№ 123
гр. Ловеч, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20254300600279 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 24/19.09.2024 г., постановена по НЧХД № 125/2024 г.
Районен съд - Ловеч е признал подсъдимия Х. П. И., с ЕГН ********** за
виновен в това, че на 25.09.2023 г. при условията на продължавано
престъпление с писмени жалби до Началника на РСПБЗН - Ловеч и РУ на
МВР - Угърчин разгласил позорни обстоятелства за С. Ц. В., че го е нападнал с
обиди и му приписал престъпление по чл.144 ал.3 т.1 от НК - закана за
убийство - престъпление по чл.147 ал.1 пр.1 и 2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер
на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на
бюджета на съдебната власт.
Осъдил е подсъдимия Х. П. И. да заплати на С. Ц. В. сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, като искът до
предявения му размер от 9 000 /девет хиляди/ лева е отхвърлил като
недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Х. И. да заплати
на С. Ц. В. 1 212 /хиляда двеста и дванадесет/ лева разноски по делото и на
ЛРС сумата от 80 /осемдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Срещу горецитирания съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. Н.
1
Б. от САК - повереник на частния тъжител С. В., който моли настоящата
инстанция да я измени. Счита, че постановената присъда е незаконосъобразна,
необоснована и явно несправедлива.
Твърди, че макар и правилно да е приложен материалния закон, да не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така
постановената присъда не може да изиграе своята превъзпитателна роля и да
репарира нанесените вреди от подсъдимия Х. П. И..
Излага, че за извършеното от И. престъпление по чл.147 ал.1, пр.1 и 2,
вр. с чл. 26 ал.1 от НК, съдът е наложил на основание чл.78а от НК наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева. Счита, че минималното наказание, което ЛРС е
наложил на подсъдимия не съответства на обществената опасност на
деянието, което И. е извършил. Твърди, че съдът не е взел предвид, че е на
лице продължавано престъпление, че с две деяния насочени срещу доверителя
му извършени последователно, с явна упоритост и целенасоченост в
желанието си да срине доброто име и чест на В., да манипулира ръководството
на РДПБЗН да предприеме крути мерки срещу един професионалист отдал
живота си в служба на хората.
Счита, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин се е
установило с разпита на свидетелите Л. Т. и Л. Я. -полицейски служители, че
подсъдимият И. е изключително конфликтна личност, довел до чести
инциденти с хората от с. М и намесата на полицията. Твърди, че опасното
престъпно поведение на И. е предпоставка за извършването на други
престъпления и наложеното от съда наказание не може да изиграе възпираща
роля. Факта, че в присъствието на двамата полицейски служители И. е
нарекъл доверителя му „*****“ с цел да го предизвика, е абсолютно
основание да се приеме, че на подсъдимия въобще „не му дреме“, че срещу
него се води наказателно дело. Твърди, че вместо да се извини и да покаже
самокритичност и разбиране за грешката си, той е неглижирал съда, а съдът е
неглижирал извършеното от него.
Изтъква, че не са доволни от присъдата и в гражданската и част. Твърди,
че присъденото обезщетение от 2 000 лева за неимуществени вреди за тях е
мимикрия на справедливост. Срама и позора че В. е обект на дисциплинарна
проверка, че е заплашил човек с убийство, че семейството му е страдало и
живяло в стрес от опасността да бъде наказан или уволнен, че колегите му и
хората от с. М са го гледали „на криво“ при проверките на полицията и
прокуратурата, докато се убедят кой е виновния не могат да бъдат репарирани
с едни 2 000 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.2, т.1 моли настоящата
инстанция да измени постановената присъда, като увеличи наложеното
наказание на подсъдимия И. „глоба“ до максималния размер, като въззивната
инстанция приеме, че гражданския иск е доказан по основание и присъди
пълния му претендиран от тях размер.
Срещу горецитираната присъда е депозирана въззивна жалба от
подсъдимия Х. П. И., чрез защитника му адв. В. А. П. от АК – Плевен. Счита,
2
че присъдата на РС - Ловеч е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е
необоснована и е постановена при нарушаване на материално правните норми
и са нарушени процесуалните правила, тъй като съдът е тълкувал превратно
част от доказателствения материал.
Освен това счита, че посочената сума от 1 212 лева в частта за
разноските е неправилно определена, като сочената сума не става ясно как е
формирана, за какво се отнася? Ако касае адвокатско възнаграждение, то
съгласно TP № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК: „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка“. Твърди, че последното не е сторено, тъй като по
настоящо дело не е представен валиден ДПП. Твърди, че представеният ДДП
по делото не е попълнен и не е подписан от страните по договора, не се сочи
нито сумата която е заплатена, нито начина по който е получена в това число
липсва доказателство за реално преведена и/или получена сума. Дори искане
за присъждане на разноски по времена съдебните прения в ОСЗ на 19.09.2024
г. от представляващия тъжителя не е направено.
