РЕШЕНИЕ
№ 1015
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Светлана Ив. Изева
Радостина Анг. Стефанова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.109 от
ЗС.
Образувано е по въззивна жалба на Б. В. Н., ЕГН – **********, гр.
П., ***, против Решение № 261048/02.04.2021г., постановено по гр.д.№
4196/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е осъден по
предявения от Т. И. В., ЕГН- ********** и Н. Т. П., ЕГН- **********, адрес
гр. П., ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен
обем правото си на собственост по отношение ПИ с идентификатор №
56784.237.57, находящ се в гр. Пловдив, местността „***“, с площ от 527
кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 56784.237.57.1, като възстанови водоподаването към
имота на ищците; както и е осъден да им сумата от 650 лв. – съдебно
деловодни разноски в производството. Моли да бъде отменено вместо това да
се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемите страни Т. И. В., ЕГН- ********** и Н. Т. П., ЕГН-
1
**********, чрез адв. С.В., депозира писмен отговор, с който оспорват
подадената въззивна жалба.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Т. И. В. и Н. Т. П. е заведена
искова молба, ведно с писмено уточнение към нея неразделна част /на л.40/
против Б. В. Н., с която са посочили, че са собственици на ПИ с ИД №
56784.237.57, находящ се в гр. Пловдив, местността „***“, с площ от 527
кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
ИД № 56784.237.57.1 на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *** г. и разрешение за строеж № 59/
27.07.2011 г., а ответникът е собственик на съседния ПИ с ИД №
56784.237.43 с площ от 1216 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с ИД № 56784.237.43.1 на основание договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том *** г. и констативен
нотариален акт № *** г.
Ищците са изтъкнали, че като съседни, имотите на страните били
присъединени към водоснабдителната и канализационната мрежа и
съоръжения заедно, чрез изграждането на ново – общо водопроводно
отклонение от уличния водопровод, преминаващо и захранващо с вода и
двата парцела.
За целта по общо съгласие бил одобрен Технически
инвестиционен проект за „Сградно водопроводно отклонение“ с възложители
– страните по спора, като било издадено разрешение за строеж № 78/
05.10.2011 г. за изграждане на сградно водопроводно отклонение от главния
архитект на Община Пловдив, район Западен.
Ищците са посочили, че ответникът е предоставил изискуемото
съгласие, обективирано в нотариално заверена декларация рег. № 4892/
31.08.2011 г., като е предоставил безвъзмездно и безсрочно пълно право на
преминаване, проектиране и строеж на водопровод и водомерна шахта,
преминаващ през ПИ с идентификатор № 56784.237.43 и във вр. с чл.193 и
чл.194 ЗУТ на ищците.
2
След приключване на процедурата ищците сключили окончателен
договор № *** г. с „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив, с който присъединили имота
си към водоснабдителната и канализационна мрежа и била разкрита
индивидуална партида с водомер № ***, с титуляр ищецът Н. Т. П..
На 30.07.2019 г. ответникът изпратил на ищците уведомление, с
което заявил, че прави отказ от нотариално заверената декларация от
31.08.2011 г., като им предоставил 14-дневен срок за отстраняване на
нередовностите и предупреждение, че след изтичане на срока ще счита, че
нямат интерес да продължат да се водоснабдяват от изградения общ
водопровод и ще последва спиране на водоподаването към имота.
Ищците твърдят, че в края на месец август 2019 г. ответникът
прекъснал водоподаването към имота им, поради което на 13.09.2019 г.
депозирали жалба в Районна прокуратура - Пловдив срещу ответника с
искане за образуване на наказателно производство за извършени самоволни
действия по реда на чл.323, ал.1 НК, за което била образувана пр.пр. №
07778/ 2019 г. Към момента на подаване на исковата молба ответникът не
прекратил неоснователните си действия по прекъсване на водоподаването
към имота на ищците, с което им пречил да ползват имота си по
предназначение.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника
Б. В. Н., със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
твърдените от ищците права на собственост, както и че притежаваният от
него имот е съседен на този на ищците.
