РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900581 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.511,
ал.1, т.2 от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ.
И. Г. Д. и А. П. Д., двамата от град ****, чрез адвокат Д. Н. А., съдебен
адрес: ****, твърдят, че на 29.06.2018 г., на път Н-55, км 46, на входа на с.
****, лицето М.К., гражданин на ****, при управление на товарна композиция
с влекач Рено, рег. № **** и прикачено ремарке с рег. № **** (и двете
собствени на ****), нарушава разпоредби на ЗДвП и причинява ПТП, като
вследствие от това настъпва смъртта (на 30.09.2018г.) на П.И.Д., ЕГН
********** - син на ищците.
Твърдят също, че с Решение № 317/03.06.2024 г. по КНОХД 296/2024 г. е
оставено в сила Решение № 10/05.02.2024 г. на ПАС, с което е потвърдена
присъда № 24/18.05.2023 г., постановена по НОХД № 385/2023г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, с която лицето М.К. е признат за виновен за така
настъпилото произшествие.
Ищците излагат твърдения, че смъртта на П. Д., в резултат от
настъпилото ПТП, им е нанесла непреодолима мъка и непоправима загуба. Те
претърпели и продължават да търпят неизмерими болки и страдания от
смъртта на своя син, в разцвета на силите му, във време, в което е създал
младо семейство и се радвал на малко дете, и тепърва се е развивал в
успешната си кариера на музикант. Той израснал в патриархално католическо
семейство от гр. Р. и бил в много близки и постоянни контакти със своите
родители. Споделял с майка си и баща си своите мечти за бъдещия си живот;
1
за тях бил близък човек, на който са разчитали и са се уповавали. Те завинаги
са загубили сина си, на който са разчитали да ги дари с любов, внимание и
подкрепа в старините им.
Описаните по-горе ППС, управлявани от виновния водач били
застраховани в застрахователна компания ****, съответно със:
-застраховка Гражданска отговорност с полица № ТР/040/4750348, ведно
с прилежаща към нея Зелена карта, относно товарния автомобил влекач Рено с
рег. № **** и
-застраховка Гражданска отговорност с полица № ТР/040/4750349, ведно с
прилежаща към нея Зелена карта, досежно прикачено ремарке с рег. № ****.
Застрахователната компания **** не разполага на територията на Р
България с кореспондент - представител за уреждане на претенции, поради
което претенциите на ищците е насочена към НББАЗ.
На осн. чл. 480 и 511 от КЗ НББАЗ било приканено да изплати на
ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и
страдания. Като справедливо и отговарящо на критериите на чл. 52 от ЗЗД
било поискано обезщетение в размер на по 150 000 (сто и осемдесет хиляди)
лева за всеки от двамата ищци, като към тази сума се прибави и законната
лихва, считано от датата на завеждането на настоящата претенция, до
окончателното изплащане.
В законовия срок от НББАЗ постъпил отговор, в който претенцията била
приета като основателна в размер на 120 000 лева за всеки един от ищците, но
се предлагало изплащане на обезщетение в размер на по 24 000 лева, отново за
всеки един от ищците. Като основание за тази редукция било посочено
твърдяно съпричиняване, сторено от пострадалия Д., в размер на 70 %.
Ответникът превел по сметки на ищците по 24 000 лева обезщетение.
Ищците претендират да се постанови решение, с което да се осъди
ответника НББАЗ, да заплати на ищеца А. Д., сума в размер на 36 000.00
/тридесет и шест хиляди/ лева, представляваща дължимо, но неизплатено
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от нея
неимуществени вреди - болка и страдание - вследствие от смъртта на сина й
П. Д., настъпила след ПТП, случило се на 29.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на получаването на претенцията
28.06.2023 г. - до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответника
НББАЗ, да заплати на ищеца И. Д., сума в размер на 36000.00 /тридесет и шест
хиляди/ лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от него неимуществени
вреди - болка и страдание - вследствие от смъртта на сина му П. Д., настъпила
след ПТП, случило се на 29.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на получаването на претенцията 28.06.2023 г. - до
окончателното й изплащане.