Излага, че допълнителни съображения в подкрепа на жалбата ще подаде
по реда на чл.320, ал.4 от НПК, след запознаване с мотивите към присъдата,
които към момента не са изготвени.
Предвид изложеното, моли настоящата инстанция да отмени изцяло
обжалваната присъда и да го оправдае за престъпление по чл.147, aл.1, пр. 1 и
2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, в това число да отхвърли частично уважения
граждански иск и да отхвърли така присъдените разноски по смисъла на
чл.189, ал.3 от НПК. Моли за присъждане на направените разноски по
настоящото производство, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба на подсъдимия Х. И. е депозирано становище
от адв. Н. Б. - повереник на тъжителя С. В., който моли настоящата инстанция
да приеме жалбата на подсъдимия И. за неоснователна. Счита, че на лице са
процесуални пречки за нейното разглеждане, с оглед на обстоятелството, че
след постановяването на присъдата не са изготвени мотиви към нея, а
напускането на съдията постановил акта, изготвянето на такива не е
възможно.
Предвид изложеното моли съда да изпрати НЧХД № 125/2024г. на PC -
Ловеч на ЛОС за произнасяне.
В съдебно заседание въззивникът С. Ц. В., редовно призован, се явява
лично и с повереника си. Заявява, че поддържа казаното от адвоката си.
Повереникът адв. Б. заявява, че в предходни съдебни заседания и с
писмено становище е изложил становище по образуваното въззивно
производство за проверка на първоинстанционната присъда.Сочи, че няма
никакви основания да ревизира своята процесуална позиция. Твърди, че
нормата на чл.348, ал.3, т.2 от НПК е императивна, поради това моли
3
настоящия състав да отмени присъдата на РС-Ловеч и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание въззивникът Х. П. И., редовно призован, не се
явява, като се представлява от защитника си - адв. В. П.. Последната с оглед
обстоятелството, че има постановена присъда без мотиви към нея и с оглед
императивната разпоредба на НПК, счита, че настоящото производство следва
да бъде прекратено, присъда да бъде отменена и делото върнато за
разглеждане на РС-Ловеч от друг състав на съда.
Настоящият състав, като съобрази постъпилите жалби, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка на присъдата, намира за установено следното:
Районен съд – Ловеч е допуснал отстранимо, съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2
НПК, изразяващо се в липса на мотиви, което е самостоятелно основание за
отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
След подписване на присъдата от съдията – докладчик по делото и
обявяването й на 19.09.2024 г., в законовия 15-дневен срок частният тъжител
С. Ц. В. чрез повереника си адв. Н. Б. е подал въззивна жалба, в която е
изложил своите доводи. Същото е сторил и подсъдимият Х. П. И., който чрез
защитника си адв. В. П. е подал въззивна жалба, в която е изложил своите
аргументи срещу горецитираната присъда.
Мотиви към постановената присъда не са изготвени и делото, заедно с
жалбите е изпратено Окръжен съд - Ловеч за образуване на въззивно
производство.
В диспозитива на присъдата, контролираният съд е дал отговори на
посочените в чл.305, ал.4 от НПК въпроси, като е изложил своето решение, с
оглед разпоредбата на чл.301 от НПК - има ли извършено деяние, извършено
ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и
каква е неговата правна квалификация, подлежи ли подсъдимия на наказание,
какво наказание да му се определи, пред кой съд и в какъв срок могат да
обжалват и протестират присъдата. Първоинстанционното производство не е
приключило с обявяване на присъдата, тъй като не е осъществен следващия
етап - изготвяне на мотивите. В съответствие с чл.305, ал.3 от НПК в мотивите
съдът следва да посочи установените обстоятелства, доказателствените
материали, на които те се основават и да изложи съображенията си за взетото
от него решение. Отсъствието на втория етап от постановяване на присъдата
изготвянето на мотиви към нея, съставлява порок, който не може да бъде
поправен по друг начин, освен чрез отмяна на постановената присъда от ОС -
Ловеч и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при
първоинстанционния съд.
В конкретния случай, неизготвянето на мотивите се дължи на пропуск от
страна на съда, тъй като от 19.09.2024 г. до 01.04.2025 г. /освобождаването на
съдия Галя Маринова/ съдията - докладчик не е изготвил мотиви, каквото
4
задължение е имал съгласно чл.34 и чл.305, ал.3 от НПК. Липсата на мотиви
към обжалваната присъда е пречка въззивната инстанция да осъществи
проверка на наведените от страните аргументи, тъй като не може да се
установи начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение по
фактите и по правото. Налице е допуснато отсранимо съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК - липса на
мотиви.
Въззивната инстанция приема, че следва да се отмени присъда №
24/19.09.2024 г., постановена по НЧХД № 125/2024 г. от РС - Ловеч и делото
следва да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на съдебното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл.
335, ал. 2 НПК, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 24/19.09.2024 г., постановена по НЧХД №
125/2024 г. от РС - Ловеч.
ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за ново разглеждане от друг състав на съда
от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5