Твърди, че никога не е давал съгласието си за изграждане и
проектиране на сградно водопроводно отклонение на ищците, като с
декларацията от 31.08.2011 г. се е съгласил за „водопровод и водомерна
шахта“.
Посочената декларация била нищожна, поради неспазване на
предвидената в чл.193 и чл.194 ЗУТ форма, която предвиждала, че правото на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти се учредявало с писмен договор между
собствениците на ПИ с нотариална заверка на подписите. Поддържа, че
процедурата по сключване на окончателен договор с „В и К“ преминала при
закононарушения, които подробно описва в писмения отговор. Излага
3
твърдения, че прекъсването на водоснабдяването от 13.09.2019 г. е прекратено
на 15.11.2019 г., след което шахтата е зазимена с 12 чувала парцали.
Сочи, че на 08.05.2020 г. отново прекъснал водоснабдяването,
след като установил, че ищците изграждат незаконно помпено съоръжение и
свързали същото към питейната вода.
На 16.05.2020 г. била извършена проверка на място от комисия на
„ВиК“, а на 03.06.2020 г. ответникът депозирал жалба във „ВиК“.
Възразява, че разрешителното за проектиране на В и К отклонения
№ 720 от 02.06.2011 г. е нищожно, тъй като е издадено при липса на
изискуемата от закона реквизити; разрешението било издадено три месеца
преди да даде съгласие и да подпише декларация.
Прави възражение за нищожност на разрешение за строеж № 78/
05.10.2011 г. за сградно водопроводно отклонение, поради липса на съгласие
от страна на ответника.
В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели
на ищците – В. Д. /без родство/ и И. С. /сестра на ищеца Н.П./, както и един
свидетел на ответника Н. Н. /съпруга на Б.Н./.
Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни
съображения, че за да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС,
следва да се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки -юридически факти, както следва: 1/. да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
2/. действие или бездействие -поддържане на неправомерно състояние, на
ответника, за което няма основание и 3/. причинна връзка между първите две.
Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки.
Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването
на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
ползването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. В
някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с
4
него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по
делото е доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на
ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в
имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия
поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищците - в
този смисъл Решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС/.
Районният съд мотивира, че няма спор по делоот, а и това се е
установило от приложените писмени доказателства, че ищците са
собственици на ПИ с ИД № 56784.237.57, находящ се в гр. Пловдив, кв. ***,
ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
102 кв.м. Установило се е също, че ответникът е собственик на съседния на
ищците ПИ с идентификатор № 56784.237.43, ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 273,57 кв.м.
Страните не спорят също така, че при построяването на сградите,
е изградено общо сградно водопроводно отклонение за водоснабдяване на
двата парцела, като водомерната шахта за имота на ищците се намира в
парцела на ответника. За целта ответникът е подписал Декларация с
нотариална заверка на подписа на 31.08.2011 г. /на л.14/, с която е
предоставил безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване,
проектиране и строеж на водопровод и водомерна шахта, преминаващ през
неговия имот, на ищците.
Няма спор, а и ответникът признава този факт, че
водоподаването към имота на ищците е прекъснато от ответната страна
първоначално през месец октомври 2019 г. , след което е възстановено, както
и впоследствие отново на 08.05.2020 г. , като до момента на приключване на
устните състезания по делото не е възстановено от него и няма намерение да
го възстанови – така изрично изявление в последното по делото съдебно
заседание.
Съществен за разрешаване на спора по делото е въпросът за
правното значение на предоставената от ответника декларация от 31.08.2011
5
г., с нея учредява ли се право на преминаване през имота на ответника в полза
на ищците във връзка с водопроводната инсталация или се поема
облигационно задължение от ответника да търпи наличието на водопродната
инсталация в имота си, както и оттегляемо ли е даденото от собственика
съгласие с нотариално заверената декларация.
Законът, а и съдебната практика допуска да се учреди чрез правна
сделка право на преминаване през самостоятелен обект, което преминаване да
обслужва собствения на приобретателя самостоятелен обект – в този смисъл
решение № 267/ 08.10.2015 г., по гр.д. № 4088 по описа за 2015 г. на ВКС, II г.о.