Размерът на исковете бил формиран като приетият и от двете страни за
основателен размер на пълно обезщетение (120 000 лева за всеки от ищците) е
редуциран на 50 % (т.е. по 60 000 лева за всеки от ищците), поради наличието
2
на съпричиняване от страна по пострадалия, и от него е извадена сумата 24
000 лева (отново за всеки един от ищците), която сума е платена извънсъдебно
от ответника.
Ответното СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от Адвокатско
дружество „Х., Я.Ц.”, с адрес на управление: ****, не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по цитираните полици, както и извършеното
плащане на сумите, посочени по-горе.
Оспорват изключителната отговорност на водача на товарния
автомобил, механизма на настъпване на произшествието, настъпилите от него
вреди, причинно-следствената връзка между тях и произшествието, както и
размера на неимуществените вреди на ищците. Оспорва и исковете за законна
лихва.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с Решение № 317/03.06.2024 г. по
КНОХД 296/2024 г. е оставено в сила Решение № 10/05.02.2024 г. на ПАС, с
което е потвърдена присъда № 24/18.05.2023 г., постановена по НОХД №
385/2023г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с която лицето М.К.,
гражданин на ****, е признат за виновен за това, че на 29.06.2018 г., на път Н-
55, км 46, на входа на с. ****, при управление на товарна композиция с влекач
Рено, рег. № **** и прикачено ремарке с рег. № **** (и двете собствени на
****), нарушава разпоредби на ЗДвП и причинява ПТП, като вследствие от
това настъпва смъртта (на 30.09.2018г.) на П.И.Д., ЕГН ********** - син на
ищците.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от М.К. и неговата вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с приложеното
досъдебно производство, както и от заключението на изслушваната в
настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 29.06.2018 г., на път Н-55, км 46, на входа на с. ****, водачът П.И.Д. е
управлявал л.а. „Шевролет Епика“ с peг. № ........ по платното за движение на
път 11-55 (гр. Г. - с. П.) в посока от юг на север. По същото време водачът М.С.
е управлявал с около 65km/h товарна композиция от влекач „Рено Премиум“ с
per. № **** с прикачено към него ремарке „Льор“ с per. № **** по западната
пътна лента на платното за движение на същия път, в посока от север на юг -
срещу л.а. „Шевролет Епика”. При преминаване през ляв завой на пътя
водачът на л.а. „Шевролет Епика” е загубил контрол над автомобила и със
загуба на странична устойчивост е навлязъл с ротация, обратна на
3
часовниковата стрелка, гледано отгоре, в лявата насрещна за него пътна лента.
В този момент скоростта на автомобила е била около 87,11 km/h, а критичната
скорост, с която л.а. „Шевролет Епика” е било технически възможно да
преодолее завоя в конкретната пътноклиматична без да напусне дясната пътна
лента, е била около 103 km/h. Водачът на т.а. „Рено Премиум“ е реагирал и
екстрено е задействал спирачната система, но в резултат на скорости и
пресичане на траектории с конфликтна точка е настъпил удар. Ударът е
настъпил в дясната страна на л.а. „Шевролет Епика” и в предната част на т.а.
„Рено Премиум“. След удара автомобилите са се установили на местата и в
положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
От техническа гледна точка причина за настъпване на изследваното
ПТП е, че водачът на л.а. „Шевролет Епика” - П.И.Д., е навлязъл в лявата
насрещна за него (западна) пътна лента на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно - когато там насрещно се е
движел т.а. „Рено Премиум“.
В анализираната пътна ситуация, от момента в който водачът на товарната
композиция е започнал да реагира, за да промени скоростта от 65km/h, ако
скоростта й е била 40km/h, водачът й е имал техническа възможност да спре
без да настъпи удар, т.е. да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Следователно в случая причина за ПТП се явява и технически
несъобразената скорост, избрА. от водача на товарната композиция с
нормативно определената.
Произшествието е настъпило при движение през деня, при добра видимост
на дневна светлина и валеж от дъжд. Платното за движение в мястото на
произшествието е имало настилка от гладък дребнозърнест асфалт, която по
време на произшествието е била мокра. То се състои от две пътни ленти,
разделени помежду с единична непрекъсната линия - Ml.
