№ 4039
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110131120 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Х. Д. М. /наследник на Д. М. М./ обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане Х. Д. М. да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: 3869.87 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № ***********, ведно със законна лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
550.27 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г., сумата от 27.23 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 6.72 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
03.05.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендират се и суми за дялово разпределение. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва допустимостта на иска като насочен срещу ненадлежна
страна. Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице
облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител.
Сочи, че отчитането е некоректно и начислените суми са завишени, като не
отговарят на действително доставеното количество топлинна енергия.
Оспорва извършването на дялово разпределение, исковете за мораторни
лихви, както и приложените от страна на ищеца документи. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 384 от 08.11.2001 г., сключен между
Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно
който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 198 от 01.07.1997 г., том LXXXI, дело № 15891/1997 г. се установява, че
Е.С.К. -Д. дарява на Д. М. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно
2
апартамент № 19, находящ се в /административен адрес/. В нотариалния акт е
посочено, че дарителката Елисавета Седевчева Крумова – Денчева си
запазвала правото на ползване върху целия недвижим имот. Представена е
декларация за отказ от вещно право на ползване с нотариално удостоверяване
на подписа от 14.03.2016 г., вписана в Служба по вписванията, съгласно който
Елисавета Седевчева Крумова – Денчева се отказва от правото си на ползване
върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 19, находящ се в
/административен адрес/. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай
от представените по делото доказателства се установява, че Д. М. М. е имал
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Още повече, че по
делото са представени и молба- декларация, в което Д. М. М. е положил
подпис като потребител, както и споразумение сключено между Д. М. М. и
ищеца на 02.11.2022 г. за задължения за процесния имот за топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като така декларираното
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК
с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.
От представеното удостоверение за наследници с № ******** от 16.08.2023 г.
издадено от Столична община се установява, че Д. М. М. е починал на
31.01.2023 г., като е оставил за наследници по закон: Х. Д. М. – син. В случая
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Х. Д. М. за процесния
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., доколкото се явява
единствен наследник на Д. М. М., а в наследството се включват и
задълженията на наследодателя. От изложеното е видно, ответникът следва да
отговарят за задължения към ищеца свързани с процесния имот по силата на
наследственото правоприемство.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че поради програмна
грешка през процесния период били приспадани по-голямо количество
технологични разходи в абонатната станция, като същите били завишени,
поради което била разпределяна по-малко количество топлинна енергия на
всички абонати. В процесния имот е имало 3 броя радиатора с монтирани
ИРРО и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтиране на
уред, поради което за нея имало изчислена служебно ТЕ на база инсталирана
мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната
инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 151 куб. м. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В
имота имало монтиран един водомер за топла вода, като през процесния
период общото изразходвано количество топла вода било 116 куб. м.. Вещото
лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР /Фирма / били в
съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза
на 2152.63 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била
спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е
преминал през метрологична проверка през две годишен период и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че била допусната
очевидна фактическа грешка в т. 3 от заключението на стр. 4 , където била
посочена, че фирмата за дялово разпределение била „Техем Сървисис“ЕООД,
вместо правилната Фирма. Също така вещото лице уточнява, че допуснатата
програмна грешката се отнасяла за целия период, като след като били
завишени техническите разходи в абонатната станция, в резултат на което
било намалено количеството топлинна енергия за разпределение в сградата,
поради което тази грешка ощетява Фирма.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът няма извършени
3
плащания, както и в частта, в която е посочено, че на претенция за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021г. възлиза на 27.23 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на наследодателя на
ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране
заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания
към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са
отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не
се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо
съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин
потребената от наследодателя на топлоенергия в определеното количество.
Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата
главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот
възлиза на сумата от 2152.63 лв. Следва да се посочи, че действително
вещото лице е посочило, че при изчисляването на сумата била допусната
програмна грешката, която се отнасяла за целия период, но съгласно
разясненията на вещото лице, както в заключението така и в открито съдебно
заседание, тази грешка била довела до завишаване на техническите разходи в
абонатната станция, в резултат на което било намалено количеството
топлинна енергия за разпределение в сградата, поради което тази грешка
ощетява единствено Фирма, но не и потребителите. С оглед на
гореизложеното Х. Д. М. следва да отговаря сумата от 2152.63 лв., в които
размери така предявените искове следва да бъдат уважени, а до пълния
претендиран размер от 3869.87 лв. искът следва да се отхвърли.
Неоснователен е и доводът за липса на действащ договор между ЕС и
третото лице- помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през
2001 г. договор. Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според
приложимата до м.09.2006 г. норма на чл. 147, ал. 4 (отм.) ЗЕ потребителите в
сграда- етажна собственост са били длъжни да сключат нов договор за
извършване на дяловото разпределение. При това положение, тъй като никой
не може да черпи права от неизпълнение на предвидени в закона задължения,
и предвид обстоятелството, че през исковия период задълженията по
4
предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“ са били изпълнявани, не
може да бъде обоснован в случая извод за освобождаване на ответника от
договорното задължение да заплатят цената на доставената в имота и
потребена от тях топлинна енергия, чиято стойност според приетата по
делото по съдебно- техническата, е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 269.29 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 550.27 лв. искът
да бъдат отхвърлен.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, а
и от представената съдебно-техничека експертиза се установява, че именно
това дружество е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
5
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетите две заключения се установи, че услугата дялово
разпределение действително е била извършена и доколкото съгласно по
съдебно-счетоводна експертиза стойността на услугата за дялово
разпределение е 27.23 лв., то претенцията се явява основателна. Действително
след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане
на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправени и получена покана от ответника за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което претенцията за лихва в общ размер на 6.72 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът е предявен на 07.06.2023 г. и при прилагане на изложения
6
по-горе принцип няма задължения за главница, които да са погасени по
давност, като няма и погасени по давност задължения за мораторна лихва.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. на стойност 2.27
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 24.96 лв., за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 178.16 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, 600 лв. депозити за вещи лица и 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 485.16 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата от 360.51
лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Д. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, по предявените искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2152.63 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от
07.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 269.29 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
03.05.2023 г., както и сумата от 24.96 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 2152.63 лв., до пълния претендиран размер от 3869.87 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.06.2023 г., до окончателното изплащане, иска за лихва за
забава начислена върху главницата за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 269.29 лв., до пълния претендиран размер от 550.27 лв.,
иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 24.96 лв., до
пълния претендиран размер от 27.23 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2023 г.,
до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г., както и иска за сумата от 6.72 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОСЪЖДА Х. Д. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
7
сумата от 485.16 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Х. Д. М., ЕГН **********,
с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
360.51 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8