Съществуването на сервитут като ограничено вещно право е наложително от
необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и
реализирането на предназначението им. Сервитутът може да бъде определен като
тежест, наложена върху един недвижим имот, за служенето и в полза на друг
поземлен имот – той може да съществува само върху недвижим имот – земя или
сграда. В цитираното съдебно решение се приема, че необходимост от
преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до свой имот може да
възникне, както по отношение на поземлен имот, разбиран като част от земната
повърхност, така и по отношение на всеки друг недвижим имот, включително
самостоятелен обект, изграден в поземлен имот.
По отношение на способите, чрез които е възможно да се
придобива право на преминаване, следва да се има предвид различната правна
регламентация през годините.
Така, до изменението на ЗУТ с ДВ, бр.65 от 2003 г., правото на
преминаване е било възможно да се учреди само и единствено с административен
акт – заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
/районния/ народен съвет, по предложение на комисията по чл.265, ал.1 и ал.2 –
чл.208, ал.1 от ППЗТСУ /ред. ДВ бр.48 от 1985 г./ – отм.
С изменението на ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр.65/2003г. – чл.192, ал.1, е
предвидена възможност правото на преминаване през чуждия недвижим имот да
се учредява с правна сделка между частноправни субекти – писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Така учреденият сервитут е от категорията на
доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият
юридически факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в
имотния регистър. Действащите до този момент правни норми – чл.208 от
ППЗТСУ (отм.), не са допускали правото на преминаване да се учредява чрез
6
правна сделка. В този смисъл решение № 126/ 26.04.2013 г., постановено по гр.д.
№ 357 по описа за 2012 г. на ВКС, IV г.о. Дори съдебната практика е приела, че
договори, сключени преди изменението на ЗУТ от ДВ, бр.65 от 2003 г., с които се
учредява право на преминаване, са нищожни като противоречащи на закона – така
решение № 349/ 21.05.2012 г., постановено по гр.д. № 453 по описа за 2010 г. на
ВКС, I г.о.
Районният съд аргументира, че в процесния случай, по делото не
са били ангажирани доказателства в полза на ищците да е учреден по
описания законов ред сервитут, по силата на който част от водопроводните
тръби, обслужващи техния имот да преминават през имота на ищеца.
Действащата по време на възникване на отношенията между страните уредба
– 2011 г., дава възможност да се учреди сервитут с писмен договор ,
сключен между собствениците на господстващия и служещия имот.
Договорът предполага съглашение между двете страни, в което е
обективирана тяхната воля, като законът поставя и форма за
действителността му – писмена с нотариална заверка на подписите. Едва при
изпълнение на тези законови изисквания, би могло да възникне ограниченото
вещно право на преминаване през чужд имот. Предоставената от ответната
страна декларация е едностранно волеизявление и чрез нея ответникът не е
учредил сервитут – ограничено вещно право в полза на ищците. В този
смисъл, възраженията на ответника, че в полза на ищците не е учредено
вещно право на преминаване през неговия имот се явяват основателни.
В тази връзка, следва да се отбележи, че доводите, че дадените
разрешения за строеж на водопроводното отклонение са нищожни
административни актове, са несъстоятелни. Същите са издадени от
компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Фактът
дали актът е връчен или не ответника не може да доведе до толкова
съществен порок. Това е така, доколкото връчването на акта е свързано със
срок за неговото оспорване, възможност страната да реализира правото си на
жалба.
Районният съд е наложил правен извод, че с оглед дадената
Декларация - съгласие от ответната страна, за ищците е възникнало правото
водопроводът, обслужващ техния имот, да премине през имота на ответната
страна. Това право обаче няма вещен характер, доколкото, както се обоснова
7
по-горе не е спазена изискуемата от закона форма за учредяване на сервитут.
Изразеното от ответника волеизявление в декларацията от
31.08.2011 г. не е без правно значение. Същото по своя характер
представлява едностранна сделка. Съгласно нормата на чл.44 ЗЗД
правилата относно договорите намират съответно приложение към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да
пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Затова с
подписването на декларацията ответникът е „учредил“ в полза на ищците
едно облигационно право, с описаното съдържание – безвъзмездно и
безсрочно преминаване, проектиране и строеж на водопровод и
водомерна шахта, преминаващ през неговия имот. В отношенията между
страните по спора това право е важимо, доколкото договорите имат сила за
тези, които са ги сключили – чл.44 ЗЗД, във вр. чл.20а, ал.1 ЗЗД. По силата на
облигационното право, което е учредено в полза на ищците от ответника,
последният е длъжен да търпи създаденото фактическо състояние в имота му
– изграденото водопроводно отклонение, посредством което се снабдява с
питейна вода жилищната сграда на ищците.
Районният съд прецизира, че създаденото с декларацията
облигационно право на преминаване е различно от ограниченото вещно
право на преминаване – сервитут. Докато вещните права са абсолютни и имат
проява по отношение на всички правни субекти, като титулярят им може да
търси защита от всеки, който ги накърни, то облигационните права създават
права и задължения само между страните по облигационната връзка, а не и
спрямо трети лице. В случая, макар и едностранна, сделката, обективирана в
процесната декларация е обвързала страните по спора с описаното
съдържание.
По отношение на това дали даденото съгласие за преминаване е
оттегляемо, следва да се имат предвид общите правила на ЗЗД.
Прекратяването на възникналата облигационна връзка може да се реализира
чрез нейното разваляне съгласно правилата на чл.87 и сл. ЗЗД. В случая обаче
не са налице тези предпоставки. Неспазването на предвидената в закона
форма за учредяване на сервитутно право не представлява неизпълнение на
задължение по смисъла на чл.87 ЗЗД, доколкото както се изясни, се касае за
различни видове права с различно правно отражение.
8
Не представляват причина за разваляне на сделката и изложените
твърдения, установени от свидетеля на ответника, във връзка с влошените
междусъседски отношения. Последните макар да са морално укорими, не
биха могли да доведат до разваляне или основание за прекратяване на
даденото от ответната страна съгласие с декларацията.
За причина за отказ от това съгласие не може да се приеме и
изграждането от ищците на помпено съоръжения в имота им. Последното би
могло да доведе до ангажиране на тяхна отговорност, например
административна, в случай че не е спазен законовия ред за това, но не и до
оправдаване на извършеното от ищеца спиране на водоподаването към имота
им.
След като ответната страна се е съгласила с установеното
фактическо положение, то същото се явява правомерно в отношенията
между страните. Нарушаването му чрез прекъсване на водоподаването
представлява протоправно поведение. Чрез него се накърнява правото на
собственост на ищците, доколкото се лишават от използването на питейна
вода в сградата, която има предназначение на жилищна. Фактът, че ищците
пребивават в имота независимо от липсата на питейна вода в него не ги
лишава от правото да искат възстановяване на предходното положение.
Изграждането на помнено съоръжение в двора им също не ги лишава от
правото да използват питейна вода в домакинството си. Водата от това
съоръжение не е годна за пиене, поради което не би могла да се използва
безпрепятствено във всички ежедневни дейности в едно жилище.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на Б. В. Н. се посочва, че е съгласен с правния
извод на Районния съд, че за ищците няма учреден сервитут за преминаване и
прокарване на водопроводни съоръжения през собствения му имот с ИД
9
56784,237.43. Неправилно било прието обаче, че бил длъжен да осигурява
преминаването и водоподаването към имота на ищците, доколкото със своята
декларация от 31.08.2011 г. се бил задължил за това. Счита, че тази
декларация е лишена от основание - същата е дадена единствено и с оглед
бъдещо сключване на договор по чл. 193 и чл. 194 ЗУТ. Текстът на
декларацията сочи като евентуалното основание на сделката е правна връзка
при условията на чл.чл. 193 и 194 ЗУТ, т.е. учредяване на права при съответно
насрещно задължаване на ищците, но не и дарение на каквито и да е права - в
последния случай посочването на текстовете от ЗУТ би било безпредметно.
