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга
страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички
допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата
справедливост.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не е наложил на подсъдимия ***
предвиденото кумулативно наказание „Глоба“, което законът предвижда
наред с наказанието лишаване от свобода, с оглед неговото материално
положение .
На осн. чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши
подсъдимия *** от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от
7

датата на фактическото отнемане на СУМПС.
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване
разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на
наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и
в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	120
Дата:	15 септември 2022 г.
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430201680
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 септември 2022 г.

Присъда по дело №1680/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите