№ 1846
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100510766 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Д. срещу решението по гр.д. №
1336/2021 г. на СРС, III ГО, 149 състав, с която се обжалва частично режимът
на лични отношения на бащата З. Ф. Д. с детето З. З. Д. и вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията
за това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да
се постанови друго, с което се определи режимът, посочен в жалбата, и се
обяви, че вината за брачното разстройство е на въззиваемата страна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. Ф. Д. оспорва изложеното в жалбата и моли
същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
С определение от откритото съдебно заседание, проведено на
23.03.2023 г., въззивният съд е одобрил постигнатата между страните
1
спогодба относно обжалваната част от режима на лични отношения на бащата
З. Ф. Д. с детето З. З. Д., поради което е обезсилил първоинстанционното
решение в частта, в която страните са се спогодили.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част относно брачната вина.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 1336/2021 г. СРС, III ГО, 149 състав, е
прекратил с развод гражданския брак между З. Ф. Д. и Д. П. Д., като дълбоко
и непоправимо разстроен, по обща вина, произнесъл се е по въпросите по чл.
59, ал. 2 СК, касаещи детето З. З. Д., и е осъдил страните да заплатят на СРС
всяка от тях по 25 лева, представляващи държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, а З. Ф. Д. е осъдил да заплати и държавна такса
върху издръжката на детето З. в размер на 432 лева.
Решението в частта за вината за брачното разстройство е неправилно.
По делото е безспорно, че въззиваемият е напуснал въззивницата през есента
на 2020 г., като по този начин е нарушил изискването на чл. 15 от СК за
съвместно съпружеско съжителство и е поставил началото на фактическата
раздяла на страните. Същевременно, няма годни доказателства, от които да се
направи извод, че напускането на семейното жилище от мъжа е причинено от
виновно поведение на жената – свидетелят Д. Д. (разпитан от
първоинстанционния съд, брат на въззиваемия) не е присъствал на спорове
между страните, показанията му не установяват, че през време на брака
въззивницата не е желаела да общува със семейството на свидетеля (самият
свидетел и съпругата му в седмицата преди сключването на брака между
страните са престанали да поддържат контакти с въззивницата, като три-
четири дни преди брака въззиваемият, не и въззивницата, е заявил, че
свидетелят и съпругата му не са добре дошли на сватбата), а неосигуряването
на достатъчно средства и храна за семейството ще ангажира отговорността на
съпругата само когато тя е имала съответните доходи и възможности (арг. от
чл. 17 СК), което също не е доказано, вкл. и с показанията на посочения
свидетел. Видно от показанията на свидетелката А.З.-А. (също разпитана в
2
първата инстанция), когато съпругът се изнесъл от семейното жилище,
съпругата била потресена.
При това положение съдът приема, че напускането на семейното
жилище от мъжа представлява негово виновно поведение, и при липсата на
доказателства за виновно поведение на жената вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е само на въззиваемия. Ето защо,
обжалваното решение в частта за вината следва да се отмени, като се обяви,
че вина за разстройството на брака има мъжът.
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
решението на първоинстанционния съд трябва да се отмени и в частта за
държавната такса при решаване на делото по иска за развод, като тази такса в
размер на 50 лв. се възложи на въззиваемия, който се осъжда да я заплати по
сметка на СГС, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК.
Предвид вината за брачното разстройство, въззиваемият няма право на
разноски, но се осъжда да заплати на въззивницата сторените от нея разходи
по производството – 200 лева за първата инстанция (заплатен депозит за
възнаграждението на вещото лице по допуснатата експертиза) и 25 лева за
въззивната инстанция (заплатена държавна такса за въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение в частта за вината). Други разноски на
въззивницата не се следват, вкл. защото вносната бележка на л. 23 от делото
на СРС е нечетлива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 1336/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 149 състав, в частта относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и в частта, в която З. Ф. Д. и Д. П. Д. са
осъдени да заплатят по сметка на СРС всеки от тях по 25 лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака има мъжът.
ОСЪЖДА З. Ф. Д. да заплати по сметка на СГС държавна такса при
3
решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА З. Ф. Д. да заплати на Д. П. Д. сумата от 225 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4