При липсата на основание изявлението му по декларацията не поражда
каквито и да е последици, включително права за ищците, респ. задължения за
мен. Счита, че няма каквато и да е пречка да оттегля изявлението си.
Разбирането на съда за неоттегляемост на изявлението по декларацията и за
преодоляване на нейния правен ефект единствено по пътя на съответно
приложение на чл. 87 от ЗЗД е неправилно. Последно цитираната норма е
приложима само при двустранните договори, каквато по дефиниция не е
едностранната сделка.
Въззивната инстанция намира, че възраженията на жалбоподателя
са неоснователни. От приложените писмени доказателства по делото се
установява, че през 2011г. е била спазена процедурата по изграждането на
сградно водопроводно отклонение. Ответникът Б. В. Н. е подписал
нотариално заверена Декларация, с която е декларирал, че предоставя
безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване, проектиране и строеж
на водопровод и водомерна шахта, преминаваща през описания недвижим
имот с ИД 56784.237.43, пред Нотариус Теодора Кашилска, рег.№ 227,
Пловдив. След това, както се установява от Писмо с изх.№ 94- М-
6964/21.10.2019г. /на л.19/ са били извършени редица действия от „В и К“
ЕООД, изразяващи се издаване на разрешително за проектиране на В и К
отклонения на обект: „Ново свободно жилищно застрояване в УПИ 037043 -
II, идентичен с ПИ с ИД 56784.237.57“, респ. е сключен предварителен
договор с дружеството. Извършено е съгласуване на В и К проект на дата
15.09.2011г., издадена е от „В и К“ становище за държавно приемане и
разрешаване на ползването на строеж: „Ново свободно жилищно застрояване
в УПИ 037043 - II, идентичен с ПИ с ИД 56784.237.57“ , респ. е сключен
окончателен договор с дружеството с № 24476/07.05.2012г. /на л.32/.
10
Разкрита е партида с водомер № 00102749649 с фактура от дата 18.05.2012г.
до днес с титуляр Н. Т. П.. Към делото са приложени всички документи
проектирането на процесното сградно водопроводно отклонение. Издадено и
е съответното Разрешение за строеж № 78/05.10.2011г. от гл. арх. С.
Терзийски.
Жалбоподателят от една страна, счита, че издаването на всички
тези документи, в периода през 2011- 2012г. е преминало през
закононарушения, а конкретно представеното писмо, изд. от „В и К“ ЕООД
коментирало правни въпроси, но от друга страна, няма данни, а и няма
твърдения да е бил обжалвал тези разрешителни и те да са били отменени от
компетентен орган. Също така, с Писмения отговор по чл.131 от ГПК
признава, че на два пъти е прекъсвал водоподаването за съседния имот,
съответно на 13.09.2019г. и на 08.05.2020г. е прекъснал водоснабдяването,
след като бил установил, че ищците изграждали незаконно помпено
съоръжение, което били вързали към питейната вода. Уточнява, че е внесъл
жалба със снимков материал относно незаконните действия на ищците и му
било заявено от главния инженер на „В и К“ ЕООД, че действията на ищците
са недопустими, но оттогава и до момента нямало изпратен писмен отговор
по този въпрос. Въззивният съд намира, че дори и това поведение на ищците,
свързано с изграждане на „незаконно помпено съоръжение“ да е точно такова,
както го е описал жалбоподателят, той не разполага с правомощия
едностранно и самостоятелно да прекъсва изцяло водоснабдяването на
съседния имот /включително с питейна вода/. Всички тези действия, свързани
с ползването на описаното допълнително „незаконно помпено съоръжение“
са само от компетентността на административен орган, при спазване на
съответните законови процедури.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемите страни общо сумата 600 лв. за направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло и в брой.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
11
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261048/02.04.2021г., постановено по
гр.д.№ 4196/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с.
Осъжда Б. В. Н., ЕГН – **********, гр. П., ***, да заплати на Т.
И. В., ЕГН- ********** и Н. Т. П., ЕГН- **********, общо сумата 600 лв. за
направени разноски във възз.гр.д.№ 42/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12