Скоростта на движение на т.а. автовоз „Рено Премиум“ в момента на удара е
била около 48,98 km/h, а скоростта на движение на л.а. „Шевролет Епика“ в
момента на удара е била около 71,33 km/h.
При навлизане в насрещна пътна лента скоростта на движение на л.а.
„Шевролет Епика“ е била около 87,11 km/h, а критичната скорост, с която л.а.
„Шевролет Епика” е било технически възможно да преодолее завоя в
конкретната пътноклиматична обстановка без да напусне дясната пътна лента,
е била около 103 km/h. Скорост на товарната композиция преди намаляване на
скоростта е била 65km/h, а при реакция на водача за екстремно спиране е била
около 50,51 km/h.
В резултат на произшествието водачът П.И.Д. и Н.Ц. Н. - пътник на
предна дясна седалка в л.а. „Шевролет Епика“ са починали. Съгласно
неоспорената експертиза, налице е пряка причинно - следствена връзка между
процесното ПТП, станало на 29.06.2018 г. и получените при него травматични
увреждания от страна на П.И.Д. и настъпилата в последствие смърт от
усложненията на травмите.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2024 г. е изслушан
4
свидетел на ищците Г.И.Д.., син на ищците и брат на починалия П. Д.. Същият
заявява, че двамата с брат му и родителите им живеели заедно. Той описва
съвместния им живот като щастлив и сплотен. Родителите и синовете им
взаимно си помагали, уважавали се.
Произшествието коренно променило живота на семейството.
Първоначално брат му изпаднал в кома, а впоследствие, три месеца по-късно,
починал. Това, според свидетеля, съсипало психически майка му и баща му.
Майка му била непрекъснато на обезспокоителни, затворила се в себе си
и не контактувала с никого след смъртта на сина й. Свидетелят заявява, че
много пъти опитвал безрезултатно да помогне на родителите си да преодолеят
шока от смъртта на сина им. Заявява, че и към настоящият момент шокът не е
отминал, а душевната болка, която изпитвали те, била неописуема.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП и смъртта на П. Д..
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 511, ал. 2 от КЗ, в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието
на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните
правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинно-следствена връзка и
вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя, респ. на Бюрото е функционално обусловена от отговорността
на застрахования деликвент и има вторичен характер – ответникът дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
При това положение, съдът намира, че е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на
вредите.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
товарен автомобил „Рено Премиум“, е била застрахована. в застрахователна
компания ****, съответно със:
- застраховка Гражданска отговорност с полица № ТР/040/4750348,
ведно с прилежаща към нея Зелена карта, относно товарния автомобил влекач
5
Рено с рег. № **** и
- застраховка Гражданска отговорност с полица № ТР/040/4750349,
ведно с прилежаща към нея Зелена карта, досежно прикачено ремарке с рег. №
****.
Застрахователна компания **** не разполага на територията на Р
България с кореспондент - представител за уреждане на претенции, поради
което претенциите на ищците е насочена към НББАЗ.
Така, безспорно се налага извод, че към датата на процесното ПТП
посочената товарна композиция е с регистрация в Турция и обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, че
процесното ПТП е реализирано на територията на България, че турската
застрахователна компания няма кореспондент на територията на Република
България, което изцяло легитимира НББАЗ като ответник.
Предвид изложените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът
намира исковете за основателни.
Съдът намира за безспорен между страните и факта на съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалия. Намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
В конкретния случай, от изслушваната КСМАТЕ безспорно се
установява, а това се признава и от ищците, че водачът И. Д. е загубил контрол
над автомобила в момент на движение, с което е навлезнал в насрещната лента
за движение. Именно загубата на контрол на управлявания от него автомобил,
е онази конкретна причина, довела в еднаква степен до настъпване на
произшествието, наред с несъобразената с пътните и климатични условия
скорост от страна на водача на товарния автомобил. Ето защо, съдът приема,
че процентът на съпричиняване на настъпилия резултат, вследствие на
посоченото поведение на водача Д., е 50%.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
6
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищците психически травми, както и интензитета на
причинените им душевни болки и страдания и тяхната продължителност.
Изслушаните в тази насока свидетелски показания, макар и от другия син на
ищците, съдът кредитира изцяло. Намира също за напълно житейски оправдан
и нормален факта, че именно другия им син има преки и достоверни лични
възприятия за преживяното от тях. Свидетелят реално не разграничава по
степен, вид или интензитет душевните травми на двамата си родители,
вследствие на смъртта на неговия брат. И това също е житейски нормално
предвид описаната от него нормална обстановка, в която е живяло
семейството преди трагедията. След нея всеки от родителите се затворил в
себе си, като и до днес избягвали контакти с чужди хора, били напълно
изолирани. Като отчита посочената изключително силна степен на душевна
травма за всеки от ищците, както и тяхната продължителност, наред с
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
трагедията, съдът намира за напълно справедлив размер на обезщетение от по
120 000 лева за всеки от тях.
Тук следва да се отчете и факта, че ответникът е признал този размер за
основателен като обаче е претендирал размер на съпричиняване от 70%, който
съдът по изложените по-горе доводи, не споделя. Съдът отчита е безспорния
между страните акт, че на ищците са изплатени извънсъдебно по 24 000 лв. за
всеки от тях. Като взе предвид изложеното, съдът намира предявените искове
от по 36 000 лв. за всеки от ищците за изцяло основателни и доказани.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покА. и дължи лихва от деня на увреждането /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.
Разпоредбите на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл.
512, ал. 1 от КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се
прилага чл. 496 от КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда, че
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица /чл. 496, ал. 4
7
от КЗ/. В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на
28.06.2023 г. като от НББАЗ няма данни да е поискано представянето на
допълнителни доказателства, установяващи основанието и размера на
претенциите, а е предложено обезщетение, което не удовлетворява ищците
предвид твърдяния по-висок размер съпричиняване. Съдът, като съобрази
изложеното и взе предвид направеното искане в исковата молба, намира, че
определените с решението обезщетения за неимуществени вреди са дължими,
ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 г. до окончателното им
изплащане, за който период е и претенцията на ищците.
Предвид изхода на спора и доколкото ищците са освободени на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на държавни такси, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ПОС сумата от 2 880 лв.,
представляваща дължимата по делото държавна такса, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, както и разноски, направени за сметка на бюджета на съдебната
власт в размер на 800 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищците адвокат Г. С. от ПАК с адрес: ****, осъществил безплатна правна
помощ и процесуално представителство на ищците – сумата от 6 410 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото и извършените действия от
пълномощника във връзка с осъществената защита, на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за адвокатурата.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от Адвокатско
дружество „Х., Я.Ц.”, с адрес на управление: ****, да заплати на И. Г. Д. ЕГН
********** и А. П. Д. ЕГН **********, двамата от град ****, чрез адвокат Г.
С. от ПАК с адрес: ****, по 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лева за всеки от
тях, обезщетение за неимуществени вреди, причинени душевни болки и
страдания от смъртта на сина им П.И.Д. ЕГН **********, починал на
30.09.2018 г., вследствие на травми, несъвместими с живота, в резултат от
ПТП на 29.06.2018 г., на път Н-55, км 46, на входа на с. ****, по вина на М.К.,
гражданин на ****, при управление на товарна композиция с влекач Рено, рег.
№ **** и прикачено ремарке с рег. № **** (и двете собствени на ****), ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от Адвокатско
дружество „Х., Я.Ц.”, с адрес на управление: ****, да заплати на адвокат Г. С.
от ПАК с адрес: ****, осъществил безплатна правна помощ и процесуално
8
представителство на ищците И. Г. Д. ЕГН ********** и А. П. Д. ЕГН
**********, сумата от 6 410 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от Адвокатско
дружество „Х., Я.Ц.”, с адрес на управление: ****, да заплати по сметка на
Окръжен съд Пловдив сумата от 2 880 лв., представляваща дължимата по
делото държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и разноски,
направени за сметка на бюджета на съдебната власт в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9